Страници

неделя, 30 октомври 2011 г.

Съдът на ЕС (разширен състав) постанови решение, с което отмени Решение 2003/5/ЕО на ЕК по делото Натриев карбонат — Solvay, CFK, поради неосигурено право на защита

Solvay е химическо дружество, което в края на 80-те години на 20-ти век е основният производител на сода както в ЕО, където държи 60 % от пазара, така и на световно равнище. Вторият по големина производител е ICI, следван от Rhône-Poulenc, Akzo, Matthes & Weber и Chemische Fabrik Kalk (наричано по-нататък „CFK“). За период от няколко години общностните предприятия са защитавани с антидъмпингови мерки, но към момента на започване на спорните производства от ЕК тези мерки са в процес на преразглеждане. Производителите от източноевропейските страни също са били конкуренти, но за малки количества сода. Спрямо вноса от тези страни също са се прилагали антидъмпингови мерки. Около 1870 г. Solvay предоставя лицензия за производство на Brunner, Mond & Co. и двете дружества разпределят помежду си съответните сфери на влияние, като Solvay осъществява дейността си в континенталната част на Европа, а Brunner, Mond & Co. — на Британските острови, в Британската общност и в други страни в Африка, Азия и Южна Америка. Първоначалното споразумение е подновявано неколкократно, в частност през 1945 г.
На общностния пазар е констатирано разпределение на сфери на влияние между Solvay и ICI и разделяне на националните пазари, със значителни ценови различия. Подозирайки, че отделните предприятиs производители в Общността, са сключили споразумения, в началото на 1989 г. ЕК извършва проверки на основните производители на сода. На 13.03.1990г. Комисията изпраща до Solvay, ICI и CFK твърдение за извършени нарушения на чл. 85 и чл. 86 от Договора за ЕИО (сега чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС). ЕК е изпратила на всяко от предприятията не всички документи, а само документите във връзка с нарушението, в което то е обвинено. По съображения за поверителност, на засегнатите предприятия не са изпратени редица документи или откъси от тях. По-късно предприятията са поканени, за да бъдат изслушани, но Solvay не е участвало в изслушването.
На 19.12.1990 г. ЕК приема четири решения, с които установява нарушения на картелната забрана и на забраната за злоупотреба с господстващо положение:
Решение 91/297/ЕИО затова, че Solvay и ICI[1] са продължили да поделят помежду си пазара на сода, въпреки твърдението им, че сключеното през 1945 г. споразумение повече не било прилагано, както и затова, че в някои случаи Solvay извършва доставки от името на ICI и че двете предприятия са имали чести контакти – нарушение по чл. 81 ДЕИО;
Решение 91/298/ЕИО затова, че Solvay и CFK са сключили ценово споразумение в замяна на гарантирано за CFK изкупуване на минимално количество, преразглеждано всяка година – нарушение по чл. 81 ДЕИО;
Решение 91/299/ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение от страна на Solvay, тъй като е прилагало система на отстъпки и намаления върху пределно количество продукция с цел да задължи клиентите да се снабдяват от него, за да задоволяват всички свои нужди и с цел да изключи конкурентите си от пазара – нарушение по чл. 82 ДЕИО и
Решение 91/300/ЕИО относно сходно поведение на злоупотреба с господстващото положение от страна на ICI.
Четирите решения са обжалвани пред Общия съд от Solvay, а CFK плаща наложената му глоба. Solvay подава и допълнителни жалби, с ново право основание и иска решението да бъде обявено за недействително поради липса на заверка, като се позовава на статии от пресата, в които ЕК признава, че от 25 години насам не е заверила нито едно решение.
На 29.06.1995г. Общият съд постановява пет решения.
На първо място е отменено Решение 91/297 поради нарушение на правото на защита, тъй като в административното производство ЕК не е дала достатъчен достъп на страните до документи, които са можели да бъдат от полза за защитата. Общият съд по-конкретно отбелязва, че „ако в административното производство на жалбоподателя е била дадена възможността да се позове на документи, които биха могли да го оневинят, той евентуално е щял да може да повлияе върху направената от колегиума на членовете на Комисията преценка, поне що се отнася до доказателствената стойност на неговото твърдяно за успоредно и пасивно поведение от началния момент и следователно докато трае нарушението“. Общият съд постановява, че Комисията е трябвало да предостави поне списък на документите от останалите предприятия, за да може да се провери точното им съдържание и ползата от тях за защитата.
На второ място са отменени Решение 91/298 и Решение 91/299  по съображение че не са надлежно заверени. Общият съд отхвърля доводите за обжалване на Решение 91/300 по съображение че непредставените документи нямало да бъдат от полза за защитата на жалбоподателя, но го отменя поради липса на надлежна заверка.
ЕК Комисията подава жалби срещу посочените по-горе решения, но Съдът ги отхвърля.
Що се отнася до Solvay, на 13.12.2000г. Комисията приема две нови решения, с които по същество замества вече отменените и налага на дружество две глоби от 3 милиона Евро за нарушението по чл. 85 ДЕИО и 20 милиона Евро за нарушението по чл. 86 ДЕИО.
Solvay обжалва тези решения, но през 2009г. Общият съд отхвърля жалбите[2].
Поради обстоятелството че жалбоподателят се позовава на липсата на достъп до преписката в рамките на горното производство Общият съд приканва ЕК да представи подробен опис на всички документи в преписката, което тя прави частично. След като обаче Solvay моли да се запознае с някои документи ЕК признава, че е загубила някои преписки и е невъзможно да изготви опис на документите, които те съдържат.
При новото обжалване Solvay излага четири правни основания, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
На първо място се изтъква неправилно прилагане на правилата за погасителната давност. Solvay поддържа, че погасителната давност, изчислена съгласно Регламент (ЕИО) № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция[3], не спира да тече в производството по обжалване. Според Solvay Комисията е можела да приеме ново решение веднага след като е постановено Решение от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия. С подаването на жалба тя е поела риск, още повече че ѝ било известно Решение по дело Комисия/BASF, в което Съдът взел отношение по въпроса за липсата на заверка на актовете. Общият съд обаче приема, че погасителната давност спира да тече, докато трае производството по обжалване пред Съда.
На второ място Solvay се позовава на нарушаване на принципа на разумния срок.  Общият съд разглежда всеки етап от производството и отбелязва, че правото на защита не е нарушено независимо от изминалото време. Съдът приема също така, че жалбоподателят изрично е отхвърлил възможността за намаляване на глобата като обезщетение и че не е предявил и искане за обезщетение.
На трето място Solvay твърди нарушение на съществените процесуални правила. Общият съд отхвърля част от твърденията, изведени от нарушението на принципа на колегиалност и на принципа на правната сигурност. Що се отнася до нарушението на правото на жалбоподателя отново да бъде изслушан, Общият съд посочва, че съдържанието на спорното решение по същество е еднакво с това на Решение 91/298, поради което ЕК не е била длъжна да изслуша отново жалбоподателя. Общият съд отхвърля и аргументите за нарушение на принципите на безпристрастност, добра администрация и пропорционалност.
На четвърто място Solvay твърди, че в резултата на неговото поведение не се е стигнало до засягане на търговията между държавите членки. Според Общия съд обаче жалбоподателят не е оспорил условията на споразумението, сключено със CFK, а подобно споразумение за гарантиране на минимално годишно количество на продажбите на националния пазар може по дефиниция да отклони търговските потоци в друга посока, без да е необходимо да се доказва наличието на търговска стратегия.
На пето място Solvay  излага съображения за нарушение на правото на достъп до преписката. Общият съд е проверил дали липсата на достъп до някои документи в хода на административното производство е попречила на жалбоподателя да се запознае с документи, които са могли да бъдат полезни за неговата защита. Независимо от загубените от ЕК преписки, Общият съд посочва, че поведението, в което е упрекнато Solvay е доказано от документите в наличните преписки и че „липсват данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки жалбоподателят е могъл да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията“.
Solvay излага и пет основания за намаляване на наложената му глоба, изведени от неправилната преценка на тежестта и продължителността на нарушението, неправилната преценка за наличие на отегчаващи обстоятелства, от наличието на смекчаващи обстоятелства и от несъразмерния характер на глобата.
Общият съд отбелязва, че ЕК не е доказала, че разглежданото нарушение е продължило до края на 1990г., в резултат на което глобата е намалена с 25 % като в крайна сметка съдът определя тя да бъде в размер на 2,25 милиона Евро.
При следващото обжалване на това решение пред Съда (разширен състав) Solvay се позовава на три основни нарушения - нарушение на правото на процес в разумен срок, нарушение на правото на защита, поради това че след като ЕК отказала достъп до преписката е загубила и част от нея и нарушение на правото му да бъде изслушан, преди Комисията да приеме повторното решение.
Жалбоподателят твърди, че с наложеното му от Общия съд задължение да докаже, че загубените документи са могли да бъдат полезни за неговата защита се изисква нещо невъзможно, тъй като тези документи няма как да бъдат разгледани. Solvay изтъква, че е нарушен принципа, съгласно който е достатъчно да има дори само ограничена възможност въпросните документи да повлияят върху спорното решение. След като съдържанието на изгубените документи не е известно, то не може да се изключи възможността жалбоподателят, въз основа на тях да изложи допълнителни доводи и дори изцяло нови правни основания както по същество, така и относно размера на глобата.
ЕК е оспорила доводите, изложени от жалбоподателя.
За да се произнесе по същество Съдът (разширен състав) е изложил следните съображения.
Обратно на твърдяното от Комисията, жалбоподателят възразява не срещу направените от Общия съд фактически изводи, а срещу приложените от последния правила относно тежестта да се докаже ползата от документи, част от които са загубени. Зачитането на правото на защита в производството пред ЕК, чийто предмет е налагането на глоба, изисква на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за нарушение на Договора[4]. Правото на достъп предполага, че ЕК предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към защитата на това предприятие с изключение на търговските тайни, вътрешните документи и други поверителни сведения. В подобен случай последиците от извършеното нарушение не се отстраняват с предоставяне на достъп в хода на съдебното производство. Доколкото Общият съд осъществява съдебен контрол, неговата проверка няма нито за цел, нито за последица да замени пълното разследване в рамките на административното производство. Погрешно в обжалваното съдебно решение е посочено, че „тъй като в жалбата жалбоподателят изобщо не оспорва наличието на споразумението, посочено от Комисията, то липсват данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки той е могъл да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията“. В тази връзка Съдът напомня, че в производството пред ЕК жалбоподателят и CFK отричат наличието на сключено между тях споразумение, като Solvay твърди, че едностранно е поддържал предприятието на CFK в момент, когато е планирал да придобие това предприятие. Във всеки случай страната в производството не би могла да бъде упреквана за това, че е въвела нови правни основания, които почиват върху обстоятелства, установени в хода на производството. В настоящия случай жалбоподателят получава възможност едва през 2005 г. да изрази становище по документите, иззети през 1989г. Поради загубването на част от тях и отсъствието на опис на тяхното съдържание обаче той не е бил в състояние да провери дали липсващите документи са могли да бъдат от полза за неговата защита и следователно дали е щял да се позове на тях. Последиците от тези загубени материали за правото на защита са още по-тежки, доколкото според ЕК изгубените папки вероятно са съдържали отговорите на исканията за сведения. Ето защо не е изключено жалбоподателят да е могъл да открие в тези папки обстоятелства, които подкрепят развитата от него теза в административното производство.
Съдът подчертава, че в случая става въпрос не за няколко липсващи документа, чието съдържание е могло да бъде пресъздадено чрез други източници, а за цели папки, които, е било възможно да съдържат документи от основно значение в производството и които е могло да бъдат относими към защитата на жалбоподателя.
Следователно с извода в обжалваното съдебно решение, че макар жалбоподателят да не е имал достъп до всички документи това обстоятелство не му е попречило да осигури защитата си, Общият съд е допуснал грешка що се отнася до нарушаването от Комисията на правото на защита, и във връзка със съдържанието на липсващите документи е изходил от хипотези, които е нямало как да провери.
Що се отнася до третото правно основание от жалбата относно изслушването на засегнатото предприятие, преди да бъде прието спорното решение, Съдът напомня, че изслушването е част от правото на защита и следователно нарушението на това право трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства.
В обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил,  че когато след решение, което е отменено поради процесуално нарушение, Комисията приема ново решение, което има еднакво по същество съдържание и е основано на същите твърдения за нарушения, тя не е длъжна да изслуша отново засегнатите предприятия. В конкретния случай обаче въпросът за изслушването на жалбоподателя не може да бъде отделен от достъпа до преписката. Въпреки че спорното решение има еднакво по същество съдържание това не променя обстоятелството, че при приемането на първото решение също е допуснато нарушение, което значително предхожда по време последното нарушение, доколкото в административното производство, довело до приемането на първото решение, Комисията не е предоставила на жалбоподателя всички документи, съдържащи се в нейната преписка и по-специално оневиняващите документи. Независимо от тези обстоятелства ЕК е приела същото решение като отмененото, без да образува ново производство, в рамките на което да изслуша жалбоподателя след като му даде достъп до преписката. Поради това Общият съд неправилно е приел, че не е необходимо жалбоподателят да бъде изслушван.
От изложените съображения следва, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено. Съгласно чл. 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, какъвто е и разглеждания случай.
Съгласно чл. 122 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася и по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Поради това Комисията е осъдена да заплати наред с направените от нея съдебни разноски и всички разноски на жалбоподателя, направени както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.


[1] Imperial Chemical Industries - Brunner, Mond & Co. е едно от дружествата, които първоначално са участвали в това обединение и на което Solvay предоставя лицензия за производство през 1870г.
[2] Виж решението по дело T‑57/01, Recueil, стр. II‑4621.
[3] ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78
[4] Това право е залегнало и в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

събота, 29 октомври 2011 г.

Седмичен бюлетин 24 – 30 октомври 2011

Нелоялна конкуренция: КЗК наложи санкция за въвеждане в заблуждение на “Адифарм” ЕАД
„Байер България” ЕООД е подало оплакване срещу “Адифарм” ЕАД за нарушаване на забраната по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК за въвеждане в заблуждение чрез разпространявания лекарствен продукт „Аспетин Протект Адифарм”. Последният наподобява силно продукта на Байер „Аспирин протект”.
       

            
КЗК е установила, че продуктът „Аспирин Протект” безспорно се е наложил на пазара, като външният му вид (опаковката) е достатъчно известен и разпознаваем от потребителите и се асоциира именно с този продукт и с производителя му Байер.
Възможността за заблуда е анализирана с оглед сходството във външния вид на съответните продукти и цялостния  изглед на опаковката, за да се прецени доколко е възможно двата продукта да бъдат различени. Повечето потребители са склонни да възприемат външния вид на даден продукт о като цяло, без да го анализират в детайли, запомняйки елементите, които се открояват като например определен цвят или форма. Между опаковките на снимката има висока степен на сходство както в използваните цветови комбинации, така и в пространственото разположение на използваните изображения. В този смисъл общото в дизайна на разглежданите опаковки измества вниманието от наличните разлики, които в случая са по-трудно забележими. Комисията е отчела също така и обстоятелството, че когато даден продукт, се е утвърдил на пазара и е присъствал на него продължително време без прекъсване, какъвто без съмнение е „Аспирин Протект”, неговият специфичен външен вид, се запечатва в съзнанието на потребителите, които при вида на отделни елементи или специфична комбинация от елементи правят асоциация именно с този продукт. Поради това КЗК е заключила, че цялостният външен вид на „Аспетин Протект Адифарм” е максимално сходен с този на Байер, до степен такава, че да създаде реална опасност от възникване на заблуда на потребителите относно произхода и производителя му. Установеното визуално сходство в изображенията на опаковките е подсилено и от наличието на фонетично и смислово сходство, изхождащо от надписите, поставени на тях. За възможността за заблуда допринася и обстоятелството, че двата лекарствени продукта, съдържащи едно и също активно вещество, носят и сходни наименования, като всяко от тях съдържа думата „протект”. КЗК не е възприела възраженията на ответника, че думата „протект” е силно описателна за фармацевтичния бранш и е често използвана за наименования на лекарствени продукти и хранителни добавки, поради което не притежава отличителност. Според КЗК възможността за възникване на заблуда у потребителя произтича не от използването на „протект” въобще в наименованието, а от използването на тази дума в контекста на гореописаната висока степен на сходство в опаковките на двата продукта.От значение е и фактът, че „Аспетин Протект Адифарм” не е нов продукт. Това е новото име на произвеждания от „Адифарм” ЕАД лекарствен продукт „Тромбогард”, който е разрешен за употреба от края на 2006 г. и се е разпространявал в опаковка, в която не са присъствали присъщите за външният вид на „Аспирин Протект” елементи – бяло и зелено поле, разделени от тънка червена линия Промяната в наименованието на продукта и в опаковката са извършени през февруари 2011г., което сочи на умишлено търсено сходство с цел извличане на облаги от утвърдения имидж на „Аспирин Протект”. КЗК не е възприела и възраженията, че вниманието на потребителя е силно завишено при закупуване на лекарства. Комисията правилно е преценила, че в случая се касае за имитация на лекарствен продукт отпускан без лекарско предписание, с широко приложение и със сравнително ниска цена, разпространяващ се както в аптеки, така и в дрогерии, където няма фармацевт и изборът на продукта става по желание на потребителя.
При определяне на размера на санкцията КЗК е отчела продължителността на нарушението, която е сравнително кратка, поради което същото е определено като леко нарушение. Към смекчаващите обстоятелства е причислен и факта, че от него са засегнати интересите само на един конкретен конкурент, а именно „Байер България” ЕООД, което заключение е спорно. При този вид нарушения, заблудата преобладаващо се свежда до конкретен продукт и конкретен производител, което само по себе си не води до смекчаване на отговорността. В същото време, когато става въпрос за известен производител и особено когато конкретният продукт намира широко приложение, както в случая, това по-скоро следва да се отнесе към утежняващите отговорността обстоятелства, а не обратното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство КЗК е оценила високата степен на опасността от заблуда, предвид очевидното умишлено търсено сходство във външния вид на продуктите и неправомерното ползване от наложената репутация на конкурент, с което „Адифарм” ЕАД грубо е пренебрегнало основни пазарни принципи.
В резултата на тези съображения КЗК е определила санкция в размер на 51 130 лв. на „Адифарм” ЕАД.
Предложение за самосезиране
След тази отличен резултат можем да очакваме, че в полезрението на КЗК ще попадне и вече небезизвестният казус с киселото мляко Боженци. Както неотдавна стана дума в този блог дистрибуторът на марката е решил да произвежда същото кисело мляко и ето резултата:

Будни потребители съобщават, че разликата в двете опаковки е в леко избледнелите цветове на фолиото, предлагано от дистрибутора "Герма 95". Освен това на неговата опаковка липсва логото на ЕкоБулпак и някои други по-дребни детайли. На самата кофичка също се забелязват дребни разлики. На оригинала, произвеждан от "Елви"  пише "краве кисело мляко", а на другото "българско кисело мляко". Също така на оригинала пише "Вкусът на българската традиция", а при другото думите „вкусът на” липсват. Останалите разлики се разбират единствено след консумация ...

Застъпничество за конкуренцията: Становище на КЗК по изменението на Закона за радиото и телевизията
КЗК е съгласувала проект на Закон за изменение и допълнение на ЗРТ и е дала становище по него (решение № 1484/2011). Още през м. юли т.г. КЗК (с решение № 899/2011) прие становище по първия проект за изменение и допълнение на ЗРТ с оглед регламентиране на организирането и провеждането на интерактивни игри, с което препоръча дефинициите за интерактивни игри с хазартен и нехазартен характер да се съгласуват с дефинициите в Закона за хазарта и да се въведе задължение за доставчиците на медийни услуги да обявяват стойността и вида на наградите в началото на играта, като в хода й тяхната стойност да може да бъде единствено увеличавана. Тези две бележки за отразени в новия проект.
В новото си становище КЗК обръща внимание, че законопроектът предвижда в чл. 75, че заблуждаващите търговски съобщения са забранени и въвежда легална дефиниция на понятието „заблуждаващо търговско съобщение”. В същото време в ЗЗК, който е общ закон по отношение на ЗРТ, е вече уреден институтът на заблуждаващата реклама със сходна дефиниция (чл. 33). При определянето на рекламата като заблуждаваща, КЗК трябва да вземе предвид определени елементи, които не са заложени в ЗРТ. Въпреки, че дефинициите на понятията „заблуждаваща реклама” и „заблуждаващо търговско съобщение” са подобни, КЗК е на мнение, че това правно положение не би създало неясно съотношение между общия и специалния закон, предвид съществуването на допълнителни елементи в ЗЗК. По този начин се избягва рискът едно и също поведение да бъде санкционирано два пъти – от КЗК и от СЕМ, в нарушение на принципа non bis in idem.
Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗРТ рекламата е форма на търговско съобщение. От друга страна, Проектът предвижда нова забрана (чл.19е, ал. 4) интерактивните игри и търговските съобщения за тях да съдържат скрита или заблуждаваща реклама. Понятието „заблуждаваща реклама” обаче не е дефинирано в ЗРТ и следователно би следвало да се прилага дефиницията, съдържаща се в ЗЗК, което не е в съответствие с целите на ЗРТ. В същото време дефиницията за „заблуждаваща реклама”, предвидена в ЗЗК, е създадена за целите на този закон - да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. За разлика от ЗЗК, ЗРТ е специален секторен закон, регламентиращ единствено медийните услуги. Поради тази причина в него е въведена специална дефиниция на понятието „заблуждаващо търговско съобщение”, което, както бе посочено, включва като своя форма и рекламата в медийните предприятия. В тази връзка КЗК счита, че в чл.19е, ал.4 от ЗИД на ЗРТ не би следвало да се използва понятието „заблуждаваща реклама”, тъй като в този случай би се създало припокриване на контролните правомощия на СЕМ и на КЗК по отношение на едни и същи обществени отношения.
Концентрации: Sony изкупува дела на Ericsson в общия им бизнес
Sony Corp планира да изкупи дела на Ericsson в общото начинание на двете компании за 1.05 млрд. евро. Така японците ще се опитат да настигнат производителите на смартфони и таблети Apple и Samsung. Сделката дава на Sony собствеността върху определени патенти, държани от Ericsson, и ще позволи на японския гигант да интегрира производството на Sony Ericsson със собствените си продукти и съдържание. Това ще даде нови възможности на потребителите, които ще могат да свързват различни устройства (смартфони, лаптопи, таблети и телевизори) с подобни интерфейси и операционни системи.
За предстояща концентрация съобщава и КЗК.  Алфа Банк А.Е. банка, учредена съгласно гръцкото законодателство предстои да се влее в гръцката Еф Джи Юробанк Ергасиас С.А. банка. Алфа Банк А.Е. предлага широк спектър от услуги включително банкиране на дребно, корпоративно банкиране, управление на активи, дистрибуция на застраховки, инвестиционно банкиране, лизинг, и др. Дейността на Еф Джи Юробанк Ергасиас С.А. от своя страна също включва банкиране на дребно, банкови услуги за малки и средни предприятия, инвестиционно банкиране, управление на активи, и др.
Очаква се операцията да окаже въздействие у нас върху пазарите на банкиране на дребно и на корпоративното банкиране. Предстои КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение. В тази връзка всяко трето заинтересовано лице може в 7-дневен срок да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.

Картели: КЗК връчи твърдение за извършено нарушение на Българския лекарски съюз
С решение № 516 от 20.04.2011г. КЗК образува производство за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК от страна на БЛС, изразяващо се в поведение, което има за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар
 Повод за това бяха съобщения в средствата за масово осведомяване за това, че БЛС е приел минималният праг за частен преглед при лекар да е 24 лв., равен на 10% от минималната работна заплата. Според публикациите, правото БЛС да фиксира минимални цени е въведено през 2000 г. в приетия от Съюза Кодекс на професионалната етика, като до настоящия момент БЛС не е установявал такъв минимален праг.  Според чл. 57 от Кодекс на професионалната етика, при определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност. Чл. 58, ал. 1 предвижда като право на лекаря да определи своя хонорар в съответствие с вида на медицинската дейност, която извършва, квалификацията си и правилата, приети от БЛС. Според ал. 4 от същия член, лекарят няма право да намалява хонорара си под приетия от БЛС минимум за тази дейност. БЛС е съсловна организация на лекарите, а чл. 5, ал. 3 от ЗСОЛС предвижда, че БЛС изготвя Кодекс за професионална етика на лекарите и упражняват контрол по спазването му, но не съдържа разпоредби, които да определят съдържанието на Кодекса, нито предвижда сред функциите на БЛС, възможност да определя нивото на хонорарите на членуващите в него лекари. Разпоредбата на чл. 15 от ЗЗК счита прякото или косвено определяне на цени за нарушение по ЗЗК. Хонорарът, който пациентът заплаща при предоставяне от страна на лекаря на услугата «преглед» е цената, която той заплаща за извършената услуга. КЗК е приела, че са налице основателни съмнения за извършено нарушение от страна на БЛС и е образувала производство.
След проведено проучване КЗК е постановила Определение № 1476/25.10.2011 г., с което е предявила на Български лекарски съюз, твърдение за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено решение на сдружение на предприятия, което има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара за предоставяне на услугата медицински преглед, който не се заплаща от НЗОК под формата на пряко определяне на цени (фиксирана минимална цена). На БЛС е предоставена възможност да изрази своите възражения писмено, след което ще има право и да бъде изслушан в открито заседание на Комисията, след което тя ще се произнесе с окончателно решение по случая.

Държавни помощи: Ellinika Touristika Akinita е подала жалба срещу Европейската комисия пред Общия съд на (Дело T-419/11
С жалбата се иска отмяна на решение на ЕК от 24.05.2011г., с което  се  обявява  за  неправомерна  държавната  помощ,  отпусната от  гръцките  власти сума  за  държавните  казина. Иска се също така да бъде разпоредено връщането  с  лихвите  на  всички  суми,  които пряко  или  непряко  са „възстановени“  от  страна  на  жалбоподателя  в  изпълнение  на  обжалваното  решение, както и да се осъди  ЕК  да  заплати  съдебните  разноски.
Първото правно основание, на което се позовава жалбата е изведено от неправилното  тълкуване и прилагане  на  член 107,  параграф 1,  ДФЕС,  както  и  от  недостатъчни  мотиви  в  нарушение  на  член 296  ДФЕС.  Гърция смята, че спорната  мярка  не  предоставя  на  казината  в  Парнита  и  Корфу  каквото  и  да  било  финансово  предимство,  произтичащо от  прехвърляне  на  държавни  средства, няма  избирателен характер,  не  е  в  състояние  да  наруши  търговията  между държавите  членки  и  не  нарушава  или  не  заплашва  да  наруши конкуренцията.
Второто правно  основание  е  изведено от неправилното  тълкуване и прилагане  на  член 14,  параграф 1,  първо  изречение  от  Регламент (ЕО)  № 659/1999  на  Съвета  от 22  март 1999г.  за  установяване  на  подробни  правила  за  прилагането  на  член 93  от Договора  за  ЕО .  По-конкретно, възстановяване  на  неправомерно  отпусната  държавна  помощ може  да  се  изисква  само  от  реалните  получатели  на  помощта  и   няма  съвпадение  между  реалните  получатели  на  спорната мярка (а  именно  клиентите  на  казината)  и  лицата,  адресати  на решението  за  възстановяване (казината  в  Корфу, Парнита  и  Солун),  които  не  следва  да  заплащат  входен  билет. Третото  правно  основание  е  изведено  от  неправилното  тълкуване  и прилагане на  член 14, параграф 1,  второ изречение от посочения регламент.  Изъкнато е, че възстановяването на  спорната  помощ  противоречи  на принципа  на  оправданите  правни  очаквания  и  на принципа  на  пропорционалност.

Европейско законодателство: Стандартен европейски договор за продажба ще улесни пазаруването зад граница
Изготвено е предложение за стандартен европейски договор за продажба. Той включва набор от нeзадължителни правила за продажба и е предназначен да подпомогне трансграничната търговия и да намали разходите на компаниите, като същевременно осигури на потребителите по-богат избор и повече сигурност. Направеното предложение от провокирано от все още съществуващи препятствия за трансграничната търговия и различията между законите за покупко-продажба в различните страни от ЕС. В момента около 44 % от европейците посочват, че не пазаруват в чужбина, защото не са сигурни в своите права. Очаква се новият европейски договор за продажба да улесни трансграничната търговия и да осигури на потребителите повече избор, по-ниски цени и еднакво високо ниво на защита на техните права във всички страни от ЕС. Така например потребителите, получили дефектен продукт ще могат да потърсят обезщетение по няколко различни начина - чрез анулиране на договора, като получат парите си обратно или да поискат нов продукт, чрез поправка на продукта или чрез намаление на цената. Със същите възможности ще разполагат и потребителите, изтеглили музика, филми, софтуер и други цифрови продукти по интернет срещу заплащане.
Новите правила няма директно да заменят националните закони, но всяка държава ще може да ги въведе в своето законодателство ако желае. Освен това този вид договор ще важи само ако двете страни се съгласят да го приемат.
Понастоящем преводът на националните закони на 26 различни държави и адвокатските услуги, необходими на фирмите, желаещи да продават в другите страни от ЕС, струват средно по 10 000 евро на държава. Според проучване[1] е установено, че около 71 % от европейските компании биха използвали общия европейски договор за всички продажби на потребители в други страни от ЕС, ако той съществува.
Следващата стъпка е получаването на одобрение от државите-членки и от Европейския парламент, който вече изрази подкрепата си за него чрез гласуване по-рано тази година.
Можете да разберете какви данни се пазят за вас във Facebook
Съгласно европейското законодателство всеки потребител има право да получи от всеки сайт информация за това каква информация се съхранява него. Това важи и за Facebook. След попълване на специална форма, достъпна онлайн, по пощата се получава документ, който включва освен публично обявената от потребителя информация и всички данни, които съответната компания пази за него и/или продава на други компании. Информацията може да съдържа вече изтрити съобщения и статуси, както и данни за телефони и адреси. 

Пазари: Застраховането отново се връща към спад заради слаб интерес към имуществени полици
По данни на КФН спадът на застрахователния пазар намалява. Според регулатора в сектора има "тенденция към засилване на конкуренцията и намаляване на дела на първите четири дружества". Четиримата лидери в общото застраховане са ДЗИ, "Булстрад Виена иншурънс груп", "Бул инс" и "Армеец". ДЗИ отново заема първото място по пазарен дял с 12.9%, след като няколко години на първо място беше "Булстрад". Вторият застраховател има минимална разлика при 12.3% от всички събрани премии. Положението на водещите дружества се използва като измерител за конкуренцията при предлагането на финансови услуги. В края на август тези дружества държат малко над 48% от премиите в сектора при близо 49% година по-рано.
Автомобилните застраховки са от малкото, които отбелязват ръст – с 0.2% към август. Забавяне при животозастраховането е другата тенденция на пазара, където за осемте месеца на годината се наблюдава ръст само с 2.6%. В тази част от пазара също има повишение на конкуренцията, след като делът на първите четири компании намалява от 58% миналата година до 56.7% през тази.

Класации: 15-те най-големи енергийни компании в света
Консултантската компания в сектора на енергетиката Platts публикува класацията си на 250-то водещи енергийни компании в света. Класацията е изготвена от Platts след сравнение на активите, приходите, печалбите и възвращаемостта на инвестирания капитал на компаниите. Класацията показва възхода на страните от BRIC и особено на Китай. Общо 11 от водещите 20 енергийни компании са от държавите от BRIC, като представителите на Бразилия, Индия, Русия и Китай в челната десетка са четири.
Компания
Държава
Активи в млрд. $
Приходи в
млрд. $
Печалба в
млрд. $
Endesa SA

Испания
73.935
34.350
4.822
Rosneft Oil
Русия
83.232
39.431
6.514
Reliance Industries
Индия
55.939
43.636
5.248
RWE AG
Германия
114.765
65.234
4.892
LUKOIL
Русия
84.017
104.956
9.006
Royal Dutch Shell
Холандия
292.181
278.188
12.518
Chevron Corp
САЩ
164.621
159.293
10.483
China Petroleum
Китай
128.505
192.638
9.041
Petro China Corp
Китай
254.914
220.177
21.034
E.On AG
Германия
187.476
115.772
12.045
Total SA
Франция
156.913
157.673
11.875
Petrobras Brasileiro
Бразилия
190.411
100.880
16.002
Gazprom
Русия
270.501
98.135
25.578
BP
Великобританиая
235.968
239.272
16.578
Exxon Mobil Corp
САЩ
233.323
275.564
19.280




[1] Това проучване е било поискано от DGJUSTICE и е координирано от Генерална дирекция "Комуникация