Спомняте ли си, че преди известно време КЗК наказа няколко таксиметрови фирми за това, че имитират добре познатата "О Кей Супертранс". Прегрешенията се свеждаха до лепене на заблуждаващи стикери с голямото ОК върху автомобили на други фирми, изписване на телефонни номера, които се различават само с една цифра, от тези на титуляра и др. подобни. Та в тези решения се казваше, че гражданите биват заблудени освен за всичко останало и за цената, на която ще бъдат извозени. Аз лично наскоро се оказах в едно такси, което ми направи сметка от ул. Солунска до Стадион „Васил Левски” 20 лв., хем съм предупредена, а и не бях кой знае колко на зор, та да не съм гледала. Най-отгоре, където очакваш да е цената за км. пробег се мъдреше едно голямо 0.78 – малко по скъпичко, но пак става. Обаче се оказа, че това е цена за престой, а цената за километър стоеше някъде долу, ниско и с малки букви. Чета впрочем, че не съм единствената заблудена и паразитите продължавали необезпокоявани да си навъртат километри. Правителство сложи таван на цените, обаче и това не помогна. И по този повод се чудя дали КЗК, да не вземе да упражни един последващ контрол върху спазване на решенията й, които вече са в сила и в които беше разпоредено нарушенията да се прекратят, пък и да види дали не са се появили нови нарушители.
Както казват и легитимните таксиджии, не било проблем всички да лъжат (кой не включвал апарата, кой го включвал, ама заедно с помпата, кой водил индивидуални преговори с клиента и т.н.), ама с мярка! Твърдят, че около 200 (според някои 500) нелегитимни коли циркулират из София и дискредитират тази престижна професия. Под нелегитимност се разбира какво ли не, обаче стряскащото е, че май някои карали без книжки, без застраховки, без редовен технически преглед, че даже и без минат психотест. Е това последното рязко ме преориентира към градския транспорт.
И понеже таксиметровото лоби е силно (все пак успяха да извоюват законов праг на цените, което си е антипазарна мярка, ама правителството я наложи без да й мигне окото) се опасявам да не стане още по-лошо. Вече много са се изнервили и от саботьорите, и от кризата и от това, че едвам си плащат лизинга. И чувам, че на големите фирми им минава мисълта да вземат да поискат и таван на броя таксиметрови коли за всеки град. Притеснявам се от две неща. Първо – правителството в тази предизборна суматоха е склонно да гледа на отделните бизнес интереси като на свои собствени и е възможно някоя сутрин да осъмнем с 1 000 таксита (примерно) в София. Второ – е тогава ще видим на яве какво значи ограничаване на конкуренцията, ама ще е късно! Аз ако съм на мястото на премиера, при едно такова искане директно ги насочвам към Русия. За тяхно добро при това, а не което си мислите. Там в такситата не било задължително нито монтирането на брояч, нито издаването на касови бележки, че даже дори и цветът на колата бил безразличен. Та не вярвам някой да е ограничил и тарифите. Направо конкурентен рай …
Горната новина ме разстрои, но следващата направо ме потресе. Спад при продажбите на бира! Окопитих се чак когато разбрах, че информацията идва от „развитите пазари в Европа и САЩ”. При нас всичко си е наред. То не че онези са спрели да пият, ама минали от публична консумация към надомен алкохолизъм, което рязко намалява печалбите от надценки в заведенията. Това довело до срив на акциите на Heineken и Carlsberg. Психически срив изживели и останалите двама гиганти AB InBev и SABMiller, които заедно с първите двама държат над 50% от световния пазар. Освен чисто битовия характер на тази новина, я споменавам и защото очаквам нов бум от сливания и придобивания в бранша. Рекордът засега се държи от InBev, която през 2008 даде 52 млрд. долара за американската Аnheuser-Busch. Да им се чуди човек защо са дали толкова пари за нещо, което трудно минава за бира … Сега обаче нещата са различни. Не остана много за купуване – само малки пивоварнички тук – там и основно в Африка. Heineken, например купуват две етиопски фабрики. Пак ви казвам – не са за подценяване германците! Не знам какво слагат в етиопската бира, но се твърди, че предпазвала от малария по-добре от хинина.
