Практика по приложението на Закона за обществените поръчки – Част ХV

Комисията за провеждане на процедурата, на основание чл. 68, ал. 7 от ЗОП, е предоставила на двама от участниците един и същ срок от 5 дни, да представят лисващите документи в плик №1 „Документи за подбор” от офертите им. Срокът от 5 дни е посочен и в писмата, които са изпратени до тях, ведно с протоколи от № 1 до № 5, като изрично е уточнено, че той започва да тече от дата на получаването им (получаването на писмата). КЗК посочва, че този срок  е правилно определен считано от дата на получаване на пратката от участника, съдържаща писмо с указания и  че не е установено комисията да е предоставила допълнителен срок на един от участниците в разрез с разпоредбите на ЗОП. (Решение № 822 от 2012г.)

Съгласно чл. 121, ал. 2, т. 5 от ЗОП, един от задължителните реквизити на жалбата е посочване на оплакванията срещу обжалвания акт на възложителя, а според чл. 122а, ал. 1 от ЗОП проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5 и ал. 7 от ЗОП. От посочените разпоредби следва изводът, че КЗК дължи произнасяне само по заявените такива в първоначалната жалба, а не извън нея в допълнителни жалби, писмени становища, писмени бележки или писмени защити поради факта, че същите безспорно са направени след изтичането на десетдневния срок и са преклудирани. С оглед изложеното, новите твърдения, които жалбоподателят претендира чрез писменото си становище представено на откритото заседание на КЗК, са процесуално недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане. (Решение № 822 от 2012г.)

Според константната и непротиворечива практика на ВАС е недопустимо КЗК да разглежда нови твърдения, направени след подаване на жалбата, защото те се явяват преклудирани. Изводът, че допълнителни твърдения, възражения или оплаквания не могат да се правят и КЗК дължи произнасяне само по заявените такива в първоначалната жалба, а не извън нея в допълнителни жалби, писмени становища, писмени бележки или писмени защити, следва от разпоредбата на чл. 121, ал. 2, т. 5 от ЗОП, предвиждаща, че един от задължителните реквизити на жалбата е посочване на оплакванията срещу обжалвания акт на възложителя, както и от текста на чл.122а, ал.1 ЗОП (в приложимата за случая редакция), че „докладчикът извършва проучване на обстоятелствата по жалбата”. С поредното 24-то изменение и допълнение на ЗОП, обн. в ДВ, бр. 33 от 27 април 2012 г., въпросът вече е разрешен и по законодателен ред и не може да възниква спор по въпроса, че се проучват само обстоятелствата по подадената в срок жалба и КЗК следва да разглежда само заявените в жалбата оплаквания, а не допълнително въведени такива. (Решение № 783 от 2012г.)

След като помощният орган е констатирал, че е налице несъответствие между изискванията на възложителя от една страна и офертата на участника от друга, то за комисията е възникнало задължението да предложи участника за отстраняване, тъй като същият от една страна не е представил надлежно попълнен образец на техническо предложение (във формата на приложение № 3 от документацията за участие), а от друга в представените документи в Плик № 2 не се съдържа необходимото предложение за срок на доставка и за срок на монтаж. КЗК приема, че след като е налице несъответствие между изискванията на възложителя, посочени в документацията за участие и представените от участника документи и информация в Плик № 2 от офертата, то последният следва да бъде отстранен от участие. С оглед това помощният на възложителя орган законосъобразно е предложил за отстраняване жалбоподателя, на основание чл. 57, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Възражението на жалбоподателя, че оценъчната комисия е могла да поиска допълнителни разяснения, относно сроковете на доставка и монтаж, тъй като те не касаят техническите параметри на стоката, КЗК счита за неоснователно. Въпреки, че сроковете на доставка и монтаж не касаят техническите параметри на стоката, посочените срокове са част от техническата оферта на жалбоподателя. Чл. 68, ал. 11, т. 2, б. „б” от ЗОП изрично забранява на оценъчната комисия да изисква, респективно участник да представя такава информация, доказателства и/или документи, които да доведат до промяна в техническото предложение на участника. Следователно цитираната норма е неприложима в конкретния случай. КЗК намира, че и чл. 68, ал. 11, т. 2, б. „а” от ЗОП също не може да намери приложение, тъй като разяснения могат да бъдат изисквани само за заявени данни, а не по отношение липсващ задължителен елемент/елементи от техническата оферта на участника. Реализирането на правните възможности по чл. 68, ал. 11 от ЗОП зависи от волята на помощния орган и не упражняването на същите не може да бъде прието за нарушение на закона. (Решение № 814 от 2012г.)

Във връзка с отстраняването на жалбоподателя поради това, че представеното удостоверение за акредитация не отговаря на изискванията на чл. 53, ал. 3 от ЗОП, следва да се отбележи, че видно от изложените в протокола от работата на комисията мотиви, последната не е доказала по категоричен начин, че акредитиращият орган не съответства на визираната разпоредба. Позоваването на извършена проверка в интернет страниците на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация” и Европейската организация за акредитация има чисто информативен характер, но същата не съставлява годно доказателство по силата на което да се приеме, че представените сертификати по стандарти ISO 9001:2008, ISO 14001:2004 и ISO 18001:2007 не съответстват на изискванията на чл. 53, ал. 3 от ЗОП, което от своя страна да се приеме като годно основание за отстраняване от участие в процедурата. За да достигне до извода, че сертифициращата организация не е акредитирана по надлежния ред, помощният орган е следвало да предприеме надлежни действия по установяване на това обстоятелство, включително посредством кореспонденция с компетентните в тази сфера органи и организации. Само по себе си наличието или отсъствието на определена информация в Интернет не притежава ниво на достоверност, което да обусловя крайния извод на комисията, както и да има официален характер, т.е. да изхожда от орган с правомощия в определена сфера. (Решение № 781 от 2012г.)

КЗК приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че неправилно комисията е изискала представянето на допълнителна декларация по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, т. 1, т. 3 и 4 от ЗОП, поради непосочена дата на подписването й. Установено е, че съгласно одобрения от възложителя образец на Декларация по чл. 47, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 3 и 4 от ЗОП, тя следва да бъде датирана. КЗК констатира, че в представената от жалбоподателя декларация не е посочена дата, което не се оспорва от него. Датирането на Декларацията по чл. 47, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 3 и 4 от ЗОП е необходимо, за да може да се удостовери към коя дата декларираните обстоятелства не са били налице. Без посочването на конкретна дата комисията не би могла да установи по безспорен начин, че декларираните обстоятелства не са били налице към дата на подаване на офертата, което се явява съществено нарушение, както на разпоредбите на ЗОП, така също и на изискванията на възложителя. Доводът на жалбоподателя, че следва да се приеме за дата на декларацията датата на подаване на офертата, не се споделя от КЗК. Недопустимо би било комисията по свое усмотрение да определя към коя дата следва да се приеме, че са декларирани обстоятелства посочени в декларацията, доколкото подобно датиране може да се извърши единствено от подписалият декларацията. Също така не следва да се забравя, че за невярно декларирани обстоятелства, между които е и датата към която те се декларират, се носи от декларатора наказателна отговорност, което още един мотив комисията да не приема представената декларация за датирана с дата идентична с датата до която могат да се подават оферти. (Решение № 780 от 2012г.)

КЗК приема, че комисията законосъобразно е изискала от жалбоподателя, на основание чл. 68, ал. 8 от ЗОП, да представи отново Декларацията по чл. 47, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 3 и 4 от ЗОП, която следва да е надлежно датирана. В указаният от комисията срок жалбоподателят е представил изисканата от комисията декларация, в която е посочено, че декларираните в нея обстоятелства не са налице към 20.12.2011 г. От така представената повторно декларация е видно, че жалбоподателят отговаря, както на изискването на закона така също и на изискването на възложителя. В случая датираната по този начин декларация няма характер на новонастъпил факт, тъй като жалбоподателят единствено потвърждава, че дори и след подаването на офертата си, за него не са налице обстоятелствата посочени в Декларация по чл. 47, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 3 и 4 от ЗОП. Водена от изложеното КЗК счита, че гореописаното основание за отстраняване на жалбоподателя е незаконосъобразно и не обосновава отстраняването на участника от обществената поръчка. (Решение № 780 от 2012г.)

Изискването за представяне на документ за регистрация по БУЛСТАТ не е свързано с доказването на икономически или технически възможности на участника, т.е. с критериите за подбор, съответствието с които се преценява винаги към датата на отваряне на офертите и доказването им посредством нововъзникнал факт е абсолютно недопустимо от гледна точка на принципите на ЗОП. В този смисъл представянето на регистрационно удостоверение за регистрация по Булстат с дата, последваща датата на подаване на офертата, не може да се приеме за основание за отстраняване на участника от процедурата. В случая следва да се допълни, че комисията за провеждане на процедурата е извършила обстойна проверка във връзка с представеното удостоверение за регистрация, като е изпратила запитване до Агенция по вписванията и Агенция по обществени поръчки (АОП). Видно от представения отговор от АОП, разпоредбата на чл. 68, ал. 8 от ЗОП не съдържа ограничения относно вида или характера на документите, дата на създаване или заверка, вкл. дали удостоверяват обстоятелства, настъпили след датата на подаване на офертата или датата на протокола, с който са изискани. Отбелязано е, че единственият критерий, с който комисията следва да съобразява действията си при прилагане на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, се съдържа в чл. 68, ал. 9 от ЗОП: участникът не може да представя други, освен изисканите документи, и представянето им трябва да е в рамките на определения в закона срок. С оглед на така получените отговори, както и предвид обстоятелството, че именно АОП е органът, който издава методически указания по прилагането на ЗОП, съобразно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗОП, комисията за провеждане на процедурата е допуснала участника до по-нататъшно участие в процедурата. Още повече, че изисканите документи отразяват съществуващи факти и обстоятелства, т.е. наличието на създаденото обединение участник, а не нововъзникнали такива. Документът има чисто формален характер и не влияе върху доказаните икономически и технически възможности на участника да изпълни предмета на поръчката. (Решение № 767 от 2012г.)

КЗК не споделя довода на заинтересованата страна, че в документацията за участие в процесната процедура липсва изрично изискване за полагане на собственоръчен подпис. Доколкото няма изрична нормативна уредба на подписа в българското законодателство, КЗК споделя изложеното от жалбоподателя, че правната роля на подписа е да установи, че дадено волеизявление, обективирано писмено в документ, принадлежи на лицето, подписало документа. Поради това и в практиката е установено разбирането, че подписът представлява саморъчно изписване от страна на подписващия на името му, стилизирана част от него или друг индивидуален знак. Само при това положение подписът може да осъществи функцията си, а именно да удостовери авторството на документа. Саморъчно положеният подпис цели да гарантира автентичността, целостта и неоспоримия характер на текста, съдържащ се в подписания документ, както и да увери адресата по отношение на обстоятелството, че подписът е бил положен от точно определено лице, а именно автора на подписа. От друга страна саморъчно положеният подпис е единственият начин, позволяващ да се гарантира отговорността за реализирането на поетото с волеизявлението в подписания документ задължение от лицето, посочено за негов автор. „Печат-подпис”-ът или подписът, положен чрез щампиран печат, не съдържа собственоръчно изписана текстова или буквена част, поради което при липсата на други данни така положеният „подпис” не е годен да удостовери кое е лицето, чието волеизявление е обективирано писмено, каквато би била правната последица от полагането на саморъчен подпис. Този непряк и механичен способ за „подписване” на документ сам по себе си не позволява да бъде установено, че именно лицето, посочено за автор на документа, е положило „печат-подпис”-а, което от своя страна не може да доведе и до обвързване на лицето с посоченото в документа волеизявление. Поради тези съображения КЗК счита, че подобен вид „подписване” на документ не ангажира лицето, посочено за автор на документа, с волеизявлението, което се съдържа в него, и полагането на „печат-подпис”, вместо саморъчно положен подпис, следва да се приема за равносилно на липсата на подпис. Комисията по провеждане на процедурата е трябвало да провери дали предложенията на на двама от участниците са надлежно подписани. При извършването на тази проверка е следвало да констатира, че документите, съдържащи се в офертите на участниците, не са подписани, чрез полагането на собственоръчно положени подписи, и при спазване на утвърдената в документацията процедура, на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП е следвало да ги отстрани като неотговарящи на изискванията за подписване на документите. Допуснатият от участниците съществен порок при изготвяне на офертите е от категорията на неотстранимите и не би могъл да бъде саниран, чрез последващо изявление от страна на представляващите участниците и на представляващите дружествата в тях, тъй като това би представлявало новонастъпил факт, водещ до промяната на офертата на съответния участник, което по аргумент от чл. 54, ал. 2 от ЗОП е недопустимо след изтичането на срока за подаване на офертите. Допуснатото нарушение от комисията е съществено и е самостоятелно отменително основание, водещо до порок и незаконосъобразност на постановеното решение за класиране. (Решение № 812 от 2012г.)

В протокола като член на състава на комисията, присъствала на заседанията, е посочена Соника Дертлийска – външен експерт от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП към АОП, като същата е положила и подписа си при приключването на протокола на 02.03.2012 г. Доколкото не се спори и се признава от възложителя и външния експерт, КЗК приема за безспорно, че на откритото заседание г-жа Соника Дертлийска в качеството си на външен експерт не е присъствала. Независимо от това КЗК счита, че неприсъствието на външния експерт на откритото заседание по отваряне на офертите е обстоятелство, което не води до опорочаване на дейността на комисията, тъй като на него комисията не е приемала решения, свързани с работата си, а е отворила офертите на участниците, подписани са Плик № 3, както и документите съдържащи се в пликовете с техническите предложения на участниците и са оповестени съдържащите се документи за подбор в Плик № 1 на всички участници. От друга страна, доколкото въпросният Протокол № 1 отразява работата на комисията както по време на откритото заседание по отваряне на офертите, така и по време на закритото заседание по разглеждане на документите на участниците, съдържащи се в Плик № 1 от офертите и последното е продължило няколко дни, то КЗК счита, че посоченият в титулната част на протокола състав се отнася и за закритото заседание на комисията, както и че цитираният външен експерт е присъствал по време на по-нататъшната работа на комисията, участвал е във вземането на решенията, поради което съответно е положил подписа си под протокола. Поради това с посочването на външния експерт в него, както и с непривличането на друг външен експерт за откритата част на първото заседание, комисията не е допуснала нарушение, влияещо на законосъобразността на извършените от нея действия, поради което твърдението на жалбоподателя за издаване на протокол с невярно съдържание се явява неоснователно. (Решение № 812 от 2012г.)

Като минимално изискване е заложено изпълнените договори за доставки, аналогични с тези от предмета на съответната обособена позиция, за която участват, през последните 3 години да бъдат на определена стойност. За разглеждания случай относими са заложените стойности за обособена позиция 1, минималната стойност е 1 000 000 лв. без ДДС, а за обособена позиция 2 - 7 000 000 лв. без ДДС. Конкретизирано е, че ако участникът е обединение, което не е юридическо лице, посочените минимални изисквания се считат за изпълнени, когато общата сума от стойностите на изпълнените аналогични доставки от обединението и/или от участниците в него е равна или по-голяма на посочените по всяка една обособена позиция стойности, декларирани в представения Списък – декларация от обединението и от всеки един участник в обединението. В настоящия случай спорно е покриването на изискването за изпълнени договори на стойност 7 000 000 лв. за обособена позиция 2. След направена проверка КЗК установи, че тъй като предмета на обособена позиция 2 е доставка на тръби и фасонни части, то от посочените договори следва да се приемат, като относими тези договори които са с предмет - „доставка на тръби”. За договора по позиция 1, предметът е комбиниран между доставка на тръби и специализирана арматура, като информация каква част от сумата е за тръби и каква за арматура не може да се извлече от представените доказателства. Тези обстоятелства са констатирали и членовете на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите. В случая обаче дори и цялата сума на спорния договор да се вземе предвид (както е сторила Комисията), то общата стойност на изпълнените договори с предмет сходен на обжалваната процедура от този партньор в обединението възлиза на 668 000 лв. При събиране на приетите за относими стойности общата стойност на изпълнените договори със сходен предмет възлиза на 4 028 077 лв., която сума не покрива минимално изискуемата от 7 000 000 лв. Предвид това, доколкото не е изпълнено минимално заложеното условие за доказване на техническите възможности, то жалбоподателят се явява правилно и законосъобразно отстранен от участие по обособена позиция 2. (Решение № 811 от 2012г.)

Във връзка с направеното от жалбоподателя искане за възстановяване на внесената от него държавна такса за разглеждане на жалбата, следва да се отбележи, че в ЗОП не е предвидено правно основание, на което да бъде разпоредено връщането на държавната такса. В разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ЗОП (в редакцията на ЗОП от ДВ бр.73/20.09.2011г.) са изброени задължителните реквизити на жалбата, а в ал. 6 на същия текст са посочени случаите, в които производство по ЗОП не се образува. Една от предвидените хипотези е непредставяне на документ за платена държавна такса (чл. 121, ал. 6, т. 3 от ЗОП). Следователно, заплащането на държавна такса е задължително условие за образуване на производството по жалба, което произтича и от разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от ЗОП (в редакцията на ЗОП от ДВ бр.73/20.09.2011г.). В случаите на жалба срещу акт на възложителя при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 45а от ЗОП (в редакцията на ЗОП от ДВ бр.73/20.09.2011г.), какъвто е настоящият случай, съгласно ал. 1, т. 9 в „Тарифите за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите”, се заплаща такса от 1 700 лв. В общия нормативен акт, уреждащ материята за държавните такси – Закона за държавните такси и по-специално в чл. 4б от него е установено задължението за връщане по искане на заинтересованата страна само на недължимо платени такси, в която хипотеза не попада настоящия казус. Доколкото държавна такса се дължи при подаване на жалба срещу решение за избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗОП (в редакцията на ЗОП от ДВ бр.73/20.09.2011г.), то не са налице правни основания в конкретния случай за връщането й на жалбоподателя. (Решение № 811 от 2012г.)

В противоречие на чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗОП и чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗОП в раздел І „Пълно описание на обекта на поръчката” от документацията за участие е посочено, че: „възложителят си запазва правото да заменя обекти, както и да не поръчва пълния асортимент хранителни продукти и напитки, описани в Техническата спецификация или да поръчва стоки извън ценовото предложение, съобразно конкретните нужди и нововъзникнали обстоятелства.” С въведената възможност в документацията е налице порок, изразяващ се в неизвестност какво всъщност ще доставят изпълнителите, които следва да оферират продуктите, предвид избраният критерии за оценка най-ниска цена. В обявлението за откриване на процедурата и документацията за участие възложителят е задължен да опише ясно продуктите, обект на доставка. В противен случай би се стигнало до незаконосъобразно разширяване на предмета на договора и нарушаване на целта и принципите на ЗОП. Аргумент за това представлява разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗОП където изрично е предвидено, че възложителят е длъжен да сключи договор, който съответства на приложения в документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които е определен за изпълнител. Доколкото се установи, че действително възложителят не предвижда изчерпателно изброяване на вида на стоките, обект на доставка, КЗК счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗОП, изискваща пълно описание на предмета на поръчката и обособените позиции. (Решение № 810 от 2012г.)

 

В Раздел „Технически спецификации” от документацията за участие незаконосъобразно е посочено, че: „хранителните стоки, за които има утвърдени стандарти от БАБХ или браншови стандарти, следва да се доставят съгласно изискванията им. Ако в хода на провеждане на процедурата или по време на изпълнение на договора, се утвърдят нови стандарти за хранителните продукти, включени в предмета на поръчката, предоставянето им следва да съответства на новите стандарти.” Според жалбоподателят е невъзможно потенциалните участници в процедурата да предвидят какви стандарти ще бъдат въведени през периода на изпълнение на договора и какви качествени показатели на продуктите ще бъдат заложени в тях, за да може да включат в ценовото си предложение. КЗК намира твърдението за неоснователно. С въведеното условие за спазване на бъдещи утвърдени нови стандарти за хранителните продукти, включени в предмета на поръчката за възложителят цели да обезпечи качеството и безопасността на доставяните хранителните продукти, доколкото условието е свързано със съответствие на определени нововъведени стандарти. Храните и напитките, които се оферират, в случаите когато за тях има въведен стандарт, следва в характеристиките си да отговарят на същия. Аргумент в тази насока представлява разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните, където изрично е предвидено задължението производителите и търговците да осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол. Следва да се отбележи, че е допустимо след сключване на договора за обществена поръчка действащите към момента стандарти да бъдат отменени и заменени с актуални. С оспореното изискване на практика се въвежда задължение за бъдещия изпълнител да доставя продукти с качество съответно за утвърдените и актуални стандарти, предвид възможността при промяна в стандарта, изпълнител впоследствие да промени качествените характеристики на продукта и да достави друг, неотговарящи на новите норми. (Решение № 810 от 2012г.)

В приложение № 2 „Ценова оферта” се съдържа позиция, в която като вид продукт е посочено ”високо алкохолни напитки произведени в България”. Въведеното описание е в нарушение на текста на чл. 32, ал. 2 от ЗОП където изрично е предвидено в техническите спецификации да не се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти.В случая, посредством посочването на географски произход на стоките се ограничават участниците по отношение на оферираните от тях напитки до такива, които са българско производство и се елиминират от участие лица доставящи алкохолни напитки с високо качество, но не произведени на територията на Р България. (Решение № 810 от 2012г.)

Неправилно жалбоподателят смесва фигурата на външния  експерт от списъка по чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОП, който в случая е редовен член на комисията, с фигурата на консултанта, който няма право на глас при вземане на решенията на комисията, а следва да даде становище за извършената дейност на комисията съгласно чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В тази връзка е напълно нормално и протоколите на комисията да не съдържат становище на консултанта, доколкото няма определен такъв. (Решение № 808 от 2012г.)

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗОП възложителят в срок от 5 работни дни след приключване на работата на комисията издава мотивирано решение, с което обявява класирането на участниците и участника, определен за изпълнител. Предвиденият в разпоредбата 5-дневен срок е инструктивен, поради което неспазването му няма за последица незаконосъобразност на издадения административен акт, поради което процесното решение, издадено на 01.06.2012г., след като протоколите от дейността на комисията са предоставени на възложителя на 07.05.2012г., не е незаконосъобразно на това основание. Посочената от жалбоподателя норма на чл. 58, ал. 1 от АПК, съгласно която непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, касае административни процедури по издаване на административни актове съгласно глава V-та на АПК, раздел I Индивидуални административни актове. Решението за избор на изпълнител е индивидуален административен акт, който се издава по правилата на ЗОП съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОП. В тази връзка при колизия между нормите на общ към специален закон, както в случая са разпоредбите на АПК относно издаването на индивидуални административни актове към разпоредбите на ЗОП относно издаване на решение за избор на изпълнител, се прилага нормата на специалния закон. В тази връзка в случая не се касае за мълчалив отказ от издаване на административния акт, а неиздаването му в 5-дневния срок от приключване работата на комисията не води до порочност на процесното решение. (Решение № 808 от 2012г.)