Споразумение между правителството и Лукойл – не се прави така!

Тези дни във Facebook ми зададоха въпрос какво мисля за Меморандума между МС и Лукойл. Зарадвах се, че най-сетне ще имам сериозна тема, която да коментирам в блога си. Задрасках от бележника всички ангажименти за деня, приготвих кана кафе и се разположих пред компютъра силно мотивирана и готова за работа.

Прехвърлих набързо статиите по въпроса, за да се ориентирам в обстановката. С известно облекчение разбрах, че документът не е много дълъг – бил 2 страници, твърдеше в-к Капитал. Но, казах си аз, вероятно много съдържателни. И без повече забавяне пристъпих към оригинала.

О, изненада! Не бил 2 страници, а само 2 точки. Прочетох ги. Прочетох ги пак. Отне цели 20 секунди. Върнах се отново на статиите. И пак на Споразумението. Хм!

След дълбок размисъл разбрах, че няма как от това да излезе сериозен материал, за което се извинявам на тези, които го очакват. Но вече съм обещала, че ще напиша нещо, така че трябва накак да започна. И тъй като е много важно да има завладяващо публиката начало, реших, че силният ход е направо да цитирам съдържанието на документа, предизвикал толкова вълнения. Ето го:

1. Нефтена компания Лукойл поема ангажимент спрямо правителството на Република България да запази цените на горивата, продавани в своята верига бензиностанции в страната, на нивата, на които те се намират на 23 март 2011 г., за срок до 23 април 2011 г. включително, макар Нефтена компания Лукойл да претърпи от това действие допълнителни икономически вреди в определени рамки.

2. Нефтена компания Лукойл поема ангажимент в същия период, в зависимост от конюнктурата на цените на суровия нефт на международни пазари, да предприеме необходимите и целесъобразни стъпки за намаляване на цените на горивата, продавани в своята верига от бензиностанции в страната.

Малко ще ми е трудно да коментирам т. 2, доколкото се очаква написаното в нея да е обичайното поведение на всяка компания, оперираща на който и да е пазар, в условия на минимална конкуренция, в която и да е средностатистически нормална държава. Но ако предположим, че т. 2 не е само, за да се избегне неудобството Споразумението да е твърде кратко и ако се опитаме да мислим позитивно, ще усетим цялата строгост и твърдата решимост на държавата най-накрая да сложи нещата в ред. Така че можем вече да сме спокойни - ако конюнктурата на международните пазари тръгне в посока понижаване на цените на суровия петрол, Лукойл, с цената на всякакви лишения – ще направи необходимото за намаляване цените на горивата! Е, това си е сериозна крачка напред, като имаме предвид, че до момента не се случваше. То и занапред ще се случва само ако е целесъобразно за компанията, което очевидно е различно от законосъобразното и няма как де подлежи на контрол и санкция, но пък вече имаме гаранция, че усилия в тази посока ще се полагат. Обеща ли са! На правителството!

Трогателният момент е, че не го е обещал В. Златев. Пропуснах да уточня в началото, че Споразумението не е сключено нито с „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, нито с "Лукойл България" ЕООД, а с руската Нефтена компания ОАО Лукойл чрез Валентин Златев, който действа като представител на президента на корпорацията - Вагит Алекперов. Ама то в тази сложна материя е нормално някои неща да се изпуснат. А и двете цитирани предприятия са български все пак и попадат под юрисдикцията на българските правораздавателни органи и приложното поле на ЗЗК, някои други закони и регламенти на ЕС, които имат директно приложение, а руската комапния – не! Да не говорим, че при определени условия, ако дадено действие засяга търговията между държавите – членки, може и Европейската комисия да се намеси, а тогава вече нещата напълно ще излязат от контрол. За което впрочем няма защо да се притесняваме – мъжката дума у нас тежи повече от закон. А в конкретния случай ще тежи цял един месец!

Което пък ме връща към пункт 1, чийто анализ вече наистина става сложен.

Явно преговорите са били тежки. България е застанала на твърда позиция и е извадила сериозни доводи, вероятно и някакви много силни козове отнякъде, защото не е лесно да извоюваш в официален документ, подписан от руска компания да присъства израза «поема ангажимент спрямо Правителството на Репубика България» за нещо ... каквото и да е! Така че успехът не трябва да бъде подценяван. Той придобива особено голямо значение и скрит подтекст след думите на министъра на икономиката, че никой не може да наложи на една частна компания как да си определя цените. Което е вярно по принцип. С някои уговорки - ако става дума за нормален пазар с ефективна конкуренция. Когато обаче иде реч за предприятия (говоря за българските, които продължавам да се чудя защо не са страна по това споразумение), които имат безспорно господстващо положение на пазарите на производство и реализация на автомобилни бензини, газ пропан бутан и дизелово моторно гориво в страната (установено вече от КЗК с решението й от 2009г.), очакванията са, че все някой има какво и как да им каже. Или поне да ги накаже, ако нарушат определени забрани, въведени със закон.

Но да се върнем на поетия ангажимент, който е изключително сериозен – цял един месец цените на бензина ще се задържат на нивата от 23 март. Да не се сърди някой после ако в този период цените вземат да падат в другите държави. Обещанието си е обещание и тези на Лукойл ще си стоят непроменени. Точка 2 беше само при необходимост и по целесъобразност.

И за да е ясно, че това обещание ще причини мъки и страдания, изрично е записано, че то ще се спазва «макар Нефтена компания Лукойл да претърпи от това действие допълнителни икономически вреди». Явно българската страна е била безкомпромисна!

Е, пропуснали сме някой дребни детайли като например това да включим изобщо цените на горивата, а не само тези на дребно, но ... то пък не може всичко! Всяка жертва си има граници. А границите в случая явно бързо са били надхвърлени, защото ден след подписване на Споразумението цените на едро се вдигнаха. Все пак живеем в пазарна икономика – няма как да оставим конкурентите да се вихрят безнаказано и да извличат ползи на чужд гръб. И то в продължение на цял един месец.

Може би изглежда, че на правителствено ниво е заявено, одобрено и скрепено с подписа на държавата, че в продължение на месец веригата с най-много бензиностанции в страната ще има предимство пред всички свои конкуренти? Може би някой тества пазара и ако резултатите са положителни, ще удължим срока на споразумението, което ще бъде поднесено като смразяваща победа? А КЗК ще излезе със заключение, че Законът за защита на конкуренцията няма място на регулирани пазари, на които държавата, от съображения за по-висш обществен интерес, налага различни правила от чисто пазарните?

Има един текст в ЗЗК, който гласи приблизително, че е забранено поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като прилага различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти.

Та се чудя защо Лукойл вдига цените на едро за останалите бензиностанции.

Спонтанният отговор е – защото могат! А могат, защото конкурентните вериги няма да внасят. А няма да внасят, защото не им е изгодно. Но не защото цените у нас са най-ниски, както се твърди, а защото данъчните складове, в които могат да се съхрянават горивата отново са в ръцете на Лукойл, което освен за цените на дребно по собствените си бензиностанции, друго не е обещавало. Така че дали ще вдигнат цените на едро или цените за ползване на складовете, дали и двете е гору-долу все тая, като краен резултат, само че в първия случай все пак ще спечелят повече.

За съжаление при създалата се ситуация пак няма да разберем как на практика функционират конкурентните пазари. Щеше да е хубаво сами да се убедим, правителството също, че постъпленията в хазната няма да намалеят при внос на горива, защото и тогава се плащат данъци и акцизи. А при спад на цените можеше и потреблението да се увеличи, което пак щеше е добре за приходите на държавата. И за потребителите!

Но така или иначе Споразумението е факт и ще чакаме да видим какво ще случи. Важните отговори може да даде единствено КЗК. И за да е ясно - никой да не очаква санкции! Средствата за масова информация заблудиха донякъде с неточните изявления, че КЗК проверява пазара за картел или злоупотреба при цените на горивата. Няма образувано такова производство – има секторен анализ. Който обаче е не по-малко важен. Въпреки, че ще даде отговор само за положението на националните пазари на производство, търговия на едро и търговия на дребно, а проблемът всъщност е по-мащабен. Така например през 2010г. руската Лукойл, страна по споразумението, е намалила производството на нефт и газов кондензат през 2010г. с около 2.3% в сравнение с 2009. На фона на растящите цени през този период, подобна мярка е доста двузначна, защото е известно, че в определени моменти производството на даден продукт се ограничава именно, за да се поддържат високи цени.

Едва накрая идва притеснението, че наложената със Споразумението мярка е непазарна сама по себе си, доколкото налага на една частна компания какво да прави с цените си. Не защото това е маловажно, а първо, защото 1 месец е твърде кратък период, за да предизвика сериозни сътресения за пазара или за самата компания и второ, защото видно от поетия ангажимент, той със сигурност няма да доведе до никакви последици за компанията. И вероятно за пазара. Е, може да го поотвори малко за конкуренция, но нали официално към това трябва да се стремим!

Съвсем друг е въпросът, че когато държавата сключва споразумение с частна компания за поддържане на цени, това си е чист картел, който по нищо не се различава от останалите, и според ЕК трябва да бъде наказан. Но хайде да не задълбаваме чак толкова в антитръстовата теория, която е и практика някъде по света ...

Всички се притесняват и за това какво е обещала държавата в замяна на антипазарната мярка. Достоверна информация липсва по тази тема, но ако държавата изобщо възнамерява да обещае нещо срещу подобно споразумение, това би било ... да го кажем по-меко ... смешно. И малко тъжно. Но аз не вярвам да се случи!

Що се отнася до мярката, за която е намекнато, че се обмисля – „затягане на контрола на търговската граница, за да не влизат турските камиони с повече от позволеното гориво и по този начин да си спестяват зареждането по бензиностанциите в България” ... сега да не излезе, че ако големите транспортни компании действително зареждат до горе по границите с Турция, Румъния и Гърция, така че да прекосят България без да спират по нашенските бензиностанции, то бензинът при съседите наистина е по-евтин ...

За и против естествените монополи или какво да мислим за тях

Понятието „естествен монопол” няма легална дефиниция, но често се споменава икономическата теория и в практиката по прилагане на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

За естествен монопол говорим, когато на даден пазар има само едно предприятие, което може да задоволи потребителското търсене при по-ниски разходи в сравнение с разходите, които биха се получили ако имаше две или повече предприятия - конкуренти. Основната причина за това явление се крие в икономията от мащаба (economies of scale), тъй като естествените монополи в дългосрочен план намаляват средните и пределните си разходи за производство. Най-често срещаните естествени монополи са предприятията, експлоатиращи електрически и железопътни мрежи, инфраструктурите за природен газ, за водоснабдяване и далекосъобщителните мрежи, които изискват значителни инвестиции.

Така например изграждането на втора ж.п. линия от София до Варна е възможно, но необходимите за това инвестиции са толкова големи, че не биха могли да бъдат ефективно възстановени ако потребителите на тази услуга се разпределят между съществуващата и новоизградената ж.п. линии. А това неминуемо ще се случи, тъй като пътуващите по тази дестинация са краен брой и при наличие на избор е нормално част от пътниците да предпочетат едната, а останалите друга линия. В същото време, за да възстановят разходите си по изграждане и поддържане на ж.п. инфраструктура, собствениците им, за да компенсират намалелия брой пътници, трябва да увеличат цените на билетите, което от своя страна ще намали още повече търсенето, тъй потребителите ще се преориентират към алтернативни начини за предвиждане. Така целият процес става неефективен, а потребителите вместо да бъдат облагодетелствани от наличието на конкуренция ще трябва да плащат повече за същата услуга.

Ако в даден отрасъл, обичайно функциониращ като естествен монопол, се появят повече предприятия, рано или късно всички те, с изключение на едно единствено, което успее да привлече най-много потребители, ще напуснат пазара, тъй като няма да са в състояние да се конкурират успешно по отношение на крайната цена.

Всичко това обяснява от чисто икономическа гледна точка смисъла на съществуването на естествени монополи в определени сектори. В същото време обаче, останала сама на съответния пазар, всяка една компания неминуемо е изкушена да увеличава крайните цени, тъй като няма реален пазарен коректив. Потребителите от своя страна също не са в състояние да оказват ефективен натиск, защото видно от примерите по-горе, обикновено става въпрос за продукти от жизнено важно значение – вода, електричество, газ, отопление, от които хората не могат да се откажат и по този начин да въздействат дисциплиниращо на доставчиците.

Веднъж осигурили необезпокояваното си присъствие на пазара, естествените монополисти нямат особен стимул да правят иновации и да подобряват качеството на стоките или услугите си, нито на обслужването, тъй като приходите им са гарантирани независимо от това какво качество предлагат.

Цялата тази ситуация обяснява и нуждата от регулация на естествените монополи, които обикновено имат структуроопределящо значение за развитието на икономиката. Регулацията обаче далеч не е всесилна, нито достатъчно ефективна и резултатите от нея не могат да се сравняват с тези, оказвани от естествените пазарни механизми. Единственото което, държавата може да контролира са крайните цени за потребителите, но тя не може да задължи компаниите да подобрят качеството на продукта или обслужването. Опити в тази насока могат да се правят с периодично въвеждане на по-високи стандарти и изисквания, но липсата на реална алтернатива, която да се приложи, ако естественият монополист не ги спазва, поставя под съмнение успехът на този подход.

Монополите обаче имат относитнелно кратък живот и дори естествените монополисти не са вечни. Това се дължи на факта, че с течение на времето технологиите са развиват и водят до нови алтернативи и нови форми на конкуренция, променят структурата на разходите и влияят върху търсенето. Така например речния превоз е представлявал естествен монопол при превоза на товари в части от Европа и САЩ, но той е бил разрушен, когато през 19 в. е развита ж.п. инфраструктура. По същия начин настъпването на безжичните мобилни технологии чувствително отслабиха монопола на традиционните телекомуникационни оператори, имащи характер на естествен монопол в повечете държави.

Привържениците на теорията laissez faire (икономичеста система, при която държавата няма никаква регулаторна намеса по отношение на бизнеса) наблягат на това естествено изхабяване и отмиране на монополите като аргумент в полза на виждането, че не е нужно да се предприемат каквито и да е административни мерки срещу тях. Тази теория застъпва разбирането, че самите монополисти понякога доброволно и в свой интерес ограничават влиянието си и допускат съществуването на конкуренти или започват да предлагат услугите си на цени, близки до тези, които биха се постигнали в условия наконкуренция. Последното важи в определена сила за естествените монополисти предоставящи комунални услуги. Те са наясно, че цената на една услуга зависи не само от желанието на потребителя да я получи, колкото и силно да е то, но и от възможността да заплатят за нея. Проблемът идва от това, че обществата са изградени от различно платежоспособни граждани и затова монополистът търси усредняване на цената, която ще си определи. Така цената става лесно достъпна за едни и почти непосилна за други потребители, докато нуждите на всички са еднакви. Ролята на държавата в този процес е да регулира цените на нива, които позволяват на (почти) всички граждани да могат все пак да я ползват. Крайните привърженици на laissez faire стигат дотам да твърдят, че естественият монопол е чисто теоретична конструкция, създадена от правителствата, за да могат да се намесват в частния сектор и да го контролират, но в крайна сметка субсидиите и регулациите, в дългосрочен план, вредят както на потребителите, така и на икономиката като цяло. В подкрепа на това те изтъкват национализацията и създаването на държавни монополи в железопътната и телекомуникационната индустрия, властвали в редица държави презц 20-ти век, което от една страна е препятствало инициативността на частния бизнес за иновации и оптимизация на разходите и е превърнало държавата в не по-малко корумпиран и злоупотребяващ с правата си секторен монополист.

Поведението на държавата (не само у нас) се лута между различни комбинации - въздържане от пряка намеса, налагане на правни рамки на поведението на монополистите, сектрони регулации, публично частни партньорства, запазване на златна акция, налагане на правилата за конкуренция и др.

Погледнато принципно в интерес на икономиката като цяло е естествените монополи, ако те наистина са такива, да се поддържат, като едновременно с това бъдат контролирани по отношение на цените и качеството на услугите, които предлагат. Причината за това вече бе спомената в началото и тя е способността на естествения монопол да снижава разходите при увеличаване на продукцията и да произвежда по-ефективно, отколкото в ситуация на конкуренция.

В същото време, държавата трябва да е особено чувствителна към технологичното развитие в тези сектори като поощрява всякакъв вид иновации. Нещо такова вероятно се наблюдава в момента в областта на енергетиката, където възобновяемите източници навлизат все по-широко. Трябва обаче да се отчита факта, че изграждането на „зелени” мощности все още е твърде скъпо, а използваните технологии не са достатъчно развити. Една от причините за налагане на гарантирани цени на ел.енергията, произвеждана от тях, е именно за да се осигури възвращаемост на тези инвестиции, както и печалба с идеята, че придобитите средства ще се използват за по-нататъшно изследване и развитие в сектора. Само по този начин възобновяемите енергийни източници, след време могат да се превърнат в реален заместител на съществуващите и да разбият естествения монопол. Вярно е, че това оскъпява сметките за ток в момента, но това е неизбежно. А и нека си припомним, че по подобен начин се развиха нещата с мобилните оператори. Първоначално навлезе един оператор с високи цени, които твърде малко хора можеха да си позволят. За няколко години той успя да изгради инфраструктура покриваща цялата страна и цените постепенно започнаха да спадат. Когато интересът на потребителите нарастна достатъчно, а цените станаха по-достъпни, навлезе още един конкурент и предизвика преразпределение на търсенето. В стремежа за привличане на потребители се появиха различни оферти, още по-ниски цени и разнообразни абонаментни планове. А есественият монопол на БТК скоро ще баде в историята. Впрочем това е един от примерите за не особено адекватна намеса на държавата (която продължава да твърди, че мобилната и фиксираната гласова услуга са два различни пазара), но пазарните механизми въпреки всичко и в крайна сметка се оказват по-силни.

В подобни ситуации някои естествени монополисти биха предпочели да си останат регулирани, вместо да се разпаднат, защото това ще им причини още по-големи загуби, отколкото би имало намалението на цените в наложени от държавата рамки. Монополистите понякога инициират или подкрепят решително държавната регулация, стига по този начин да препятстват навлизането на конкуренти. Подобни моменти също могат да бъдат използвани от регулаторните органи за извоюване на повече ползи за потребителя и обществото (по-ниски цени и/или повече инвестиции и иновации). Още повече, че стигне ли се дотам, краят на монопола вече е близо.

Един от традиционните начини за регулиране на естествените монополи е публично-частното партньорство. Въпреки че при тази схема отпада нуждата от създаване на нарочни регулаторни органи и намаляване на административния капацитет, тя също има недостатъци. Един от най-съществените е, че и в този случай желанието за злоупотреба с монополното положение е не по-малка, отколкото при изцяло частната собственост.

През последните 30 години се наблюдава тенеденция към дерегулация на естествените монополисти, а в някои сектори и разпадане на такива (особено в телекомуникациите).

Твърди се, че един от най-обещаващите начини за създаване на конкуренция на пазари, на които обичайно съществуват естествени монополи, е да се позволи на конкурентни фирми да предоставят стоки или услуги чрез една и съща инфраструктура (напр. използване на електропреносната мрежа от различни дружества или инфраструктурата на БТК от различни Интернет доставчици, или ж.п. мрежата от различни превозвачи и спедитори). По този начин всички те отделят средства за поддържане на инфраструктурата, която се превръща в „съществено съоръжение”. Ключов елемент за успеха на този модел е осигуряването на равен достъп за всички доставчици, на цена, на която собственикът на мрежата би е използвал за себе си, както и гарантирането на минимални стандарти за безопасно функциониране на цялата система (например всеки ж.п. превозвач трябва да спазва стандартите за натоварване на вагоните, скорост на движение, квалификация на обслужващия персонал и др. под.). А още по-добре би било ако държавата раздели вертикално интегрираните монополи, както бе направено в енергийния сектор, така че собственикът на инфраструктурата да не може едновременно с това да извършва услуги по пренос/превоз и услуги свързани с крайната доставка. Доколко целият този модел е в интерес на крайния потребител все още не е напълно ясно, но е факт, че той активно се налага в множество сектори.

Друг ефект който често се асоциира с естествените монополисти е т.нар. „мрежови ефект” (Network effects). При него стойността на продукта за собственика или ползвателя зависи от броя на хората, които го притежават или използват. Въпреки, че този ефект често се бърка с economies of scale двете явления са различни. При икономията от мащаба с увеличаване на производството се снижават разходите за единица продукция, докато при мрежовия ефект разходите остават постоянни (дори могат да се увеличат), но за потребителите настъпват друг вид ползи. Като пример на мрежов ефект при естествените монополисти може да се посочи метрото. С увеличаване на броя на пътниците се повишава броя на мотрисите и/или се добавят нови дестинации. Така ползващите вече този транспорт биват облагодателствани, защото интервалите на пристигане на влаковете се намаляват и чакането става по-малко, а в същото време се привличат и нови пътници за новоизградените маршрути.

КЗК наложи 3 204 225 лева санкция на „Е.ОН България Продажби” АД за злоупотреба с господстващо положение

24.03.2011

„Е.ОН България Продажби” АД е краен снабдител по смисъла на ЗЕ за областите Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Разград, Търговище, Русе, Велико Търново и Габрово и представлява естествен монополист на този географски пазар. Оплакването е подадено от „Готар Инвестмънт” ООД заради отказ да бъде му бъде доставена ел. енергия. Това е попречило на дружеството да осъществява стопанската си дейност, за чиято цел е бил закупен обекта - масивна производствена сграда – цех в гр. Нови Пазар. За да постанови решението си КЗК е анализирала всяко едно от основанията за отказа за доставка и е преценила тяхната обоснованост.

На първо място „Е.ОН България Продажби” АД е обяснило своя отказ за доставка на електроенергия с неизпълнени стари задължения за плащане от предишния собственик на имота, който не е прекратил договора си с енергийното предприятие. КЗК категорично е отхвърлила тази обосновка. Задълженията, свързани с потребление на ел. енергия в процесния имот са започнали да се трупат още в началото на 2005 г. от тогавшания собственик „Китка стил” ООД като за период по-кратък от две години сумата е станала близо 30 000 лв. През цялото това време „Е.ОН България Продажби” АД не е предприело никакви действия, за да предотврати по-нататъшно увеличение на просрочваните към него задължения. През 2006г. собственик на имота става „Юръпиън Глас” ЕООД, който също продължава да не плаща, а „Е.ОН България Продажби” АД продължава да му доставя ел. енергия до 05.02.2008 г. Така дружеството в продължение на 3 години очевидно бездейства, докато накрая отказва да достави ток на напълно новия собственик на имота, докато той не плати всички стари салда. Съгласно трайната практика на КЗК подобно поведение, което търси начини да получи плащане на чужди задължения от други лица, зависими от доставяните от него услуги представлява злоупотреба с господстващо положение. По този начин „Е.ОН България Продажби” АД се е възползвало от господстващата си позиция на пазара, за да извлече ползи, каквито не би могло да постигне, ако пред новия собственик „Готар Инвестмънт” ООД стояха ефективни алтернативи за избор на друг доставчик. Отношенията между „Е.ОН България Продажби” АД и претишните потребители, които нямат вече нищо общо с въпросния имот, не могат да служат като оправдание на противоправното му поведение.

От водената между „Е.ОН България Продажби” АД и КЗК кореспонденция е станало ясно, че дружеството разбира, че поведението му нарушава забраната за злоупотреба с господстващо положение. В изпълнение на предишно решение на КЗК (№ 333/25.03.2010г.) дружеството е изготвило вътрешни правила, които да гарантират, че от бъдещ потребител на ел.енергия (нов собственик на имот) не следва да се търси заплащане на задължения на предишен собственик, а трябва да се създаде нов клиентски номер и да започне продажбата на ел.енергия на новия потребител. Въпреки това в настоящия случай тази вътрешни правила не са били спазени.

КЗК не е приела и другото оправдание на „Е.ОН България Продажби” АД – липсата на писмен документ в който да са обективирани резултати от извършена проверка от страна на „Е.ОН България Мрежи” АД на мрежовата ситуация с оглед възстановяване на електрозахранването на имота и че възстановяването на захранването на цеха не може да бъде осъществено без възстановяване на ел. захранването на „Мера Глас” ООД (което не е страна по производството). Състоянието на техническата мрежа, захранвана от подстанция „Китка”, никога не е било изтъквано като проблем. Обстоятелство, че обектът на „Готар Инвестмънт” ООД не е присъединен към ел.разпределителната мрежа, поради липса на договор за присъединяване, не е новонастъпил факт и поради това отказът на това основание също е необоснован.

Също така необсонавно е и твърдението, че захранването е невъзможно поради наличието на висящ съдебен спор във връзка с ползването и собствеността на тази подстанция, тъй като същият този спор е бил висящ и към по-задна дата, когато собственик на имота е бил друго дружество.

Соченото като основание лошо техническо състояние на трафопоста на „Мера Глас” ООД също е необосновано. Подобно състояние никога не е било констатирано по надлежен ред от страна на „Е.ОН България Мрежи” АД. Причината, поради която е спряно ел. снабдяването на имота на „Мера Глас” ООД е забава в плащането, а не друга. Следователно, мрежовата ситуация, не е резултат от настъпили в рамките на процесния период промени в техническата инфраструктура, нито се дължи на действия, предприети по инициатива на разпределителното предприятие. КЗК е посочила, че е недопустимо господстващото предприятие да подчини поведението си изцяло на удовлетворяване на своя интерес и при неизрядност на някои от неговите потребители да блокира дейността на всички останали по причина, че това е най-лесната възможност, която има на свое разположение.

Цялостното поведение на „Е.ОН България Продажби” АД Комисията е квалифицирала като злоупотреба с господстващо положение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК.

При определяне на размера на санкцията КЗК е приложила Методиката си за определяне на санкциите по ЗЗК (Приета с Решение на КЗК № 71/ 03.02.2009 г., в сила от 10.02.2009 г.). На първо място е преценено, че териториалният обхват на нарушението е в значително по-тесни граници от географския пазар, на който „Е.ОН България Продажби” АД осъществява дейност и е с естествено монополно положение, от което следва, че нарушението е засегнало интересите на ограничен кръг потребители. На второ място основният размер на санкцията е определен от стойността на нетните приходи на дружеството от продажба на електроенергия за 2009 г. И тъй като КЗК е преценила, че извършеното нарушение е леко, което в съответствие с т. 9.2. от Методиката предполага санкция до 5% от приходите от продажби, Комисията е определила конкретен основен размер на имуществената санкция от 0,5% от нетните приходи на дружеството или 2 373 500 лв. След това е отчетена продължителността на нарушението, а именно 1 година и 2 месеца, което съгласно т. 9.5. от Методиката обуславя коефициент за продължителност 1,5, с който се умножава основния размер на санкцията. Така полученият размер на санкцията възлиза на 3 560 250 лв., която допълнително е коригиран с 10% намаляване, при отчитане на смекчаващо отговорността обстоятелство. За такова е прието прекратяването на нарушението чрез счетоводното отписване на задължението на предишния собственик на имота.

При това положение окончателната санкция е в размер на 3 204 225 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневне срок.

КЗК промени Методиката си за определяне на санкции

Промените засягат единствено начина за определяне на имуществените санкции за нарушения по Глава VII от ЗЗК – Нелоялна конкуренция.

Размерът на имуществената санкция в тези случаи ще се определя въз основа на размера на нетните приходи от продажби на предприятието-нарушител, посочени в годишния финансов отчет. В зависимост от тежестта и продължителността на нарушението санкциите могат да бъдат:

- за леки нарушения – до 2 % от размера на нетните приходи от продажби;

- за не особено тежки нарушения – до 5 % от размера на нетните приходи от продажби;

- за тежки нарушения – до 8 % от размера на нетните приходи от продажби”

Решението влиза в сила от датата на постановяването му – 17 март 2011г. .