Научих също, че вторият по големина пивовар британската SABMiller, направил оферта за т. нар. „враждебно изкупуване” (hostile takeover)[1] на австралийската Foster's Group за 9,80 млрд. долара. Честно казано при тази сума не съзирам чак враждебен елемент. И се чудя колко ли биха дали на приятелска основа? Пък у нас собственик на казан за ракия предприел „отчаяно разпродаване” на предприятието след като чул, че ЕС натиска за акциз върху домашния алкохол. Няма данни за кандидат купувачи, та си мисля дали да не обадим на Jack Daniels или Bushmills тая новина, да вземат му спретнат една враждебна акция, да го отърват от мъките … Да не забравя да ви кажа, че и англичаните си ги бива. Решили да се борят с отлива на консуматори от пъбовете като въведат нова мярка бира - 2/3 пинта. Това предизвикало шок за консервативните британци и дори се питам дали не стои в основата на скорошните размирици там. Пинтата в лондонските кръчми е изконна мярка. Да не говорим колко са чувствителни на острова към метричната система изобщо. Няма да забравя как през 2007-а ЕК безславно капитулира по въпроса и им позволи свободно да си ползват фунтовете, унциите и пинтите. Тази битка беше извоювана с много „метрични жертви” – правителството беше тръгнало да наказва продавачите, които продължили да ползват имперските мерки, но те търпели и пак продавали на пинти.
В този ред на мисли ми се струва, че Каменица избърза малко като си продаде фабриката за малц на французите (Malteries Soufflet - част от Soufflet Group, втори по големина производител на малц в света и лидер в Европа). Оправдават се, че целели „устойчив растеж" и решението било стратегическо. Може, ама цената на сделката не се съобщава, така че не можем да преценим дали е ходът е стратегически, тактически или чиста глупост. Абе, прави ли ви впечатление, че само в България цените на тия сделки не се съобщават? Но с тази тема ще се заема отделно. Malteries Soufflet има вече 21 (38) завода за малц в 9 (15)[2] държави и продължават. Новината през 2004, че немският пивовар Юрген Коп започнал производство на бира – афродизиак, им подействала на французите като ток и сега докато не монополизират пазара на производство на малц няма да мирясат. От кореспонденти във Франция чух, че правителството там разработило програма "Озирис", подкрепена от ЕС, и чрез нея Soufflet изследват новите приложения от областта на ферментацията в твърдо състояние. Има нещо – казвам ви! Заради това „твърдо състояние” и съпругите на депутати взеха да купуват пивоварни … Така че помислете дали да не си преориентирате инвестициите от злато в бира.
Сливане има и на банковия фронт. Пощенска банка и Алфабанк се обединяват, което ще създаде третата по големина банка у нас с активи около 8 млрд. лева. ОББ отстъпва на 4-то място, но Уникредит Булбанк и ДСК отдъхнали с облекчение, че още водят класацията. В евросписъка банката ще е някъде на 25-то място. В момента е такава каша в глобалния банков сектор, и още по-голяма в Гърция изобщо, та е трудно да се прогнозира сделката кой тренд точно отразява, но ще следя и ще ви кажа. Като гледам обаче каква радост е от гръцка страна май се задава консолидационна вълна откъм съседите. В Катар обаче настъпила суматоха, щото гърците решили да ударят една финансова инжекция на новата банка от 500 млн. евро от суверенния катарски фонд, който държи 5% от Alpha Bank. Арабите започнали да се дърпат, ама гърците им казали, че като са си кръстили държавата на такава срамна болест[3], сега ще лекуват. И те се съгласили, само и само да не стават скандали. Докато сме на медицинска тема - научих, че в Зимбабве решили да подложат министрите и всички депутати (150 броя) на обрязване, като част от кампанията против разпространението на ХИВ вируса, причиняващ СПИН. Някой казал, че това помага и моментално включили в програмата всички мъже във фертилна възраст от Югоизточна Африка – общо 38 млн. За 2,5 млрд. долара ще ги хигиенизират набързо. Това не е по темата конкуренция, но ми се стори интересно и реших да ви го споделя …
Ако добре информираните източници казват истината, заформя се лека концентрация и на вестникарския пазар. Иво Прокопиев приключвал сделка по закупуването на в. "Пари", който пък се продава от шведската медийна група "Бониер бизнес прес". В преговорите участвали още Огнян Донев и банкерът Левон Хампарцумян. Групата Бониер се опитвала многократно да продаде в. „Пари” на някой друг, ама никой не го искал. Е, тези сега ще го вземат и ще го направят притурка на в. „Дневник”. Всъщност от електронната страница на Bonnier business press става ясно, че тиражът на в. „Пари”, след 20 години съществуване бил 2 600 бройки, от които се продавали само 800. Ами, така ще е! Веднъж го търсих из цяла София и никъде не го намерих. По всички сергии ми обясняваха, че вестникът не се продава „по този начин”. По какъв – не стана ясно. Явно ръководството е прилагало нестандартна рекламна и маркетингова политика – на старателно укриване на продукта. Вероятно с цел рязко да повишат интереса като към всяко нещо, което е дефицитно, обаче определено не се получи и сега са от страната на булката в предстоящия брачен съюз.
Капитал обаче ме докара до сълзи, разказвайки тъжната сага за любимото ми кисело мляко - "Боженци". Историята накратко. Производителят – габровската фирма "Елви" подава през 2005г. заявка в Патентното ведомство (ПВ) за регистрация на марката. През юни 2007г. Патентното отказва защото марката съдържа "културна ценност" в наименованието си - името на архитектурно-исторически резерват, което все пак можело да се допусне ако "съответният компетентен орган" даде съгласие. Решението е обжалвано. Междувременно "Елви" започва да работи с дистрибутор - софийската млечна борса "Герма 95", а известно време след това през август 2009, собственикът на "Герма 95" Николай Петков също подава заявка за регистрация на марката "Боженци". Общо взето случка издържана изцяло в националната българска традиция. И за да не са нещата наполовина свършени, въпросният Николай Петков изпратил писма до търговските вериги и ги заплашил, че когато спечели правата над марката, ще си търси от тях щетите за пропуснати ползи. Ако тази история с писмата е вярна и се е стигнало до делистване на киселото мляко от някои вериги (каквито данни има) – историята директно се цели в чл. 30 от ЗЗК - увреждане на доброто име и доверието към конкуренти или изобщо нещо по глава седма от закона. Това обаче само като скоба. През юли тази година справедливостта временно възтържествувала в лицето на СГС, който се произнася в полза на заявката на габровската фирма и връща преписката на ПВ, като препоръчва да се иска разрешение от Министерство на културата, като компетентен орган. Сега няма да се изненадате като ви кажа, че Николай Петков вече бил получил разрешение от Вежди Рашидов и дори от собственичката на къщата, изобразена върху кофичката. Питали го собственика на "Герма 95" – защо аджеба така постъпва, а той обяснил, че имал пълно право да иска регистрация на марката понеже той я бил наложил на пазара, след което производителят се отказал от услугите му и Петков се почувствал наранен и уязвим. Не знам защо някои бъркат бизнеса с брака по сметка? Понеже вече му били изневерявали в миналото, Петков преценил, че „Ще ми изиграят същия номер. Убеден бях, че ще се случи втори път.” Ама бързо се е усетил щото малко след медения месец подал заявка в ПВ. Той и с други брачни партньори се е застраховал по този начин. Изобщо всичките му размисли и чувствата са подробно описани в Капитал, като турски сериал е! Пардон – български. Ако сте със слаби нерви – не четете. В любовния триъгълник на финала се намесила и община Габрово, която решила тя да регистрира марката „Боженци” за всички класове и вече дори подала заявка от името на Архитектурно историческия резерват "Боженци". Дистрибуторът Петков обаче категорично заявил, че вече води преговори за производство на кисело мляко "Боженци". И за да придаде размах на отмъщението решил не само мляко, но и масло, и сирене, и кашкавал, и плодови млека да произвежда с тази марка. Само дано никой да не му се върже, защото тогава вече КЗК ще стовари справедливата ръка на закона върху наивниците.
Интересна стратегия се наблюдава и на фронта на мобилните оператори. VIVACOM „взривили пазара с революционен тарифен план VIVA Free”. Решили да предоставят възможност на клиентите сами да си сглобят мобилен план безсрочно и всеки месец да си го променят. Пък ако много им хареса, може и с договор да се обвържат. Функционира на принципа на Lego – различни модулчета (с минути, с sms-и, с интернет трафик и др.) и сам си ги напасваш според нуждите, без да се налага да получаваш и плащаш екстри, които на практика не ползваш. Ако си на зор за нещо конкретно – включваш го, като ти омръзне – махаш. Не знам дали следите отблизо, обаче последните 3 – 4 години човек не можеше да се вреди в деловодството на КЗК от представители на мобилните оператори. Направо задръстиха трафика с жалби един срещу друг за тарифните си планове и промоции. В КЗК по едно време течаха облози кой ще е следващия, но като всяко нещо и това омръзва, та накрая ги подкара с решения - темплейти и тръпката се позагуби. Не знам как ще работи „революционната” идея на VIVACOM обаче никой вече не може да ги обвини, че тарифният им план нарушава ЗЗК или че го промотират в ущърб на конкурентите, защото на практика тарифен план няма. Каквото си сглоби потребителят – това е! Ако нещо, нали … сам да си отговаря. Признавам им го! Ама това, което казах за плана и ЗЗК – да не го схващат съвсем буквално. Да внимават все пак, защото този закон е мно-о-о-го деликатен и лесно се нарушава.
Новината на седмицата разбира се е, че КРС сваля двойно цените на едро за мобилни разговори. И преди да обясня за какво иде реч, да поясня за какво не иде. Да не си помислите, че от утре ще проговорим по-евтино. Не! Това е поредното предложение, което отдавна знаем – от началото на 2012г. би трябвало да се случи. Предстои обществено обсъждане, съгласуване с Брюксел, обжалване от операторите, така че ... когато стане факт ще му отделя специално място. Обаче това, че цените ще паднат наполовина си е изненада. Особено за операторите. Просълзих се на сутрешния блок като разбрах, че и това благо дължим на ГЕРБ и се присъединявам към горещите и лични благодарности на д-р Божков към Б.Б. То след толкова напъни от Брюксел и заплахи от наказателни процедури – как да не обещаеш и как да не го изпълниш! Ще подмина с безразличие заяждането на дребно, че КРС бил независим орган точно за да не може правителството да му влияе при вземането на решения и да го употребява за политически и предизборни поръчки, което пробутват някои журналисти. Детрактори такива!
А м-р Дянков пак възложил анализ на експертите си – този път на цените на мобилните разговори за последните 7-8 години и сравнение с останалите страни от ЕС и после щял да го предостави на КЗК. Те предполагам го чакат с нетърпение. Ако още не е късно, някой да каже на министъра, че такива анализи отдавна има, многократно са разглеждани от КРС и КЗК по повод различни преписки, изразили са становище и няма смисъл да се предъвква едно и също и да се хаби ценен ресурс. Ясни са и причините за това, че цените ни са били по-високи от средните в Европа, ама такава е била законовата и регулаторната рамка. Dura lex, sed lex. Какво очаква да се случи след този анализ – не знам. Дано той знае.
На финала не мога да подмина любимата тема „Лукойл”. Компанията явно усеща жегата и взела на въоръжение всички възможни средства за продължителна окупационна война. В крайна сметка под прикритието на висящо дело, никой с пръст не може да ги пипне. Колегите начинаещи адвокати – учете се! Ако нещата с клиента ви тръгнат много на зле – предизвиквате едно съдебно дело да увисне и следващата декада – взаимна хармония – спокойствие за клиента, хонорари за вас. А ако не успеете едно дело да го протакате поне 5 години – значи сте сбъркали професията. В нашия случай адвокатите на Лукойл залели съда с претенции – за спиране на делото, за назначаване на експертиза, за изпращане на запитване до Съда на ЕС в Люксембург, за набавяне на документи от правителството, за разпит на свидетели, включително и Ваньо Танов. Само това последното така може да обърка делото, че … накрая никой няма да знае от къде се е започнало и докъде се е стигнало.
Но тази игра на нерви е без значение, доколкото беше предвидима. Има друго обаче, на което не знам защо никой не обръща внимание - изявлението на Валентин Златев, че поставянето на уредите на терминала щяло да отнеме около 3 години. За този терминал, за тази инфраструктура, за тези уреди … Аз лично смятам, че много къси срокове са си дали и силно се притеснявам да не претупат работата. То бива, бива бързане ама чак пък толкова ... (За справка вижте тук как се строи 15 (петнадесет) етажна сграда за 6 дни! Е, сори, че ви нервирах!)
Затова предлагам м-р Дянков, като освободи експертите си от излишния анализ на цените за терминиране, да ги изпрати да поанализарт тоя 3-годишен график! Изненадан ще остане.
На този фон и със завидно самообладание Вагит Алекперов заявил, че инвестициите в българската рафинерия ще продължат през следващите 10 г. и ще са за поне 16 млрд. долара. И първата от тях ще е в нова инсталация за хидрокрекинг в рафинерията. Обзалагам се, че ако евентуално я започнат, ще я спретнат по-бързо от монтажа на измервателните уреди. Може би защото ликвидирането на серни и азотни съединения, успоредно с деструкцията на дългите парафинови вериги и изомеризацията на продуктите е от витално значение за обществото като цяло. Но ако може преди да хвърлят милиардите в подобряване на молекулярната структура на маслата, да вземат да си платят дължимите данъци за няколко години назад – ще сме им много задължени. Като общество.
От международния информационен отдел съобщават, че ЕК си търси директор за Дирекция "Сигурност" към ГД "Човешки ресурси и сигурност". Той ще отговаря за защитата на персонала, имуществото, дейностите и информацията на ЕК, както и за охраната на високопоставени посетители, 24-часов механизъм за реагиране, консултантски услуги и обучение по сигурност. Веднага ми хрумнаха една – две подходящи кандидатури, които отговарят на всички условия - граждани са на държава - членка на ЕС, имат висше образование, 15 години професионален опит, поне 5 години опит, придобит на висши управленски длъжности и са имали достъп до класифицирана информация (СТРОГО СЕКРЕТНО). Краен срок: 30 септември 2011г. Повече информация ей тук.
Но тъй като срокът се припокрива с някои други предизборни кампании у нас, останалите също да не губят надежда и да подават документи.
[1] Става въпрос за дружества, в които собствеността е разпръсната, а контролният пакет се формира от около 20 – 30% от акциите. За купувача е сравнително лесно да убеди дребните акционери да продадат акциите си и по този начин да придобие дял по-голям от този на контролиращият собственик.
[2] Числата в скобите са според други източници. От опит знам, че като видиш в пресата или чуеш по телевизията някое число, то най-вероятно е грешно, така че винаги трябва да се приема нещо около него.
[3] Освен катар на горните дихателни пътища, има такъв и на долните. Нещо между трипера и кондиломите.
