С Решение №1338 от 2010г. КЗК се произнесе, че „Витоша ски” АД не е извършило злоупотреба с господстващо си положение. Това решение бе обжалвано от „Сдружение на витошките ски и сноуборд училища” и Сдружение „Спортно туристическо дружество „Мотен” и отменено от ВАС с Решение № 11098 от 2011г.
Същност на оплакването пред КЗК
Двете сдружения твърдят, че ски училищата се конкурират на пазара на предоставяне на услугите „ски и сноуборд обучение” на територията на природен парк Витоша. „Витоша ски” АД също извършва такава дейност, чрез учредено от него „Витоша ски училище” ЕООД. От другата страна, „Витоша ски” АД е основен участник на пазара на услугата по ползване на лифтове, влекове, въжени линии и други съоръжения, осигуряващи достъп и ползване на ски пистите на природен парк Витоша. Дружеството заема господстващо положение на този географски пазар, тъй като е собственик на 17 871 м. ски съоръжения от общо 19 916 м.
"Витоша ски училище" ЕООД осъществява стопанската си дейност на вертикално свързания надолу по веригата пазар на услугата по „ски и сноуборд обучение”. То е въвело система за отстъпки, чрез която предоставя 15% намаление на лифт-карта за туристи, които ползват пълно ски оборудване или ски учител от "Витоша ски училище" ЕООД, както и отстъпка от 20% за лифт-карта при ползване на пълно ски оборудване и ски учител едновременно. По този начин дружеството въздейства негативно на конкурентната среда като предлага икономически по-изгодни оферти на своите клиенти. Освен това „Витоша ски училища” ЕООД няколко поредни зимни сезона определя необосновано високи цени за лифт карти, извличайки необосновано големи печалби.
Цените, на които „Витоша ски” АД продавало карти за ползване на въжените съоръжения били съответно: за дневна карта за ски-учител 50лв., а за останалите скиори между 30 и 35лв. Сезонната карта за възрастен била съответно за всеки от последните три сезона 600, 720 и 590лв., а сезонната карта за ски-учител - 1440, 2000 и 2000лв. Според молителите себестойността на услугата е многократно по-ниска, а печалбата на ответника надвишават 100%. „Витоша ски” АД и "Витоша ски училище" ЕООД са предлагали индивидуално и групово обучение като цената за един час обучение била съответно за 1 човек - 30лв.; за 2-ма – 40лв. и за 3-ма – 55лв., а за група (4-12 човека) 175лв. за деца до шест години и 185лв. за деца до 17 години.
Според молителите, с това си поведение „Витоша ски” АД засяга неблагоприятно стопанската дейност на останалите ски училища като чувствително завишава разходите им, а оттам и себестойността на предоставяната от тях услуга „обучение по ски и сноуборд”. В същото време ски училищата са принудени да задържат крайните цени за своите клиенти на същите нива, за да запазят конкурентоспособността си спрямо "Витоша ски училище" ЕООД. За да ограничат загубите си, останалите ски училища са били принудени да намаляват заплащането на ски и сноуборд учителите, което е довело до загуба на квалифицирани кадри.
Решението на КЗК
Пазарният дял на дружествата на пазара на ски-съоръжения е определен на базата на „дължината на въжетата”, което дава възможност да се изчисли дължината на „транспортния коридор”, ползван от потребителите. Като допълнителен критерии е отчетено и местоположението на съоръженията. В периода 2007-2010г. пазарните дялове са били както следва: „Витоша ски” АД –92, 74%; „Мачирски спорт” ЕООД 4, 94%; държавата –4, 32%. Въз основа на тези данни КЗК е приела, че „Витоша ски” АД е предприятие с господстващо положение, включително и като притежател на „съществено съоръжение”, както и че са налице обективни, нормативни и структурни бариери за навлизане на пазара, които са значителни и трудно преодолими.
В решението си КЗК е приела, че определената от „Витоша ски” АД цена на картите за лифт на ски-учителите не е необоснована или прекомерно висока. След като е прегледала представената от дружеството калкулация на разходите за услугата КЗК е установила, че „личният подход при определяне на цените отразява стопанската ефективност на всеки учител, а не е резултат от дейността или въздействието на „Витоша ски” АД”, както и че е „налице стопанска логика в определянето на различни цени за крайни потребители (скиори) и за стопански потребители (ски-учители).” Според КЗК това е така, защото за последните заплащането на картата е разход, който подлежи на приспадане от получените приходи. КЗК е приела за обоснована и разликата в цените на картите за ски-учители и скиори с оглед на интензитета на ползване на съоръженията, който за ски-учителите е много по-голям. Приела е също така, че цената, с оглед на проведените срещи със ски-учителите, е договорена и следователно липсва нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК.
КЗК и констатирала, че „Витоша ски” АД не прилага принуда по отношение на клиентите си да закупят две или повече услуги заедно, тъй като били определени отделни цени за всяка услуга като от самия клиент зависело дали да използва няколко услуги, за което получава отбив от цената, или само една от тях. Според КЗК размерът на отстъпката не може да повлияе на потребителския избор, поради което не е налице нарушение и на чл. 21, т. 4 ЗЗК.
Въз основа на факта, че „Витоша ски” АД е трети по пазарен дял на пазара на услуги по ски и сноуборд обучение, като тенденцията е на намаляване на неговия дял при запазване на дела на останалите участници на пазара, Комисията е приела, че е налице ефективна конкуренция и няма нарушение по чл. 21, т. 5 ЗЗК.
Въз основа на факта, че „Витоша ски” АД е трети по пазарен дял на пазара на услуги по ски и сноуборд обучение, като тенденцията е на намаляване на неговия дял при запазване на дела на останалите участници на пазара, Комисията е приела, че е налице ефективна конкуренция и няма нарушение по чл. 21, т. 5 ЗЗК.
ВАС обаче и приел, че жалбата на ски-училищата е частично основателна.
Според съда, за да се приеме, че дадени цени са прекомерно и необосновано високи е необходимо да се установи разумни ли са те с оглед на икономическата стойност на предоставяната услуга. КЗК, въпреки предоставените й данни не съпоставила себестойността на услугата с пазарната цена и по този начин не е установила маржа на печалбата. Цитирането на крайните цени на еднодневните и сезонните карти и направеният извод, че процентът на печалба не е прекомерно висок нито може да замести анализа, нито прави извода обоснован. Ако беше извършила този анализ КЗК щеше да установи марж на печалба, значително отличаващ се както по отношение на двете различни групи потребители – скиори и ски-учители, така и по отношение на двата сезона, което автоматично поставя въпроса за обосноваността на тази разлика. Като не е извършила този анализ КЗК е оставила неизяснен основният въпрос по делото относно твърдяното нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК.
За да обоснове разликата в цените на услугата „превоз чрез въжени съоръжения” спрямо различните потребители КЗК е приела, че самото естество на услугата предполага определяне на цена на ползващо съоръжението лице. Издаването на индивидуални карти отразявало възможността именно конкретният учител да ползва съоръжението и било свързано с ефективността на собствената му стопанска дейност. ВАС обаче сочи, че това как ще бъде издавана и заплащана картата е обстоятелство, което по никакъв начин не влияе нито на цената й, нито на възможността конкретният субект да я ползва. Дали картите ще бъдат издадени на името на ски-училището и то ще заплати цената им или това ще направят самостоятелно ски-учителите е въпрос на отношения от една страна между ски-учителите и ски-училището, а от друга между тях и „Витоша ски” АД. За „Витоша ски” АД е важно отделният пътник да има карта, защото тя, освен друго, удостоверява и сключения задължителен договор за застраховка. По отношение на какъв потребител ще се определи цената – дали това ще бъде физическо или юридическо лице, е въпрос на свободна преценка от страна на оператора на съоръженията. Важното е обаче стойността на услугата да не бъде необосновано висока. В този контекст ВАС не приема извода на КЗК, че е налице стопанска логика в определянето на различни цени за скиори и за ски-учители „тъй като за стопанския потребител стойността на картата е разход, който подлежи на приспадане от прихода”. ВАС сочи, че „Витоша ски” АД не представя и не обосновава различна себестойност на услугата, предназначена за ски-учител и за скиор. Напротив – от доказателствата е видно, че себестойността е една и съща, което е напълно логично, доколкото услугата е една и съща.
Така излиза, че след като себестойността на услугата е еднаква, а КЗК приема разликата в цените на картите за „логична”, то въпросната разлика е единствено в маржа на печалбата. За да приеме за обоснована тази разлика КЗК е сравнила сезонните карти за ски-учител – 2 000лв., и за скиор - 590 лв. Като разделила цената на сезонната карта на себестойността[1] получила, че при една и съща максимална продължителност на сезона от 120 дена дружеството си възвръща себестойността на картата за ски-учител за около 64 дни, а на скиор – за около 18 дена. Тези изчисления сами по себе си не могат да обосноват разликата в маржа на печалбата. При цена на сезонна карта 2 000лв. и 120 дни сезон за ски-учителя един ден е на стойност 16, 66лв., а за скиора – 4, 91лв. Налице е разлика от 9, 70лв., за която по делото няма логично обяснение. Впрочем Комисията е избегнала анализа на дневните карти, който очевидно води до същия извод и то с още по-голяма разлика от 15, 00 лв. На фона на потенциалната възможност ски-учителят да ползва услугата и на цената на скиор, тъй като няма доказателства по делото за наличието на забрана в това отношение, тази разлика в начислената печалба няма и житейско обяснение.
Според ВАС необосновани са изводите на КЗК и при сравняване на цените на картите за същия вид потребители на сходни пазари в други курорти, които също работят при господстващо положение на съответния икономически оператор. При сравнението КЗК е установила, че първо е налице тенденция цените за скиори и ски-учители да са различни, второ, че цената на сезонна карта за скиор на „Пампорово” АД е еднаква със сезонната карта на ски-учител на „Витоша ски” АД – 2000лв., и трето, че цената на сезонната карта за ски-учител на „Пампорово” АД е 1 300лв., но при допълнително отработване на пет работни дни през летния сезон за обработка на пистите. Въз основа на това направила извод, че сезонните карти за ски-учители на „Витоша ски” АД „са в съответствие с прилаганата в бранша ценова политика”. Този извод на Комисията отново се приема от ВАС за необоснован и не кореспондиращ с доказателствата. Посочени са някои несъответствия в отговора на „Юлен” АД, които не са обсъдени от КЗК, както и обстоятелството, че едно и също физическо лице участва в управлението на „Юлен” АД и „Витоша ски” АД, което не би следвало да се пренебрегне в случая. Освен това, сам по себе си фактът, че на някой географски пазар съществува идентична цена на картата не може да обоснове „еднаква браншова ценова практика”.
В заключение ВАС отбелязва, че КЗК законосъобразно е използвала подхода на сравняване на цената на услугата със себестойността, както и пазарно сравняване с други географски пазари, но е направила необосновани изводи, които са в противоречие с доказателствата по делото. Допуснатото нарушение е съществено и се е отразило на крайния резултат, поради което решението е отменено в тази му част и преписката е върната за ново произнасяне.
ВАС е преценил за правилен извода на КЗК по отношение на предлаганите от „Витоша ски” АД отстъпки и предлагане на услуги в пакет - ски-екипировка и ски-учител, тъй като те се предлагат и самостоятелно, имат отделна цена и преценката как да бъдат закупени е на клиента, а отстъпката от 20% е в рамките на обичайните ценови намаления в бранша. Този извод на съда обаче също подлежи донякъде на съмнение тъй като в практиката на КЗК и ВАС (по повод на предлагане на услуги под себестойност в контекста на чл. 34, ал. 7 от ЗЗК), е прието, че това би представлявало нарушение, ако е в състояние „да пренасочи потребителското търсене в степен, която реално обосновава нерентабилност на стоките на конкурента”[2]. Дори в самото решение ВАС посочва, че „не фактическите разходи за предлаганите услуги, а възможността да обвържат потребителя е релевантно за това нарушение, тъй като именно то – обвързването, нарушава конкуренцията”. А дали това е така е въпрос, който не е изследван нито в производството пред КЗК, нито пред ВАС.
Решението е постановено от тричленен състав на ВАС, което е първата съдебната инстанция, пред която се обжалват решенията на КЗК. Това решение може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на ВАС – втората и окончателна инстанция.
[1] Неизвестно защо числото, посочващо себестойността е търговска тайна при положение, че в решението е дадена цената на сезонната карта и дните, за които дружеството си възвръща себестойността, което означава посочване и на себестойността, отделно от факта, че себестойността е посочена от „Витоша ски” АД в явната част на преписката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар