Практика по прилагането на ЗОП – Част CXLVIII

Прекратяване на договор за обществена поръчка или рамково споразумение

Съгласно чл. 118 от ЗОП договор за ОП или рамково споразумение могат да бъдат прекратени от възложителя на няколко основания. Първата група са случаите предвидени в закон или в самия договор или споразумение. Втората група основания са изрично посочени в закона:

1. когато е необходимо съществено изменение на поръчката, което не позволява договорът или рамковото споразумение да бъдат изменени на основание чл. 116, ал. 1 от ЗОП;
2. когато се установи, че по време на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката за изпълнителя са били налице обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП, въз основа на които е следвало да бъде отстранен от процедурата и
3. когато поръчката не е следвало да бъде възложена на изпълнителя поради наличие на нарушение, постановено от Съда на Европейския съюз в процедура по чл. 258 от ДФЕС.

Законът уточнява, че в последните два случая възложителят не дължи обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора или рамковото споразумение, което по аргумент за противното означава, че в първия случай (чл. 118, ал. 1, т. 1)  обезщетение се дължи. Това е така тъй като прекратяването настъпва без да е налице виновно неизпълнение или поведение от страна на изпълнителя.  Към настоящия момент липсва практика по прилагане на чл. 118, ал. 2 от ЗОП, но напълно относима следва да е практиката по сходния текст на чл. 43, ал. 4 от ЗОП (отм.).

КЗК не упражнява контрол относно законосъобразността на волеизявлението на възложител за прекратяване на договор за възложена ОП по смисъла на чл. 118 от ЗОП

КЗК е разгледала казус, при който възложител е сключил Договор за строителство. След сключването му обаче възложителят установил, че при провеждане на процедурата неправилно е посочена категорията на строежа (III-та категория, вместо I-ва), в резултат на което се е стигнало до ситуация, при която изпълнението на строеж от I-ва категория е възложено на субект, който не разполага с правото да го изпълни. Това би представлявало основание за определяне на нередност по смисъла на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. По тази причина, на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗОП, възложителят изпратил уведомление за прекратяване на договора до Изпълнителя, след което е приел Решение за откриване на нова обществена поръчка. Изпълнителят по първоначално сключения договор обжалва това решение с твърдението, че липсва фактическо и правно основание за прекратяване на договора от страна на възложителя, което прави това действие незаконосъобразно, което от своя страна прави незаконосъобразно и решението за откриване на нова ОП.

Възложителят от своя страна посочва, че прекратяването на договора не води до нарушение на принципите за правна сигурност и легитимни очаквания, тъй като цели изправяне на нарушение при възлагането, което своевременно е установено преди изпълнение на договора. Счита, че частният интерес на изпълнителя не може да надделява над обществения, който в случая е свързан не просто с правилното разходване на публичните средства, а и със сигурността и здравето на гражданите.

КЗК подчертава в решението си, че едностранното прекратяване на договор за обществена поръчка от страна на възложителя на основание чл. 118, ал. 1 от ЗОП представлява едностранен акт на възложителя, който не зависи от волята на изпълнителя и който поражда действие от момента на получаване на изявлението за прекратяване. В съдебната практика се поддържа становището, че КЗК не упражнява контрол по законосъобразност относно волеизявлението на възложител за прекратяване на договор за възложена обществена поръчка по смисъла на чл. 118 от ЗОП. Това е така, защото договорите за обществена поръчка пораждат облигационно действие между страните и за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването им  се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, респективно споровете по тях са от компетентността на гражданския съд на основание чл. 120 от ЗОП. В този смисъл КЗК не е компетентна да се произнесе по законосъобразността на прекратяване на договорната връзка между възложител и изпълнител. Доколкото жалбоподателя не твърди други нарушения при откриване на новата процедура, които биха довели до необосновано ограничаване на конкуренцията по смисъла на чл. 2 ЗОП, нито се позовава на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или в друг документ, свързан с процедурата, то жалбата е отхвърлена като неоснователна. (Решение № 515 от 25.06.2020 г. на КЗК)

***

Прекратяването на договора по никакъв начин не би могло да се квалифицира, като действие на възложител, което подлежи на обжалване пред КЗК на основание чл. 196, ал. 5 от ЗОП. За да попаднат в обхвата на тази правна норма и да подлежат на контрол за законосъобразност, какъвто КЗК осъществява съгласно изричното правило на ал. 3, действията трябва да отговарят на две изисквания в условията на кумулация. Първото е те да са извършени в хода на възлагателна процедура; второто е - да възпрепятстват достъпа или участието на лица. Прекратяването на договор за обществена поръчка, сключен след приключване на предходната процедура с акт по чл. 108, т. 1 ЗОП, не съответства на първото условие. (Решение № 12624 от 13.10.2020 г. на ВАС)

***

Възложител е предвидил в договора за обществена поръчка клауза със следното съдържание: "В случай че изпълнителят не започне да работи в срок от 15 дни от началната дата за изпълнението на договора (посочена в него), както и ако не изпълни и/или наруши задължение, произтичащо от този договор, възложителят има право да прекрати договора и да задържи внесената гаранция като неустойка." Наличието на тази клауза е обжалвано пред КЗК с твърдението, че противоречи с изискванията на чл. 87 от ЗЗД. КЗК е отхвърлила това твърдение като неоснователно. Вярно е, че в ЗЗД не е предвидено горепосоченото основание за прекратяване, съответно за разваляне на договора, но следва да се отчете обстоятелството, че по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОП основна цел на закона е да се осигури ефективност при разходването на публичните средства, на средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и на средствата на дружества и предприятия, които са възложители по смисъла на закона. „Ето защо в случая възложителят е задал особени изисквания към срочното започване на работа и съответно към своевременното изпълнение на поръчката, което не е в противоречие с чл. 87 от ЗЗД, тъй като ЗЗД и ТЗ се прилагат субсидиарно, само при неуредени случаи. Следва да се има предвид нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗОП, съобразно която възложителят прекратява договора за обществена поръчка или рамковото споразумение в предвидените в закон, в договора или споразумението случаи и в още три групи случаи, визирани в горепосочената разпоредба. Следователно специалната норма на чл. 118 от ЗОП изрично препраща към съдържанието на договора, поради което в конкретната хипотеза не е налице правно основание за субсидиарно приложение на ЗЗД.“ (Решение № 498 от 17.01.2023 г. на КЗК)

***

КЗК е разгледала жалба срещу Решение за откриване на ОП на ректора на Медицински университет - Пловдив, в която, освен другите основания, се твърди и незаконосъобразност на клауза в проекта на договор, която предвижда недължимост на обезщетение от страна на възложителя при влизане в сила на Акт на компетентен орган, установяващ незаконосъобразно протичане на процедурата по избор на изпълнител и автоматично прекратяване на договора. Според КЗК тази клауза не следва да се определя като нарушение на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Като аргумент в тази посока Комисията сочи, че след като на възложителите е предоставено право на оперативна самостоятелност при провеждане на процедурите те действат като субекти с властнически правомощия. Цитирана е практика на ВАС[1], според която „в договора за обществена поръчка страните, макар и субекти на частното право, не се намират в отношения на пълна равнопоставеност, поради това, че договорът е от категорията на административните договори - възложителят е с властнически правомощия и едностранно определя условията по договора, в съответствие с нормативно определени изисквания, с които кандидатът или участникът следва да се съобрази“.

Съдът, пред който решението на КЗК е обжалвано, не приема това схващане и казва, че от начина, по който е формулирано основанието за прекратяване е видно, че то има специален характер и попада извън общите правила, предвидени в ЗЗД и ТЗ. Освен това е формулирано изключително широко, включвайки в себе си всички хипотези на допуснати нарушения. В този смисъл то не следва законодателната логика на чл. 118, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП, че обезщетение на изпълнителя не се заплаща, когато се установи наличие на обстоятелства, въз основа на които е следвало да бъде отстранен или при констатирано нарушение, в резултат на което поръчката не е следвало да бъде възложена на този изпълнител. На това основание съдът приема, че решението за откриване на процедурата е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. (Решение № 13321 от 06.11.2017 г. на ВАС)

Стопанска непоносимост

СГС е разгледал иск с правно основание чл. 307 от ТЗ (стопанска непоносимост). Ищецът твърди, че е сключил договор по ЗОП за доставки на комуникационни кабели, модули за ремонт и разширение на репартитори и аксесоари за тях. Посочва, че доставките се осъществяват само по поръчка на ответника, без да е налице договорно задължение за поръчка на минимални количества, поради което е било невъзможно да осигури на склад или да поръчва предварително всички прогнозни количества по всяка от позициите. Твърди, че след сключването на договора наложените мерки за ограничаване на пандемията са довели до затруднения и забавяне на производствените и транспортни дейности, поради което значително се увеличили производствените цени на продуктите и разходите за доставка и транспорт като по-конкретно посочва, че актуалната цена за доставка на някои от позициите била повишена с над 60 %, а за някои позиции и над 100 % спрямо нивата от 2020 г. В тази връзка своевременно е информирал възложителя и е предложил изменение на договора досежно някои от параметрите на доставките или прекратяване на същия поради невъзможност за изпълнение при първоначално договорените условия. В отговор възложителят е заявил, че не приема предложението за прекратяване и е поставил условия за изменението му съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗОП. Поради липсата на постигнато съгласие и инкасирането на загуби при доставката по уговорените в договора цени изпълнителят моли за прекратяване на облигационното отношение поради стопанска непоносимост.

Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 от ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация, при продължаването й според първоначалните условия, създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. В този случай правната връзка се изменя или прекратява занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения. Доколкото чл. 307 от ТЗ съдържа общо правило, а съгласно чл. 120 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и на ЗЗД, то следва да се направи извод, че институтът на стопанската непоносимост намира субсидиарно приложение.

СГС е отхвърлил иска със следните аргументи. На първо място, и след назначена съдебна експертиза, съдът е приел, че значителното изменение в цената на 10 елемента        (от общо 150 от предмета на поръчката) не може да доведе до частично или пълно прекратяване на договора, доколкото детайлите са елементи от една обща система. Според съда нормата на чл. 307 от ТЗ предвижда възможност за изменението на правната връзка, което би довело до възстановяване на икономическата еквивалентност на частта от договора по отношение на която е налице промяна (в случая 10 -те елемента), при запазване на правоотношението. В доктрината се изтъква, че принципът pacta sunt servanda (споразуменията трябва да бъдат спазени) има водещо значение и неспазването му би довело до правна несигурност. На следващо място съдът посочва, че  „настъпването на новите обстоятелства, водещи до нееквивалентност на престациите, трябва да бъде трайно, а не временно явление. Необходимо е да е сигурно, че скоро няма да се възстанови първоначалното положение. В случая доказателства за това липсват - епидемията е приключила, а представените от ищеца оферти са към м. ноември 2021 г.“ (Решение № 258 от 23.02.2023 г. на СГС)

***

В друг случай СГС инцидентно обсъжда договор за продажба на електроенергия, сключен след проведена процедура по ЗОП, с определен срок от 12 месеца, в който не е предвидена възможност изпълнителят да може да прекрати едностранно договора преди изтичане на крайния срок. По този повод съдът казва: „Процесният договор е сключен след проведена процедура по обществена поръчка, поради което следва да се отчетат правилата на чл. 116 и чл. 118 от ЗОП. В тези норми не е предвидена възможност договорът да се прекрати едностранно от изпълнителя - с такава възможност разполага единствено възложителят - чл. 118, ал. 1 от  ЗОП, от което следва изводът, че само възложителят има право на преценка дали да се позове на факти, които са визирани в нормата на чл. 118 от ЗОП като основание за прекратяване на договора. Фактите и обстоятелствата, на които се позовава ответникът по насрещния иск в изявлението за прекратяване, направено в писмо от …, не са визирани в нормата на чл. 116, ал. 1 от ЗОП като основание за едностранно прекратяване на договора от страна на изпълнителя. Посочените в изявлението за прекратяване факти би могло да се подведат под нормата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП [непредвидени обстоятелства], но това са основания за изменение, а не за прекратяване на договора за обществена поръчка. Освен това - при отчитане на предходните изявления на изпълнителя следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 116, ал. 2 от ЗОП, защото се сочи изменение в цената за над 50 на сто. Недопустимо е да се прекратява предсрочно договор за обществена поръчка поради увеличение на стойността на дължимата от изпълнителя престация, доколкото има опасност да се допусне по този начин заобикаляне на предвидената в закона процедура, която гарантира прозрачност и защита на публичния интерес при разходването на публични средства, а цената по договора е съществен негов елемент.

