Становище на КЗК относно отнемане на възможността за начисляване на надценка от аптеките при продажбата на безплатни лекарства от Позитивния лекарствен списък

Оплакването на Българския фармацевтичен съюз

Българският фармацевтичен съюз (БФС) е сезирал КЗК за изготвяне на становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на чл. 5, ал. 4 от Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране (Наредбата). В искането си БФС твърди, че този текст от Наредбата неоправдано и незаконосъобразно ограничава стопанската инициатива на търговците на дребно с лекарствени продукти, тъй като поставя притежателите на разрешение за употреба (ПРУ) и търговците на едро на лекарствени продукти в привилегировано положение спрямо търговците на дребно. Според БФС чл. 5, ал. 4 от Наредбата води до прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки, което представлява ограничение на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти. Лишаването на търговците на дребно от надценка противоречи на изградения от същата Наредба механизъм на ценово регулиране. Според съюза, ценовото регулиране е водещ фактор, определящ пазара и поведението на участниците на него. Липсата на надценка за търговците на дребно в конкретния случай дава конкурентно предимство на участниците с по-голяма пазарна мощ, които могат да компенсират липсата на надценка при продажбата на лекарства с ниво на заплащане 100%, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), с приходите от продажбата на лекарствени средства с по-нисък процент реимбурсиране и тези на свободна продажба. Посочва се, че това стимулира създаването на структури с господстващо положение и на вертикални структури, при които свързани лица притежават предприятия, притежатели на разрешение за употреба, търговци на едро и търговци на дребно. Единственото заплащане, което търговците на дребно получават при продажбата на лекарствени продукти с ниво на заплащане 100%, включени в ПЛС е 2 лв. за всяка изпълнена рецептурна бланка, като всяка от тях може да съдържа до три различни лекарствени продукта. Според БФС, обаче, това плащане е свързано с броя отчетени от аптеките изпълнени рецептурни бланки и компенсира единствено разходите за отчитането и документалноот им обработване със специализиран софтуер. Сравнявайки предвидените в Наредбата надценки за търговците на дребно при продажбата на лекарствени продукти извън тези по чл. 5, ал. 4, а именно - 22%, 20% и 18% в зависимост от стойността на лекарствата, със заплащането от 2 лв. на изпълнена рецептурна бланка за три лекарствени продукти със 100% реимбурсиране, от съюза считат, че разликата може да достигне до 88 лв. В допълнение от БФС са посочили, че  реимбурсираните лекарства обикновено са на значително по-висока стойност, както и че при отпускането на тези продукти, в сравнение с частично платените, търговците на дребно често имат значително по-тежки административни задължения. В случаите на наличие на недостатъци или грешки в попълнените протоколи Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща на търговците на дребно за отпуснатия продукт, от което те търпят допълнителни загуби. Като допълнителна финансова тежест от БФС са посочили и факта, че НЗОК заплаща на аптеките средно след около 45 дни от отпускането им. От БФС са на мнение, че по този начин търговците на дребно кредитират със значителни средства държавата, която има законовото задължение да осигури достъп на гражданите до лекарствени средства. Като цяло БФС смята, че високата стойност и липсата на надценка за аптеките при продажбата на лекарствени продукти с ниво на заплащане 100%, включени в ПЛС, водят до това в някои общини търговците на дребно да не желаят да продават въпросните лекарства и да сключват договори с НЗОК единствено за частично платени медикаменти без тези със 100% реимбурсиране. По този начин се ограничава достъпът на крайните клиенти до реимбурсираните лекарства, като по данни на БФС има цели общини в страната, в които липсват аптеки, осигуряващи лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК.

Оценка за съответствие с правилата на конкуренцията

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредбата, за лекарствените продукти, включени в ПЛС с ниво на реимбурсиране 100%, не се начислява надценка на търговец на дребно при отпускането им в аптека.

Нормативната уредба сочи, че съществуват два различни канала за доставка на лекарствените продукти, реимбурсирани 100% от НЗОК. Единият канал включва доставка на тези лекарства до пациентите чрез търговци на дребно (аптеки), които партньори на НЗОК по отношение на лекарствата за домашно лечение. Другият канал за доставка е чрез болниците, които са партньори на НЗОК при болнично лечение на пациентите.

КЗК подчертава,  че държавното регулиране на пазарите ограничава свободата на стопанското поведение на предприятията, но в същото време регулацията е приемлива в определени случаи. Видно от представената нормативна уредба, пазарът на лекарствени средства в България е обект на строга административна и ценова регулация. По отношение на търговците на едро и търговците на дребно е въведено общо правило за фиксирани надценки в зависимост от ценовата категория на съответното лекарство, като в случая тези надценки са еднакви както за реимбурсираните лекарства, така и за тези, които не се заплащат от обществени фондове. С така посочения механизъм на ценово регулиране държавата осигурява достъп до лекарствените продукти, необходими за лечение на гражданит. От друга страна, чрез посочения механизъм стопанските субекти, опериращи на отделните нива на веригата за доставка на лекарствени средства, биват частично ограничавани в естествения за предприятията стремеж да максимализират своите печалби. В същото време е всяко ниво на фармацевтичната верига има нормативно регламентирана и гарантирана част от реализираната в процеса на доставка на лекарствените средства печалба.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Наредбата, в случаите на 100% реимбурсирани лекарства за домашно лечение на здравноосигурените граждани, се определя, че аптеката не начислява надценка за търговец на дребно при формиране на цената на лекарственото средство. По този начин търговецът на дребно, който е сключил договор с НЗОК за доставка на тази група реимбурсирани лекарства, е нормативно задължен от свое име и за своя сметка да закупува от търговеца на едро лекарствени продукти, да ги реализира на стойността, на която ги е придобил, като след определен период от време НЗОК му възстановява същата тази стойност, която той разплаща с търговеца на едро. Единственото заплащане, което аптеките получават за така осъществяваните  сделки по доставка на 100% реимбурсирани лекарства, е таксата от 2 лв. за административна обработка на всяка изпълнена рецептурна бланка.

Аптеките като търговци на дребно с лекарствени продукти представляват предприятия по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност в частен интерес с цел печалба. От тази гледна точка, липсата на правно призната възможност на аптеките да осъществяват стопанска дейност в частен интерес при доставката на лекарствени продукти за домашно лечение със 100% реимбурсиране противоречи на качеството им на предприятия по смисъла на ЗЗК.

Основните мотиви, изтъкнати от МЗ и НЗОК за отнетата възможност за начисляване на надценка за търговец на дребно при доставката на 100% реимбурсирани лекарства за домашно лечение на здравноосигурени пациенти, са: необходимост от балансиране на приходите и разходите по бюджета на НЗОК, както и пациентите да не доплащат за тези лекарства, които в повечето случаи са скъпо струващи. В случая мотивите на МЗ и НЗОК реферират към две легитимни обществени цели – ефективното използване на обществените ресурси и защита на здравето и интересите на здравнооосигурените пациенти. От друга страна обаче, осъществяването на тези легитимни цели се прехвърля върху търговците на дребно като предприятия, чиято дейност цели генерирането на печалба. По своята същност, разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Наредбата възлага на аптеките като търговци на дребно да осъществяват социална дейност спрямо пациентите, която не е стопанска по своя характер. В същото време, по отношение на търговците на едро, които не са лишени от начисляването на надценки за 100% реимбурсираните лекарства за домашно лечение на здравноосигурени пациенти, аптеките се явяват в качеството на посредници, които работят в полза на търговците на едро.

В становищата на асоциациите на търговците на дребно с лекарства (БФС, АСА и НАК), както и на пациентски организации (НПО и ЦЗПЗ) категорично се заявява, че неначисляването на надценки за търговците на дребно води до отнемането на естествения икономически стимул за аптеките като последно ниво от веригата за доставка на лекарствените средства за домашно лечение и ги демотивира да сключват договори с НЗОК за доставка на 100% реимбурсирани лекарства. Според БАТЕЛ, именно нормативно определената надценка на търговец на едро е „икономическият стимул” за реализацията на съответния лекарствен продукт, компенсиращ и логистичните разходи на търговеца. В този смисъл социално оправданата цел да се гарантира бърз и лесен достъп до 100% реимбурсираните лекарства за домашно лечение в интерес на здравноосигурените лица на практика не може да се постигне чрез отнемане на възможността за начисляване на надценки от страна на което и да било ниво от дистрибуционната верига на лекарствата, тъй като според получените становища именно надценките са икономическият стимул, пазарният мотив за търговците на едро и за търговците на дребно да осъществят доставките на тези лекарства в интерес на всички пациенти. Не може да съществува легитимно очакване, че един стопански оператор, включително и на пазара на лекарствени продукти, ще осъществява своята дейност, без да може да реализира печалба от нея или ще присъства на пазара предимно или изключително в интерес на други субекти. 

Правилата на конкуренцията изискват никой оператор на пазара да не бъде лишен от възможността си да има свободна стопанска инициатива, така че в условията на конкуренция помежду им всеки от тях да бъде стимулиран към все по-ефективно задоволяване на интересите на потребителите на съответните продукти. В този смисъл, съществуващият режим на административна и ценова регулация на пазара на лекарствени продукти следва да отчита естествените пазарни мотиви за осъществяване на дейността на търговците на едро и търговците на дребно и не следва да води до създаване на условия, при които те биха загубили икономическия си стимул да присъстват и да оперират на т.нар. реимбурсен пазар, тъй като по този начин непосредствено се застрашават интересите на потребителите на тези лекарствени продукти.

По отношение на лекарствените продукти, чието ниво на заплащане е  100%, не е предвидена надценка за търговците на дребно с лекарствени продукти, но е предвидено друго плащане, което отсъства при останалите лекарства - по 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка. Тази сума не е обвързана с цената на лекарствата. При отпускането на лекарствени продукти с частично ниво на заплащане, аптеката би получила надценка в размер на 2 лв. при продажбата на лекарствени продукти на стойност 9,09 лв. Като се отчете, че в една рецептурна бланка могат да бъдат вписани до 3 лекарствени продукти, вкл. с повече от една опаковка и че почти всички лекарствени продукти, които са с ниво на заплащане 100%, са с цена над 3 лв., това означава че в повечето случаи заплащаната сума от 2 лв., която получават аптеките е по-ниска от сумата, която биха получавали, ако имаха възможност да начисляват надценка. 

Съгласно чл. 8, ал. 6 от Наредба № 10 сумата от 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка, както и стойността на лекарствения продукт се заплащат на аптеките от НЗОК в срок до 30 работни дни считано от датата на представяне на необходимите документи. Аптеката отчита отпуснатите продукти два пъти месечно, като отчетните периоди са от 1-во до 15-то число и от 16-то до последно число на месеца. Отчитането се извършва в срок до 3-тия работен ден следващ периода, по график, определен от НЗОК. На практика тази правна регулация означава, че в зависимост от датата на отпускане на лекарствения продукт аптеката ще трябва да изчака средно една седмица до момента, в който ще отчете отпускането на лекарството, след което в зависимост от графика за отчитане, определен от НЗОК, ще трябва за изчака още средно 2 работни дни, след което ще започне да тече предвиденият срок от до 30 работни дни, които се равняват на около 42 календарни дни. Това означава, че средната продължителност на периода от време между отпускане на лекарствения продукт и възстановяването на неговата стойност на аптеката е 51 дни.

Голямата продължителност на периода между отпускане на лекарствения продукт и заплащането на стойността му от НЗОК, създава необходимост аптеките да блокират собствени или заемни средства или да договорят отложено плащане с търговците на едро. Блокирането на средства е свързано с разходи, изразяващи се в лихви и такси за обслужване на кредит при заемните средства или с пропуснати ползи, изразяващи се в лихви от депозирането на собствените средства в банка. Трябва да се отбележи, че аптеките нямат и предварителна яснота относно размера на средствата, които ще бъдат блокирани, поради това, че с цел улесняване на достъпа на потребителите до необходимите им лекарства, когато аптеките, сключили индивидуален договор с НЗОК, не разполагат с предписания лекарствен продукт, магистър-фармацевтът следва да го осигури в срок до 24 часа. В случая със 100% реимбурсираните лекарства, значителна част от които са скъпоструващи, търговците на дребно не получават никакво заплащане от пациента, като в същото време цената на лекарствения продукт става дължима към търговеца на едро съобразно договорените условия за плащане. В този смисъл продажбата на 100% реимбурсирани лекарства създава допълнителни трудности за търговците на дребно, като намалява размера на оборотните средства, необходими за нормалната дейност на аптеката.

По отношение на възможността търговците на дребно да договорят отложено плащане с търговците на едро, постигането на подобна договорка е несигурно събитие, което зависи от волята и търговската политика на дистрибуторите на лекарства. Дори да бъде обвързано заплащането на доставените на търговеца на дребно лекарства със сроковете за заплащане на тези лекарства от НЗОК, проблемът с блокирането на финансови средства би се прехвърлил от аптеките към търговците на едро, а от тях – евентуално към притежателите на разрешението за употреба. 

Съгласно чл. 125 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация в срок до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Предвид данъчноправния режим, който се прилага спрямо аптеките, следва да се приеме, че между отпускането на лекарствения продукт и срока за внасяне на ДДС минават средно 15 дни до края на данъчния период и още 14 дни, в рамките на които регистрираното лице трябва да подаде справка-декларация и да внесе дължимия данък. Следователно, търговецът на дребно с лекарствени продукти е длъжен да внесе ДДС върху отпуснатия лекарствен продукт в срок средно 29 дни след отпускането му. Този срок е с 22 дни по-кратък в сравнение с изчислената по-горе средна продължителност на периода от 51 дни между отпускане на лекарствения продукт и възстановяването на неговата стойност на аптеката. Става ясно, че така уреденият механизъм за заплащане на 100% реимбурсираните лекарства от НЗОК не отчита паралелно приложимия данъчен режим по смисъла ЗДДС. В резултат на това търговците на дребно са поставени в условията да кредитират републиканския бюджет за дейността си по доставка на лекарства, които подлежат на 100% реимбурсиране от страна на НЗОК. Липсата на корелация между двата регулаторни режима – данъчния и реимбурсния, в конкретния случай води до необосновано затрудняване на стопанската дейност на аптеките, които участват на реимбурсния пазар, като по този начин се намаляват техните естествени пазарни стимули да присъстват и оперират на този пазар. От своя страна, това правно положение силно стимулира аптеките да напуснат съответния пазар или да ограничат доставките на лекарствени продукти, което е от естество да доведе до значително увреждане на интересите на потребителите на 100% реимбурсирани лекарства, които са всъщност крайната цел на самата реимбурсна политика на държавата.

Трябва да се има предвид също така и предвиденото в чл. 14, ал. 2 от Типовия договор изискване наличните количества от лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели в аптеката, заплащани от НЗОК, да отговарят на доставените количества по фактури, намалени с отпуснатите количества по рецептурни бланки на НЗОК, отразени в софтуера. С оглед спазването на това изискване търговците на дребно трябва да предприемат мерки по организацията на работата на аптеката, които им създават допълнителни трудности, свързани с поддържане на по-голяма складова наличност, което е свързано с блокирането на допълнителни средства, с по-нерационално използване на складовото пространство и с допълнителна ангажираност от страна на персонала на аптеката.

Отпускането на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, е свързано с обработването и отчитането на редица документи. Макар да е безспорно, че с цел предотвратяване на опити за злоупотреби е необходимо правилното отчитане на лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, трябва да се има предвид, че това създава допълнителни разходи за аптеките. В тази връзка в чл. 8, ал. 5 от Наредба № 10 е предвидено НЗОК да заплаща на аптеките по 2 лв. за всяка отчетена рецептурна бланка, които са предназначени за покриване именно на разходите, свързани с обработката на документи.

Ефект от условията, при които аптеките отпускат лекарствени продукти, заплащани 100% от НЗОК

Цялостният анализ показва, че съвкупното прилагане на условията, при които аптеките отпускат лекарствени продукти, заплащани 100% от НЗОК, е от естество да доведе до намаляване на стимулите на търговците на дребно да предлагат на пазара такива лекарствени продукти. Съгласно Типовия договор търговците на дребно имат възможност да избират групите лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, които да предлагат в аптеките си. Това им дава възможност да не работят с лекарствени продукти, заплащани 100% от НЗОК, а само с такива, които се реимбурсират частично. Намалените стимули на търговците на дребно да участват на пазара на лекарствени продукти, заплащани 100% от НЗОК, биха могли да доведат до ограничаване на конкуренцията чрез намаляване на броя на участниците на пазара. От една страна, това би довело до повишаване на концентрацията на пазара, а, от друга страна, до ограничаване на избора на потребителите. Тези неблагоприятни ефекти биха могли да се разпространят по естествен начин и на други пазари, на които аптеките участват. Намаленият брой участници на пазара на лекарствени продукти, заплащани 100% от НЗОК, може да доведе до намаляване на участниците и на пазара на лекарствени продукти, заплащани частично от НЗОК, както и на пазара на лекарствата на свободна продажба, тъй като е обосновано да се очаква, че потребителите, които използват 100% реимбурсирани лекарства, да закупуват и останалите лекарства, които са им необходими, от една и съща аптека. 

По данни от статистическия анализ на БФС се вижда, че от около 4000 аптеки едва около 52 % (2076 аптеки) са сключили договор с НЗОК, от които само около половината предлагат лекарствата, заплащани 100% от НЗОК. На практика, това означава, че само около 25% от аптеките в страната са реални участници на пазара на 100% реимбурсираните лекарства от страна на НЗОК. Нещо повече, тревожен е и фактът, че в 3936 от 264 общини, представляващи около 15% от всички общини в страната, няма нито една аптека, сключила договор с НЗОК, поради което в тези общини на практика не се предлагат 100% реимбурсирани лекарства. Това означава, че потребителите на тези лекарства, живеещи в съответните населени места, са силно затруднени в достъпа си до съответния пазар, предвид необходимостта от извършване на допълнителни разходи, свързани с търсенето и потреблението на тези скъпоструващи лекарства в съседни географски пазари. Като се има предвид този проблем, създадените от държавата правни условия, при които аптеките отпускат лекарствени продукти, заплащани 100% от НЗОК, не би следвало да водят до намаляване на участниците на пазара или до премахване или ограничаване на техните естествени икономически стимули да извършват доставки на тези скъпоструващи лекарства за здравноосигурените лица.

В заключение КЗК счита, че съвкупното прилагане на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Наредбата и на нормите на Наредба № 10, уреждащи условията, при които аптеките отпускат лекарствени продукти, заплащани от НЗОК (вкл. тези със 100% реимбурсиране), води до намаляване на стимулите на търговците на дребно с лекарствени продукти да участват на този пазар, което е от естество да доведе до ограничаване на конкуренцията чрез намаляване на участниците на пазара (аптеките), в резултат на което би се ограничил изборът на потребителите, като се затрудни достъпът им до тези лекарства. Навременният и безпрепятствен достъп до 100% реимбурсираните лекарства за домашно лечение за здравноосигурените лица е и една от целите на обществената политика за защита на здравето на българските граждани.

Поради това КЗК намира, че по отношение на разпоредбите, свързани с доставката на 100% реимбурсирани от НЗОК лекарства за домашно лечение, компетентните органи в сектора на здравеопазването, в диалог с всички заинтересовани страни, могат да намерят балансирано решение, което да отчита както приоритетните национални и обществени политики по защитата на здравето и интересите на пациентите, ефективното използване на обществените ресурси и защитата на конкуренцията, така и интересите на стопанските субекти, осъществяващи дейност на отделните нива на пазара на производство и доставка на лекарствени средства за хуманната медицина.

Нормативна уредба за определяне на цените и начините за заплащането им

Съгласно чл. 258 от ЗЛПХМ държавата регулира цените на лекарствените продукти, включвани в ПЛС и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки на ЕС и регистрира максимални продажни цени на дребно на лекарствените продукти, отпускани по лекарско и без лекарско предписание. Съгласно чл. 4 от Наредбата лекарствен продукт може да се продава на територията на страната само след влизането в сила на решението за утвърждаване на цена/пределна цена или регистрирането на цена. Цените на лекарствените продукти от ПЛС се образуват като сбор от цена на производител, надценка за търговец на едро, надценка за търговец на дребно и ДДС. Цената на производител не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените здравноосигурителни фондове на посочени в наредбата страни членки на ЕС. Надценките са в размер на 9%, 8% или 6% за търговец на едро и 22%, 20% или 18% за търговец на дребно, в зависимост от размера на цената на производител, като за лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 5, т. 1 ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100%, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. По аналогичен начин се образуват и пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, който не са включени в ПЛС, но са с едно и също активно вещество по международно непатентно наименование, което е включено в списъка. По отношение на останалите лекарствени продукти се предвижда регистриране на максимална продажна цена, посочена от притежателя на разрешението за употреба.

Критериите за включване на лекарствени продукти в ПЛС са регламентирани в чл. 28 от Наредбата: наличие или липса на лекарствена алтернатива за лечение на заболяването, за което е предназначен лекарственият продукт; ефикасност и терапевтична ефективност, безопасност на лекарствените продукти, фармако-икономически показатели (разходи за терапия с лекарствения продукт, съотношение разход-резултат, анализ на бюджетното въздействие на база очакван брой пациенти и др.), лекарственият продукт да е за лечение на заболявания с висок риск за обществото. При определяне на процента на реимбурсиране на лекарствените продукти от ПЛС, освен горепосочените критерии, се отчитат също така и: показанията за приложение на лекарствения продукт; социалната значимост на заболяването в Република България, за чието лечение се използва лекарственият продукт; продължителност на лечението и изход; терапевтичният алгоритъм; брой пациенти, определящи относителния дял на заболяването, за което е предназначен лекарственият продукт, по данни от предходната година и тенденции за промяна на заболеваемостта; изразходвани финансови средства за лекарствения продукт за броя пациенти, определящи относителния дял на заболяването през предходната година; предвидени бюджетни средства за осигуряване на лекарствения продукт за съответния период.

Съгласно чл. 4 от Наредба № 10 от 24 март 2009 г. НЗОК заплаща за лекарствени продукти, включени в ПЛС и предназначени за домашно лечение на заболявания, след получаване на писмено заявление от притежателя на разрешението за употреба, че желае съответният лекарствен продукт да се заплаща по реда на тази наредба. Нивото на заплащане на лекарствените продукти по международно непатентно наименование и лекарствена форма, включвани в ПЛС, се определя в проценти като 100% се реимбурсират лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие, както и лекарствени продукти, предназначени за лечение на СПИН, на инфекциозни заболявания, на заболявания извън обхвата на ЗЗО, както и ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми и имуноглобулини. До 100% се реимбурсират лекарствените продукти за заболявания с хронично протичане, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация и изискващи продължително лечение.

Референтната стойност за лекарствените продукти, чието ниво на реимбурсиране е 100%, се изчислява въз основа на цена за търговец на едро, а за лекарствени продукти с ниво на  реимбурсиране под 100% – въз основа на цена за търговец на дребно.