Практика по прилагането на ЗОП – Част ХХХІV

Видно от текста на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид установената законосъобразност на обжалвания акт, жалбоподателят следва да заплати на възложителя – кмет на община Джебел, възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 150 лв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. (Решение № АКТ-138-14.02.2013) 

Жалбата на обединението е насочена срещу заповед, с която дружеството е отстранено от участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. В жалбата се съдържат твърдения, касаещи другия участник в процедурата, определен за изпълнител. Последното дружество с предходна заповед на възложителя за избор на изпълнител е класирано на второ място, а за изпълнител с този акт е определен сегашния жалбоподател в настоящото производство. При така установените факти към момента на постановяване на предходния акт за избор на изпълнител за жалбоподателя не е бил налице правен интерес да обжалва цитирания акт, тъй като с него е определен за изпълнител на поръчката. Доколкото с последваща заповед на възложителя се променя класирането спрямо жалбоподателя, тъй като с новата заповед не е избран за изпълнител, а е отстранен от участие в процедурата, то това обстоятелство в случая обуславя неговия интерес от подаване на жалба, съдържаща твърдения срещу допускането на другия участник в процедурата и изборът му на изпълнител на обществената поръчка. Следва да се има предвид, че правният интерес за жалбоподателя се обуславя от факта, че в случай на установяване незаконосъобразно допускане до участие в процедурата на другия участник, то процедурата следва да бъде прекратена, поради липса на оферти, които отговарят на изискванията на възложителя, доколкото за участие са подадени само две оферти. Предвид гореизложеното, КЗК приема, че жалбата1 подадена в срока по чл. чл. 120, ал. 3 от ЗОП1 следва да се приеме за процесуално допустима. (Решение № АКТ-134-14.02.2013)

След извършен анализ на представената в хода на производството оферта на участника и по-точно Плик № 3 „Предлагана цена”, КЗК установи по безспорен начин, че участникът е представил попълнен Образец Схема 6 „Поддръжка на „чайно-хибридни“ рози“ – 648,6 кв.м., като обаче в графата площ (м2) за дейности 3, 5, 7 и 8 е предложил 648,00 кв. м., вместо изискуемата от възложителя площ, която ще обработва – 648,6 кв.м. Така предложената с 0,6 кв.м. по-малко площ за тези четири дейности е довела до предлагане на единична и съответно обща цена, различни от тези, които биха се формирали при коректно вписана площ за обработка. Същото обстоятелство е констатирано и от оценителната комисия, след като е отворила и разгледала ценовото предложение на този участник. КЗК споделя мотивите на оценителната комисия, че това несъответствие със заложеното условие за площ на възложителя не може да се коригира, без това да доведе до промяна на предлаганата цена от участника, и в този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 11, т. 2, „а“ от ЗОП, а именно да се изиска разяснение за заявените от участника данни. Отделно от това, формалният характер на следващата разпоредба – чл. 68, ал. 11, т. 2, „б“ от ЗОП, указва, че допълнително представени доказателства за данни, посочени в пликове № 2 и № 3, не могат да се използват за промяна на техническото и ценовото предложение на участника, като законодателят не прави разграничение на това дали би се променила съществено или несъществено информацията в тези пликове. Допуснатата грешка в отбелязването на площта е в тежест на жалбоподателя, тъй като е негова отговорност да следи и изпълнява коректно изискванията на възложителя. В този смисъл, КЗК не приема довода на жалбоподателя, че така подадена ценовата му оферта се променя незначително – само с 9,31 лв. за година или съответно 27,93 лв. за три години. С оглед на така извършените констатации, КЗК счита, че оценителната комисия законосъобразно е предложила участника за отстраняване от участие на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, предвид обстоятелството, че същият не е изготвил офертата си в съответствие с условията, заложени от възложителя, а именно не е попълнил коректно Образец Схема 6 като евентуално отстраняване на нередовността неминуемо би довело и до промяна на вече предложената цена, в нарушение на чл. 68, ал. 11, т. 2, „б“ от ЗОП. (Решение № АКТ-133-14.02.2013)

Възложителят е указал, че в плик 2 трябва да бъде посочен срокът за изпълнение на поръчката и приложен линеен график за видовете СМР, като участникът трябва да предвиди и дни за неблагоприятни атмосферни условия при изпълнение на СМР. В техническите си предложения и и двамата участници са посочили 45 календарни дни срок на изпълнение на поръчката, в това число предвидени дни за неблагоприятни климатични условия при изпълнение на СМР. По подпоказател Б „линеен график“ единият участник е оценен със 7,2 точки, а другият с 8,0 точки, като и при двамата комисията е отчела непредвиждането на дни за неблагоприятни атмосферни условия, като обстоятелство намаляващо оценката. Установи се, че и двамата участници само формално са посочили такива дни за неблагоприятни атмосферни условия в техническите си предложения, като такива не са отразени нито в обяснителните записки, нито в линейните графици. КЗК намира за неоснователно твърдението, че комисията единствено при оценяването на единия участник е взела предвид, като основание за понижаване на оценката, непредвиждането на неблагоприятни атмосферни условия. Това основание е отчетено и при оценяването на другото дружество, като жалбоподателят дори е оценен с по-висок брой точки. (Решение № АКТ-132-14.02.2013)

Жалбоподателят оспорва компетентността и представителната власт на лицето, издало атакуваното решение. От фактическа страна е установено, че атакуваното Решение РД-19-16 от 18.12.2012 г. е подписано за изпълнителния директор на АГКК от друго лице, съгласно Заповед № РД-13-314/11.12.2012 г. Така издаденото решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител на поръчката не страда от порока, посочен в жалбата. Решението е издадено при условията на заместване, което представлява допустимо упражняване на чужди правомощия. Заместването е осъществено при наличие на обективна невъзможност на титуляря на правомощията, касаещи издаване на индивидуални административни актове по реда на чл. 11 ЗОП, да ги изпълнява за определен период от време. В този случай, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определен период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като извършва това от името на замествания орган.[1] (Решение № АКТ-125-14.02.2013)

Следва да се остави без уважение възражението на възложителят за недопустимост на подадената от един от участниците жалба, поради това, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗОП за подаване на жалбата едновременно до КЗК и възложителя, чието решение се обжалва, както и поради обстоятелството, че към жалбата не е приложено изискваното в разпоредбата на чл. 121, ал. 4, т. 4 от ЗОП доказателство за изпращането й до възложителя. В чл. 121, ал. 6 от ЗОП изрично са уредени предпоставките, при наличието на които не се образува производство по постъпила в КЗК жалба, като в нея липсва хипотеза за недопустимост на жалбата, изразяваща се в неизпращането й едновременно до КЗК и възложителя, чието решение се обжалва. В т. 2 от същата разпоредба е записано, че не се образува производство, когато не са отстранени нередовностите в срока по чл. 121, ал. 5 от ЗОП, в която ал. 5 е посочено, че ако жалбата не отговаря на изискванията по чл. 121, ал. 2 и ал. 4, т. 1-3 от ЗОП, КЗК уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите. От анализа на цитираните разпоредби следва, че доколкото изискуемото в чл. 121, ал. 4, т. 4 от ЗОП доказателство за изпращане на жалбата до възложителя, не е сред изрично посочените нередовности подлежащи на отстраняване по реда на ал. 5 от същата норма (неотстраняването на които е предпоставка за недопустимост на жалбата), то неприлагането към жалбата на такова доказателство не представлява съществено нарушение от страна на жалбоподателя, което от своя страна да води до недопустимост на подадената от него жалба. Следва да се отбележи, че информация за подадени в деловодството на КЗК жалби срещу решения на възложители по процедури за възлагане на обществени поръчки се съдържа на официалната Интернет страница на КЗК на адрес www.cpc.bg, същата е публично достъпна и се публикува в деня на постъпването им, като заинтересованите лица имащи интерес могат свободно да се осведомят за постъпилите жалби. (Решение № АКТ-139-14.02.2013)

В чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП са изброени задължителните реквизити на протоколите, обективиращи работата на помощния орган на възложителя, като сред тях са кратко описание на офертата и оценки по всеки показател. В Протокол 2, където е отразена работата на комисията по разглеждане и оценка на техническите оферти, помощният орган на възложителя не е изложил каквото и да е описание относно съдържанието на конкретните технически предложения на участниците. В методиката на обществената поръчка е заложено оценката по отделните показатели да е по експертна преценка на членовете на комисията, във връзка със заложените от възложителя изисквания за поставянето на конкретни оценки. Доколкото подобна методика предполага субективизъм и оценката на техническата оферта не се пресмята по заложена математическа формула с точно посочени стойности, в разглеждания случай е важно определените точки за всяко предложение да кореспондират с изложеното кратко описание на всяко едно предложение на участник по отделните подпоказатели. (Решение № АКТ-137-14.02.2013)

Не могат да се приемат доводите на възложителя за недопустимост на жалбата. Действително договорът за създаване на обединение е с дата 27.09.2012 г., като именно това е и датата, на която същият е породил своите правни последици. Изложеното изхожда от обстоятелството, че договорът за създаване на ДЗЗД по своя характер е съглашение между три дружества с цел обединяване на усилията им за съвместно участие в обществената поръчка и като такова, за да породи своите правни последици, следва да бъде подписано от всяка от страните по него. Липсва обаче законово изискване полагането на подписите да бъде извършено едновременно и от трите страни, с оглед на което е допустимо тяхното полагане да стане в различни дни, какъвто е настоящият случай, като договорът се счита за сключен именно в деня, в който върху него са положени подписите на всички съдружници, а именно на 27.09.2012г. От своя страна съобразно чл. 7 от договора, дружеството упълномощава управителя на един от членовете на обединението, с нотариално заверено пълномощно от всяка една от страните да ръководи еднолично цялата дейност за и от името на всеки един партньор поотделно за целите на дружеството, на всички партньори заедно и на дружеството като цяло по време на процедурата, и в случай на възлагане на договора и по време на изпълнението му, в това число да представлява дружеството по ЗЗД и страните пред всички държавни и съдебни органи и институции на територията на страната, пред юридически и физически лица, пред Комисия за защита на конкуренцията, Върховен административен съд и други. Доколкото упълномощаването и начинът, по който ще се извърши същото, е уредено изрично в самия договор, то пълномощното за представителство е неразделна част от договора, като същото е породило правно действие именно на 27.09.2012г. независимо от обстоятелството, че е подписано от страна на представляващия единия от участниците на 25.09.2012г. Полагането на подпис на по-ранна дата от датата, на която договорът за създаване на ДЗЗД е породил своите правни последици, не води до липса на представителна власт на лицето, подписало жалбата. С оглед на изложено жалбата е подадена от лице, притежаващо надлежна представителна власт, и се явява допустима. (Решение № АКТ-135-14.02.2013)

Във връзка с доводите на жалбоподателя относно посочените в годишния финансов отчет стойности, касаещи оборота на един от участниците (ООД) следва да се има предвид, че: Упоменатото дружество е представило пред КЗК доказателства относно реализирания оборот под формата на Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите за посочените 3 години, както и такива за ЕТ за същия период. Представен е и Договор за прехвърляне на търговско предприятие (от ЕТ на ООД), с който се удостоверява, че посоченото дружество с ограничена отговорност е универсален правоприемник на предприятието на едноличния търговец. При наличие на придобиване в цялост на търговското предприятие на ЕТ, което е упражнявало същия вид дейност – доставка и търговия с хранителни стоки, предмет на поръчката, върху участника преминават в съвкупност всички права, задължения и фактически отношения. При това положение, участникът има право да се ползва от реализирания от ЕТ оборот от идентични дейности за предходни години. Въз основа на това участникът ООД законосъобразно се е позовал в декларацията си на сумарния оборот от дейности на юридическото лице и едноличния търговец като оборот на участника. Видно от представените счетоводни документи, участникът отговаря на разглежданото минимално изискване, поставено от възложителя, а твърдението на жалбоподателя се явява неоснователно. (Решение № АКТ-128-14.02.2013)

