Практика по прилагането на ЗОП – Част CXLVII

Възлагане на разноски в производствата по ЗОП

Процедура

Възлагането на разноски в производствата по ЗОП е уредено в чл. 217 и следв. от ЗОП като законът препраща към условията и по реда на чл. 143 от АПК.

Искането за разноски следва да се направи от страните с жалбата, съответно със  становището на възложителя по чл. 200, ал. 2 от ЗОП, или най-късно в откритото заседание за разглеждане на преписката.

Разноските в производството включват: държавна такса за образуване на производство пред КЗК и възнаграждение за процесуално представителство за един адвокат. Страната, претендиращи разноски, следва да представи и доказателства за извършване на съответните плащания.

Обжалване

По силата на чл. 217, ал. 4 ЗОП определението за разноските се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Уредбата по чл. 217, ал. 2 – ал. 4 ЗОП е аналогична на уредбата в чл. 248 ГПК относно допълването и изменението на съдебния акт в частта за разноските. Искането за допълване или изменение в тази част се съобщава на насрещната страна, която има право да представи становище в 3-дневен срок. В този случай КЗК се произнася в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалват и решенията.

Този ред изключва възможността за самостоятелно обжалване на решението на КЗК в частта за разноските директно пред ВАС с твърдение, че при определяне на разноските в административното производство е нарушен чл. 143 от АПК и такова производство би било недопустимо. ВАС ще го прекрати и ще изпрати жалбата на КЗК по компетентност. Частната жалба против разноските има характер на искане по чл. 217, ал. 2 от ЗОП за допълване или изменение на постановеното от КЗК решение в тази му част и следва да се направи пред Комисията. Едва след разглеждането на това искане и постановяване на определение по него от страна на КЗК, последното би могло да е предмет на частно производство пред Върховния административен съд, в случай, че жалбоподателят пожелае да го обжалва по реда на чл. 217, ал. 4, изречение второ от ЗОП. (Определение № 269 от 11.01.2023 г.; Определение № 13029 от 20.12.2021 г. на ВАС)

Размерът на адвокатското възнаграждение не зависи от прогнозната стойност на поръчката или на отделна обособена позиция

КЗК е прекратила производство, образувано срещу решение на възложител за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Причината за прекратяването е, че възложителят сам е прекратил процедурата и решението му за това е влязло в сила. При това положение жалбата е оставена без разглеждане. Жалбоподателят е претендирал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи 4 500 лв. платена държавна такса за образуване на производство пред КЗК и адвокатско възнаграждение в размер на 9 600 лв. КЗК посочва в определението си, че след като възложителят е прекратил процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП (поради необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица) това следва да се приравни на оттегляне на обжалваното решение за откриване на процедурата, поради което на възложителя следва да бъде възложено да заплати на жалбоподателя, направените по производството разноски, но само в размер на платената държавна такса - 4500  лв. (Определение № 658 от 13.07.2023 г. на КЗК).

