Новите изменения в ЗОП, в сила от 26.02.2012г.

Промените в ЗОП, публикувани в ДВ, бр. 93 от 2011г., влизат в сила от 26.02.2012г. В тази връзка по-долу са посочени някои от основните изменения, които имат практическо значение за възложителите и участниците в процедурите по възлагане на обществени поръчки (ОП).

Едно от най-съществените изменения е свързано с намаляване вида на процедурите и броя на режимите, чрез които се възлагат договорите за ОП в страната. Това се постига чрез отмяна НВМОП, съответно отпадане на предвидените в нея процедури. ОП на стойностите по действащата наредба ще се възлагат чрез процедурите, регламентирани в закона, като са предвидени и известни облекчения. Промените са отразени в новата редакция на чл. 14 от ЗОП. Съгласно тази разпоредба възлагането на ОП се разделя на 3 групи в зависимост от стойността.

Първата група са ОП със стойности, равни или по-високи от европейските прагове, за които се прилагат правилата, предвидени в приложимия регламент в съответствие с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. При доставки, услуги и конкурс за проект те са 244 475 лв. Изключение е прагът при обект строителство, при което стойностите са равни или по-високи от 2 400 000 лв.

Втората група обхваща поръчки на стойности по т. нар. "национални прагове", за които важат същите правила и процедури, но са предвидени и някои облекчения (чл. 14, ал. 2). Практически това са процедурите, за които понастоящем се прилага редът по НВМОП, с тази разлика, че в законопроекта се предвижда завишение на стойностните прагове с 20 на сто. Така опростените правила ще се прилагат за ОП с предмет за строителство: от 240 000 до 2 400 000 лв., а когато ОП е с място на изпълнение извън страната - от 1 500 000 до 6 000 000 лв. и с предмет доставки, услуги и конкурс за проект: от 60 000 лв., а когато ОП е с място на изпълнение извън страната - от 120 000 лв. до съответния праг, определен в чл. 45а, ал. 2

Третата група се отнася до ОП на най-ниските стойности, посочени в чл. 14, ал. 4, чието възлагане се извършва, както и досега – свободно. Запазва се изискването за сключване на писмен договор, когато поръчката е с обект строителство. В останалите случаи: при доставки или услуги - под 15 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - под 60 000 лв. и при конкурс за проект - под 60 000 лв. възложителите могат да не сключват писмен договор, като доказват разхода чрез първични платежни документи

Има и една междинна група, уредена в чл. 14, ал. 3, в която са посочени ОП, при които възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на Глава осма "а", когато стойност на ОП без ДДС е – (1) за строителство - от 45 000 до 240 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - от 500 000 до 1 500 000 лв.; (2) за доставки или услуги - от 15 000 до 60 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - от 60 000 до 120 000 лв.

Пряка и непосредствена последица от отпадането на процедурите по НВМОП е намаляване на броя и вида на приложимите образци, използвани в тях. Отпада платената публикация в "Държавен вестник", тъй като тя ненужно дублира част от информацията за поръчките, публикувана в Регистъра на обществените поръчки (РОП). Във връзка с това са направени промени в чл. 23, отменя се чл. 24 и чл. 27, ал. 1 и 2 и са заличени всички останали разпоредби на закона, които съдържат препратка към "Държавен вестник".

Съществен нов момент е и регламентираният в чл. 27а нов образец - "решение за промяна". Новият образец дава възможност на възложителите в срок до 14 дни от публикуване на решение и обявление за откриване на процедурата в РОП еднократно да направят промени в тях. Не се позволява обаче пълна промяна в дейностите и/или доставките по обявения предмет на поръчката. След изтичане на този период възложителите могат да публикуват само решения, с които да удължават обявените срокове в процедурата (ал. 7), като основанията са изчерпателно посочени в ал. 8 и 9. Те са обособени в две групи в зависимост от това, дали удължаването на срока е задължение на възложителя, или се допуска по негова преценка.

В новия чл. 27б от законопроекта са регламентирани възможностите за публикуване на решение за промяна при т. нар. "ускорени" процедури по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3. При тези процедури не се допускат изменения на условията в обявлението или документацията с оглед изключително кратките срокове, предвидени в закона за тяхното провеждане. Допустимо е единствено удължаване на сроковете в изчерпателно изброените случаи, които са аналогични на тези, предвидени в чл. 27а.

В чл. 7, т. 1 се прецизира кръгът на възложителите, като изрично се посочва омбудсманът, а с оглед на различните общностни прагове се прави разграничение между централните и териториалните органи на държавна власт.

В чл. 12 са предвидени няколко промени. Въвежда възможност за пряко възлагане на ОП на дружества, свързани с възложителя - териториален орган на държавна власт, при изчерпателно изброени условия. Такова възлагане се допуска само за договори за комунални услуги, които са обхванати от предмета на дейност на дружеството съгласно неговите учредителни или устройствени документи. Освен това е необходимо дружеството, с което се сключва договорът, да е изцяло общинска собственост и да е обект на контрол, какъвто съответният териториален орган упражнява спрямо собствените си структури. Друго важно условие е това лице да формира поне 90 на сто от годишния си оборот от поръчките на този възложител. Практически то не се явява конкурент на други изпълнители на такива дейности на пазара. В ал. 4 е уредено прилагането на това изключение при новосъздадено дружество, като е достатъчно при създаването му да е предвидено годишният му оборот да се реализира от услугите, които предоставя на възложителя

Направени са промени и в правомощията на Агенцията по ОП (АОП). Отпада правомощието, предвидено в чл. 19, ал. 2, т. 3, (при получен сигнал да обжалва пред КЗК решения за откриване на процедури), което представлява специфично изключение от правото на обжалване, и то само при откриване на процедурата. То води до ненужно удължаване на законово определените срокове за обжалване. Мотив за отпадането е обстоятелството, че по този начин все повече лица заобикалят плащането на дължимите държавни такси при обжалване.

Предвиден е изцяло нов модел за осъществяване на предварителния контрол. Той се различава както по обект, така и по обхват. Състои се от проверка на обявленията за откриване и методиката за оценка на офертите при процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично от европейските фондове, които имат стойности, посочени в чл. 19, ал. 2, т. 22  за строителство на стойност, равна или по-висока от 2 400 000 лв. и за доставка или услуга на стойност, равна или по-висока от съответната стойност, посочена в чл. 45а, ал. 2). При ограничени процедури по чл. 76, ал. 3, състезателен диалог и процедури на договаряне с обявление предварителният контрол обхваща и решението за откриване. Предвижда се описаният предварителен контрол да се извършва само от АОП, а не както досега - съвместно със съответните управляващи органи или междинни звена. Контролът ще се реализира на два етапа - преди и след публикуване на обявлението за откриване. На първия етап агенцията в 10-дневен срок от получаването изготвя становище по проектите на посочените документи и при констатиране на несъответствие прави препоръки. След откриване на процедурата и публикуване в РОП на решението и обявлението АОП извършва оценка за съответствие на тези документи с направените препоръки, като изготвя окончателен доклад. Този доклад се изпраща на възложителя, контролните органи и управляващите органи на съответните програми или междинни звена. Съгласно чл. 20а, ал. 7 при т. нар. "ускорени процедури" по чл. 76, ал. 3 и чл. 86, ал. 3 предвид кратките срокове за провеждането им не се предвижда втория етап на предварителния контрол.

С промените в чл. 19, ал. 2, т. 8 включването на външни експерти при подготовката на процедурата или в комисиите за разглеждане, оценка и класиране на офертите е предоставено на преценката на възложителя. По този начин се спестяват ненужни разходи и време за набавяне на експерти, които липсват в списъка, в случаите, когато възложителят има на разположение необходимия ресурс.

Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 22 изпълнителният директор на АОП ще осъществява вече директно предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове, за строителство - на стойност, равна или по-висока от 2 400 000 лв., а за доставка или услуга - на стойност, равна или по-висока от съответната стойност, посочена в чл. 45а, ал. 2. Предварителният контрол на документите, постъпили в АОП до влизането в сила на този закон, се осъществява по досегашния ред.

Отпада задължението по чл. 19, ал. 2, т. 26 за поддържане на списък на лица (възложители), за които при проверка на АДФИ са констатирани нарушения при разходване на средства по програми на Европейския съюз. Във връзка с това е и отпадането на ал. 8 от същия член, която регламентира задължение на АДФИ за изпращане на информация за поддържането на този списък.

Други съществени изменения са свързани с правилата за воденето и поддържането на РОП. В чл. 22 се създава т. 5, съгласно която в регистъра се публикува информация за статуса на процедурата в случаите на обжалване. Целта е, когато се засягат интересите на широк кръг лица, те да се информират за обстоятелства, които не могат директно да се установят от регистрите на КЗК и ВАС. Създаден се нов чл. 22а, с който се уреждат основанията, на които може да се откаже вписване на информация в регистъра.

С промените в чл. 25 се прецизират правилата относно критериите за подбор и показателите за комплексна оценка. С цел избягване на често допускани грешки в практиката и поставяне на дискриминационни условия се акцентира върху начина на определяне на критериите за подбор. Те трябва да са съобразени със стойността, сложността и обема на поръчката. Това правило се прилага и към всяка от обособените позиции (ал. 6). Критериите се прилагат еднакво към всички участници в процедурата (ал. 7). Съответствието им се преценява по отношение на обединението участник, а не спрямо всяко от лицата, които го съставят (ал. 8). За да се пресече възможността за манипулиране избора на изпълнител, в новата ал. 9 е създадено правилото, че показателите за оценка трябва да са свързани с предмета на поръчката.

Промени има и по отношение на разясненията, които дава възложителя. Съгласно чл. 29, ал. 2, в случай че от предоставяне на разяснението до крайния срок за получаване на оферти остават по-малко от 6 дни (а в случаите по чл. 14, ал. 2 - по-малко от три дни), възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на оферти с толкова дни, колкото е забавата.

С изменението в чл. 30, ал. 4 се прецизира и допълва досегашната разпоредба, като се разширяват възможностите за доказване на съответствието с изискванията, поставени от възложителя за изпълнение на предмета на поръчката. В случая съобразно аналогичната разпоредба на Директива 2004/18/ЕО е добавено задължение на възложителя да приеме и всяко друго относимо доказателство. В този смисъл са и промените в чл. 33, ал. 1 – 3.

В чл. 34, ал. 2 и 3 са предвидени две промени, които се отнасят до определяне състава на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите. Съгласно първата промяна при процедури по националните прагове членовете на комисията могат да се намалят от петима на трима. В ал. 3 е запазена възможността за включване на външни експерти в комисията, но с цел преодоляване на проблемите по набиране на експерти тя е предоставена на преценката на възложителя.

Отпадат препратките към Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) поради дефиниране на понятието "свързани лица" в т. 23а от Допълнителните разпоредби на ЗОП.

Нов момент, чрез който се цели попълване на празнота в досегашната нормативна уредба, е изричното регламентиране на отношенията между възложителя и неговия помощен орган - комисията за провеждане на процедурата. Липсата на изрични разпоредби в този смисъл и формалният подход към нейната работа от страна на възложителя се явява пречка за своевременно отстраняване на нарушения в процедурата, които са поправими. С новия чл. 36а се урежда правото на възложителя сам да упражнява контрол върху дейността на комисията, както и да дава задължителни писмени указания за отстраняване на нередностите.

Съществен нов момент е уреждане на хипотезите, предвидени в чл. 40. Според него възложителят може да отмени решението за избор на изпълнител след влизането му в сила, но преди сключването на договора, и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато възникнат обстоятелствата по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и ал. 2, т. 3.

Значителни промени са предвидени в разпоредбите, които се отнасят до договора за обществена поръчка. Част от предложените промени са редакционни и не водят до изменение по същество на правната уредба. В тази насока са измененията в чл. 41, ал. 2 и 5, както и изцяло новата редакция на чл. 41в, с която се цели преодоляване на неправилното разбиране за предназначението на обявлението за доброволна прозрачност. То спомага за постигане на публичност при сключване на договор в резултат от позоваване на изключенията от приложното поле на закона или на договор, сключен след провеждане на "непрозрачна" процедура. Дори при допуснати нарушения, които водят до недействителност на договора, той може да получи стабилитет, ако е сключен след влизане в сила на обявлението за доброволна прозрачност и ако са спазени условията за неговото публикуване съгласно ал. 2 - 4.

