Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CІІІ

Във връзка с многобройните запитвания за бъдещата Тарифа за таксите, които ще се събират за производствата по ЗОП пред КЗК и ВАС, публикувам проект на същата.

Проект

Тарифа за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд

Чл. 1. За производство по жалби пред Комисията за защита на конкуренцията се събира такса, определена върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция, както следва:

1. за поръчки на стойност до 1 000 000 лв. – 1 000 лв.;

2. за поръчки на стойност от 1 000 000 лв. до 5 000 000 лв. – 3 000 лв.;

3. за поръчки на стойност над 5 000 000 лв. – 5 000 лв. 

Чл. 2. (1) За касационното производство пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в половин размер на таксите по чл. 1.

(2) За производствата по частни жалби пред Върховния административен съд, образувани по реда на Закона за обществените поръчки, се събира пропорционална такса в размер 10 на сто от внесените или дължимите такси по чл. 1 и по ал. 1, но не по-малко от 100 лв. 

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. За жалби, подадени след 15 април 2016 г. по процедури, които са открити преди тази дата, размерът на таксата се определя въз основа на информация за прогнозната стойност на поръчката, посочена в обявлението или представена от възложителя. 

§ 2. По висящите производства пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд, по които са събрани държавни такси, допълнителни такси не се събират. 

§ 3. Тарифата се одобрява на основание чл. 220, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.

Окончателно е отменена Тарифата за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от ЗОП пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд

   
                                                                        РЕШЕНИЕ

№ 2261
София, 02/29/2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:	АННА ДИМИТРОВА ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЕМАНОИЛ МИТЕВ

при секретар Светла Панева

прокурор Лидия Ангелова

по доклад на съдия ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

по адм. дело № 10528/2015г.  

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България чрез юрк. Демирев против решение № 7842/29.06.2015г., постановено по адм. д. № 9748/2014г. от Върховния административен съд, тричленен състав на Второ отделение.
Оплакванията са за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му и решаване на делото по същество.
Ответниците по касационната жалба- фондация "Право и Интернет" със седалище София, "Идеин" ЕООД със седалище гр. Русе, "Фиеста Травел" ЕООД със седалище София, - съдружници в гражданско дружество Консорциум "Идеин - ФПИ - Фиеста" със седалище София, чрез пълномощника адв. Донка Стоянова, оспорват основателността на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационното обжалване.
Върховният административен съд, петчленен състав на ВАС, Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на Министерския съвет срещу решението на тричленния състав на ВАС, Второ отделение е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Второ отделение отменя Постановление на Министерския съвет № 196/10 юли 2014г. за одобряване Тарифа за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (обн. ДВ, бр. 58/15 юли 2014 г., в сила от 15 юли 2014 г.). За да постанови този правен резултат съдът приема следното: 1. Тарифата, като подзаконов нормативен акт съгласно определението на чл. 75, ал. 1 от АПК е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, въз основа на законова делегация - чл. 122о, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (Нов - ДВ, бр. 52 от 2010 г., изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г., отм., бр. 33 от 2012 г., нов, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г., който предвижда, че за производства по тази глава (единадесета) пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд се дължат държавни такси и разноски. Предвидено е също, че държавните такси са пропорционални и се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет; 2. Спазена е процедурата по чл. 78 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ); 3. При издаването на подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като императивно изискване на закона по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта не е спазено; 4. В противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси (ЗДТ), в оспорената тарифа е възприето, че пропорционалната такса се определя върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществена поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция, които стойности не представляват пазарна цена по смисъла на цитираната норма; 5. В съображенията за издаване на постановлението не са изложени такива, обосноваващи необходимостта от повишаване размера на таксите, събирани от Комисията за защита на конкуренцията, респ. от Върховния административен съд, във връзка с обжалване процедурите за избор на изпълнители по Закона за обществените поръчки; 6. Одобрените такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, нито с реалното увеличение на доходите на гражданите и юридическите лица, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), и води до ограничаването на конституционно гарантираните права на гражданите за достъп до правосъдие. На последно място решаващият състав на ВАС приема, че на разпоредбата на § 1 от ПЗР на Тарифата за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд е придадено обратно действие - в сила от 15 юли 2014г., като преурежда възникнали преди издаването й факти, като им придава правно значение, което е в противоречие с чл. 14 ЗНА.
Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователно е касационното възражение за нарушения на материалния закон при постановяването на обжалваното решение.
На първо място, обоснован е извода на тричленния състав за допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Императивното изискване на цитираната разпоредба е "Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта". В случая проекта е обявен на интернет страницата на Министерството на правосъдието на Република България за времето от 24 юни 2014г. до 07 юли 2014г., видно от представените по делото доказателства. Последните не са опровергани, поради което твърдението на касатора, че е спазен срока за публичност и разгласяване, е неоснователен. Налице е нарушение на минималноизискуемия по закона срок, което правилно е прието за съществено нарушение на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт и съставлява препятствие на предоставената от закона възможност за отправяне на предложения и становища по проекта. Ирелевантни за преценката за спазване на задължителния по чл. 26, ал. 2 ЗНА срок за публикуване на проекта са възраженията за датата на влизане в сила на на разпоредбата на чл. 122о ЗОП на 01.07.2014г., създадена с § 121 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, от която дата според касатора е задължително заплащането на таксите по ЗОП. Към този момент такива не са формирани. А постановление на Министерския съвет № 196/10 юли 2014г. за одобряване Тарифа за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (обн. ДВ, бр. 58/15 юли 2014 г., в сила от 15 юли 2014 г.) е подзаконов нормативен акт и неговите подготовка, издаване и прилагане се подчиняват на правнорегламентираната процедура в Закона за нормативните актове и Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове за издаването му, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
На второ място, правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на решаващия състав на ВАС за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, изречение първо и второ, от Закона за държавните такси (ЗДТ), съгласно който пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. В оспорената пред тричленния състав на ВАС тарифа е прието, че пропорционалната такса се определя върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществена поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция, като в мотивите към проекта за постановлението е изложено, че прогнозната стойност представлява и цената на обжалваемия интерес от сключването на договора за обществена поръчка. Прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените по бюджета на възложителя, без да претендира и да се идентифицира с пазарната цена на услугата, която в разглеждания случай е стойността на административната, респективно правораздавателната дейности на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд в производствата по Глава единадесета от ЗОП.
Финансовата обосновка на проекта на Постановлението на Министерския съвет се заключава в анализ на досега действащата такса и до очакваните резултати от предлагането на проекта, изразяващи се в ограничаване на относителния дял на неоснователните жалби, и в увеличаване на приходите за държавния бюджет с относително по-високите пропорционални такси. В обосновката липсва икономически анализ на себестойността на едно производство по Глава единадесета от ЗОП, който да изведе предпоставките за промяна на вида и размера на таксите. Таксата като парично задължение към държавата, дължима в лицето на компетентен държавен орган при извършването на определена дейност от страна на този орган, следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована. Определените с обжалваното постановление държавни такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, нито с реалното увеличение на доходите на гражданите, поради което е налице установеното от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон-чл.2, ал. 2 ЗДТ.
На трето място, нарушението на Закона за държавните такси обуславя и следващия правилен извод в обжалваното решение за противоречие на министерското постановление с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, регламентираща задължението на гражданите да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
В административните съдебни производства, обратно на предвиденото за гражданските производства, размерът на държавната такса не е обвързан от интереса по делото, като за специфичните материи в административното право са предвидени специални размери. При сравнителен анализ на държавните такси в административните и съдебните административни производства се установява, че в областта на производствата за възлагане на обществени поръчки таксите пред КЗК и пред ВАС, които следва да бъдат заплащани са значително по-високи от таксите, които се дължат за останалите административни спорове, независимо че съдебният контрол върху административни актове и приравнени на тях е подчинен на едни и същи принципи и правила, регламентирани в АПК и специалните закони, включително и за издадените по реда на ЗОП. Ето защо са правилни изводите на първоинстанционния съд, че повишаването на дължимите такси ще доведе до ограничаване на конституционно гарантираните права на гражданите за достъп до правосъдие (чл. 56 и чл. 120 от основния закон). Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Съдържанието на това право многократно е тълкувано и от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Не може да се приеме като законна цел икономически необоснованото съображение за високия брой на обжалваните процедури за обществени поръчки.
На последно място –правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че на разпоредбата на § 1 от ПЗР на Тарифата за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд е придадено обратно действие - в сила на 15 юли 2014г., тъй като пренормира възникнали преди издаването й факти, като им придава правно значение, определяйки прилагането и от 01.07.2014г. Неоснователно е възражението на касатора в тази връзка, че от значение за момента на прилагането на Тарифата е влизането в сила на чл. 122о ЗОП, който въвежда таксата. В разглеждания случай не е налице изрична разпоредба в Закона за обществените поръчки, придаваща обратно действие на § 1 от Тарифата, на основание на който е издадена, а с нормата, както е изложено по-горе се въвеждат такси, които са по-високи от предишните.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.
С оглед изхода на съдебния спор и направеното от ответника по касация искане ще следва да бъде осъден Министерския съвет да заплати на фондация "Право и Интернет" със седалище София, "Идеин" ЕООД със седалище гр. Русе, "Фиеста Травел" ЕООД със седалище София, - съдружници в гражданско дружество Консорциум "Идеин - ФПИ - Фиеста" със седалище София направените по делото разноски в размер на 3 600 лева, възнаграждение за един адвокат, което настоящата инстанция не намира за прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, на основание 221, ал. 2 АПК, петчленен състав на ВАС, Втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7842/29.06.2015г., постановено по адм. д. № 9748/2014г. от Върховния административен съд, тричленен състав на Второ отделение.
ОСЪЖДА Министерския съвет на Република България да заплати на фондация "Право и Интернет" със седалище София, "Идеин" ЕООД със седалище гр. Русе, "Фиеста Травел" ЕООД със седалище София, - съдружници в гражданско дружество Консорциум "Идеин - ФПИ - Фиеста" със седалище София, направените по делото разноски в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин лева), разноски по делото.
Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Боян Магдалинчев
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Анна Димитрова /п/ Илияна Дойчева /п/ Виолета Главинова /п/ Еманоил Митев

В.Г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CІІ

Настоящото издание включва новите стойности прагове при които се прилага ЗОП, както и методите за изчисляване на прогнозните стойности.  Разгледани са и някои специфични случаи на съвместно възлагане на обществени поръчки на национално и общностно ниво и особеностите при смесените обществени поръчки.

 

Новият ЗОП (в сила от 15.04.2016) въвежда в чл. 6 ново понятие „възложител за конкретен случай“. Целта е законът да намери приложение в случаите, когато с публични средства се финансира пряко с повече от 50% някоя от дейностите в областта на: 

(1) строителството, ако същата е по-голяма или равна на 5 000 000 лв.,

(2) услуги, свързани със строителство по т. 1, когато прогнозната им стойност е по-голяма или равна на 408 762 лв. 

В тези случаи лицето, което възлага поръчката действа като възложител за конкретния случай независимо дали е финансиращият орган или финансираното лице. 

Съвместно възлагане на поръчки на национално и общностно ниво

За съвместно възлагане на обществени поръчки става въпрос когато двама или повече възложители сключат споразумение за общо възлагане на обществена поръчка (чл. 8). Споразумението трябва да урежда всички организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, разпределението на строителството или доставките или услугите, които са предмет на поръчката. В тези случаи процедурата за възлагане на обществената поръчка може да се проведе съвместно от името и за сметка на всички възложители или един от тях може да представлява всички възложители като поеме изпълнението на техническите дейности по провеждането на процедурата. Идеята на законодателя е да бъдат облекчени отделните възложители при възлагане на свързани дейности, но без да се снема отговорността им за изпълнение на закона. Поради това независимо дали процедурата ще се провежда от всички възложители или от един, всеки от тях отговаря самостоятелно за изпълнението на задълженията си по ЗОП. Възможни са и комбинирани случаи, при които някои части от поръчката ще се възлагат съвместно – от името и за сметка на всички възложители, а други самостоятелни. В последната хипотеза, когато дадена част се провежда самостоятелно – от името и за сметка на конкретен възложител – отговорността е само негова. 

Законът урежда и възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки с възложители от други държави членки (чл. 9), включително чрез сключване рамкови споразумения или чрез управление на динамични системи за покупки съвместно с възложители от други държави членки. В тези случаи възложителите могат самостоятелно да възлагат договори за обществени поръчки по тях. Въпросите, свързани с този вид възлагания могат да бъдат уредени в споразумения, сключени между България и друга държава членка на междудържавно ниво. Когато обаче такова липсва, самите възложители ще бъдат длъжни да сключат споразумение, в което да определят:

(1) конкретните си задължения и приложимите национални разпоредби, които задължително се посочват в документацията за обществената поръчка и

(2) организационните, техническите и финансовите въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, разпределението на строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката, и други.

Въведена е презумпция, че когато договорът за обществена поръчка е сключен от името и за сметка на един от участващите в съвместното възлагане възложители, а строителството, доставките или услугите по него се придобиват от друг от участващите възложители, то последният е изпълнил задълженията си по закона. 

Възложители от различни държави членки могат да учредят и обединение помежду си, включително европейски групи за териториално сътрудничество[1] или други обединения, създадени съгласно правото на Европейския съюз (ЕС). В този случай приложимите правила за възлагане на обществените поръчки се определят с акт на компетентния орган на съвместното обединение. Тези правила могат да са националните разпоредби на държавата членка, в която се намира седалището на обединението или в която обединението осъществява своята дейност. В акта задължително се определят: 

(1) срокът за прилагане на правилата, освен когато в учредителния акт на обединението е определен неограничен срок и

(2) видовете или конкретните поръчки, за които се прилагат правилата.

Новият ЗОП предвижда някои промени в стойностните прагове, при които ЗОП задължително се прилага. 

Процедура	Прагове, при които ЗОП се прилага	Бележки
Процедурите по чл. 18, ал. 1: 1. открита процедура; 2. ограничена процедура; 3. състезателна процедура с договаряне; 4. договаряне с предварителна покана за участие; 5. договаряне с публикуване на обявление за поръчка; 6. състезателен диалог; 7. партньорство за иновации; 8. договаряне без предварително обявление; 9. договаряне без предварителна покана за участие; 10. договаряне без публикуване на обявление за поръчка; 11. конкурс за проект;	1. публични възложители, както и техни обединения възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на: а) 5 000 000 лв. - за строителство; б) 264 033 лв. - за доставки и услуги; в) 500 000 лв. - за услуги по приложение № 2; 2. публични възложители, работещи в областта на отбраната, възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на: а) 5 000 000 лв. - за строителство; б) 264 033 лв. - за услуги и за доставки, които включват продукти по приложение № 3; в) 408 762 лв. - за доставки, които включват продукти извън обхвата на приложение № 3; г) 500 000 лв. - за услуги по приложение № 2; 3. секторни възложители възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на: а) 5 000 000 лв. - за строителство; б) 817 524 лв. - за доставки и услуги; в) 1 000 000 лв. - за услуги по приложение № 2; 4. публични и секторни възложители възлагат поръчки в областите отбрана и сигурност с прогнозна стойност, по-голяма или равна на: а) 817 524 лв. - за доставки на военно оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за него, включително оборудване, включено в списъка на продуктите, свързани с отбраната, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба; б) 817 524 лв. - за доставки на чувствително оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за него; в) 817 524 лв. - за услуги, пряко свързани с оборудването по букви „а" и „б" за всеки и всички елементи от неговия жизнен цикъл; г) 5 000 000 лв. - за строителство, пряко свързано с оборудването по букви „а" и „б" за всеки и всички елементи от неговия жизнен цикъл; д) 817 524 лв. - за услуги за специфични военни цели или за чувствителни услуги; е) 5 000 000 лв. - за строителство за специфични военни цели или за чувствително строителство; 5. възложителите провеждат конкурс за проект на стойност, по-голяма или равна на 70 000 лв.	Обществените поръчки на стойност, по-малка от съответния праг, могат да се възлагат директно, но възложителите са длъжни да сключат писмен договор.
Процедури по чл. 18, ал. 1: 12. публично състезание; 13. пряко договаряне.	когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: 1. при строителство - от 270 000 лв. до 5 000 000 лв.; 2. при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Чл. 20, ал. 3: Възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица	Когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: 1. при строителство - от 50 000 лв. до 270 000 лв.; 2. при доставки и услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв. до 70 000 лв.
Чл. 20, ал. 4: Директно възлагане на обществена поръчка	Когато прогнозната стойност на обществената поръчка е по-малка от:  1. 50 000 лв. - при строителство; 2. 70 000 лв. - при услуги по приложение № 2; 3. 30 000 лв. - при доставки и услуги извън тези по т. 2.	В случаите по ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор.
Чл. 20, ал. 7: Възложителите по чл. 5, ал. 2, т. 15 (които са ръководители на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации),  прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица	Когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: 1. при строителство - от 270 000 лв. до 5 000 000 лв.; 2. при доставки и услуги - от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от предмета на поръчката.	Могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност под посочените прагове, като при доставки и услуги могат да докажат разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. (чл. 20, ал. 8)
Възложителите имат право да възложат конкретна обществена поръчка по ред, приложим за по-високи стойности, като в този случай са длъжни да прилагат всички правила, валидни за избрания от тях ред (чл. 20, ал. 9)

Методи за изчисляване на прогнозната стойност на обществените поръчки

 

Материята е подробно уредена в чл. 21 от ЗОП.

Прогнозната стойност на обществена поръчка се определя към датата на решението за нейното откриване. Най-важно е да се отбележи, че прогнозната стойност включва всички плащания без ДДС към бъдещия изпълнител, включително предвидените опции и подновявания на договорите, посочени изрично в условията на обществената поръчка. Когато възложителят предвижда награди или плащания за кандидатите или участниците, те се включват при определяне на прогнозната стойност на поръчката. 

Когато в структурата на възложителя има обособени звена на териториален, функционален или друг принцип, които не са самостоятелни възложители, прогнозната стойност на конкретна обществена поръчка включва потребностите на всички обособени звена. 

Когато обществената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от които е предмет на договор, стойността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всички позиции. Когато обособена позиция се възлага самостоятелно, се спазва редът, приложим за общата стойност на цялата поръчка. 

Възложителите могат да възлагат обособени позиции по реда, валиден за индивидуалната стойност на всяка от тях, при условие че стойността на съответната обособена позиция не надхвърля 156 464 лв. за доставки и услуги и 1 000 000 лв. за строителство, и общата стойност на обособените позиции, възложени по този начин, не надхвърля 20 на сто от общата стойност на поръчката. В тези случаи независимо от остатъчната стойност на поръчката тя се възлага по реда, приложим към общата стойност на цялата поръчка. 

При определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за строителство в нея се включва и стойността на всички доставки и услуги, предоставени от възложителя на изпълнителя, при условие че такива са необходими за изпълнението на строителството. При определяне стойността на договор за строителство не се допуска включването на доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение. 

При обществени поръчки за доставки или услуги, които са регулярни или подлежат на подновяване в рамките на определен период, прогнозната стойност се определя на базата на: 

1. действителната обща стойност на поръчките от същия вид, които са възложени през предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните промени в количеството или стойността, които биха могли да настъпят за период от 12 месеца след възлагането на поръчката,

или

2. общата прогнозна стойност на поръчките, възложени през 12-те месеца след първата доставка или услуга.

При обществени поръчки за доставка чрез лизинг, наем, финансов лизинг или покупка на изплащане прогнозната стойност на обществената поръчка се определя, както следва: 

1. при обществени поръчки с определен срок, когато този срок е по-кратък от или е равен на 12 месеца - общата прогнозна стойност за срока на действие на договора за обществена поръчка, или ако срокът на действие на договора е по-дълъг от 12 месеца - общата стойност, включително прогнозната остатъчна стойност;

2. при обществени поръчки без определен срок или чийто срок не може да бъде определен - месечната стойност, умножена по 48.

При обществени поръчки за услуги основата за изчисляване на прогнозната им стойност е следната: 

1. при застрахователни услуги - платимата застрахователна премия и други възнаграждения;

2. при банкови и други финансови услуги - таксите, дължимите комисиони, лихвите и други плащания;

3. при поръчки за проектиране - таксите, дължимите комисиони и други плащания.

При обществени поръчки за услуги без посочена обща цена основата за изчисляване на прогнозната стойност е следната: 

1. при поръчки с определен срок, ако този срок е по-кратък или е равен на 48 месеца - общата стойност за пълния срок;

2. при поръчки без определен срок или със срок, по-дълъг от 48 месеца - месечната стойност, умножена по 48.

При рамкови споразумения и динамични системи за покупки се взема предвид максималната прогнозна стойност без ДДС на всички договори за обществени поръчки, предвидени за целия срок на действие на рамковото споразумение или динамичната система за покупки. 

При партньорство за иновации се взема предвид максималната прогнозна стойност без ДДС на научноизследователските и развойните дейности, които ще се извършват на всички етапи от предвиденото партньорство, както и на доставките, услугите или строителството, които ще се разработват и доставят в края на предвиденото партньорство. 

Изборът на метод за изчисляване на прогнозната стойност на обществената поръчка не трябва да се използва с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности. Не се допуска разделяне на обществена поръчка на части с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности. 

Не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки:

1. с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж;

2. с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет.

Някои особености при смесените обществени поръчки

В чл. 11 от ЗОП е предвидено, че когато обществената поръчка включва дейности с повече от един обект (строителство, доставки или услуги), тя се възлага по реда, приложим за обекта, който характеризира дейностите, представляващи основния предмет на поръчката. 

Когато обществената поръчка включва услуги и доставки, основният предмет се определя в зависимост от услугата или доставката, чиято прогнозна стойност е най-висока. 

Когато обществената поръчка включва услуги по Приложение № 2[2] и други услуги, основният предмет се определя в зависимост от услугата, чиято прогнозна стойност е най-висока. 

Когато в предмета на обществената поръчка се съдържат няколко дейности, за част от които се прилагат правилата за публични възложители, а за други - правилата за секторни възложители, или някои от дейностите попадат извън обхвата на закона, възложителят може да възложи отделни поръчки за отделните дейности. При самостоятелно възлагане на отделните дейности се спазват правилата, приложими към съответната дейност. В случай че възложителят реши да възложи дейностите в обща поръчка, се прилагат правилата, приложими за публични възложители. 

При обществена поръчка, която включва дейности, за които са приложими правилата за секторни възложители, и дейности, за които не са приложими правилата на закона и които не са обект на концесия, и ако е обективно невъзможно да се определи коя от дейностите е основен предмет на поръчката или възложителят реши да възложи обща поръчка, тя се възлага по правилата за секторни възложители. 

ЗОП не допуска вземане на решение за възлагане на обща поръчка с цел прилагането на по-облекчени правила или изключване на поръчката от приложното поле на закона. Когато предметът на обществена поръчка съдържа обективно неделими части, тя се възлага по реда, приложим за частта, която определя основния предмет на поръчката. 

При договори, които включват обект на обществена поръчка и концесия, договорът се възлага: 

1. по правилата на ЗОП, когато възложителят вземе решение да възложи обща поръчка;

2. по правилата на ЗОП, когато предметът е обективно неделим;

3. по правилата, приложими за всяка от дейностите - във всички останали случаи.

---

[1] Такава възможност е въведена с Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Eвропейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС).

[2] Услуги, свързани със здравеопазване, социални и други подобни дейности; административни, образователни, здравни и културни услуги; религиозни услуги; хотелиерски и ресторантьорски услуги; правни услуги; услуги, свързани със затвори, услуги по опазване на обществената сигурност и услуги по аварийна безопасност, доколкото не са изключени съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5; детективски и охранителни услуги; пощенски услуги и др.