Седмичен бюлетин: 21 - 27 октомври 2011г.

Картели

Унгария разследва възможно картелно споразумение между седем банки на ипотечния пазар. Националното ведомство по конкуренция съобщава, че вече са направени проверки на заподозрените банки - OTP Bank, Fundamenta-Lakaskassza и клоновете на Erste Group Bank, Raiffeisen Bank International, Intesa Sanpaolo, UniCredit и Bayerische Landesbank. Регулаторните органи твърдят, че те са увеличили "значително" лихвите по ипотечните кредити и са представили нови продукти с по-високи лихви само дни, след като унгарското правителство одобри план, който задължава банките да приемат рискове, свързани с обменните курсове, при преждевременно погасяване на кредити в чужда валута. Вероятното обяснение за едновременното повишение е договорка между банките да се предлагат продукти с по-високи лихви и да се ограничи достъпа до тези с по-ниски лихвени проценти, което има връзка с преждевременното погасяване на заемите в чужда валута. Представители на разследваните банки са заявили, че ще оспорват мярката в местни и европейски съдилища. ЕК даде на Унгария срок от 10 седмици да отговори на опасенията свързани нарушаване на правилата за конкуренцията.

Внимание заслужава една интересна разработка на Miguel A. Fonsecay и Hans-Theo Normannz, посветена на изричните и мълчаливите съглашателства (картели) между предприятия и ролята на комуникацията между тях в олигополна среда. Авторите са изследвали ценовото поведение на множество компании в условия, в които са имали възможност да комуникират помежду си, както и когато не са могли да осъществяват контакт. Авторите са открили, че дори и след разпадане на формално създадените контакти, предприятията успешно са продължили политиката на съглашателство. Веднъж установената между тях комуникация е способствала за възникването и поддържането на тайни ценови схеми и за разрешаване на евентуално възникнали между тях конфликти. Един от основните постулати в антитръстовата политика гласи, че компаниите не трябва да общуват помежду си и да  обменят данни относно начина на формиране на цените си, както и друга чувствителна информация. Нещо повече – установяването на доказателства за такива връзки и разговори между независими предприятия, често представлява горещата следа (smoking gun), от която започват повечето разследвания на антитръстовите регулатори. Координиране на цените може да се постигне и без явна комуникация, но едно такова поведение се третира по различен начин от правна гледна точка, тъй като сходните ценови практики биха могли да се дължат на естественото приспособяване към пазара, особено когато той е с олигополна структура. Както Харингтън отбелязва в своя статия, има разминаване между антитръстовата практика, която прави разграничение между изричното и мълчаливото комуникиране между компаниите и икономическата теория, която по принцип не се интересува от такова поведение. И тъй като обменът на информация между независими предприятия противоречи на антитръстовите правила, стимулите за придържане към тайни съглашателства са едни и същи, независимо дали между компаниите има установена формална комуникация или не. Единственото въздействие на изричната комуникация, което е било признато от икономическата теория е, че тя може да помогне на компаниите да се координират. Дори и в този случай обаче няма еднозначно мнение дали това повече помага или пречи на тяхното поведение на пазара. Целта на изследването е да установи именно дали и в каква степен комуникацията помага. Авторите са провели серия от наблюдения върху предприятия в олигополен пазар, при наличието и при липсата на явна (наподобяваща картел) комуникация между тях. Изследвани се пазарни структури, на които участват 2, 4, 6 и 8 компании и са изведени статистически и математически модели за установяване на това до каква степен комуникацията между тях ефективно води до забранени съглашателства. Потвърден е било очевидният извод, че колкото по-малко предприятия има на пазара, толкова по-лесно е организирането на картелно съглашателство. Резултатите са потвърдили също така, че макар ползата от обмена на информация да не спада непременно пропорционално на броя на участващите компании, то най-голяма полза от него извличат средните по големина предприятия.

