Практика по прилагането на ЗОП – Част LXXXVІІІ

Прекратяване на процедура по възлагане на обществена поръчка - някои хипотези на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП

КЗК е приела, че прекратяването на процедурата за възлагане на обществената поръчка е в условията на чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП, а именно хипотеза, при която възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само един кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47 - 53а ЗОП или само една оферта отговаря на предварително обявените условия от възложителя. В посочената хипотеза, възложителят действа в условията на оперативна самостоятелност, като контролът за законосъобразност се разпростира единствено до проверка на това, дали изложените в мотивите съображения се покриват с изискванията на правната норма. В настоящия случай това означава, че проверката следва да се разпростре само върху обстоятелството дали е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя и наличието на мотиви за прекратяване на процедурата. Преценката по целесъобразност на действията на възложителя, е изключен от обхвата на контрола за законосъобразност по чл. 120, ал. 1 от ЗОП, извършван от страна на КЗК. Настоящата инстанция счита, че е изпълнена законовата предпоставка да е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя - тази на жалбоподателя. Изпълнена е и втората законова предпоставка - възложителят е изложил мотиви, които обосновават защо прилага разпоредбата на чл.39, ал.2, т.2 от ЗОП, а именно: при наличие само на едно допуснато предложение, което отговаря на критериите за подбор е налице невъзможност да се сравни офертата в конкурентна среда, за да бъде избрана офертата с най-ниска предлагана цена съгласно предварително оказания критерий за оценка на офертите в процедурата. Посочено е още, че доколкото финансирането на поръчката е по ОПРР чрез Европейски социален фонд, то класирането само на един участник може да доведе до нарушаване принципа на свободна и лоялна конкуренция. При наличието на само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия за провеждането на обществената поръчка, възложителят е приел за целесъобразно да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, а не да я финализира със сключване на договор с единствения допуснат участник, отговарящ на неговите условия, възможност, предоставена му от законодателя с горепосочения законов текст. Не могат да се приемат доводите на жалбоподателя, че доколкото с Решение № 9366/24.06.2013 год., ВАС, четвърто отделение, е върнал преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етапа на последното законосъобразно действие - преценка за съответствие на офертата на „Балканика Арт” ДЗЗД по обособена позиция № 1 с критериите за подбор, то за възложителя не е била налице правната възможност да прекрати процедурата на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Действително, с визираното съдебно решение е отменено Решението на кмета на община Елена, с което е прекратена процедурата по обособена позиция № 1 на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като ВАС приел, че „Балканика Арт” ДЗЗД е представил документи, отговарящи по форма и съдържание на изискванията на възложителя, поради което отстраняването му на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и 3, и съответно прекратяването на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗОП на процедурата е незаконосъобразно. С решението не са дадени задължителни указания, ограничаващи възможността на възложителя да прекрати процедурата на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП. С Решение № 9366/24.06.2013 год. ВАС единствено е върнал преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етапа на последното законосъобразно действие-преценка за съответствие на офертата на „Балканика Арт” ДЗЗД по обособена позиция № 1 с критериите за подбор като в случая възложителят се е съобразил с мотивите, изложени в решението и е допуснал участника до етап разглеждане на документи в плик № 2 от офертата. Доколкото обаче до този етап е допусната само офертата на „Балканика Арт” ДЗЗД, то за възложителя е възникнала възможността по чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка.

Обжалваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат до класиране само един участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя. При положение, че в закона не се съдържа изрично разписано поведение на възложителя при осъществяване на материалните предпоставки на отделните хипотези, преценката за взетото решение е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност само в пределите по чл. 169 АПК, приложима на основание чл. 122з от ЗОП. Оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на административния орган да прецени, съобрази и избере начина на действие. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява единствено на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. Целта на ЗОП е изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 1 от закона и предвидена като задължение за провеждане на процедури с цел осигуряване на ефективност при разходване на обществени средства. В този контекст кметът е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта и постигане на целта на закона. (Решение № 6032 от 08.05.2014 г. по адм. д. № 14330/2013 на Върховния административен съд)

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП предвижда, че възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Безспорно се установява по делото, че НЗОК с Решение № РД-15-22/ 19.04.2012 г. е прекратила по обособена позиция № 1 процедура по ЗОП с предмет „Д. н. 9 б. а. з. н. н. Н." по две обособени позиции (открита с решение № РД-15-64/24.10.2011 г.). Правното основание за прекратяване на процедурата е чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В тази законова разпоредба, в приложимата й редакция, законодателят е предвидил, че възложителите са длъжни, при наличието на определени обстоятелства, да прекратят процедурата за възлагане на обществена поръчка с мотивирано решение, а именно когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, включително при невъзможност да се осигури финансиране на изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП съдържа две алтернативни хипотези, при наличието на които следва процедурата да бъде прекратена, като законодателят е определил втората хипотеза като частна на първата. Настоящият съдебен състав не може да приеме, че законосъобразно възложителят е приложил чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, тъй като от откриването на процедурата - 24.10.2012 г. липсват доказателства, от които да се направи извод, че са настъпили съществени промени на обстоятелствата за провеждане на обществената поръчка, което обуславя прекратяването й или да е била налице невъзможност за осигуряване на финансиране на изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Още по-малко са налице доказателства тази съществена промяна, респ. невъзможност за финансиране да е в резултат на обстоятелства извън контрола и волята на възложителя. Преценката за прекратяване на процедурата е необоснована и доколкото към датата на откриване на поръчката (малко повече от 2 месеца преди края на финансовата 2012г.) същата не изпълнява фактическото основание за приложение на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, поради което и законовата разпоредба е неправилно и незаконосъобразно приложена от възложителя. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗОП предвижда административно наказание имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 39, ал. 1 или ал. 2 от ЗОП. Изложеното налага извода, че НЗОК подлежи на санкциониране по реда на чл. 131, ал. 1 от ЗОП за нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП. По отношение размера на административното наказание съдът намира, че той е съобразен с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и съответства изцяло на тежестта на нарушението. Наложената на НЗОК имуществена санкция в размер на 2 000 лева е в предвидения от законодателя минимален размер, поради което не са налице основания за нейното изменение или отмяна. (Решение от 18.11.2013 г. по адм. д. № 10796/2013 г. на Софийски районен съд)

Изложените мотиви за прекратяване в разглежданата хипотеза, навеждат на извода, че при наличие на останала само една оферта, отговаряща на условията в документацията възложителят не извършва преценка, а задължително прекратява процедурата. В ЗОП обаче изрично са изброени случаите, при които възложителят преценява дали да прекрати или не процедурата /чл. 39, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗОП/, и съответно случаите, при които не е в правомощията на същия да преценява, а е в неговите задължения да прекрати процедурата /чл. 39, ал. 1 ЗОП/. Визираното от възложителя обстоятелство, обективиращо волята му да прекрати процедурата на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 ЗОП, че наличието само на една оферта, отговаряща на изискванията в документацията води до липса на конкуренция между участници не е основание за задължително прекратяване на процедурата. В случай, че оставането само на един участник в процедурата за възлагане на обществената поръчка води до невъзможност в процедурата по определяне на най-добрия по критериите на възложителя изпълнител, да се развие и реализира каквато и да е конкуренция, каквито са мотивите на възложителя за прекратяване на процедурата, то систематическото място на тази хипотеза е следвало да бъде предвидено от законодателя в ал. 1, т.е в случаите, в които възложителят следва задължително да прекрати процедурата, а не в ал. 2 на чл. 39 от ЗОП, която е диспозитивна и дава право на мотивирана преценка при избора за прекратяване или продължаване на същата. В конкретния случай, конкуренцията на участници и оферти е вече реализирана с подаването на три оферти за участие в процедурата. Обстоятелството, че две от подадените три оферти са отстранени по една или друга причина от участие в никакъв случай не означава, че е допустимо процедурата да се прекрати, поради липса на конкурентна среда. След като в процедурата, чийто предмет се отнася до доставка на зъбни маслени помпи, има трима участници, които са подали оферти, то това означава, че документацията е изготвена по начин, който не ограничава участието на потенциалните участници в процедурата. Още повече, че решението за откриване на процедурата не е обжалвано с такива аргументи и е влязло в сила. В тази връзка, невъзможността на двама от участниците да изготвят техническите си оферти в максимална степен в съответствие с обявените изисквания на възложителя, означава единствено че тези лица не са положили необходимите усилия да бъдат избрани за изпълнители, а не до възможност за прекратяване на процедурата по смисъла на чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Не без значение е и обстоятелството, че целта на закона е ефективно разходване на средства, като същата се постига чрез законосъобразно проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, приключена с избор за изпълнител. Описаните от законодателя възможности в чл. 39, ал. 2 от ЗОП касаят избора на възложителя за прекратяване на процедурата. Следва да се има предвид обаче, че крайната цел на една процедура е избора на изпълнител и своевременно сключване на договор, а не прекратяването й, което според КЗК е начин за своевременно приключване на незаконосъобразна процедура. Предвид изложеното, задължително в случай на прекратяване по смисъла на чл. 39, ал. 2, т. 2 ЗОП възложителят следва да изложи конкретни мотиви, от които да се установи по какви съображения възприема точно варианта за прекратяване на същата, а не продължаване на процедурата с избор на изпълнител и сключване на договор, които мотиви задължително следва да са относими към изискванията на посочената разпоредба. С оглед липсата на мотиви за прекратяването на процедурата на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП, КЗК счита, че допуснатият порок е основание за отмяна на Решение №129/11.11.2013г. на Изпълнителния директор на „Мини - Марица- Изток" ЕАД, гр. Раднево, в частта по обособена позиция №1 „Зъбни маслени помпи тип Caf". (Решение № 1701 от 18.12.2013 г. по преписка вх. № КЗК - 1427/2013г. на Комисията за защита на конкуренцията)

Гореизложеното не може да мотивира съда да приеме обвинителната теза, че е осъществен състава на нарушение по чл. 39, ал. 3 от ЗОП. Действително жалбоподателят е субект на нарушението по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОП. Същият в качеството си на представляващ възложителя МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД на обществена поръчка с предмет: "…“, по две обособени позиции, я е прекратил частично с мотивирана заповед №267/03.08.2011г. в частта на 23 подпозиции, която заповед е с характер на решение с оглед на предметното си съдържание. ЗОП в чл. 39, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 има в предвид цялостно прекратяване на обществената поръчка, а не и частично такова. Разширително тълкуване в противна насока е процесуално недопустимо. На следващо място както контролният, така и наказващият органи, са пренебрегнали легалната дефиниция на понятието „обособена позиция", съгласно §1, т.16 от ДР на ЗОП. Съгласно този текст това е такава част от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществената поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка. В разглеждания казус не е имало прекратяване на обществената поръчка дори по обособени позиции, а само и единствено по незначителна част от многобройни подпозиции - номенклатурни единици, която незначителна част нито определя самостоятелен предмет на обществената поръчка, нито нарушава систематичната връзка на отделните обособени позиции. Следователно не е налице прекратяване на процедурата по обществена поръчка. Тази фактология не обосновава и задължение за уведомяване на АОП чрез изпращане на копие от решението за прекратяване на обществената поръчка на изпълнителния директор на АОП. Следователно деянието е несъставомерно. Възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и по конкретно на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, за приложението на чл. 28 от ЗАНН, за наличието и на друг АУАН №11011374/26.06.2013г., съставен за същото нещо на възложителя, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. (Решение № 342 от 29.04.2014 г. по н. д. № 165/2014 г. на Районен съд – Велико Търново)

КЗК счита жалбата за основателна. С Решение № 402/27.03.2015г. на началника на Военномедицинска академия се прекратява откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на електронни съобщителни услуги за нуждите на Военномедицинска академия и подчинените й структури с две обособени позиции" на осн. чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, като в раздел мотиви е отразил: липса на възможност да се осигурят финансови средства за целия срок на поръчката и в предвидения от възложителя обем; възложителят счита, че не следва да предприема действие по сключване на договор по проведената процедура, без да има реална възможност за финансовото му обезпечаване в предвидената възможност в чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП и прекратява процедурата поради липса на финансови възможности.. Възложителят обаче в решението си не е установил причините, които той не е могъл да предвиди и които са довели до този резултат, нито е пояснил срок на поръчката или обем, за които пояснява липса на възможност да обезпечи финансово. На следващо място следва да се отчете, че процедурата включва две обособени позиции, които са прекратени едновременно с решението, като възложителят с оглед пояснението, че не може да осигури финансови средства за целия срок на поръчката и в предвидения обем, не е установил, нито прилага доказателства, от които да е видно, за какъв срок и обем от цялата поръчка следователно е осигурил финансови средства и дали същите не могат да обезпечат финансово изпълнението на поръчката само за процесната Обособена позиция № 2. Като доказателство по преписката обосноваващо финансова невъзможност на възложителя да извърши разходи за телекомуникационни и съобщителни услуги е представено Становище от началник „Финансов" отдел на ВМА, което е с дата 12 януари 2015г. и обосновава липса на финансов ресурс поради неутвърждаване на бюджета на ВМА за 2015г. Междувременно последният протокол на комисията, с който е предложено класиране и участници - изпълнители по обособени позиции, е с дата 26 март 2015г, като в състава на комисията е включен Главен експерт в отдел „Финансов", като въпросът за липса на финансови средства не е отразяван, не се установяват и данни дали към края на месец март 2015г., т. е. близо три месеца след въпросното становище бюджетът на ВМА все още не е бил утвърден, когато е постановено решението за прекратяване на процедурата. Видно от профила на купувача на интернет сайта на ВМА, възложителят само 3-дни след постановяване на процесия акт е открил нова процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публична покана по реда и условията на глава VIII„а" от ЗОП със сходен на Обособена позиция № 2 предмет, което е допълнителен аргумент това, че за възложителя не е била отпаднала необходимостта от провеждане на процедурата, както и че същият не е в невъзможност да осигури финансиране. С оглед изложеното следва извода за основателност и на аргументите на жалбоподателя, че изложените в обжалваното решение мотиви са бланкетни и по никакъв начин не обосновават невъзможност да се осигури финансирането на обществената поръчка, поради настъпили обстоятелства, които са извън контрола и волята на възложителя и същият не е бил в състояние да предвиди още при откриването на процедурата. Решението на възложителя с което се прекратява откритата процедура за възлагане на обществена поръчка в частта й по Обособена позиция № 2 по горните мотиви се явява незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, като процедурата бъде върната на етап постановяване на ново решение от възложителя, базирано на вече проведената процедура и протоколите на комисията. (Решение № 410 от 19.05.2015 г. по преписка вх. № КЗК - 256/2015г., на Комисията за защита на конкуренцията)

КЗК обосновано е преценила, че мотивите за прекратяване на процедурата,изложени в решението на възложителя,не намират опора в закона,т.е. са неправилни, поради което не обуславят наличие на основанията на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки,която разпоредба,както бе посочено по-горе, предвижда две алтернативни предпоставки: когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В настоящия случай видно от мотивите на обжалваното решение, процедурата е прекратена поради съществена промяна в обстоятелствата, довела до отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата,каквато събраните доказателства не обосновават. На първо място- защото мотивите на оспореното пред КЗК решение за прекратяване на процедурата ,с посочена там цел на това прекратяване- поради изтекла една година от обявяване на поръчка, промяна в нормативни актове и разлика в предлаганите към настоящия момент тарифни планове от страна на мобилните оператори, по-скоро обосновава извод за неотпаднала необходимост от провеждане на процедурата, респ. за откриване на нова със същия предмет и включени допълнителния условия към ценовите предложения на участниците, поради което тези съображения на възложителя не са основание за прекратяване на процедурата по смисъла на посочената по-горе разпоредба от ЗОП.

Освен това соченото намаление на SIM картите с повече от 10 %, също не може да се прецени като обосноваващо елемент от хипотезата на посочената по-горе норма на ЗОП,тъй като в техническото задание по обособена позиция № 1 възложителят е изискал от всеки участник да му предостави абонаментни SIM-карти по стандарт GSM-след заявка и по видове абонаментни планове,зададени от него съгласно нуждите и потребностите на абонатите в корпоративната група- за целия срок на договора,а и посоченият от възложителя брой карти - 77 в корпоративната група е само ориентировъчен /прогнозен/,именно поради невъзможността на възложителя да определи точния им брой и евентуалния брой на допълнителните .Този извод се налага и от текста на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 13 от проекто- договора, че изпълнителят се задължава при заявка на възложителя да извършва промяна (в посока увеличение или намаление) на общия брой на потребителите на гласови услуги, пренос на данни и SMS без заплащане на обезщетения и/или неустойки (санкции) при запазване на ценовите условия,и предвид изрично предвидената възможност за спиране на всички или някои услуги на даден потребител за определен период от време при заявка на възложителя. По тези съображения е правилен изводът на органа по преразглеждане, че броят на SIM -картите, използвани от възложителя за изпълнение на процесната обособена позиция не е твърдо определен, а съгласно одобрената документация за участие има възможност да го редуцира. (Решение № 5599 от 18.05.2015 г. по адм. д. № 628/2015 на Върховния административен съд)

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи на КЗК и нарушение на материалния закон по неговото възражение за липса на основанието, посочено от възложителя за прекратяване на настоящата процедура, т.к. са налице и двата елемента на фактическия състав на правната норма на чл. 39, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗОП. Този извод се налага от доказания факт на намаляване на приходите на дружеството от предоставяните от него услуги, с оглед приложените отчети за печалба или загуба на дружеството, анализирани в съвкупност с относимата правна уредба, чието изменение действително предвижда сключване на договори за закупуване на разполагаемост за студен резерв от ЕСО ЕАД въз основа на тръжни процедури по признати от ДКЕВР на ЕСО ЕАД разходи за закупуване на студен резерв, включени в цената за услугата достъп до електропреносната мрежа. Обоснован е изводът на КЗК,че поради тези обстоятелства, за новия регулиран период -след 30.06.2014 г., "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД не може да бъде класирано в провежданите от ЕСО ЕАД търгове за разполагаема мощност за студен резерв, а видно от електронната страница на последния -то не е и класирано.

Противно на твърденията на касатора,налице са и основания за извод, че така формираната невъзможност да осигури финансиране за изпълнението на поръчката е по причини, които възложителят не е могъл да предвиди, тъй като основните причини, довели до невъзможността за реализиране на приходи от продажба на студен резерв и разполагаема мощност за допълнителни услуги, са му станали известни едва с приемането на Решение No Ц-12 / 30.06.2014 г. на ДКЕВР.

Тук е мястото да се отрази, че ВАС нееднократно е посочвал, че разпоредбата на чл. 39 от закона съдържа две обособени алинеи, които определят два типа поведение на възложителите при прекратяване на възлагателни процедури. Оперативна самостоятелност, която означава право на свободна и автономна преценка за конкретния случай, възложителят има само в хипотезите по ал. 2, за разлика от която, в хипотезите, предмет на регламентация в ал. 1 на чл. 39, той не може да преценява да прекрати или да продължи процедурата. Когато се установи наличие на материално-правните предпоставки на който и да е от седемте случая, в това число и този по т. 5, възложителят е императивно задължен да прекрати тази процедура.

Последното възражение в настоящата жалба, а именно, че нито възложителят ,нито КЗК са съобразили изводите си по чл. 39, ал. 1, т. 5, пр.2 от ЗОП с инвестиционната програма на дружеството за 2015 г.-2019 г., предвиждаща ремонти на блокове - предмет на процесната обществена поръчка, не държи сметка за фактическия състав на тази норма, невключващ подобни критерии.То впрочем е относимо към въпросите по целесъобразност и поради това е извън предмета на настоящия спор. (Решение № 6885 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 4465/2015 на Върховния административен съд)

КЗК счита, че не е налице и втората хипотеза на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, а именно: „невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди". Възложителят е посочил, че „актуализация на държавния бюджет, направена на 04.08.2014 г. от Народното събрание чрез приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г." е довела до невъзможност процедурата да се финансира. Този извод обаче не се подкрепя от цитирания закон, който съдържа общи разпоредби. В настоящото производство възложителят не е представил пред КЗК доказателства, от които да може категорично да се установи намаляване на бюджета на министерството, която да засяга това перо от бюджета, което е предвидено за заплащане на изпълнението по обществени поръчки, и в частност по прекратената поръчка. Цитираните в решението за прекратяване ЗИДЗБНЗОК е общо основание и не дава отговор на въпроса дали намаляването на бюджета на МОН е осъществено именно за сметка на разходите по прекратената обществена поръчка. В тази връзка, тъй като няма яснота как е намален бюджета на МОН, КЗК не може да направи и преценка доколко това намаляване не е могло да бъде предвидено от възложителя, както изисква нормата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП от ЗОП. КЗК приема за основателно и възражението на жалбоподателя, че актуализацията на бюджета за 2014 г. не може да бъде основание за прекратяване на процедура, тъй като периодът, за който би се сключил договор е много по-дълъг и излиза извън рамките на 2014 г. Възраженията на възложителя, че ограниченията в бюджета са за периода 2015 - 2017 г. и са определени с РМС № 245 от 17.04.2014 г. е още един аргумент в подкрепа основателността на жалбата, тъй като цитираното в становището на възложителя РМС е с дата, предхождаща датата на откриване на процедурата - 29.04.2014 г. Изложените в обжалваното решение мотиви са от такова естество, че не обосновават наличието на нито една от хипотезите по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП. От представените от възложителя документи също не може да се установи по категоричен начин намаляването на бюджета в разглежданата част. От описаното е видно, че са налице отменителните основания, посочени в жалбата и административният акт на възложителя е незаконосъобразен. (Решение № 17 от 20.01.2015 г. по преписка вх. № КЗК - 1118/2014г. на КЗК)