В ЗОП има достатъчно разпоредби, които дават възможност на участниците в процедурата да се запознаят своевременно с извършваните от комисията на възложителя действия– да присъстват при отваряне и разглеждане на документите в пликовете, да получават копия от съставените протоколи и т.н., за да могат да формулират своевременно своите възражения. В конкретния случай, изложените твърдения са бланкетни и непрецизирани, поради което същите следва да се отхвърлят като необосновани. По отношение на допълнителните твърдения, изложени в представеното на открито заседание становище следва да се има предвид, че КЗК дължи произнасяне само по заявените в първоначалната жалба доводи, възражения или оплаквания и не следва да обсъжда допълнителните такива, които са заявени устно в откритото заседание или в допълнителни жалби, писмени становища, писмени бележки или писмени защити. Това е така, тъй като съгласно чл. 122а, ал. 1 ЗОП (в сила от 02.05.2012г.) проучването се извършва по обстоятелствата, изложени в жалбата, подадена в срока, посочен в чл. 120, ал. 5 и 7 от ЗОП. Наведените с представеното становище допълнителни твърдения са направени след срока по чл. 120, ал. 5 ЗОП и следователно са преклудирани, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане. (Решение № АКТ-123-14.02.2013)

Следващото нарушение от страна на комисията съгласно жалбата е допуснато на етап отваряне на пликовете с предлагана цена на допуснатите участници, тъй като съгласно нормата на чл. 68, ал. 4 от ЗОП комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване, като в тази последователност според жалбоподателя следва да се извършват и всички последващи от страна на комисията действия включително и отварянето на плик № 3 с надпис „Предлагана цена”. В тази връзка следва да се отбележи, че действително както се посочва в жалбата, видно от протокол от 06.12.2012г. комисията първо е отворила офертите не по реда на тяхното постъпване, с което е нарушила последователността на отваряне на предложенията. Независимо от така констатираното обстоятелство - въпросното действие следва да се разглежда като несъществено нарушение на процедурните правила от страна на комисията, което по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя в процедурата, нито влияе върху поставената му оценка, доколкото за нейното определяне има ясно заложена формула. Следователно въпросното несъобразяване на помощния орган на възложителя с горепосочената последователност на извършване на действията си не представлява самостоятелно правно основание за отмяна на обжалваната Заповед. (Решение № АКТ-115-07.02.2013)

Твърдението на жалбоподателя е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 7 от ЗОП комисията разглежда документите в плик № 1 от офертите на участниците за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, и съставя протокол, като когато установи липса на документи и/или несъответствие с тях или други изисквания на възложителя, тя изпраща протокола до всички участници (чл. 68, ал. 8 от ЗОП). Изискванията по отношение на реквизитите, които следва да съдържа протоколът/протоколите на комисията за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, са посочени от законодателя в чл. 72, ал. 1, т. 1-6 от ЗОП, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че протоколът се подписва от всички членове, участвали в работата на комисията. С оглед анализа на цитираните разпоредби неоснователно е възражението на възложителя, че изискванията, посочени в чл. 72, ал. 1 от ЗОП, не се отнасят до протокола по чл. 68, ал. 7 от ЗОП. Протоколът по чл. 68, ал. 7 от ЗОП е именно протокол, отразяващ работата на комисията по разглеждането на документите в плик № 1 от офертите на участниците, което е част от цялостната процедура по разглеждане, оценяване и класиране на офертите, поради което той следва да съдържа реквизитите, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗОП. В настоящия казус КЗК установи, че приложеният от възложителя Протокол по чл. 68, ал. 7 от ЗОП  отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП и чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Посочено е правното основание, на което е издаден (чл. 68, ал. 7 от ЗОП), посочено е, че отразява работата на комисията, назначена със Заповед на кмета на община Балчик, съдържа констатации относно наличието и редовността на представените в плик № 1 от офертите на участниците документи, посочени са документите, които следва да се представят допълнително от участниците, като е определен срок за представянето им и протоколът е изпратен на всички участници, видно от приложените факс известия за доставяне. Действително в протокола липсва изрично посочване на датата, на която е съставен, а същият е обозначен с изх. номер от 07.11.2012 г. В протокола по чл. 72, ал. 1 от ЗОП, отразяващ цялостната работа на комисията по провеждане на процедурата, е посочено, че комисията е извършила проверката по чл. 68, ал. 7 от ЗОП в закрити заседания на дати 22.10.2012г., 29.10.2012г. и 06.11.2012г., и изрично е посочено, че констатациите й са обективирани в протокол с горния изх. номер от дата 07.11.2012 г. Не е налице допуснато нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗОП, изразяващо се в липса на дата на съставяне на протокола по чл. 68, ал. 7 от ЗОП, доколкото в така направеното обозначение на протокола, се съдържа посочване на дата, която КЗК приема за съответстваща на датата на съставянето на протокола. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в цитирания протокол липсва посочен състав на комисията. В представения протокол изрично е посочено, че отразява работата на комисията, назначена със Заповед на кмета на община Балчик, като в края си е подписан от председателя и четиримата членове на комисията, посочени са имената им и същите съответстват на назначените с цитираната заповед. По отношение на посоченото от жалбоподателя, че не са посочени длъжността, квалификацията, специализацията и качеството, в което членовете са встъпили в комисията, следва да се отбележи, че нормата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП не предвижда задължение в протоколите на комисията да се съдържа такава информация, поради което не е налице допуснато закононарушение. (Решение № АКТ-171-21.02.2013)

По отношение на заявеното от жалбоподателя искане за възлагана на направените разноски и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед основателността на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решение на кмета на Община Трявна, то направените разноски в производството по обжалване пред КЗК следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт (арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК). При този изход на производството, на възложителя – кмета на Община Трявна, следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в размер на 850 лв. – внесена държавна такса за образуване на производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Във връзка с направеното искане за възлагане на „адвокатски разноски“, същото не следва да бъде уважено, поради следните съображения: По преписката е представена фактура, в която е посочено, че дължимата сума, в размер на 360 лв., ще бъде платена по сметка. Върху фактурата е поставен подпис от страна на адвоката, но не е налице подпис и/или печат за дружеството жалбоподател. Не е представено доказателство, удостоверяващо факта, че посочената сума е реално изплатена. Процесуалният представител на възложителя е направил искане за възлагане на направените в хода на производството разноски, в тази връзка и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед основателността на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решението на възложителя № 2/03.01.2013г. и изхода от производството, искането на кмета следва да се остави без уважение. Процесуалният представител на заинтересованата страна е направил искане за възлагане на направените в хода на производството разноски, в тази връзка и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед основателността на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решението и изхода от производството, искането на заинтересованата страна следва да се остави без уважение. (Решение № АКТ-164-21.02.2013)

В документацията за участие е заложено изискването, участникът да представи декларация, че трудовата дейност на персонала от охранителната фирма, зает с охраната на обектите, ще бъде в съответствие с трудовото и данъчно осигурителното законодателство в Р България и че кандидатът ще организира смените на охранителите на обектите, съгласно разпоредбите на Наредба за работното време, почивките и отпуските. При първоначалното провеждане на процедурата комисията не е установила липса на изискания документ в офертата на „В.Н.” ЕООД. В предишната си жалба до КЗК, във връзка с която е образувано производство по преписка № КЗК 1109/2012, жалбоподателят е изложил твърдения за наличие на нарушение единствено при разглеждане на писмената обосновка на участника „В. Н.” ЕООД, като КЗК е приела, че е налице нарушение при разглеждането й и е върнала процедурата на този етап. Недопустимо е към настоящия момент да се излагат твърдения за допуснати нарушения от комисията на възложителя при разглеждане на офертите на участниците и начина, по който са формирани, тъй като това не са нововъзникнали обстоятелства след връщането на процедурата от КЗК. Разглеждането им в настоящото производство би било в противоречие на принципите на ЗОП и би забавило в изключителна степен процедурите по възлагане на обществени поръчки. (Решение № АКТ-160-21.02.2013)

В т.2.2 „Икономически и финансови възможности” от обявлението за участие в обществената поръчка възложителят е поставил като изискване към участниците в процедурата да представят  „Удостоверения от банки, доказващи наличие на собствени финансови ресурси, от които да е видно, че финансовите ресурси, кредитната линия или еквивалентния финансов инструмент са предвидени изцяло и само за финансиране на предмета на обществената поръчка”. Като минимално изискване в обявлението е записано, че участниците следва да имат достъп до собствени финансови ресурси, кредитна линия или еквивалентен финансов инструмент за финансиране на предмета на обществената поръчка в размер на не по-малък от 150 000 лв. В изпълнение на така поставеното условие видно от съдържанието на плик № 1 „Документи за подбор” от офертата на жалбоподателя, в него е представена референция с изх. № 125 от 23.03.2012г., издадена от „Ивест банк“ АД, съгласно, която дружеството е клиент на банката и към настоящи момент има открита разплащателна сметка в лева за извършване на разплащания. В референцията са посочени натрупаните чисти кредитни обороти по тази сметка и също така е записано, че за съгласно рамков договор за кредитен ангажимент дружеството има договорен кредитен лимит за банкови гаранции и кредити за оборотни средства в размер на 4 100 000 лв. В банковата референция е отразена информация, че тя се издава, за да послужи където е необходимо без каквито и да било ангажименти от страна на банката. Комисията по провеждане на процедурата е констатирала, че в така представеното удостоверение от участника не се посочва, че 150 000 лв. от разполагаемите финансови ресурси под формата на договорен кредитен лимит за банкови гаранции и кредити за оборотни средства в общ размер на 4 100 000 лв. са предвидени изцяло и само за финансиране на предмета на обществената поръчка, каквото е изискването на възложителя. Във връзка с тази констатация комисията е намерила, че участникът не представя доказателства за изпълнение на поставеното минимално изискване в посочения. В резултат на гореописаната констатация, на основание чл. 68, ал. 8 от ЗОП комисията е изискала от участника да представи допустими съгласно указанията на възложителя доказателства, че участникът отговаря на цитираното в обявлението изискване. Жалбоподателят е представил писмо от „Инвестбанк“ АД, с което се разяснява, че по Рамков договор за кредитен ангажимент с общ договорен ангажимент от 4 100 000,00 лева, свободният лимит по договорената левова револвираща кредитна линия е както следва: на 27.03.2012г. – 1 196 691,59 лв., а на 07.05.2012г. – 454 735,36 лв., като се прави уточнение, че това потвърждение се издава, за да послужи там където е необходимо. Освен това в допълнителните документи се съдържа писмо от управителят на дружеството, с което се уведомява комисията, че 150 000 лв. от свободния кредитен лимит ще се използва само за финансиране на предмета на обществената поръчка. От съдържанието на предоставените допълнителни документи може да се заключи, че последните не удостоверяват по надлежен начин поставеното от възложителя изискване, съгласно което в удостоверяващия банков документ, доказващ наличие на собствени финансови ресурси - следва да бъде видно, че финансовите ресурси, кредитната линия или еквивалентния финансов инструмент са предвидени изцяло и само за финансиране на предмета на обществената поръчка. Следва да се допълни, че както в първоначално представената в плик № 1 референция, така и в допълнително представеното разяснително писмо от „Инвестбанк“ АД липсва този задължителен по документация реквизит. (Решение № АКТ-172-21.02.2013)

Неоснователно е възражението изложено в жалбата, че е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 4 от ЗОП, тъй като Комисията е обявила само междинните точки, без да запознае участниците с резултатите от оценяването, мотивите довели до това оценяване и на базата на какви предложения са присъдени съответните точки. Наистина чл. 69 ЗОП съдържа само три алинеи, както твърди възложителят. Законодателят е предвидил, в случай, че критерият за оценка е икономически най- изгодна оферта, преди отваряне на ценовите оферти, Комисията да съобщи на присъстващите лица, представители на участниците, резултатите от оценяването на офертите по останалите показатели. От смисловото тълкуване на цитираната норма, задължение на Комисията е преди отваряне на плик 3, същата да обяви само оценките, точките на участниците, получени по другите показатели. Комисията няма задължение на второто публично заседание да обявява самата методика за оценка, самите предложения или мотивите налагащи присъждането на конкретен брой точки. Видно от общия протокол, помощният орган на възложителя е изпълнил задълженията си и е обявил получените точки по двата показателя, преди отваряне на ценовите предложения. В тази връзка необосновано и неоснователно е твърдението, че не е спазена разпоредбата на чл. 69а, ал. 4 от ЗОП. (Решение № АКТ-205-05.03.2013)

Предвид това, че при формирането на оценките възложителят е въвел субективен елемент, а именно преценката на всеки член на комисията, за да бъде същата обоснована, тя трябва да бъде подробно мотивирана. Установи се, че в протоколите от работата на комисията се съдържат единствено мотиви преповтарящи методиката и неиндивидуализиращи с нищо точките присъдени на съответния участник. Липсата на мотиви за присъдения брой точки, ограничава възможността да се установи дали офертите на участниците отговарят на изискванията на възложителя, т.е. не може реално да се прецени дали комисията правилно е оценила техническите предложения. Тъй като комисията не е описала накратко техническите оферти е налице съществено нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП. Следва да се уточни, че мотивите за издаване на индивидуалния административен акт могат да се съдържат в документ предхождащ издаването на същия. Такъв документ в настоящата хипотеза се явява протокола на комисията, който съдържа ненадлежно оценяване. В тази връзка крайният акт на възложителя, а именно решението за класиране, почиващо именно на протоколите от работата на комисията, се явява немотивиран в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗОП. Липсата на мотиви възпрепятства провеждането на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното решение. (Решение № АКТ-203-05.03.2013)

---

[1] В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС.

Практика по прилагането на ЗОП – Част ХХХІІІ

Установено е, че няколко разпоредби от проекта на договора влизат в противоречие една с друга. Посочените противоречия представляват порок на документацията и правят отношенията между възложител и изпълнител при изпълнение на поръчката неясни и неточни. Основателно е и твърдението на жалбоподателя в частта му относно редакцията на чл. 32 от проекта за договор. В ЗОП и Търговския закон са изброени основанията и начините за прекратяването на договор, като същите следва да бъдат възприети от възложителя, а не да се залагат нови такива, които биха нарушили правата на изпълнителя като страна по сключения в последствие договор, който той е приел с подаването на оферта за участие. (Решение № АКТ-113-07.02.2013)

Законодателят е дал възможност на възложителя, във връзка с доказване на техническите възможности, да изисква от участниците представянето на  сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със заложени стандарти, като например за управление на качеството или за опазването на околната среда. Предвидено е също така, посочването на системите за управление да става чрез съответната серия европейски стандарти (чл. 53, ал. 1 от ЗОП). Наред с това, обаче в ал. 4 на чл. 53 са въведени допълнителни условия при изискването на сертификати от участниците, а именно, че възложителят приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. В обявлението за процесната обществена поръчка е посочено, че участникът следва да представи точно упоменатите сертификати. КЗК намира, че не е налице съществено нарушение, доколкото нормата на чл. 53, ал. 4 вменява задължение на възложителя, съответно на помощния му орган - комисията да приемат еквивалентни сертификати и други доказателства, представени от участниците, при самото разглеждане на документите по допустимост. Наред с това следва да се упомене, че нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗОП, в която изрично е указано, че възложителят, при формиране на техническите спецификации е длъжен да упомене изрично и приемането на „еквивалент”, касае техническите спецификации, посочени в обявлението, а не изискването за представяне на сертификати. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че посочването на серията на сертификата и годината на издаване не представлява нарушение на закона. Хипотезата на чл. 53, ал. 4 намира приложение при разглеждане на документите за допустимост, когато за комисията възниква задължение ех lege да приема еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, както и други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда. (Решение № АКТ-113-07.02.2013)

След запознаване със съдържанието на документацията за участие и обявлението за поръчката, КЗК установи, че един от заложените критерии за подбор, които всеки участник в процедурата следва да изпълни е представянето на образци/мостри на оферираните медицински изделия и реактиви. Видно от Раздел ІІІ.2.3. „Технически възможности” от обявлението за поръчката и Раздел V „Указания за подготовка на офертата” от документацията за участие възложителят е указал изисканите мостри на стоките, заедно с опис на същите да се представят именно в Плик № 1. Имайки предвид гореизложеното, КЗК счита, че комисията за провеждане на процедурата е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, като без да констатира липсата на мостри в офертата на участника и съответно без да му укаже да представи липсващите документи, е допуснала до оценяване техническото предложение, като по показател „Качество” е поставила оценка 0 (нула) точки на офертата му. Именно липсата на образци/мостри на оферираните артикули е била и причина за оценяването с минимален брой точки. В този смисъл КЗК счита, че комисията за провеждане на процедурата е следвало да констатира несъответствието на съдържанието на Плик № 1 на участника с изискванията на възложителя и да приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП в хипотезата на липсващи документи. Предвид гореизложеното и спазвайки принципите на законност и равнопоставеност, помощният орган на възложителя е следвало да отрази липсата на мостри в Плик № 1 от офертата на участника като укаже, че същите следва да бъдат представени и едва след изтичане на законоустановения срок за отстраняване на пропуска и след разглеждането на допълнително представените документи относно съответствието на участника с критериите за подбор (в случай, че такива бъдат представени) да пристъпи към разглеждане и оценяване на неговото техническо предложение в съответствие с утвърдената методика за оценка. (Решение № АКТ-140-14.02.2013)

По преписката е установено, че на 17.01.2013г. „Хроно” ООД е платило по банков път на „Адвокатско дружество Добрева и партньори”, представлявано от адв. Олга Добрева възнаграждение в размер на 1 000 лв. По преписката е представен договор за правна защита и съдействие от с фиксирано възнаграждение за процесуалното представителство по преписката в размер на горепосочената сума. От изложеното следва да се заключи, че сумата от 1 000 лв. е платена от жалбоподателя. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. С оглед чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се приеме, че минималният размер на възнаграждението за защита в производството пред КЗК е в размер на 150 лв. От друга страна КЗК прецени, че предметът на производството във връзка с изложените в подадената жалба твърдения не е със значителна правна и фактическа сложност. Имайки предвид, че договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение за правна помощ превишава значително минималния размер, посочен в горепосочената наредба, КЗК приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК), а именно – прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде намалено до размер на 450 лв. В тази връзка на възложителя следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в общ размер на 1300 лева – в това число внесена държавна такса за образуване на производството пред КЗК в размер на 850 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. (Решение № АКТ-140-14.02.2013)

По подадената жалба от страна на „Термикс ЕС” ООД, КЗК се е произнесла с Решение № 1299/08.11.2012г., в което е разгледала описаните по-горе твърдения и ги е приела за неоснователни, като е изложила подробни мотиви в тази насока. КЗК е отменила като незаконосъобразно Решение № 787/28.08.2012г. на кмета на община Джебел за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие, а именно повторно разглеждане и оценяване на техническото предложение на жалбоподателя „Термикс ЕС” ООД по показател „Рискове”, като е дала указания комисията еднозначно установи какъв е броят на предложените/идентифицирани от участника рискове, който брой да заложи във формулата за оценка. Решението на КЗК не е обжалвано пред ВАС и е влязло в сила. След връщане процедурата за ново разглеждане, възложителят е издал ново решение за класиране, което отново е обжалвано от „Термикс ЕС” ООД пред КЗК. В жалбата отново се излагат твърдения, че комисията не е приложила правилно методиката за оценка, и че не става ясно кои от посочените в предложението му рискове не са възприети от комисията и на какво основание са игнорирани. Жалбоподателят оспорва и оценяването на класирания на първо място участник по този показател, като отново посочва, че предложението му не отговаря на изискванията на възложителя, тъй като са посочени огромен брой рискове, които не могат да бъдат свързани с предмета на поръчката, а други не са ясно идентифицирани, същите се припокриват или не са съпроводени с предложени мерки за предотвратяване на последиците от настъпилия риск. Тук следва да се посочи, че при отмяната на предходното решение за класиране, КЗК е определила точно етапа, на който следва да се върне процедурата, както и конкретните действия, които трябва да извърши помощният орган на възложителя. По отношение на твърденията за приетия от комисията конкретен брой рискове, идентифицирани в техническите оферти на участниците, КЗК е посочила, че преценката на комисията (колко от изброените рискове са такива, които са ясно разграничени един от друг, свързани конкретно с начина на работа и сроковете предлагани от участника, съпроводени с предложени от участника мерки за предотвратяване на настъпването на риска и съответно конкретни и адекватни дейности по отстраняване на последиците от настъпилия риск) е дейност по целесъобразност и следователно не подлежи на контрол за законосъобразност. Т.е. по отношение на тези твърдения, изложени в жалбата КЗК вече се е произнесла при предходното обжалване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, поради което същите, като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане (Решение № АКТ-138-14.02.2013)

КЗК намира, че подробно описание на техническите предложения на участниците и по- конкретно посочването на конкретни и изброени от участниците предвиждани рискове в образеца на техническо предложение, утвърден от възложителя, не е необходимо за целите на оценяването на офертите, тъй като по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП, кратко описание на предложенията на участниците се дава във връзка с присъждането на оценките по всеки показател, с оглед избягването на субективизъм при присъждането на точките и спазване на принципите за прозрачност в процедурите за възлагане на обществените поръчки. В случая, за изчисляване на посочения в обявлението и документацията показател за оценка на офертите е предвидена конкретна математическа формула, което от своя страна изключва субективността при определянето на точките по тях. В тази връзка, твърдението за нарушаване на разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП, както и за нарушаване на принципите за публичност и прозрачност при разходването на публични средства, а също така и на равнопоставеност и свободна конкуренция между участниците е неоснователно. (Решение № АКТ-138-14.02.2013)

Изискванията за представяне с офертата на документи за доказване на техническите възможности по чл. 51, ал. 1 и чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП са задължителни по отношение на участника, като липсата им не може да бъде санирана с представяне на сертификат за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17020:2005 от подизпълнител в съответствие с чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП. В конкретния случай, липсата на сертификат за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17020:2005 на лаборатория или орган за контрол с обхват на акредитация, покриващ дейностите по пусково-наладъчните работи на участника не може да бъде санирана с представения рамков договор, с който друго дружество „АС-ДС” ООД, което е сертифицирано по този стандарт, се задължава да извършва дейността по електролабораторни измервания и изпитвания по отношение на дейностите по пусково-наладъчни работи при изпълнение предмета на поръчката. (Решение № АКТ-134-14.02.2013)

В Раздел Указания за подготовка на офертата от Документацията за участие е записано, че при допуснати аритметични грешки, изразяващи се в несъответствие между единична и обща цена, ще се взема предвид единичната, т.е. след извършване на пресмятане, ако оценителната комисия констатира разлика между сметнатите единични цени и крайната обща цена за всяка една от дейностите, ще вземе предвид сумата, получена от единичните цени, без значение дали крайната цена се увеличава или намалява. Така заложеното изискване от възложителя е част от документацията за участие, одобрена с Решение, което не е обжалвано в законоустановения срок и следователно е станало задължително за всички участници при изготвяне на офертите за участие. В съответствие с така заложеното условие, оценителната комисия, след като е отворила ценовите оферти на участниците, е пристъпила към пресмятане на единичните цени, е констатирала отклонение в ценовите оферти, при едни, водещи до намаляване, а при други - до увеличаване на крайната предлагана цена. Така извършените действия на оценителната комисия, КЗК приема за законосъобразни и че така извършената промяна на ценовите предложения на участниците не попада в хипотезата на чл. 68, ал. 11, т. 2, „б“ от ЗОП, доколкото не се касае за представяне на допълнителни разяснения и доказателства, променящи цената, а единствено до правилно и точно пресмятане на базата на вече предложени единични цени от съответните участници, и следователно няма нарушение при провеждане на процедурата. В случая, следва да се има предвид обстоятелството, че така заложеното условие е приложимо единствено за аритметичните грешки, отнасящи се до предложената цена в Схемите. Тази възможност, предвидена от възложителя, не касае хипотезата на погрешно заложени първоначални данни за площта, каквато именно грешка е допуснал жалбоподателят при изготвяне на Ценовата си оферта. Ето защо спрямо жалбоподателя би било недопустимо да се счете, че същият при изготвяне на ценовата си оферта е допуснал аритметична грешка, която да бъде коригирана по описания вече ред, и той да продължи участието си в процедурата и да участва в класирането. (Решение № АКТ-133-14.02.2013)

В документацията е посочено, че участникът трябва да има на разположение за срока на изпълнение на поръчката инженерно-технически състав, в това число ОВ инженер, който да има степен „бакалавър“ или „магистър“ специалност „ОВ“ и минимум 5 години професионален стаж по специалността, от които не по-малко от 2 г. опит в изпълнението на ОВ част на строежи. Видно от фактическата част на решението, в Плик 1, документи за подбор, следва да се постави декларация за водещия инженерно-технически състав на участника, определен за изпълнение на поръчката. Посочено е още, че следва да бъдат представени професионални автобиографии, образец № 12, и документи удостоверяващи образованието, професионалната квалификация и опит на експертите от инженерно-техническия състав, декларация от всеки един от експертите, част от екипа на участника, за ангажираност в изпълнението на поръчката, за принадлежност и наличност. По това изискване в офертата на участника е приложена декларация по образец № 9, в която е посочен инженерно-техническия състав, който дружеството ще използва при осъществяване на поръчката. Сред тях са имената на Т. Х. Т. – инж. ПС, Х. Б. М. – инж. ПГС, И. К. К. – инж. ОВ. Приложени са и декларации по образец № 12 от Т. Х. Т., Х. Б. М. и И. К. К. Във връзка с изложеното, КЗК намира, че възложителят не е поставил изискване участникът да докаже в какви отношения е с експертния състав, трудови или граждански. Единственото изискване е да се докаже, че те ще бъдат на разположение при изпълнение на поръчката, доказващо се с декларацията по образец № 12. Видно от установените факти, визираните лица от експертния състав на участника, са представили декларации, с които декларират ангажираност през целия период на изпълнение на дейностите по поръчката. (Решение № АКТ-132-14.02.2013)

Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗОП „Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки. Законодателят е предоставил възможност на възложителя свободно да определи условия и изисквания към участниците, които смята, че ще му гарантират точно изпълнение на поръчката при съобразяване спецификата на нейния предмет и неговите потребности, но при зачитане на основните принципи на чл. 2 от ЗОП и при спазване забраната условията или изискванията да не дават предимство на даден участник или необосновано да ограничават участието на лица. Тази възможност не е неограничена, а напротив обвързана е със задължение за достатъчна обоснованост на конкретното въведено условие. При излизане извън оправданата допустимост на ограничението, въведените условия или изисквания, обуславят нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП. В конкретния случай възложителят е въвел в методиката за оценка по Обособена позиция № 1 подпоказател „Л“, като на оценка по същия подлежи декларираният от съответния участник брой лакове (междуселищни кодове за избиране), съотнесен към максималния деклариран брой лакове. КЗК намира за основателно възражението на жалбоподателя, че заложеният критерий е дискриминационен. Не еднократно КЗК е отправяла по сходни казуси запитвания до държавния регулатор в сферата на електронните съобщения –КРС по отношение връзката между броя на лаковете, с които конкретният участник разполага и качественото изпълнение на предмета на поръчката (предоставяне на фиксирана телефонна услуга). В изразените експертни становища на КРС се застъпва, че наличието на предоставени номера в по-голям или по-малък брой географски кодове няма отношение към качеството на услугата, предоставяна от дадено предприятие, тъй като съгласно разпоредбите на Закона за електронните съобщения, предприятията, предоставящи обществена телефонна услуга, имат право и задължение да договарят взаимно свързване между мрежите си с оглед предоставяне на услуги от край до край. Сочи се още, че независимо от броя на кодове, в които са предоставени номера на съответното предприятие, посредством взаимно свързване с мрежите на други предприятия, абонатите на всяко предприятие могат да осъществяват и получават повиквания към и от абонати на останалите мрежи в цялата страна. Изтъква се, че наличието на предоставени номера в конкретни географски кодове няма отношение към качеството на услугата, предоставяна от дадено предприятие, тъй като възложителят може да включи в техническите изискванията условие за запазване на ползваните от него номера, като всяко предприятие, участващо в домейна на преносимост, може да изпълни това условие, ако е осигурило техническа възможност за предоставяне на фиксирана телефонна услуга в съответния регион. Като заключение на изложеното следва да се обобщи, че видно от цитираните експертни становища на КРС, така поставен, обжалваният критерии за оценка на брой междуселищни кодове за избиране в градовете, в които ДНС ще ползва телефонни услуги се явяват в определена степен дискриминационни по отношение на участниците в процедурата, доколкото въпросните условия нямат отношение към качественото изпълнение на предмета на услугата. В случая се явява ирелевантен фактът, че се оценяват брой лакове само в изчерпателно изброени населени места, а не на територията на Р България, тъй като се установи, че броят междуселищни кодове не се отразява върху качеството на предоставяната услуга и регионалното ограничаване не влияе върху дискриминационния характер на подпоказателя „Л“. КЗК приема, че възложителят не е съобразил методиката си за оценка с императивните разпоредби на чл. 25, ал. 5 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП, тъй като необосновано е ограничено участието на лица в обществената поръчка. (Решение № АКТ-127-14.02.2013)

Съобразно нормата на чл. 34, ал. 2 от ЗОП, комисията за провеждане на процедурата трябва да се състои от нечетен брой членове - най-малко петима, един от които задължително е правоспособен юрист, а останалите са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката, като за разлика от режима за назначаване на външния експерт, съществено значение при назначаване на членовете на комисията има и техният опит. Предметът на процесната поръчка касае доставка на съоръжения, оборудване и обзавеждане за нуждите на изпълнението на проект: „Балчик – сцена на изкуствата”. Оборудването за прожекции на открито включва екран за външна прожекция с високо качество, проектор за външна прожекция  централна конзола за прожекции на открито, колони за външно озвучаване с високо качество, електрически генератор. Възложителят е посочил характеристиките и параметрите на изискваното оборудване в образец на техническо предложение, в което участниците е следвало да попълнят параметрите на предлаганото оборудване, съответно комисията да сравни съответствието на предложенията със заложените изисквания. Критерият за възлагане на обществената поръчка е „най-ниска цена” и предложеното от участниците оборудване не подлежи на субективна оценка от страна на комисията, поради което процесната поръчка не се характеризира с особена сложност. С оглед на изложеното КЗК приема, че наличието на двама правоспособни юристи, единият от които с придобити познания в областта на общата електротехника и радиоелектроника (знания във връзка с предмета на поръчката), икономист и старши счетоводител (притежаващи знания по отношение на икономическата част на офертите), както и наличието на лице, заемащо длъжността началник отдел „КПВО”, притежаващо опит съобразно длъжностната му характеристика в областта на изпълнението на културния календар на общината и организиране на конкурси и фестивали, залегнали в културната програма на общината, покриват изискванията на чл. 34, ал. 2 от ЗОП. С оглед на изложеното и предвид факта, че процесната процедура не се характеризира с особена сложност, КЗК приема, че за членове на комисията по провеждане на поръчката са определени лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с предмета и сложността на поръчката, поради което твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, ал. 2 от ЗОП се явява неоснователно. Неоснователно жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че екранът за външна прожекция е конструкция, която ако не бъде монтирана от и под надзора на квалифицирани специалисти – инженер-конструктори, би се превърнало в едно потенциално опасно съоръжение за зрителите, с оглед на което счита, че в комисията е следвало да бъде включен инженер-конструктор, доколкото видно от събраните по преписката доказателства предметът на поръчката касае единствено доставка до франко склада на община Балчик и разтоварване на доставеното оборудване. (Решение № АКТ-171-21.02.2013)

В ДР на ЗОП липсва легална дефиниция за „квалификация“ по смисъла на този закон, поради което в него следва да се вложи смисъл на общо употребимото правно понятие „квалификация“. Предвид на това в мотивите си ВАС е приел, че квалификацията съставлява необходимата степен от знания, умения и навици, чрез които става възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда и тя изразява равнището на подготвеност на съответния експерт да изпълнява определена функция. Съдебната практика прибавя към тази дефиниция и деловите качества при изпълнение на съответната дейност. В изискуемата съвкупност от знания, умения и навици, знанията са два вида - теоретични и практически, като теоретичните знания се натрупват чрез образованието в учебни заведения, а практическите знания се усвояват в процеса на упражняването на определена трудова функция. Освен посочените елементи в квалификацията се включват и уменията, които са израз на личните способности на съответния експерт да осъществява трудова дейност. За членовете на комисията не са представени документи, които да доказват, че експертите притежават теоретични или практически знания, съответстващи на предмета на обжалваната обществена поръчка, а именно свързани с уреди, подходящи за отопление на сгради - архитектурни и културни паметници. С оглед на изложеното КЗК счита, че членовете на комисията не притежават необходимата професионална квалификация с оглед предмета и сложността на обществената поръчка, даващи възможност за нейното законосъобразно провеждане и цялата процедура се е провела при незаконосъобразен състав на комисията в нарушение чл. 34, ал. 2 от ЗОП, което води до порочност и на издадените от нея актове, а оттам рефлектира върху законосъобразността на крайния акт на възложителя. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и процедурата следва да бъде върната на етап промяна в състава на комисията, с оглед на включване в него на лица, притежаващи квалификация и опит, сходен с този на обществената поръчка, с участието на които да бъдат извършени отново всички процесуални действия. (Решение № АКТ-164-21.02.2013)

Възложителят, в съответствие с чл. 34, ал. 1 от ЗОП, назначава комисия за провеждане на процедурата, а в конкретния случай преписката е върната от КЗК за продължаване на същата процедура. Независимо, че крайният срок, даден от възложителя за приключване на работата на комисията, е изтекъл, КЗК намира, че това не представлява само по себе си нарушение на чл. 34, тъй като е налице изискване на възложителя до участниците за удължаване срока на валидност на офертите до сключването на договор за възлагане на обществената поръчка, т.е. продължаването на работата на комисията в същия състав не е в нарушение и на чл. 34, ал. 6 от ЗОП, като комисията е продължила работата, която й е възложена по силата на чл. 34, ал. 1 от възложителя. С оглед на изложеното следва да се приеме, че констатираното нарушение не е съществено. (Решение № АКТ-160-21.02.2013)

Съгласно разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗУТ, консултантът може да извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор, само ако има издаден лиценз от министерството на регионалното развитие и благоустройство. Предвид това и съобразно наличието на горепосочените клаузи в представения договор и анекс към него, за създаване на ДЗЗД, налагат извода, че и двамата партньори в ДЗЗД следва да притежават лиценз по чл. 166 от ЗУТ. При така заложеното в договора и анекса не е възможно да се приложи изключението на чл. 25, ал. 8 от ЗОП, при участие на обединения които не са юридически лица, критериите за подбор да се прилагат към обединението участник, а не към всяко от лицата, включени в него с изключение на съответната регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнението на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. В тази връзка, според КЗК правилно и законосъобразно, Комисията е взела решение да изиска допълнително представяне на лиценз по чл. 166 от ЗУТ от един от участниците в обединението, тъй като обществената поръчка има за предмет извършването на строителен надзор, който следва да се осъществи от лица получили разрешение от компетентния за това орган. Доколкото анексът не е нотариално заверен и текстът на т. 2 не е коректно изписан, комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите с Протокол 1, в който са отбелязани несъответствията по офертите на участниците, е изискала отстраняване на точно тези нередовности. Освен това Комисията е отчела и факта, че всеки партньор поема задължението, при обективна невъзможност на другата страна да изпълнява задълженията по договора, предвид което е изискала и представяне на копие на лиценз по чл. 166, ал. 2 от ЗУТ на името на дружеството – участник в обединението. (Решение № АКТ-166-21.02.2013)

В чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа протоколът за работата на комисията. Видно от тези разпоредби на ЗОП, комисията няма задължение да включва в съдържанието на протокола си изброяване на всички документи, приложени от участниците в плик № 1, а следва да посочи резултатите от разглеждането (чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП), като съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП, в съставения протокол за разглеждане на документите в плик № 1 от офертите на участниците, за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, следва изчерпателно да се опишат липсващите и/или несъответстващи на критериите за подбор или други изисквания на възложителя документи. От представения по преписката Протокол КЗК установи, че комисията е спазила изискванията на тези разпоредби при неговото съставяне. Посочено е, че комисията е преминала към разглеждане на представените в плик № 1 от офертите на участниците документи, отразени са несъответстващите на изискванията на възложителя документи, част от офертите на участниците, които следва да се представят допълнително, както и са отразени резултатите от разглеждането на документите на други двама участници, които са представили всички изискуеми документи. С оглед на изложеното, твърдението на жалбоподателя за допуснати нарушения при съставянето на Протокол № 1 от 29.11.2012 г. от работата на комисията по разглеждането на представените в плик № 1 от офертите на участниците документи за подбор се явява неоснователно. (Решение № АКТ-197-05.03.2013)