Седмичен бюлетин: 6 - 12 февруари 2012г.

Нелоялна конкуренция

КЗК постанови (решение № 46 от2012г.), че БТК не е нарушило ЗЗК с новия си тарифен план Vivacom Free. Оплакването е постъпило от Мобилтел и е било насочено срещу рекламната кампания, според която Vivacom Free е без договор. Според Мобилтел Законът за електронните съобщения (ЗЕС), регламентира наличието на договорни отношения, които са предпоставка за предоставяне на електронни съобщителни услуги на крайни потребители. А що се отнася до безсрочния характер на отношенията, самото Мобилтел предлага тарифен план LOOP UP2U още от 2008 г., който не е обвързан със сключването на срочен договор, респективно Vivacom Free не е първият по рода си подобен план. КЗК посочва в решението си, че мобилните услуги, още от самото начало се предлагат по два начина: с абонаментен/тарифен план (което предполага подписване на договор с различна продължителност и условия) или като предплатени услуги. Една от основните разлики между двете, е в това, че при предплатените услуги потребителят може да прекрати отношенията си със съответния оператор като изчерпи предплатената сума, докато отношенията, свързани с какъвто и да е план, могат да бъдат прекратени само при условията, посочени в съответния договор. В конкретния случай БТК рекламира нов тарифен план („Viva Free”), който не е обвързан със срок и основното послание, е че същият се предлага „без договор”. Обективно това твърдение е невярно и не е възможно да бъде вярно, тъй като при всяка една престация има насрещни страни, между които е налице договор – формален или не. Според КЗК обаче рекламата по своята същност не е прост сбор от съобщени факти, които се възприемат от потребителите изолирани един от друг, а представлява цялостно послание. Също така в случая, става въпрос за предлагането на мобилни услуги, които присъстват на пазара повече от 15 години, което означавало, че средният потребител е особено чувствителен, предпазлив и добре информиран, особено при придобилия напоследък обществен отзвук въпрос, свързан с автоматичното подновяване на изтичащите срочни договори. С други думи в решението се посочва, че въпреки че посланието е невярно, то не е от естество да заблуди значителна част от потребителите, още повече че посланието е съпътствано от допълнителна информация за основните характеристики на мобилния план. Установено е, че и в каталозите на БТК, не е посочено изрично сключването на безсрочен договор, но тъй като те се разпространявали в търговските центрове на БТК, то потребителите могат да получат от служителите най-пълната и подробна информация за услугата. В крайна сметка според КЗК посланието е невярно, допълнителна информация не е налична в някои от комуникационните канали, но въпреки това рекламат не е в състояние да формира погрешна представа у потребителя, в резултат на което да се повлияе върху икономическото му поведение по недобросъвестен начин и да го подтикне към покупка. Но нещата не спират дотук. Относно твърдението, че „Viva  Free” е първият мобилен план без срочен договор, КЗК също смята, че не е подвеждащо. Тя е сравнила този план с предлагания от Мобилтел LOOP  UP2U от 2008г. и казва, че двата са несравними, защото имат твърде различни характеристики, тъй като при втория имало възрастово ограничение и освен това той не бил разпознаваем като продукт на Мобилтел. В самото решение на КЗК се казва, че „ формално погледнато „Viva Free” не е първият мобилен план без срочен договор”,  но пък LOOP UP2U бил насочен специално към млади хора и съдържал и други ограничения, докато „Viva  Free” бил по-гъвкав и достъпен за всички. И в тази връзка посланието за първенство по време („първият”) в процесната реклама на „Viva Free”, не можело да бъде определено като заблуждаващо.  Това са фактите. Редакцията ще замълчи  по-нататък.

Концентрации

Белгийската финансова група KBC и испанската Banco Santander са близо до постигане на споразумение за продажбата на полската Kredyt Bank по информация на Reuters. Преговорите между двете институции се водят от няколко месеца. KBC и Santander са отказали коментар. Агенция Reuters припомня коментар на председателя на Santander Емилио Ботин от миналата седмица, според който "има разговори с банка в Полша". Белгийската група, която е собственик на българските СИБАНК и ДЗИ, притежава 80% от Kredyt Bank. 