С промяната в чл. 43 се въвеждат нови основания за анексиране на договорите, а част от досегашните са прецизирани. В ал. 2, т. 1 отпада понятието "непреодолима сила" като предпоставка, тъй като тя е обхваната от по-широкото понятие "непредвидени обстоятелства", дефинирано в т. 14б от Допълнителните разпоредби на ЗОП. При същите условия в т. 1, буква "б" се допуска изменение на договор за строителство или услуга чрез частична замяна на дейности от предмета на поръчката, когато това не води до увеличаване на стойността и е в интерес на възложителя. Изпълнението на последното изискване предполага новите работи да са на същата или по-ниска стойност, което следва да се отрази в цената на договора. Основанието по т. 1, буква "в" касае случаи от практиката, когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага намаляване на общата стойност на договора поради спад на цените или отпадане на договорени дейности, или намаляване на количествата. В т. 4 са уредени хипотезите, когато вследствие на промени в нормативен акт се налага извършване на допълнителни разходи, които водят до увеличение на крайната цена на договора. Важно допълнение на основанията за анексиране е направено с новата т. 5. В нея е допуснато удължаване срока на договори за доставки или услуги, които са с периодично или продължаващо изпълнение при изчерпателно изброени условия. Това изменение може да се реализира в случаите, когато 6 месеца преди приключване на договора възложителят е открил процедура със същия предмет за следващ период. Тази процедура не може да приключи с избор на нов изпълнител до изтичане срока на действащия договор, а прекъсването на изпълнението на доставката или услугата ще създаде затруднения, ще доведе до поемане на необосновани рискове от възложителя или до нарушаване изискванията на нормативен акт. Такива са някои случаи, свързани с охрана на обекти, доставки на храни, застрахователни услуги и др. С промяната се цели тяхното обезпечаване, когато възложителят своевременно е открил процедурата. В този случай срокът на договора може да се удължи до избора на изпълнител, но с не повече от 6 месеца.

ЗОП съдържа вече изрично условието изискването за наличие на оборот по чл. 50, ал. 1, т. 3, който се отнася до предмета на поръчката, да не надвишава повече от 3 пъти прогнозната стойност на ОП.

С промените в чл. 53, ал. 3 се прецизира кръгът на органи, които акредитират независимите лица, удостоверяващи съответствието на кандидата или участника с определени стандарти. С новия чл. 53б се въвежда облекчение за кандидатите или участниците в процедури за ОП с обект строителство. Отпада представянето на документи за доказване на обстоятелства, които вече са доказани като условие за вписване в Централния професионален регистър на строителя. В тези случаи е достатъчно представянето на съответното удостоверение.

С измененията в чл. 55, ал. 5 се въвежда ограничение за подаване на самостоятелна оферта от лице, което участва в обединение. Забраната е аналогична на правилата за участие на подизпълнители, а целта е да се гарантира спазването на принципа за лоялна конкуренция. Във връзка с посоченото е въведена и забрана физическо или юридическо лице да участва в повече от едно от обединенията, които са подали оферта в една процедура за възлагане на обществена поръчка (ал. 6).

В чл. 56, ал. 1 са уточнени и допълнени разпоредбите, които се отнасят до офертите и тяхното представяне. Задължителното съдържание на офертата е допълнено с техническото предложение за изпълнение на поръчката. Въвежда се изискване участниците да представят декларация за приемане условията на договора. Целта е да се намали административната тежест, наложена в практиката чрез изискването проектът на договор да се прилага към офертата, подписан на всяка страница. Въведена е подробна регламентация на правилата за участие в процедури за възлагане на ОП на обединения, които не са юридически лица. В чл. 56, ал. 3 се регламентира начинът на прилагане на изискванията за подбор към неперсонифицирани обединения чрез посочване на документите, които следва да представят отделните участници.

С измененията в чл. 57 се уточнява съдържанието на пликове 1 и 2 с ясно посочване на документите, които следва да се съдържат в тях. Поради установени затруднения в практиката са прецизирани правилата за подаване на оферти при участие за повече от една обособена позиция. Въвежда се правилото пликове № 2 и 3 да се представят за всяка от позициите. Освен това, ако възложителят е изискал представяне на различни документи за доказване на съответствие с критериите за подбор по всяка от обособените позиции, участниците следва да представят и отделни пликове № 1.

