Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CХI

Съобразно приложимото право - чл. 203, ал. 2, изр. първо ЗОП „Искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата”. Цитираната норма е процесуална и императивна и като такава не подлежи на разширително тълкуване, така както е процедирала КЗК. При други подобни случаи включително и по идентичния нормативен текст по отменения чл. 121, ал. 3 от ЗОП (отм.) ВАС е имал възможността да посочи, че цитираният законов текст следва да се тълкува и прилага стриктно, а настоящият случай не съдържа хипотеза, която да налага отклоняване от наложилата се съдебна практика по точното тълкуване и прилагане на закона. Ето защо, след като законодателят изрично е вменил задължението искането за спиране да се подава “едновременно” с жалбата, означава ако не във всички случаи на един и същ хартиен носител, но абсолютно винаги да е по едно и също време, т.е. заедно с подаването на жалбата. Въведеното ограничително условие стеснява и ограничава процесуалната възможност на жалбоподателя да поиска налагане на временна мярка след подаване на жалбата. Направеното за пръв път искане след този момент се явява просрочено, независимо от обстоятелството, че е спазен 10-дневният срок за подаване на жалба по чл.197, ал.1 ЗОП. В тази връзка неоснователен е довода на ответното дружество, че в посочения 10-дневен срок може да извършва многократно всякакви процесуални действия по обжалването. Това е така само когато допълнително развива и уточнява първоначалните доводи (обстоятелства по см. на чл. 207 ЗОП) в жалбата, респ. направеното едновременно с нея искане за спиране.

За прецизност следва да се посочи, че в първоначалната жалба действително не се съдържа искане за спиране (което е релевантното и безспорно обстоятелство в случая), а в обжалваното определение КЗК не е посочила с коя точно молба (вх.№, дата) е била сезирана с искане на спиране на процедурата, а и такъв документ съдържащ искане за спиране не се съдържа в преписката. При тези данни още на едно основание следва да се приеме, че искането за спиране не е направено надлежно по см. на чл. 203 ЗОП. Съдът е задължен служебно да следи за допустимостта на акта, предмет на съдебен контрол. Поради това определението като постановено по недопустимо искане следва да се обезсили, искането да бъде оставено без разглеждане и производството пред КЗК в частта относно постановеното спиране на процедурата, да бъде прекратено, а в останалата част по жалбата против решението за откриване следва да продължи. (Определение № 10948 от 19.10.2016 г. на ВАС)

В случая КЗК е допуснала предварителното изпълнение на решението на възложителя въз основа втората и третата предпоставки по смисъла на чл. 205 ал. 4 ЗОП. Настоящият състав споделя съображенията на КЗК за допускане на предварителното изпълнение на обжалваното решение. Оспореното решение на възложителя като краен резултат е насочено към дейности свързани с подобряване качеството на неоанталните здравни грижи в страната, което ще доведе до повишаване шанса за живот на най-малките и уязвими пациенти, а от там и за намаляване смъртността сред децата. С оглед предмета и особеностите на процесната обществена поръчка и дейности пряко свързани с осигуряването на оптимална послеродова адаптация на новородените деца и лечението на всички патологични състояния, възникващи в неонанталния период е налице особено важен обществен интерес от една страна , а от закъснение изпълнението на обществената поръчка, от друга, може да последва труднопоправима вреда, което налага допускане на предварителното изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка. Чрез допускане на предварително изпълнение би се позволило на възложителя да сключи договор за реализация на предмета на обществената поръчка и по този начин активно да се използва целия период от време. Посочените основания са достатъчни за допускане на предварителното изпълнение, поради което правилно КЗК е постановила определението си. Налице са основанията на чл. 205, ал.4 ЗОП. Оспореното определение е правилно, законосъобразно, не страда от сочените в частната жалба пороци, поради което следва да бъде потвърдено. (Определение № 11883 от 07.11.2016 г. на ВАС)