Европейска комисия

 Според New Europe, Европейската комисия (ЕК) разследва българската фармацевтична компания “Софарма” за монополно положение на пазара на лекарства като изданието се позовава на свои анонимни източници. До този момент няма независимо потвърждение нито от ЕК, нито от българска страна. От КЗК са съобщили, че до момента нямат информация за подобна проверка на ЕК у нас. Практиката е когато се правят подобни проучвания ЕК да търси съдействие от националното ведомство по конкуренция. Това съдействие може да бъде поискано на различни етапи от производството, така че ако разследването е още в самото си начало нормално е още да няма комуникация между двете институции. Ако такава проверка действително е инициирана от ЕК самата тя би трябвало да направи съобщение рано или късно. По данни на Медия Пул "Софарма", контролирана от Огнян Донев, който допреди една година беше член на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е успяла да си осигури доставките на повече от 70% от лекарствата за болниците и над 50% от предписаните лекарства.

ЕК отправя покана към заинтересованите страни  за представяне на  кандидатури  за подбор на  експерти  за  членове на  експертната  група  по  обществените поръчки. С  Решение  от 3  септември 2011  г. ЕК  създаде  експертна  група  на  заинтересованите  страни  по  обществените поръчки.  Тази  експертна  група  заменя  предишния  консултативен  комитет по  откриване  на  процедури  за  обществени  поръчки,  създаден  през 1987  г. Групата  има  за  задача  да  предоставя на  ЕК  висококачествена  правна,  икономическа,  техническа и/или практическа  информация  и  експертни  знания,  с  което  да  я  подпомага  при  разработването  на  политиката  на ЕС  в  областта  на  обществените  поръчки. Във  връзка  с  това ЕК  отправя  покана  за  представяне на  кандидатури  с  оглед  подбора  на  членовете  на групата  в  съответствие  с  чл. 4  от  решението. Съгласно  този текст  експертната  група  ще  се  състои  от 20  членове. Шест  от  тях  ще  бъдат  избрани  в лично  качество, като ще  действат независимо и  в името на  обществения интерес. Останалите членове могат да бъдат  лица,  които  са  назначени,  за  да  изразяват  общи  интереси  в  областта  на  обществените  поръчки,  или организации  в  широкия  смисъл. Комисията  търси  експерти  с  непосредствен  опит  в  сферата  на  възлагане  на  обществени  поръчки,  придобит благодарение на  позицията им  във  веригата  за  доставки или  в  процеса  на  възлагането на  такива  поръчки, или поради  редовните  им  контакти  или  опит  в  областта  на  обществените поръчки.  Те  могат  да  бъдат  експерти  от бизнеса (включително  МСП),  сдружения  на  възлагащите  органи,  научни  дейци,  адвокати,  икономисти, статистици  или  други.

Събития

Reuters съобщава за номинацията на Bill Baer за шеф на антитръстовия отдел на Department of Justice, САЩ. Bill Baer е известен като изключителен юрист и адвокат в областта на антитръстовото законодателство и е номиниран от президента Barack Obama. Baer, който в момента е председател на Arnold and Porter's Antitrust Practice Group, по-рано оглавяваше отдела по конкуренция на Federal Trade Commission по времето, когато тя спря сливането между Staples и Office Depot през 1997 г. Той ще замени на нови пост Sharis Pozen, който планира да се оттегли през април 2012г. Номинацията на Baer, която бе очаквана от всички предстои да бъде утвърдена от американския сенат. Антитръстовият отдел на Министерство на правосъдието разглежда предстоящи сливания с оглед съответствието им с антитръството законодателство, както и казуси, свързани с определяне и налагане на цени.

Natascha Freund (Rundfunk & Telekom-Regulierungs GmbH) и Ernst-Olav Ruhle (SBR Juconomy Consulting AG) са направили обстоен преглед на развитието на специфичната секторна регулация и съотношението й с европейските телекомуникационни пазари в периода 1997 – 2011г., като разглеждат и различните ефекти, които настъпват в практиката по приложението й.  Телекомуникационният пазар в ЕС бе изложен на изключително динамични технологични и икономически промени. След либерализацията му през 1990г. начините за регулиране също претърпяха съществена промяна. Така нарпример в периода 1998 – 2002г. развитието на този пазар бе фокусирано около специфичната секторна регулация, докато през следващите години и до момента водеща роля има законодателството в областта на конкуренцията. Двата прегледа на регулаторната рамка (през 2002г. и 2010г.) също отбелязват все по-важната роля на правилата на конкуренцията в този сектор. Двамата автори са потвърдили това заключение след като са проследили промяната в секторната регулация. По-задълбочено са изследвани практиките по прилагането й в 2 държави – Германия и Австрия. Независимо от факта, че държавите – членки следват европейската рамка, все още са налице различия в националните уредби както по отношение на прилагане на регулаторните инструменти, така и по отношение на регулацията на някои специфични пазари и това се вижда най-ясно при съпоставяне на практиката на националните регулатори при дефиниране на пазарите, техния анализ, определянето на предприятия със значителна пазарна сила (Significant Market Power) и при налагането на мерки за възстановяване на конкуренцията (remedies).  Изборът на тези две държави не е случаен, тъй като те освен географската си близост, прилагат и еднакви принципи за транспониране на европейските разпоредби в националните си законодателства, но въпреки това постигат чувствително различни резултати по отношение на специфичните регулаторни мерки свързани например с анализа на пазара, регулирането на цените, като съвсем различна е и организация на съответните им национални регулаторни органи. Направеното сравнение илюстрира най-ярко как въпреки опитите на ЕС да постигане на хармонизация все още съществуват множество различия между отделните държави-членки освен по вече посочените въпроси, също и по отношение достъпа до пазарите и проблемите на взаимното свързване. В множество държави съществува повече или по-малко изразен конфликт между секторния регулатор и ведомството по конкуренция във връзка с тяхната компетентност и отговорност, възможности на правоприлагане и начините по които възприемат и третират проблемите на ценовата преса (price squeeze или margin squeeze).

Въпросите свързани с търговските марки, защитата на потребителите и антитръста са предмет на твърде различна трактовка в Китай, отколкото в останалите континентални или англо-саксонски правни системи. До момента националният орган по конкуренция на Китай (Anti-Monopoly Bureau of China’s Ministry of Commerce) има постановена една единствена забрана за осъществяване на концентрация и това е опитът на Coca-Cola да закупи Huiyuan juice brand и най-вече да придобие неговата търговска марка. Този единичен случай обаче дява ясна представа колко чувствителен е Китай по отношение на собствените си брандове и че именно тези съображения ще бъдат от решаващо значение при осъществявания контрол върху концентрациите там. Брандовете стоят също така в центъра на вниманието на китайската индустриална политика, като основният фокус на Държавния съвет е насочен към нуждата от подобряване на качеството и имиджа на китайските марки. Редица международни коментатори вече забелязаха тази тенденция и подложиха на критика китайското министерство на икономиката и националното ведомство по сливанията заради твърде ясно изразената протекционистка политика спрямо извастните търговски марки с произход Китай и превръщането й в част от цялостната икономическа политиката на страната. В съответствие с ниското ниво на защита на потребителите в Китай, основателни са притесненията, че утвърдените марки притежават по-голяма пазарна сила, отколкото в други страни, но също така това би могло да допринесе много повече ползи за потребителите, отколкото където и да другаде. В бъдеще обаче желаещите да навлизат на китайския пазар ще трябва така или иначе да се съсредоточат повече върху анализа на търговските марки в рамките на антитръстовите си оценки, отколкото да критикуват различния подход спрямо останалите юрисдикции или да се оплакват от това, че отношението към местните търговски марки там е по-скоро предмет на индустриални, социални или макроикономически съображения, отколкото на чисто конкурентни съображения.  

Обществени поръчки

КЗК е отменила решение на УНСС за класиране на участниците в ОП с предмет „Доставка на хранителни продукти”, тъй като незаконосъобразно е отстранил „Панда ИП” ЕООД от участие в процедурата. Съгласно изискванията на възложителя, в плик № 2 участниците е трябвало да приложат и Списък – декларация с хранителните продукти, за които се участва, с посочени – производител, разфасовка и качество, както и етикети и/или снимки на етикети за всички продукти, с изключение на плодове и зеленчуци - заверени с подпис и печат на участника. Отстраненият участник е приложил 95 стр. копия на етикети на предлаганите продукти (типови бланки за етикети на конкретни хранителни продукти), както и 10 страници снимки за хранителните продукти. Съдържанието на етикетите е отговаряло на хранителните продукти по отделните обособени позиции както са били обявени в документацията, но последните 5 полета не са били попълнени, тъй като се касае за образец на етикет, а не за реален такъв. На това основание обаче дружеството е било отстранено от по-нататъшно участие. КЗК е посочила, че трябва да се прави разграничение в смисъл, че участниците в процедурата не извършват реална доставка на хранителни продукти, а представят оферта за участие в обществена поръчка. По тази причина т. нар. „етикети” в офертите във всички случаи ще са приложени образци на такива, а не самите етикети, тъй като не са прикрепени към конкретен хранителен продукт. Освен това представянето на допълнителна информация като точна дата на производство, срок на годност и пр. за всеки продукт на образците би било несъстоятелно, тъй като тази информация е променлива величина през целия период на договора. Дотигайки до обратния извод възложителят е постановил незаконосъобразен акт. (Решение № 102 от 20120г.)

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е установила, че Българската федерация по ски е нарушавала ЗОП при избора на партньори, а свързани с президента й Цеко Минев фирми са получавали стотици хиляди лева без да минават през законовите процедури. При извършена проверка за периода 2006-2010г. агенцията е открила нарушения при поръчки за почти 860 хиляди лева и състави седем акта на Минев в ролята му на президент на БФСки. За още четири нарушения не са му съставени актове, поради изтекъл давностен срок. Най-голямото нарушение обаче е свързано с договор с "Балкан холидейз сървисис". През 2008г. БФСки е избрало туристическата компания за изпълнение на програмата "Научи се да караш ски", която се финансира основно от спортното министерство и Столична община. Само два дни, след като ДАМС одобрява финансирането, БФСки подписва договор с "Балкан холидейз сървисис" за 557 500 лв. без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка. Компанията от своя страна наема като подизпълнител за част от услугите по програмата - "Витоша ски", за което й плаща 376 хиляди лева. Според Цеко Минев, БФСки не е задължена да спазва по-особена процедура за избор на партньори при реализацията на проекта, тъй като не е възложител по ЗОП. Според в-к "Дневник" програмата "Научи се да караш" ски представлява форма за нерегламентирана държавна помощ, от която са се възползвали "Балкан холидейс", "Витоша ски" и "Витоша ски училища". Когато преди година е било отправено запитване защо другите ски училища на Витоша не получават поръчки по проекта, от федерацията са отговорили, че те нямали капацитет. По същата програма, но през 2010г., без да е проведена процедура за възлагане на малка обществена поръчка, БФСки е изплатила на "Витоша ски" 88 527 лв. за извършване на спортни услуги и още 40 240 лв. за доставка на храна. При проверката са установени и някои други нарушения за невъзлагане на малки обществени поръчки, като например през 2010г. са платени 22 440 лв. за изграждане на временна електрическа инсталация и генератор на ел. енергия и 19 800 лв. без ДДС за доставка и монтаж на временни конструкции. Има нарушения при избор и на фирми за транспорт и озвучаване на събитията. При едно от нарушенията, останало без акт, през януари 2007г. ски федерацията е сключила договор с BH Air за 85 323 лв. за чартърен превоз на пътници и товари във връзка с Европейската купа по ски в Банско. Авиокомпанията е дъщерна на "Балкан Холидейз Сървисис". Иначе за периода 2006-2010 г. ски федерацията е получила 5.5 милиона лева за организацията на пет състезания от европейската и световната купа по алпийски ски в Банско, както и световната купа по сноуборд в София. Основна част от средствата за ски състезанията се изплащани на "Юлен" за подготовка на трасета, спортно оборудване и наем. Ако се добави и помощта за състезанията по ски от световната купа за 2011 и 2012 г., общата сума на държавното финансиране за тези стартове става близо 11.5 милиона лева.

Реклами

Според новата Наредба за за изискванията към рекламата на лекарствените продукти лекарствата вече ще се рекламират по облекчен режим. Наредбата е издадена от министъра на здравеопазването и е обнародвана в ДВ, бр. 10 от 3.02.2012 г. Министерство но здравеопазването (МЗ) премахва таксите за одобрение на промоционални материали за лекарите. Като цяло рекламите предназначени за населението ще могат да се разпространяват само след получаване на разрешение от изпълнителния директор на ИАЛ. На стоп-кадър, с големи четливи букви под формата на статичен текст и едновременно изчитане от диктор ще трябва да бъде оповестена информация за това, че става въпрос за лекарствен продукт, възрастовата граница, при която се допуска употребата му, както и израза: "Преди употреба прочетете листовката».  Ако продуктът е хомеопатичен, това също трябва да присъства в текста.  Не се допуска реклама за населението, в която се създава убеждение, че използването на лекарствения продукт изключва необходимостта от медицинска консултация или хирургическа намеса или се внушава, че ефектите от употребата му са гарантирани или не се съпровождат от нежелани лекарствени реакции, или са по-добри или равностойни на тези, получени при друго лечение или при употребата на друг лекарствен продукт. Забранено е да се внушава, че здравето може да бъде подобрено чрез прилагането на лекарствения продукт, нито да се създава впечатление, че неупотребата му може да увреди здравето. Забранено е информацията да се насочва изключително или главно към вниманието на деца. Недопустимо е също така, информацията да се позовава на препоръки от учени, медицински специалисти или други лица, които поради своята популярност биха могли да поощрят употребата на лекарствения продукт. Не се допуска и внушение, че безопасността или ефикасността на лекарствения продукт се дължи на неговия природен произход. В рекламите вече няма да може да се посочват конкретни заболявания и симптоми, като: туберкулоза, болести, предавани по полов път, други сериозни инфекциозни заболявания, онкологични заболявания, хронично безсъние, диабет и други метаболитни и ендокринни заболявания, нито да се подчертава изрично, че лекарственият продукт е разрешен за употреба. Срокът за одобрение на рекламата е 1 месец. Ако ИАЛ не спази този срок,  ще е налице мълчаливо съгласие и рекламата може да стартира като вместо номер на разрешението, в надписа може да се ползва входящия номер на документите в ИАЛ. Още по-голямо облекчение има при рекламните материали за лекари – отпада предварителното одобрение за всяка листовка, брошура, изображение в медицинско издание и рекламно пано на лекарство с рецепта, като компаниите няма да плащат за разрешение. Остава обаче последващият контрол от страна на ИАЛ като компаниите ще са длъжни да предоставят материалите си и ако те съдържат некоректна информация, могат да бъдат санкционирани. По мнение на представители на бранша новата наредба ще облекчи бюрокрацията и ще намали тежестта за бизнеса по време на криза. По данни на Be Media Consultant рекламните бюджети на фармацевтичните компании само за телевизия през миналата година са възлизали на 88.9 млн. лв., а производителят с най-много вложени средства е Actavis - 13.2 млн. лв. 2 млн. лв. Най-големият бюджет за телевизионна реклама на медикамент е отделян за продукта срещу настинка Theraflu.

  Реклама, представяща актрисата Рейчъл Уайз с крем против бръчки на Л'Ореал беше забранена, защото подвеждала клиентките, показвайки снимка, на която чертите на звездата били дигитално ретуширани. Властите във Великобритания съобщиха, че козметичната компания е използвала постпродукционни техники, за да подвежда какво е постижимо за жените. Шотландската депутатка Джо Суинсън, която води кампания срещу козметичните марки, използващи постпродукционни техники, подаде жалба в Комисията за рекламни стандарти, че рекламата с Рейчъл Уайз е подвеждаща. Регулаторът постанови, че модифицирането на снимки е допустимо дотолкова, доколкото постигнатият ефект не преувеличава подвеждащо ефекта, който продуктът може да постигне. Макар да не смята, че снимката в рекламата дава погрешна представа за блясъка и присъствието на бръчки по лицето на Рейчъл Уайз, Комисията за рекламни стандарти счита, че снимката все пак е била променена, по начин, който значително променя тена на актрисата и прави лицето й да изглежда по-гладко. Поради това заключението е, че снимката в рекламата преувеличава качествата на продукта относно твърденията, че "кожата изглежда по-гладка", а "цветът на лицето дори по-равномерен". От Л'Ореал са заявили, че са се опитали да представят актрисата в колкото се може по-добра светлина. Шест читателки се оплакали и от снимката на Джейн фонда в рекламата на овлажнител на същата марка.

А ето тук могат да се видят 10-те най-добри рекламни клипове на 2011г.