Резултати от секторния анализ на КЗК в сферата на туризма

КЗК прие с Решение № 1058 от 27.02.2011г. секторен анализ на конкурентната среда на пазара на предоставяне на хотелски услуги.

Един от основните акценти в анализа е поставен върху договорните отношения между хотелиери и туроператори. Туристическите услуги условно са разделени на 2 групи – основни и допълнителни. За основни туристически услуги се считат: предоставянето на нощувки, храна, както и на транспортни услуги. Допълнителните туристически услуги включват: пътувания, развлечения, други събития с културен и опознавателен характер, балнеолечебни услуги, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, екипировка, школи и клубове по езда, сърф яхтинг, ски - училища, училища за водни спортове и други услуги, способстващи развитието на туризма.

Секторният анализ проследява състоянието по видове туризъм – морски, планински/ски туризъм, СПА туризъм и бизнес/културно-етнографско-исторически туризъм.

Комисията е проучила също така и свързаните с хотелиерската услуга пазари като ресторантьорство, туроператорска дейност, туристическа агентска дейност.

Комисията е установила, че динамиката на реализираните нощувки през периода 2006-2010г. показва тенденция към нарастване в началото на периода, която бележи своя пик през 2008 година, а през 2009г. драстично намалява, бележейки 16% спад. Общият брой на реализираните нощувки през 2010 г. нараства с около 5,47%.

Установено е също така, че преобладаващата част от реализираните нощувки през периода 2008-2010 г. са осъществени от чуждестранни туристи, което води до извода, че вътрешното търсене на туристическия пазар е ограничено и българските туристически фирми търсят възможности за запълване на капацитета си извън България, което поставя сектора като цяло в зависимост от чуждестранните пазари. Що се отнася до разпределението на туристите според категорията и ценовия сегмент българските туристи заемат около 50% относителен дял в хотелите ниска категория (категория 1, 2 и 3 звезди) и 20% във високия ценови сегмент (категория 4 и 5 звезди), от което следва, че ниският ценови сегмент е предпочитан от българския турист.

Данните сочат, че през 2009 г. общата заетост на леглата е 24.9%, което е с 5.2 процентни пункта по-малко от предходната година. Тази тенденция се запазва и през 2010г., когато общата заетост спада до 22,75%. Данните показват ниска средногодишна заетост на легловата база, което изисква насърчаване на продажбите на хотелиерските услуги. В същото време се вижда, че през 2009г. броят на леглата се увеличава с 3,77% в сравнение с 2008г. При съпоставката на тези данни с реализираните нощувки се вижда спад с около 16% в сравнение с 2008г. Тези факти показват, че в резултат на засиленото присъствие на чуждестранни и български инвеститори в сектора, предлагането значително изпреварва търсенето.

При съпоставка между ценовото поведение на хотелите от ниска и висока ценова категория при морския туризъм се вижда, че между тях няма общи модели или елементи. Като цяло движението на цените при хотелите ниска категория се развива по-динамично и с по-големи амплитуди, докато във високата категория ценовите равнища се характеризират с отчетлива стабилност и плавни преходи на ценовите стойности. При скъпите хотели не се наблюдава установеното за другата категория увеличение на цените през 2008г. или 2009 г. и тенденция на спад след това.От друга страна при хотелите до 3 звезди се наблюдава тенденция на засилване на ценовата диференциация като към настоящия момент разликата между ценовите равнища позволява ясно да се очертаят горно и долно ниво, между които се оформя значителен свободен ценови диапазон. Процесът при високата категория хотели е обратен – разликите се свиват и се установяват тенденции към уеднаквяване на ценовите нива.

Сходно е положението и при планинския/ски туризъм. Съпоставката между двете категории хотели разкрива големи ценови различия, характерни за средата на изследвания период, и последващо възвръщане през 2010г. към ценовите граници, характерни за началото на периода и дори още по-ниски. При високата категория хотели се наблюдават сходни стойности в началото и края на периода, докато при ниската категория тези стойности не се припокриват.

Същата съпоставка в сферата на СПА туризма разкрива редица сходства между ценовата динамика на двете категории хотели като и при двете групи се наблюдава ясно изразен общ модел - ценовите нива са постоянни без резки изменения. Изключение правят две общини (Сандански и Тетевен), където цените значително надхвърлят установените общи граници и има широки амплитуди на ценови изменения - чувствително увеличение в периода 2006-2008г., понижение през 2009г. и ново повишение през 2010г.

По-различно стоят нещата и при бизнес/културно-етнографско-исторически туризъм. Между двете категории градски хотели се установява много широк спектър, в който са разполагат ценовите стойности. За разлики от по-горе разгледаните видове туризъм, тук не се наблюдава струпване и припокриване, което да концентрира ценовите нива в по-тесни конкурентни граници. Няма движение, което да запълва свободните ценови зони и като цяло се създава впечатление за липса на взаимовръзка между пазарните участници.

По отношение на всички видове туризъм Комисията е извела няколко общи извода. Нискокатегорийните хотели показват по-висока степен на координиране на ценовата политика. В много случаи стойностите са близки и следват динамиката си през целия период. При висококатегорийните хотели се наблюдава по-голяма самостоятелност, с изключение на високата категория морски хотели, които демонстрират известно сходство. Преобладаващата тенденция е за ръст на цените и на приходите през 2006, 2007 и 2008г. и спад през 2009г.

Относно концентрацията в сектора КЗК е констатирала, че пазарът на хотелиерски услуги в страната се характеризира с голям брой участници. Според Националния съвет по туризъм към МИЕТ, във Варна, Бургас, Добрич, София-град и Пловдив са съсредоточени 80% от леглата и реализираните нощувки (94% от реализираните нощувки са от чужденци), както и 87% от приходите по настаняване. Само в общините Варна, Несебър, Балчик, София и Созопол са съсредоточени 67% от леглата, 71% от реализираните нощувки и 81% от приходите от настаняване.

В същото време пазарът се характеризира с висока степен на прозрачност, която се дължи на конкуренцията между хотелиерите и активната реклама на техните продукти. Пазарната и маркетингова стратегия на хотелите включва: публикуване на цените и условията за нощувка; промоции на техните сайтове или чрез туроператори и турагенти, вкл. и в средствата за масова информация Тази практика създава ценова прозрачност на пазара и би могла да улесни координацията на ценовата политика на конкуренти при вземане на решенията относно поведението им на пазара. По този начин би могло да се стигне до съгласувано поведение между участниците на пазара без да се налага те изрично да се договарят. В зависимост обаче от избрания канал за реализация на хотелиерската услуга, може да се направи заключението, че там където туроператорите осигуряват висок процент на заетост (морски и планински/ски туризъм) обявяването на цени, насочени към крайни потребители няма силен ефект в привличането на клиенти. За някои от хотелите, разположени в големите морски и ски курорти, относителният дял на реализираните нощувки чрез туроператори достига 90-98% от общия брой реализирани нощувки. Обикновено цените и условията по реализацията на хотелиерската услуга се договарят поотделно с всеки туроператор и представляват търговска тайна. Следователно в този случай цената на едро на хотелиерската услуга не е известна на останалите участници на пазара.

Като сериозни бариери за навлизане на пазара са отчетени наличието на свръх предлагане, което изпреварва темповете на търсене на туристическата услуга, както и намалената платежоспособност на купувачите, която допълнително забавя търсенето.  Не са установени други съществени правно-административни бариери за навлизане на нови предприятия в туристическия сектор.

Анализът сочи, че по-голямата част от продажбите на хотелиерски услуги в морския туризъм се реализират с посредничеството на туроператори, които осигуряват значителен туристопоток както от страната, така и от чужбина. Това се отнася най-вече за по-големите хотели, които имат дългосрочни договорни отношения с големи туроператорски компании, от което следва, че дейността на хотелите разположени по българското Черноморие е силно свързана и зависи от съвместната им работа с български и чуждестранни туроператори.

Сходно е положението и при хотелите, извършващи планински/ски туризъм, които също реализират по-голямата част от продажбите чрез посредничеството на туроператори.

Основният механизъм, който се използва от хотелиерите в СПА туризма е сключване на директни договорки с крайни клиенти и в по-малка степен чрез посредничеството на туроператори. Хотелите в тази сфера са независими от дейността на туроператорите и имат възможност сами да определят търговската си и маркетингова политика при реализацията на предлаганите от тях услуги.

Сходно е практиката и на хотелиерите в бизнес туризма, които реализират услугата си чрез директни договорки с крайни клиенти и договори с корпоративни клиенти и в по-малък процент чрез посредничеството на туроператори, което прави хотелиерите в този сегмент по-независими от дейността на туроператорите.

В договорните отношения между хотелиери и туроператори се използват два вида договори - на база „заявка потвърждение” или на база контингент.

При договора на база контингент хотелиерът се задължава да настани туристите на туроператора в определен хотел. На туроператора се предоставя определен брой стаи за период на уговорена цена, но договорът не поражда задължение за туроператора да изпълни контингента. Плащанията се извършват или на база фактическа заетост, реализирана от туроператора, или авансово като в последствие се прави прихващане съобразно реалната сума. В договорите също така се уговарят и допълнителни отстъпки от уговорените цени при различни условия, най-често срещаното от които е за ранни записвания.

При договора „заявка потвърждение” туроператорът организира реклама и продажба на туристически услуги и заявява туристите за настаняване в определен срок преди пристигането им. Съществено при тези договори е, че отношенията между страните възникват след приемането от страна на хотела на постъпила конкретна заявка от туроператора, т.е. за страните по договора не съществуват гаранции, които да обвързват другата страна с поемането на конкретни задължения или постигането на реални резултати. Възнаграждението на туроператора се договаря или като процент от посочените в договора цени или при свободно определяне от негова страна на препродажна цена.

Договорите за контингент имат основно значение да гарантират запълване капацитета на хотелите, които предлагат сезонен туризъм. За хотели, които работят целогодишно без изявен сезонност, подобни резултати могат да се постигнат и чрез конкретни уговорки за всеки случай поотделно, предвид липсата на засилен туристически интерес за кратки периоди от годината.

В търговските взаимоотношения между хотелиерите, осъществяващи бизнес, културно етнографски или исторически туризъм и туроператорите се използват основно договори „заявка потвърждение”, които в повечето случаи се изготвят от самите хотелиери. Хотелите обикновено запазват правото си едностранно да променят цените на предоставяната услуга като туроператорът не поема конкретни финансови задължения. Обичайната продължителност на договорите е една година. Клаузи за автоматично подновяване почти не се срещат. Хотелите в този вид туризъм реализират незначителна част от легловата си база чрез туроператори, поради което не подържат трайни търговски отношения с тях и не търсят активно възможности за установяване на такива. Разчитат предимно на собствени стратегии и маркетинг за привличане на клиенти. В тази връзка между туроператорите и хотелиерите при този вид туризъм не се установява зависимост, която да води до налагане на ограничителни клаузи с антиконкурентен ефект между страните.

Хотелите, които се посещават основно с цел СПА и балнеоложки туризъм работят целогодишно, като заетостта е по–голяма през летните месеци. По–голяма част от легловата им база се реализира чрез директно договаряне с клиенти. Възможно е и договаряне на база сезонни пакетни предложения (нощувка + закуска + спа/ балнеоложки услуги) и конкретни индивидуални оферти. В отношенията си с туроператори хотелиерите използват договори „заявка потвърждение”. В някои случаи се предлага и комисионна за реализиране на пакетни предложения. Някои от хотелите диференцират цените си в отношенията с туроператори според периода на настаняване (уикенд, слаб или силен сезон, празници) и предлагат пакетни цени, които включват използване на определени балнео и спа услуги. В някои общини (Троян и Сандански) се наблюдават сходни или близки цени на хотелите от една и съща категория. 

Значително по – голяма част от легловата база при морския туризъм се реализира чрез туроператори. Повечето хотели имат установени търговски отношения с множество оператори, а договарянето се извършва в началото или края на текущ летен сезон за следващия сезон. Хотелиерите предоставят своите цени на туроператорите и договарят детайлите. Наблюдава се тенденция по–малките хотели и хотелите с недобро местоположение сами да търсят връзка с туроператори. При по– големите и популярните хотели самите туроператори търсят контакти с тях.

В общините, които са установени и разработени дестинации за морски туризъм, най-голям брой от нощувките се реализират от организирани туристи по договори с туроператори на база контингент. В останалите общини се използват предимно договори от типа „заявка потвърждение”. В някои от тях съществува клауза, според която в случай, че след писмено потвърдена резервация, хотелиерът не може да приеме туристите, то той е длъжен да ги настани в хотел от същата или по- висока категория с аналогично разположение в рамките на туристическия комплекс. В други договори се предоставят изключителни права за туроператорите за настаняване на туристи от определена дестинация. Хотелът се задължава да не сключва договори с други туроператори, които извършват дейност на съответния географски пазар или да приема гости от съответния географски пазар. В някои договори на туроператора се предоставя изключително право за целия контингент на хотела. Срещат се и клаузи, които задължават хотелиера да не дава по-ниски тарифи или по–благоприятни условия на други агенти или оператори, директно или чрез трети страни.

Хотелите от планинския ски туризъм договарят с туроператорите по различни начини и в различни периоди от годината. Понякога, след сключване на договор, се налага хотелиерите да правят промени поради изменения в търсенето по време на сезона, свързани с липса на сняг и др. Наблюдава се практика на промени към по-неизгодни от първоначално договорените с туроператорите условия, които се изразяват най-често в удължаване на периодите на отстъпки за ранно записване.

Анализът на КЗК е идентифицирал някои клаузи, които биха могли да имат потенциален негативен ефект върху конкуренцията – например поемане на задължение да не се предоставят по-благоприятни цени и условия на други туроператори. В някои случаи тази клауза се придружава и от задължение за хотела, в случай че предложи по–благоприятни цени и условия, то той да ги предостави и на съответния туроператор, с който е сключил договор. В някои договори на туроператорите се предоставят изключителни права по отношение на туристите от определен географски пазар (Русия, Белгия), а в други и по отношение на предоставяне на допълнителни услуги в хотела – анимация, организация на екскурзии, наемане на коли и др. Някои договори определят различни ценови условия за туристи от различни национални пазари (Белгия, Испания, Португалия).

В хода на проучването Комисията е получила информация за съществуването на вертикална интеграция на дейностите по опериране на ски-инфраструктурата и предоставяне на хотелиерски услуги в някои курортните комплекси. Така например някои хотелиери в курортите Боровец и Пампорово считат, че намаляването на посещаемостта в управляваните от тях хотели произтича от рязкото увеличение на цените на лифт картите. В същото време определени хотели в същите курорти, които са свързани с дружества собственици на ски пистите и ски съоръженията, предлагат обвързани продажби - пакет нощувка с включени лифт карти, което води до намаляване заетостта на останалите хотели. Подобна информация е предоставена и от Българската туристическа камара, според която при конкуренцията между хотелиерите и собствениците на планинските лифтове и ски влекове, които обикновено разполагат и със собствени хотели, последните предлагат по-ниски цени на пакет услуги на своите туристи, включващи настаняване all inclusive и карти за ски съоръженията в курорта.

Комисията смята, че при анализа на зимния ски туризъм трябва да се има предвид, че двата пазара (на предоставяне на услуги по използване на ски съоръжения и на хотелиерски услуги) са свързани поради това, че настаняването на туристите в хотелите е преобладаващо продиктувано от упражняването на зимни спортове. При това положение предприятие, което съвместява функциите на хотелиер и оператор на ски-инфраструктура, би могло да оказва влияние едновременно върху двата пазара. Този извод произтича от факта, че дружество, което притежава ски съоръжения (лифт, влек, въжени линии) на определен географски пазар фактическа притежава съществено съоръжение по смисъла на конкурентното право. Това от своя страна обуславя наличието на господстващо положение на пазара по предоставяне на услугата „ползване на ски съоръжения”. Такова предприятие може да предлага продуктите поотделно или заедно, но закупуването им заедно прави тяхната обща цена по-ниска. Конкурентен проблем може да възникне, когато господстващото предприятие предложи такива отстъпки, в резултат на които никой рационален потребител не би избрал да закупи тези продукти отделно. Подобен търговски подход би могъл да бъде квалифициран като злоупотреба само ако пакетната му цена е толкова ниска, че с оглед разликата й с цената на двата продукта поотделно, става нерентабилно за останалите предложители да продават техните конкурентни продукти.