Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗОП възложителят може да
определи критерии, въз основа на които да установи, че участниците разполагат с
необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката
при спазване на подходящите стандарти за качество. Законовите формулировки „може
да определи критерии” и „може да изиска” сочат, че разпоредбата е диспозитивна и следователно,
е въпрос на оперативна самостоятелност на възложителя, дали и как ще определи съответното
изискване за технически и професионални способности към участниците. Съгласно
на чл. 63, ал. 3 от ЗОП, когато предметът на обществената поръчка е сложен или е
със специално предназначение възложителят може да проверява техническите способности
на кандидата или участника и при необходимост оборудването за изпитване и изследване
и възможностите за осигуряване на качество. В ЗОП няма легална дефиниция, кога
предметът на обществената поръчка е сложен или със специално предназначение.
В конкретния случай, с оглед описанието на поръчката и становището на възложителя
обосновано може да се приеме, че предметът на поръчката е със специално предназначение
– доставка на хранителни продукти за нуждите на детски градини и домашен социален
патронаж. Оперативната самостоятелност на възложителя при преценката за
това, дали и какви критерии за подбор да постави е ограничена от изискването за
спазване на установените от чл. 2 от ЗОП принципи, вкл. и от забраната за формулиране
на условия, които необосновано ограничават достъпа на стопански субекти при възлагането
на обществени поръчки.
На тази плоскост
следва да се обсъдят и доводите на възложителя, че допълнително заложените критерии
за подбор се обуславят от предмета на настоящата обществена поръчка, с оглед на
групите лица, на които ще бъдат доставяни хранителните продукти, като при определянето
на критериите за подбор, възложителят е счел за необходимо да се гарантира допълнително
безопасността на доставяните храни. КЗК приема, че за конкретния възложител по настоящата
процесна поръчка, не само не е забранено, но дори и е необходимо да ползва легално
установените механизми, с които да гарантира безопасността и качеството на доставяните
хранителни продукти. Предвид спецификата на предмета на поръчката – доставка на
хранителни продукти за нуждите на детски градини и домашен социален патронаж, залагането
на изисквания от страна на възложителя, отнасящи се до безопасността и качеството
е допустимо. Изискванията за качество и безопасност могат да бъдат формулирани
както в техническите спецификации (т.
54, б. „б“ от § 2 от ДР на ЗОП), така и чрез съответни критерии за проверка
на техническите и професионални възможности на участниците, от които се изисква
доставката на качествени и безопасни за консумация от крайния потребител храни.
КЗК възприема становището на възложителя, че в случая, общественият интерес по отношение
здравето и живота на групите лица, на които ще бъдат доставяни хранителните продукти
- деца, самотни възрастни хора, младежи и възрастни хора в неравностойно социално
положение, налага залагането на изискване участникът да е внедрил система за управление
на качеството и система за безопасност на храните. (Решение № 1125 от 22.12.2016 на КЗК)
Твърдението на
жалбоподателя, че е налице само привидна разлика в наименованието на
новообявената поръчка, а реално дейностите са същите, като тези, описани в
договорите на ДЗЗД „ОРП 2014“, е неоснователно. В оперативната самостоятелност на
възложителя, с оглед нуждите си, е да определя предмета на поръчката, която ще
възлага. Възложителят е открил нова процедура по избор на изпълнител, с
предмет „текущ ремонт“, докато предметът на предходната процедура е дефиниран
като „основен“ ремонт. Съгласно дефинициите, дадени от законодателя в Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ „основен ремонт“ на строеж е частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация. Под „текущ ремонт“ на строеж следва да
се разбира подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата.
Цитираните
дефиниции допълнително свидетелстват за липсата на пълно съвпадение между
разглежданите обществени поръчки. За последното допринася и
представеният по преписката бюджет на община Плевен, който предвижда отделни
разходи за текущ и основен ремонт, както и представената от възложителя
Инвестиционна програма на община Плевен за 2016г., видно от която в нея се
съдържат отделно дейности по основен ремонт и дейности по текущ ремонт на
уличната мрежа. Наред с това в документацията по новооткритата процедура е
изрично посочено като източник на финансиране на обществената поръчка –
собствени средства от бюджета на община Плевен по бюджетен параграф, от който
ще бъде извършен разхода Д-ст 606 §10-30 „Текущ ремонт“. С оглед на изложения
фактически и правен анализ, жалбата на ДЗЗД „ОРП 2014“ се явява неоснователна,
а оспорваното решение на възложителя за откриване на публично състезание за
възлагане на обществена поръчка следва да бъде потвърдено. (Решение № 913 от 03.11.2016г. на КЗК)
В обжалваното
решение се съдържат мотиви, че с писмо с изх. № 53-00-184 от 10.02.2016 г.
председателят на комисията е поискал от [фирма] да представи подробна
писмена обосновка за начина на образуване на подпоказателя П 2i
"Срок за изпълнение на поръчката", която да се представи в запечатан,
непрозрачен плик, надписан "Обосновка за предложен срок за изпълнение на
обществена поръчка (изписва се името на поръчката), да не се отваря преди
заседанието на комисията". В Протокол № 2 са изложени съображения, че в
деловодството на [община] от жалбоподателя е получен запечатан, непрозрачен
плик, върху който е изписано "Допълнителни документи към оферта" за
възлагане на процесната обществена поръчка. Пликът е заведен в деловодството на
общината с вх. № 53-00-197 от 15.02.2016 г. в 09:38 часа. Въз основа на така
изложените фактически констатации, помощният орган на свое заседание на
01.03.2016 г. е взел решение да не отваря така описания плик, подаден от
[фирма], и да го предложи за отстраняване от по-нататъшно участие в
процедурата, тъй като съгласно чл. 68,
ал. 9 от ЗОП (отм.), участниците могат да представят допълнително документи
само относно доказване на съответствието им с критериите за подбор, поставени
от възложителя. На етап разглеждане на техническите предложения на участниците
комисията не може да приема допълнителни документи. След подробно запознаване с
представените по преписката писмени материали, КЗК е констатирала, че съгласно
Протокол № 2, в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 70, ал. 1 от ЗОП (отм.), и в срок от три работни дни от
получаване на искането за това, комисията е указала на [фирма] да представи
подробна писмена обосновка за начина на образуване на подпоказателя - П2i
"Срок за изпълнение". В тази връзка с писмо изх. №
53-00-184/10.02.2016 г. Председателят на конкурсната комисия е отбелязал, че
[фирма] следва да представи обосновката в срок от 3 /три/ работни дни от
получаване на искането за това, по реда на приемане на офертите в деловодството
на [община], на адрес: [населено място], [улица], всеки работен ден в работното
време от 08:30 ч. до 17:00 ч. Информацията се представя в запечатан,
непрозрачен плик, върху който се изписва: "ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕН СРОК ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ" за обществена поръчка /изписва се името на поръчката/,
адресирана до посочения в документацията за участие в процедурата адрес на
[община], до Комисията и надпис: "ДА НЕ СЕ ОТВАРЯ ПРЕДИ ЗАСЕДАНИЕТО НА
КОМИСИЯТА". Обосновки, постъпили в деловодството на [община] след изтичане
на определения срок, няма да се разглеждат от Комисията. След което на
поредното заседание на 01.03.2016 комисията е констатирала, че в срок, а указан
от нея за представяне на обосновка по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗОП (отм.),
не е постъпила писмена обосновка от [фирма]. В същото време в Протокол № 2 е
записано, че в деловодството на [община], на посочения адрес, от жалбоподателя
е получен запечатан, непрозрачен плик, върху който е отбелязано: "ДОПЪЛНИТЕЛНИ
ДОКУМЕНТИ КЪМ ОФЕРТА" […]. Във връзка с изложеното, КЗК е
отбелязала, че в обявлението за поръчка, както и в документацията за участие не
се съдържат каквито и да е изрични указания относно начина, по който следва да
се представят писмените обосновки […]. Действително, комисията изпраща искането
си по чл. 70, ал. 1 от ЗОП (отм.) до участника, със задължителни указания, по
какъв ред да представи тези документи. Но от друга страна ЗОП (отм.) не посочва определен
начин за представяне на изисканите от помощния орган писмени обосновки - нито в
чл. 70 от ЗОП (отм.), нито в останалите текстове от закона се съдържат
конкретни правила в подобна насока. Още повече, че чл. 57, ал. 1 и сл. от ЗОП (отм.)
уреждат реда, по който се оформя и подава самата оферта за участие в
процедурата, но тази разпоредба не е приложима към допълнително изисканите и
представяни от участниците документи за установяване съответствието им с
критериите за подбор, както и към цялата друга възможна кореспонденция между
възложител и участник, включително по приложение нормата на чл. 70 от ЗОП
(отм.). В случая става дума за особена процедура, изпълнението на която се
осъществява след отварянето на офертите на участниците. Ето защо, КЗК е приела
за неправилен извода на възложителя, че полученият плик съдържал допълнителни
документи по смисъла на чл. 68, ал. 9 от ЗОП (отм.), при положение че пликът
дори не е отворен за установяване на неговото съдържание. […] В отменения ЗОП не
съществува легална дефиниция на понятието "допълнителни документи",
с оглед на което всеки документ, който не е бил част от първоначалната офертата
на участника и е представен след крайния срок за получаване на оферти, се явява
допълнителен такъв. Още повече, че в чл.
68, ал. 10 от ЗОП (отм.) се употребява словосъчетанието "допълнително
представени документи", което по никакъв начин не прави всеки допълнително
представен документ само и единствено такъв за установяване съответствието на
участника с критериите за подбор. […] В действителност постъпилите документи са
били именно изисканата от помощния орган подробна писмена обосновка. В
конкретния случай, помощният орган на твърде формално основание е отказал да разгледа
представената подробна писмена обосновка, въпреки че след изтичането на срока
по чл. 70, ал. 1 от ЗОП (отм.) е разполагал с нея и същата му е била известна и
налична. […] Отделен е въпроса, че указанията на комисията какъв надпис
да има върху плика не почиват нито на закона, нито на изискванията на
възложителя.
Правилно КЗК е
отменила решението на възложителя, но преписката следва да се върне преди
всичко за обсъждане на постъпилата в срок писмена обосновка на основание чл.
70, ал. 2 от ЗОП (отм.) и едва след като комисията приеме тази писмена
обосновка, да пристъпи към етапа на разглеждане и оценка на документите в плик
№ 2 "Техническото предложение". (Решение
№ 13110 от 02.12.2016 г. на ВАС)
Видно от
Протокол № 3 комисията по чл. 34 от ЗОП /отм./ е провела публично заседание на
04.02.2016 год., на което са отворени ценовите оферти на участниците. На
заседанието са присъствали представители на всички допуснати до този етап на
процедурата участници (общо 4 на бр.). При отваряне на пликове № 3 „Предлагана
цена” комисията е оповестила ценовите предложения от офертите по обособени
позиции, като не е предложила на присъстващите представители да подпишат същите,
обстоятелство, което не се оспорва от възложителя.
Настоящата
инстанция, подобно на КЗК, приема че допуснатият от страна на комисията по чл. 34
от ЗОП пропуск представлява съществено нарушение на процедурните правила
по чл.69а, ал.3, изр. последно от ЗОП /отм./ и на основните принципи по
чл. 2 от ЗОП /отм./, в частност на принципа за публичност и равнопоставеност на
участниците, което влече незаконосъобразност на цялата процедура. Протоколът,
респ. протоколите на комисията представляват официален документ, т.е. издаден
по установения ред и форма, от длъжностни лица в кръга на службата им и като
писмено доказателствено средство служат за удостоверяването на извършените
съответни процедурни действия на комисията с оглед установените за нея правила
по ЗОП, както и за реда, по който са извършени. Същите се изготвят и публикуват
именно с цел да може да се удостовери съответен факт евентуално в бъдещ процес
(каквато е настоящата хипотеза), отразяват определено фактическо положение по
хода на провеждане на процедурата и се възприемат като надлежно доказателство
от настоящия орган по обжалване относно спазването на действията и
последователността на работата на комисията, регламентирана от закона. […]
Правилни са
изводите на КЗК, че е налице незаконосъобразност в поведението на
комисията при провеждане на специфичен етап от възлагателната процедура
- публично отваряне на запечатаните до този момент ценови оферти. При
извършването на това нормативно установено действие на комисията от
изключително значение е публичността, затова и в чл.69а, ал.3 от ЗОП /отм./ законодателят изрично е предвидил начин
за уведомяване, който да подсигури надлежното призоваване на участниците. Това
е моментът, в който комисията и присъстващите на заседанието се запознават за
първи път с ценовите предложения, а участниците имат възможност лично да се
убедят в истинността на посочените от комисията стойности, като наред с това
положат подпис върху хартиените носители, който по съществото си е пречка за
замяна в последващ етап на ценово предложение. С извършения от комисията
пропуск тази възможност за жалбоподателя, както и за останалите участници, е
била осуетена, като отворените пликове с ценовите оферти, бидейки оповестени,
са били прибрани от членовете на комисията.
С чл.69а,
ал.3, изр. последно от ЗОП /отм./ законодателят вменява задължение на възложителя
да предложи ценовите оферти да бъдат подписани от участниците. Дали да се
възползват от това свое право е в преценката на самите участници. Водещо в този
случай е задължението на комисията да предостави безусловно правото на представители
на участниците да парафират документите в ценовата оферта. Отказът на
представителите на участниците да подпишат ценовите предложения /ако има такъв/
следва да се обективира в протокола от работата на помощния орган.
При преценката
на съществеността на допуснатото нарушение на чл.69а, ал.3, изр. последно от ЗОП /отм./ следва да се съобрази, че „съществено” е това
нарушение, което е повлияло или е можело да повлияе на съответния орган да
промени решението си и ако не е било допуснато, правният резултат би бил друг.
В този смисъл допуснатото нарушение на чл.69а, ал.3, изр. последно от ЗОП /отм./ от комисията по провеждане на процедурата е
съществено по отношение изпълнение на изискванията за съответствие на ценовите
оферти с изискванията на документацията и възможността за извършване на
обективно оценяване, при спазване на принципите по чл. 2 от ЗОП /отм./ и в частност за публичност и равнопоставеност на
участниците.
Като КЗК е
обосновала извод, че възложителят е издал незаконосъобразен индивидуален
административен акт, е произнесла правилно решение. (Решение № 7459 от 21.06.2016 г. на ВАС)
Нормите на чл.69а от ЗОП са императивни и
задължават членовете на комисията да спазват законово установения ред при
извършване на действията по разглеждане, оценяване на предложенията, за което
да бъдат уведомени и участниците. Този императив е част от изпълнението на
принципа на прозрачност, визиран от законодателя в ЗОП. Нарушаването на
императивните изисквания на закона при провеждането на процедурата е основание
за отмяна на крайния акт на възложителя, в който те са инкорпорирани.
Константна е практиката на ВАС, че дейността на комисията по оценяване и
класиране на офертите се извършва при условията на оперативна самостоятелност.
Тя обаче не е напълно изключена от обхвата на последващ инстанционен контрол.
По аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗОП
/отм./, решенията на възложителите са индивидуални административни актове и
съответно по отношение на тях важат общите изисквания, въведени в АПК,
доколкото не са уредени специфични такива в самия ЗОП. От друга страна
разпоредбата на чл.169 АПК изрично
урежда възможността при обжалване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, да се проверяват две основни групи обстоятелства - дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е
спазил изискването за законосъобразност на издадения от него акт.
Именно това е направила КЗК по силата на препращащата норма на чл.122з ЗОП. Приложена на базата на
правилата, уредени в ЗОП, преценката за законосъобразност при оценяването
означава проверка на две групи обстоятелства, а именно дали комисията, като
помощен орган, е приложила точно предварително оповестените от възложителя
показатели, коефициенти за тежест и методика на оценяване, и второ - дали са
спазени законовите принципи, въведени в чл. 2, ал. 1, т. 1 - 3 ЗОП /отм./ за
прозрачност и равнопоставеност на участниците. Констатираните пороци в работата
на комисията пряко рефлектират върху законосъобразността на крайния акт. Оттук
се налага и изводът, че нарушението на посочените норми е съществено нарушение,
дало отражение, т. е. опорочило крайния акт на възложителя, а в случая и
представляващо второ самостоятелно основание за отмяната му. (Решение № 7459 от 21.06.2016 г. на ВАС)
На първо място
следва да се констатира, че в решението са допуснати изключително много очевидни
фактически грешки, които надхвърлят обичайния начин за поправка на основание
чл. 62, ал. 2 от АПК. На някои места
тези грешки водят и до различни правни изводи, което от своя страна променя
изцяло постановения резултат.
Погрешно КЗК е
посочила на няколко места в решението си, включително и в диспозитива, че
процедурата е открита с Решение № 2/16.10.2015 г. на възложителя. В действителност
процесната процедура по вид “договаряне с обявление” е открита с Решение №
12/27.07.2015 г. на възложителя, а с посоченото от КЗК второ по дата решение е
извършена промяна. […]
В началото на
своето решение КЗК е изложила същността на жалбата, изложила е становището на
възложителя, а като становище на [фирма] изцяло и дословно е повторила
становището на възложителя, което означава, че на практика в решението няма
посочено становище на заинтересованото лице, което е класирано на първо място и
съответно е определено за изпълнител на обществената поръчка.
В т. 1 от
диспозитива на решението на КЗК липсва цяло изречение, което може да се приеме,
че касае съдържанието на обжалваното решение в смисъл, че се отменя като
незаконосъобразно Решение № 8/24.03.2016 г. на управителя на [фирма], “с което
е обявено класирането на участниците в процедура на договаряне с обявление по ЗОП
за възлагане на обществена поръчка с предмет:” “Застрахователна услуга, чрез
сключване на задължителна застраховка "Злополука на пътниците в обществен
транспорт” за нуждите на [фирма] за период от пет години”.
Пак във връзка
с допуснатите от КЗК очевидни фактически грешки следва да се посочи, че в
решението е отразено, че искането на кмета на [фирма] за възлагане на
направените в производството разноски следва да бъде оставено без уважение.
[фирма] е еднолично акционерно дружество и не може да има кмет, който е
изпълнителен орган на местното самоуправление и местната администрация и се
избира пряко от населението на общината за срок от четири години, а конкретното
дружество си има други органи на управление и представителство. В тази връзка
при присъждане на разноските, същите се възлагат на юридическото лице или на
друг правен субект – участник в процедурите за възлагане на обществени поръчки,
но не и на представляващия, независимо дали е кмет, областен управител,
министър, управител, изпълнителен директор и т.н. В тази връзка неправилно в т.
3 от диспозитива на решението си КЗК възлага разноските на управителя на
[фирма], а не на самото дружество. […]
След като КЗК
е посочила, че жалбоподателят, който е [фирма] незаконосъобразно е класиран на
второ място, необяснимо защо процедурата е върната на етап преценка на
документите в Плик 2, което не само че не е в полза на жалбоподателя, чиято
писмена обосновка е била приета, а не неприета от комисията на възложителя, но по
този начин се нарушава принципната законова забрана за влошаване положението на
жалбоподателя и е недопустимо. Ако се приеме, че е допусната грешка и
вместо Плик № 2, КЗК е имала предвид Плик № 3, то указанията е следвало да
бъдат не в насока за преценка на документите в Плик № 3, а за отстраняване на
участника [фирма] от процедурата на основание чл. 70, ал. 3 от ЗОП (понастоящем
отменен).
С оглед всичко
изложено до тук, решението на КЗК не може да остане в този си вид, което налага
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли подадената
жалба срещу Решение № 8/ 4.03.2016 г. (Решение
№ 11922 от 07.11.2016 г. на ВАС)
Неправилно КЗК
е установила основание за отстраняване на участника [фирма], поради това, че
пликовете с ценовите оферти и по отделните обособени позиции са прозрачни и са
изготвени в нарушение на чл. 57, ал. 2
от ЗОП (отм.). Прието е, че „Същите са идентични с тези, представени от
[фирма]” който е отстранен само на това основание и позволяват да се види
съдържащата се в тях информация без използването на каквито и да е специални
средства.
По делото са
приложени 28 бр. пликове № 3 "Предлагана цена" на участника [фирма].
