Единствения спор по
делото и понастоящем е дали комисията по чл. 34 от ЗОП след отварянето на
плик №2 като е записала в протокол №1 от дейността си, че "Бохемис"
ООД като участник в процедурата е „представил всички необходими документи”, а
впоследствие в протокол № 2 от дейността си е установила и посочила, че този
участник в плик № 2 „не е представил техническа спецификация на храните” е
процедирала незаконосъобразно, което е довело до незаконосъобразното му
отстраняване от процедурата на основание чл. 69, ал.
1, т. 3 от ЗОП.
Безспорно е по делото,
че участникът "Бохемис" ООД в плик №2 не е представил техническа
спецификация на храните, във вид изискуем съгласно раздел ХІ "Технически
спецификации на обществената поръчка" от предварително обявените условия за
участие в процедурата, а именно характеристики на предлаганите от участника
храни - произход, съответствие на стандарт, разфасовка, нетно тегло,
индивидуална опаковка, групов амбалаж, срок за годност в дни.
В съответствие с чл. 54, ал. 1
от ЗОП
при изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените
от възложителя условия и ако офертата му не отговаря на предварително обявените
по смисъла на § 1, т. 19а
от ДР на ЗОП
от възложителя условия по Раздел III. 2.3. от Обявлението, е основание за
отстраняването му от участие в процедурата в съответствие с чл. 69, ал.
1, т. 3 от ЗОП.
При положение, че
решението за откриване е влязло в сила и в хипотезата на чл. 27а
ЗОП не е постъпило
предложение за промяна на изискванията на възложителя или искане за разяснения
по документацията за участие в хипотезата на чл. 29 ЗОП, всички изисквания са
били задължителни за участниците в процедурата и съобразно чл. 54, ал. 1
ЗОП при изготвяне на
офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от
възложителя условия като има възможност (ал. 2) до изтичането на срока за
подаване на офертите може да промени, допълни или да оттегли офертата си. Видно
от данните по преписката, нито една от тези възможности не е използвана от
касатора, поради което офертата му следва да бъде съобразявана спрямо изричните
изисквания на възложителя. Именно това е сторено от комисията, като в
оперативната й самостоятелност не е предвидена възможност да тълкува
разширително изискванията на възложителя и в частност това по Раздел ХІ.
В случая очевидно е
налице липса на документи за основни характеристики като съставна част от
техническото предложение, което е в несъответствие с предварително заложените
условия на възложителя, което правилно е преценено като основание за
отстраняване му от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка.
(Решение № 1241 от 04.02.2015 г. по адм.
д. № 13552/2014 на Върховния административен съд)
Не може да бъде
възприето становище за неправилност на решението на КЗК
относно втория му диспозитив, с който преписката е върната на възложителя за
продължаване на процедурата от етапа на разглеждане, оценка и класиране на
офертите. След като отменя решението но възложителя, КЗК,
според изискването на чл. 122г, ал.
1, т. 2 ЗОП, дължи връщане на процедурата на възложителя от
етапа, в който е извършено последното законосъобразно действие, за да се
повтори установеното незаконосъобразно действие и се отстрани порока допуснат
при него при първоначално проведената процедура.
Неоснователно е и
твърдението, че КЗК, след като е констатирала порок в
работата на оценителната комисия, относно недоказване по категоричен начин на обстоятелството,
че „Ридаком” ЕООД има право да реоторизира и други лица да предлагат продуктите
на „Shenzen Minndray Bio-medical Electronics Co Ltd.”, Китай, е следвало да
укаже на комисията на възложителя да отстрани и този участник от процедурата, а
не да я връща за продължаването й, според дадените указания в мотивите.
Представените доказателства от „Елпак-Лизинг” ЕООД за медицинското оборудване
по позиция № 25 са били преценени като достатъчни от комисията, за което тя е
изложила мотиви. КЗК правилно е посочила, че при
наличието на противоречиви данни за производителя и правото на реоторизация
оценителната комисия е следвало да отстрани това несъответствие, поради което е
посочила, че е допуснат порок в работата на оценителната комисия и е отменила
решението на възложителя.
Релевираните доводи и
твърденията за доказването им относно отстраняването от участие в процедурата
на „Медсис” ООД на основание чл. 69, ал.
1, т. 3 ЗОП са също неоснователни. Този участник не е
представил изисканите от оценителната комисия на възложителя нотариално
заварени договори за обединение и консорциум, сключени с „Авто Инженеринг
Холдинг Груп” ООД, а други договори - непоискани с протокол № 1 на комисията.