КЗП правилно е преценила, че в конкретната хипотеза следва да се съобрази предмета на обществената поръчка - „Доставка на инкубатори за интензивни грижи за новородени и недоносени деца с екстремно ниско тегло, инкубатори за интензивна грижа за новородени и недоносени деца, инкубатори за специални грижи за новородени и транспортни инкубатори с интегриран респиратор и монитор за интензивна терапия за новородени деца“. Този предмет включва доставка на: 1.1. инкубатори за интензивни грижи за новородени и недоносени деца с екстремно ниско тегло – 22 броя; 1.2. инкубатори за интензивна грижа за новородени и недоносени деца – 26 броя; 1.3 инкубатори за специални грижи за новородени - 45 броя и 1.4. транспортни инкубатори с интегриран респиратор и монитор за интензивна терапия за новородени деца – 33 броя. Предметът на процесната обществената поръчка е с изключително важно държавно и обществено значение, тъй като касае живота и здравето на най-уязвимите новородени и недоносени деца с екстремно ниско тегло. В случая своевременното изпълнение на обществената поръчка е необходимо за защита животът или здравето на новородените и недоносени бебета. Изпълнението на поръчката е необходимо и да се защитят особено важни държавни и обществени интереси в областта на здравеопазването.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че клиниките в страната разполагат с необходимата неонатологична апаратура, поради което не се поставя под заплаха живота и здравето на гражданите. Оплакването е неоснователно, тъй като след като е обявена обществената поръчка, явно е необходимо закупуването на нова апаратура. При всички случаи тя би била по-съвременна и неамортизирана. Като такава тя би спомогнала за по-добра защита живота и здравето на най-уязвимите новородени и недоносени бебета. Дори и на няколко деца да бъде спасен живота или бъде опазено или подобрено здравето с новата апаратура, това е достатъчно за наличие на една от предпоставките по чл.205, ал.4 от ЗОП, а именно - да се осигури животът или здравето на гражданите. Последното обуславя допускане предварителното изпълнение на решението на възложителя. (Определение № 11968 от 08.11.2016 г. на ВАС)

Съгласно чл. 205, ал. 4 ЗОП, когато се обжалва решение за избор на изпълнител възложителят може в становището си по чл. 200, ал. 2 ЗОП да поиска от КЗК допускане на предварително изпълнение на решението. В случая са налице именно визираните от цитираната норма, материалноправни предпоставки за допускането на предварително изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществена поръчка. Предметът на последната е пряко свързан с приемане на отпадъци, предварителното им третиране, оползотворяване и компостиране, както и депониране и временното им съхраняване, своевременното изпълнение на които е в обществен интерес, а забавата им би могла да рефлектира върху живота и здравето на гражданите. Посочените основания са достатъчни за допускане на предварителното изпълнение, поради което правилно КЗК е постановила определението си и е приложила ЗОП. При наличието на основанията по чл. 205, ал. 4 ЗОП, настоящият състав приема оспореният акт на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразен. Последният не страда от сочените в частната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. (Определение № 11094 от 21.10.2016 г. на ВАС)

Преди всичко следва да се отбележи, че с оглед датата на откриване на процедурата - 28.06.2016 г., в разпореждането правилно са посочени текстове от новия ЗОП по аргумент за противното от § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОП, но тези текстове нямат нищо общо с постановения резултат за отказ да се образува производство и да се върне жалбата на жалбоподателя. Цитираните разпоредби на чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗОП се отнасят за правото на обжалване и срока за подаване на жалби, а както се каза вече по-горе, в случая по подадената жалба е отказано да бъде образувано производство и жалбата е била върната, поради което правилното правно основание е чл. 201 от ЗОП.

Съгласно чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗОП, председателят на Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато не са отстранени нередовностите в срока по чл. 199, ал. 4. Тази хипотеза не е налице в конкретния случай поради следното:

Пред Комисията за защита на конкуренцията е подадена ЖАЛБА с вх. № ВХР - 1328/11.07.2016 г. (пощенско клеймо - 08.07.16 г.), от Дружество по ЗЗД. Жалбата е насочена срещу Решение № РД-15-540 от 28.06.2016 г. на кмета на [община] за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление с предмет: "Изпълнение на довършителни дейности от етап І по изграждане на обект Регионално депо за неопасни отпадъци“. Такова решение не се съдържа в изпратената от КЗК на ВАС административна преписка.

