Да-а-а, китайците навремето са казали: „Да не ти се случва да живееш в интересни времена!” Напоследък ставащото около нас е много забавно, ама човек не може да насмогне на всички новини.
Последното интересно, което по спешност влиза в рубриката Braking news е решението[1], с което КЗК отхвърля оплакването на Булстрад[2] срещу Комисията за финансов надзор (КФН) за извършено нарушение по нелоялна конкуренция.
Да! Ще изчакам малко да ви попремине смеха ...
На вас ви е смешно, ама аз започнах да си притеснявам да не ми отнемат лиценза за преподаване!
Но нека все пак погледнем фактологията, защото се вижда, че Булстрад е чел нещо по материята, а и интересни въпроси ми изскочиха покрай този казус.
В общи линии оплакването на Булстрад е, че КФН постъпва нелоялно и злоупотребява с положението си, ама това последното не са го формулирали като нарушение на забраната за злоупотреба, а всичко са го минали като нелоялна конкуренция. Оплакването е провокирано от факта, че КФН-то публикувало на страницата си действащите тарифи на 16 застрахователни компании по застраховка „Гражданска отговорност”, така както са си ги изпратили. Преди да седне да се оплаква, Булстрад чинно изчел целия Кодекс за застраховането и стигнал до извода, че КФН и нейният председател имат право на много неща – да регулират поднадзорните лица, да им искат годишни и периодични отчети, справки, доклади и други, да осъществяват държавен застрахователен надзор – текущ и допълнителен, обаче не могат да им разгласяват така безотговорно тарифите публично. Защо?
Ей сега тук идва интересното!
Защото, както твърди Булстрад, няма еквивалентност между посочените в тарифата стойности на застрахователната услуга и те не представляват цени по застраховката „Гражданска отговорност”. Въпросните тарифи били само „система от норми, правила и рискови фактори, според които и съобразно търговската политика на съответните дружества и конкретните пазарни условия, същите определят конкретната цена по тази застраховка”. Малко е объркано изречението, ама го цитирам дословно, а и схващате основната идея.
Сега – аз се питам следното – ако тези тарифи, не са точно тарифи ами нещо друго, и числата в тях не са цена/стойност на услугата и нямат нищо общо с това, което се договаря с потребителите – защо КФН ги публикува? На всичко отгоре и в рубриката „За потребителя”, подрубрика „Полезно”. Кое точно му е полезното? Няма да задълбавам много в темата, но е добре тази подробност да се знае от любезния Потребител, за да не проявява излишна наивност, че тези тарифи са тарифи в общоприетия смисъл на думата. Това са си системи от норми, рискови фактори и т.н. ... и нямат общо с това, дето ще му искат на него като пари. Нищо, че в синонимния речник пише, че тарифа = такса, цена, стойност, но пък винаги може да се прояви малко повече въображение!
После се поразтърсих из нет-а и намерих разни места, в които пак се говори за тарифи по „Гражданска отговорност” и пак се прави сравнение, явно предназначено да е в полза на потребителя, и взех да се чудя това същите тарифи ли са и тарифи ли са изобщо, или пак система от нещо си, ама този път на брокера, който също на финала ще иска различни пари. Оказа се, че не са същите – цените в тия тарифи са различни от цените в тарифите, обявени от КФН. Ако са цени, де. Изобщо не е лесно да си Потребител!
А и защо от брокерите никой не се оплаква? Вероятно застрахователите са наясно все пак, че известна прозрачност на пазара трябва да има, реклама - също, пък и тези сравнителни таблици не изхождат от официален орган, а от брокер, за чиито действия застрахователите не носят никаква отговорност. И под въпросните тарифи стои уговорката: „Застрахователите си запазват правото да променят своите тарифи по застраховка Гражданска Отговорност без предизвестие!” Сиреч ако си правите някакво проучване на пазара по тези тарифи и после се окаже различно – да сте чели дребните букви!