На основание чл. 217, ал. 2 от ЗОП жалбоподателят е направил искане с за изменение на горното определение в частта за разноските като претендира да му се присъдят и разноските за адвокатско възнаграждение. Излага аргумент, че възложителят е мотивирал решението си за прекратяване на процедурата, възприемайки като основателни именно оплакванията в подадената пред КЗК жалба.  Възложителят от своя страна е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и счита, че то не съответства на сложността на преписката и на материалния интерес. КЗК се е произнесла, че искането е частично основателно. Взела е предвид, че процесуалният представител на жалбоподателя е направил своевременно искане за възлагане на всички разноски в производството пред КЗК, представил е списък с разноските, както и фактура и преводно нареждане за платеното адвокатско възнаграждение. Видно от чл. 143, ал. 2 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски, при прекратяване на производството, поради оттегляне на оспорения от него административен акт. По отношение на размера на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ КЗК посочва, че същото се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор между адвоката и клиента, като ограничението е, че договореният размер не може да бъде по-малък от определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. „Практиката както на КЗК, така и на ВАС, е категорична по отношение липсата на материален интерес в производствата по ЗОП, включително след изменението в чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ бр. 88 от 2022 г.). КЗК се придържа към досегашната непротиворечива и последователна практика на ВАС, в която се анализират нормите на Наредба № 1 във връзка със Закона за адвокатурата и се приема, че прогнозната стойност на обществена поръчка или на обособена позиция не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. Според практиката на съда, предметът на производствата по ЗОП е извършване на проверка за законосъобразност на административния акт, а не преценка на стойностното изражение на обществената поръчка и затова не е налице определен материален интерес. Прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените средства по бюджета на възложителя, без същата да се идентифицира с пазарната цена на предмета на обществената поръчка. Именно защото тази стойност е „прогнозна“, а не абсолютна, тя не може да се приеме за „определена“ по смисъла на Наредба № 1. Делата по ЗОП са без материален интерес, като размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по тези дела се определя по правилата на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004.“[1] По-нататък КЗК уточнява, че „До настоящия момент нито Наредба № 1, нито друг нормативен акт, дефинират понятието „интерес“ за производствата по ЗОП, който е различен от този в производствата по ГПК и не може да се счита обвързан с прогнозната стойност на поръчката, нито с предлаганата от участник конкретна цена за изпълнението й, тъй като те не представляват печалбата на определения за изпълнител, а включват и направените за изпълнението й разходи.“ (Определение №788/03.08.2023 г. на КЗК)

***

„Съдът еднозначно е приел, че прогнозната стойност на обществена поръчка или обособена позиция не представлява цена на обжалваемия интерес. В процедури по ЗОП Върховният административен съд е изразявал същото становище - така напр. с определения по адм. д. № 8207/2019 г.; адм. д. № 7254/2018 г.; адм. д. № 6752/2017 г.; адм. д. № 4187/2017 г. на ВАС, а именно, че прогнозната стойност не може да се отъждестви с материалния интерес.“ (Решение № 10108 от 06.10.2021 г. на ВАС)

***

„Освен това, както е прието в определение № 314 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 13266/2020 г., ІV отд. на ВАС, в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения има вътрешна противоречивост. Нормата на чл. 8 е разделена на две алинеи в зависимост от наличието или липсата на материален интерес по делата, по които се осъществява процесуално представителство. В ал. 1 са разгледани случаите на такова по дела с материален интерес. Специално на делата без материален интерес е посветена ал. 2, която именно поради тази причина е самостоятелно отделена. В нея са разгледани седем хипотези на дела от административен характер, които са без определени минимални размери. Между тези седем групи са включени и споровете по ЗОП, но после, именно по отношение на тях (специално включени в алинеята за делата без материален интерес), се посочва, че възнаграждението се определя съобразно чл. 8, ал. 1 върху интереса. /Така и в определения № 15956 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2019 г., и в №6233 от 25.05.2021 г. по адм. д. № 4500/2021 г-двете на IV отд. на ВАС/. Затова настоящият съдебен състав приема, че чл. 8, ал. 2, т. 5, пр. 1 от Наредба № 1 противоречи на чл. 36 от Закона за адвокатурата, на което основание е издадена Наредба № 1 и като противоречаща на законова разпоредба, тази норма на чл. 8, ал. 2, т. 5, пр. 1 от Наредба № 1 не следва да се прилага. Предвид горното, приложение следва да намери второто предложение на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, регламентиращо 1000 лв. минимален размер за адвокатско възнаграждение при обжалване решения на възложителя. (Решение № 10108 от 06.10.2021 г. на ВАС)

Прекомерност на адвокатското възнаграждение

Във връзка с възражение за прекомерност, Комисията припомня разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, според която заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено ако е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,  но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата[2] и посочва, че при всички случаи „този размер следва да бъде справедлив и обоснован“. Преценката за това е предоставена изцяло на съда или, както е в случая, на административния орган (КЗК). Комисията възприема изцяло съдебната практика, според която действителната правна и фактическа сложност не може да се основава на „механичния сбор от представени писмени защити/бележки, обем на изложението, обем на твърденията, присъствено участие в открито заседание“. Още по-малко прогнозната стойност на поръчката оказва влияние върху сложността на процесуалното представителство по преписките по ЗОП.

В конкретния случай КЗК, без да отрича положените интелектуални усилия от процесуалния представител на жалбоподателя, е приела, че трудът положен от него, за да представи издържани твърдения в жалбата представлява „обичайното и необходимо усилие, което следва да направи всеки един процесуален представител на страна в административното производство с цел оказване на компетентна правна защита и съдействие“. Доколкото в разглеждания казус, спорът не се характеризира със специфика, която да налага наличие на специфични познания, КЗК е стигнала до извод, че не е налице фактическа и правна сложност, респективно възлагането на разноски в поискания размер от 9 600 лв., противоречи на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. По тези съображения Комисията е намалила размера на претендираните разноски за процесуално представителство на 3 500 лв. (Определение №788/03.08.2023 г. на КЗК)

В сходен случай, КЗК е намалила претендирано от страната адвокатско възнаграждение от 7 080 лева на 5 080 лева. Това определение на Комисията е обжалвано по реда на чл. 217, ал. 4 от ЗОП пред тричленен състав на ВАС, който го е изменил като е намалил размера на разноските от 5 080 лева на 2 000 лева. Като аргумент съдът е посочил, че адвокатската помощ е осъществена единствено в проведеното открито заседание на Комисията, на което с определение е установила отпаднал правен интерес за жалбоподателя от обжалване акта на възложителя. Единственото участие на процесуалния представител на  жалбоподателя се е изразявало в отправяне на искане за присъждане на разноски, за което е представен списък. По преписката липсват доказателства за изготвен писмен отговор или възражения от заинтересованата страна. Предвид това и при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, съдът е преценил, че адвокатското възнаграждение в размер на 5 080 лева е прекомерно и следва да бъде намалено в размер на 2000 лева. Съдът се позовава на  формираната постоянна практика, според която в тези случаи не се прилага правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и цитира влязлото в сила Определение № 124 от 31.01.2017 г. на КЗК. (Определение № 779/12.07.2018 г. на КЗК; Определение № 11743 от 03.10.2018 г. на ВАС).

„Определянето на минималното адвокатско възнаграждение в зависимост от прогнозната стойност на обществена поръчка, приравнена в Наредбата на материален интерес, а не в зависимост от вида на делото и извършените по него процесуални действия, противоречи на материалния закон, доколкото съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. То следва да е съобразено с обема и сложността на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение кумулативно и на двата критерия, които в противен случай не биха били справедливи и обосновани. Несъобразяването на разпоредбите в наредбата с въведените правила от нормативния акт от по – висока степен въз основа на който тя се издава, води до невъзможността за тяхното прилагане - чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА.“ (Определение № 4253 от 05.05.2022 г. на ВАС)

Цитираната практика за неприлагане на правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. обаче е спорна и съществуват множество по-нови решения, включително и на КЗК, които се съобразяват с това правило. Така например след като отхвърля жалбата срещу решение за класиране на изпълнител, КЗК присъжда разноски в полза на заинтересованата страна, но намалява размера от претендираните 6000 лв. на 600 лв. поради съображения, че делото не представлява фактическа и правна сложност, а обемът на осъщественото процесуално представителство на заинтересованата страна е бил минимален, позовавайки се на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. След подадено искане за изменение на постановения акт в частта за разноските КЗК се произнася с Определение, с което увеличава разноските за претендираното адвокатско възнаграждение до 1000 лева. КЗК продължава да застъпва становището за липса на фактическа и правна сложност и посочва, че същата се преценява във всеки конкретен случай. КЗК обаче е приела, че следва да се приложи второто предложение на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. според което възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ – в случая  1000 лв. минимален размер за адвокатско възнаграждение при обжалване решения на възложител. (Определение № 695/01.07.2021 г. на КЗК, потвърдено с Определение № 10341 от 13.10.2021 г. на ВАС)

По същия начин е подходил съдът и в друг случай, в който КЗК е намалила размера на претендирано от заинтересована страна адвокатско възнаграждение от 1200 лв. с ДДС на 700 лв. В решението си ВАС подчертава, че на основание чл. 8, ал. 2, т. 5, предложение последно от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., при обжалване на решения на възложителя минималният размер за адвокатско възнаграждение е 1000 лева.  Приел е също така, че правните услуги, предоставени по реда на Закона за адвокатурата съставляват облагаема сделка и предвид § 2а от ДР на Наредба № 1/09 юли 2004 г. за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият данък се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. При тези аргументи съдът постановява, че доколкото „заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е било в минимален размер, за КЗК не е съществувало основание за намаляването му. Поради това определението, с което КЗК е отказала да измени решението си в частта му за разноските, се явява постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решение №214/25.02.2021г. да бъде изменено в частта му за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъдат увеличени от 700 на 1200 лева. (Решение № 7221 от 15.06.2021 г. на ВАС)

В друг случай, КЗК отново е намалила претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 9 500 лв. на 1 500 лв. Отхвърлила е последвалото искане на страната на основание чл. 217, ал. 2 от ЗОП за изменение в частта за разноските с аргументи за липса на фактическата и правна сложност на спора и ограничен обем на осъщественото процесуално представителство. Определението е обжалвано пред ВАС, който го е отменил и е присъдил пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, а именно 9 500 лв. Аргументът на съда в случая е бил, че възложителят не е направил възражение за прекомерността на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатското възнаграждение. Той е бил редовно уведомен за  проведеното заседание на КЗК, но не е изпратил представител, нито с писмена молба е направил възражение за прекомерността на претендираните разноски за адвокатското възнаграждение. Поради това съдът посочва, че „при липсата на своевременно предявено възражение за прекомерността на адвокатския хонорар, за КЗК на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК не е била налице възможност да намали последния“. По-нататък съдът уточнява, че в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда /в случая КЗК/ с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Следователно КЗК може да намали поискани разноски само ако е надлежно сезирана за това от насрещната страна и до определен процесуален момент – до приключване на устните състезания. В случая такова сезиране не е налице и КЗК не може да се произнесе по искане за намаляване на разноските служебно. (Определение № 6178 от 22.06.2022 г. на ВАС)

***

КЗК е отхвърлила възражението за прекомерност на адвокатското възражение, направено едва в производството по чл. 217, ал. 2 от ЗОП за изменение на определението за разноски, с аргумента че е несвоевременно. (Определение № 1380 от 6.12.2018 г. на КЗК) ВАС потвърждава, че възражението за прекомерност „е напълно неотносимо към развилото се производство по искане на насрещната страна за допълване на решението в частта му за разноските. Позоваването от възложителя на правилото на чл.78, ал. 5 от ГПК за първи път е направено под формата на възражение във връзка с молбата на жалбоподателя за възлагане в негова полза и на заплатената държавна такса и като такова дори е следвало да бъде оставено без обсъждане.“ (Определение № 2240 от 18.02.2019 г. на ВАС)

Относно фактическата и правна сложност и обема на процесуалното представителство

Дали спорът по конкретен казус представлява фактическа и правна сложност се преценява за всеки отделен случай. Наложено е схващането, че наличието на „задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен“. Преценяват се също така и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. В конкретния случай спорът е бил разрешен след анализ от КЗК на представените от възложителя и жалбоподателя доказателства във връзка с проведената процедура, като не са събирани и преценявани доказателства чрез разпит на свидетели, допускане, назначаване и изслушване на съдебна експертиза; не са били необходими действия във връзка със снабдяване и съобразяване със специфична и голяма по обем съдебна практика, използване на специализирана или чуждестранна правна литература и други действия, както и такива, свързани с допълнителни усилия за подготовка на въпроси за експертиза, а впоследствие и за разпит на вещо лице. В този смисъл и за процесуалния представител на заинтересованата страна не са били налице допълнително, множество на брой и с по-голяма степен на трудност процесуални действия, които да усложнят процесуалната защита и да обосноват претендирания размер на адвокатското възнаграждение. КЗК отбелязва също, че заинтересованата страна „едва в откритото заседание за разглеждане на преписката по същество, чрез своя процесуален представител единствено е предявила своите претенции за сторени разноски, като е представила документи/доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение. До приключването на спора по същество в производството по настоящата преписка, в т.ч. и в проведеното открито заседание на КЗК, заинтересованата страна не е представяла каквито и да било становища, писмени и/или устни бележки, доказателства и др., които да бъдат допълнителен аргумент за претендиране на някаква/допълнителна сложност при запознаване с преписката и подготовка на защитата.“ (Определение № 695/01.07.2021 г. на КЗК)

ВАС не винаги приема аргумента за намаляване на адвокатското възнаграждение поради ограничен обем на процесуалното представителство, само защото възложителят сам отменя решението си след подадена жалба в КЗК. Адвокатската помощ се уговаря предварително чрез договор за правна помощ и съдействие, който предвижда подготвяне и депозиране на жалба срещу решение на възложител, уговаря се процесуално представителство в открито заседание на Комисията, както и евентуално изготвяне на всякакви други допълнителни молби, становища, отговори и др. в хода на производството и на тази база се определя адвокатското възнаграждение, което обичайно се плаща веднага. Този разход за страната следователно е направен така или иначе без да може да се предвиди предварително какъв ще е точният обем на работата, която адвокатът ще извърши. В този смисъл съдът посочва: „Следователно обстоятелството, че така депозираната жалба срещу горецитираното решение е породила прекратяване на процедурата по възлагане на обществена поръчка по доводи изложени в жалбата на дружеството, не е обстоятелство, което е могло да бъде съобразено при сключването на договора за правна защита и съдействие, респ. по договаряне на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение.“ (Определение № 6178 от 22.06.2022 г. на ВАС)

Доказване на разноските в производството пред КЗК

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път задължително трябва да се представят доказателства за това.

Последният момент до който могат да се сочат доказателства за реалното извършване на разноските е до приключване на устните състезания по същество на преписката. До този момент следва да се направят и евентуалните възражения да прекомерност на претендираното адвокатско възражение.

***

Комисията със свое Определение № 828 от 20.07.2017 г. и в изпълнение на разпоредбата на чл. 217 от ЗОП се е произнесла по претендираните от жалбоподателя разноски като е признала за доказани само направените такива в размер на 850 лв. - заплатена държавна такса, а поисканото адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. е счела за неоснователно с мотива, че не са приложени доказателства за представителство на дружеството и документи, удостоверяващи размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Определението е обжалвано и ВАС го изменил в тази част като неправилно и необосновано. Аргументите на съда са, че дружеството е било призовано за открито заседание на комисията и един ден преди това процесуалният му представител е депозирал писмена молба, с която е заявил искане за даване ход на делото; изразил е становище, че поддържа подадената жалба и изрично е поискал присъждане на направените разноски. Към молбата е приложил договор за правна защита и съдействие в който е отразена като платена сумата 3 500 лева. От страна на възложителя не е взето становище във връзка с искането за присъждане на разноски и неговия размер. Тези доказателства по преписката опровергават правния извод на КЗК за недоказаност на претенцията за платеното адвокатско възнаграждение. (Определение № 10858 от 13.09.2017 г. на ВАС)

Изпълнение на решението за разноски

Съгласно чл. 143 от АПК, когато КЗК отмени решение на възложител той следва да възстанови присъдените с решението разноски от бюджета си. От тази разпоредба следва, че за лицето, в чиято полза са присъдени разноските е достатъчно да предяви пред възложителя влязлото в сила решение на КЗК и на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 217 от ЗОП, да иска заплащане на разноските. Законодателят е предвидил облекчен ред, доколкото на Комисията не е предоставено правомощие да издава изпълнителни листа за признати вземания за разноски, като решението ѝ има освен изпълнителна сила, и сила на пресъдено нещо по въпроса дали разноските се дължат или не. В случая е неприложимо производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е недопустимо пререшаване на въпроса за дължимостта на разноските по решението на КЗК на основание чл. 299 от ГПК, защото решението формира сила на пресъдено нещо по въпроса. (Определение № 145570 от 09.07.2020 г. на СРС)

Районен съд - Разлог е бил сезиран със заявление от възложител за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК срещу дружество, което по силата на Решение № 448/15.06.2016г. на КЗК е следвало да заплати на възложителя разноски в размер на 500 лв., представляващ юрисконсултско възнаграждение. Районният съд с определение е оставил заявлението без разглеждане като недопустимо. Определението е било обжалвано от възложителя пред ВАС със следните аргументи: „С Решение № 6, постановено по конституционно дело № 5/2008г. изрично е прието, че в производство по ЗОП комисията по защита на конкуренцията не е съдебен, а административен орган, макар и дейността, която осъществява да носи белези на правораздавателна. Нормата на чл. 405, ал.2 от ГПК, вр. чл. 144 от ГПК е неприложима и не може изпълнителен лист да се иска от съответния административен съд. Съгласно чл. 217 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК, с административен акт. Предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 вр. чл. 268 от АПК, вземанията за разноски по влезли в сила индивидуални административни актове се изпълняват по реда на ГПК. Решението, постановено в производство по ЗОП, в частта, с която КЗК се произнася по отговорността за разноските, съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП представлявало извънсъдебно изпълнително основание и за реализирането му следвало да бъде проведено заповедно производство по реда на глава ХХVI ГПК.“

ВАС е отменил определението на РС – Разлог и му го е върнал за продължаване на съдопроизводствените действия за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК. ВАС изрично подчертава, че при подадено по реда на чл. 410 от ГПК заявление, заповедният съд следва единствено да извърши преценка относно наличието на предвидените с чл. 411 от ГПК изисквания, след което да издаде заповед за изпълнение или съответно да откаже издаването на такава. С т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС е указано, че заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл. 425, ал. 2 от ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса. Поради това Районният съд не е разполагал с възможността да остави без разглеждане подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и да прекрати производството по делото. (Определение № 3539 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 385 / 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград)

---

[1] В този смисъл са както постановените съдебни актове от ВАС по приложението на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 преди изменението й с ДВ, бр. 88/2022 г., които не са загубили своята актуалност (Определение № 8015/23.09.2022 г. по адм. дело № 8166/2022 г., Определение № 2534/17.03.2022 г. по адм. дело № 12284/2021 г., Решение № 12788/15.12.2021 г. по адм. дело № 11148/2020 г., Решение № 10108/06.10.2021 г. по адм. дело № 8095/2021 г., Определение № 7416/18.06.2021 г. по адм. дело № 13339/2020 г., Определение № 314/12.01.2021 г. по адм. дело № 13266/2020 г.), така и постановените актове на ВАС след изменението на Наредба № 1от ДВ, бр. 88 от 2022 г., част от които са Определение № 2444/08.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2023 г., IV отд.; Определение № 1526/13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2023 г., IV отд.; Определение № 1166/03.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2022 г., IV отд.

[2] В този смисъл виж тълкувателно Решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК.