Не подлежат на обжалване актовете
на възложителите, издадени по повод възлагане на обществени поръчки чрез
събиране на оферти с обява и покана до определени лица. Безспорно е, че
стойността на обществената поръчка е в размер на 215 141.30 лв., като предметът
й е строителство. Това е видно от обявата за обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП. Обществената
поръчка попада в обхвата на глава двадесет и шеста от ЗОП, озаглавена „Събиране
на оферти с обява. Покана до определени лица”. Тази глава е извън обхвата на процедурите за възлагане на обществени
поръчки, изчерпателно изброени в чл.18, ал.1 ЗОП, а на обжалване по реда на
чл. 196, ал. 1 и 5 ЗОП подлежат
решенията на възложителите, постановени в процедурите за възлагане на
обществени поръчки, както и действията и бездействията им, с които се
възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурите. (Определение № 12903 от 30.11.2016 г. по адм.
д. № 13172/2016 на Върховния административен съд)
Разпоредбата на чл. 197 от ЗОП регламентира срока за
подаване на жалби, а разпоредбата на чл.
198, ал. 1 ЗОП посочва правните субекти, които могат да подават жалби и
това са: т. 1. „всяко заинтересовано лице”; т. 2. „всеки заинтересован кандидат
в процедурата” и т. 3. „всеки заинтересован кандидат или участник”, с изрично
посочване в кои точно случаи по чл. 197 може да се подава жалбата.
Тъй като в конкретния
случай се касае за обжалване на решение за прекратяване на процедура, е относима
т. 7, ал. 1 на чл. 197 – за обжалване в 10-дневен срок от получаване на
решението за прекратяване на процедурата.
Тази точка 7 е посочена
в чл. 198, ал. 1, т. 2 и т. 3 и по-конкретно, че право да обжалва решение за
прекратяване на процедура има „всеки заинтересован кандидат в процедурата” и
„всеки заинтересован кандидат или участник”.
В § 2, т. 12 от ДР на ЗОП е дадена легална дефиниция на
„заинтересован кандидат”, а в т. 13 е дадена легална дефиниция на
„заинтересован участник”. Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че
„заинтересован
кандидат” е кандидат, който не е отстранен окончателно от участие на
етапа на предварителен подбор, тъй като не е уведомен за отстраняването или
производството по обжалване на решението, с което е отстранен, не е приключило,
а „заинтересован
участник” е участник, който не е отстранен окончателно от процедура и
който е класиран, но не е избран за изпълнител.
С оглед вида на
процедурата и етапа, до който тя е достигнала, жалбоподателят не може да бъде припознат в нито една от тези
две категории лица. По-скоро той попада в правните субекти по т. 14 на § 2 от ДР на ЗОП - „заинтересовано
лице”, което според легалното определение е всяко лице, което има или е
имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е
нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Разпоредбата на
чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП
регламентира подаване на жалби от „всяко заинтересовано лице”, но сред
изброените случаи не попада т. 7 – за прекратяване на процедурата.
При това положение
действително жалбата на [фирма] срещу Решение № 7 от 11.10.2016 г. на Директора
на ТП „Държавно Горско Стопанство - […]” е била недопустима, както е приела и
КЗК, поради което законосъобразно е прекратила образуваното производство по
преписка № КЗК-797/2016 г. на основание чл.
213, ал. 1, т. 1 от ЗОП.
В конкретния случай
самият законодател е изключил правото на обжалване на решение за прекратяване
на процедура за възлагане на обществена поръчка от „заинтересовано лице”, в
каквото качество се явява жалбоподателя. (Определение
№ 2425 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 2047/2017 на Върховния административен съд)
Жалбоподателят ЕТ
„КАРИ-2008-РАДМИЛА СЛАВЕЕВА“ не е подавал оферта за участие в процедурата,
поради което, същият не притежава изискуемото от законодателя качество на „заинтересован
участник”, което от своя страна би му дало право да подаде жалба срещу
Решение № 7/11.10.2016 г. на Директора на ТП ДГС Горна Оряховица за
прекратяване на процедурата. Както беше посочено по-горе, съобразно чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗОП, право
да оспорват решението за прекратяване на открита процедура, издадено на етапа
след изтичане на срока за подаване на оферти, какъвто е настоящият случай,
притежават единствено лицата, подали оферти в процедурата.
Неоснователно
жалбоподателят се опитва да обоснове правен интерес от оспорване на Решение №
7/11.10.2016 г. на Директора на ТП ДГС Горна Оряховица за прекратяване на
процедурата, като сочи, че с извършените от възложителя и комисията по чл.103,
ал.1 от ЗОП действия по провеждане на процедурата, въпреки подадената от ЕТ
„КАРИ-2008-РАДМИЛА СЛАВЕЕВА“ жалба с искане за налагане на временна мярка
„спиране“ на процедурата срещу решението за откриване на същата, е лишен както
той, така и другите заинтересовани лица от участието в нея. От една страна, се
установи, че ЕТ „КАРИ-2008-РАДМИЛА СЛАВЕЕВА“ не притежава качеството на „заинтересован
участник” по чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗОП, доколкото същото не е подало оферта
за участие. От друга страна, жалбоподателят оспорва издадено от възложителя
решение за прекратяване на процедурата – акт, подлежащ на оспорване по смисъла
на чл. 196, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а не сочените от него действия или бездействия
на възложителя по чл. 196, ал. 5 от ЗОП, с които се възпрепятства достъпът или
участието на лица в процедурата.
Доколкото
жалбоподателят не е подал оферта за участие в процедурата и не притежава
качеството „заинтересован участник” по смисъла на чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗОП,
КЗК приема, че подадената от ЕТ „КАРИ-2008-РАДМИЛА СЛАВЕЕВА“ жалба е
процесуално недопустима, поради липса на надлежно право за обжалване. От това
следва, че същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
пред КЗК - прекратено. (Решение № 27 от
17.01.2017 г. на КЗК)
При извършената
проверка за редовност на жалбата, председателят на КЗК е установил, че същата е
подадена след изтичане на 10-дневния срок за обжалване, посочен в чл. 197, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Приел е,
че в електронния регистър на Агенцията за обществени поръчки /АОП/, обжалваното
решение е публикувано на 14.10.2016 г., поради което срокът за обжалване е
изтекъл на 24.10.2016 г., а жалбата е заведена в деловодството на КЗК на
01.11.2016 г. С оглед констатираната нередовност, председателят на КЗК е
упражнил правомощието си по чл. 201, ал.
2, във вр. с 1, т. 1 от ЗОП и с разпореждане от 10.11.2016 г. е отказал да
образува производство, като е върнал жалбата.
Така постановеното
разпореждане е неправилно.
Видно от приложеното по
делото Решение № РД08-4584 от 10.10.2016 г., с което е открита процедура пряко
договаряне за налагане на обществена поръчка с гореописания предмет, в раздел
VII 3.) от обявлението е посочено, че срокът за подаване на жалби е съгласно чл.
197, ал.1, т. 1 от ЗОП, като крайния
срок за обжалване на решението за откриване на процедурата е десетдневен,
считано от изтичането на срока по чл. 100, ал. 3 от ЗОП. Видно от
публикуваното решение на електронния регистър на АОП е посочено, че вида
на процедурата е пряко договаряне, като не е указан срок за обжалване
на решението.
В действителност срокът
за подаване на жалби срещу решението за откриване на процедура, открита по реда
на чл. 178 от ЗОП е съгласно чл. 197, ал. 1, т. 5 от ЗОП, като този срок се
различава по продължителност със срока, който е указан в обявлението.
В случая доводите на
частния жалбоподател относно приложението на чл. 140, ал. 1 от АПК са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.
214 от ЗОП общите правила за обжалване на индивидуални административни
актове се прилагат при липса на уредба в специалния закон. С разпоредбата на чл.
197 от ЗОП изчерпателно е уреден реда за зачитане на преклузивния срок, в който
следва да бъде предявена жалбата. При наличие на изрична и изчерпателна уредба
в специалния закон не може да се приеме, че е допустимо субсидиарното
приложение на общата процесуална норма на чл. 140, ал. 1 от АПК.
При съвместно тълкуване
на тези правни норми и като съобрази обстоятелството, че възложителят е дал
погрешно указание относно възможността за обжалване, трябва да се приеме, че жалбата,
подадена след изтичане на законния срок, но в погрешно определения срок е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
При тези данни по
делото се налага извод, че постановеното разпореждане е неправилно, постановено
при нарушение на производствените правила и необосновано тъй като КЗК не е
изследвала всички относими към настоящия случай обстоятелства.
