Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXII

Предварително се извинявам на читателите на блога за наличието на твърде много заличени данни в някои от извадките от практиката на съдилищата, което е по независещи от мен причини. До момента бяха заличавани само имената на ФЛ и ЮЛ, което бе оправдано. На места обаче биват заличени и суми, което в контекста на ЗОП, който въвежда точно определени прагове, имащи значение за правилното прилагане на съответните разпоредби от закона, прави практиката в значителна степен НЕполезна. Независимо от това публикувам някои от тези решения с надеждата, че в останалата си част ще дадат ориентир за развитието на практиката по съответните въпроси.

През 2014г. С. К. А. е сключил три нарочни писмени договора, съответно: Договор №ДД - 16/ 02.10.2014г., Договор №ДД - 22/11.12.2014г. и Договор №ДУ-119/ 12.12.2014г.) след представени оферти от "." ЕООД, като е възложил поръчките при по-облекчен ред от предвидения в ЗОП, и не е възложил поръчките чрез публична покана по реда на Глава осма ,,а" от ЗОП (ред. към ДВ, бр.40 от 13.05.2014г.). Сключените през 2014г. три договора имат обща стойност от . лв. без ДДС и . лв. с ДДС, като извършването на дейностите от предмета и на трите договора, съставляват идентичен обект на обществена поръчка, от вида ,,строителство", систематично уредени в една и съща Група - 45.4 "Довършителни строителни работи", с Код по CPV: 45400000, съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.1, т.3 буква "б" от ЗОП (ред. ДВ бр.40 от 13.05.2014г.) и съставляват идентичен обект на обществена поръчка, по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП. Доколкото в процесния случай е налице един и същ обект на обществена поръчка по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (ред. ДВ брой 40/13.05.2014г., в сила от 01.07.2014г.), С. К. А., в длъжностното си качеството изпълнителен директор на ЦГМ ЕАД и лице, което обладава правомощията да сключва от името и за сметка на Дружеството договори с трети лица и да подписва финансово-счетоводните документи за разпореждане със средства на ,,." ЕАД, то жалбоподателят А. е бил длъжен и е следвало да предприеме действия, възлагането изпълнението на същите по вид СМР, да се извърши чрез публикуване на публична покана за възлагане на обществена поръчка по реда на Глава осма ,,а" от ЗОП. Това е така, защото съвкупната стойност на извършените и изплатени през 2014г. за сметка на ,,ЦГМ" ЕАД СМР при и по повод изпълнението на Договор №ДД - 16/02.10.2014г., Договор №ДД - 22/11.12.2014г. и Договор №ДУ-119/12.12.2014г., възлиза съответно на . лв. без ДДС и . лв. с ДДС, поради което същите дейности, се субсумират в хипотезата на чл.14, ал.4, т.1 от ЗОП. […] Анализът на всички обективни елементи на процесното нарушение, показа, че същото не може да се подведе като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, буква ,,а" от ЗАНН, във връзка с чл.93, т.9 от НК. Това се обуславя от тежестта на нарушението с оглед размера на незаконосъобразно извършените разходи въз основа на неправомерно сключените три броя договори, посредством които е осъществено разделяне на обществената поръчка без ДДС. С. К. А. в длъжностното му качество на изпълнителен директор на ,,ЦГМ" ЕАД - лице по смисъл на чл.8, ал.3 от ЗОП, не е създал и обезпечил условия за свободна и лоялна конкуренция на икономически субекти, във връзка с избора на изпълнител на СМР. По случая изобщо не става ясно, какъв е бил възприетият за приложим и приложен от страна на Арнаудов като изпълнителен директор на възложителя ,,." ЕАД критерий и оценъчен подход за избор на изпълнителя ,,." ЕООД, град София, за процесните СМР. (Решение № 95480 от 19.04.2017 г. по н. д. № 1167 / 2017 г. на Софийски районен съд)

