Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата
от ЕСИФ[1]
по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие
(ЕФРР), Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ
се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Средствата от
ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство,
след тяхното одобряване от Европейската комисия[2].
В конкретната хипотеза се касае за управление на средства от ЕСИФ по програма
финансирана от ЕФРР. Глава втора от ЗУСЕСИФ регламентира институционалната
рамка при управление на средствата от ЕСИФ на национално ниво, като сред
органите за управление на тези средства не е включена Агенцията за обществените
поръчки. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗУСЕСИФ, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите
органи, сертифициращите органи и одитните органи. Съгласно чл. 73, ал.1
ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нито
в ЗУСЕСИФ, нито в подзаконовите актове по прилагането му нормотворецът не
поставя компетентността на ръководителя на УО да установява нередности по
смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 в зависимост от
упражненото правомощие на Агенцията за обществени поръчки по предварителен,
текущ или последващ контрол върху обществените поръчки на възложителите по
смисъла на чл. 243 ЗОП. В случая липсва влязъл в сила съдебен или
стабилен административен акт, с който да се установява законосъобразност по
фактите, релевантни за спора, за да бъде зачетен същия от съдебния състав при
проверка законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция. Акт на АОП в процедура по контрол по чл. 243
ЗОП не се ползва със стабилитет на административен акт, поради което
дори и контролът на Агенцията да беше осъществен върху методиката за оценка по
процесната процедура по възлагане на обществена поръчка (а не по друга такава,
но при смислова и текстова идентичност), същият не преклудира правомощията на
ръководителя на УО по програмата в процедура по чл. 73, ал. 2 във връзка с
ал. 1 ЗУСЕСИФ да установи нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент №
1303/2013 при констатирана незаконосъобразност на методиката за оценка. (Решение № 5141 от 08.04.2019 г. на ВАС)
Касационната инстанция споделя извода на органа,
приет за законосъобразен и от първоинстанционния съд в насока, че формулираната
методика по посочения показател („П1 - Професионална компетентност на
персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор, и неговата
организация") има незаконосъобразен характер, доколкото чрез него не се търси ниво на изпълнение чрез
обективно сравняване на техническите предложения. От една страна
подлежат на оценка по скала експертите от основния екип на участника, но при
тълкуване на метода за формиране на оценка по този показател става ясно, че има
хипотези, в които общината възложител поставя от по-голяма важност за
качественото изпълнение на поръчката не дългогодишния професионален опит и
участието в проекти на експертите от основния екип, а по-скоро наличието на
допълнителни експерти, по отношение на които не се взема под внимание
продължителността на техния професионален опит в съответната област, както и
участието им в проекти. Ето защо се стига до извода, че при оценка на
експертите от основния състав с най-голям брой точки (първа скала) и предложени
от участника двама допълнителни експерти, без значение техния професионален
опит и участие в проекти, участникът ще получи 7 точки; същият брой точки той
ще получи и ако експертите от основния му състав са получили най-нисък брой
точки, но участникът е представил двама допълнителни експерти, също без
значение техния професионален опит и участие в проекти. По този начин, макар и
условно да се придава значение при оценяването на офертите на професионалния
опит и участието в проекти на експертите от основния състав, възложителят
задава по-голям брой точки при оценяването на участник, чиито експерти от
основния състав дори и да са получили нисък брой точки, предвид представените
двама допълнителни експерти, този участник получава същия брой точки – 7 т. В
тази връзка административният орган е направил законосъобразен извод, както
правилно е приел и първоинстанционния съд, че така изготвената методика за
оценка по този показател би имала разубеждаващ ефект по отношение на
потенциалните участници, които разполагат с компетентен екип, покриващ
изискванията за оценка по скала I, но не разполагат с допълнителни експерти. (Решение № 5141 от 08.04.2019 г. на ВАС)
Правилно от КЗК са приети за недоказани
твърденията, че ДЗЗД "Инфратоп" не отговаря на въведените от
възложителя критерии за подбор, в т.ч. изискването за професионална годност, предполагащо вписване в Централния професионален
регистър на строителя за изграждане на строежи от втора група, трета категория.
В тази връзка, правилно са отчетени данните от ЕЕДОП, представени от
гражданското дружество и участниците в него, и разпределението на дейностите по
изпълнение на поръчката между тях. При справка по договора за създаване на
дружеството по ЗЗД, сключен на 12.07.2018 г. между "Инфрастроежи" ООД
и "Ултра билд" ООД се установява, че при уговорени за всяко от тях
дялове съответно от 70% и 30%, разпределението на възлаганите с поръчката
дейности е както следва: за "Инфрастроежи" ООД - извършване на
предварителен оглед на място на обекта; осигуряване на 100% банкова гаранция
при изпълнение; изготвяне на документи за процедурата; извършване на
възложените СМР по части, в съответствие с методите за строителство, посочени
от възложителя и приложимата нормативна уредба; доставка, монтаж и други
съпътстващи строителството дейности съобразно одобрения инвестиционен работен
проект; водене на счетоводство и пряк контакт с възложителя, а за "Ултра
билд" ООД - извършване на предварителен оглед на място на обекта, доставки
на материали; отчитане и управление на обекта. Предвид разпределението на
дейностите, изпълнявани от участниците в гражданското дружество, от значение за
установяване изпълнението на въведеното от възложителя изикскване е било
единствено констатираното, както от комисията по чл. 103 ЗОП, така и от КЗК,
наличие на вписване съгласно ПРВВЦПРС на "Инфрастроежи" ООД, с право
да изпълнява строежи втора група, от първа до четвърта категория. Правилно в
тази връзка е отчетен текста на чл. 59, ал. 6 ЗОП, според който съответствието с критериите за подбор се
доказва от обединението участник, а не от включените в него лица, с
изключенията, относими и в случаите на изискуемо вписване в ЦПРС - на
изисквания за съответна регистрация, сертификат или друго условие, необходимо
за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или
административен акт и съобразно
участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за
създаване на обединението. Действително, Законът за камарата на
строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на
територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи
от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни
и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите
дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. В случая
това изискване е приложимо именно към изпълняващия възлаганите СМР участник в
гражданското дружество - "Инфрастроежи" ООД, за когото липсва спор,
че е вписан в ЦПРС с правото да изпълнява строежи от изискуемата втора група,
трета категория. (Решение № 6461 от
30.04.2019 г. на ВАС)
В разпоредбата на чл. 199, ал. 2, т. 5 от ЗОП
е посочено, че жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа
„обстоятелствата, на които жалбоподателят основава качеството си на
заинтересовано лице, когато е приложимо“. Законодателят, чрез тези промени,
публикувани в ДВ, бр. 49, от 2018 г., дава изрично указание на правоприлагащите
органи, какъвто в случая е и КЗК, да прилагат стриктно изискванията към заинтересованите лица, като изследват съответствието
на същите с легалната дефиниция, съдържаща се както в националния закон (ЗОП),
така и в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива
2004/18/ЕО. За да бъде прието едно
лице за заинтересовано такова, е необходимо на първо място да докаже, че има
или е имало интерес от получаване на конкретната обществена поръчка,
чрез излагането на релевантни факти и обстоятелства и представянето на относими
доказателства[3].
Съгласно параграф 2, т. 14 от ДР на ЗОП „Заинтересовано лице“ е всяко лице,
което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка
и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение.
Тази норма съдържа две кумулативни
условия – лицето да „има или да е имало“ интерес от получаването на определена
обществена поръчка и – второ, да може да му бъде нанесена вреда от твърдяните нарушения.
Жалбоподателят „КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА“
ООД е българско юридическо лице, което видно от становището на самия
възложител, включва в предмета си на дейност: Консултантски услуги, упражняване
на строителен надзор в проектирането и строителството (след получаване на
съответния лиценз).
В документацията за участие, е записано: „Предмет
на настоящата обществена поръчка е извършване на всички дейности по предпроектни
проучвания и идейни проекти (изготвяне/актуализация/оптимизация), извършване на
обследвания, съставяне и регистриране на технически паспорти за съществуващите
сграден фонд, гари и междугария, които се запазват в обхвата на проекта,
изготвяне на ПУП и Технически проект, актуализация на Подробна програма за модернизация
и на Стратегията за провеждане на тръжни процедури и изготвяне на Документация
(Формуляр/и и/или др.) за кандидатстване за строителството на модернизацията на
железопътните участъци Радомир – Гюешево и Гюешево – граница с Р. Македония.“.
С оглед на гореизложеното и при условие, че в
предмета на дейност на жалбоподателя „КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА“ ООД е
записано „Консултантски услуги, упражняване на строителен надзор в
проектирането и строителството (след получаване на съответния лиценз)“, то жалбоподателят е легитимен носител на правен
интерес по отношение на участието и класирането си и в настоящата процедура.
Във връзка с интереса си от участие и правната възможност да му бъдат нанесени
вреди жалбоподателят е отправил и съответните искания за разяснения, които
оспорва в настоящото производство. По същество жалбоподателят излага
обстоятелства, които счита за формиращи материалната незаконосъобразност на
условията за участие в настоящата процедура и в този смисъл, по отношение на
него се явява изпълнено и второто кумулативно изискване, формиращо правната
фигура „заинтересовано лице“.
С оглед на гореизложеното, КЗК приема, че по
отношение на жалбоподателя са налице и двете кумулативни предпоставки и приема,
че „КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА“ ООД е заинтересован да подаде по реда на ЗОП
в КЗК жалба срещу Разяснение № 4/10.08.2018 г. Генералния директор на ДП „НКЖИ“
във връзка с Решение № 39/14.05.2018 г. за откриване на процедура за възлагане
на обществена поръчка с предмет „Подготовка на проект „Модернизация на
железопътната линия Радомир-Гюешево-Граница с Република Македония“, в две
обособени позиции. (Решение №
1203/25.10.2018 г. на КЗК)
КЗК приема, че жалбоподателят има правен интерес
да обжалва Решение № 574-ЕР-18-МР-С-3/Р2/20.02.2019 г., предвид следното:
„Електролукс Табаков и синове“ ООД е на шесто място след направено
предварително (условно) класиране, на база критерий за възлагане „най-ниска
цена“, при условията на чл. 104, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП и чл. 61 от ППЗОП,
т.е. при прилагане на „обърнат ред“ за
разглеждане и оценка на офертите. Видно от протоколите и доклада от
работата на комисията, документите относно личното състояние и критериите за
подбор са разгледани само на „Стреза“ ЕООД и „Ековат-България“ ЕООД, т.е. на
първите двама участници, предложили най-ниски цени. Документите за лично
състояние и подбор на участниците „Водстрой Пловдив" АД, “Елфор"
ЕООД, „ГБС Пловдив" АД, „Електролукс Табаков и синове" ООД не са били
разгледани от комисията, тези участници не са класирани (в окончателното
решение) поради предвидената възможност за прилагане на обърнат ред по смисъла
на чл. 104, ал. 2 от ЗОП. При отмяната на акта, ако хипотетично се
установи, че участниците «Водстрой Пловдив" АД, “Елфор" ЕООД, „ГБС
Пловдив" АД не отговарят на изискванията за лично състояние и подбор, то
жалбоподателят може да бъде определен за изпълнител. Дори и да бъде прекратена
процедурата в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, „Електролукс
Табаков и синове" ООД има правен интерес доколкото би могъл да участва в
евентуална бъдеща процедура за възлагане на ОП с такъв предмет. Поради това КЗК
приема жалбата за допустима. (Решение №
461 от 11.04.2019 г. на КЗК)
Възражението в касационната жалба се отнася до
това, че според чл. 196, ал. 2, т. 2 ЗОП не подлежат на обжалване
решенията за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка в
частта относно мотивите за невъзможността за разделяне предмета на поръчката на
обособени позиции, а вероятно според касатора, КЗК като е разгледала възражението
на жалбоподателя е постановила неправилно решение. Възражението е
неоснователно. В чл. 46, ал. 1, изречение второ от ЗОП законодателят е
въвел изискване за посочване на причините от възложителя когато е преценил по
целесъобразност, че не следва да разделя предмета на обществената поръчка. Решението за неразделяне на предмета на
поръчката е по целесъобразност, но причините за това следва да бъдат посочени.
В конкретния случай предметът на обществената поръчка е осигуряване на услугата
за комплексно обслужване на служителите на АСП и териториалните й поделения,
които обхващат територията на Република България. Предметът на обществената
поръчка е описан подробно и включва 10 на брой дейности. Тези дейности следва
да бъдат извършвани от служба по трудова медицина, но службата по трудова
медицина има конкретен обхват на дейности, които са разписани в чл.11 от
Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване на
дейността на службите по трудова медицина. Измерването на факторите на работната
среда-част от предмета на обществената поръчка - не се извършва от службите по
трудова медицина, а от звена и специалисти на работодателя и/или от
упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“
юридически и физически лица, според чл. 217, ал. 4 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване. От това
следва, че обединението на различните
по вид дейности, извършвани от различни по вид акредитирани лица е направено от
възложителя без излагането на причините за това, което както правилно е
възприела и КЗК представлява липса на мотиви. Липсата на мотиви/причини
е нарушение на въведеното изискване по чл.46, ал.1 ЗОП. (Решение № 4714 от 29.03.2019 г. на ВАС)
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗОП, при
подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява
възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е
целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в
решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това.
От анализа на цитираната разпоредба, може да бъде направен обоснован извод, че
право на възложителя е да определи предмета на поръчката, съответно, дали да го
раздели или не на отделни обособени позиции. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗОП
не подлежат на обжалване решенията за откриване на обществената поръчка в
частта, относно мотивите за невъзможността за разделяне предмета на поръчката
на обособени позиции. Следователно решението за разделяне на поръчката на
позиции е решение по целесъобразност. В практиката си ВАС (виж Решение №
1114/27.01.2017 г. по адм. д. № 12860/2016 г.) приема, че: „Предвидената възможност от законодателя за
необжалване на мотивите на възложителя за неразделянето на предмета на
обособени позиции не прегражда възможността за обжалването им на други
основания. Несъмнено на възложителя принадлежи преценката относно разделянето
на предмета на обществената поръчка на обособени позиции, като в случая той
действа в условията на оперативна самостоятелност, но тази оперативна
самостоятелност е лимитирана в рамките на общото изискване за спазване на
основните принципи на закона. Във всички случаи възложителят трябва да спазва
принципите в чл. 2, ал. 2 ЗОП и да не ограничава конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчка и които не
са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на
обществената поръчка.“ (Решение № 613 от 23.05.2019 г. на КЗК)
От представените по преписката доказателства се
установи, че прогнозната стойност на поръчката е 5 968 127 лева без ДДС. Същевременно в т. 6 към Раздел I Общи условия на процедурата са
направени следните уточнения: “Посочената лимитирана стойност, планирана в
бюджета на Район Триадица и предвидена за финансиране на подлежащите на
изпълнение строително-монтажни работи, предмет на възлагане с обществената
поръчка е крайна за Възложителя, респ. максимална пределна стойност по
отношение подаваните от Участниците оферти. Предлаганата от отделните Участници
цена за изпълнение на дейностите от обхвата на възлагане не може да надхвърля
горепосочената максимална стойност на поръчката.“ В т. 7 от същата част на
документацията е направено уточнение, че за периода 2018 и 2019 г. предвидените
средства са в размер на 4 166 666,67 лв. без ДДС, в т.ч. 833 333,33 лв. без
включен ДДС за 2018 г. и 3 333 333,34 лв. без ДДС, за 2019 г. Акцентирано е
върху обстоятелството, че частта от финансовите средства, необходима за пълното
изпълнение на обекта на възлагане и възлизаща на 1 801 460,33 лв. без ДДС, не е осигурена, като в изрично
указание е обърнато внимание към потенциалните участници за съобразяване с
посочените финансови условия, осигуряване на непрекъснато изпълнение и
въвеждане на обекта в експлоатация, при точно спазване на оферирания срок,
който не може да надвишава 30 календарни месеца.
В одобрения от възложителя доклад по чл. 60 от
ППЗОП, помощният орган на възложителя е предложил процедурата да бъде
прекратена, вземайки предвид Решение № 32 по Протокол № 69 на Столичния
общински съвет, където при Функция 3 „Образование“ е посочена сумата от 5 000
000лв. за периода 2019г - 2021г. Позовавайки се на същата фактическа
обстановка, възложителят е издал решение за прекратяване на процедурата на
основание чл. 110, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Съгласно посоченото правно основание,
"Възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато всички
оферти, които отговарят на предварително обявените от възложителя условия, надвишават
финансовия ресурс, който той може да осигури".
Финансовият ресурс, който
възложителят планира да осигури (независимо дали разполага с него или предстои
да го получи), трябва да бъде определен в обявлението за обществена поръчка,
т.е. към момента на откриване на процедурата. Обикновено това е прогнозната
стойност, която може да бъде предвидена и като максимална/пределна с
указанието, че участници, които предложат по-висока стойност ще бъдат
отстранявани.
Предвиденият финансов ресурс е 5 968 127 лева без
ДДС. Този ресурс е максимален и с този ресурс трябва участниците да съобразят
предлаганите цени, за да не бъдат отстранени. Петима участници са представили
оферти, които отговарят на предварително обявените условия и техните ценови
предложения за отворени. Видно от информацията в протокол № 3.1, всеки от
петимата допуснати до отваряне на ценовите оферти участници, е посочил обща
стойност за изпълнение на дейностите, включени в обхвата на възлагането, която
не надвишава посочената в обявлението и документацията, т.е. същите са се
съобразили с поставените от възложителя условия. Оттук следва извода, че в
настоящия случай не е налице фактическият
състав на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 7 от ЗОП, с оглед на което
същата е неприложима и процесното решение за прекратяване се явява
незаконосъобразно, а жалбата следва да се приеме за основателна. В този смисъл,
доколкото е налице отменително основание спрямо издадения от възложителя акт,
се явява безпредметно коментирането на изложени в жалбата доводи срещу
прекратяването на процедурата, касаещи времевата рамка, която според
Възложителя е определяща за финансовия ресурс, с който той разполага. С оглед
установената незаконосъобразност на решението на възложителя за прекратяване на
процедурата и последващата му отмяна, процедурата следва да бъде върната за
продължаване на възлагането на етап оценка на предложенията на допуснатите
участници съобразно методиката за оценка или прекратяване при наличие на
основание за това. (Решение № 530 от 25.04.2019 г. на КЗК)
След като анализира изискванията на възложителя посочени в техническата
спецификация за изпълнение на поръчката, КЗК намира за основателно твърдението
на жалбоподателя, че доколкото стоките предмет на доставка по обособени позиции
№ 1 и № 2 ще се определят според текущите писмени заявки на възложителя, то не е необходимо да се представят
приемателно-предавателни протоколи за доставените изделия към момента на
подаване на оферта, поради което и поставянето на такова изискване е
неправилно.
В своето становище възложителят е посочил, че „Приемателно-предавателния
протокол за доставените изделия се представя при доставката на стоката, а не на
етап подаване на оферта, както твърди Жалбоподателят“. Тук следва да се
отбележи, че това пояснение/забележка на възложителя е направено единствено в
представеното по настоящата преписка становище. Никъде в одобрената
документация за участие в процесната обществена поръчка не се установи
възложителят да е правил подобни уточнения. Същото изискване важи не само за
обособените позиции, за които е участвал жалбоподателят, но и за останалите
обособени позиции на процесната поръчка. В случая, КЗК кредитира доводите
изложени в жалбата, че доколкото по отношение на изискването за представяне на
приемателно-предавателен протокол, посочено именно в техническата спецификация
за изпълнение на поръчката, не е изрично посочено/указано, че следва да бъде
извършвано единствено на етап доставка на стоките, то за участниците в
процесната процедура е налице задължението да го представят и/или с представяне
на офертите си за участие.
С оглед на гореизложеното, КЗК намира за основателно твърдението на
жалбоподателя и счита, че възложителят
следва да прецизира документацията си в тази и част, съобразявайки се с факта,
че всички негови изисквания и указания следва да бъдат ясно и еднозначно
посочени в документите на обществената поръчка, на етап на нейното откриване, а
не в други документи и на друг етап, като например в становището по
настоящата преписка. (Решение № 528 от 25.04.2019 г. на КЗК)
В контекста на
гореизложеното следва да се отбележи, че като първи мотив за вземане на
решението за прекратяване на процедурата възложителя е изтъкнал
обстоятелството, че има несъответствие в стойността на дейностите, включени в
одобрения инвестиционен проект и прогнозната стойност на поръчката, посочена в
документацията за нея. По отношение на така изложения довод, следва да се
отбележи, че стойността на инвестиционния проект се определя като се сумират
остойностените дейности от отделните негови части, докато прогнозната стойност на една
обществена поръчката се определя от възложителя по реда на чл. 21, ал. 1 и сл. от
ЗОП и в този смисъл нейния размер не е обвързан от изчисленията на проектанта в
КСС към инвестиционния проект. Размерът на въпросната прогнозна
стойност е оповестен, както в обявлението, така и в документацията за участие в
процедурата, като по смисъла на техническата спецификация на настоящата
обществена поръчка - ценовите предложения на участниците не трябва да
надхвърлят максимално допустимата стойност, определена от възложителя. Т.е.
прогнозната стойност се явява в определена степен и цифров измерител, с който
участниците в разглежданата процедура следва да се съобразяват при формирането
на ценовите си оферти. Независимо от това обаче, липсата на задължение за
съвпадане на стойността на дейностите, включени в одобрения инвестиционен
проект и прогнозната стойност на поръчката водят до липса и на нарушение в тази
насока, определяйки като неправилен и необоснован разисквания мотив на
възложителя в случай, че той е изтъкнат като самостоятелен аргумент налагащ
прекратяване на процедурата.
В хипотезата на
обстоятелството, че дискутираният мотив на възложителя е изтъкнат като
обобщаващ аргумент за прекратяване на процедурата, тъй като твърдяното от него
несъответствие в стойността на дейностите, включени в одобрения инвестиционен
проект и прогнозната стойност на поръчката се дължи на включването на дейности
в поръчката (Изграждане на соларна инсталация), за които проектантът дава
съгласие да не бъдат изпълнявани с цел оптимизиране на стойността и
невключването за изпълнение част „Конструкции”, за което няма разрешение от
проектанта, то предвид гореизложените правни изводи, може да се заключи, че той
също се явява необоснован. (Решение № 574
от 16.05.2019 г. на КЗК)
На следващо
място жалбоподателят твърди, че от документацията на обществената поръчка може
косвено да се направи извод, че за обявената обществена поръчка не е осигурено
финансиране, но никъде в документацията няма данни (вкл. и в Обявлението), че
процедурата се открива при липса на осигурено финансиране и че договорът се
сключва при спазване на императивната разпоредба на чл. 114 от ЗОП.
Твърдението е
неоснователно.
КЗК счита, че
жалбоподателят неправилно е интерпретирал в жалбата указанията на възложителя,
досежно 6.2. „Схема на плащане“ (стр. 7 от Указанията за подготовка на
офертите). Там е разписан начинът на извършване на плащанията към
бъдещия изпълнител на поръчката – авансово плащане и окончателно
плащане и правилата, при които същото ще се случи, но не е указано, че липсва
одобрено финансиране на поръчката, какъвто погрешен извод е направил „ЕР БИЛД -
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.
114 от ЗОП, когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране,
възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за
потвърждаване на интерес и предвижда в проекта на договор клауза за отложено
изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване
на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването
му. КЗК счита, че цитираната норма е ирелевантна към настоящия случай. Видно от
IV.5) „Информация относно средства от Европейския съюз“ от решението за
откриване на процедурата, възложителят е отговорил с „да“ и е посочил, че
обществената поръчка ще се финансира по проект „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ВОДОПРОВОДНАТА
МРЕЖА НА СЕЛАТА СКОБЕЛЕВО, АСЕН, ГОРНО САХРАНЕ И ДОЛНО САХРАНЕ В ОБЩ. ПАВЕЛ
БАНЯ, ОБЛ. СТАРА ЗАГОРА“, съгласно договор № 24/07/2/0/00008 от 19.10.2018 г.,
сключен между Община Павел баня и Държавен фонд Земеделие, за безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура”, мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” на Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Същото е записано в
обявлението и в документацията за участие в процедурата. А в Разяснение, рег.
инд. № РД – 20 – 352 № 1/05.03.2019 г., по документацията възложителят изрично
е отговорил на въпрос № 2, че между община Павел баня и Държавен фонд
„Земеделие“ има сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с №
24/07/2/0/00008 от 19.10.2018 г., по силата на който ще бъдат отпуснати
средства за финансиране на обществената поръчка и на това основание тя не
попада в обхвата на приложното поле на чл. 114 от ЗОП. (Решение № 557 от 09.05.2019 г. на КЗК)
Съгласно чл. 64, ал. 1
от ЗОП
за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или
участниците се представят един или няколко от следните документи и
доказателства, във връзка с поставените изисквания - сертификати, издадени от
акредитирани лица, за контрол на качеството, удостоверяващи съответствието на
стоките със съответните спецификации или стандарти. Съгласно чл. 64, ал. 3
от ЗОП
когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват
съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на
качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят
посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски
стандарти.
Обосновано и
законосъобразно КЗК е приела от правна страна, че не е допуснато съществено
нарушение в решението за откриване на процедурата, след като посочени от
възложителя сертификати представляват международен стандарт (включително и
европейски) и съдържат обозначението EN, като непосочването на изрично
системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски
стандарти ("EN") в обявлението не съставлява нарушение, след като в
съответствие с чл. 48, ал. 2
от ЗОП
е посочено "или еквивалентно/и". Също така след като ISO 9001:2008 и
ISO 14001: 2004 са международни стандарти, които съдържат обозначението EN,
неизписването на означението EN в обявлението, при наличие на указание
"или еквивалентно/и", не обуславя незаконосъобразност на изводите на
КЗК, респ. незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата. (Решение № 3429 от 19.03.2018 г. на ВАС)
Няма коментари:
Публикуване на коментар