Националното ведомство по конкуренция на Румъния (Competition Council)
образува три производства за разследване на манипулации на тръжни процедури (bid rigging) в областта на
рехабилитацията, модернизацията и поддръжката на пътища. И в трите случая са възникнали съмнения за
наличие на забранено споразумение между явилите се участници в тръжните
процедури. Две от производствата са образувани след информация, подадена
от National Authority for Regulating and Monitoring of Public Procurement,
която се е усъмнила относно начина, по който са били изготвени и подадени
офертите на 14 участника. Става въпрос за две организирани от Teleorman County Council процедури за възлагане на поръчки за рехабилитация
на пътна мрежа в периода 2009-2010. И двете поръчки са били спечелени от S.C. Tel
Drum SA, а общата стойност на договорите е била приблизително 32 млн. евро без
ДДС, като средствата за финансиране са били от Европейския фонд за регионално
развитие, от държавния бюджет и от самия възложител. Президентът на ведомство по конкуренция Bogdan Chiritoiu е
посочил, че второт производство е образувано в резултат на собствени наблюдения
и анализи върху румънския пазара на изграждане на пътища и магистрали. Повод за
образуването му са появили се съмнения за наличие на споразумение между 7 компании,
които са съгласували офертите си в три тръжни процедури с предмет модернизация
на пътни участъци, организирани от Ilfov County Council в периода 2009-2010.
Две от поръчките са били спечелени от SC Tehnologica Radion S.R.L, а третата от
S.C. Apolodor Comimpex S.R.L. Общата стойност на договорите е около 42,6 млн.
евро, без ДДС. Източникът на финансиране е структурен фонд, както и собствени
средства на възложителя. Третото производство е образувано след като Competition
Council е събрало доказателства, че 10 компании са се съгласили да подадат
формални оферти в търг, организиран през 2008г. от Регионална Дирекция „Пътища
и мостове“ в област Craiova, чиято цел е била сключване на рамково споразумение
за многогодишно зимно-лятно поддържане на пътната мрежа. Чрез подаването на
фиктивни оферти, компаниите всъщност са симулирали конкуренция помежду си
докато в същото време са се разбрали предварително за ротационно спечелване на
отделни позиции от рамковото споразумение. Стойността на договорите е
приблизително 114,2 евро, предоставени от държавния бюджет. Служители на
ведомството са провели инспекция и претърсване на място в три от компаниите,
като в резултат на събраните доказателства и информация, са извършени проверки
и в още 25 компании, между които и румънското поделение на STRABAG AG и
израелската Shapir Structures 1991 LTD. Някои от компаниите са обект на две или
три самостоятелни разследвания, образувани от ведомството. Съгласно румънския
закон, ако бъдат установени нарушения компаниите могат да бъдат наказани с до
10% от годишния им оборот. През 2009г. румънското ведомство прие нови правила
за прилагане на програмата Leniency, за която е
изрично подчертано, че може да са прилага и при сериозни и тежки хоризонтални и
вертикални ограничения на конкуренцията.
Върховният съд на
Великобритания е поискал преюдициално становище от ЕК по повод случая National
Grid. Европейската комисия е отправила amicus curiae до
Върховния съд на Обединеното кралство по повод заведен иск за обезщетение на
вреди, причинени от антитръстови нарушения, предприети от National Grid срещу
няколко компании, които бяха наказани през 2007г. заради участието си в т.нар. Gas Insulated Switchgear картел. В
основата на запитването е актуалната в момента тема, повдигната и в казуса Pfleiderer, във връзка с възможностите
за даване на достъп до документите по делото и разкриване на информация, част
от които са били изготвени за целите на прилагането на Leniency programme. По казуса Pfleiderer Европейският съд посочи, че националният съд е този, който трябва да реши при
какви условия следва да се предостави достъп до такива материали на лицата,
които търсят обезщетение. В тогавашното си становище Европейският съд подчерта,
че е необходимо да се търси баланс между интересите, защитавани от европейското
право на конкуренцията и по конкретно ефективността на Leniency programme от една страна, и интересите на пострадалите от антитръстови
нарушения, от друга. В решението си от 04.04.2012г. Върховният съд също
препраща към балансиращия тест по случая Pfleiderer като прилага и
пропорционален тест (дали необходимата информацията е достъпна от други
източници, както и до каква степен конкретно исканата информация е релевантна
към доказване на вредите и техния размер). Съдът стига до заключението, че
определена част от конфиденциалната версия на решението на комисията, както и
част от събраната от нея информация трябва да бъде разкрити. По отношение на
всички останали документи Съдът е решил, че те не са чак толкова релевантни
към гражданското дело и че нуждата от
защита на информация, предоставена в рамките на Leniency процедурата е по-голяма и надхвърля интересът от разкриването й в
процеса по присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
Европейската комисия е
отправила amicus curiae становище и до френския Cour de Cassation по повод
казус, отнасящ се до нарушенията на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС и френското
национално законодателство в тази област на пазара на мобилна телефония в
отвъдморските територии на Франция. Appeal Court в
Париж е потвърдил единствено установените нарушения на националното
законодателство като е посочил, че изхождайки от стриктното тълкуване на
понятието „значителен ефект върху търговията между държавите-членки“ (appreciable
effect on trade between Member States) – установяването на нарушение на чл. 101
и чл. 102 от ДФЕС не може да бъде подкрепено. Становището на ЕК е съсредоточено
върху тълкуването именно на понятието „значителен ефект върху търговията между
държавите-членки“ и изхожда от концепцията, съдържащата се в Guidelines on the
effect on trade concept (OJ C 101/81, 27.4.2004). Според нея значителният ефект
зависи от специфичните условия на всеки конкретен казус и по-конкретно от
характера на споразумението или съгласуваната практика или от същността на
злоупотребата с господстващо положение, характера на засегнатия продукт и
положението и важността на участващите в съответното поведение предприятия. ЕК
е изтъкнала също така, че значителният ефект трябва да се оценява на базата на
всички количествени и качествени, фактически и правни относими фактори и
съображения, а не на базата на един единствен критерий – в конкретния случай –
обемът продажби. В становището се подчертава, че ако изводът за наличие на
значителен ефект върху търговията между държавите-членки е основан на един
единствен фактор, това ще противоречи на последователното и разумно прилагане
на европейското конкурентно право. В резултат на това становище Върховният съд
е обезсилил решението на Апелативния съд в Париж и е върнал обратно делото за
ново разглеждане.
Събрани от американските и канадските съдилища документи
хвърлят светлина върху това как евентуално се манипулира междубанковия лихвенпроцент LIBOR в ущърб на потребителите. Общоприетото
очакване е, че LIBOR (the London
inter-bank offered rate) се базира върху собствени и коректни изчисления на
банките, които дават представа колко действително им струва отпускането на
кредити. Напоследък обаче регулаторите по целия свят започват да подозират, че този финансов показател, въз основа на който
всеки ден се извършва съпоставяне
на индивидуалните банкови оценки,
е подложен на манипулации. Информацията по този въпрос е
твърде оскъдна, но някои отделни документи, изхождащи от Канада и САЩ, станали
известни на журналисти и анализатори от The
Economist, очертават картина, която предизвиква съмнения за манипулации.
Подобни подозрения възникнат още през 2008г., когато финансовият риск започна
постепенно да се повишава, а бенчмаркът в лицето на LIBOR, който би следвало
също да отбележи ръст, на практика остана непроменен. През същата година
няколко представители на академичната общност в САЩ разпространиха изследване,
от която става ясно, че индивидуалните оценки на различни банки относно
разходите им при отпускане на заеми са удивително сходни, независимо от
различните нива на риск за всяка от тях. Това определено повдигна сериозни
съмнения, но така или иначе липсваха категорични доказателства, отбелязва Rosa
Abrantes-Metz от New York University
Stern School of Business, която е и един от авторите на The Economist. Случаят е поставен на
разглеждане пред канадското Competition Bureau, което е събрало сериозни
доказателства, че данните, подавани от някои банки са били манипулирани. От
документите ставало ясно също така, че определена група търговци редовно за
осъществявали контакт помежду си и са обсъждали как да повлияят върху лихвения
процент свързан конкретно с йената. Ако това се окаже вярно ще е налице
нарушение на два важни принципа. Единият – че представители на търговските
отдели от различни банки не трябва да използват позицията си и да синхронизират
помежду си политиката на банките, които представляват, по този начин, а другият
– че служителите, отговорни за търговската политика на банката, трябва да са
самостоятелни и отделно от служителите, които изготвят данните и оценките,
свързани с LIBOR. Много институции имат отношение към случая, но повечето са
отказали коментар. Позовавайки се на анонимен служител обаче, вестникът дава
кратко описание на начина, по който действа схемата. Търговецът Х, обяснява на
служител от Royal Bank of Scotland (RBS) например, отговорен
за IRD търговията, кой е неговият таен
контакт и как е манипулирал и ще манипулира данните за LIBOR, конкретно
по отношение на йената. Той съобщава също така своята позиция на пазара,
желанието си за движение в определена посока по отношение на LIBOR-а за йената
и дава инструкции на търговеца от RBS
как да действа, така че действията му да са в съответствие с желанията на
търговеца Х. Гражданското дело в Канада е образувано от клиент на банката в САЩ
и е насочено към установяване на вредите, които е възможно да настъпят при
подобно манипулиране на лихвените нива. Претенциите могат да бъдат групирани в
няколко посоки. На първо място това са претенциите на отделни инвеститори,
които претендират претърпените лично от тях щети. На второ място са клиенти,
които са инвестирали групово. На трето място са борсовите търговци, които са се
оказали в грешната посока на движение на LIBOR. На следващо място са
инвеститорите в големи компании, чиито сделки са били обвързани с нивата на LIBOR,
при което е възможно да се претърпели сериозни загуби в случаите, когато нивата
на LIBOR са заемали твърде ниски нива. Последната група претенции са на
клиенти, които купуват лихвени суапове от банки, каквито са например някои
общински власти. Общините вземат заеми за
финансиране на строителството на мащабни обществени поръчки за строителство на пътища и
канализационни системи, като заемите са
най-изгодни при плаващи лихвени проценти, но
при тази опция липсва стабилността, която дава фиксирания лихвен процент. При тази
схема общината най-напред взема заем при плаващ лихвен процент, след което
купува суап от банката. При тази сделка тя получава плаващ лихвен процент LIBOR, което неутрализира плащанията, които трябва да направи към
инвеститорите по кредита и вместо това плаща на банката фиксирана лихва. Така
например от събраните документи е станало видно, че управата на град Балтимор е
сключила суапови сделки за 100 млн. долара и ниските нива на свързаните с LIBOR
плащания, които е трябвало да получи са намалили сумите, с които е трябвало да
покриват вноските си с фиксиран лихвен процент. При изкуственото занижаване на LIBOR
общината е понесла загуби в размер на милиони всяка година. В 40 щата на САЩ на
общините е разрешено да сключват суапови споразумения, което може да доведе до
лавинообразно нарастване на делата, ако случаят с Балтимор бъде разрешен от
съда в полза на ищеца. По данни на IMF общият размер на суаповите сделки за
2010г. е между 250 и 500 млрд. долара. Освен това казусът се разглежда и в
хипотезата на антитръстовото законодателство (Sherman Act), което позволява
възстановяване на щети в троен размер, което пък означава, че само общините
могат да претендират за обезщетения възлизащи на около 40 млрд. долара.
Държавни помощи
ЕК ще разследва прилаганата от Испания мярка за компенсиране на операторите
на цифрово наземно радио- и телевизионно разпространение и съответствието й с правилата за държавните помощи на ЕС. Процедурата е
съсредоточена върху плана за компенсиране на допълнителните разходи за
паралелно излъчване в периода, когато излъчването ще се прехвърля към друга
честота. Още от 2009г.
държавите-членки се подготвят да преустановят аналоговото излъчване.
Европейският комисар Joaquín Almunia подчерта, че независимо от това, че
либерализацията на пазара на цифрово излъчване създава огромни възможности за по-добро
използване на радиочестотния спектър, Комисията
трябва да се увери, че тези възможности ще бъдат справедливо достъпни и ще
съответстват с правилата за държавните
помощи на ЕС. За да се
осигури непрекъсваемост на излъчванията, Испания изисква от операторите да
излъчват едновременно и на двете честоти за определен период от време – между 6
и 24 месеца, докато гражданите успеят да адаптират приемниците си. Именно
увеличените разходи за това едновременно излъчване са предмет на компенсиране
от страна на държавата. Причината за образуване на задълбочено проучване по
нотифицираната мярка от страна а ЕК е липсата на достатъчно информация, от
която да се прецени дали мярката е действително необходима и пропорционална на
този етап. Другото опасение е, че този вид компенсация може да облагодетелства
операторите, които осъществяват наземно излъчване в ущърб на останалите
технологии, като например препредаването на сигнал чрез сателит, което би
нарушило принципа на неутралитет спрямо отделните технологии, изискващ еднакво
третиране на всички платформи за излъчване, независимо от технологията, която
използват.
ЕК прие de minimis Регламент за освобождаване от европейските правила за
държавните помощи на субсидии, предназначи за услуги от общ икономически
интерес[1],
в размер до 500 000 Евро за едно предприятие, предоставени за период от 3
години[2]. Новият de minimis Регламент съдържа и набор от условия, при които помощта
предназначена за услуги от общ икономически интерес няма да представляват
държавна помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС. Суми в размер до 500 000
Евро, отпускани за три години ще се приема, че не представляват държавна помощ,
защото не са в състояние да повлияят върху конкуренцията или търговията между
държавите – членки. Новият Регламент е със срок до 31.12.2018г. Според
вицепрезидента на ЕК Joaquín Almunia новите правила за освобождаване ще бъде в
полза на голям брой малки и преди всичко с ограничено регионално действие
предприятия, предоставящи подобни услуги. За тях, както и за администрацията ще
отпаднат редица административни затруднения, свързани с отпускането на държавни
помощи. Правилата повишават и правната сигурност, защото въвеждат ясен праг,
под който компенсациите за услуги от общ икономически интерес няма да бъдат
третирани по европейските правила за държавните помощи. Освен това облекчение
ще има и за самата ЕК, която ще може да насочи усилията си към онези случаи,
при които държавните помощи реално оказват влияние върху конкуренцията и
търговията между държавите-членки. Новоприетият Регламент е последния стълб от
пакета, свързан с услугите от общ икономически интерес, като по-голямата част
от мерките бяха приети през декември 2011г.
Събития
Centre for
Competition Policy (University of East Anglia) организира конференция на 14-15 юни 2012 на тема: Какво реално се постига чрез налагането на санкции в политиката по
конкуренция? Органите по конкуренция налагат освен имуществени санкции в
полза на държавния бюджет, също и друг вид наказания (често в сферата на
наказателното право). Заедно с това, органите по конкуренция провеждат и
активна политика в посока стимулиране на потърпевшите от нарушения на
антитръстовите правила, да предприемат гражданскоправни действия за обезщетяване
на претърпените от тях вреди. Въпреки наличието на консенсус относно това, че сериозните
нарушения на конкурентното право трябва да бъдат строго наказвани, не така
единодушно е становището по въпросите каква трябва да е точно санкцията и какво
следва да се постигне чрез нея. По време на конференцията ще бъдат обсъдени
теоретичните виждания и практическия опит на представители на академичната
общност от САЩ, Европа и Обединеното кралство, като ще се спази духа на
интердисциплинарност при представяне на различните схващания. Конференцията ще
се проведе в Thomas Paine Building на
University of East Anglia в Norwich. Повече информация за презентаторите и
темите, включени в програмата, може да бъде намерена тук. 
В периода между 23 – 25 май 2012г. IE Law School организира 3-дневен
международен семинар. Програмата е фокусирана върху практични и процедурни
въпроси, свързани с прилагането на европейските антитръстови правила от страна
на националните органи по конкуренция. В най-общи линии, по време не семинара
ще бъдат обсъдени процедурните норми, приети от тези ведомства, тяхното
тълкуване и прилагане в практиката. Част от темите ще бъдат насочени и към
допустимите мерки за възстановяване на конкуренцията (remedies), прилагани от Европейските съдилища; процедурната рамка
за прилагане на материалноправните норми с акцент върху разследванията,
провеждани от ЕК (права на страните в производството, положението на подателите
на искания и упражняване на техните права, кога следва да се наложи имуществена
санкция и как да бъде определен размера й); ролята на сътрудничеството между
националните съдилища и Европейската комисия. Брошурата за предстоящото събитие
може да бъде изтеглена тук.
Таксата за участие е 2 700 евро, като участниците в магистърски програми
получава 10% отстъпка, а членовете на IE Alumni Association – 30%.
Мероприятието ще се провежда на английски език.
Ето и предварителният списък на
темите:
1. The
institutional framework of EC Antitrust Law. The EC Best practices overview (Session
1);
2. Investigation
cases dealing with leniency programmes (Session 2);
3. Some
relevant procedural issues (language, transparency, legal privilege, etc) (Session
3);
4. Issues
concerning the opening of the file. Initial assessment and allocation of the
case (Session 4);
5. Formal
investigative measures (I): requests for information, interviews and
inspections (Session 5);
6. Infringement
procedures (I): Formal initiation of the procedure (state of play and other
meetings,
review
of key documents) (Session 6);
7. Infringement
procedures (II): the role of the hearing officer (Session 7);
8. Infringement
procedures (III): the role of the complainant and of third parties (Session
8);
9. Infringement
procedures (IV): the right to be heard (Statement of Objections, access to file
and
oral
hearings (Session 9);
10. Infringement
procedures (V): Supplementary SO and Letter of facts (Session 10);
11. Infringement
decisions and penalties (Session 11);
12. Conclusion
of the procedures without an infringement decision (I): commitment decisions
(Session
12);
13. Conclusion
of the procedures without an infringement decision (II): inapplicability
decisions and rejections of complaints (Session
13);
14. Settlement
proceedings (Session 14);
15. Submission
of economic evidence (Session 15).
[2] По-подробно по темата виж изданието „Хоакин
Алмуния за реформите в областта на държавните помощи в момент на криза“ от
15.11.2011г., както и Седмичен бюлетин: 1 - 7 януари 2012 .
Няма коментари:
Публикуване на коментар