С писмо изх. № СНР - 559 от 26.07.2016 г. на КЗК, на основание чл. 199, ал. 4 от ЗОП, ДЗЗД, представлявано от Й. К. е уведомено да отстрани допуснатите в жалбата нередовности, а именно да представи: 1. Документ (вносна бележка) за платена държавна такса в размер на 1700 лева; 2. Договор за създаване на ДЗЗД и 3. Изрично пълномощно на името на Й. К. от всяко едно от дружествата, участници в ДЗЗД, което да му дава право да представлява дружеството пред Комисията за защита на конкуренцията, включително и да подаде от негово име жалба срещу Решение № РД -15-540/28.06.2016 г. В изпълнение на тези указания в КЗК е постъпило писмо вх. № ВХР-1328/29.07.2016 г. от лицето Н. К., към което прилага документ за платена държавна такса в размер на 1700 лева. Освен това моли да се приеме, че жалбата е подадена само от [фирма] -, който е водещ съдружник с 80 % дялово участие в ДЗЗД, поради невъзможност в тридневен срок да се подпише изрично пълномощно от тримата чуждестранни съдружници. Освен това уточнява, че с Протокол от извънредно общо събрание на акционерите от 26.01.2016 г. наименованието на дружеството е променено, като промяната е вписана в Търговския регистър. Прилага отново същата жалба, но вече подписана само от името на [фирма], с представител Н. Г. К. От приложените в преписката доказателства се установява, че на 25.01.2013 г. е бил подписан Договор за създаване на гражданско дружество между няколко фирми, с наименование ДЗЗД […], с цел участие в откритата процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на проект в работна фаза и изграждане на общата инфраструктура и етап І на Регионално депо за неопасни отпадъци на общините […], с възложител [община].

От така описаната фактическа обстановка съдът достига до други правни изводи, различни от тези, които е направила КЗК.

Обжалва се решение № РД-15-540/28.06.2016 г. на Кмета за откриване на процедура на договаряне без предварително обявление. Очевадно е, че обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на проект в работна фаза и изграждане на общата инфраструктура и етап І на Регионално депо за неопасни отпадъци на общините […], и обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на довършителни дейности от етап І по изграждане на обект Регионално депо за неопасни отпадъци на общините […], са различни. За този друг различен втори поред предмет на обществената поръчка все още не е образувано Сдружение по ЗЗД. В тази връзка няма никакво правно значение Уведомителното писмо от Р. И. С., на което се е позовала КЗК, че трите унгарски дружества не са давали съгласие за подаване на всякакви жалби от името на [ЮЛ]. И това е така, защото в конкретния случай се касае за жалба срещу решение за откриване на процедура, а не за жалба срещу решение за класиране и определяне на изпълнител на обществената поръчка. Жалба срещу решение за откриване може да подаде в 10-дневния срок по чл. 197 ЗОП всяко заинтересовано лице, което според легалната дефиниция в § 2, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗОП е "всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение". По-конкретно, доколкото не е приложено самото решение за откриване № РД-15-540/28.06.2016 г., а и по-погрешка е приложено Обявление, но за другата предходна обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на проект в работна фаза и изграждане на общата инфраструктура и етап І на Регионално депо за неопасни отпадъци на общините […], може да се приеме, че случаят попада в чл. 198, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП.

Гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите (чл. 357 - 364 от ЗЗД) или Консорциум по Търговския закон (чл. 275 от ТЗ) е неперсонифициран правен субект. По същността си представлява сдружение на юридически и/или физически лица за осъществяване на определена дейност или за постигане на една обща цел, като за сключване на договора не е необходима нотариална форма, същият не се вписва в нотариалните книги, нито е задължителна нотариална заверка на подписите. Сдружението изначално не е легитимен правен субект. То винаги се състои от отделните участници в обединението според Договора за учредяване, които независимо как са наречени: страни, учредители, участници, съдружници, партньори и т.н. и независимо от това, дали те помежду си са определили един от тях за лидер, водещ партньор или управляващ съдружник и независимо от това дали той е физическо лице или търговец - дружество или ЕТ (едноличен търговец). Разпоредбата на чл. 10 от ЗОП допуска участие на обединения в обществените поръчки, следователно обединението е правосубектно по ЗОП, но изискването за създаване на юридическо лице е евентуално след определянето му за изпълнител на обществената поръчка според изискванията на възложителя и то посочени в решението за откриване на процедурата.

За подаване на жалба срещу решение за откриване обаче не е необходимо да бъде създадено предварително ДЗЗД, тоест създаването на Дружество по ЗЗД или ТЗ не е условие за редовност на подадена жалба, а жалба може да се подаде и от един само правен субект, който има намерение да се сдружава за в бъдеще, за разлика от жалби срещу решение на възложителя за класиране, когато жалбата трябва да е подадена от всички участници в Обединението така, както са участвали в обществената поръчка.

В случая независимо, че като подател е посочено Дружество по ЗЗД [ЮЛ], жалбата до КЗК е подписана от Й. И. К., който е бил изпълнителен директор на [фирма]. В срока за отстраняване на нередовностите, новият управител на същото дружество, но с променено наименование - Н. Г. К., изрично е заявил, че жалбата е подадена само от [фирма], което е допустимо, защото се касае за уточнение на подателя на жалбата до КЗК, а не до подаване на нова жалба от лице, което не е било първоначално упоменато в жалбата.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а преписката да се върне на КЗК за продължаване на процесуалните действия по образуване на производство и разглеждане на жалбата по същество. (Определение № 11826 от 03.11.2016 г. на ВАС)

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпила жалба, вх.№ ВХР-1582/11.08.2016 г., срещу решение, постановено в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка, с горепосочения предмет. С писмо, изх.№ СНР-627/22.08.2016 г., [фирма] е уведомено, че жалбата му е нередовна и са му дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности в тридневен срок от получаване на съобщението, по-конкретно за внасяне на дължимата за образуване на производството пред КЗК държавна такса и представяне на доказателства, че е спазен срока по чл. 197, ал. 1, т. 7 ЗОП - че 10-дневният срок от узнаването на обжалвания акт не е изтекъл. За тези указания дружеството е уведомено по електронна поща на 29.08.2016 г. След изтичането на законоустановения тридневен срок от тази дата, за отстраняване на нередовностите по жалбата, по мотиви, че не е изпълнило дадените му указания, тъй като не е установило по несъмнен начин датата на връчване на атакувания акт на възложителя, а оттам и че жалбата е подадена в законоустановения срок, КЗК приела, че същата е просрочена. В тази връзка председателят на КЗК е счел, че е налице основание по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗОП за постановяване на атакувания отказ да се образува производство.

Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. Общото правило на чл. 61 АПК налага съобщаването на административния акт, в тридневен срок от издаването му, на всички заинтересовани лица, с цел да обвърже страните с издадения акт и неговите правни последици. Именно датата на получаване на решението за определяне на изпълнител и в процесния случай, според чл. 197, ал. 1, т. 7 ЗОП, определя началото на срока за неговото оспорване. Но в тежест на административния орган е да докаже, че актът е бил надлежно съобщен и е стигнал до знанието на заинтересованите лица, за да се гарантира правото им на защита. Противно на това, КЗК приема, че не възложителят, а подалият жалбата участник в процедурата по възлагане на обществената поръчка следва да установи датата на получаване на решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител. Поради това, необоснован е направеният извод, че жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 197, ал. 1, т. 7 ЗОП. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на датата на съобщаване на акта е на органа, който черпи права от него и доказателствата в тази връзка следва да бъдат представени с административната преписка, която възложителят е длъжен да представи. В случая от данните по делото се установява, че КЗК не е изискала такива доказателства от възложителя, а от участника - жалбоподател в производството, без да съобрази, че правилото на чл. 199, ал. 3, т. 2 ЗОП визира представяне с жалбата и на доказателства, че е спазен срока при подаването й, което обаче предполага установено от възложителя в процедурата, надлежно връчване на административния акт. Поради това, разпореждането, с което е прието, че неизпълнението на дадените от председателя на КЗК, неправилни указания за отстраняване на нередовности по жалбата, съставлява основание за отказ по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗОП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката - върната на органа за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, в т.ч. преценка на допустимостта й с оглед сочения от подателя предмет. (Определение № 11551 от 01.11.2016 г. на ВАС)

С разпореждане на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд от 26.09.2016 г., издадено по реда на чл.216, ал.2 и чл.220, ал.1 от ЗОП вр. чл.213, т.3 и чл.228 от АПК, жалбата е оставена без движение. На жалбоподателя е указано в тридневен срок от съобщението да внесе по сметката на Върховния административен съд държавна такса в размер на 2250 лв. и да представи документ по делото. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение, а именно - прекратяване на производството. Разпореждането е надлежно съобщено с отразена дата на получаване 30.09.2016 г., видно от приложеното по делото извлечение от електронната поща и потвърждението на адресата за неговото получаване.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, констатира, че в посочения срок, който е изтекъл на 03.10.2016г. (понеделник – присъствен ден) и до настоящия момент указанието за представяне на платежен документ, доказващ заплащането на държавна такса не е изпълнено. От справка в счетоводството на съда се установява също, че дължимата държавна такса не е постъпила по сметка на съда. Съдът приема, че нередовността на жалбата не е отстранена, поради което и на основание чл.216 във връзка с чл.158, ал.3 от АПК във връзка с чл.216, ал.6 от ЗОП жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по нея да се прекрати. (Определение № 10807 от 17.10.2016 г. на ВАС)

Първото възражение в частната жалба е, че съобщението за необходимостта от заплащане на държавна такса не е получено от служител на дружеството. Възражението е недоказано. Видно от данните по преписката [фирма] чрез управителя си С. С. Н. е подало жалба против решение № 90 от 5.08.2016 година на заместник-главен директор, И.Д. Главен директор на Главна динекция "Отбранителна иквизиция" за класиране на участниците и определяне на изпълнител в проведена възлагателна процедура. В жалбата не е вписан никакъв адрес на управление, съдебен адрес, телефон, факс или електронен адрес. Адрес не се съдържа и в обжалваното решение на възложителя. Комисията е издирала адреса на управление - [населено място], [улица], склад № 3 и на него е изпратила по пощата писмото за отстраняване на нередовности. С върнатото известие за доставяне се удостоверява, че то е получено на 7.09.2016 година от Ц. Х., вписала се, като деловодител. С това е изпълнено общото правило в чл.50, ал.3 ГПК за връчване на съобщения на търговци и юридически лица - в канцеларията им на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Частният жалбоподател не е представил никакви доказателства за списъчния състав на дружеството в подкрепа на твърдението си, че няма такъв служител.

Второто възражение в частната жалба е за допуснато нарушение на правилата на чл. 210, ал. 2 ЗОП за връчване на съобщения на електронен адрес или факс, каквито са му били връчвани от комисията по други преписки. С приложените към частната жалба доказателства, страната установява, че на 02.09.2016 година по електронната поща е изпратила писмо до КЗК с искане да получава уведомления на адрес [населено място], [улица], склад № 3 или на факс № 032/94 4994. Към датата на изпращане на електронното писмо, КЗК е изпратила писменото си уведомление от 24.08.2016 година и то на адреса на управление на дружеството. От момента на получаването му - 07.09.2016 година е започнало течението на тридневния срок за отстраняване на нередовността, тъй като върнатото известие за доставяне е установило пред комисията успешно връчване на съобщението. Ето защо за комисията не е съществувало задължение за повторно връчване по факса.

Данните по преписката сочат, че в случая изобщо не са били налице условията на чл.210, ал.2 ЗОП за уведомяване чрез публикуване на съобщение в публичния регистър на официалната интернет страница на КЗК. Този способ за уведомяване се използва само в случай, че страната не предостави факс или електронен адрес за контакт или не е намерена на адреса, посочен в жалбата. Дружеството е намерено на адреса и уведомителното писмо е връчено на този адрес на лице, което се е представило за деловодител. Поради това не е следвало да се изпраща по факса, нито да се уведомява чрез публикуване на съобщение на сайта на комисията. По тези съображения частната жалба е неоснователна. Разпореждането е правилно и следва да се остави в сила. (Определение № 11744 от 03.11.2016 г. на ВАС)

Разгледано по същество, направеното искане за изменение на Решение № 749/06.10.2016 г. на КЗК, в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Преценката за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на разглеждания спор се извършва на база спецификата на отделния случай, като при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, адвокатския хонорар може да бъде намален при наличие на възражение за неговата прекомерност. В конкретния случай с Решение № 749/06.10.2016 г. КЗК е намалила размера на претендираното от „ЗТВ” АД, гр. Каблешково адвокатско възнаграждение от 1500 лв. на 500 лв., въз основа на направено възражение за прекомерност от страна на възложителя, като е приела, че предметът на производството по преписка № КЗК-163/2016 г., във връзка с изложените в подадената жалба твърдения, не е със значителна правна и фактическа сложност.

Предмет на производството по преписка № КЗК-163/2016 г. е Решение № 342, т. 4/17.03.2016 г. на изпълнителния директор на „Столичен Електротранспорт” ЕАД за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка, с което жалбоподателят е отстранен от участие в процедурата.

Изложените твърдения в жалбата касаят действия на комисията за провеждане на процедурата, респективно на възложителя, които са законодателно регламентирани, и по които е налице съдебна практика. Оспорени са изводите за несъответствие на представените от жалбоподателя мостри с поставените изисквания, както и тези за съответствието на представените от класирания на първо място участник, за доказването на което е поискано назначаването на техническа експертиза. Ангажиментите на процесуалния представител на жалбоподателя се изчерпват до изготвянето на жалбата и явяването в две открити заседания на Комисия за защита на конкуренцията, като на второто е изслушано изготвеното експертно становище. В тази връзка следва да се отбележи, че проучването на документацията за участие в процедурата, респективно на съответната оферта и цитираната от процесуалния представител нетипична материя, при всички случай е минимално необходима предпоставка за изготвяне на жалба срещу решение, действие или бездействие по процедура по ЗОП и не може да се приеме за обосноваващо фактическа и правна сложност на спора. Проучването по преписката е извършено по документацията за участие, протоколите от работата на комисията и офертите на жалбоподателя и определеният за изпълнител участник, предоставени на КЗК от възложителя на основание чл. 122а, ал. 5 от ЗОП (отм.). Действително по преписката е назначена техническа експертиза, съобразно направеното от жалбоподателя искане, като постановеното от КЗК решение е основано на изложеното от експерта становище, но подготовката на въпросите и запознаването с експертното становище не водят до значително увеличаване на обема работа на процесуалния представител на дружеството. Въз основа на изложеното, в случая е налице несъответствие между размера на заплатеното възнаграждение и фактическата и правна сложност на разгледания от КЗК спор по преписка № КЗК-163/2016 г., поради което искането на „ЗТВ” АД, гр. Каблешково за изменение на Решение № 749/06.10.2016 г. на КЗК, в частта за разноските, следва да се остави без уважение. (Решение № 924-03.11.2016г. на КЗК)

Твърдението на жалбоподателя, че предложения от класираният на първо място участник ЕТ „Македония – Иван Даньовски“ срок за доставка и рекламация на хранителните продукти от 9 мин е нереален и неизпълним, при положение, че склада на същия се намира в район „Овча купел“, а възложителят е в район „Младост“ както и твърдението, че в протокола на комисията не е представена обосновката на ЕТ „Македония – Иван Даньовски“ във връзка с така предложените от него срок, КЗК счита за неоснователни. Във връзка с така изложеното твърдение, КЗК следва да отбележи, че всеки потенциален участник, след като се запознае с условията за участие сам преценява с какъв ресурс (служители, база, механизация) разполага и съответно какъв срок за доставка и рекламация да предложи в офертата си. След извършен анализ на представената като писмено доказателство по преписката оферта на ЕТ „Македония – Иван Даньовски“ и по-точно „Документи за подбор“ се установи, че склада на участника, от който ще се извършва доставката на храна се намира на улица „Ралевица“ № 56, р-н „Витоша“, а не както погрешно е приел жалбоподателят – район „Овча купел“, т.е. разстоянието до възложителя, където ще се извърши доставката е значително по-кратко. От друга страна, след направено разяснение на основание чл. 54, ал. 13 от ППЗОП, участникът ЕТ „Македония – Иван Даньовски“ е направил пълно описание (схема) на маршрут, по който ще доставя храната с посочени: разстояние, улици, средна скорост на движение и времетраене на пътуването. Така представеното разяснение е част от Протокол № 1/20.07.2016 г. Предвид своята конкретност, подробност и прецизност, представеното разяснение дава реално и детайлно описание на така предложените от участника срокове за доставка и рекламация, като е възприето от помощния орган на възложителя, като допустимо и реализуемо. (Решение № 917-03.11.2016г. на КЗК)