С новата редакция на чл. 58, ал. 2 се допълват правилата относно валидността на офертите. Уточнен е началният момент, от който започва да тече определеният от възложителя срок, а именно от датата, определена за краен срок за получаване на оферти.

Прецизирани са и разпоредбите относно гаранциите за участие и изпълнение. С цел опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест в чл. 59 се предвижда възможност такива да не се изискват за процедурите на договаряне без обявление и при поръчки с по-ниска стойност. Наред с това за преодоляване на някои проблеми от практиката в чл. 60 се създава изрична разпоредба, според която наредител по банкова гаранция, съответно вносител на паричната сума, може да е всеки от съдружниците в обединение, което не е юридическо лице (ал. 3). С оглед постигане на по-голяма яснота и недопускане на неправилно тълкуване са и разпоредбите на чл. 61 относно задържането и усвояването на гаранцията за участие. Ясно са разграничени случаите на временно задържане на гаранциите при обжалване от случаите на усвояване на гаранцията при оттегляне на заявление или оферта и при отказ за сключване на договор от страна на участника, определен за изпълнител. В чл. 63, ал. 2 се предвижда възможност за частично освобождаване на гаранциите при договори, които се изпълняват на етапи. Това дава допълнителна гъвкавост в процеса на изпълнение на договора и позволява поетапно връщане на средства, които са необходими за дейността на изпълнителите. Важно е да се отбележи, че възложителят може да не изисква гаранция за участие или за изпълнение, когато стойността на поръчката е по чл. 14, ал. 2 (чл. 59, ал. 5, т. 2).

Промени има и в правилата за провеждане на откритата процедура - чл. 64 - 74 от ЗОП. С промените се определя по-кратък минимален срок за подаване на оферти, когато поръчката е на стойностите, посочени в чл. 14, ал. 2. Освен това при провеждане на открита процедура възложителят изпраща обявлението за ОП за вписване в РОП най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите, а в случаите по чл. 14, ал. 2 - най-малко 40 дни преди крайния срок. В новосъздадения чл. 68а е регламентирано задължение на комисията при възникване на съмнение за споразумения, решения или съгласувани практики да уведомява КЗК. Това задължение е във връзка с чл. 15 от ЗЗК и с него се цели изследване на отношения на свързаност между участници за избягване на нелоялна конкуренция. В чл. 69, ал. 1, т. 5 е предвидено ново основание за отстраняване на участник от процедурата – когато кандидати или участници представят невярна информация за доказване на съответствието с изискванията за подбор. С разпоредбата на чл. 70, ал. 1 се променя от 30 на 20 на сто размерът на отклонението в офертите, което е основание за искане на писмена обосновка. Промяната е свързана с проблеми от практиката по възлагане на поръчки най-вече с обект строителство, където е установено, че необосновани предложения са налице и при по-нисък размер на отклонението. Във връзка с въведената възможност за възложителя да упражнява контрол върху работата на комисията в чл. 72, ал. 3 приключването на нейната работа вече е обвързано с приемане на протокола от възложителя.

В чл. 81, ал. 7 освен прецизиране на редакцията, в т. 2 и 3 са добавени и две нови основания за удължаване на срока за получаване на оферти, уредени в общата част. Това се налага поради спецификите на процедурата, при която удължаването не се извършва с публикуване на решение за промяна, а с изпращане на уведомление до поканените кандидати. Възложителят е длъжен да удължи срока за получаване на офертите: (1) когато се установи, че първоначално определеният срок е недостатъчен за изготвяне на офертите; (2) когато от предоставяне на разяснението от възложителя до крайния срок за получаване на оферти или заявления за участие остават по-малко от 6 дни, (или 3 дни а в случаите по чл. 14, ал. 2); и (3) когато това се налага в резултат от производство по обжалване.

С изменението на чл. 90, ал. 1, т. 4 се цели прецизиране на разпоредбата в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1, буква "в" от Директива 2004/18/ЕО. Това основание следва да се прилага ограничително, само когато е необходимо предприемане на неотложни действия от страна на възложителя, породени от настъпване на събитие от извънреден характер. Съгласно дефиницията, въведена в новата т. 28а от Допълнителните разпоредби, такива събития са природни бедствия, аварии и катастрофи и т. н.

