В печата вчера масово се появиха съобщения, че последната инстанция на ВАС окончателно е потвърдила решението, че продажбата на скъпи карти за лифт на ски учителите е незаконно. В някои изявления се споменава, че с това окончателно се решава спора, по образувана в Комисията за защита на конкуренцията преписка, което не е вярно.
Последното решение на ВАС (№ 14131 от 02.11.2011г.) е постановено по друго производство, а не по жалбата срещу решение Решение на КЗК № 1338 от 2010г. Тричленен състав на ВАС отмени това решение на Комисията, с което тя бе постановила, че „Витоша ски” АД не е извършило злоупотреба с господстващо си положение. Срещу това решение на ВАС е подадена касационна жалба и е образувано производство под № а.д. 13238/2011. Разглеждането на делото е насрочено за 01.12.2011г. от 09:00ч.
Объркването идва от грешното посочване на няколко места в последното решение на ВАС на КЗК, вместо на КЗД. За да се избегне по-нататъшно объркване, трябва да се спомене, че успоредно с производство по Закона за защита на конкуренцията пред ВАС тече и друго, което е образувано по жалба на "Витоша ски" АД против Решение № 14 от 25.01.2010 година на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 117/2009 г.
Ето и хронологията на този случай:
Производството пред КЗД е образувано по сигнал на "Сдружение "Витошки ски и сноуборд училища", за осъществена от "Витоша ски" АД пряка дискриминация по признак обществено положение спрямо ски учителите (ръководителите на членуващите в сдружението юридически лица и заетите от тях за всеки сезон ски учители) с определянето на различни по вид и цени лифт карти за сезон 2008 -2009. За ски учителите били определени само четири вида лифт карти от общо 14 вида за останалите потребители, при цени значително по - високи от тези на същите видове карти за възрастни туристи.
Въз основа на събраните по преписката доказателства КЗД установява, че за различните категории туристи дружеството жалбоподател е определило различни цени за ползването на всички съоръжения в ски зона "Алеко", с изключение на лифт "Драгалевци". Според КЗД всички лица, ползващи услугата, включително ски учителите, имат качеството на туристи. При сравняването на видовете и цените на лифт картите е установено, че действително за ски учители са определени само четири вида лифт карти. Липсата на полудневни лифт карти и билети за лифтове е определено от Комисията като по-неблагоприятно третиране на туристите, които са ски учители. Дневната карта за ски учител е 50 лв., чиято цена е по - висока и сформирана на база неограничен брой ползвания в рамките на работния ден на съоръженията, докато останалите туристи могат да ползват услугата еднократно срещу билет, чиято стойност е в пъти по-ниска от цената на дневната карта, или да закупят полудневна карта, чиято цена е 26 лв., т.е. около 25 % по-евтина от дневната карта с цена от 35 лв. Тридневната карта за ски учители е 150 лв., докато за останалите туристи е 95 лв. Шестдневната карта за ски учители е 300 лв., за останалите възрастни туристи е 147 лв. Констатациите за различията в цените и условията са обосновали извод за реално по-неблагоприятно третиране на ски учителите, което презумира дискриминация при хипотезата на чл. 9 от ЗЗДискр.
"Витоша ски" АД е възразило, че не нарушило принципа на равно третиране, тъй като, ползвайки лифтовете, ски учителите осъществяват дейност, от която реализират доходи и освен това те ползват съоръженията и ски пистите по-интензивно и с по-голяма честота от туристите като в същото време не участват в разходите за поддържането им. КЗД е приела, че тези обстоятелства не оправдават по-високи цени на лифт картите за ски учителите. Приемането на довода, че те добиват доходи от ползването на услугата и затова трябва да плащат по-високи цени за ползването на лифтовете, би означавало налагането на вид данък под скрита форма за доходите им, какъвто "Витоша ски" АД няма право да установява и събира. Цената на лифт картите е определена за време и не е обвързана с брой ползвания, поради което интензивността, с която ски учителите ползват лифтовете е приета за правно ирелевантна. За неоснователни са приети и доводите, обосновани с факта, че ски учителите ползват ски пистите, но не участват в поддръжката им по съображения, че заплатената цена на лифт картата е дължима за услугата по използване на лифтовете и влековете, не и за ски пистите, които са изключителна държавна собственост и са общодостъпни за всички туристи. В заключение КЗД е посочила, че стопанската автономия на дружеството да определя цените на предлаганите от него услуги не може да бъде упражнявана в нарушение на действащото законодателство.
Опровергани са и твърденията на "Витоша ски" АД, че изравняването на цената на лифт картите на ски учителите с тези на останалите възрастни туристи би означавало продажбата им под тяхната себестойност. КЗД е констатирала, че изравняването на цените би довело до печалба за дружеството от около 10 лв. на дневна карта.
В своето решение ВАС – тричленен състав потвърждава, че ски учителите са по-неблагоприятно третирани в сравнение с останалите потребители - туристи на основата на общественото им положение, определено от упражняването на професията им при ползване на услугата. В жалбата си "Витоша ски" АД твърди, че КЗД е недопустимо да се произнася по търговски спор между две групи лица, предоставящи туристически услуги. Казва се също така, че не е установено нито един случай на "засегнат" от цените на лифт-картите ски учител и че е незаконосъобразно определянето на ски-учителите като туристи при упражняване на тяхната професионална дейност. "Витоша ски" АД е поискало и прогласяване на нищожността на оспореното решение на КЗД.
Съдът е взел предвид, че ски учителите, спрямо които се твърди дискриминацията, са ръководителите на фирмите и организациите, членове на юридическото лице, както и наетите от тях за всеки сезон ски учители. Особеното качество на ски учителите на лица, които в професионалната си изява са ползуватели на ски лифтовете, наред с останалите потребители на тази услуга, определя приложимостта на ЗЗДискр. Съдебният състав е преценил като неоснователни доводите за нищожност на оспореното решение, поради пълно тъждество между нормите на чл.3а от Закона за туризма (ЗТ) и ЗЗДискр, тъй като всеки от двата закона урежда различна област на обществени отношения. С изменението на ЗТ от 2005г., е създадена новата разпоредба на чл.3а, която забранява неравно третиране на търсещите и ползващи туристически услуги в туристическите обекти по ал.3 на чл.3 от ЗТ. Тази специална, антидискриминационна норма цели особена защита на интересите на потребителите на туристически услуги, наред с разпоредбите на ЗЗДискр и не изключва приложението на този закон. Нещо повече, самите разпоредби на чл.3а от ЗТ препращат по отношение на съдържанието на признаците на дискриминация към чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Общата компетентност на Комисията за защита от дискриминация да установява нарушения както по ЗЗДскр, така и по други закони, уреждащи равенство в третирането, е изрично уредена с нормата на т.1 на чл.47 от Закона за защита от дискриминация. Предвидената с чл.3а от ЗТ забрана за дискриминация представлява допълнителна защита за лицата, спрямо които е осъществена дискриминация в областта на туристическите услуги, наред с тази, предвидена в ЗЗДскр. Реализирането на защитата по който и да е от двата закона и налагането на санкция преклудира възможността за провеждане на производство и налагане на повторно наказание, с оглед забраната на чл.17 от ЗАНН.
ВАС посочва също така, че ползването на услугата - превоз по въжени линии има самостоятелен характер и не е обвързана от ползването на ски-пистите на територията на ПП"Витоша", поради което е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя за наличие на комплексна услуга, даваща му основание за определяне на различни цени. Не са възприети и доводите, че различните цени и видове лифт карти за ски учителите целят да компенсират неучастието им в поддръжката на съоръженията и да предотвратят неоснователното им обогатяване. Самите ски писти представляват изключителна държавна собственост и безвъзмездния достъп до тях е законово гарантиран. Забраната за дискриминация и последователното провеждане на принципа за равно третиране не допускат да се налага на ски учителите да заплащат цена за достъпа до ски пистите, която не се дължи от всички останали възрастни ползуватели, независимо от качеството им на туристи или други.
В заключение ВАС е посочил, че с определянето на ограничени по вид и по-високи по цени лифт карти за ски учители "Витоша ски" АД е осъществило пряка дискриминация по отношение на ски учителите по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак обществено положение, с което е нарушило забраната, установена в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
В същото време ВАС е приел, че решението на КЗД противоречи на закона в частта, с която извършването на дискриминация при осъществяване на дейността на търговско дружество е приета като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на изпълнителния директор на "Витоша ски" АД, на когото е наложена глоба в размер на 2000 лв. Предложението на изпълнителния директор за определяне на такива цени на картите не е елемент от фактическия състав на решението, чието изпълнение е довело до дискриминацията. Юридическият факт е решението на колективния орган за определяне на цените на лифт картите, което може да ангажира само отговорността на дружеството. Поради това наложеното на изпълнителния директор наказание по чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът е приел за неправилно и предписанието от страна на КЗД към изпълнителния директор. Адресат, както на мерките, така и на тяхното изпълнение е дружеството, като самостоятелен правен субект.
Това решение отново е обжалвано пред 5-членен състав на ВАС, който го е потвърдил окончателно. Почти навсякъде обаче в решението погрешно е изписано, че става въпрос за решение на КЗК, вместо на КЗД. Грешката е техническа и се дължи на инерция при писането, но трябва да се коригира, за да се избегне объркването на двата казуса, които макар и близки уреждат различна правна материя и имат различни последици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар