Настоящото издание на седмичния бюлетин обръща поглед към една по-различна плоскост на конкурентното право и анализира приложимостта им в сферата на семейното и предсемейните отношения. Авторът бе провокиран от друга научна разработка, според която финансовите проблеми в едно семейство били по-лоши дори и от изневярата. По думите на Миндел (известен бракоразводен адвокат в САЩ): “Бракът се гради върху доверието и ако го няма, бракът може да се разпадне”. В подкрепа на твърдението си той прилага и статистика, според която повече двойки се развеждали заради пари, отколкото заради забежки. Обяснението на този феномен очевидно се крие във факта, че мъжът и жената, действайки в качеството си на самостоятелни участници на пазара, не познават достатъчно добре правилата на конкуренцията в този вид взаимоотношения или не ги прилагат стриктно. Настоящият кратък курс цели да хвърли светлина върху тази малко изследвана сфера на правото.
Като начало трябва да се спомене, че има известни особености при наличието на съвместно съжителство, които напомнят на вид joint venture, трайно изпълняващ функциите на самостоятелен пазарен субект. При наличие на официален брак отношенията са повече в сферата на картелните споразумения, но не рядко се срещат и ситуации на изявено господстващо положение за една от страните и поведение от типа „интелигентно нагаждане към лидера” от страна на другата. Срещат се и форми на концентрация на стопанска дейност като сливания, вливания и др. Независимо от конкретната правна форма в цялостната картинка неизбежно присъстват и потребители (в лицето на създаденото от двамата участници поколение), което налага да се обърне специално внимание на тяхната защита. Именно затова е много важно принципите и правилата на лоялната конкуренция да се познават и прилагат отговорно в съвместните отношения. В изложението по-нататък ще разгледаме някои характерни форми на поведение в условията на семейния пазар, най-често срещаните нарушения и възможните санкции. За улеснение на практикуващите този бизнес предлагаме и някои практически съвети за това как да се избегне извършването на нарушения и как, ако това все пак се случи, да бъдат преодолени най-тежките последици от тях. Приложение намират и някои по-специфични инструменти от набора на конкурентното право като поемане на ангажименти и снизходително третиране при условията на Програмата Leniency.
1. Изключително важно е, още преди сключването на окончателен договор или споразумение за бъдещо съвместно сътрудничество, страните ясно да декларират финансовото си състояние и предварително да уточнят клаузите, в случай на прекратяване на картела или съвместното предприятие. Обичайно използваната правна форма е предбрачното споразумение. Нито една от страните няма право да се позовава на търговска или друга защитена тайна на този етап. При заявено от едната страна желание за достъп до документацията, другата е длъжна да й го осигури в пълен обем. Изключение е допустимо единствено в рамките на Legal Professional Privilege (LPP) и доколкото всяка от страните има право на консултация с личен адвокат.
1.1. Сключването на предсъвместно споразумение се налага и в двете крайни хипотези, в които участниците биха могли да се окажат. В първия случай двете страни са новосъздадени предприятия (скоро навършили пълнолетие), доскоро издържани от предприятията – майки, без собствена потребителска маса, с малък опит, липса на достатъчно референции и като цяло с малко или никакво собствено имущество. При това положение страните най-често са склонни да образуват hardcore cartel с твърдото намерение да извлекат максимална полза в бъдеще в резултат на съвместни действия и усилия. Тази форма на сътрудничество е една от най-устойчивите, но не са изключение случаите, в които с течение на времето страните развиват странични интереси, най-често свързани с желание за създаване на нов картел с конкуренти, което влиза в остро противоречие с първоначалната цел и с интересите на настоящия партньор и потребители. Именно поради това е желателно предварително да се уточнят параметрите при разваляне на споразумението, като в него се включат няколко основни клаузи засягащи:
- подялбата на придобитите ДМА;
- в чия собственост и/или ползване ще остане щаб-квартирата на съвместното предприятие;
- разпределяне на грижите за потребителите и условията за достъп до тях;
- наименованието на двете отделни предприятия след раздялата както и
- компенсацията, която едната страна ще дължи на другата, по-известна в бизнеса като „издръжка”.