Краткият сърч из нет-а показа, че има и застрахователни компании, които сами са си качили тарифите на електронните страници и не се притесняват особено от разбулване на някакви строго пазени търговски тайни. Например Бул инс са си обявили тарифа, която е съвсем същата, като тази, която са изпратили на КФН. Да се надяваме, че те под тарифа разбират нещо, годно да служи на потребителя!
Първоначално си помислих, че Булстрад са прочели решението на КЗК за Камарата на строителите в България (които бяха изтипосали на страницата си едни препоръчителни цени на строителни услуги и КЗК ги наказа за забранено споразумение и съгласувана практика) и са се притеснили, че могат да го отнесат и те. Ама като гледам оплакването им няма много общо точно с тази материя, което впрочем щеше да е по-добра идея! Аз лично нямам основание да си мисля за някакво такова нарушение като гледам различните цени на застрахователите, а и никой нищо и на никого не препоръчва, но говоря по принцип - как можеше да звучи по-убедително оплакването …
Булстрад обаче се жалва основно от това, че тарифите били търговска тайна и не можело публично да се огласяват. Мен ако питате, ако е вярно това дето сами си го казват от Булстрад, КФН не само, че не бива да ги качва в рубриката „Полезно”, ами трябва строго да ги засекрети и да отрежи всякакъв потребителски достъп до тях. Щом като не са тарифи, и това в тях не са цени ... какво ни ги размахват? Ама знам ли? Като гледам, че Булстрад се притеснява да не бъде залято от лавина желаещи да си прекратят договорите и да хукнат към конкурентите ... Пък и наистина има доста голяма разлика между тарифата на Булстрад, изпратена на КФН и тази, публикувана на страницата на брокера (вж. по-горе). При последния е по-евтино. Което обяснява притеснението на Булстрад. Не знам какво са имали предвид като са писали тарифата за КФН-то, ама хората ако видят цените посочени в нея (или както те си ги наричат „базова премия”) вярно ще се разбягат с писъци! Изобщо няма да стигнат до раздела „Предвидени отстъпки и надбавки”.
От друга страна самата КФН казва, че (на основание чл. 63, т. 1 и чл. 65, ал. 1 от КЗ) е искала от застрахователите да представят тарифите приложими за потребителите. На кого да вярваш сега? Дали пък няма някакво двойно тарифно счетоводство – едно за КФН, друго за потребителите, може за брокерите да е трето ... В рамките на производството пред КЗК, КФН прави лек намек за нещо подобно, което вече никак не е хубаво! Ама никак! Но така или иначе КФН си настоява, че повишаването на информираността на потребителите й е много важно и затова е обявила тарифите! То това на всички ни е важно, ама КФН сигурна ли е, че с този жест е направила пазара по-прозрачен или всъщност само е разбъркала и без това мътната вода! Щото добрите намерения са едно, ама знаете пътя към ада с какво е постлан ..., така че Потребителят да е нащрек!
Накрая в писмото си КФН леко са развалили доброто впечатление, като са казали, че „едни от основните приоритети на КФН е предприемане на действия във връзка с ниските нива на цените по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и адекватността на техническите резерви по нея ...”[3]. Е, не е редно да си слагаш за приоритет да пазиш пазара от ниски цени. Ако не го вадим от контекста, сигурно имат предвид, че някои застрахователи пестят от резервите, които трябва да заделят, за да си смъкват цената, ама тоя филм вече отдавна сме го гледали. И понеже не знам да има сериозен застраховател, работещ на загуба, не звучи много благоприлично държавна институция да има за приоритет да не допуска ниски цени. Ами може да се каже някак по-иначе ..., щото на мен така като на Потребител не ми става много приятно! Пък може всъщност и на загуба да работят застрахователите … напоследък това не е срамно ...
Лошото в цялата работа е, че по всички тези въпроси, дето си ги зададохме по-горе, отговор в решението не КЗК няма. А няма, защото на практика проучване не е правено. А не е правено, защото КЗК за пореден път (повтарям – за пореден път) е казала, че страните по това производство не се намират в конкурентни отношения помежду си, а в тези случаи въпросната глава от закона е неприложима! Повдигнете си го това с маркер! Практиката е доста трайна по този въпрос що се отнася до главата за Нелоялна конкуренция и когато става въпрос за подадено искане, а не например за сигнал или самосезиране. Ако ме разбира Булстрад …
Но въпреки това се замислих за същностното съдържание на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. В него се казва, че ЗЗК е приложим освен към предприятия и към държавни органи, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Така пише в закона. Без да се прави разлика относно вида на нарушението. Пък КЗК прави извод, че КФН е държавен орган, който не е предприятие по смисъла на ЗЗК и вади извод за неприложимост на общата забрана за нелоялна конкуренция. То че КФН не е предприятие – така е, или поне силно се надяваме. Но тогава пък какво иска да каже въпросният чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗЗК? Объркването става още по-голямо ако някой е чел Решение № 3935 от 24.03.2010 г. на ВАС. Там иде реч за друг регулатор – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), срещу която пък се е оплаквала БТК. КРС също е държавен орган, също е регулатор и в случая 5-членен състав на ВАС е казал, че КЗК има правомощието да упражнява въздействие върху държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление и е върнал преписката на КЗК, за да се произнесе за поведението на КРС на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК.
И сега аз питам, ама по принцип, ЗЗК приложим ли е към държавните органи – регулатори или не е? Ако е приложим – в кои му части? И като е казано в него, че той е приложим и към предприятия, и към държавни органи, може ли въпросът да приключи само с констатацията, че КРС не е предприятие. Е, да де, не е! Ама какво от това, нали е държавен орган? И питам още – ако някой държавен орган, вземе, че направи нещо, с което обърка съвсем конкуренцията на даден пазар - тогава? Не че цитираният казус е такъв и не че трябва да става по пътя на оплакване по нелоялна конкуренция, ама ...
Какви са поуките от тази случка, доколкото изобщо нещо може да се извлече като поука:
1. Прозрачността на пазара е важна, за потребителя особено, и откритата конкуренция трябва да се поощрява! В този смисъл КФН е имала чисти намерения.
2. Под прозрачност се разбира – огласяване на вярна, точна и актуална информация, въз основа на която Потребителите да могат да се ориентират, да сравнят коректно различните предложения и да вземат правилно решение за покупка. От противоречивите сигнали по този случай, моето скромно мнение е, че или в понятието „прозрачност” е вложен някакъв нов смисъл, или се е стигнало до още по-голямо объркване.
3. Потребителите - внимавайте, когато четете рубрики със заглавия „Полезно за потребителя”, „В полза на потребителя” или нещо подобно и не приемайте казаното там за чиста монета. За повече информация прочетете листовката или се обърнете към вашия брокер, застраховател, адвокат, консултант или каквото имате под ръка.
4. Ако усещате, че някой държавен орган прави неща, с които пречи на конкуренцията, не се оплаквайте по глава седма от ЗЗК! Проявете креативност и опитайте или чрез сигнал ама по някоя от другите глави (за да не станете страна в производството и да не ви кажат, че между вас и държавния орган няма отношения на конкуренция), или искайте застъпничество за конкуренцията (по чл. 92, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 5 ЗЗК) или нещо по-оригинално … Можете да ползвате свободно и някои европейски Регламенти – те са директно приложими на местна почва.
И най-важното – не се отчайвайте и не се подигравайте на другарчето. Пътят е труден, но надежда има. По метода „опит – грешка”, накрая все ще се получи нещо.
А застрахователите – опичайте си акъла с тия двойни тарифи, после да не кажете, че не съм ви предупредила! Ако имате някакви специални търговски тайни – мястото им не е в тарифите. Ако се опитвате да мамите КФН-то, или КЗК-то, или, не дай Боже, Потребителя – ще ви изключа от курса! И друг път като пишете до КЗК направете го така, че поне да предизвикате разследване като хората …
Хайде, до скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар