По
отношение възраженията на жалбоподателя, че в документацията не е определено какво
е значението на понятието „компания майка“ следва да се посочи,
че описаната неяснота
лесно е могла да бъде преодоляна по реда на чл. 29 от ЗОП. В становището на възложителя
се сочи, че в КЗ има легално определение на понятието „компания майка“, но видно
от § 1, т. 39 понятието е „предприятие майка“. В предварително одобрените
условия не е определено значението на съчетанието „компания майка“, нито е
отбелязано дали е идентично или не със значението на „предприятие майка“. В
законодателството се използва понятието „предприятие майка“ (Закон за
платежните услуги и платежните системи, Закон за счетоводството и др.), в други
„дружество майка“ (Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за
публичното предлагане на ценни книжа и др.), а в трети „компания майка“ (Международен
одиторски стандарт 210, Директива 90/435/ЕИО). Общото е, че винаги има един
стопански субект - майка, който има определени, най-общо казано, контролни правомощия
по отношение на друг такъв субект и/или субекти. Чрез включването на „компанията
майка“ е разширен кръга на лица, чрез които може да се докаже съответствието с
критериите за подбор и в тази връзка същото не може да се приеме за
ограничаващо. Няма пречка участници да са и обединения, които да
покрият разглеждания критерии за подбор чрез един от съдружниците в
обединението. „Компанията майка“ не би могла да бъде страна по договора за
възлагане, но следва да се отчете, че съгласно чл. 51а, ал. 1 от ЗОП, финансово-икономическите и техническите
възможности на участника могат да бъдат доказани
и посредством ресурсите на трети лица. Отделно следва да се спомене, че обявлението
за обществената поръчка е публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз,
т.е. същото е станало достояние на неограничен кръг правни субекти в рамките на
Европейския съюз, което съществено разширява кръга на лицата, които могат за
изпълнят поставеното изискване за наличие на кредитен рейтинг и да участват в
процедурата. Тази възможност е съобразена с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2
от Кодекса за застраховането, според която, застраховател е и застраховател от
друга държава членка на Европейския съюз при условията на правото на отсядане
или на свободата на предоставяне на услуги. По отношение на твърдението, че
условието за наличие на определен кредитен рейтинг противоречи на разпоредбата
на чл. 50 от ЗОП, очертаваща случаите, при които възложителят може да постави
изисквания относно финансовото и икономическото състояние на участниците,
трябва се отчете, че въпросното изискване е относимо както към финансовите
възможности на дадения участник, така и към неговите технически възможности и
квалификация, имайки предвид че платежоспособността на застрахователите предполага
наличието на практически опит при осъществяването на застрахователната дейност.
(Решение
№ 668 от 01.09.2015 на КЗК)
За да приложи
разпоредбата на чл.74, ал. 2, т. 3,
предложение първо от ЗОП възложителят следва да установи, че към момента на
сключване на договора класираният на първо място участник не отговаря на
изискванията на чл. 47, ал. 1 и 5 от ЗОП,
а именно да установи, че декларираните в плик 1 от офертата на избрания за изпълнител
участник обстоятелства по чл.47, ал.1 и ал.5 от ЗОП, включително за липса на задължения
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
към държавата и към община по смисъла на 47, ал.1, т.4 от ЗОП, не са
налице при сключване на договора с него.
В настоящия
случай, видно от мотивите на процесната заповед, възложителят в изпълнение на
закона на основание чл.47, ал.10 от ЗОП,
във връзка с чл.87, ал.10 от ДОПК и във връзка със сключване на договор
за възлагане на настоящата обществена поръчка е отправил искания до органа по
приходите –ТД на НАП-Пловдив, клон Стара Загора
за наличие или липса на задължения на двете дружества, съдружници в ДЗЗД
„Тунджа ПП 2015”, „ПСК Виастрой” ЕООД и „Пътстрой” ООД. От органът по приходите
са издадени две удостоверения, от които е видно, че към 09.06.2015г., датата,
определена за сключване на договор „ПСК Виастрой” ЕООД няма задължения, а „Пътстрой” ООД има задължения.
Във връзка с
удостоверяването на налични задължения на „Пътстрой”ООД в жалбата се твърди, че
в Удостоверение от 09.06.2015г., издадено от ТД на НАП –Пловдив, клон Стара
Загора, е отразено задължение по невлязъл в сила конкретен акт на НАП
–Ревизионен акт, издаден от ТД на НАП-гр. Пловдив. (…)
След направена
служебна справка на делата на сайта на ВАС се установява, че на 14.07.2015г.
във ВАС е образувано адм. дело No 8151/2015г. по касационна жалба на „Пътстрой”
ООД срещу Решение по адм. дело No 3022/2013г. на Административен съд –Пловдив.
От изложеното
може да се направи заключение, че посоченото в жалбата задължение не е по
влязъл в сила акт на компетентен орган, какъвто е посоченият ревизионен
акт, издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив. Това обстоятелство обаче, не означава
автоматично, че жалбоподателят няма и други задължения, извън това по-
горепосочения ревизионен акт, които са влезли в сила и не са разсрочвани или
отсрочвани, и поради наличието на които в удостоверението е посочено, че
дружеството „има задължения”.
Във връзка с
изясняване на това обстоятелство и по повод на жалбата до КЗК възложителят
отново отравя запитване до НАП, в което пита, извън цитираното задължение по
въпросния ревизионен акт, дали има и други изискуеми задължения, по смисъла на чл. 162, ал.2 от ДОПК към релевантния момент
09.06.2015г. ТД на НАП отново отговаря по същия начин, че въпросното дружество „има задължения”.
Поради неяснота
във фактическата обстановка и КЗК задава същия въпрос на ТД НАП, гр. Пловдив,
офис Стара Загора, като получава по същество същия отговор „има задължения”. Действително, в
писмото пише, че се отразяват задълженията, по смисъла на чл. 87, ал.6 от ДОПК, т.е. посочени са задължения на лицето, с
изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени,
отсрочени или обезпечени задължения, като допълнително се уточнява, че КЗК не е
оправомощена да получи конкретна информация, доколкото всички данни, свързани с
тези задължения са данъчна и осигурителна информация, за чието предоставяне е
предвиден специален ред, а именно: с писмено съгласие на лицето или въз основа
на акта на съда (чл. 74, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК.).
Тъй като
жалбоподателят твърди, че няма задължения, по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК,
а в същото време са налице конкретни доказателства само за едно задължение по
един ревизионен акт, което обаче не е влязло в сила, както и за това, че към
един по-късен (макар и ирелевантен за процедурата по сключване на договора с
избрания за изпълнител участник) момент – 30.07.2015г. и по-натам -01.09.15г.
„Пътстрой” ООД няма задължения, то независимо от отговора на компетентния
орган, че към релевантния за сключване на договор с изпълнителя момент, а
именно: 09.06.15г., това дружество „има
задължения”, доколкото НАП не предоставя конкретни данни
за нито едно обстоятелство, свързано с тези задължения, КЗК счита, че това
обстоятелство може да бъде установено по безспорен начин едва по реда,
предвиден в ДОПК и цитиран в писмото на НАП, а именно: чл. 74, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК чрез
писменото съгласие на въпросното дружество за разкриване на неговата данъчна и
осигурителна тайна.
Доколкото,
въпреки предприетите действия, при постановяване на обжалвания акт възложителят
не е изяснил по безспорен начин обстоятелствата, свързани с наличието на
основанията на чл. 74, ал.2, т.1, предложение първо, във връзка с чл.47, ал.1,
т.4 от ЗОП, той незаконосъобразно е обявил класирания на второ място участник
за изпълнител на обществената поръчка.
Поради наличието
на горното съществено нарушение в процедурата, КЗК счита, че обжалваното
решение следва да бъде отменено, а процедурата върната на етапа проверка на
въпросното обстоятелство по подходящ начин, включително и чрез реда, предвиден
в чл. 74, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, за да се установи по безспорен начин има ли
други задължения, извън обжалвания пред съда, цитиран в това решение ревизионен
акт, които да са влезли в сила и да не са отсрочени, разсрочени или обезпечени.
(Решение
№ 724 от 08.09.2015 на КЗК)
Жалбоподателят
изнася твърдение, че като основание за откриване на процедурата е посочен чл.105, ал.1 от ЗОП във вр.с чл.103, ал.1
от ЗОП, а същевременно в т.ІІ, 1 от решението е отбелязано, че процедурата
е договаряне
без обявление. Това противоречие води до невъзможност за евентуалните
участници да установят по кой ред ще бъде провеждана процедурата.
Видно от Решение
по т.4 от Протокол № 26 от 10.07.2015г., с което е открита процедура за
възлагане на обществена поръчка на основание чл.103, ал.2, т.9 от ЗОП, чрез договаряне без обявление с предмет:
„Доставка на варовик за сероочистващи инсталации /СОИ/“ с възложител „ТЕЦ
Марица Изток 2“ ЕАД, в р. ІI.1) е отбелязан видът на процедурата, а именно
договаряне без обявление, а в р.IІI: правното основание: чл.103, ал.2, т.9 от
ЗОП. Поради това изложеното твърдение се явява неоснователно.
Жалбоподателят
счита, че липсва конкретно законово основание, поради което процедурата се
провежда по този ред, както и липсват мотиви за избора от страна на възложителя
на тази процедура.
На първо място
следва да се отбележи, че съгласно чл.103,
ал.2, т.9 от ЗОП, възложителят взема решение за възлагане на обществена
поръчка чрез договаряне без обявление, когато предметът на поръчката е доставки
на стоки, определени по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите
борси и тържищата и одобрен от Министерски съвет с правилника за
прилагане на ЗОП. В списъка изрично е посочен
варовиков камък с код от Общия терминологичен речник 44921300-5. В р.V от решението за
откриване тези обстоятелства са конкретно посочени, поради което КЗК приема, че
обжалваният акт е мотивиран.
Твърди се още,
че в решението за откриване не са посочени количеството и обемът на поръчката,
изискванията на възложителя относно график за доставка, начин и начало на
доставката, място и дата на провеждане на договарянето.
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОП обявлението за
обществена поръчка съдържа определена информация като количество, изисквания
към участниците, критерии за оценка, но видът на процедурата „договаряне без
обявление“ не предполага наличие на обявление и тази информация се съдържа в
поканата за участие съгласно чл.91,
ал.2 от ЗОП. Поканата за участие се изпраща до избраните участници и до
АОП. Тя не подлежи на публикуване нито в Регистъра към АОП, нито в профила на
купувача на възложителя. Предвид изложеното, КЗК приема подадената жалба за
неоснователна. (Решение
№ 723 от 08.09.2015 на КЗК)
Видно от
изложеното до тук, при вземане на решение за прекратяване на процедурата на
основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП,
възложителят
не е обвързан с преценка на обстоятелства и факти касаещи единствената оферта,
която отговаря на предварително поставените изисквания, включително не е
задължен да изтъква мотиви дали същата отговаря в пълна степен на предварително
поставените изисквания, дали е конкурентна и т.н. Следователно, при
наличието на обстоятелствата посочени в хипотезиса на чл. 39, ал. 2, т. 2 от
ЗОП, възложителят
по своя преценка решава дали да прекрати или да не прекрати процедурата
по възлагане на обществената поръчка. Като единствено при вземане на решение за
прекратяване на процедурата е задължен да го мотивира с факти и обстоятелства, които
доказват, че при провеждане на процедурата е настъпила хипотезата на чл. 39,
ал. 2, т. 2 от ЗОП, тоест: има само един кандидат или участник, който отговаря
на изискванията на чл. 47-53а от ЗОП; или както е в случая само една оферта
отговаря на предварително обявените условия. Следователно, в настоящия случай при
оперативна самостоятелност на възложителя, контролът за законосъобразност,
осъществяван от КЗК, се разпростира единствена до проверка на това, дали
изложените в мотивите съображения се покриват с изискванията на правната норма
или не. Тоест, проверката за законосъобразност следва да се разпростре
само върху обстоятелствата дали е налице една оферта, която отговаря на
предварително обявените условия от възложителя, както и дали са налице или липсват
мотиви в тази насока. Останалото е въпрос на целесъобразност в действията на
възложителя, по който въпрос контролът за законосъобразност, осъществяван от
КЗК по чл. 120, ал. 1 от ЗОП, е изключен. (…)
При наличието на
само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия за провеждането
на обществената поръчка, възложителят е приел за целесъобразно да
прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, а не да я
финализира със сключване на договор с единствения допуснат участник, отговарящ
на неговите условия, възможност, предоставена му от законодателя с горепосочения
законов текст. По този начин е изпълнена и втората законова предпоставка -
решението за прекратяване на процедурата да бъде мотивирано от възложителя. В
този смисъл и в тази насока са застъпените мотиви в Решение № 4658/30.03.2012
г. на ВАС по адм. д. № 3080/2012 г., а именно, че мотиви, които обосновават
преценката по целесъобразност на възложителя не подлежат на преценка за
законосъобразност, т.е. КЗК не следва да разглежда причините, поради които
възложителя е взел решение да прекрати процедурата за възлагане на обществената
поръчка.
Относно довода,
че постановеното решение на възложителя е тенденциозно и искриминационно, тъй
като възложителят е могъл веднага след констатиране на нередовността на
офертата с Протокол № 1 на другия участник да прекрати процедурата на осн. чл.
39, ал. 2, т. 2 от ЗОП, то следва да се отбележи, че в цитираната законова
хипотеза законодателят предоставя възможност, но не и задължение за възложителя
да прекрати процедурата, като не задължава също тази възможност да бъде
упражнена в определен етап от процедурата. (Решение
№ 721 от 08.09.2015 на КЗК)
По преписката са
представени декларации по чл. 33, ал. 4
от ЗОП, подадени от „Обединение „ФСК-2015“, Консорциум „Ефективност-2015“
ДЗЗД и „КПМГ България“ ООД, съгласно които техническите им предложения имат
конфиденциален характер. Действително, в публичния вариант на протокол № 2, в
който е отразено извършеното оценяване на техническите предложения от
подадените оферти, е заличено както краткото описание на предложенията, за
които са подадени декларации за конфиденциалност, така и частта „Кратко
описание на оценките по всеки подпоказател“,
в която всъщност са възпроизведени мотивите за поставените оценки на
участниците.
Установеното е в
противоречие с принципите за публичност и прозрачност, прокламирани в чл. 2 от ЗОП, тъй като мотивите,
послужили като основание за поставяне на конкретен брой точки на определен
участник, следва да бъдат публично достъпни. Комисията, като не е
обявила публично мотивите си, е заличила по-голям обем информация от този,
който тримата участници са определили и който законът допуска съгласно чл. 22б, ал. 3 от ЗОП. В конкретния
случай обаче КЗК счита, че допуснатото нарушение не е засегнало правния интерес
на жалбоподателя, поради което се явява несъществено. На първо място,
Обединение „ФСК-2015“ е упражнило ефективно правото си на защита, като е подало
жалба, в която оспорва собственото си оценяване по подпоказател Тi2, по който
му е поставен по-малък брой точки от максималния възможен. Нещо повече, в
жалбата си обединението конкретно се позовава
на мотивите, изложени от помощния орган на възложителя в протокол № 2 по отношение на
поставената му оценка и заличени от него като конфиденциални. На следващо
място, налице е класиран преди жалбоподателя участник, чиято техническа оферта
не е конфиденциална, съответно мотивите за поставените му оценки са отразени в публичната
версия на протокола, но последните не се оспорват като незаконосъобразно
завишени, въпреки че по подпоказател Тi2 ДЗЗД „Импакт“ е получило пълен брой
точки, т.е. по-висок резултат от жалбоподателя. Съответно КЗК приема, че
обединението е законосъобразно класирано на второ място в процедурата.
При това
положение, доколкото се установи, че не е допуснато нарушение при оценяването
на техническата оферта на Обединение „ФСК-2015“, и въпреки че жалбоподателят
действително няма достъп до мотивите, с които е обосновано оценяването
на техническите предложения на класираните преди него, съответно на първо и на
трето място, участници, връщането на процедурата с оглед разкриване съдържанието
на част „Кратко описание на оценките по всеки подпоказател“ от Протокол № 2 в
случая се явява безпредметно, тъй като не би засегнало оценяването на офертата на
законосъобразно класирания на второ място участник, а оттук не би подобрило
правното положение на жалбоподателя (класиран на четвърто място) в посока
избирането му за изпълнител.
Предвид
изложеното, посочените в жалбата на Обединение „ФСК-2015“ твърдения се явяват
неоснователни, предвид което същата следва да бъде оставена без уважение. (Решение
№ 719 от 08.09.2015 на КЗК)
Жалба на ЗАД
„Виктория“ е насочена и срещу бездействието на възложителя по отношение
неизпълнението на Решение № 17 от 20.01.2015 г. на КЗК, по преписка № КЗК- 1118/2014
г. Съгласно чл. 120, ал. 4 от, на обжалване, по реда на Глава единадесета от
същия закон, подлежат действия или бездействия на възложителя, с които се
възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. В изречение второ
на същата разпоредба е установено, че не подлежат на самостоятелно обжалване
действията на възложителя по издаване на решенията по ал. 1 на чл. 120 от ЗОП.
Доколкото твърдяното от страна на жалбоподателя бездействие не попада в
изключенията, определение по изречение второ на чл. 120, ал. 4 от ЗОП, то ЗАД „Виктория“ има право да подаде жалба
срещу бездействието на възложителя. Същата е допустима, тъй
като соченото непродължаване на процедурата възпрепятства участието на ЗАД „Виктория“.
Дружеството е участник в процедурата по възлагане на обществената поръчка и твърди,
че към момента офертата му не се разглежда и оценява, и процедурата не е
продължена.
В тази връзка
следва да се приеме, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес,
пред компетентен орган, следователно е допустима. (Решение
№ 718 от 08.09.2015 на КЗК)
Що се касае до
твърдението от жалбата, че във връзка с отправеното искане по чл. 68, ал. 11 от ЗОП от страна на комисията
в протокола не е отразено коя информация, касаеща характеристиките на
предлаганите материали, липсва, както и не се коментира какви документи са
представени от участника и кои от тях са приети и разгледани от комисията,
следва да се посочи, че в ЗОП не се съдържа императивно задължение
помощният орган да отразява в протокола от дейността си представените от
участниците разяснения, поискани на основание чл. 68, ал. 11 от ЗОП.
Следва да се има предвид също, че преценката дали изтъкнатите от участника обстоятелства
са обективни или не, е в оперативната самостоятелност на помощния орган и КЗК
не може да вземе отношение. Дали е налице описание на обясненията на участника
е въпрос, чийто отговор е ирелевантен по отношение законосъобразността на обжалваната
заповед, доколкото изискването и даването на въпросните разяснения не се явява
задължителен реквизит на изискуемото по закон съдържание на съответния протокол,
съобразно текста на чл. 72, ал. 1 от ЗОП. От значение в случая, предвид
отстраняването на ДЗЗД „Козлодуй 2015“, гр. Варна, е дали комисията е спазила разпоредбата
на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗОП,
излагайки точно и конкретно мотиви за прилагането на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП спрямо този участник.
Видно от
протокола, комисията е възпроизвела тези части от направеното от ДЗЗД „Козлодуй
2015“, гр. Варна техническо предложение, по които се установяват нередности.
КЗК намира, че помощният орган е действал законосъобразно, като точно и
конкретно е посочил несъответствията и пропуските, които са го мотивирали да отстрани
жалбоподателя, а именно (Решение
№ 717 от 08.09.2015 на КЗК)
Жалбоподателят
излага твърдение, че в хода на процедурата, възложителят е допуснал пропуск,
като е публикувал в Профила на купувача непълна документация на 20.04.2015
г. и впоследствие, един ден по-късно - на 21.04.2015 г. е добавил 3 страници от
раздел XIII. Показатели, относителната им тежест и методики за определяне на
комплексните оценки на офертите - страници 36, 37 и 38. Отстраняването на
подобна грешка трябва да бъде направено в съответствие е императивните
изисквания както на ЗОП и на Вътрешните правила за възлагане на обществените
поръчки в МТИТС, съгласно които самият възложител предвижда като валиден правен
механизъм за отстраняване на пропуск в документацията, публикуването на решение
за промяна по реда на чл.27а от ЗОП.
КЗК счита
възражението за недопустимо. Методиката е част от Документацията за участие,
която е одобрена с решението за откриване на процедурата, като срокът за
оспорване законосъобразността на този акт към настоящия момент е преклудиран. Документацията
за участие е публикувана в профила на купувача на интернет – страницата на
възложителя, като е осигурена възможност за всички заинтересовани страни да се
запознат с изискванията и условията за участие в процедурата, като „Мобилтел“
ЕАД не е бил възпрепятствано да подаде валидна оферта за участие в процедурата,
която впоследствие е участвала в класирането. Освен това, както е изрично
указано и в електронната преписка на обществената поръчка страници 36-38 са
допълнително публикувани поради „технически проблем при сканирането”. С допълнителното
публикуване на посочените страници още на следващия ден е отстранен единствено
технически проблем при публикуването на документа и чл. 27а от ЗОП не намира
приложение в конкретния случай. (Решение
№ 678 от 01.09.2015 на КЗК)
Възложителят е
изискал пакетна услуга, комбинираща предоставянето вкл. на мобилни и
фиксирани обществени електронни съобщителни услуги, а не отделни такива, като е
включил и неограничен достъп до интернет. В тази връзка може да бъде съобразена
легалната дефиниция, предвидена в § 1, т. 79 от ДР на Закона за електронните
съобщения, а именно че "Ценови пакет" е пакет от две
или повече услуги, чиито цени са различни от цените на всяка от услугите, ако
същите услуги се предоставят извън пакета. В случая възложителят е приел, че
оценката по Ценови показател се получава като сбор от точките, получени при
оценяването на вкл. на мобилни гласови услуги и мобилни интернет услуги, поради
което не са налице условия да се търси кроссубсидиране на разходите. Доводът на
жалбоподателя, че „БТК“ ЕАД не предлага подобни оферти на другите си клиенти на
дребно е недоказан, а също и неотносим към правния спор, тъй поръчката
не предполага предоставяне на услуги на дребно, а на клиенти, включени в
корпоративна група и техните семейства, като операторът на съобщителни
услуги е в правото си сам да определи ценовите параметри на предложението си за
съответния договор. (Решение
№ 678 от 01.09.2015 на КЗК)
Що се отнася до
искането за възлагане на направените разноски във връзка с изготвяне и подаване
на жалбата и предвид липсата на доказателства за реалното
изплащане на уговореното възнаграждение, както и за ползването на
правна помощ от адвокат или юрисконсулт, то същото следва да бъде оставено без
уважение като недоказано. (Решение
№ 678 от 01.09.2015 на КЗК)
От фактическа
страна е установено, че г-н Благомир Благоев е вписан в регистъра на АОП, воден
на основание чл. 19, ал. 2, т. 8 ЗОП,
като там е посочено, че е завършил специалност „Комуникации в бита и бизнеса” –
Свободен факултет към Техническия университет. Отбелязано е още, че експертът
има 15 години опит в областта на информационните технологии. Изложеното е
достатъчно да се приеме, че външният експерт, включен в състава на комисията,
притежава необходимата професионална компетентност с оглед предмета на
обществената поръчка, който безспорно е в сферата на комуникациите –
предоставяне на съобщителни услуги. От цитираните по-горе законови разпоредби е
видно, че законодателят не поставя пред експертите, включвани в състава на
комисии по чл. 34 ЗОП, изисквания за
тясна специализация по предмета на конкретната обществена поръчка, а за
професионална компетентност. Прочитът на легалната дефиниция на това понятие
показва, че то е по-широко. За да са удовлетворени изискванията на закона, е необходимо
и достатъчно да са налице знания и/или умения по предмета на поръчката, без
значение на начина, по-който са придобити – чрез образование, допълнителна
квалификация или в процеса на дейността на съответния експерт. В този
смисъл следва да се приеме, че професионалната компетентност на външния експерт
по разглежданата обществена поръчка съответства на законовите изисквания,
доколкото е налице техническо образование и професионален опит в областта на
комуникациите. (Решение
№ 663 от 01.09.2015 на КЗК)
Разпоредбата на чл. 68, ал. 11, т. 1 ЗОП указва, че при
необходимост комисията може да изиска информация от други органи и лица. Няма
специални законови изисквания към органите, от които ще се изисква
информацията. По-конкретно, не е посочено, че може да се иска информация
само от органи, притежаващи методическа, контролна или надзорна компетентност.
Действително становищата, изискани по реда на чл. 68, ал. 11, т. 1 ЗОП, нямат
задължителен характер, а следва да се преценяват ведно с останалата информация.
В конкретния случай обаче това е сторено.
Следва да се
посочи, че в протокола си комисията изчерпателно разяснява правомощията на ИА
ЕСМИС, с което мотивира решението са да изиска разяснение от този орган. От
изложеното е видно, че Агенцията отговаря не само за централизирани и интегрирани
информационни системи и услуги на ниво държавна администрация, но изготвя и
отговори на становища по запитвания и др. подобни, свързани с функциите и дейността
й. (Решение
№ 663 от 01.09.2015 на КЗК)
По отношение на
искането за разноски от страна на жалбоподателя, КЗК прие следното: съгласно чл.122г, ал. 9 от ЗОП, КЗК се произнася
по отговорността за разноски при условията и по реда на чл.143 от АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се
присъждат на жалбоподателя от бюджета на органа, издал оспорвания акт, при
отмяна на обжалвания административен акт или на отказа да бъде издаден, както и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт.
Доколкото в настоящия случай оспорваният акт следва да бъде потвърден като
законосъобразен и не са налице другите хипотези на чл.143, ал. 1 и ал. 2 от
АПК, по аргумент на противното, искането на жалбоподателя „Интерланг“ ЕООД за
присъждане на разноските, направени в настоящото производство, следва да бъде
оставено без уважение.
Същевременно,
предвид неоснователността на подадената жалба и във връзка с постъпилото искане
за разноски, дружеството „Интерланг“ ЕООД, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да заплати на заинтересованата
страна- „Диалог- плюс“ ООД, възнаграждение на процесуалния му представител в
размер на 1 273,60 лева. (Решение
№ 661 от 01.09.2015 на КЗК)
Няма коментари:
Публикуване на коментар