Тези дни във Facebook ми зададоха въпрос какво мисля за Меморандума между МС и Лукойл. Зарадвах се, че най-сетне ще имам сериозна тема, която да коментирам в блога си. Задрасках от бележника всички ангажименти за деня, приготвих кана кафе и се разположих пред компютъра силно мотивирана и готова за работа.
Прехвърлих набързо статиите по въпроса, за да се ориентирам в обстановката. С известно облекчение разбрах, че документът не е много дълъг – бил 2 страници, твърдеше в-к Капитал. Но, казах си аз, вероятно много съдържателни. И без повече забавяне пристъпих към оригинала.
О, изненада! Не бил 2 страници, а само 2 точки. Прочетох ги. Прочетох ги пак. Отне цели 20 секунди. Върнах се отново на статиите. И пак на Споразумението. Хм!
След дълбок размисъл разбрах, че няма как от това да излезе сериозен материал, за което се извинявам на тези, които го очакват. Но вече съм обещала, че ще напиша нещо, така че трябва накак да започна. И тъй като е много важно да има завладяващо публиката начало, реших, че силният ход е направо да цитирам съдържанието на документа, предизвикал толкова вълнения. Ето го:
1. Нефтена компания Лукойл поема ангажимент спрямо правителството на Република България да запази цените на горивата, продавани в своята верига бензиностанции в страната, на нивата, на които те се намират на 23 март 2011 г., за срок до 23 април 2011 г. включително, макар Нефтена компания Лукойл да претърпи от това действие допълнителни икономически вреди в определени рамки.
2. Нефтена компания Лукойл поема ангажимент в същия период, в зависимост от конюнктурата на цените на суровия нефт на международни пазари, да предприеме необходимите и целесъобразни стъпки за намаляване на цените на горивата, продавани в своята верига от бензиностанции в страната.
Малко ще ми е трудно да коментирам т. 2, доколкото се очаква написаното в нея да е обичайното поведение на всяка компания, оперираща на който и да е пазар, в условия на минимална конкуренция, в която и да е средностатистически нормална държава. Но ако предположим, че т. 2 не е само, за да се избегне неудобството Споразумението да е твърде кратко и ако се опитаме да мислим позитивно, ще усетим цялата строгост и твърдата решимост на държавата най-накрая да сложи нещата в ред. Така че можем вече да сме спокойни - ако конюнктурата на международните пазари тръгне в посока понижаване на цените на суровия петрол, Лукойл, с цената на всякакви лишения – ще направи необходимото за намаляване цените на горивата! Е, това си е сериозна крачка напред, като имаме предвид, че до момента не се случваше. То и занапред ще се случва само ако е целесъобразно за компанията, което очевидно е различно от законосъобразното и няма как де подлежи на контрол и санкция, но пък вече имаме гаранция, че усилия в тази посока ще се полагат. Обеща ли са! На правителството!
Трогателният момент е, че не го е обещал В. Златев. Пропуснах да уточня в началото, че Споразумението не е сключено нито с „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, нито с "Лукойл България" ЕООД, а с руската Нефтена компания ОАО Лукойл чрез Валентин Златев, който действа като представител на президента на корпорацията - Вагит Алекперов. Ама то в тази сложна материя е нормално някои неща да се изпуснат. А и двете цитирани предприятия са български все пак и попадат под юрисдикцията на българските правораздавателни органи и приложното поле на ЗЗК, някои други закони и регламенти на ЕС, които имат директно приложение, а руската комапния – не! Да не говорим, че при определени условия, ако дадено действие засяга търговията между държавите – членки, може и Европейската комисия да се намеси, а тогава вече нещата напълно ще излязат от контрол. За което впрочем няма защо да се притесняваме – мъжката дума у нас тежи повече от закон. А в конкретния случай ще тежи цял един месец!
Което пък ме връща към пункт 1, чийто анализ вече наистина става сложен.
Явно преговорите са били тежки. България е застанала на твърда позиция и е извадила сериозни доводи, вероятно и някакви много силни козове отнякъде, защото не е лесно да извоюваш в официален документ, подписан от руска компания да присъства израза «поема ангажимент спрямо Правителството на Репубика България» за нещо ... каквото и да е! Така че успехът не трябва да бъде подценяван. Той придобива особено голямо значение и скрит подтекст след думите на министъра на икономиката, че никой не може да наложи на една частна компания как да си определя цените. Което е вярно по принцип. С някои уговорки - ако става дума за нормален пазар с ефективна конкуренция. Когато обаче иде реч за предприятия (говоря за българските, които продължавам да се чудя защо не са страна по това споразумение), които имат безспорно господстващо положение на пазарите на производство и реализация на автомобилни бензини, газ пропан бутан и дизелово моторно гориво в страната (установено вече от КЗК с решението й от 2009г.), очакванията са, че все някой има какво и как да им каже. Или поне да ги накаже, ако нарушат определени забрани, въведени със закон.