Непредвидените обстоятелства по пар. 27 от ДР на ЗОП са основание за изменение на договора по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3, но те не са обусловени от оскъпяване на дължимата от изпълнителя престация. Оскъпяването на дължимата от изпълнителя престация по договора, релевирана като основание за неговото прекратяване, следва да се подведе под нормата на чл. 307 от ТЗ - "стопанска непоносимост".

Според съда сключен по реда на ЗОП договор за обществена поръчка не подлежи на прекратяване, респ. изменение, поради състояние на "стопанска непоносимост" по смисъла на чл. 307 от ТЗ. Това е така, защото сключеният по ЗОП договор за обществена поръчка няма качеството на "търговска сделка". Нормата на чл. 365, т. 2, предл. 2-ро от ГПК предвижда, че исковете с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до договор за обществена поръчка, се разглеждат по реда на Глава тридесет и втора - "Производство по търговски спорове", т. е. договорът за обществена поръчка изрично се разграничава от "търговската сделка". Ако този договор представляваше "търговска сделка", следваше да попада в обхвата на чл. 365, т. 1 от ГПК и нямаше да бъде отделен в самостоятелната т. 2 на чл. 365 от ГПК. Изпълнителят по договора за обществена поръчка не сключва постоянно и системно този вид договор, а го сключва инцидентно, т. е. този договор не е сделка по извършване на типичната за търговеца дейност[2].

Според съда договорът за обществена поръчка (също и приватизационният договор и концесионният договор) е особен вид договор, който няма характер на търговска сделка, сключва се след изпълнение на административна процедура и в обществен интерес, поради което за него не се прилагат правилата на чл. 307 от ТЗ. Освен това, твърденията за настъпило изменение в икономическите условия през действие на договора, които по същество представляват довод за "стопанска непоносимост" по чл. 307 от ТЗ, не подлежат на установяване инцидентно и чрез възражение [както е в случая], защото предвиденото в тази норма потестативно право може да се упражни от страна по договора само по съдебен ред с конститутивен иск. Конкретният съдебен състав не споделя виждането в правната доктрина, че няма пречка правото да се откаже изпълнение поради "стопанска непоносимост" да се упражни и чрез възражение.  (Решение № 339 от 13.03.2023 г. на СГС)

Обезщетение при прекратяване на договор за възложена ОП

В препращащата норма на чл. 120 от ЗОП се посочва, че за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи, необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на договорно задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която изпълнителят е могъл да получи от изпълнението на прекратения договор, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност би реализирал, ако договорът беше изпълнен точно. Според съдебната практика[3], предвид характера на договора за обществена поръчка като способ за задоволяване на потребностите на възложителя, възложителят не дължи финансови компенсации във вид на компенсаторни неустойки, наказателни лихви и др. под. Отговорността му се ограничава само до вредите в посочените две разновидности на претърпени загуби и пропуснати ползи.

Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора[4]. Такива биха могли да бъдат например разходите по прекратяване на трудовите правоотношения между изпълнителя и наетите от него за целите на договора служители и се изразяват в заплащане на обезщетения по КТ, дължимите осигурителни вноски и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. За претърпени загуби следва да се считат и неплатените от възложителя работи/доставки извършени от изпълнителя преди прекратяването на договора.

Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото[5]. Пропуснатите ползи в разглежданата хипотеза обикновено са  предвидими и се изразяват в печалбата, която изпълнителят би получил ако договорът не беше прекратен. Възложителят знае още при сключването на договора какво дължи за възложената работа и в същото време е налице сигурност, че имуществото на изпълнителя би се увеличило с уговорената насрещна престация като имуществена облага във вид на печалба. Ежемесечната печалба, която би реализирал изпълнителят, съставлява разликата между дължимото възнаграждение за всеки месец съгласно уговореното в договора и средно месечните разходи на изпълнителя, и следва да се умножи по броя на оставащите месеци до изтичане срока на договора.

Доколкото обезщетението цели да репарира вредите от едно неизпълнение на валидно сключен договор, тази цел не би могла да противоречи на целта на ЗОП, тъй като отговаря на общия принцип за възмездност в гражданското и търговското право, който налага във всеки случай на претърпени вреди с източник - договорно съглашение, изправната страна по същото да бъде обезщетена за неточното изпълнение на неизправната.

В практиката на съда по отменената разпоредба на чл. 43, ал. 4 от ЗОП (отм.) е обърнато внимание, че тази норма не урежда обхвата на предвиденото обезщетение и се подчертава, че то би следвало да се търси в общото правило за обхвата на обезщетението за вреди при договорна отговорност. Другата алтернатива - правилото за обхвата на обезщетението при деликтната отговорност - чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е неподходяща, защото по дефиниция липсва договор, а е и по - неизгодна за възложителя, защото включва винаги и непредвидимите вреди.

Ирелевантно също така би следвало да е възражението за липса на противоправно и виновно поведение от страна на възложителя, доколкото основанието да се претендира обезщетение е самото прекратяване на договора на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Причината за прекратяването посочена в ал. 1, т. 1 на чл. 118 от ЗОП е необходимостта от „съществено  изменение на поръчката“, при което е невъзможно договорът или рамковото споразумение да бъдат изменени на основание чл. 116, ал. 1 от ЗОП. Конкретните обстоятелства за това „изменение“ все пак би трябвало да бъдат изследвани в рамките на процеса, тъй като е възможно причината да не може да му се вмени във вина (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД) или да се дължи на непреодолима сила (чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ТЗ), т.е. да е налице невиновна невъзможност, която да освободи от отговорност възложителя.

Прекратяване на договор за ОП поради липса на финансиране

Съществуват множество решения в по-старата практика, които разглеждат въпроса имат ли право възложителите да прекратят договор поради оттеглено финансиране. Възложителите често твърдят, че това обстоятелство настъпва по независещи от тях причини и, дори че то представлява непреодолима сила. В преобладаващия брой случаи съдилищата не приемат такива твърдения за основателни. Преценката за наличие на право да се прекрати договора поради непреодолима сила следва да се изведе от хипотезата на чл. 306 от ТЗ. Съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ, непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. „Едностранното оттегляне на финансирането не би могло да се разглежда като такова събитие. Непреодолима сила се явява природно бедствие, което няма предвидим характер, поради което не може да се предотврати. Съдът счита, че не е налице непреодолима сила, тъй като изпълнението по принцип е възможно, но поради изменение на икономическата конюнктура би довело до ощетяване на една от страните.“[6] (Решение № 235 от 28.09.2010 г. на I състав на Районен съд – Бяла)

***

„Въззивната инстанция счита, че "липсата на осигурено финансиране" не е обстоятелство възникнало след сключването на договора и не може да служи като основание за едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя, тъй като от една страна не съответства както на волята на законодателя в чл. 43, ал. 4 от ЗОП (отм.), така и на волята на страните по Договора […], а от друга страна директно противоречи на императивната разпоредба на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която "обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.“ (Решение № 30 от 21.04.2012 г. на Апелативен съд – Бургас)

***

„Общо правило в гражданското право е принципът, че родът не погива - задълженият за престиране на родово определена вещ не може да се позове на невъзможност на изпълнението, поради погиване на вещта, тъй като винаги е възможно да се снабди с неиндивидуализирана вещ, определена само по своя род. В частния случай на паричните задължения - парите са родово определени вещи, постулатът намира нормативна опора в чл. 81, ал. 2 от ЗЗД - липсата на парични средства не съставлява невъзможност за изпълнение и не освобождава длъжника от отговорност.

Няма причина да се счита, че когато държавата, чрез органите си, встъпва в частноправни отношения спрямо нея следва да се дерогират общите принципи на правото, като й се гарантира привилегировано положение, овластяващо я с права да отклонява приложението спрямо себе си на законовите разпоредби. Отдаването на привилегии на държавата е оправдано единствено в хипотези, обосноваващи нуждата от закрила на особените й задачи и функции, каквито настоящият случай на частноправно договаряне не засяга. Ето защо, в аспект на поставения за решаване казус, следва да се заключи, че не се констатира невъзможност за изпълнение от страна на ищцовото министерство на задълженията му по коментирания договор, тъй като липсата на осигурено финансиране е правно безразлична, по причина, че по силата на приложимата законова норма тази невъзможност е приравнена на възможност за изпълнение. Като не се установи възникването на обстоятелство, правещо невъзможно изпълнението на задълженията по договора за ищеца, не е задействана инвокираната от възложителя договорна клауза и за него не е възникнало правото едностранно да прекрати съглашението.“ (Решение № 275 от 06.12.2011 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас)

Отпадане на отговорността за обезщетение

Особено внимание следва да се обърне на възможността за евентуален конфликт между основанията за прекратяване на договора посочени в чл. 118, ал. 1 от ЗОП. Както посочих в началото договорът може да бъде прекратен и на основания посочени в самия договор.

ОС Враца е разгледал интересен казус, при който в ОУ на Договора за възлагане на ОП е предвидена възможност за „предсрочно безвиновно прекратяване на договора от всяка една от страните с 30- дневно писмено предизвестие“, от която именно се е възползвал възложителя. Като последица при този начин на преустановяване на облигационната връзка, страните са уговорили че „следва да уредят финансовите отношения помежду си двустранен протокол“. На това основание съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение, позовавайки се на основния принцип в гражданското право  за свобода на договарянето, казвайки, че след като страните са предвидили друга възможност за прекратяване на договорната връзка, извън тази регламентирана в закона, и възложителят се е възползвал от нея, то изпълнителят не може да претендира друга последица извън уговорената, а именно – да търси обезщетение поради прекратяване на договора на посочено в закона основание. (Решение № 35 от 02.06.2011 г. на Окръжен съд – Враца по т. д. № 134/2009 г.)

Апелативният съд е потвърдил горното решение с аргумента, че по делото липсват ангажирани от изпълнителя доказателства за прекратяване на сключения между страните договор на основание чл. 43, ал. 4 от ЗОП (отм.), при наличието на което изпълнителят може да претендира обезщетение за претърпените вреди. В случая договорът за обществена поръчка е прекратен на основание точка от ОУ на договора, чиято правна последица е уреждане на отношенията между страните (с двустранен протокол), какъвто иск обаче не е предявен в конкретното производство и по него съдът не дължи произнасяне. (Решение № 791 от 14.05.2012 г. по в.г.д. № 3358/2011 г. на Софийски апелативен съд, гр. колегия)

***

В по-старата практика КЗК и съдът са приемали, че включването в договора на клаузи, които дават възможност на възложителя да прекрати едностранно договора извън предвидените в закона случаи без да дължи обезщетение, не са незаконосъобразни. Аргументите са били, че ЗОП препраща за неуредените случаи към ТЗ и ЗЗД, а чл. 9 от ЗЗД позволява на страните свободно да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. КЗК и съдът посочват, че такава клауза „не дава право на възложителя да не спази договорните си задължения и срока на договора, а единствено служи като евентуална защита на възложителя при изпадане в обективни пречки и невъзможност да прекрати договора на основание чл. 43, ал. 4 от ЗОП.“ Прието е било, че клаузата даваща възможност на възложителя едностранно да прекрати договора с предизвестие не противоречи на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗОП (отм.), „а е друга различна хипотеза за прекратяване на договора, допустима на основание чл. 45 от ЗОП, като неуреден случай“. (Решение № 651 от 14.06.2012 г. на КЗК, потвърдено с Решение № 10508 от 17.07.2012 г. на ВАС)

 

---

[1] Решение № 12361/15.11.2016 г. на ВАС.

[2] В този смисъл виж т. 1 на ТР № 1 от 15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС.

[3] Например Решение № 1751 от 29.10.2013 г. на ТО VI-4 състав на СГС.

[4] Виж Решение № 73 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 897/2009 г., I т. о., ТК

[5] В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК

[6] В този смисъл Решение № 255/24.04.02 г. на ВКС.