1.2. Втората хипотеза по-скоро може да се квалифицира като концентрация на стопанска дейност. При нея сливащите се предприятия са такива с достатъчно натрупан опит и активи, с утвърден самостоятелен имидж на пазара, а в някои случаи, притежаващи и собствена потребителска маса, която ще привнесат в новообразуваното предприятие. В този случай страните имат богат опит при водене на преговори, често се представляват от юридически съветници и при тях въпросът дали да се сключи предсъвместно споразумение изобщо не стои. Проблемите са свързани единствено с формулировката на конкретните клаузи. Достъпът до търговските тайни на страните е силно затруднен, което понякога бави преговорите, а обменът на чувствителна информация старателно се избягва. Страните в този случай често запазват и самостоятелен бизнес, който не се апортира в новообразуваното предприятие и продължава да се развива по независим начин от двамата бъдещи съдружници след концентрацията. Такъв подход е донякъде оправдан, защото неапортираните активи след това няма да участват и в общата маса на несъстоятелността, ако се стигне до фалит на начинанието. Последиците за потребителите в тази хипотеза са най-леки и се ограничават единствено до лек душевен дискомфорт. В същото време и двамата учредители при раздяла полагат неимоверни усилия за максимално задоволяване на материалните нужди и желания на потребителите. Последните се радват на богат избор, а наличието на взаимозаменяеми алтернативи им дава възможност да упражняват силно дисциплиниращо въздействие върху доставчиците. Често наблюдавано явление е и организирането на ниво потребители, с което придобиват изявена сила на купувача, често заплашваща да обърне статуквото, така че доставчиците да се превърнат в слабата страна при преговори. Това произтича от факта, че потребителите могат по всяко време и без никакви допълнителни разходи да пренасочат избора си от единия към другия алтернативен доставчик, като практиката показва, че тази тактика е често разпространена. В този смисъл може да се направи извод, че положителният ефект от този тип концентрация надвишава отрицателните последици от евентуалния й провал, а потребителите получават справедлив дял от придобитите ползи.
1.3. Трябва да се има предвид обаче и друга разновидност на концентрацията на стопанска дейност, а именно вливането. Тънката разлика е, че в този случай една от страните доброволно се поставя под контрола на другата, която запазва своята идентичност на пазара. Това се наблюдава, когато придобиващата страна притежава пазарна и финансова мощ, а придобиваната - някакво специфично Know-How, което обаче може да развие и приложи успешно само при наличие на сериозна финансова подкрепа. Ако вливащата се страна не успее да изиграе картите си достатъчно добре още на етап предсъвместно споразумение, по-нататък рискува да изпадне в изключително неблагоприятно и неравнопоставено положение и да обрече бъдещото си съществуване на небезизвестния Бермудски триъгълник. С този термин обичайно е прието да се описва движението между точките: печка – хладилник – мивка, често под съпровод на сръбска музика и някои други не дотам законни посегателства върху кръжещия субект. Ежедневната грижа за потребителите също изцяло е поверена на погълнатия партньор. С времето той все повече се обезличава и губи идентичност като бъдещите му шансове са самостоятелен бизнес прогресивно намаляват с всяка изминала година. Единствената сравнително надеждна гаранция за него е да отклонява средства от придобиващата страна към своя офшорка, като немалка част от тях използва и за собствената си поддръжка и ремонт. Всяка небрежност и занемаряване на външния вид, опаковка и маркировка на погълнатия субект крие висок риск от неочаквано прекратяване на договора и изпращането му в небитието на фалиралите компании.
1.4. Предоставянето на пълна, точна и своевременна информация преди осъществяване на концентрацията включва в себе си и наследствената маса – настояща и потенциална. Потенциалните очаквания в тази насока понякога повишават т. нар. Bargaining Power на по-слабата страната, като й позволява да договори по-изгодни за себе си условия. Действително този елемент от преговорите се квалифицира като бъдещо събитие, чиято сигурност зависи от обстоятелства, свързани с конкретния наследодател като например: възраст, пол, здравословен статус и др. Очакванията в тази посока обаче не трябва да са хипотетични, а насочени към конкретен субект като вероятността той да престане да съществува, преди преговарящия трябва да е достатъчно висока и подкрепена с надеждни доказателства. Към неблагоприятните фактори се причислява големият брой наследници, така че преговарящата страна трябва да положи усилия или за неговото ограничаване или да начертае екшън план за извоюване на привилегировано положение в реда на конкуриращите се наследници. В този план, бъдещият съдружник, с който се преговаря, може да бъде много полезен с ценни съвети, със споделен минал опит, както и с личен собствен принос в изпълнението му. Именно поради това разкриването на пълна информация пред него и изключително важно.
Бегло само споменаваме и възможността от откриване на съвсем неочаквано наследство. За този случай обикновено липсват предварителни уговорки в споразумението, но така или иначе това рязко променя съотношението на силите в новообразуваното дружество. Тогава трябва да се действа експедитивно, в зависимост от конкретните обстоятелства и в контекста на цялостната обстановка, в която събитието е настъпило. Не се препоръчва обаче прикриване на факта като цяло, доколкото данните за промяната във финансовото състояние на единия от участниците трябва публично да се обявят в данъчната му декларация.
2. Една от разновидностите на предстояща концентрация заслужава да бъде отделена и анализирана в самостоятелен раздел. Това е хипотезата, в която една от страните е дълбоко емоционално въвлечена в бъдещото съдружие. Както е известно от теорията пазарният дял, финансовата мощ и стопанските отношения с други предприятия са само част от елементите, които обуславят господстващо положение за даден стопански субект. В някои случаи определени нематериални преимущества са в състояние да придадат значително по-голяма пазарна сила на конкретно предприятие спрямо всички останали участници на пазар. При това положение и ако един от преговарящите е попаднал изцяло във властта на контрагента си, той е готов безрезервно да включи клауза в споразумението, гласяща „Всичко, което е мое, е и твое”, по-известна в стопанския оборот като клауза „за най-облагодетелстван клиент”. От позицията си на дългогодишен практически опит в сферата на конкуренцията, съветвам бъдещите stakeholders категорично да избягват това и още по-категорично да настояват за позиция минимум shareholder. Неизчерпаеми са примерите от практиката, в които емоционалната нагласа по време на преддоговорния процес рязко променя своя характер след сключване на сделката. Тогава предварително поставилият се в неизгодна позиция партньор с ужас осъзнава предимствата, които доброволно е оставил в ръцете на съдружника си. Преразглеждането на дружествения договор на този по-късен етап е обречено на неуспех и дори крие риск от още по-голямо влошаване на позицията. Прибягването към стачни действия също не дава резултат и често води до прилагане на lockout и масови уволнения.
2.1. По същите причини препоръчително е да се избягват и всички клаузи от рода на: „Ние сме равни” или близки до тях, които могат да бъдат изтълкувани в същия смисъл. Практиката сочи, че твърде рядко съвместните начинания водят до подобно справедливо разделение на отговорностите и задълженията. В обичайния случай един от партньорите има изявено по-голям принос, докато другият преимуществено черпи блага. Ако сдружението има късмета да устои на превратностите на съдбата и изпитанията на времето, клаузата за равенство не предизвиква особени проблеми и дори в някои случаи дава морална подкрепа на усилно трудещият се партньор. В моменти, в които наложеният метод на работа започне да му тежи и да му писва, ужасът от равномерно разпределяне на придобитото след прекратяване на договора, оказва силно дисциплиниращ ефект и стимулира към повече смирение, примирение и продължаване на статуквото.
3. Но да продължим с хипотезите, наблюдавани в условията на вече създаден съюз. В някои съвместни предприятия с течение на времето се налага информационно затъмнение относно доходите, реализирани от всяка една от страните, особено при неочаквано повишение на същите под формата на ДМС, индексация, награда или др.под. При възникване на конфликтна ситуация, често се възразява с изречението: „Знаеш много добре колко получавам!”. Внимавайте обаче, защо това е силен сигнал за т.нар. Watchdog, който навежда към гореща следа (Smoking Gun). Страните следва да имат предвид, че независимо от участието си в съвместно начинание, всяка от тях продължава да поддържа принадлежност към поне една браншова организация, до която другата страна няма никакъв достъп. Такива могат да бъдат – групата на Нейните приятелки от детството, сбирщината от Негови аверчета, семейният съвет или роднинският кръг на всяка от страните. Всяка подобна организация крие в себе си огромен опит, ръководства за поведение (Guidelines, Manuals), съдържащи неизчерпаем набор от съвети, скрити източници на информация, както и огромен арсенал други оръжия, които е невъзможно да бъдат изброени в тази ограничена студия. Подаването на оплакване за това, че правата и интересите на неин член са засегнати или заплашени от накърняване, често активизира масирана кампания за защита и съдействие, включително чрез преследване, компромати др., в чийто капан нито един уважаващ себе си предприемач не би желал да попадне.
4. Като стана въпрос за различния принос, който страните могат да имат в общото предприятие, бих искала да спомена и друга форма на нелоялно поведение, което макар и рядко срещано, води до тежко увреждане на съответния пазар и изключително неприятни последици. Това е рискът, който една от страните поема в случай, че притежава собствен потребителски кръг преди концентрацията, но пропусне да уведоми за това бъдещия си партньор. Излишно е да се споменава, че общите потребители, които ще формира съвместното предприятие, обикновено разкриват силна привързаност и ревност към доставчиците си и биха били силно разочаровани, ако установят, че единият от тях притежава самостоятелна система за селективна дистрибуция с друг кръг потребители. Оформя се изключително сложна пазарна схема от типа hub and spoke, при която поредицата от вертикални споразумения води до изключително негативен хоризонтален ефект. Изтичането на общ ресурс към странична селективна дистрибуционна система създава напрежение на пазар, което може да прерасне в криза. Скандалът е неминуем, така че единственото, което може да намали размера на загубите е максимално бързо уведомление, съдържащо молба за включване в Програмата Leniency. Шансът за пълно освобождаване от санкция е минимален и би могъл да се постигне единствено ако нотификацията е направена, преди другата страна да разполага с информация и доказателства, предоставени й от случайни източници. Искането трябва да съдържа всички данни, с които провинилата се страна разполага, поименно изброяване на списъка от потребители, както и подробна информация за бившия съдружник, станал причина за появата на въпросните потребители. Желателно е той да бъде описан във възможно най-черни краски, но от съображения свързани с неговата сигурност, препоръчително е да не се разкриват данните за седалището и адреса му на управление. Ако уведомителят прецени, че рисковете от саморазправа от страна на настоящия съдружник са високи и това заплашва живота и здравето на бившия, то той би могъл да изложи подробно мотивите си за запазване на пълна анонимност на последния или да направи опит да го включи в програма за защита на свидетелите. Консолидацията на двете групи потребители трябва да се извърши постепенно, на етапи и при стриктно зачитане на техните интереси.
5. При някои картелни споразумения често се налага извършване на мащабни инвестиции (придобиване на жилище, автомобил и др.), като единственият начин за тяхното обезпечаване е учредяването на ипотека. Това става по взаимно съгласие на съдружниците, но обикновено ангажиментът за редовното й обслужване се поема от единия от тях. Той е длъжен да дава редовен, точен и изчерпателен отчет за изпълнение на това си задължение. Изявления от рода на: „Плащам ипотеката редовно!”, когато това не кореспондирана с действителната фактическа обстановка, крият огромен риск за съвместното начинание. Ако затруднението е от временен характер и не е придружено с утежняващи обстоятелства, като някои от изброените по-долу (хазарт, алкохолизъм, необмислени инвестиции или странични издръжки), задължилата се страна може и да премълчи пропусната вноска, с цел да съхрани мира и разбирателството в картела и да избегне собственото си дискредитиране. В случай обаче, че затрудненията придобият траен характер, желателно е отново да се прибегне към инструмента Leniency и незабавно да се потърси контакт с банката за предоговаряне и разсрочване на задълженията. Категорично не се препоръчва прибягването към нови заеми, особено от нерегламентирани източници, които освен неизгодните финансови условия, заплашват да нанесат и физически вреди на длъжника, като в някои случаи е възможно да се стигне и до пълната му ликвидация.
6. По-горе разгледахме рисковете от прилагане на клаузите за равенство от гледна точка на господстващото предприятие, изхождайки от хипотезата, че то е в неизгодна позиция. Наблюдават се обаче и случаи на груба злоупотреба от страна на доминиращия участник, при което другият партньор бива силно дискриминиран, а потребителите биват съществено ощетени. Най-често това се среща, когато господстващото предприятие, след като е извлякло всички ползи от съдружника си и е успял да го вкара в Бермудския триъгълник, както и да го снабди с голям брой потребители, решава да завладее нови пазари. В масовия случай това са новосъздадени пазарни ниши, все още неоткрити от конкурентите, намиращи се във фазата на развитие и съзряване. Господстващото предприятие често не осъзнава напълно рисковете, които поема, а и изкушението да бъде лидер в нова област надделява. Тези явления често се съчетават с чувствително отслабване на вниманието към традиционния пазар. Ресурсите се насочват изцяло към новата ниша, която се нуждае от разучаване, много грижи, средства за луксозно оборудване и огромни транспортни разходи. В тази сложна схема господстващото предприятие трябва да внимава особено много за две неща. Първо – да ограничи проучванията и инвестициите си единствено до задоволяване на капризите на пазарната ниша, но в никакъв случай да не прибягва до създаване на нови потребители с нея. И второ – да не приспива изцяло бдителността си върху вече традиционно завоювания пазар, тъй като рискът от отстраняването му там е голям. Най-често при раздвояване на усилията върху две паралелни сфери на дейност, господстващото предприятието търпи двоен провал. Една сутрин осъмва с новините, че (1) мястото му в традиционното сдружение е заменено от нов агресивен участник, който не жали усилия и средства за утвърждаването си, и че (2) в новата ниша се е появил конкурент от значително по-голям мащаб, с атрактивна маркетингова и рекламна стратегия и серия от промоционални предложения, с което успешно е завладял нишата. Ако бившото вече господстващо предприятие се окаже в подобна ситуация, то следва максимално бързо да се оттегли от новата пазарна ниша и да инвестира всички налични резерви към възстановяване на положението си на традиционния пазар, ако вече не е късно. Средства не трябва да се жалят, тъй като алтернативата при неуспех е тотална ликвидация, разпродаване на активите за удовлетворяване на редицата от кредитори, отнемане на потребителите и окончателно напускане на всички възможни пазари, без надеждна перспектива за завръщане в бизнеса в средносрочен план.
7. Всички са се сблъсквали, а и често лично са пробутвали клаузата: „А, това не е ново! От толкова отдавна го имам!” В общи линии, това е едно от най-невинните нелоялни действия, извършвано в условията на съвместно предприятие и се наблюдава, когато един от съдружниците харчи прекалено много и крие това. Възможно е в някои много редки ситуации другата страна да се почувства измамена, ако види след това още неотрязания етикет върху придобитата стока, но според лични наблюдения в масовия случай такива дребни детайли или не се забелязват, или партньорът изобщо не си спомня това ново или старо е, или прекрасно знае, че не го е виждал, но в интерес на общото предприятие решава да подмине недобросъвестното поведение, без да налага санкции. За всеки случай обаче страната извършила покупка е добре да маха превантивно етикетите. Освен това към необуздано пазаруване може да се прибегне само ако е спазен основния принцип за преимуществено гарантиране на благосъстоянието на малките потребителчета, чийто минимум е поне да са нахранени и обути. Описаното поведение би могло да представлява по-сериозен проблем единствено когато, съдружниците са приели решение за обща инвестиция в ДМА (къща, автомобил), при което се очаква да имат съвместен принос. В тези случаи е добре страните да се въздържат от странични разходи, да дисциплинират финансовата си политика и да положат грижата на добросъвестния стопанин в намиране на нови източници на приходи. Ако все пак някоя покупка е наложителна и за де се избегне от формална страна откровената лъжа, препоръчва се дадената стока да бъде закупена предварително, да се укрие за няколко месеца и след това да се обяви публично. В този случай изразът: „Това не е ново” ще представлява само невинно изопачаване на факт и би могло да се третира по-снизходително. Разбира се за квалифицирането на нарушението като леко, средно или тежко ще имат значение характеристиките и специфичните свойства на придобитата стока, както и нейното предназначение.
8. Други действия, подкопаващи силно взаимното доверие между страните са алкохолизмът и зависимостта от наркотици. Като оставим настрана деградиращото и саморазрушаващото действие, което оказват на един от участниците, доста често те ощетяват общия бюджет, предназначен за издръжка на съвместното предприятие. За разлика от предходната хипотеза, в която поне една от страните се е обогатила, в настоящия случай се наблюдава трайно спадане на общото благосъстояние на JV. Силен негативен ефект се оказва и върху потребителите, които придобиват лоши навици и се увеличава рискът в бъдеще и те да приложат сходни практики, което ще доведе до разпад на сдружението и пълно разсипване на всички участници в него. В тези случаи държавата, в лицето на някои регулатори, има право да наложи строги мерки, включително и чрез задържане на една от страните в специализирано заведение до отстраняване на проблема. За целта другата страна може да попълни специална-форма-искане до регулаторите, в което подробно да опише действието, от което се оплаква и приложи доказателства, включително медицинско свидетелство за оказано насилие. В случай на рецидиви от страна на нарушителя, препоръчваме незабавно разтрогване на сдружението, подялба на имуществото и отвеждане на потребителите в здравословна среда.
9. Близък до описания проблем е и този, при който една от страните предприеме хазартни начинания. Смекчаващо отговорността обстоятелство в този случай е субективното отношение на деятеля към извършеното от него действие, доколкото това най-често е доброто намерение за реализиране на свръхпечалба, която да се инвестира в съвместното предприятие. Хазартът обаче се движи по много тънък лед, тъй като инвестицията е високо рискова и при прилагане на неуспешна стратегия заплашва да доведе предприятието до тотална несъстоятелност. Предприятията, решили да тръгнат по този път следва внимателно да обмислят начинанието си, да заделят точно определен бюджет за него и при всички положения да уведомят съдружника. Това важи и за близки до описаните начинания – като инвестиране в акции на борсата и закупуване на други краткосрочни инструменти, които в условията на глобална икономическа криза не се различават съществено от чистия хазарт. Предприемачът трябва да е наясно, че дори при полагане на максимална грижа и ясен инвестиционен план, съществува и факторът „късмет”, който не се поддава на управление и контрол. Страна, която е забелязала, че този фактора трайно й убягва в исторически план, е по-добре да се примири, че е карък и да не навлиза в операции, които могат да си позволят единствено големи и богати корпорации. В тези случаи ориентирането към малък или среден бизнес е горещо за препоръчване. Основен принцип, абсолютно задължителен в този случай е никога да не се прибягва до ипотекиране на общо имущество и активи. Ако това се случи, другата страна е в пълното си право да развали споразумението, да привлече потребителите изцяло на своя страна и да потърси щастието си с друг партньор.
Подходящ инструмент за преодоляване на проблемите, изложени в т. 8 и 9 е поемането на ангажименти (Commitments). За целта трябва да се има предвид, че ангажиментите имат доброволен характер и трябва да бъдат инициирани от провинилата се страна, а не да чака да й бъдат предложени от партньора. Ангажиментите трябва да са от такъв характер, който гарантира бързо и ефективно преустановяване на незаконното поведение, както и създаване на условия за възстановяване на хармоничната семейна среда. В случай, че съдружникът е благосклонно настроен той може да приеме решение (commitments decision), с което да одобри поетите ангажименти, от който момент нататък те стават задължителни за провинилия се. Всяко отклонение от стриктното им изпълнение може да доведе до отмяна на решението и стоварване на цялата жестокост на семейното законодателство върху виновника. Освен това трябва да се знае, че този инструмент е приложим един, максимум два пъти, след което вярата в него е трайно подкопана и съдружникът повече не се хваща на обещания.
10. След като обсъдихме по-сериозните нарушения на релевантния семеен пазар, накратко ще се спрем и на някои по-леки форми на недобросъвестна търговска практика.
10.1. Нарушение на правилата е увреждането на доброто име на съдружника. Така например при участие в сбирки на споменатите по-горе браншови организации, всеки един от партньорите е длъжен да се въздържа от изявления, накърняващи предлаганите от съконтрагента услуги и от твърдения, уронващи доброто му име. За фактическия състав на тази забрана е без значение дали твърденията са неверни сами по себе си или представляват изопачаване на факти. Абсолютно забранени са негативни коментари, относно действията в съвместното предприятие, предприемани в тъмната част от денонощието, както и всякакви коментари засягащи физическите особености на партньора. Дори да разполага с абсолютно достоверни факти, съдружникът е длъжен да затаи за себе си всяка чувствителна информация, чийто обмен с конкуренти от бранша, рискува да я превърне в публична, което да генерира присмех и неуважение към съвместното предприятие.
10.2. На партньорите е забранено да се въвеждат един друг в заблуждение относно услугите, които са в състояние взаимно да си предоставят. Така например трябва да е ясно, че главоболието не представлява форсмажорно обстоятелство с правопогасяващ ефект. Макар и да не може всеки път да се предвиди отнапред и при полагане на грижата на добър стопанин, главоболието определено не е от категорията на непреодолимите сили и партньорът винаги разполага с различни начини за преодоляването му или за престиране на заместима услуга. Освен това при неизпълнение или при забавено изпълнение на някои задължения законът изключва позоваването на обективна невъзможност, поради което те винаги са виновни. В този смисъл всеки опит за извинение и заблуждение в тази насока се квалифицира като недобросъвестна семейна практика и с оглед на високата степен на обществена опасност се санкционира строго.
