Практика по прилагането на ЗОП - Част CLV
Основания за отмяна на Наказателни постановления, издадени от АДФИ
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28. 09. 1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. (Решение № 1120 от 06.12.2022 г. по адм. н.
д. № 3760 / 2022 г. на Районен съд – Бургас)
СРС е отменил като
незаконосъобразно издадено НП на Директора на АДФИ, тъй като в акта за
установяване на административното нарушение (АУАН), актосъставителят никъде не
е посочил конкретното нарушение, за което образува административнонаказателното
производство и от чийто фактически състав нарушителят има право да се брани. Съдът
е установил, че възложителят, на когото е съставен АУАН, виновно е осъществил
състава на нарушението по чл. 250 от ЗОП, но актът е съставен и е образувано
производство за чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал.1, т. 8 от ЗОП. По този
начин актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, като не е посочил нарушението, за което образува
административнонаказателното производство и е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, препятствайки го да разбере своевременно в извършването на кое
точно нарушение е обвинен и каква санкция го застрашава.
Разпоредбата на чл.
250 от ЗОП е бланкетна норма, тъй като част от диспозицията й е формулирана в
друга правна норма със самостоятелно правно значение, към която изрично
препраща. Част от диспозицията на нарушението препраща към разпоредбите на чл.
18, ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13 от ЗОП, но самото изпълнително деяние на
нарушението е формулирано в самия чл. 250 от ЗОП. Това означава, че в АУАН не е
посочена не само санкционната част на нарушената правна норма, но и част от
диспозицията - не е посочено и изпълнителното деяние, което разпоредбата на
чл. 250 от ЗОП въвежда. На следващо място актосъставителят е длъжен да изброи
изчерпателно законните разпоредби, които са нарушени. На практика АУАН е
съставен само за нарушаване на нормата по чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал.
1, т. 8 от ЗОП, която сама по себе си не е санкционна и не предвижда наказание,
а административно наказващият орган (АДФИ) безкритично е възприел този подход.
В заключение съдът намира, че административнонаказателното производство е
незаконосъобразно образувано и обжалваното НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя. (Решение № 3220 от
06.07.2023 г. на СРС)
***
Съдът е разгледал
жалба срещу НП на Директора на АДФИ, с което на осн. чл. 250 от ЗОП, на
възложител е наложена глоба в размер на
6349 лв. за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Жалбоподателят в
качеството му на лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП, е провел процедура за възлагане
на обществена поръчка без предварително обявление за "Избор на изпълнител
за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с реализацията
на проект "Енергийно-ефективни мерки в многофамилни жилищни сгради в гр.
…", без да са били налице предпоставките за провеждане на процедура от
такъв вид. От описанието на нарушението обаче както в АУАН, така и в НП, не
става ясно точно в какво се изразява обвинението - в сключване на договор по
неправилно обявена процедура или вземане на незаконосъобразно решение за
провеждане на процедура от този вид. При неясното описание на нарушението
неясна остава и датата на неговото извършване, не е уточнено дали това е датата
на сключване на договора или датата на вземане на решението за откриване на
процедурата. В мотивите на НП не става ясно в какво се изразява деянието.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като посочването й трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната
или правна логика, както и да почива на предположения. Датата на извършване на
административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение,
както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценката за
спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, като при противоречие в посочените
дати на извършване на нарушението, не е възможно да се осъществи съдебен
контрол в тази насока. На това основание НП е отменено като незаконосъобразно.
(Решение № 343 от 25.10.2022 г. на
Административен съд – Враца)
В друг случай
жалбоподателката е привлечена към административнонаказателна отговорност със
съставеният ѝ на 23.06.2020 г. АУАН №11-01-303 за това, че в качеството си на
упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, на 27.11.18 г. е взела Решение №
251/27.11.18 г., за откриване на основание чл. 138, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
т. 4 от ЗОП на процедура за възлагане на обществена поръчка - договаряне без
предварителна покана за участие без да са налице изключителни обстоятелства по
смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. От доказателствата по делото съдът
безспорно е установил, че деянието, описано в административните актове, е
извършено на 27.11.18 година. Без съмнение давностният срок за наказателно преследване
започва да тече от датата на довършване на престъплението, при което
същото се явява погасено по давност към момента на постановяване на съдебното
решение - месец юли 2023 г. На това основание е отменил наказателното
постановление поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Това
е така, защото с изтичането на давността за наказателно преследване се погасява
наказателната отговорност за извършеното от дееца нарушение. По силата на
закона той не може да бъде осъден, а поради това и административнонаказателното
производство срещу него е безпредметно. При изтекла давност поначало е
недопустимо да се провежда (образува или продължава) наказателно производство,
защото материалноправните последици от извършеното деяние са отпаднали .
Под "обстоятелствата,
изключващи отговорността" законодателят е имал предвид тези
релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за възникване,
но и за реализиране на административно наказателната отговорност. Последната е
вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение, като в
нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено
административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и
на последно място - да третира нарушителя като наказван в рамките на определен
период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни
нарушения. В този контекст, тъй като правомощията на държавата да ангажира
административно наказателната отговорност на дадено лице се реализират по
принудителен ред, то наличието на изтекла давност представлява своеобразна
пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото
давността се определя като продължителен период от време на бездействие на
компетентните длъжности лица, с изтичането, на който се компрометира целта за
своевременно ангажиране на административно наказателната отговорност на
нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК обаче, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. (Решение № 237 от 26.07.2023
г. по адм. н. д. № 1163 / 2022 г. на Районен съд – Враца)
Съдът е отменил НП № 11-01-267 от 13.09.2021 г. на
Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250 от ЗОП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за това че е открил
процедура на договаряне без предварително обявление без да са налице
изключителни обстоятелства. Процедурата е била открита с Решение №
741/15.11.2018 г. на кмета на Община Мездра.
От събраните по
делото доказателства се установява, че деянието е извършено на 15.11.2018 г. За
него на жалбоподателя е бил съставен АУАН на 15.03.2021 година, а обжалваното
постановление е било издадено на 13.09.2021 г. - два дни преди изтичане на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 261,
ал. 3 от ЗОП. При наличието на тези факти съдът е преценил, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване. Въпросът с давността в
административно-наказателното производство е намерил правна уредба в чл. 82 от
ЗАНН, но същата касае изпълнение на административното наказание при наличие на
влязло в сила НП. В случаите на неприключило административнонаказателно, респ.
съдебно производство, при разглеждане на въпроса с давността следва да се има
предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело №
1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на II колегия на ВАС, където е прието, че
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата в Наказателния кодекс (НК) относно погасяване на наказателното
преследване по давност. В чл. 11 от същият закон е предвидено, че по въпросите
на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите на общата
част на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в конкретният случай
субсидиарно приложение следва да намери текста на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 вр. ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (изм. ДВ
бр.26/2010 г., действаща към момента на извършване на деянието), наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години за всички случаи, описани извън посочените в т. 1 - т. 4 на същата
алинея. Според ал. 3 на чл. 80 от НК, давността за преследване започва от
довършване на престъплението, в конкретният случай от извършване на нарушението
(от 15.11.2018 г.), като независимо от нейното спиране или прекъсване,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една
втора срокът, предвиден в чл. 80, ал. 1 от НК (чл. 81, ал. 3 от НК). Имайки
предвид така очертаната правна рамка, съдът счита, че възможността
жалбоподателят да бъде наказан за извършеното от него административно нарушение
се изключва с изтичането на срок в размер на четири години и половина, какъвто
е срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл. 81, ал. 3, вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, считано от датата на извършване
на деянието, тоест давността за наказателно преследване на извършеното от И.
административно нарушение е изтекла на 15.05.2023 година. При това положение
към момента на постановяване на съдебното решение наказателното постановление
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено без да се обсъждат
доводите по същество. (Решение № 70 от
12.07.2023 г. по адм. н. д. № 126 / 2022 г. на Районен съд – Мездра)
По време на
финансова инспекция АДФИ установява, че кметът на община Стражица, с Решение №
1537/02.10.2017 г., е открил процедура "пряко договаряне" за
възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП с
предмет "Събиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, зимно поддържане и
снегопочистване на общинската пътна мрежа в община Стражица и уличната мрежа в
гр. Стражица". АДФИ е преценила, че е извършено нарушение на чл. 18, ал.
1, т. 13, във връзка с чл. 182. ал. 1, т. 1 от ЗОП, тъй като по време на
откриване на поръчката е имало действащ договор между общината и
"Клинър" ООД със същия предмет и със срок на действие до 01.06.2019
г. Според административно наказващият орган, дори да са били налице
изключителни обстоятелства, то те са се дължали на възложителя.
Съдът е отменил НП,
тъй като същото не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В НП е посочено, че
нарушението е осъществено на 02.10.2017г. когато е "взето Решение №
1537/02.10.2017г." и на която дата се сочи, че възложителят е "провел
процедура на пряко договаряне". Съдът подчертава, че осъществяването на
процедурата изисква освен вземането на решение съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗОП,
също така и осъществяването на други действия като: отправянето на покани
съгласно, процеса на избор на изпълнител и сключването на договор. Освен това в
ППЗОП е посочено, че процедурата може да бъде прекратена по определени причини.
В същото време санкционната норма изисква възложителят да е провел процедурата
по чл. 18 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, което означава
тя да е приключила. Това според съда означава, че вземането на решение за откриване
на процедурата не означава, че тя е проведена. По тези съображения
съдът е приел, че посочената в НП дата на нарушението, съвпадаща с датата на
Решение № 1537/ 02.10.2017 г., е некоректно и неточно определена от
административнонаказващия орган. Именно датата на сключването на договора е крайният
момент, в който административноправната процедура, като част от сложния
фактически състав, е приключила. Тоест времето на осъществяване на
деянието се определя от начална дата, когато жалбоподателят е започнал
провеждането на процедурата по ЗОП, до крайния най-късен момент (подписването
на договора). Коректното посочване на датата/периода на извършване на
нарушението е съществен реквизит съгл. чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН и
като важен елемент от неговата индивидуализация следва точно и ясно да е
очертан , тъй като с оглед датата или очертания период на нарушението могат да
се направят важни възражения, например дали жалбоподателят е имал нужното
качество, изискуемо от закона, както и могат да се направят определени правни изводи
относно давността. (Решение от 15.10.2019
г. по адм. н. д. № 490 / 2019 г. на VII състав на Районен съд - Горна Оряховица)
Жалбодателят е бил
санкциониран на основание чл. 251 от ЗОП за извършено нарушение на чл. 49, ал. 2
от ЗОП, затова че в качеството си на възложител на обществена поръчка, в
количествената сметка по една от обособените позиции от утвърдената
документация, е заложил изисквания с посочване на точна модификация и
наименования на дограма, без в спецификацията да се съдържа алтернативно
текстово посочване "или еквивалентно/и", а именно - ПВЦ дограма,
система ЕТЕМ Q 72, Обков: Siegenia- Германия, Алуминиеви врати без праг,
система ЕТЕМ Е-1000 без прекъснат термомост и Обков: - ЕТЕМ. Наказателното
постановление (НП) е било обжалвано и потвърдено с Решение № 65 от 16.08.2021
г. на Районен съд – Карлово.
Касационната
инстанция отменя горното решение поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и го връща за ново разглеждане.
Когато е налице
процедура по ЗОП разделена на отделни обособени позиции, всяка позиция следва
да се разглежда като отделна процедура. Видно от
обжалваното пред районния съд НП, административнонаказващият орган (АНО) е
приел, че базата, върху която следва да се определи размерът на санкцията е
цялата стойност на поръчката, в това число и по отношение на множество
самостоятелно обособени позиции, при които не е констатирано никакво нарушение.
Неизяснен е останал въпросът каква е стойността на договора, в частта за която
е прието, че е налице нарушение. Това обстоятелство е от съществено значение
при преценка законосъобразността на НП, в това число и дали наложената санкция
съответства на законоустановения размер по чл. 251 от ЗОП. В случая проверката
за правилното прилагане на закона не може да бъде извършена, тъй като РС е
оставил неизяснен посоченият въпрос. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК
делото е върнато на РС - Карлово за ново разглеждане от друг състав на съда,
при което да се установи каква е стойността на договора, в частта за която е
прието от АНО, че е налице нарушение, като при необходимост по преценка на съда
е възможно да се назначи вещо лице, което след като се запознае с материалите
по делото да отговори на този въпрос, след което съдът да се произнесе по
законосъобразността на НП. (Решение №
2572 от 22.12.2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив)
Маловажен случай
Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол
се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от
ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и
не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси,
както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. За да
се установи дали случаят е маловажен или не, следва да се обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, за да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административнонаказателната
отговорност. Действително, нарушението е формално по своя характер. В
случая обаче следва да се отчете обстоятелството, че започването на процедурата
е било необходимо като гаранция, макар и при наличието на непрекратен договор,
че няма да се получи период от време, в който здравето и живота на хората да
бъдат застрашени от липсата на почистване. От друга страна по делото не са
представени доказателства за това, че жалбоподателя в качеството си на
възложител е допуснал и други нарушения на ЗОП. Не на последно място съдът взе
предвид и обстоятелството, че непосредствено след процедурата по пряко
договаряне е открита нова процедура съгласно правилата на ЗОП. Поради
изложеното до тук съдът намира, че извършеното нарушение и при законосъобразна
процедура за неговото санкциониране е с незначителна степен на обществена
опасност, с оглед на което следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна в
постановлението е посочил, че случаят не е маловажен, като е взел предвид
единствено обществената значимост на отношенията, които регламентира ЗОП и
прогнозната стойност на поръчката, но не е обсъдил останалите обстоятелства,
визирани в чл. 27 от ЗАНН.
На следващо място -
АНО не е изложил никакви мотиви относно размера на санкцията. Действително тя
би могла да бъде изчислена съгласно текста на санкционната разпоредба:
"наказва се с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, но не повече от 10 000 лв." и посоченото в обстоятелствената
част на НП, но въпреки това не следва мотивите за налагане на определено
наказание да бъдат неясни. (Решение от
15.10.2019 г. по адм. н. д. № 490 / 2019 г. на VII състав на Районен съд -
Горна Оряховица)
***
Районен съд - Шумен
е потвърдил НП № 11-01-366 от 28.09.2021г. на Директора на АДФИ, с което на
управителя на "В и К - Шумен" ООД, на основание чл. 250 от ЗОП, за
нарушение на чл. 138, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 000 лв. за
това, че на 29.01.2019 г. в качеството си на секторен възложител е взел решение
и е провел процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка, с предмет
"Доставка на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща
група" чрез договаряне без предварителна покана за участие, без да са били
налице условията за това.
Касационната
инстанция АС - Шумен споделя направения от първоинстанционния съд извод, че е
извършено нарушение, но не и извода за немаловажност на същото в контекста на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради следните съображения:
Обоснован е извода,
че събраните по делото доказателства не обуславят наличието на
"изключителни обстоятелства", явяващи се условие за провеждането на
процедура на договаряне без предварително обявление. Безспорно "В и К
Шумен" ООД е доставчик на стока от първа необходимост, която е от
съществено значение за живота и здравето на хората, като оставянето на
помпените станции и водоеми без електрическа енергия може да доведе до
преустановяване водоподаването към битовите и небитовите потребители. По силата
на чл. 91 от ЗЕ обаче, договорите за снабдяване с ел. енергия могат да се
сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия.
В цитирания нормативен акт изрично е регламентиран редът за смяна на доставчика
на електрическа енергия, като се допуска възможността краен клиент, сключил
договор за либерализиран пазар, да се върне на регулирания пазар на
електрическа енергия. Съгласно чл. 94а от ЗЕ (в редакцията действала към датата
на извършване на нарушението), крайният снабдител осигурява снабдяването с ел.
енергия на обекти на битови и небитови клиенти в съответната лицензионна територия,
когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, което означава, че
законодателят е обезпечил възможността клиентите да избират и сменят доставчика
си без това да води до преустановяване на снабдяването. При това положение
доводите на за съществуването на реален риск доставките на ел. за "В и К
Шумен"ООД да бъдат преустановени са неоснователни.
Касационната
инстанция обаче не споделя извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН в случая. Обстоятелствата, че се касае за нарушение на нормативен акт,
охраняващ обществените отношения, свързани с условията и реда за провеждане на
обществени поръчки, респективно важността на регулираните от ЗОП обществени
отношения, сами по себе си не изключват възможността конкретно деяние да се
квалифицира като маловажен случай на нарушение. Доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай", съгласно чл. 11 от
ЗАНН същата се извлича от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НПК, а именно -
маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Настоящият случай е точно такъв. Видно от приложената Таблица за
съпоставяне на единичните цени за ел. енергия на доставчик от последна
инстанция (ДПИ) и на доставчик по сключения договор от възложителя, цените, по
които "В и К - Шумен" ООД е заплатило ел. енергия на изпълнителя
"Енерджи Маркет Глобал" ООД, за целия период на договора
(м.01.2019г.-м.10.2019г.), не са по-високи от цените, на които същата е била
продавана от доставчик от последна инстанция. При това положение съдът приема,
че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили никакви вредни последици
за "В и К Шумен" ООД, доколкото не са разходвани повече средства,
отколкото биха били разходвани при доставка на ел. енергия от ДПИ. Липсата
на настъпили вредни последици, съчетана с обстоятелството, че се касае за първо
нарушение, характеризират деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, независимо от
високата стойност на сумите, заплатени по Договора, тъй като най-малко същите
суми биха били заплатени и на ДПИ. На това основание съдът приема, че
процесното адм. нарушение се явява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28
от ЗАНН. Като е приел обратното,
потвърждавайки обжалваното пред него НП, районният съд е постановил съдебен акт
в нарушение на материалния закон. При това положение касационната инстанция
намира, че атакуваното пред нея решение и потвърденото с него НП следва да
бъдат отменени, като незаконосъобразни. (Решение
№ 192 от 15.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2022 г. на Административен съд
– Шумен)