Bid Rigging

Федералната антимонополна служба на Русия (ФАС) е наложила санкция на няколко дружества "ЦВ "ПРОТЕК", "РОСТА" и "Р-Фарм" за манипулиране на тръжни процедури (т. нар. Bid Rigging). ФАС е разследвала резултатите от 47 позиции в рамките на откри търг, проведен на 18.11.2008г. от Министерство на здравето и социалното развитие на Русия (МЗСР), за доставка на лекарства за лечение на болни от хемофилия, муковисцидоза, хипофизна недостатъчност, синдром на Гоше, нимфобластна левкимия, множествена склероза, а така също и при постоперативно лечение след трансплантация на органи и тъкани. Разследването е установило, че между трите компании е било налице тайно съглашение довело до поддържане на определени цени в 10 от обособените позиции в процедурата за доставка на: микофенолова киселина, Интерферон бета-1b лиофилизат, Циклоспорин, Флударабин, Глатирамер ацетат. Директорът на Управление „Борба с картелите” на ФАС, Александър Кинев посочва, че в резултат на антиконкурентното споразумение се е стигнало до избор на оферти, чиито цени са били първоначално посочените, а именно максималните за тези лекарствени средства. Разследващият орган е установил нарушение и от страна на МЗСР, състоящо се в предоставяне (разкриване) на вътрешна информация, свързана с търга, на някои от потенциални участници в него, поне месец преди официалното обявяване на процедурата. В резултата на това е бил нарушен основния принцип за осигуряване на равен достъп на стопанските субекти и поставяне на част от тях в по-благоприятно положение. Действията на МЗСР са могли да доведат до предотвратяване или ограничаване на конкуренцията между участниците на съответния пазар. 

Злоупотреба с господстващо положение

КЗК се е произнесла с решение (№ 1556 от 10.11.2011г.), в което е изложила някои интересни разсъждения относно приложимостта на ЗЗК и ДФЕС. Производството е било насочено срещу „ЧЕЗ Разпределение  България” АД (ЧЕЗРБ), „ЧЕЗ Електро България” АД и „ТЕЦ Варна” ЕАД за евентуално нарушение по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК, респективно на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС във връзка с отказа да бъдат изкупени енергийни съоръжения, изградени по реда на чл. 20, ал.  5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Според КЗК въпросът за приложимостта на ЗЗК към конкретното им поведение не би могъл да се разглежда предварително, а следва да намери своя окончателен отговор едва с категоричното установяване на наличие или липса на извършено нарушение. Това е така, тъй като във фазата на сезиране на Комисията тя не би могла да откаже изследване и оценка на всички факти от значение за случая, които позволяват определено поведение да се квалифицира или не като нарушение на ЗЗК. Наличието на предходно произнасяне във връзка с идентично поведение на определено предприятие не би могло да освободи КЗК от задължението да се произнесе с индивидуален административен акт по новия казус, тъй като в конкретното производство може да се установи липсата или наличието на нови обстоятелства, които да обосноват идентично или различно заключение. Предходното произнасяне на КЗК би могло да бъде от значение с оглед спазване принципа в административния процес за последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК), който предполага Комисията да оповести политиката, която ще следва при прилагането на закона спрямо определено поведение и да се придържа към нея, като всяка промяна в практиката й следва да бъде мотивирана.  Приложимостта на ЗЗК не би могла да бъде препятствана и от наличието на спорове от гражданскоправен характер между ЧЕЗРБ и всеки един от молителите в конкретно производство, както и от възможността на последните да търсят защита на своите права пред гражданския съд. Това следва от различния характер на защитата, с която ЗЗК цели да гарантира конкурентната среда на пазара като цяло и защитата на интересите на потребителите. В този смисъл обстоятелства, които са от съществено значение за определени облигационни отношения могат да бъдат напълно ирелевантни за извършено нарушение по ЗЗК. Възможно е и обратното – дадени гражданскоправни отношения и/или спорове между страните да пораждат и конкурентноправен проблем. В конкретния казус особеностите на установената зависимост на строителните предприятия, подали оплакването, от електроразпределителните дружества във връзка с присъединяването на изградените от тях обекти към ел.разпределителната мрежа са породили съмнения за евентуална злоупотреба с пазарна власт и поради това КЗК е следвало да извърши преценка дали повдигнатият от молителите проблем представлява трайно и целенасочено поведение, водещо до необосновано реализиране на стопански облаги за ЧЕЗРБ. Изложени са и някои съображения за приложимостта на разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС. Съгласно Регламент на Съвета № 1/ 2003г. КЗК е длъжна да прилага тази разпоредби в случаите, когато прилага националното законодателство към поведение, което може значително да засегне търговията между държавите членки. В конкретния случай КЗК е взела предвид, че поведението на ЧЕЗРБ във връзка с изкупуване и експлоатиране на изградените съоръжения не е свързано с износна дейност и не може да бъде осъществявано извън пределите на очертаната от лицензията му територия, която обхваща само част от територията на Република България. Освен това поведението на ЧЕЗРБ представлява евентуална експлоатативна злоупотреба, която по дефиниция има по-малък вредоносен ефект в сравнение със структурните злоупотреби. При това положение търговията между държавите-членки не би могла да бъде съществено засегната. 

Санкционна политика

Интересна статия е публикувал Damien Geradin[1], посветена на санкционната политика на ЕК при установяване на нарушения на правилата на конкуренцията и нейната преоценка (The EU Competition Law Fining System: A Reassessment). В статията са разгледани три основни теми. На първо място е направен общ преглед на санкционната политика на ЕК при антитръстови нарушения. След това е направена оценка на тази политика в светлината на критиките от страна на академичните среди, практикуващите юристи и засегнатите предприятия. Накрая са изведени изводи до каква степен въпросните критики са оправдани и са направени конкертни предложения за подобряване на досегашния режим. Статията не прави намек обаче, че нарушителите на европейските антитръстови правила трябва да се измъкват с леки наказания. Санкциите са съществен елемент от правния режим и това важи с пълна сила и в контекста на правото на конкуренцията. С оглед на огромните вреди, които могат да последват от подобни нарушения, авторът поддържа тезата, че глобите трябва да бъдат изключително стриктни и да служат преди всичко на целите на превенцията. В същото време обаче са изказани и някои опасения дали налагането на изключително високи санкции на предприятията е най-ефективния начин за спазване на правилата на конкуренцията на ЕС. На тази основа са направени предложения, които да повишат ефикасността и справедливостта при налагане на санкции и да се гарантира, че това няма да е в ущърб на обществото като цяло, доколкото всяка загуба за наказаните предприятия е възможно да рефлектира върху цените на предлаганите от тях стоки или услуги. Част от предложенията могат да бъдат приложени по-бързо и лесно от други, така че е възможно промените в санкционната политика да ставата поетапно. 

Нелоялна конкуренция

Английската OFT публикува на 24.11.2011г. Ръководство за кредитните брокери и посредници, което обхваща нелоялните търговски практики, свързани с рекламата, продажбата, възстановяването на такси и начина за подаване и разглеждане на оплаквания. След изброените нелоялни практики в тази сфера са например: авансово искане на такси без след това да се извърши обещаната услуга; неправомерно дебитиране на сметки на клиент; подтикване на клиентите да използват специални „премиум” телефонни номера и/или задържане на клиенти, позвънели на тях за необосновано дълъг период от време; отказ да бъдат възстановени или забавяне на възстановяването на брокерски такси, в случаите, когато възстановяване се дължи. В Ръководството изрично се набляга на необходимостта от прозрачност относно статута на кредитните брокери и посредници, техните такси и комисионни, правата на потребителите и др. под. В него са уредени и въпроси, свързани с множество жалби получавани от граждани за лошо обслужване по телефона, изпращане на съобщения без съгласие, начисляване авансово на такси по сметките на кредитополучателите, без наличие на предварително информирано съгласие за това. Директорът на Дирекция „Потребителско кредитиране” на OFT заявява, че поводът за издаване на този акт е същественото нарастване на жалбите в тази сфера, което е повдигнало притеснения. Той посочва също така, че брокерите и посредниците, които не се съобразят с препоръките ще бъдат саскционирани, включително и чрез отнемане на лицензиите им за такава дейност.

Реклами

Реклами на сайта за групово пазаруване Groupon, с които потребителите биват подтиквани да закупуват ваучери с намаление за хирургични операции, бяха забранени във Великобритания. Groupon е разпратило промоционални мейли на абонатите си, с които е предлагало намаление от 50% на козметични операции, като например увеличаване на бюста. Забраната е наложена най-вече за това, че на потенциалните потребители е бил поставен срок за закупуване на ваучерите най-късно до полунощ на същия ден, с което са били притиснати да вземат само за няколко часа решение от съществено значение, което би могло да окаже влияние върху живота и здравето им. Advertising StandardsAuthority е получила жалба както от потребител, така и от Independent Healthcare AdvisoryService, за това че Groupon действа безотговорно. Groupon е възразило, че подобна реклама не подтиква към към лекомислено, нито към бързо вземане на решение дали да се закупи предлагания ваучер. Предлагането на промоционални оферти в рамките на 24 часа било обичайна практика за този модел търговия и поради това не представлява нарушение.  Освен това в условията на сайта изрично е било вписано, че преди операцията ще бъде проведена консултация със специалист и ако клиентът не е подходящ за хирургичната интервенция парите ще му бъдат върнати. ASA обаче посочва, че Търговските и етичните правила на British Association for Aesthetic PlasticSurgeons (BAAPS) забраняват реклами, които предлагат отстъпки свързани с определен краен срок, както и каквито и да е други предложения обвързани със срокове. Предприетата от Groupon кампания противоречи също и на Кодекса за добри практики на GeneralMedical Council. Според ASA всяко решение за предприемане на инвазивна процедура изисква внимателно и задълбочено обмисляне. Предлагането на примамливи оферти, които трябва да бъдат реализирани в рамките на 24 часа, сами по себе си влияят върху потребителското търсене, но това е недопустимо когато става въпрос за човешкото здраве. В отговор на забраната на подобни реклами от Groupon съобщават, че ще се съобразят с решението и ще променят практиката си като занапред ще предлагат по-дълъг срок за закупуване – минимум 3 дни, когато се касае за пластични интервенции.

Обществени поръчки – извадки от практиката на КЗК

• КЗК е отменила решение, с което Възложител неправилно е отстранил участник от процедура по НВМОП. Изискването на Възложителя е било участниците да представят договор за произход на дървесината, заверен от съответното Държавно стопанство. Един от участниците е представил вместо договор две фактури за закупуване на дървесина. Според КЗК в случая действително липсват договори, но от представените фактури може да се установи произхода на дървесината от държавно стопанство. При това положение Възложителят не е следвало да прилага разпоредбата на чл. 38, ал.7 и ал.8 от НВМОП и да изисква от участника допълнително представяне на липсващи документи, доколкото представените фактури в случая надлежно удостоверяват закупуването на дървесината. (решение 1577/17.11.2011г.)
• КЗК е отменила решение на Министъра на здравеопазването за избор на изпълнител на ОП поради неправилно сформиран състав на помощната комисия на Възложителя. Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗОП възложителите по чл. 7, т. 1-4 привличат като член на комисията и външен експерт, който е включен в списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП и има квалификация в съответствие с предмета на поръчката. За разлика от чл. 34, ал. 2 от ЗОП, където е предвиден по-облекчен режим при избора на комисия и е предоставена възможността възложителят по своя преценка да определели нейните членове при водещ критерий техния опит, с ал. 3 такава възможност не е предоставена, с оглед факта, че законодателят изрично е заложил като водещ критерий при избора на външен експерт именно неговата квалификация, като под квалификация следва да се разбира придобито образование, гарантиращо специфични и задълбочени познания в определената сфера. Посоченото изискване има за цел да се осигури по-голяма прозрачност при провеждане на процедурите за възлагане на обществените поръчки. (решение № 1567 от 17.11.2011г.)
• КЗК потвърждава практиката си, че не следва да се отваря ценовото предложение на участник, чиято оферта не отговаря на изискванията. Независимо от избрания критерий за оценка – най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта, при провеждане на процедурата помощният орган на възложителя е длъжен да спазва императивната разпоредба на чл. 69а, ал. 1 от ЗОП. (решение № 1565 от 17.11.2011г.)
• КЗК приема, че класирането на участниците и избора на изпълнител с акт наименуван "заповед" не може да бъде определено като нарушение. Заповедта по своя характер и същност е индивидуален административен акт, каквото е и решението за класиране на участници в процедура по възлагане на обществена поръчка и следва да съдържа определени реквизити, описани в чл. 11 от ЗОП. Не е важно наименованието на акта, а неговото съдържание, което трябва да съответства на изискванията на ЗОП. (1554 от 10.11.2011г.)

Концентрации

"Газпром Нефт", част от групата на руската "Газпром", която е единственият доставчик на природен газ в България, навлиза на пазара на дребно на горива в България. Компанията вече започна експанзията си в България чрез сръбското си поделение Naftna Industrija Srbije (NIS), като има договори за изкупуване на няколко бензиностанции. В края на август в България е регистрирано дъщерно дружество "НИС Петрол" ЕООД, през което ще се реализират операциите на NIS. "НИС Петрол" ЕООД все още няма брандиран обект у нас, но има подписани договори за изкупуване на няколко малки бензиностанции. Продавачите са "Герия" ЕООД, "Ир Макс" ЕООД, "Б Пюс" ООД, "Ганд ойл" ООД, "Тим Ойл" ООД, "Арена - И.Т.ЕООД", както и две физически лица Красимир Георгиев и Теодора Йорданова. КЗК е образувала производство за оценка на предстоящата концетнтрация на 16.11.2011г. Според изявления на председателя на БПГА Андрей Делчев, "Газпром",  чрез дъщерната си компания в Сърбия, има интерес към българския пазара на горива. Целта на "НИС Петрол" ЕООД била да заеме до 8% пазарен дял. За постигането й вероятно ще се стигне до придобиване на поне една от по-малките вериги бензиностанции в страната. Според някои се очаква това да бъде българският дистрибутор на горива "Петрол", от където на няколко пъти са споменавали за разговори с представители на "Газпром Нефт", но до конкретна оферта така и не се е стигнало до момента. Завоюването на 8% от пазара ще постави компанията на четвърто място на пазара, като ще изпревари гръцката верига "Еко", която имат около 7% дял. Компанията планира да се занимава също и с проучване, изследване на производството на нефт и газ, както и съхранение на петрол и петролни продукти (петролни бази), което свидетелства за сериозните намерения от страна на "Газпром" към българския пазар на горива.

КЗК е образувала производство (№ КЗК 1342/22.11.2011) по анализ и оценка на концентрация, нотифицирана пред нея от "ШЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Дружеството възнамерява да придобие контрол върху две бензиностанции, собственост на „Литекс” АД. Очаква се операцията да окаже въздействие върху националния пазар на търговия на дребно с горива. Сделката има за цел да затвърди позициите на "Shell България" на пазара на горива в страната. От 1998 г. тя има договор с "Литекс Комерс" ООД за експлоатация на 30 бензиностанции. Те са преобразувани в търговски комплекси Shell и функционират под неговия знак. Искането е КЗК да се произнесе с решение, с което да разреши осъществяването на сделката въз основа на чл. 26 (1) от ЗЗК.

По информация на в-к „Капитал”, българският производител и търговец на моторни и индустриални масла "Приста ойл холдинг" е изкупил мажоритарния дял на американския енергиен гигант Texaco в узбекистанската компания Uz-Texaco. Сделката вече е одобрена от правителството на Узбекистан, а съгласно правителственото постановление Uz-Texaco ще бъде прекръстена на Uz-Prista. Националната холдингова компания "Узбекнефтегаз" ще подсигури на новото предприятие за 2011-2012г. 3 хил. тона базови масла за производство, които ще идват от местната рафинерия "Ферганский НПЗ". Заедно с това Uz-Prista ще бъде освободена до 1 януари 2015 г. от митнически плащания за внесените за производствени нужди технологично и лабораторно оборудване, окомплектоващи детайли и резервни части. В момента Uz-Texaco произвежда около 30 вида масла (моторни, хидравлични, трансмисионни и други), доставяни на вътрешния пазар. Около 70% от тях се изнасят към Централна Азия, Казахстан и Източна Европа.

ЕК одобри придобиването на Skype от Microsoft с аргумента, че сделката няма да ограничи съществено конкуренцията в Европейската икономическа общност или на съществена част от нея. Цената на сделката е 8,5 млрд. долара и е най-голямото придобиване в историята на Microsoft. Бизнесът на Microsoft е фокусиран оснсовно върху развитието на компютърен софтуер и по-специално на операционни системи. Skype от своя страна предлага online комуникация чрез предаване на текстови и гласови съобщения в реално време, както и видео-разговори. Оценката на ЕК е установила, че в от гледна точка на потребителските комуникации двете страни по сделката се припокриват най-вече в областта на видео комуникациите, където Microsoft е активен чрез своя Windows Live Messenger. Въпреки това обаче, според ЕК не възникват притеснения за конкуренцията на този постоянно разрастващ се пазар, и особено доколкото на него оперира и Google. В областта на бизнес комуникациите съществуват специализирани приложения като проучването сочи, че там Skype има ограничено пазарно присъствие и не се конкурира пряко Microsoft, който има специално разработен продукт Lync, използван основно от големи корпорации. Най-накрая ЕК е отрекла конгломератния ефект от сделката, въпреки че и двете страни по нея са активни и на съседни пазари.

Реклами

Федералната антимонополна служба на Росия (ФАС России) обяви телевизионната реклама на автомобил «NISSAN QASHQAI» за незаконна. Телевизионният клип е съдържал информация, че автомобилът може да се придобие на кредит при 4,9% лихва. В края на клипа се е появявал статичен надпис, с всички подробности около условията на кредита, който е бил изписан с дребен шрифт и се е задържал на екрана в продължение само на 4 секунди. От цялостния контекст на рекламата в съзнанието на потребителите се е набивал най-вече размерът на лихвения процент – изписан с едри букви и появяващ се на централно място на екрана. Всички останали подробност, които са били от съществено значение за решението за покупка са се съдържали в статичния надпис, който обективно не е имало как да бъде прочетен и разбран, за толкова кратко време. Поради това ФАС е стигнала до извода, че съществената информация във връзка с кредита за придобиване на рекламирания автомобил не е била доведена до знанието на потенциалните потребители по подходящ начин и цялостната реклама би могла да доведе до заблуждение относно предлаганата финансова услуга, което е в нарушение на федералния Закон за рекламата.

Ватикана обяви, че ще предприеме съдебни действия в целия свят, за да не допусне показването на скандалния фотомонтаж, на който папата се целува с египетския имам Ахмад ал Таиб. Скандалният колаж е направен за рекламна кампания на Бенетон, която вече го е изтеглила след остър коментар от страна на Ватикана, според който образът на Бенедикт Шестнайсети е използван без разрешение по манипулативен и напълно неприемлив начин. Колажът е представен в рамките на рекламната кампания наречена UNHATE (НЕОМРАЗА) и за кратко е бил показан на огромен плакат край замъка Сант Анджело в Рим. Рекламната кампания на Бенетон включва фотомонтажи с любовни целувки на други известни политици, сред които президентът на САЩ Барак Обама, израелският премиер Бенямин Нетаняху, палестинският президент Махмуд Абас, както и между френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел.

А тук могат да се видят най-спорните реклами на Бенетон през годините.

Пазари

ЕК щеизправи България и Румъния пред Европейския съд в Люксембург заради това, че не осигуряват равноправен достъп на доставчици до газовите си пазари и така на практика се налага монопол. Освен това двете страни нямат достатъчно връзки с други газови пазари, от където могат да се осигуряват алтернативни доставки. България все още не изпълнява напълно европейските правила за газовия пазар и на него липсва конкуренция. Липсата на ефективен и правилно функциониращ вътрешен газов пазар в България лишава потребителите от възможността да избират между различни доставчици, чиято конкуренция се отразява на цените. Трансгранична търговия на газ може да има само ако всички участници на пазара имат равен достъп до газопреносните мрежи, за да снабдяват потребителите. За да се гарантира този равен достъп на трети страни е важно на пазара да се предложи максимален капацитет от мрежи, както и предоставянето на достоверна и прозрачна информация на всички участници за този капацитет. България има пропуски и по отношение на капацитета за реверсивни доставки по газовите си мрежи, което пречи за максималното ползване на обемите на газопроводите. България бе предупредена от ЕК през юни 2010, че срещу нея започват наказателни процедури заради това, че не е отворила в необходимата степен пазара си на газ и електроенергия.

Преди два месеца от ЕК обявиха, че започват наказателни процедури срещу България и заради това, че все още не е отделила като самостоятелни “Електроенергийният системен оператор“ и газовия оператор “Булгартрансгаз“. В момента те са част от “Българския енергиен холдинг“, чието преструктуриране все още се бави. Преди няколко дни от МИЕТ предложиха поправки в Закона за енергетиката за отделяне на двете държавни дружества. Корекциите обаче не се очаква да влязат в Народното събрание преди края на 2011г. 

Литература

Излезе от печат книгата „Global Cartels Handbook: Leniency: Policy and Procedure” чиито автори са Samantha Mobley (Baker & McKenzie) и Ross Denton (Baker & McKenzie) . Книгата съдържа сравнителен анализ на уредбата на Програмата за освобождаване от санкция и намаляване на санкции в различните държави. Подробната информация, както и достъпният начин, по който е поднесена ще улеснят практикуващите бързо и лесно да се ориентират в различните условия за подаване на искания по тази програма във всяка една от 55-те юрисдикции, обхванати в изданието. Пространното изследване е изключително полезно и при преценката на това в коя държава ще е най-подходящо да се подаде искането за включване в Програмата съобразно спецификите на всеки конкретен казус. Уникалният географски обхват на прегледа включва и таблици за бързи справки по отношение на Програмите Leniency в цял свят.

В статията "Първи колективен иск срещу ВиК монополисти" от новия бр. 9 на сп. "Правен свят" се разказва как жителите на рилския град Кочериново са се организирали да защитят по съдебен ред правото си да ползват чиста вода от законно експлоатиран водопровод. Делото предстои и неговият изход може да създаде съдебна практика, с която да се решат проблемите на много други потребители, създавани от естествените монополисти.

---

[1] Tilburg University - Tilburg Law and Economics Center (TILEC), University of Michigan Law School.