Казусът с търговските вериги приключи по соломоновски

Комисията за защита на конкуренцията одобри постъпилите от „Метро Кеш & Кери България” ЕООД, „Билла България” ЕООД, „Кауфланд България” ЕООД, „Хит Хипермаркет” ЕООД, „Максима България” ЕООД и „Пикадили” ЕАД предложения за поемане на задължения по чл. 75 от ЗЗК и прекрати производството.

Комисията  установи, че предложените от страните задължения водят до бързото и ефективното предотвратяване на опасността за конкуренцията и съдържат конкретни мерки за възстановяване на конкуренцията на пазара.

В сключените между търговските вериги и техните доставчици вертикални договори за доставка на определени стоки, КЗК установи наличието на клаузи, свързани преди всичко с ценообразуването на доставяните стоки, които създават задължения и ограничения за доставчиците в рамките на отношенията им с всяка от веригите. Комисията счита, че едновременното и успоредно присъствие на тези клаузи в договорите на различни търговски  вериги с едни и същи доставчици би могло да доведе до възникване на съзнателна координация в поведението на предприятията без изрично споразумение или директни контакти между тях. Чрез подобна съгласуваност би се постигнало уеднаквяване на търговската им и маркетингова политика на пазара за доставка на стоки. Навременното отстраняване на тази възможност е от ключово значение за нормалното функциониране на конкуренцията.

След връчване на твърдения за извършено нарушение, всяка от ответните страни в производството, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗК, предложи поемане на задължения чрез конкретни действия, с които да се постигне преустановяване на поведението, което беше предмет на предявеното им твърдение за нарушение.

Съмненията за нарушения

По—конкретно в решението на Комисията се споменава, че обменът на индивидуализирани данни между конкуренти по отношение на планирани цени или количества следва да се счита за ограничаване на конкуренцията по цел. Това важи и за обмена на информация между конкурентни относно поведението в конкретно разглеждания случай, тъй като чрез някои клаузи в договорите между търговските вериги и доставчиците се е стигнало до взаимно разкриване на намеренията на търговските вериги за бъдещото им пазарно поведение, доколкото съвкупността от различни данни им е дала възможност да се предвидят планираните цени или количества за реализация на конкурентите. Доколкото обменът на пазарна информация може да позволи на предприятията да получат представа за пазарните стратегии на своите конкуренти, то подобен механизъм би довел до ограничаване на конкуренцията. Поради това КЗК е приела, че клаузите които са задължавали доставчиците да обявяват доставните си цени за други вериги и търговци на дребно, е довел до косвен (опосредстван) обмен на информация между конкурентните търговски вериги относно договорените между тях и доставчиците нетни доставни цени, както и относно маркетинговите им стратегии. Подобни практики по своята същност водят до ограничаване на конкуренцията, поради което представляват ограничение на конкуренцията по цел.

Наличието на клауза „най-облагодетелстван клиент” във вертикалните споразумения между търговските вериги и техните доставчици, макар да води до ограничаване на свободата на страните при определяне на размера на нетните доставни цени и отстъпките, само по себе си не би следвало да се разглежда като имащо за цел ограничаване на конкуренцията между търговските вериги и/или доставчиците на пазара за доставка на стоки. В контекста обаче на прилаганите механизми за ценообразуване при доставките на стоки чрез определянето на отстъпки, водещи до гарантиране на по-високи маржове на печалба за веригите и намаляване на приходите за доставчика в резултат от понижената нетна доставна цена, както и възможността на търговските вериги, разполагащи със сила на купувача да диктуват условия на техните доставчици, клаузата „най-облагодетелстван клиент” като цяло води до отсъствие на стимули за търговските вериги да полагат усилия за увеличаване на продажбите на дребно, включително чрез намаление на продажните цени. По аналогичен начин прилагането на таксите за достъп също така води до прехвърляне върху доставчиците на значителен дял от финансовото бреме, свързано с реализацията на продукцията им в търговската мрежа, за сметка на облекчаване на разходите за веригите, без това да води до полагане на усилия за увеличаване на продажбите на дребно, включително чрез намаление на продажните цени. Поради това КЗК е приела, че в конкретния случай клаузата „най-облагодетелстван клиент” води до ограничаване на конкуренцията между търговските вериги, без да предоставя на потребителите справедлив дял от получените от търговските вериги ползи, поради което представлява нарушение на конкуренцията по своя резултат.

Съчетано действие на включени във вертикалните договори за доставка клаузи за „най-облагодетелстван клиент” и забрана за едновременно участие в промоции

Комисията е установила, че с включването на двете клаузи в договорите, търговските вериги получават по един индиректен начин, без преки контакти помежду си, възможност да ограничат свободата на своите доставчици и на своите конкуренти при определяне равнището на нетните доставни цени, както и на продажните цени на дребно на стоките в промоция, както в периода на промоция, така и в рамките на определен срок преди началото и след края на промоцията. При все, че по този начин не се достига до определяне или съгласуване на конкретни ценови равнище и въпреки, че веригите продължават да следват собствените си търговски политики, подобни практики според КЗК са от естество да доведат до ограничаване на конкуренцията, поради което представляват ограничение на конкуренцията по цел.

Въз основа на тези по-важни съображения Комисията е стигнала до извода, че търговските вериги са осъществили състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК.

Поетите от търговските вериги задължения

На основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗК всяка една от ответните страни в производството е предложила поемане на задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството. Условията за приложимост на процедурата за поемане на задължения по чл. 75 от ЗЗК са уредени в чл. 75, ал. 3 от ЗЗК, както и в разпоредбите на § 5 и § 6 от Правилата за разглеждане на предложения за поемане на задължения по ЗЗК, приети с Решение № 131/09.02.2009г. Комисията не може да приеме решение за поемане на задължения единствено в случай на тежко нарушение на закона. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 16 от ДР на ЗЗК „тежко нарушение” е нарушение по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК и/или по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар.

На основание § 5 от Правилата, процедурата за разглеждане на предложения за поемане на задължения е приложима в случаите, когато КЗК прецени, че

(1) поемането на задълженията би довело до бързо и ефективно преустановяване на противоправното поведение на ответните предприятия или сдружения на предприятия, на които са предявени твърдения за извършено нарушение;

(2) поемането на задълженията е от естество да доведе до създаване на условия за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар;

(3) изпълнението на предложените задължения не зависи от приемането на актове от компетентността на други органи на централната или на местната власт, и

(4) прекратяването на производството пред КЗК по този ред ще има по-ефективен възпиращ ефект спрямо предприятията.

Най-общо предложените от търговските вериги предложения се свеждат до премахване от типовите им договори на клаузите, съдържащи ограничения за участие на продукти на доставчиците в промоционални кампании на други търговски обекти, както и на клаузите за „най-облагодетелстван клиент“ и всички останали клаузи, които пораждат съмнение за обмен на  стратегическа (чувствителна) търговска информация помежду им, като например задължение за доставчиците да разкриват своите нетни доставни цени, уговорени с конкурентни търговци на дребно. 

КЗК е преценила, че предложените от търговските вериги ангажименти са от естество да гарантират бързо и ефективно преустановяване на поведението, за което са предявени твърдения за извършено нарушение, както и да създадат условия за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар. В същото време изпълнението на тези задължения, зависи изцяло от съответните дружества и не зависи от приемането на актове от компетентността на други органи. Прието е също така, че отпадането на спорните клаузи и прекратяването на производството пред КЗК на това основание ще има по-ефективен възпиращ ефект от налагането на санкции, тъй по този начин се осигуряват гаранции срещу бъдещо участие на дружествата в сходно поведение, за което се отнасят твърденията за извършено нарушение.

При оценката на предложените от търговските вериги задължения Комисията е взела предвид всички обстоятелства, относими към конкретния случай, както и становищата, представени в процедурата по разглеждане на предложението на двете ответни страни. Според нея предложените задължения са пропорционални на тежестта и продължителността на твърдените нарушения. Предложенията съдържат конкретните мерки за прекратяване на антиконкурентното поведение, както и гаранции за недопускането на подобни нарушения в бъдеще. В същото време те са и съразмерни, тъй като не обременяват прекомерно ответните страни  с поемане на разходи, които да надхвърлят по размер евентуалната санкция, която би им била наложена, в случай че производството пред КЗК приключи по общия ред. При това предложените задължения са от такъв характер, че дават пряка и обективна възможност на КЗК да контролира тяхното прилагане и спазване, включително по отношение на пълното, точното и своевременното им изпълнение.

Търговските вериги са задължени също така в кратък срок от влизане на в сила на настоящото Решение да представят пред КЗК нова редакция на типовите си договори за доставка и да уведомят доставчиците си за направените промени и отпадането на спорните клаузи. Търговските вериги ще трябва също така да представят и списък на всички свои доставчици подписали новите договори, анекси към тях или получили писмата-декларации за отпадане на спорните клаузи, както и на тези, които са отказали (евентуално) да подпишат новите договори или анекси и съответните причини за това.

Прекратяване на производството

В заключение КЗК е приела, че предложенията за поемане на задължения, представени от търговските вериги, удовлетворяват критериите за оценка, заложени в § 15, ал. 1 от Правилата, одобрила ги е и е прекратила производството по преписката, тъй като вече не съществуват основания за неговото продължаване.