10.3. Детайлна уредба има и забраната за заблуждаваща реклама, както и неразрешената сравнителна реклама. Двете хипотези обаче имат различен фактически състав и затова ще бъдат анализирани поотделно
10.3.1. На първо място трябва да се уточни, че рискът от нарушение на посочените забрани е значително по-висок в периода на преддоговорните отношения, доколкото след сключване на сделката страните вече ясно са комуникирали всички свои скрити козове и рядко има с какво да се изненадат. Заблуждаваща например е рекламата, при която някоя от страните представя за действителни някои свои физически (полово обособени) белези, които в действителност са изкуствено преувеличени. За целта често се използват различни постижения на съвременната наука и техника като: импланти, разтвори, стимулатори, медикаменти и дори протезиране. Рекламната кампания цели да привлече вниманието на определена таргет аудитория, а посланието недвусмислено и често успява да събуди интерес у потенциалния бъдещ съдружник. Периодът от първоначалното излъчване на рекламата до реалната консумация обикновено е толкова продължителен, че успява да наложи в представата на партньора определени стереотипи, така че преувеличената и изопачена визия се приема за истина и трайно се асоциира с образа на рекламиращия субект. Заблудата е дотолкова ефективна, че дълго време след сваляне на маските, прихванатият зрител продължава да живее със създадената илюзия. Когато истината лъсне в цялата си суровост обикновено е късно за реакция, защото вече има подписано споразумение, а и потребителите са на път да се появят на бял свят. Разбира се рекламата може да има и положителен ефект, стига да борави с лоялни и обичайно наложени в търговската практика средства. Като пример за такива можем да посочим умереното използване на бяла и декоративна козметика, както и някои съвременни техники на епилиране, педикюр, маникюр и в краен случай ноктопластика и екстеншъни.
10.3.2. За разлика от заблуждаващата реклама, която принципно е забранена, сравнителната реклама е разрешена, ако отговаря на определени условия. Като цяло дефиницията на сравнителната реклама сочи, че при нея пряко и или косвено се идентифицира конкурент или предлаганите от него стоки или услуги. На плоскостта на семейната конкуренция сравненията са допустими единствено и само доколкото категорично заклеймяват достойнствата и недостатъците на бивши съдружници или настоящи конкуренти, като в същото време издигат в култ качествата на актуалния партньор. Всеки опит за обратното води до категоричен провал на бъдещите планове за съдружие. До същия резултат се стига и ако сравняващият необмислено реши да изрази обективно мнение или да запази неутралитет. Изобщо успешната сравнителна реклама е изключително трудна и деликатна стратегия, поради което горещо препоръчвам да не се прилага от начинаещи, а най-добре би било преди стартирането й да се потърси съвет от специалист с богат опит в бранша.
10.4. Имитацията, също е забранена и в голяма степен наподобява на въвеждането в заблуждение. В този случай обаче нарушителят предлага външен вид, опаковка, маркировка, понякога и наименование, които подвеждат в много по-широк мащаб таргет аудиторията относно неговия произход, производител, време на производство и начин на използване и други съществени характеристики. Типични проявни форми на това деяние са: изразен грим и стегната спортна форма, които всъщност успешно прикриват годината на производство; облекло и аксесоари, имитиращи известни марки, с което се налага впечатлението за висок стандарт; публикуване на снимки от екзотични дестинации във Фейсбук, въвеждащи в заблуда аудиторията за това, че публикуващият ги не се спира да обикаля света; провокиращи намеци и вметнати изречения в разговор с набелязания бъдещ съдружник, целящи да наложат усещането, че говорещият е един от съавторите на Кама Сутра или най-малкото че владее непознати за света техники на удоволствието и др.под.
10.5. Принципно забранено е и привличането на бъдещ съдружник чрез обещаване на нещо, чието получаване зависи от разиграване на игрички. В последно време има нагласа това поведение да бъде деквалифицирано като нарушение, доколкото същото вече се е наложило като обичайна търговска практика, трайно прилагана в преддоговорните отношения между страните. До влизане в сила обаче на промяната, лицата е желателно да се придържат към утвърдените прагове за допустимост, а именно – цената, която ще коства на партньора разиграната сценка, драма, интрига, симулация и др. близки жанрове, да не надвишава повече от 100 пъти годишната му заплата.
Този кратък курс има за цел да въведе само някои основни понятия от областта на семейната конкуренция с цел да повиши общата конкурентноправна култура в обществото. Авторът предупреждава, че практикуването на този клон от правото изисква задълбочени теоретични познания и дългогодишен практически опит. Всяка случайна импровизация крие повишен риск и води до съществени последици за участниците в него, поради което не следва да се предприема необмислено. За повече информация прочетете листовката внимателно и се обърнете за консултация към вашия специализиран съветник.