С чл. 90, ал. 1, т. 13 е въведено ново основание за прилагане на процедурата на договаряне без обявление. То обхваща случаите, когато поръчката е за юридически услуги (по категория № 21 от приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗОП) и е на стойност по чл. 14, ал. 2. Специфичното при тези услуги е, че в по-голяма част от случаите при избора освен професионалния опит и квалификация значение има личността на потенциалния изпълнител. Във връзка с това е и отпадането на поръчките с предмет процесуална защита от изключенията в чл. 13, ал. 1. Аналогични основания и редакции са въведени и при провеждане на договаряне без обявление от възложителите по чл. 7, т. 5 или 6.

С оглед улесняване на възлагащите органи при провеждане на договаряне без обявление е допълването на чл. 91, ал. 2, с което като част от задължителното съдържание на поканата се включва количество и/или обем на поръчката, описание на обособените позиции, ако има такива, място и дата на провеждане на договарянето. С новата ал. 4 на чл. 92а е въведена възможност за прилагане на чл. 70 и при провеждане на договаряне без обявление. Комисията следва да поиска писмена обосновка от участник, чието предложение, постигнато в резултат на преговорите, е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на същите предложения на останалите участници. В чл. 93 е предвидено изключение от разписания ред за провеждане на процедури на договаряне без обявление на основание чл. 90, ал. 1, т. 4; за сключване на договори с предмет доставка на природен газ, топлинна или електрическа енергия, или питейна вода, с дружествата, притежаващи изключителни права, както и за договори за процесуална защита. В тези хипотези не е възможно прилагането на предвидените в чл. 91, ал. 2, чл. 92 и чл. 92а правила за провеждане на процедурата поради естеството на предмета на поръчките или статута на посочените дружества. С измененията в чл. 93г изрично е уредена възможността отделните възложители самостоятелно да възлагат договори въз основа на рамково споразумение, сключено от централния орган за обществени поръчки.

Възложителите могат да приложат договаряне без обявление на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2, когато след влизането в сила на този закон възникне основание за прилагане на договаряне с покана по чл. 53, ал. 1, т. 1 и 2 от НВМОП.

Въведена е изцяло нова „Глава осма „а”, която урежда възлагането на ОП по чл. 14, ал. 3 чрез публична покана. Процедурата включва събиране на оферти с публикуване на покана. Поканата, която се изготвя по образец, се публикува на Портала за обществени поръчки, като възложителят посочва срок за публичен достъп до нея, който не може да е по-кратък от 7 дни. Едновременно с това поканата се публикува и в профила на купувача. Офертата по чл. 101а, ал. 2 се представя в запечатан непрозрачен плик и трябва да съдържа най-малко: данни за лицето, което прави предложението; предложение за изпълнение на изискванията на чл. 101б, ал. 1, т. 3; ценово предложение; срок на валидност, когато е приложимо. Разглеждането и оценката на офертите се извършва от длъжностни лица, определени от възложителя, които определят реда за разглеждане на офертите и съставят протокол за резултатите, който се представя на възложителя за утвърждаване. Възложителят може да възложи изпълнението на поръчката и в случаите, когато е подадена само една оферта (чл. 101д).

Законът съдържа промени и в главата за обжалване на процедурите. Те не засягат установения ред и органите по обжалване. Основна цел е да се усъвършенстват и допълнят разпоредбите за преодоляване на пропуски, установени в практиката. Такава е новата ал. 3 на чл. 120, с която се регламентира възможност за обжалване на някои действия и бездействия на възложителя, които не са пряко свързани с издаване на решения в процедурата, но засягат или препятстват участието на заинтересовани лица в процедурата. Примери от практиката са отказът да се предостави или изпрати документация, да се дадат разяснения по нея, да се приеме оферта или заявление за участие, да се осигури достъп или копие от протокола на комисията и др. Най-съществена е промяната при обжалване на решението за откриване на процедура. Тя произтича от въведената с чл. 27а възможност за възложителя да променя всички условия в поръчката до 14 дни от нейното откриване. Едва след този период започва да тече едновременно срок за обжалване на решението за откриване и на решението, с което е извършена промяната. По този начин се избягва ненужно обжалване на условия, които биха могли да се променят. Ако жалбата е подадена преди изтичане на този срок, КЗК няма да образува производство. Следва да се отбележи, че при решенията за откриване на т. нар. ускорени процедури и на договаряне без обявление срокът за подаване на жалба тече от публикуването им. Разширява се кръгът на лицата, които могат да подават жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за промяна. Предвидена е възможност професионални сдружения и организации в съответния бранш да защитават своите членове, когато с поставените условия при откриване на процедурата се нарушават техни права и интереси, свързани с участието им в процедурата. Изричното предвиждане на това право се налага, тъй като браншовите организации не са заинтересовани лица по смисъла на закона. Жалбата, както и досега ще се подава едновременно до КЗК и до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва, но жалбоподателят вече ще е длъжен да приложи към нея и доказателство за това, че е изпратил жалбата и до възложителя (чл. 121, ал. 4, т. 4).

Определението на КЗК, с което се произнася по искането за допускане на предварително изпълнение, може да се обжалва пред ВАС, който вече ще се произнася в закрито заседание в 14-дневен срок от образуване на производството по частната жалба, а не както досега в 7-дневен срок (чл. 121б, ал. 7).

Съгласно чл. 122г, ал. 4, след влизане на измененията в сила КЗК ще налага санкция в размер 10 на сто от стойността на сключения договор, когато установи незаконосъобразност на решението, включително и тогава, когато е допуснала предварително изпълнение, но при постановяване на решението установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител. А в случаите, в които договорът е сключен в нарушение на чл. 41, ал. 3 или 5, но не се установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител, санкцията ще бъде 3 на сто от стойността на сключения договор. Идеята е възложителят да не сключва договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, дори и когато е допуснато предварително изпълнение, макар, че това формално е позволено с чл. 41, ал. 5, тъй като ако се установи нарушение на закона той ще понесе съществена санкция.

На основание чл. 122г, ал. 9, КЗК вече ще се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК. На практика това означава, че ако се отмени решение на възложител, същият ще бъде задължен да възстанови разноските на жалбоподателя, направени за държавна такси и за процесуална защита, включително и в случаите, в които делото се прекратява, поради оттегляне на оспорения акт на възложителя. Когато обаче жалбоподателят оттегли жалбата си, тогава възложителят също би трябвало да има право на разноски.

Част от промените касаят административнонаказателната уредба. Целта е да се обхванат в по-голяма степен нарушенията на предвидени в закона задължения за възложителите. Във връзка с това са предложени някои нови състави с цел да се преодолее ненаказуемостта за нарушения, констатирани в практиката. Съгласно чл. 133, ал. 2 ако нарушенията по чл. 128 - 132а, с изключение на тези по чл. 129, ал. 4, чл. 129б, ал. 2 и чл. 132, ал. 2, са извършени при възлагане на ОП на стойности по чл. 14, ал. 2, предвидените размери на глобите и имуществените санкции се намаляват наполовина.

В Допълнителните разпоредби на закона са направени няколко съществени промени. Създаването на дефиниция "свързани лица" (нова т. 23а) за нуждите на закона има за цел преодоляване на затрудненията, които имат възложителите при прилагане на дефиницията за такива лица, регламентирана в ЗПУКИ. Тези затруднения са породени от обстоятелството, че тя дефинира трудни за определяне и установяване отношения, като напр. "икономически или политически зависимости", а също така и не обхваща всички възможни групи лица при възложителя, които биха могли да са свързани с участниците. Предлаганата промяна внася яснота по отношение на хипотези, при които е налице свързаност между възложител, съответно служителите на ръководна длъжност в неговата организация, и участник в процедурата. Предвидените случаи на свързаност се отнасят и до член на комисията и участник в процедурата.

С промяната на едно от условията в дефиницията на "публичноправна организация" (т. 21 от ДР) се постига пълно съответствие с аналогичното понятие в чл. 1, т. 9, предл. 2, буква "в" от Директива 2004/18/ЕО.

Процедурите, открити до влизането в сила на измененията на ЗОП, ще се довършват по досегашния ред.

Жалбите по процедури, открити до влизане в сила на измененията, се разглеждат от КЗК по досегашния ред.

По същия ред се довършват и производствата, образувани пред КЗК до влизането в сила на този закон.