Последната правилно е упражнила правомощието си по чл. 68, ал.
11 ЗОП и е извършила описаните проверки, поради което
правилно е възприела и размера на прихода от доставките по тези договори,
според процентното участие на „Медсис” ООД в тях. Доказаният оборот не покрива
минималното изискване на възложителя за специфичен оборот в размер минимум от 4
000 000 лв.
Представените и
непоискани от комисията по чл. 34 ЗОП
договори, вероятно са вътрешни, сключени между съдружниците в обединението и
консорциума. Участник в обществените поръчки с възложител съответната МБАЛ е
обединението/консорциума, а не отделният съдружник, какъвто е „Медсис” ООД.
Възложителите и по двете обществени поръчки са класически по смисъла на чл. 7, т. 1-4
ЗОП
и по тях възложител не е „Авто Инженеринг Холдинг Груп” ООД. Не може да се
приеме, че и по двата договора с класически възложители, регистрирани в
публичния регистър на АПК
всъщност възложителят е друг, както правилно е възприела оценителната комисия и
КЗК.
Освен това трябва да се
посочи, че касторът неправилно тълкува чл. 68, ал.
11 ЗОП, като твърди, че това правомощие на комисията
може да се упражни единствено при проверката на техническото предложение и
ценовата оферта. В нормата няма посочено такова ограничение, като законодателят
е визирал, че „комисията може при необходимост и по всяко време” да извърши
действията, посочени в т. 1 и 2 на ал. 11. Това „всяко време” включва и проверка на
представените документи за подбор.
Неоснователно е и
оплакването, че КЗК не се била произнесла по всички
наведени доводи в жалбата пред нея. След като КЗК е
установила, че този участник законосъобразно е бил отстранен от процедурата на
основание чл. 69, ал.
1, т. 3 ЗОП безпредметно е обсъждането на останалите
оплаквания, относно ръководителят и техническите лица, които ще отговарят за
оборудването, тъй като дори и да се приеме това оплакване за основателно, то не
би променило с нищо крайния резултат за отстраняване от участие, който няма как
да бъде саниран. (Решение № 932 от 27.01.2015 г. по адм. д. № 13169/2014 на Върховния
административен съд)
Бланкетните оплаквания в
първоначалната жалба правилно не са разгледани от КЗК,
тъй като не са били конкретизирани и обосновани с посочване на конкретната
незаконосъобразност. В техническата спецификация са включени 38 позиции,
относно доставката на медицинското оборудване, а общото им посочване не може да
се приеме за конкретно. Правилно КЗК е приела, че
дължи произнасяне само по конкретно посочените пороци относно офертата на
участника избран за изпълнител, като ги е разгледала и се е произнесла по тях.
Правилно КЗК не се е произнесла и по допълнителните доводи в жалбата
от 17.09.2014 г., като се е позовала на чл. 122а, ал.
1 ЗОП. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, намерила израз в решение № 6447 от 13.05.2013 г. по адм.
д. № 1897/2013 г., решение № 6205 от 12.05.2014 г. по адм. д. № 3939/2014 г.
Освен изложеното от КЗК, в нормата на чл. 122а, ал.
1 ЗОП следва да се посочи и чл. 121а, ал.
2 ЗОП, според който възложителят в тридневен срок от
получаване на уведомлението по ал. 1 изпраща становището си. В това становище
той излага своите доводи и твърдения според наведените оплаквания в жалбата. С
допълнителната жалба представена на заседанието на КЗК
възложителят не е запознат и не може да вземе становище, с което се нарушава
правото му на защита. Поради това правилно допълнителната жалба не подлежи на
разглеждане. (Решение № 932 от 27.01.2015 г. по адм. д. № 13169/2014 на Върховния
административен съд)
В областта на възлагане
на обществените поръчки, въпросът за ефекта, който подадена жалба срещу акт на
възложител оказва върху хода на процедурата, в това число и на
процедурата по преразглеждане е от особена важност. При решаването му от обнародването
на ЗОП
в първоначалната му редакция - ДВ, бр.37/2006 година до наши дни, нормативната
стратегия търпи съществени промени. С първоначалната разпоредба на чл.120, ал.4
ЗОП,
в изключение от общото правило на административния процес, е игнориран
спиращият ефект на подадена жалба, като е прието, че тя не спира процедурата за
възлагане на обществена поръчка, освен ако КЗК наложи
временна мярка. Суспензивният ефект на жалбата срещу решението на възложителя за
определяне на изпълнител е въведен за първи път със ЗИДЗОП, обн.ДВ. бр.52/2010
година. Мотивите на законодателя за тази радикална промяна се откриват
в пар.58 от ДР на изменителния закон. В него ясно е посочено, че със закона се
въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ ЕО за повишаване на ефективността
на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. В пар.4
от мотивите, вече на европейския законодател, е направена констатация, че
възложителите, в желанието си да направят необратими последиците от дадено
оспорвано решение, пристъпват твърде бързо към подписването на договор. Това е
оценено, като сериозно препятствие пред ефективната съдебна защита на
заинтересованите оференти. Поради това страните-членки трябва да предвидят
минимален период на изчакване, в течение на който да бъде спряно сключването на
договора.
В изпълнение на това
задължение с изменителния закон от 2010 година, са извършени изменения и
допълнения в три насоки, които са взаимно свързани и не могат да се тълкуват
поотделно. Първата е в изменението и допълнението на чл. 41
ЗОП
от Раздел VІ "Договор за обществена поръчка". Втората е в диаметрално
противоположното уреждане на ефекта на жалбата срещу решението за избор на
изпълнител, съгласно новосъздадената норма на чл.120б. Третото е във въвеждане на задължение на КЗК в чл.122г, ал.5
за налагане на санкция в случаите на нарушения на забраната на чл.41, ал.3 или
5. Последното е в отговор на пар.18 от мотивите на цитираната директива,
изискващ прилагане на ефективни санкции при нарушаване на задължението за
изчакване и автоматично спиране, които са предпоставки за ефективно
преразглеждане.
Разпоредбата на чл.41, ал.4
ЗОП
обвързва сключването на договора с влизане в сила на решението за определяне на
изпълнител или на определението за допускане на предварително изпълнение.
Докато следващата пета по ред алинея забранява на възложителя да сключи такъв
преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Забраната не важи само в
един случай - при допуснато предварително изпълнение. В общия смисъл на
промените, новата разпоредба на чл.120б от 2010 година постановява, че жалбата
срещу решението на определяне на изпълнител спира възлагателната процедура.
Отново е уредено изключението, свързано с допуснато предварително изпълнение.
Както в нормата на чл. 41, ал. 5,
така и в нормата на чл. 120б
законодателят говори само за "допуснато предварително изпълнение",
без да споменава акта, с който това се извършва. Производството по допускане и
акта, с който то се извършва, са уредени в отделна разпоредба - тази на чл. 121б
от закона. От тълкуването на нейната ал. 7 е безспорно, че по този въпрос, КЗК се произнася с определение. Безспорна е неговата
обжалваемост пред Върховния административен съд. Уреждането на специални и то
силно съкратени срокове за обжалване - три дни от съобщаването и за произнасяне
от страна на съда - 14-дни от образуване на производството по частната жалба -
чл. 121б, ал. 8 са отговорът на националния законодател към изискването на
директивата за минимален период за изчакване преди сключване на възлагателния
договор. Доказва още и обстоятелството, че преди влизане в сила на това определение, не
може да се приеме наличие на допуснато предварително изпълнение. То ще
влезе в сила при наличието на една от трите алтернативни хипотези: в тридневния
срок не е подадена частна жалба; такава е подадена, но е оставена без
разглеждане, като нередовна или недопустима; частноправният спор е разгледан по
същество и определението на КЗК е оставено в сила,
като правилно. Това тълкуване на закона намира опора и в разпоредбата на чл. 41, ал. 4
ЗОП.
За разлика от забранителните алинеи - ал. 3 и ал.5, алинея четири има генерален
характер. Тя оправомощава възложителя да сключи договор в едномесечен срок. Началният
момент на течението му е влизането в сила на решението за определяне на
изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение.
Разпоредбата е ясна и безпротиворечива - за да се сключи договор трябва да е
налице влязъл в сила акт - решение по чл. 73, ал. 1 или на определение по чл. 121б.
Наличието
на специалните норми в ЗОП изключва приложението на общото правило по чл.233, ал.1
АПК,
на което се позовават касаторът и прокурорът.
Втората група
касационни доводи са за липса на неправомерност на поведението на възложителя,
сключил договор на 8.07.2014 година - т.е. след изтичането на три дни от
уведомяване на страните за определенията от 26.06.2014 година. Страната се
позовава на цялостния ход на производствата по обжалване. Данните в тази насока
са следните: Първото определение № 848 от 26.06.2014 година по преписка № КЗК-692/14 година е съобщено на трите страни по преписката
на 26.06.2014 година. От този момент е започнало течението на тридневния срок
по чл.121б, ал.7
ЗОП
за подаване на частна жалба. "Галчев инженеринг" ЕООД е подало такава
пред КЗК на 30.06.2014 година - в срока, доколкото
последният ден на тридневния срок изтича на 29.06. - неделя, неприсъствен ден.
Определение № 849 от 26.06.2014 година по преписка № КЗК-693/2014
година е съобщено на заинтересованата страна на 26.06.2014 година, а на
възложителя и на "Събев 2002" ЕООД на 27.06.2014 година. Търговското
дружество е подало частна жалба също на 30.06.2014 година. И двете частни жалби
са постъпили в КЗК, адресирани до Върховния
административен съд. Фактът на влизане в сила на определението за
допускане на предварително изпълнение е положителен за възложителя. Той е
правопораждащ за правото му да сключи възлагателния договор. Поради
това е негова дължимата грижа да го установи. За целта е било
достатъчно да провери в КЗК, респективно в съда кога
са връчени съобщенията за изготвените определения и дали в тридневния срок от
получаването са постъпили частни жалби срещу тях, което той не е направил.
Сключеният на 8.07.2014 година договор е преди да са влезли в сила двете
определения. Поради това обосновано КЗК е приела
наличие на хипотезата на чл.122г, ал.5
ЗОП
и е наложила санкция. Прилагането на санкцията не може да се
отмени на основание последващи определения на съда, с които е оставено в сила
допуснатото предварително изпълнение. Неприложима е разпоредбата на чл. 142, ал. 2
АПК,
тъй като възложителят е извършил нарушение на изискването на чл. 41, ал. 5,
което се преценява към момента на сключване на договора, а не към момента на
приключване на съдебното производство. Предвидената от закона санкция е
точно фиксирана - 3 на сто от стойността на договора, поради което не би могло
да се коментира съразмерността й с оглед фактите по конкретното
закононарушение. Прави впечатление дори, че със ЗИДЗОП, обн.ДВ, бр.40/2014
година е изменена аналогичната норма на чл. 122г, ал. 4 чрез въвеждане на
десетте процента, не като фиксирана, а като горна граница на санкцията, докато
разпоредбата на ал. 5 остава непроменена. По тези съображения, касационната
жалба е неоснователна, а решението на КЗК в
обжалваната му част е правилно и следва да се остави в сила. (Решение № 1271 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15675/2014 на Върховния
административен съд)
Неоснователно е
твърдението, че КЗК само формално е извършила преценка
на фактите по спора. Пликът с ценовата оферта на „Савин Реконстръкшън
Инкорпорейтед” ДЗЗД е приложен към административната преписка, като от него се
установява прозрачността му точно на тази страна, в която е приложена и
лицевата част от ценовата оферта на участника. Както е изтъкнала и КЗК, размера на ценовото предложение е посочен и в писменото
становище на възложителя, което несъмнено се дължи на прозрачността на плика.
Изложените съображения
по съществото на спора относно изискването за непрозрачност на плика – чл. 57, ал. 2
ЗОП
- са също неоснователни. Достатъчно е установяване на факта на
прозрачност на плика, даваща възможност през него да се разчитат графичните
знаци до степен, даваща възможност на член на комисията или на представител
участник да се запознае с част или изцяло със съдържанието на ценовата оферта,
за да е налице нарушението. Законодателят не е въвел изискването за
резултат от установената прозрачност – узнаване на част или на цялата оферта,
нито настъпването на последици от това узнаване. Самата констатация за
прозрачност на плика е факт, който е установен както чрез протокола на комисията
по чл. 34
ЗОП,
който по същността си е официален документ, чиято доказателствена сила не е
опровергана, а така също и чрез визуализацията му. Такава е и практиката на
Върховния административен съд намерила израз в решение № 3919 от 18.03.2011 г.
по адм. д. № 921/2011 г. По изложените съображения касационната жалба е
неоснователна, а решението на КЗК е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. (Решение № 929 от 27.01.2015 г. по адм. д.
№ 11609/2014 на Върховния административен съд)
Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗОП,
възложителят назначава комисия за провеждане на процедура за обществена
поръчка, като определя нейния състав и резервни членове. Комисията според ал. 2
на същия текст (в приложимата й редакция според §115, ал.1
ПЗР на ЗОП)
се състои от нечетен брой членове - най-малко петима, един от които
задължително е правоспособен юрист, а останалите са лица притежаващи
необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с
предмета и сложността на поръчката. Съгласно чл. 34, ал. 3
ЗОП,
също в приложимата й редакция, възложителите могат да привличат като член на
комисията и външен експерт, който е включен в списъка по чл.19, ал.2,
т.8 ЗОП и има квалификация в съответствие с предмета на
поръчката. В случая възложителят не е имал ограничение да привлече само
външни експерти, дори да е разполага със служители, отговарящи на изискванията
за професионална компетентност по чл. 34, ал. 2
ЗОП
(за разлика от новата редакция на чл. 34, ал. 3
ЗОП).
Освен това е безспорно, че и петимата привлечени външни експерти са били
включени в списъка по чл.19, ал.2,
т.8 ЗОП. Спорът касае дали привлечените експерти са имали
квалификация в съответствие с предмета на поръчката, което е последното
изискване в нормата на чл. 34, ал. 3
ЗОП.
Правилен е изводът на КЗК, че за да бъде извършена преценката дали
външните експерти имат квалификация в съответствие с предмета на поръчката
следва да се изходи от предмета на процесната обществена поръчка. В
случая той е "Приготвяне и доставка на болнична храна за стационарно болни
пациенти и храна за дежурния персонал на "СБАЛК" ЕАД”. А според
техническата спецификация (част от одобрената документация за участие)
приготвянето и доставката на болничната храна включва: диета 9 - храна за
пациенти със захарен диабет, диета 10 - пациенти със сърдечно - съдови
заболявания и диета 15 - обща щадяща диета. В своята практика Върховният
административен съд е приемал, че за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 34, ал. 3
от ЗОП
не
е необходимо всички членове на комисията да бъдат с една и съща квалификация,
точно покриваща предмета на поръчката, а с такава, която е подходяща и
същевременно необходима за правилното комплексно оценяване на участниците в
процедурата. Необходимо е квалификацията на членовете на комисията по чл. 34, ал. 1
ЗОП
да е такава, че комисията като колективен орган да може обективно и обосновано
да извърши оценяването на техническите оферти на участниците.
В случая безспорно
Цветелина Светославова Георгиева е покривала изискването по чл.34, ал.2
ЗОП
за задължително участие на един правоспособен. Тъй като предметът на поръчката
касае доставка на болнична храна, то Петя Иванова Динковска, която е с
квалификация и образование медицина, както и специалност "Обществено
здраве и здравен мениджмънт", също е имала квалификация в съответствие с
предмета на поръчката. Третият член на комисията - Бисер Георгиев Иванов е с
висше образование със специалност счетоводство и контрол. Тъй като работата на помощната комисия
е свързана с оценка на числови показатели, следва да се приеме, че и този
експерт има необходимата квалификация. Но същината на процесната
поръчка е за приготвяне и доставка на диетична храна. Затова в състава
на помощната комисия задължително е следвало да се включи диетолог или
специалист по приготвяне на болнична храна. В случая такъв специалист
не е бил включен.
Не може да се приеме,
че Диана Костадинова Николова и Емилия Константинова Попова са такива
специалисти, тъй като те са с образование и квалификация медицински сестри.
Противно на твърденията в касационната жалба полагането на изпит по
дисциплината „Лечебно хранене” не покрива специализираната квалификация по
диетика. Специалността „хранене и диетика” е отделна специалност според
чл.14, ал.3 и т.30 към раздел Б на Приложение №1 от Наредба № 34
от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Полагането на един изпит по дисциплината „Лечебно хранене” не отговаря на
изискването от чл. 34, ал. 3
ЗОП
за квалификация, което пък е свързано със задълбочени познания и пълнота в
съответната специалност. Квалификацията на Диана Костадинова Николова и Емилия
Константинова Попова припокрива и допълва квалификацията на Петя Иванова
Динковска, без в състава на помощната комисия да е включен специалист по
диетика.
Затова правилен е
изводът на КЗК, че тази помощна комисия на възложителя
не би могла експертно да възприеме и прецени всички детайли от техническите
оферти на участниците. Назначената от възложителя комисия е била в състав,
несъответстващ на изискванията на чл. 34, ал. 2
и ал. 3
ЗОП.
Това е опорочило последващите действия, извършени от комисията, и се е отразило
на решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на
изпълнител. Затова същото правилно е отменено с оспорваното решение. (Решение № 809 от 24.01.2015 г. по адм. д. № 13243/2014 на Върховния административен
съд)
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за нарушение на процесуалния закон от КЗК, след като не е допуснала назначаване на експертиза.
Съгласно чл. 122а, ал.
3 от ЗОП по производството пред КЗК
се допускат писмени и устни доказателства и експертни становища. По
производството се извършва проучване от работен екип на комисията с наблюдаващ
член на комисията (чл. 122а, ал. 1), което приключва с изготвяне на доклад,
който съдържа фактически и правен анализ на случая. В хода на проучването е
възможно изслушването на експертно становище, доколкото за работният екип и
наблюдаващият член на комисията са необходими допълнителни специални знания с
оглед спецификата на предмета на поръчката, и доколкото е необходимо за
изясняване на фактическите обстоятелства по оплакванията в жалбата. Отказът
за допускане на експертно становище или непроизнасянето на КЗК
по искане направено в жалбата пред КЗК не представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в
случай, че не се променят като краен резултат фактическите констатации и
направените правни изводи въз основа на тях. Преценката за изслушване
на експертно становище е в кръга на оперативната самостоятелност на КЗК в производството пред нея и в случая с оглед направените
фактически установявания и правни изводи не обуславя извод за съществено
нарушение, което да променя крайният извод по съществото на спора относно
липсата на допуснати нарушения по чл. 30, ал.
1, т. 2 и чл. 32, ал. 2
от ЗОП
свързани с обявените изисквания по техническите спецификации за отделните
апарати. (Решение № 1199 от 03.02.2015 г. по адм. д. № 13518/2014 на Върховния
административен съд)
В съответствие с чл. 121, ал.
2, т. 5 от ЗОП, един от задължителните реквизити на жалбата е
посочване на оплакванията срещу обжалвания акт на възложителя, а съгласно чл. 122а, ал.
1 от ЗОП проучването обхваща обстоятелствата по жалбата,
подадена в срока по чл. 120, ал.
5 и ал. 7
от ЗОП.
В
производството пред КЗК не се извършва цялостен
контрол на оспореното решение на възложителя, като комисията се произнася по
законосъобразността по чл. 120, ал.
2 от ЗОП в съответствие с посочените в жалбата оплаквания и
по исканията на жалбоподателя (чл. 121, ал.
2, т. 5 от ЗОП). Проучването обхваща обстоятелствата по жалбата
свързани с оплакванията, посочени от жалбоподателя, поради и което КЗК не дължи произнасяне по доводи, които са наведени едва с
писмено становище, представено два дни преди насроченото открито заседание и по
които доводи не е извършено проучване. Жалбата по чл. 121
ЗОП
следва да съдържа изчерпателно оплакванията във връзка с проведената обществена
поръчка, а не да се правят нови след проведеното проучване.
Противно на твърдението
на касационния жалбоподател, с това писмено становище не се доразвиват
оплаквания, релевирани с жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5
от ЗОП,
а се излагат съвсем нови съображения за конкретни несъответствия на
техническото предложение на класирания на първо място участник, които са съвсем
различни от конкретните доводи в тази насока, изложени в жалбата. За тези
оплаквания е било необходимо допълнително проучване, поради което правилно КЗК не ги е обсъдила. По тези доводи настоящият състав
приема, че КЗК дължи произнасяне само по доводите,
заявени в законовия срок с първоначалната жалба, а не след нея, какъвто е
случая с направените допълнителни възражения едва за заседанието на КЗК. Посочените разпоредби на Закона за обществените поръчки
са специални и изключват приложението чл. 168
от АПК.
В този смисъл е постоянната и непротиворечива практика на Комисията за защита
на конкуренцията и Върховния административен съд.
След като оплакванията
на касатора до КЗК, направени с писменото му становище
от 13.10.2014г. са преклудирани, те не следва да се обсъждат и в касационното
производство от настоящия съд. Това не може да бъде направено от касационната
инстанция и поради забраната на чл. 220
от АПК
за нови фактически установявания в касационното производство.
Във връзка с този извод
по отношение на допустимия за разглеждане предмет на проверка, следва да се
отбележи, че и пред настоящата инстанция, едва с касационната жалба, се
навеждат нови доводи, касаещи съответствието на техническото предложение на
участника, класиран на първо място с предвидените от възложителя технически
изисквания за изпълнение на поръчката. Тези доводи не следва да се разглеждат,
тъй като предмет на проверка в касационното производство е правилността на
обжалваното решение, постановено от Комисията за защита на конкуренцията. (Решение № 1330 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 14380/2014 на Върховния
административен съд)