От фактическа страна е
установено, че като критерий за подбор, доказващ технически и професионални
възможности, възложителят е изискал участниците да разполагат с екип
специалисти, а именно: ръководител обект, технически ръководител,
геодезист, експерт „Контрол по качеството“, отговорник безопасни и здравословни
условия на труд - Координатор по безопасност и здраве (КБЗ). За ръководителя
обект, техническия ръководител и геодезиста са поставени условия да притежават
определена професионална квалификация, изразяваща се в придобито образование,
за експерт „Контрол по качеството“ се изисква да разполага с удостоверение за
преминато обучение в областта, а координатора по безопасност и здраве (КБЗ) да
отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР
/т.3.1.3 от установените факти/. Тези условия са въведени като критерий за
подбор, в съответствие с разпоредбата на чл.
63, ал.1, т.5 от ЗОП. В същото време съгласно методиката, единият от показателите
за оценка (П1) е „Техническо предложение на участника за изпълнение на
поръчката, относимо към организацията и професионалната компетентност на
персонала, осъществяващ дейността“. По този показател възложителят оценява
специфичния професионален опит на горепосочените специалисти, както и броят
участия като експерти в обекти/строежи в областта на пътната инфраструктура.
КЗК счита, че с въвеждането на изисквания, свързани с професионалната компетентност
на членове от предложения екип специалисти едновременно като критерий за подбор
и като показател за оценка е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 12, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 5 от ЗОП. (Решение №
411 от 20.04.2017 г. на КЗК)
Доколкото възложителят не е
предвидил в обявлението възможност офертата да се подава по електронен път (чл. 49 от ППЗОП), то всички документи
трябва да бъдат представени в запечатаната непрозрачна опаковка на хартиен
носител в изискуемата от възложителя форма (чл. 47 от ППЗОП). Предвид гореизложеното КЗК намира, че
условието на възложителя към офертата да се представят „оригинални технически проспекти“
следва да се разбира като представяне на документи на хартиен носител, по чиито
външни белези да може да се направи извод, че това са оригинални документи,
т.е. първични
документи, а не техни копия – заверени с „Вярно с оригинала“. КЗК
счита, че именно с такива оригинални документи ще може да се докаже изискването
на възложителя в техническата спецификация системата, предмет на поръчката, да
е последен клас, но не прототип и да е в серийно производство, както и
оборудването да е ново и да е произведено не по-рано от 2015 г. Наличието
на оригинални технически проспекти е предпоставка за наличието на търговски
взаимоотношения между производителя и третото лице – участник в процедурата, в
случай че няма тъждество между производителя и участника, както и гарантира в
някаква степен липсата на подправяне съдържанието на документа.
Същевременно изпринтването на технически проспекти от съответната
интернет-страница може да бъде осъществено от всеки субект. В настоящия случай
видно от Протокол № 2 от работата на комисията, който има характер на официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него факти, участникът „Тита-Консулт“ ООД в обжалваната процедура
е представил документ, на който са поставени печати „Вярно с оригинала“ и
печати на участника, както и подписи. От приложената от възложителя оферта на
жалбоподателя по преписката КЗК установи, че това са два документа - копие на
английски език на брошура (проспект) на доставяното оборудване модел: „uniGATE
HEART BEAT DETECTOR“ – 3 страници, и превод на български език на същата брошура
(проспект) – 3 страници. Следва да се отбележи, че от цитираните писмени
документи не може да се направи извод, че същите са създадени като електронен
документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕС /Закон за електронния документ и
електронния подпис/ - електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, а оттам и не
може да се сподели тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че
представеният проспект, възпроизведен с технически средства (принтер) на хартия
се приравнява на „автентичен“ и „оригинален“. При проверка на
интернет-страницата, посочена в заглавната страница на брошурата (проспекта) -
www.unival-group.com, КЗК не намери публикувана брошура на доставяното
оборудване модел: „uniGATE HEART BEAT DETECTOR“, поради което не приема, че
въпросният документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, а оттам и че това е оригинален писмен
документ. В този смисъл КЗК счита, че помощният орган на възложителя законосъобразно
е предложил „Тита-Консулт“ ООД за отстраняване от участие в процедурата на
посоченото фактическо основание в Протокол № 2 от работата на комисията и в
Доклада до възложителя. (Решение № 740 от
06.07.2017 г. на КЗК)
В чл. 201, ал. 1 ЗОП законодателят е визирал случаите на отказ на
председателя на КЗК да образува производство. Конкретният случай попада в
хипотезата на чл. 199, ал. 4 във връзка
с ал. 3, т. 3 ЗОП-към жалбата не е бил приложен документ за платена
държавна такса, поради което правилно тя е била преценена като нередовна,
неотговаряща на изискването за форма. На жалбоподателя е изпратено съобщение за
тази нередовност. Даден му е бил тридневен срок за отстраняването й, който е
изтекъл на 11.08.2017 г. Правилно е прието от председателя на КЗК, че нередовността
на подадената жалба не е отстранена в срок, поради което внасянето на държавната такса
след изтичането на срока не може да санира пропускането му, защото са
настъпили последиците на чл.202, ал.2
ЗОП.
Следващото твърдение в частната
жалба е свързано с позоваването на чл. 10,
ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Недоказано е твърдението, че съобщението за нередовността е било изтеглено от
жалбоподателя на 11.08.2017 г. Според чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕП електронното изявление е получено
с постъпването му в посочената от адресата информационна система. От
доказателстват, се установява, че съобщението, включително и писмото за
нередовността е изпратено на посочения електронен адрес на жалбоподателя на
8.08.2017 г. и е доставено на същия адрес в същия ден. Обстоятелството, че
жалбоподателят се е запознал с него в един по-късен момент е неотносимо към
момента на постъпване на изпратеното съобщение и неговото получаване.
Неоснователно е и последното
твърдение, че жалбоподателят не бил дал съгласие за получаване на електронно
изявление по реда на чл.5 ЗЕДЕП. Сред изискването за форма на подадената до КЗК
жалба в чл. 199, ал. 2, т. 2 ЗОП
законодателят е въвел посочване на електронен адрес,
когато се отнася за юридическо лице, каквото е жалбоподателят. С неговото
посочване се предполага, че жалбоподателят се е съгласил да получава
изявленията в електронна форма, а отделно от това е задължен да го посочи по
силата на закона, каквото е и изискването на чл.5 ЗЕДЕП във връзка с чл. 199, ал. 2, т. 2 ЗОП. (Определение № 11334 от 28.09.2017 г. на ВАС)
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗОП страните се призовават на посочените в
жалбата адреси, като срокът за призоваване е не по-кратък от три дни преди
заседанието, а съгласно ал. 2 могат да им бъдат връчвани съобщения и призовки и
на посочените от тях електронен адрес или факс, а когато страните не
предоставят факс или електронен адрес за контакт или не са намерени на адреса,
посочен в жалбата, те се смятат за уведомени чрез публикуване на съобщение в публичния
регистър на официалната интернет страница на Комисията за защита на
конкуренцията. В случая жалбоподателят е посочил в жалбата си адрес, на
който не е бил намерен, както и не е посочил електронен адрес или факс за
връчване на съобщения, поради което законосъобразно КЗК е публикувала
съобщението в публичния регистър на официалната интернет страница на КЗК на
27.06.2017г., от която дата се смята за уведомен за разпореждане за отказ от
образуване на производството и от която дата тече 3 дневния преклузивен срок по
чл. 201, ал. 2 от ЗОП за обжалване
на разпореждането пред Върховния административен съд. Неспазването на срока за
обжалване обуславя недопустимост на жалбата. (Определение № 10917 от 15.09.2017 г. на ВАС)
След справка в електронния
регистър на АОП е установено, че обжалваното решение и обявлението към него са
публикувани под уникален 00165-2017-0017 в посочения регистър на 02.08.2017 г.
В конкретния случай обжалваната обществена поръчка е изпратена за публикуване и
в Ted - Приложение на Официален вестник на Европейския съюз по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОП на 02.08.2017 г.
Жалбата е заведена в деловодството на КЗК на ръка на 09.08.2017 г. Съгласно чл. 197, ал. 1, т.1 от ЗОП жалба може
да се подава в 10-дневен срок от изтичането на срока по чл. 100, ал. 3 - срещу решението за откриване на процедурата
и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или допълнителна
информация. В случая правилно е съобразено, че 10-дневният срок за обжалване по
чл. 197, ал. 1, т.1 от ЗОП започва да тече след изтичане на 14-дневен срок от
датата на публикуване на обявлението, с което се открива съответната поръчка в
Регистъра на обществените поръчки, поддържан от АОП. При тези данни се
налага извода, че срокът за обжалване започва да тече от 17.08.2017 г. и след
като жалбата е подадена на 09.08.2017 г. това обстоятелство ангажира
императивно регламентираната последица по чл.
201, ал. 1, т. 3 ЗОП, а именно отказ от председателя на КЗК за образуване
на производство. Наведените доводи в подкрепа на жалбата са по съществото си разширително
тълкуване на процесуална норма, което е недопустимо, а от гледна точка
на приложимото право се преценяват и като неоснователни. (Определение № 10974 от 19.09.2017 г.)
Съответен на материалния закон е
изводът на решаващия орган за отсъствие в искането на жалбоподателя за налагане
на обезпечителната мярка на твърдения, от които да се дефинират интересите,
чието увреждане е мислимо от продължаването на процедурата. Доводите за
незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата са неотносими към
предпоставките за налагане на временната мярка. Аргументите за този извод се
съдържат в правилото на чл. 204, ал. 4
ЗОП, според което произнасянето по временната мярка не обвързва Комисията
при решаване на спора по същество. Защитата срещу решението на възложителя се
осъществява чрез обжалването му /вж. раздели I, II, IV и V от гл. XXVII ЗОП/,
като интересът на засегнатото лице, а и обществения интерес от правомерното
разходване на публичните средства, е гарантиран от забраната по чл. 112, ал. 8 ЗОП за сключване на
договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по
процедурата. Загубата на обществена енергия за провеждането на незаконосъобразно
отпочната според жалбоподателя процедура е непротивопоставима на интереса на
възложителя за довършване на процедурата и определяне на изпълнител на
търсената от него услуга. Интересът му не е по хипотеза удовлетворен от
осигуряването на услугата в момента от конкретен изпълнител, тъй като не
съществува презумпция, че качеството и цената ѝ са съпоставими с тези на
потенциалния изпълнител от атакуваната процедура. Бързината на
процедурата и на производствата по обжалване на актовете, действията и
бездействията на възложителя са неотносими към предпоставките на чл. 204, ал. 2 ЗОП. (Определение № 10842 от 12.09.2017 г. на ВАС)
Докато в чл. 110, ал. 1 ЗОП законодателят лимитативно е изброил случаите, в
които при условията на обвързана компетентност възложителят задължително
прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка с
мотивирано решение, в процесната хипотеза решението за прекратяване на
обществената поръчка е издадено при условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, при които възложителят може
да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно
подходящо заявление за участие или една подходяща оферта, която отговаря на
предварително обявените условия от възложителя. В тези случаи възложителят
действа при условията на оперативна самостоятелност, т.е. при наличието на
обстоятелствата посочени в хипотезиса на правната норма той по своя преценка
може да прекрати или не процедурата по обществената поръчка, като мотивира
решението си за това. Предвид това и установеното по делото от фактическа
страна, се налага извода, че възложителят законосъобразно се е възползвал от
нормативноустановената възможност, при наличието на само една оферта,
отговаряща на предварително обявените в документацията условия, обезпечаващи
подаването на реално изпълними, конкурентни предложения, да прекрати
процедурата за възлагане на обществената поръчка. Правилно в тази връзка
органът по преразглеждането е извършил проверка на обстоятелството дали
действително е налице само една оферта, която отговаря на предварително
обявените условия на възложителя и наличието на мотиви по този въпрос. […] Публичността,
прозрачността, контролът, равнопоставеността и свободната конкуренция при
провеждане на обществените поръчки за разпределение на обществени финансови
средства са основните принципи на ЗОП, като законодателят предоставя
самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната
ситуация и да реши да продължи процедура при един допуснат участник, или да я
прекрати. Аспектите на преценката са различни и зависят от предмета на
поръчката; средствата, с които разполага възложителят; остротата на нуждата,
която изпълнението е призвано да удовлетвори; времето, с което той разполага за
сключване на изпълнителския договор; други специфични елементи на процедурата.
В конкретния случай, при вземането на решение за прекратяване на процедурата,
директорът на Дирекция "АПОУС" се е мотивирал с две обстоятелства:
първото е, че е налице само една допустима оферта, което възпрепятства реалната
конкуренция, а второто - че при липсата на база за сравнение, той може
да се постави в хипотезата да сключи договор при най-неизгодни условия, без
това да може да се установи чрез сравнение на поне две и повече подходящи
оферти. Изложените мотиви по никакъв начин не са в разрез с целта на
закона, формулирана в чл. 1 ЗОП. (Решение
№ 12174 от 12.10.2017 г. на ВАС)
В случая от съдържанието на
протокол №3 става ясно, че тези изисквания са спазени. Помощната комисия е
посочила кое от представената обосновка приема - предлагане на цени с
минимална надценка; наличие на собствена производствена база за производство на
хляб и хлебни изделия от участника в обединението, склад на едро за хранителни
стоки и собствена верига за търговия на дребно; договорени преференциални цени
с производители и дистрибутори; добра материално - техническа и кадрова
обезпеченост и логистика. Независимо, че това е посочено като мотиви в
обосновката на участника, те не са препис от мотивите на участника, а са
изведени от тях като резултат от извършена аналитична дейност от оценителната
комисия. Въз основа на нея е направен и изводът, че изложените обстоятелства
попадат във визираната в чл.72, ал.2,
т.2 от ЗОП хипотеза. Освен това е посочено, че помощната комисия смята, че
са налице техническо решение и изключително благоприятни условия за
участника, обосноваващи предложените от дружеството ниски цени за изпълнение.
Това покрива съдържанието на посочената правна норма. (Решение № 11862 от 09.10.2017 г. на ВАС)
Отразено е, че комисията предлага
на Възложителя да отстрани от по-нататъшно участие в процедурата участника
[фирма] на основание чл. 107, т. 1,
предложение първо от ЗОП, със следните мотиви: "Участникът не отговаря
на поставените критерии за подбор, посочени в обявлението за обществената
поръчка и документацията за участие, а именно: Участникът е посочил в ЕЕДОП,
част IV "Критерии за подбор", буква А: "Годност", че
притежава "Сертификат за функции по поддръжката на товарни вагони №
BG/32/0015/0004". При извършената проверка на уеб адрес: [ел. адрес],
комисията констатира, че посоченият сертификатът е издаден на името
на [фирма], което е трето лице, а не на участника [фирма], което не
отговаря на изискванията на Възложителя, посочени в раздел IV "Изисквания
към участниците", т. 2 "Критерии за подбор", подт. 2.1 от
документацията за участие в процедурата. […] С глава седма, раздел II от ЗОП са регламентирани
критериите за подбор, които възложителят определя по отношение на кандидатите
или участниците и които съгласно чл.59,
ал.1 от ЗОП са: 1. годността (правоспособността) за упражняване на
професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние; 3.
техническите и професионалните способности. С чл.60 от ЗОП е дефинирана годност (правоспособност) за упражняване
на професионална дейност. Съгласно ал.1 когато това е приложимо,
възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са
вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за
чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на
държавата членка, в която са установени, а съгласно ал.2 при процедурите за
възлагане на обществени поръчки за услуги, когато за изпълнението на
съответната услуга, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът
или участникът е установен, е необходимо специално разрешение или членство в
определена организация, възложителят може да изиска от него да докаже наличието
на такова разрешение или членство. […]
Законовата уредба за използване
капацитета на трети лица не включва в изпълнението на изискванията по критерия
за подбор - годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност,
възможността да бъде доказана чрез документ издаден на трето лице за
упражняване на професионална дейност, независимо от тяхната правна или
договорна връзка. Въведеното изискване от възложителя е обосновано с
оглед предмета на поръчката и съобразяването му с изискванията на чл.59, ал.2 и чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП,
е следвало да бъде преценено с регламентираната възможност за оспорване на
решението на възложителя за откриване на процедурата. В случая решението
за откриване на процедурата не е оспорено от жалбоподателя, поради и
което въведените изисквания по чл.60, ал.1 от ЗОП от възложителя не обуславят
преценка за законосъобразност в производството по оспорване на решението на
възложителя за определяне на изпълнител и отстраняване от процедурата на участника.
Правилно е прието, че ресурсите
на третото лице, които могат да се ангажират по смисъла на чл. 65, ал. 1 и ал.2
от ЗОП, следва да бъдат само от материално естество - финансов ресурс,
технически ресурс или човешки ресурс, както и да са прехвърлими по правната си
същност. Изискването на възложителя за годност (правоспособност) за
упражняване на професионална дейност е спрямо участника в процедурата, който ще
изпълнява предмета на поръчката и сертифицирането на функции по поддръжката на
товарни вагони № BG/32/0015/0004 следва да бъде притежавано от участника, а не от
трето лице, чиито ресурси ще използва при изпълнение на поръчката.
Представеният сертификат, удостоверява, че конкретно лице е оторизирано да
извършва определена дейност, включена в неговия обхват, като не е
възможно този сертификат да се преотстъпи за ползване от друго лице в
случая [фирма] с цел доказване възможностите му за изпълнение на поръчката по
смисъла на чл. 60, ал.1 от ЗОП,
независимо от тяхната правна връзка и не е приложим чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОП за доказване на годност (правоспособност)
за упражняване на тази дейност. (Решение
№ 11732 от 05.10.2017 г. на ВАС)
Следва да се отбележи за
прецизност, че са изцяло неотносими за спора както пред възложителя и пред КЗК,
така и пред ВАС твърденията на жалбоподателя [фирма] за значително техническо
преимущество на изготвеното от него предложение спрямо тези на класираните
участници, и че техническата му оферта превъзхожда офертите на класираните
участници. Тази самооценка не е меродавна за класирането на участниците.
Единствено комисията на възложителя като предвиден от законодателя помощен
орган е компетентна да извърши подбор на участниците, да разгледа и да оцени
офертите, като се съобрази с предварително определените и влезли в сила условия
и изисквания. В конкретния случай от съставените три протокола - № 1 от
16.11.2016 г., № 2 от 14.12.2016 г. и № 3 от 21.02.2017 г. не се установяват да
са допуснати нарушения на правилата, разписани в ЗОП и в Правилника за
приложението му. (Решение № 11699 от 04.10.2017
г. на ВАС)
Методиката за оценка на офертите
представлява комплексна оценка включваща сбор от три оценки: финансова оценка с
тежест 60% в комплексната оценка, показател среден гаранционен срок с тежест
20% и показател техническо предложение със същата тежест – 20%.
Относно финансовия показател в
методиката е посочена формула, по която се определя оценката на участника, като
по нея няма спор между страните. Относно втория показател „Среден гаранционен
срок“ правилно КЗК е приела, че такъв показател не фигурира сред изброените в чл.70, ал.7 във връзка с ал.2, т.3 и ал.4
ЗОП. Показателите, включени в критериите по ал.2, т. 2 и 3 трябва да са
свързани с предмета на поръчката и да дават възможност да се оцени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта. Гаранционният срок, както правилно е приела
и КЗК включва период от време след изпълнението на СМР и не дава възможност да
се оцени качеството на предлаганото изпълнение. Освен това
гаранционните срокове са определени в нормативната уредба и изпълнението на
предмета на поръчката дължи спазването им. Поради това решението на КЗК в тази
част е правилно, касационната жалба срещу него е неоснователна. (Решение
№ 11762 от 05.10.2017 г. на ВАС)
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗОП показателите, включени в
критериите по ал. 2, т. 2 и т.3, трябва да са свързани с предмета на поръчката.
Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от
жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези
фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации.
Противно на твърденията на касационния жалбоподател в документацията за
участие, възложителят е предвидил като изискване към техническото предложение
на участниците, което се изготвя по одобрен образец № 3, представяне на
приложения – работна програма и обяснителна записка. Съвсем подробно в
одобрената документация е обяснено съдържанието както на работната програма,
така и на обяснителната записка. Възложителят е предвидил, че обяснителната
записка следва да съдържа предложение за изпълнение на предмета на поръчката,
включително предвиждани технологии за изпълнение (съобразно Техническата
спецификация); технически и функционални характеристики на влаганите материали,
както и организацията, която участникът като евентуален изпълнител ще приложи,
процедури за контрол с цел качественото и навременно изпълнение на поръчката и
обяснение на потенциалните рискове, които могат да възникнат и да окажат
влияние върху изпълнението на договора - в тази част от офертата участниците
следва да определят начин/и за предотвратяване и преодоляване на рисковете или
за минимизиране на тяхното въздействие и да опишат потенциалните предпоставки
(допускания) за успешното изпълнение на договора. В техническата документация
възложителят е идентифицирал възможните рискове, които могат да окажат влияние
върху изпълнение на договора за строителство. С оглед предвиденото в
документацията за участие несъстоятелни са твърденията на касационния
жалбоподател, че в методиката за оценка са предвидени допълнителни изисквания,
които нямат нищо общо с техническите характеристики и спецификацията на
поръчката.
Противно на твърденията на
касационния жалбоподател допустимо е възложителят да предвиди
показатели, свързани с фактически обстоятелства, чиито конкретни характеристики
ще са известни едва след възлагане на обществената поръчка.
Изпълнението на договора не може да се разглежда като обстоятелство извън целта
на възлагателната процедура, поради което изричното предвиждане като
подпоказател за оценка на мерки за преодоляване или предотвратяване на
потенциалните рискове, които могат да възникнат и да окажат влияние
върху изпълнението на договора за строителство не е самоцелно и извън предмета
на възлагателната процедура. (Решение № 12121 от 11.10.2017 г. на ВАС)
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗОП, намираща се в част
втора от закона, при подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или
участникът декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с
критериите за подбор чрез представяне на единен европейски документ за
обществени поръчки (ЕЕДОП). Редакцията на цитираната разпоредба, както и
наименованието на раздела, в който същата е включена, озаглавен
"Деклариране на лично състояние и съответствие с критериите за
подбор", ясно показват, че при подаването на заявление за участие или
оферта от кандидата или участника се изисква само да декларира липсата на
основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор. В чл. 67, ал. 5 и ал. 6 ЗОП са предвидени
достатъчно гаранции и механизми за проверка достоверността на декларираните
обстоятелства посредством възможността възложителите по всяко време да изискват
от участниците и кандидатите да представят всички или част от документите, чрез
които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за
законосъобразното провеждане на процедурата, както и задължително изискване на
документите, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от
процедурата и съответствието с поставените критерии за подбор преди сключването
на договор за обществена поръчка, на рамково споразумение или възлагане на
поръчка въз основа на рамково споразумение от участника, определен за
изпълнител. С оглед на това, обоснован и правилен е изводът на АССГ, че поставянето
в конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка на изискване за
представяне от кандидатите на доказателства за извършени доставки като част от
офертата е в нарушение на чл.
67, ал. 1, вр. чл. 195 ЗОП. Посоченото неправомерно изискване е послужило
като основание за отстраняването на трима от участниците поради непредставяне
на доказателства и реално е ограничило възможностите за избор на изпълнител, а
по този начин и свободната конкуренция, осигуряването на която е основен принцип
при възлагането на обществени поръчки по ЗОП съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2. Неспазването
на основните принципи при възлагането на обществените поръчки, и в частност на
свободната конкуренция е основание за налагане на финансова корекция
съгласно чл. 5 от Методологията. Същото правилно е било подведено под
хипотезата на т. 9 от Приложението към чл. 6 от МОФК, тъй като нарушението е в
резултат на неправомерно изискване, което е довело до възпрепятстване на
участниците от по-нататъшно участие в процедурата. (Решение № 11404 от
29.09.2017 г. на ВАС)
Неоснователен е доводът за
материална незаконосъобразност на оспореното решение. Комисията за защита на
конкуренцията е извършила пресмятане, при което е установено, че не е налице
аритметична грешка. Аритметична грешка е такава грешка, която е допусната при
извършване на просто аритметично действия – събиране, изваждане, умножение или
деление. В случая не е налице такава грешка. Участникът правилно е пресметнал
стойността на четирите вида работи, посочени във възражението на възложителя,
но поради получена стойност до третия знак след десетичната запетая единичната
цена е закръглена, съгласно изискванията на възложителя, до втория знак. Закръглянето
на получената стойност е съобразено с приложимите математически правила – при
получена цифра пет след втория знак, цената се закръглява към по-високата
стойност. Неоснователни са твърденията, че отразеното в протокола на
комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е оборено от
оспорващата страна. Напротив, констатацията на комисията по чл.103, ал.1 от ЗОП за допусната
аритметична грешка категорично е опровергана с извършено собствено пресмятане
от органа по преразглеждане. (Решение № 11175 от 26.09.2017 г. на ВАС)
Относно гаранцията за авансово
представени средства, за която в обявлението не се съдържа информация, правилно
е установено, че от документацията за участие, представените образец № 8 от
нея, съдържащ както Банкова гаранция за изпълнение, така също и Банкова
гаранция за авансово представени средства, включително и дадените разяснения
от възложителя, с които е отстранена допусната грешка в документацията,
не представлява съществено нарушение на материалния закон. Всеки от
потенциалните участници е могъл да се запознае с документацията и дадените
разяснения и в случай, че реши да използва авансово представени средства е
узнал за размера на гаранцията им. Освен това разясненията на възложителя по чл. 33, ал. 2 ЗОП в тази връзка са
станали неразделна част от обявлението и документацията за участие, поради
което доводът в касационната жалба по този пункт е неоснователен. (Решение № 11177 от 26.09.2017 г. на ВАС)
Няма коментари:
Публикуване на коментар