КЗК приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че възложителят не е публикувал в профила на купувача поканата за участие до избрания кандидат, с което е нарушил императивни изисквания за откриване на процедурата. До този извод КЗК е стигнала при анализ на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ППЗОП, която предвижда определен срок за публикуване в профила на купувача поканите при ограничена процедура, състезателен диалог, партньорство за иновации, състезателна процедура с договаряне или процедура на договаряне с предварителна покана за участие (чл. 34 от ЗОП). При изрично посочване, поканите по кои видове процедури са публични и се публикуват под формата на електронни документи в определен срок на електронната страница на възложителя, не е включена процедурата на договаряне без предварително обявление, поради което КЗК счита, че не е налице законово задължение за възложителя да публикува поканата в профила на купувача на своята електронна страница. […] Обжалваното решение е правилно. (Решение № 6636 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 3002 / 2017 на Върховния административен съд)

КЗК приема, че разглеждания случай касае възлагане на смесена обществена поръчка, за която следва да намери приложение нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗОП, когато обществената поръчка включва едновременно услуги и доставки, основният предмет се определя в зависимост от услугата или доставката, чиято прогнозна стойност е най-висока. От приложените по преписката документи е установено, че лицензите са тясно свързани с предмета на процедурата и потребностите на възложителя и са определени в зависимост от вече придобитите такива. В тази връзка, КЗК приема, че не е налице пречка в рамките на една процедура да се извърши и услуга и доставка, като тази възможност е изрично регламентирана в закона и попада в полето на оперативна самостоятелност на възложителя. […]

Основните доводи на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на оспореното решение са във връзка с обявяването на смесена обществена поръчка, включваща услуга по надграждане (ъпгрейд) на налични базови ГИС продукти и доставка на 55 броя лицензии за нов софтуер. Излага твърдения, че доставката не е обвързана с изключителните права на интелектуална собственост, поради което няма основание за включване в обявената поръчка на договаряне без предварително обявление. За да обоснове необходимостта от обявяване на смесена обществена поръчка възложителят е изложил мотиви, които най-общо се изразяват в това, че само по този начин ще се осигури съвместимост с наличните програмни продукти. Мотивите на възложителя, изложени в оспореното решение се потвърждават от представените по преписката докладни записки на директор на Дирекция „ИС” и директор на Дирекция „ „ГКГИС” при възложителя. По тези мотиви касационния жалбоподател възразява, че КЗК не е изследвала въпроса дали необходимостта на възложителя от доставка на лицензии за нов софтуер не може да бъде реализирана по друг алтернативен начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че оспорващата страна не е ангажирала доказателства, които да установяват възможност за такава алтернативна доставка нито се сочи алтернативен продукт, който да е съвместим с инсталирания базов сървърен софтуер. Противно на твърденията на касационния жалбоподател изборът на вида процедура е достатъчно мотивиран от възложителя, като в производството по преразглеждане КЗК е изложила убедителни мотиви, поради които счита, че откриване на процедура на договаряне без предварително обявление в хипотезата на чл.79, ал.1, т.3, б.”в” от ЗОП е законосъобразно, тъй като само по този начин възложителят гарантира спазване на сключеното лицензионно споразумение, като противното би представлявало нарушение на авторските права. С оглед разпределението на доказателствената тежест, оспорващата страна е следвало да установи, че е налице техническа възможност за закупуване на лицензия за нов софтуер от друг производител, който да е съвместим с вече инсталирания и в същото време, ползването му да не влиза в конфликт с изключителните права на лицензодателя. Такива доказателства не са представени в производството по преразглеждане, поради което правилно преценката за законосъобразност е извършена с оглед установените релевантни факти. (Решение № 6636 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 3002 / 2017 на Върховния административен съд)

Правилни са изложените от КЗК съображения, че решението на възложителя е мотивирано. По въпроса на мотивираността на административните актове, в частност и решенията на възложителите, които са индивидуални административни актове съгласно чл. 11 от ЗОП (отм.), има изобилна и то непротиворечива съдебна практика, както и няколко тълкувателни решения на Върховните съдилища. И процесното решение е мотивирано. Ясно е изразена волята на възложителя, базирана на обобщен Протокол на помощния му орган. Дори да не се вземе предвид този протокол, то в решение № СОА16-РД92-348/12.12.2016 г. на заместник-кмета на Столична община също са изложени мотиви, които са достатъчни да се установи причината за отстраняването. Отделно от това, дори и възложителят да не се позовава на конкретен протокол, то в административната преписка е приложен Протокол № 2 от 10.10.2016 г. от работата на комисията, в който подробно е описано основанието за отстраняване на участника [фирма] от Обособена позиция № 1 и са посочени конкретните артикули. Няма никакво нарушение както на общите разпоредби на АПК - чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, така и на специалните разпоредби на чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 73, ал. 2 от ЗОП. (Решение № 8577 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 5762 / 2017 на Върховния административен съд)

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Доколкото проектът на договор за обществена поръчка, по силата на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗОП е част от документацията за участие, ограничението на чл. 2, ал. 2 от ЗОП е приложимо и спрямо него, поради което в същия не могат да се съдържат неясни клаузи. В конкретния случай, в т. 22.1.1. от раздел Г „Общи условия на договора за строителство” възложителят е заложил, че може (без да се накърняват други права или задължения по договора) да прекрати договора без каквито и да е компенсации или обезщетения с писмено известие до изпълнителя, ако изпълнителят и/или служителите на изпълнителя виновно и/или нееднократно предоставят невярна информация или сведения, значително нарушат правилата за безопасност и здраве при работа, продължително и/или съществено не изпълняват задълженията си по договора. При така въведеното условие, потенциалните участници в процедурата са изправени пред невъзможността да получат информация, в кои случаи ще е налице „значително” нарушаване на правилата за безопасност на работа и в кои незначително. Подобно е положението и с обстоятелството кога би било налице съществено неизпълнение на задълженията по договора, което ще предостави възможност на възложителя да го прекрати без да е задължен да заплати съответни компенсации или обезщетения на изпълнителя. Липсата на указания в тази насока водят до необосновано ограничаване на участието на потенциалните участници в процедурата, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и е самостоятелно основание за отмяна на оспорваното решение за откриване на процедурата. В този смисъл, КЗК се е произнесла и с влязло в сила Решение № 208/23.02.2017 г. по преписка № КЗК-102/2017 г., в което е разгледано твърдение, касаещо идентична клауза, която се съдържа в проект на договор - част от документация, одобрена с оспорено в производството решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка на същия възложител. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

Основателно е и твърдението на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗОП, според която възложителите предоставят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез електронни средства до документацията за обществената поръчка от датата на публикуване на обявлението в „Официален вестник” на Европейския съюз. Въпросната норма е императивна и е израз на въведените в чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП принципи за публичност и прозрачност. В представеното по преписката становище, възложителят не оспорва твърдението, че отразеният в обявлението линк за достъп не води пряко и неограничено до документацията за обществената поръчка, а до Профила на купувача на възложителя, който изисква наличието на регистрация. В същото се сочи, че към датата на образуване на настоящото производство изискването е премахнато. В подкрепа на изложеното се представя и приемо-предавателен протокол от 05.04.2017 г. за приемане на извършените промени в софтуера, свързани с искане за премахване на регистрацията за теглене на документи по процедури за обществени поръчки, и свързаните с това статистики с информация за прегледалите и изтеглилите документите лица от 15.03.2017 г. […] Доколкото, обаче, възложителят не оспорва твърдението, че към момента на публикуването на обявлението се е изисквала въпросната регистрация в Профила на купувача със съответните данни, за да се осигури достъп до публикуваната документация (наличието на същата се потвърждава от представения констативен протокол), КЗК приема, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗОП. Поставеното условие за регистрация в Профила на купувача на възложителя необосновано препятства възможността на потенциалните участници да се запознаят със заложените условия и да формират решение дали да подготвят оферта за участие в процедурата. Неизпълнението на въпросното изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорваното в настоящото производството решение за откриване на процедурата, като същото не може да бъде санирано с последващата отмяна на изискването за регистрация в Профила на купувача на възложителя. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

Съгласно чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни, като по изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Посоченият от възложителя срок за плащане не надвишава максимално допустимия и е съобразен с изискванията на законодателя, разписани в чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, поради което КЗК счита, че твърдението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

КЗК възприема становището на възложителя, че броят на аварийните екипи и включените в тях лица са пряко свързани със специфичната аварийна дейност във връзка с предоставяните от възложителя водоснабдителни услуги. Предмет на настоящата обществена поръчка е извършването на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително- монтажни работи на около 30 % от водопроводната мрежа на територията на Столична община, което обосновава предвидения брой необходими за изпълнението й екипи и лица. Възложителят е длъжен да осигури непрекъснатост на водоснабдяването на населението на столицата, поради което е обосновано да разполага с изпълнител, притежаващ необходимите екипи за отстраняване на евентуално възникнали аварии. Доколкото целта на възложителя е избор на изпълнител с възможност да осигури непрекъснат режим на работа с незабавна възможност за реакция, КЗК счита, че наличието на изисканите от него брой екипи и работници е съобразено с предмета и сложността на поръчката. Що се касае до доводите, че по този начин се ограничава участието на малки и средни предприятия с персонал до 50 човека, следва да се отбележи, че законът позволява такива предприятия да се обединят за участие в обществена поръчка, с оглед на което същите не са поставени пред невъзможността да вземат участие в оспорваната обществена поръчка. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

В раздел ІІІ от обявлението, т. ІІІ.1.6. „Изискуеми депозити и гаранции” и в т. 7 от проекта на договора възложителят е посочил, че изискуемата гаранция за обезпечаване изпълнението на договора е в размер на 2% от прогнозната стойност на договора, без да се включва стойността на опциите. Отбелязано е, че 93% от гаранцията се освобождават след получаването на Протокол за изпълнени и подлежащи на изплащане СМР за последния строителен обект, изпълнен по договора, а останалите 7% от стойността на гаранцията се задържат за срок от 5 години, считано от датата на този протокол. Въведените условия кореспондират с разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗОП, въвеждаща максимална стойност на гаранцията за изпълнение в размер на 5 на сто от стойността на договора. Същите са в унисон и с нормата на ал. 9 от цитираната разпоредба, съгласно която условията и сроковете за задържане и освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за обществена поръчка. Настоящата обществена поръчка включва задължение за гаранционно поддържане, което е отразено в т. 24 „Гаранционни срокове за изпълнени СМР” от раздел А „Техническо задание - предмет на договора” от проекта на договор. В нея са уредени предвидените гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съответно възстановени улични настилки и околно пространство - 5 години от завършването и приемането на съответната работа. При наличието на въпросното задължение за изпълнителя, възложителят е спазил задължението си по чл. 111, ал. 10, изр. второ от ЗОП и е определил в проекта на договор, каква част от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане, а именно оспорваното от жалбоподателя задържане на 7% от същата. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

Със ЗОП на възложителите е предоставено право на оперативна самостоятелност при провеждане на процедурите, която ги овластява да действат в съответствие с предоставената им компетентност, в условията на „целесъобразност”, „необходимост”, „обществен интерес”, „обществени цели” и пр. При упражняване на това си правомощие възложителите действат като субекти с властнически правомощия, на които е възложена компетентност за разходване на публични средства, при спазване на разпоредбите на ЗОП.

В чл. 69 от ППЗОП е посочена информацията, която договорът за обществена поръчка следва да включва като минимално необходимо съдържание. В кръга на оперативната самостоятелност на възложителя е да включи и други клаузи, които са в интерес на точното изпълнение на поръчката. Следва да се подчертае, че в договора за обществена поръчка страните, макар и субекти на частното право, не се намират в отношения на пълна равнопоставеност, поради  това, че договорът е от категорията на административните договори – възложителят е с властнически правомощия и едностранно определя условията по договора, в съответствие с нормативно определени изисквания, с които кандидатът или участникът следва да се съобрази (в този смисъл е и Решение № 12361/15.11.2016 г. по адм. д. № 10164/2016 г. на ВАС, ІV-то отд.). Съществен елемент на административния договор за обществена поръчка е наличието на изключителни клаузи, свързани със значим обществен интерес и установени императивно в интерес на възложителя, като страна по договора, който организира и провежда процедурата, свързана с разходване на публични средства. В този смисъл заложените от възложителя по оспорваната процедура клаузи за неустойки, не следва да се определят като нарушение на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Предвид спецификата на административния договор за обществена поръчка и приложимите за него правила, клаузите на обсъждания договор не са в нарушение на принципите по чл. 2 от ЗОП.

По отношение на твърдяната липса на правен интерес от страна на БИЛДИНГ ПРОДЖЕКТ 1“ ООД, следва да се отбележи, че жалбоподателят има правен интерес за участие в обществената поръчка, доколкото за него е налице законоустановената възможност да участва в обжалваната процедура, като част от обединение (чл. 10 от ЗОП), поради което може да се заключи, че жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на §2, т. 14 от ДР на ЗОП и като такова има право да подаде жалба срещу оспорвания акт на възложителя, като последната, доколкото е подадена в законово определения за това срок, следва да бъде разгледана по същество. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

По отношение на наведеното твърдение за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, при откриване на процедурата за възлагане на обществена, следва да се има предвид, че видно от представените по настоящата преписка документи и информация е налице  несъответствие между посоченият в обявлението и в различните части на документацията за участие критерий за възлагане. В обявлението са посочени качествен критерий с тежест 45 и цена с тежест 55, а в раздел I.2. от документацията за участие е посочен критерий за възлагане „икономически най-изгодна оферта“, като критерият за възлагане е оптимално съотношение цена/качество, в същото време в раздел V „Методика за оценка на офертите“ от документацията е посочено, че оценяването ще се извършва по описаната методика, съгласно критерий за оценка „най-ниска цена“.

Предвид изложеното КЗК счита, че възложителят е извършил нарушение на чл. 70 от ЗОП при определяне на вида на критериите за възлагане, тъй като в ал. 2 на същата разпоредба законът позволява икономически най-изгодната оферта да се определи въз основа на един от критериите записани в точки от 1 до 3 включително. Колкото до това, че в раздел II.2.5 от обявлението са посочени качествен критерий с тежест 45 и цена с тежест 55, а в документацията за участие в раздел „Критерий за оценка на офертите за изпълнение на обществена поръчка с предмет: ….“ относителните тежести на същите критерии са със запис (0.45 и 0.55), то след извършване на елементарни математически изчисления става ясно, че не е налице грешка в методиката за оценка, но възложителят е следвало да прецизира записите, като ги уеднакви, т.е. да посочи и в документацията за участие същият запис посочен в обявлението.

Предвид изложеното по-горе КЗК счита, че констатираното нарушение на чл. 70 от ЗОП в комбинация с непрецизираният запис по отношение на относителната тежест на посочените критерии за възлагане, предлага противоречива информация за правилата за оценка и възлагане при провеждане на обществената поръчка, което към настоящият момент няма правна възможност да бъде санирано от възложителя. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, възложителите могат да изискват представянето на определени документи (планове, графици и др.), свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото същите представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Законът изрично посочва, че пълнотата и начинът на представяне на информацията в тези документи не може да се използва, като показател за оценка на офертите. Тълкувайки посочената разпоредба забраната за оценяване на пълнотата и начинът на представяне на информацията в техническото предложение следва да се разбира, като залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлно или формално или недостатъчно описание на дейностите, задачите и т. н. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

В количествено стойностните сметки за основни (44 позиции) и допълнителни (90 позиции) дейности са включени в по-голямата си част (127 от общо 134) дейности свързани с електромонтажни работи, строително монтажни работи, доставка на необходимите материали и оборудване за извършване на монтажните работи и само 7 от общо 134 дейности са свързани с предоставяне на услуги (откриване на повреда в кабел; сверяване на часовник за УО; измерване на кабел НН; измерване на заземление; извозване и разтоварване на депо на земни и скални почви и строителни отпадъци; резитба на клони от короната на голямо улично дърво). […]

Обектът на обществената поръчка е определен неправилно като услуга, тъй като предвид събраните факти и информация извършването на услуги представлява една много малка част от предмета на поръчката и основно ще се извършват доставки на материали и оборудване и ще се изпълняват строително-монтажни и електромонтажни работи. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

Изложените в раздел IV.6 на обжалваното решение причини, като мотиви на възложителя за неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции са необосновани.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОП „Обекти на обществени поръчки са: 1) строителството, включително: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж; 2) доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други; 3) предоставянето на услуги“.

Съгласно §2, т. 28 от ДР на ЗОП „Обективно неделими части“ са части от предмета на обществената поръчка, които поради своето естество не могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител.

Предвид подробно разписаните в обявлението и в документацията за участие дейности, които ще се изпълняват, най-малко свързаните с предоставяне на услугите (откриване на повреда в кабел; сверяване на часовник за УО; измерване на кабел НН; измерване на заземление; извозване и разтоварване на депо на земни и скални почви и строителни отпадъци; резитба на клони от короната на голямо улично дърво) дейности биха могли да се възложат на по-вече от един изпълнител, различен от изпълнителя на доставките или изпълнителя на електромонтажните или строително-монтажните работи. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)