Съдебният състав изключително внимателно разгледа приложените пликове, които на
външен вид, цвят и размер са с голяма степен на сходност с тези, представени от
[фирма], но едва ли може да се приеме с невъоръжено око и без експертно мнение
квалификацията „идентичност” по смисъла в решението на КЗК и доводите в жалбата
пред КЗК на [фирма]. Установи се понастоящем, че поради достатъчната плътност
на хартията и начина на опаковане на съдържащия се в плика документ, плика нито
е „прозрачен”, нито може да се установи графичното му съдържание по начин (при
обичайни условия, без пликът да бъде специално за случая излаган на пряка
светлина), при който да бъде преодоляна тайната на ценовото предложение на
участника до отварянето му на публичното заседание от комисията за разглеждане,
оценка и класиране на подадените оферти.
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав приема неправилност на обжалваното
решение, свързано с допуснато нарушение от възложителя по чл. 69, ал. 1, т. 4,
във връзка с чл. 57, ал. 2 от ЗОП (отм.) като основание за отстраняването на
[фирма] от участие в процедурата. (Решение
№ 12146 от 10.11.2016 г. на ВАС)
Неоснователно
е прието от КЗК, че комисията за провеждане на процедурата е допуснала
нарушение при оценяването на техническите предложения на участниците като не е
посочила в протокола от работата си оценките на участниците по отделните
подпоказатели.
Действително
след като е изложила какво съдържат предложенията на отделните участници, в
Протокол № 3 от 26.02.2016 г. комисията за провеждане на процедурата е
посочила единствено крайните резултати по показател „Техническа оценка“, без да
отбележи точките на участниците по отделните технически подпоказатели
„Концепция за изпълнение на дейностите“ (Т1), „Анализ на основните рискове“
(Т2) и „Функционалност и адекватност на изпълнението“ (Т3), но по
делото са приложени индивидуалните протоколи на всеки член на комисията за
всеки участник поотделно и по всяка обособена позиция, поради което следва да
се приеме, че е налице индивидуална преценка, която не е необходимо да бъде
допълнително словесно мотивирана поради обстоятелството, че по законова
делегация се извършва от експерти в съответната област и то в условията на
оперативна самостоятелност. (Решение
№ 12146 от 10.11.2016 г. на ВАС)
В
документацията за участие възложителят е поставил изискването към участниците да
представят приложена към своите Технически предложения - „Процедура по известяване
на застрахователни събития, които биха могли да доведат до изплащане на щети/обезщетение“,
като е направил уточнението, че под процедура/и следва да се разбира реда,
условията, начините, действията, които следва да бъдат следвани/изпълнени. […]
В хода на извършеното
проучване по преписката, КЗК установи, че в своето Техническо предложение класираният
на първо място участник е заявил три срока за уведомяване при настъпване
на застрахователно събитие. Веднъж с декларирането, че е в състояние да
изпълни качествено поръчката в пълно съответствие с описанието на предмета на поръчката
и техническите спецификации на възложителя посочени в Раздел III от документацията,
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” заявява срок за уведомяване при настъпване на
застрахователно събитие – до 7 работни дни от датата на узнаването. В същото Техническо
предложение, в „Процедура по известяване на застрахователни събития, които биха
могли да доведат до изплащане на щети/обезщетение“, която възложителят задължително
е изискал от участниците, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е заявил два други
срокове за уведомяване при настъпване на застрахователно събитие - до 3 дни от узнаването,
а по рисковете „Пожар“ или „Кражба“ - до 24 часа от узнаването. Следователно, в
Техническото предложение на участника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е налице
нередовност по отношение на заявения от него срок за уведомяване при настъпване
на застрахователно събитие, която не може да бъде поправена и отстранена по реда
на чл.104, ал.5 от ЗОП. В случая, помощният
орган на възложителя неправилно е поискал от участника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” потвърждение на вече декларирано от него обстоятелство, тъй като повторното
деклариране не представлява разяснение или допълнително доказателство за вече декларираното
обстоятелство, а всъщност само потвърждава един от вече заявените срокове.
КЗК счита, че с деклариране единствено на част от заявените в Техническото предложение
обстоятелства, участникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е променил първоначалното
си Техническо предложение, което е недопустимо. Предвид изложеното, с приемането
на писменото потвърждение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, комисията на възложителя
е допуснала нарушение на чл. 104, ал. 5 от
ЗОП. Тези действия на комисията са неправомерни и са довели до порочност на
крайния акт по процедурата. (Решение №
1118 от 22.12.2016 на КЗК)
Няма коментари:
Публикуване на коментар