Предвид изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на
председателя на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде отменено, а
преписката да се върне на КЗК с указания за изследване на твърдените в частната
жалба обстоятелства, относно допустимостта на жалбата срещу Решение №
РД08-4584/10.10.2016 г. (Определение №
13954 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 13670/2016 на Върховния административен съд)
Съобразно приложимото
право - чл.203, ал.2, изр. първо ЗОП
„Искане
за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата”.
Цитираната норма е процесуална и императивна и като такава не подлежи на разширително
тълкуване, така както е процедирала КЗК. При други подобни случаи
включително и по идентичния нормативен текст по отменения чл. 121, ал. 3 от ЗОП
(отм.) ВАС е имал възможността да посочи, че цитираният законов текст следва да
се тълкува и прилага стриктно, а настоящият случай не съдържа хипотеза, която
да налага отклоняване от наложилата се съдебна практика по точното тълкуване и
прилагане на закона. Ето защо, след като законодателят изрично е вменил
задължението искането за спиране да се подава “едновременно” с жалбата,
означава ако не във всички случаи на един и същ хартиен носител, но абсолютно
винаги да е по едно и също време, т.е. заедно с подаването на жалбата.
Въведеното
ограничително условие стеснява и ограничава процесуалната възможност на
жалбоподателя да поиска налагане на временна мярка след подаване на жалбата. Направеното
за пръв път искане след този момент се явява просрочено, независимо от
обстоятелството, че е спазен 10-дневният срок за подаване на жалба по чл.197,
ал.1 ЗОП. В тази връзка неоснователен е довода на ответното дружество,
че в посочения 10-дневен срок може да извършва многократно всякакви процесуални
действия по обжалването. Това е така само когато допълнително развива и
уточнява първоначалните доводи ( обстоятелства по см. на чл. 207 ЗОП) в
жалбата, респ. направеното едновременно с нея искане за спиране.
За прецизност следва да
се посочи, че в първоначалната жалба действително не се съдържа искане за
спиране ( което е релевантното и безспорно обстоятелство в случая), а в
обжалваното определение КЗК не е посочила с коя точно молба ( вх.№, дата) е
била сезирана с искане на спиране на процедурата, а и такъв документ съдържащ
искане за спиране не се съдържа в преписката. При тези данни още на едно
основание следва да се приеме, че искането за спиране не е направено надлежно
по см. на чл. 203 ЗОП.
Съдът е задължен
служебно да следи за допустимостта на акта, предмет на съдебен контрол. Поради
това определението като постановено по недопустимо искане следва да се
обезсили, искането да бъде оставено без разглеждане и производството пред КЗК в
частта относно постановеното спиране на процедурата, да бъде прекратено, а в
останалата част по жалбата против решението за откриване следва да продължи. (Определение № 10948 от 19.10.2016 г. по адм.
д. № 11632/2016 на Върховния административен съд)
Общото правило на чл. 61 АПК налага съобщаването на
административния акт, в тридневен срок от издаването му, на всички
заинтересовани лица, с цел да обвърже страните с издадения акт и неговите
правни последици. Именно датата на получаване на решението за определяне на
изпълнител и в процесния случай, според чл.
197, ал. 1, т. 7 ЗОП, определя началото на срока за неговото оспорване. Но в
тежест на административния орган е да докаже, че актът е бил надлежно съобщен и
е стигнал до знанието на заинтересованите лица, за да се гарантира правото им
на защита. Противно на това, КЗК приема, че не възложителят, а подалият
жалбата участник в процедурата по възлагане на обществената поръчка следва да
установи датата на получаване на решението на възложителя за класиране на
участниците и определяне на изпълнител. Поради това, необоснован е направеният
извод, че жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 197, ал. 1, т. 7 ЗОП.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената
тежест за установяване на датата на съобщаване на акта е на органа, който черпи
права от него и доказателствата в тази връзка следва да
бъдат представени с административната преписка, която възложителят е длъжен да
представи.
В случая от данните по
делото се установява, че КЗК не е изискала такива доказателства от възложителя ,
а от участника - жалбоподател в производството, без да съобрази, че правилото
на чл. 199, ал. 3, т. 2 ЗОП визира
представяне с жалбата и на доказателства, че е спазен срока при подаването й,
което обаче предполага установено от възложителя в процедурата, надлежно
връчване на административния акт. Поради това, разпореждането, с което е
прието, че неизпълнението на дадените от председателя на КЗК, неправилни
указания за отстраняване на нередовности по жалбата, съставлява основание за
отказ по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗОП, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а преписката - върната на органа за продължаване на
съдопроизводствените действия по жалбата, в т.ч. преценка на допустимостта й с
оглед сочения от подателя предмет. (Определение
№ 11551 от 01.11.2016 г. по адм. д. № 11973/2016 на Върховния административен
съд; същото и в Определение № 3645 от 24.03.2017 г. по адм. д. № 3291/2017 на
Върховния административен съд)
С разпореждането,
предмет на частната жалба, председателят на Комисията за защита на
конкуренцията, на основание чл. 201, ал.
2, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗОП, е отказал да образува в преписка
подадената на 02.09.2016 г. жалба като приел, че жалбата е подадена след
изтичането на 10-дневния срок, започващ да тече след срока по чл. 179 от ЗОП -
определящ, че възложителят може да направи промени в обявлението и/или
документацията на обществена поръчка по собствена инициатива или по искане на
заинтересовано лице, направено в срок до три дни от публикуване на обявлението
за обществена поръчка, като обявлението за изменение или допълнителна
информация и решението, с което то се одобрява, се изпращат за публикуване в
срок до 7 дни от публикуването в РОП на обявлението за обществена поръчка, а
когато срокът е съкратен по чл. 178, ал. 3 - до 5 дни. Съобразил и датата на
публикуване на обявлението - в случая 12.08.2016 г. и приел, че жалбата е
просрочена и поради това недопустима.
Същевременно не
изложил съображения защо случаят попада в хипотезата на чл. 197, ал. 1, т. 4 от
ЗОП, още повече, че възложителят в Обявлението, посочвайки срок за обжалване
на процесното решение - 02.09.2016г, очевидно е имал предвид хипотезата на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а и жалбоподателят
е спазил именно този срок.
Постановеното
разпореждане е неправилно-постановено е при нарушение на производствените
правила. В него липсват мотиви - не са изложени никакви съображения защо е
преценено, че случаят попада в хипотезата на чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗОП,
препращаща към нормата на чл.179 от ЗОП, намираща се в част пета, наименована
„Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност», раздел II
„Публично състезание» на ЗОП при положение, че възложителят в Обявлението е
имал предвид изтичането на срока по чл. 100, ал. 3 от ЗОП, който определя, че
възложителят изпраща за публикуване в РОП обявлението за изменение или
допълнителна информация и решението, с което то се одобрява, в 14-дневен срок
от публикуването в РОП на обявлението, с което се оповестява откриването на
процедурата.
При това положение е
препятствана възможността да се осъществи контрол за законосъобразност на
процесното разпореждане на председателя на Комисията за защита на
конкуренцията, респ. да се прецени дали случаят попада в хипотезата на чл. 197,
ал. 1, т. 4 от ЗОП, както немотивирано е приел органът по преразглеждане, или в
тази по чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП, както твърди частният жалбоподател, а и
както очевидно счита възложителят. Предвид на изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на председателя на Комисията
за защита на конкуренцията следва да бъде отменено, а преписката да се върне на
КЗК с указания за излагане на мотиви, обосновали извода за просроченост, респ.
недопустимост на жалбата срещу Решение № 17 от 12.08.2016 г. (Определение № 12462 от 16.11.2016 г. по адм.
д. № 12210/2016 на Върховния административен съд)
Гражданско дружество по Закона за
задълженията и договорите (чл. 357 - 364 от ЗЗД) или Консорциум
по Търговския закон (чл. 275 от ТЗ) е неперсонифициран правен субект.
По същността си представлява сдружение на юридически и/или физически лица за
осъществяване на определена дейност или за постигане на една обща цел, като за
сключване на договора не е необходима нотариална форма, същият не се вписва в
нотариалните книги, нито е задължителна нотариална заверка на подписите. Сдружението
изначално не е легитимен правен субект. То винаги се състои от
отделните участници в обединението според Договора за учредяване, които
независимо как са наречени: страни, учредители, участници, съдружници,
партньори и т.н. и независимо от това, дали те помежду си са определили един от
тях за лидер, водещ партньор или управляващ съдружник и независимо от това дали
той е физическо лице или търговец - дружество или ЕТ (едноличен търговец).
Разпоредбата на чл. 10 от ЗОП допуска
участие на обединения в обществените поръчки, следователно обединението е
правосубектно по ЗОП, но изискването за създаване на юридическо лице е
евентуално след определянето му за изпълнител на обществената поръчка според
изискванията на възложителя и то посочени в решението за откриване на
процедурата.
За подаване на жалба срещу
решение за откриване обаче не е необходимо да бъде създадено предварително
ДЗЗД, тоест създаването на Дружество по ЗЗД или ТЗ не е условие за редовност на
подадена жалба, а жалба може да се подаде и от един само правен субект, който
има намерение да се сдружава за в бъдеще, за разлика от жалби срещу решение на
възложителя за класиране, когато жалбата трябва да е подадена от всички
участници в Обединението така, както са участвали в обществената поръчка.
В случая независимо, че
като подател е посочено Дружество по ЗЗД [ЮЛ], жалбата до КЗК е подписана от Й.
И. К., който е бил изпълнителен директор на [фирма]. В срока за отстраняване на
нередовностите, новият управител на същото дружество [фирма], но с променено
наименование [фирма] - Н. Г. К., изрично е заявил, че жалбата е подадена само
от [фирма], което е допустимо, защото се касае за уточнение на подателя на жалбата до КЗК,
а не до подаване на нова жалба от лице, което не е било първоначално упоменато
в жалбата.
Не се спори, че същото
това дружество е внесло дължимата се за разглеждане на жалбата държавна такса в
размер на 1700 лева, а по изложените по-горе съображения за уточняване на
действителния жалбоподател до КЗК може да се приеме, че и останалите
нередовности са били отстранени. Единствен жалбоподател пред КЗК е [фирма],
[населено място], представлявано от Н. Г. К..
С оглед изложеното,
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а преписката да се върне на
КЗК за продължаване на процесуалните действия по образуване на производство и
разглеждане на жалбата по същество. (Определение
№ 11826 от 03.11.2016 г. по адм. д. № 11955/2016 на Върховния административен
съд)
Съдът констатира, че
жалбата на [фирма] срещу решение № 2 от 24.03.2016г. е входирана в КЗК на дата
21.04.2016г., като е вписано, че е постъпила с пощенски плик. От приложеното по
делото копие на пощенския плик, с който е подадена процесната жалба е видно, че
е отразен само един печат с дата 20.04.2016г., за който съдът приема, че обективира
датата на получаване, но липсва печат, носещ дата на изпращане. От
копието на гореописания пощенски плик се
установява, че върху него е отразен само бар код с № R PS 1839 000NBZ Z.
Следователно жалбата на [фирма], която е подадена против решение № 2 от
24.03.2016г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда,
е постъпила в КЗК с пощенски плик, върху който не е нанесен изходящ печат с
дата 18.04.2016г. Това обстоятелство е наложило извършване на служебна проверка
от страна на КЗК чрез проследяване на пратка, от което е видно, че пощенска
пратка на [фирма] с горепосочения бар код е изпратена на дата 19.04.2016г., от
което органът по преразглеждането е извел обоснован извод, че жалбата на
[фирма] до КЗК е изпратена по пощата на дата 19.04.2016г. и същата е
просрочена.
Към частната жалба, по
която е образувано настоящото дело са приложени два броя системни бонове с дата
18.04.2016г. и едно известие за доставяне от [фирма]. От горепосоченото
известие за доставяне е видно, че в него е вписана само дата на доставяне -
21.04.2016г., но не е вписана дата на изпращане и от нанесените два печата не
може да се установи никаква дата, защото са напълно нечетливи. Това, което може
да се установи безспорно е, че върху представеното от частния жалбоподател
известие за доставяне е нанесен горепосочения бар код № PS 1839 000NBZ Z,
вписан е получател КЗК и е отразено, че се отнася до "Жалба с/у решение за
откриване". При тези данни решаващият съдебен състав счита, че приложеното
към частната жалба известие за доставяне не опровергава извода на КЗК, а
напротив - потвърждава го, тъй като спорната пощенска пратка с бар код № PS
1839 000NBZ Z е изпратена на дата 19.04.2016г., съобразно извършеното проследяване
на същата пощенската пратка. По отношение на представените от частния
жалбоподателя системни бонове, съдът констатира, че и двата са с отразена
дата 18.04.2016г., но те не съдържат данни кой е получател от тях,
кой е изпращач и какво точно е изпратено. Следва да се има предвид, че
и двата системни бона са с отразени бар кодове, които са различни от посочения
по-горе бар код с № R PS 1839 000NBZ Z, който е вписан върху приложения
пощенски плик, както и имат отразен по още един номер - 00052854 и 00052855, които
номера също не могат да се свържат с жалбата на [фирма], с приложения пощенски
плик или с представеното известие за доставяне. Ето защо решаващият съдебен
състав счита, че с приложенията към частната жалба жалбоподателят не е оборил
заключението на КЗК за просроченост на жалба № ВХР-723/21.04.2016г., подадена
от страна на [фирма]. (Определение № 8165
от 04.07.2016 г. по адм. д. № 7612/2016 на Върховния административен съд)
В чл. 43, ал. 2 от ЗОП е предвидено, че решенията на възложителя, за
които той е длъжен да уведоми кандидатите или участниците, се изпращат: т. 1.
на адрес, посочен от кандидата или участника: а) на електронна поща, като
съобщението, с което се изпращат, се подписва с електронен подпис, или б) чрез
пощенска или друга куриерска услуга с препоръчана пратка с обратна разписка; т.
2. по факс. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба избраният от възложителя начин
трябва да позволява удостоверяване на датата на получаване на решението.
Не е спорно, че Решение № РД05-713 от 19.09.2016 г. на зам.-председателя на ДАБ
към МС, издадено на основание чл. 108, ал. 1 и чл. 109 от ЗОП, е изпратено
по електронен път на посочената от дружеството-жалбоподател електронна поща.
Съгласно приложената разпечатка от e-mail адреса на жалбоподателя се
установява, че на 19.09.2016 год. възложителят е изпратил решението, установява
се и това, че жалбоподателят е потвърдил, че е получил същото на 26.09.2016
год. По делото няма представени доказателства, че решението действително е
получено от участника на 19.09.2016 год. В частната жалба се твърди, че в
документацията изрично е записано, че генерирането на съобщения в системата на
възложителя, че даден документ е изпратен, не означава, че същият е получен,
което обстоятелство в оспореното разпореждане на КЗК не е изследвано.
Следва да се отбележи и
това, че съгласно чл. 10 от Закона за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) електронното изявление се
счита за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна
система, но съгл. ал. 2 на същата разпоредба ако е уговорено потвърждаване,
електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за
получаването му. В частната жалба се навеждат доводи именно за
допълнително въведени с документацията изисквания за потвърждаване, което КЗК
не е изследвала. Не е изяснен и въпросът относно твърдяното условие за изпращане по
електронна поща, чрез подписване с електронен подпис.
При тези данни по
делото се налага извод, че постановеното разпореждане е неправилно - постановено
е при нарушение на производствените правила и необосновано тъй като КЗК не е
изследвала всички относими към настоящия случай обстоятелства. (Определение № 13000 от 01.12.2016 г. по адм.
д. № 12994/2016 на Върховния административен съд)
Председателят на КЗК не
е съобразил, че решението за откриване на процедурата е взето при условията на чл. 74,
ал. 4 от ЗОП – при съкратени срокове за получаване на оферти. Това
изрично е посочено в раздел ІV от обявлението в "Официален вестник"
на Европейския съюз. В съответствие с чл.
74, ал. 5 от ЗОП са изложени мотиви за спешно
възлагане на поръчката. В този случай началото на срока за обжалване не
започва да тече от изтичане на 14-дневния, предвиден по чл. 100, ал. 3 от ЗОП,
както неправилно е прието в обжалваното разпореждане. А е приложима нормата на чл. 100, ал.
5, пр. 3 от ЗОП, предвиждаща по-кратък 5-дневен срок за
случаите, в които сроковете за оферти са съкратени поради необходимост от
спешно възлагане. Затова началото на срока за обжалване започва да тече от изтичане
на 5-дневен срок по чл. 100, ал. 5, пр. 3 вр. ал. 3 от ЗОП. В този случай е
приложима нормата на чл. 197, ал. 1, т. 3
от ЗОП, визираща случаите по чл.100, ал.5 от ЗОП. Срокът за обжалване отново е 10-дневен, но същият започва да тече от
изтичане на 5-дневния срок по чл. 100, ал. 5 от ЗОП.
В случая решението за
откриване на обществената поръчка и обявлението към него, предмет на подадената
жалба, е публикувано в електронния регистър на Агенцията за обществени поръчки
на 19.12.2016г. От този момент е започнал да тече 5-дневният срок по чл. 100,
ал. 5 от ЗОП, който е изтекъл на 24.12.2016г. От тази дата е започнал да тече
10-дневния срок по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗОП, който изтича на 03.01.2017г.
Жалбата е била подадена на 30.12.2016г., следователно след началото на срока за
обжалване и преди неговото изтичане.
Следва да се посочи, че
за настоящия казус не е приложима разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗОП,
предвиждаща срокът за обжалване за започне да тече от по-късната дата, когато
са различни датите на публикуване на обявленията в регистър на обществените
поръчки и в "Официален вестник" на Европейския съюз. Тази
разпоредба е относима само за случаите по чл. 197, ал. 1, т. 1 и т. 6 /но
не е за т.3, какъвто е случаят/. Затова по общите правила на АПК началото на срока
започва от първото редовно съобщаване, което става чрез публикуване в
електронния регистър на Агенцията за обществени поръчки. Това за
настоящия казус няма практическо значение, тъй като и при приложение на чл. 197,
ал. 3 от ЗОП жалбата пак е била подадена след началото на срока за обжалване и
преди неговото изтичане.
Съобразно изложеното не
са били налице условията на чл. 201, ал.
1, т. 3 от ЗОП, поради което неправилно е отказано образуване на
производство по жалбата и същата е върната. Това налага да бъде отменено
обжалваното разпореждане и преписката да бъде върната на Комисията за защита на
конкуренцията за продължаване на производството по жалбата. (Определение № 1422 от 03.02.2017 г. по адм.
д. № 1198/2017 на Върховния административен съд)
Доводите на частния
жалбоподател за подаване на жалбата до КЗК на 28.10.2016г., не се подкрепят от
други доказателства освен от представените такива от самия него. Освен това
според извършваната услуга от куриерска фирма [фирма], ако пратката е подадена
на 28.10.2016г., то тя е следвало да бъде доставена до КЗК най-късно на
31.10.2016г., а не на 01.11.2016г. Също така частният жалбоподател1 според т.6
от Общите условия на [фирма]1 би следвало да притежава подписано копие от
товарителницата, каквото той не представя.
Неоснователни са
доводите в частната жалба, че КЗК е допуснала съществено нарушение на
производствените правила, тъй като не е открила производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК /неправилно се
цитира чл.154, ал.2, който е от отменения на 01.03.2008г. ГПК/ по оспорване
истинността на писмо на [фирма]. На първо място в заседанието на КЗК
26.01.2017г. пълномощникът на частния жалбоподател само е поискал да не се приема
като доказателство писмото на [фирма] и товарителницата към него. Но не е
оспорил истинността на писмото и не е поискал откриване на производство по чл. 193,
ал. 1 от ГПК. И на второ място производството по чл.193, ал.1 от ГПК е
приложимо при представяне на писмени доказателства от страна в производството,
не и от трето неучастващо в производството лице, каквото е [фирма].
С оглед на това КЗК
обосновано е приела, че жалбата е подадена на 31.10.2016г., когато е приета
пратката. Тъй като обжалваното от [фирма] решение на възложителя му е било
съобщено на 18.10.2016г., то подадената на 31.10.2016г. жалба е извън
10-дневният срок по чл. 197, ал. 1, т. 7
от ЗОП. Налице са били основанията по чл.
213, ал. 1, т. 1 от ЗОП, поради което законосъобразно жалбата била оставена
без разглеждане и е прекратено производството по преписката. Затова обжалваното
определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. (Определение № 2574 от 01.03.2017 г. по адм.
д. № 2190/2017 на Върховния административен съд)
Няма коментари:
Публикуване на коментар