Но да се върнем на поетия ангажимент, който е изключително сериозен – цял един месец цените на бензина ще се задържат на нивата от 23 март. Да не се сърди някой после ако в този период цените вземат да падат в другите държави. Обещанието си е обещание и тези на Лукойл ще си стоят непроменени. Точка 2 беше само при необходимост и по целесъобразност.
И за да е ясно, че това обещание ще причини мъки и страдания, изрично е записано, че то ще се спазва «макар Нефтена компания Лукойл да претърпи от това действие допълнителни икономически вреди». Явно българската страна е била безкомпромисна!
Е, пропуснали сме някой дребни детайли като например това да включим изобщо цените на горивата, а не само тези на дребно, но ... то пък не може всичко! Всяка жертва си има граници. А границите в случая явно бързо са били надхвърлени, защото ден след подписване на Споразумението цените на едро се вдигнаха. Все пак живеем в пазарна икономика – няма как да оставим конкурентите да се вихрят безнаказано и да извличат ползи на чужд гръб. И то в продължение на цял един месец.
Може би изглежда, че на правителствено ниво е заявено, одобрено и скрепено с подписа на държавата, че в продължение на месец веригата с най-много бензиностанции в страната ще има предимство пред всички свои конкуренти? Може би някой тества пазара и ако резултатите са положителни, ще удължим срока на споразумението, което ще бъде поднесено като смразяваща победа? А КЗК ще излезе със заключение, че Законът за защита на конкуренцията няма място на регулирани пазари, на които държавата, от съображения за по-висш обществен интерес, налага различни правила от чисто пазарните?
Има един текст в ЗЗК, който гласи приблизително, че е забранено поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като прилага различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти.
Та се чудя защо Лукойл вдига цените на едро за останалите бензиностанции.
Спонтанният отговор е – защото могат! А могат, защото конкурентните вериги няма да внасят. А няма да внасят, защото не им е изгодно. Но не защото цените у нас са най-ниски, както се твърди, а защото данъчните складове, в които могат да се съхрянават горивата отново са в ръцете на Лукойл, което освен за цените на дребно по собствените си бензиностанции, друго не е обещавало. Така че дали ще вдигнат цените на едро или цените за ползване на складовете, дали и двете е гору-долу все тая, като краен резултат, само че в първия случай все пак ще спечелят повече.
За съжаление при създалата се ситуация пак няма да разберем как на практика функционират конкурентните пазари. Щеше да е хубаво сами да се убедим, правителството също, че постъпленията в хазната няма да намалеят при внос на горива, защото и тогава се плащат данъци и акцизи. А при спад на цените можеше и потреблението да се увеличи, което пак щеше е добре за приходите на държавата. И за потребителите!
Но така или иначе Споразумението е факт и ще чакаме да видим какво ще случи. Важните отговори може да даде единствено КЗК. И за да е ясно - никой да не очаква санкции! Средствата за масова информация заблудиха донякъде с неточните изявления, че КЗК проверява пазара за картел или злоупотреба при цените на горивата. Няма образувано такова производство – има секторен анализ. Който обаче е не по-малко важен. Въпреки, че ще даде отговор само за положението на националните пазари на производство, търговия на едро и търговия на дребно, а проблемът всъщност е по-мащабен. Така например през 2010г. руската Лукойл, страна по споразумението, е намалила производството на нефт и газов кондензат през 2010г. с около 2.3% в сравнение с 2009. На фона на растящите цени през този период, подобна мярка е доста двузначна, защото е известно, че в определени моменти производството на даден продукт се ограничава именно, за да се поддържат високи цени.
Едва накрая идва притеснението, че наложената със Споразумението мярка е непазарна сама по себе си, доколкото налага на една частна компания какво да прави с цените си. Не защото това е маловажно, а първо, защото 1 месец е твърде кратък период, за да предизвика сериозни сътресения за пазара или за самата компания и второ, защото видно от поетия ангажимент, той със сигурност няма да доведе до никакви последици за компанията. И вероятно за пазара. Е, може да го поотвори малко за конкуренция, но нали официално към това трябва да се стремим!
Съвсем друг е въпросът, че когато държавата сключва споразумение с частна компания за поддържане на цени, това си е чист картел, който по нищо не се различава от останалите, и според ЕК трябва да бъде наказан. Но хайде да не задълбаваме чак толкова в антитръстовата теория, която е и практика някъде по света ...
Всички се притесняват и за това какво е обещала държавата в замяна на антипазарната мярка. Достоверна информация липсва по тази тема, но ако държавата изобщо възнамерява да обещае нещо срещу подобно споразумение, това би било ... да го кажем по-меко ... смешно. И малко тъжно. Но аз не вярвам да се случи!
Що се отнася до мярката, за която е намекнато, че се обмисля – „затягане на контрола на търговската граница, за да не влизат турските камиони с повече от позволеното гориво и по този начин да си спестяват зареждането по бензиностанциите в България” ... сега да не излезе, че ако големите транспортни компании действително зареждат до горе по границите с Турция, Румъния и Гърция, така че да прекосят България без да спират по нашенските бензиностанции, то бензинът при съседите наистина е по-евтин ...