Картели
Производителят на детски конструктури Mega Brands е подал иск срещу конкурента си Lego, с който иска „да се преустановят незаконните опити на Lego за монополизиране на пазара на детски конструктори чрез налагане на антиконкурентни практики, включително използването на измамно придобити права на интелектуална собственост, които препятстват възможността на Mega Brands свободно да внася някои конкурентни продукти в САЩ”. В подадения иск Lego е определен като „безмилостен монополист”, който прилага "подмолни тактики", за да се задържи като лидер на пазара на детски конструктори и чрез които подвежда американските митнически власти, които блокират вноса на най-големия му пряк конкурент Mega Brands. Според твърденията в исковата молба Lego контролира повече от 85% от пазара на играчки за по-големи деца.
В исковата молба се твърди, че от Lego са заявили изключителни права върху цилиндричните елементи за сглобка, които обичайно се използват при конструкторските блокчета, въпреки че съдът вече се е произнасял, че Lego няма право монополизира вече патентовано изобретение, прикривайки го под защита на търговската си марка. Преди още Lego и Mega Brands да започнат да използват цилиндричните пъпчици в своите конструктори, те са били ползвани като ключов функционален елемент на детски конструктор, изобретен от Harry Fisher Page of Kiddiecraft (U.K. Company) през 1940г. Той е получил патент, за територията на Обединеното кралство, Франция и още някои държави. Без негово знание Lego са изкопирали конфигурацията на елементите от конструктора Kiddiecraft и са защитили продукта си на територията на Дания, където патента на Page не е действал. След това световно известната компания за детски играчки Lego е усъвършенствала отделните елементи и през 1950г. също е получила патент, чиято защита е изтекла през 1980г. Mega Brands използват въпросните цилиндрични сглобки още от навлизането си на пазара на детски играчки през 1991г. Още преди това, през 1988г. американски съд е отхвърлил опита на Lego да защити чрез търговска марка дизайна на използваните в конструкторите им елементи. След този момент, много други съдилища са се произнесли по същия начин и са подкрепили идеята, че Lego не би следвало да налага монопол на базата на веднъж вече патентовано изобретение. Въпреки агресивните опити и съдебните дела водени от Lego срещу негови конкуренти, съдилищата трайно са отказвали да признаят изключителни права в негова полза върху функционалните елементи на конструкторските блокчета. Повод за иска е факъта, че бизнесът на Mega Brands е в голяма степен зависим от износа за САЩ, който е бил възпрепятстван от граничните служби, поради жалба подадена от Lego за това, че се нарушава търговската му марка и наложената от него заблуда, че притежава изключителни права върху функционалните елементи на строителните блокчета. Дружеството е подвело патентната служба на САЩ за това, че макар и да не претендира изключителност върху самите цилиндрични сглобки, то претендира защита върху използването им при детските конструктори. Към момента Mega Brands не е получило официално писмо за конфискация на внесените продукти, но същите са задържани от митническите власти и няма яснота относно по-нататъшната им съдба. С исковата молба се иска постановяване на решение, в което ясно да се каже, че Mega Brands не нарушават търговската марка на Lego, да се забрани на Lego да препятства вноса им и присъждане на обезщетение за вредите понесени от монополизирането на съответния пазар.
Въздействието на Leniency Programs вече е идентифицирано и определено чрез иконометрични методи. Основавайки се на данни от последните 10 години Joan Ramon Borrell, Juan Luis Jimenez и Carmen Garcia са установили влиянието на тази програма върху ефективността на антитръстовата политика и са изложили резултатите в статията си Evaluating Leniency Programs in Antitrust. Програмите за снизходително третиране бяха последователно и постепенно, но твърдо налагани в законодателствата на все повече държави от цял свят в опит да се подсили борбата срещу картелите. Авторите са проследили динамиката на разпространение на програмите Leniency и отчетените резултати от прилагането й и са установили, че тя действително оказва позитивно въздействие върху антитръстовата политика и се оценява положително в бизнес средите. Leniency политиката се е превърнала в силно оръжие в ръцете на правоприлагащите органи срещу най-опасните и вредни за пазара форми на съгласуване и координация между конкуренти.
Концентрации
Два фонда за дялово инвестиране планират да закупят най-големия контролиран от местни собственици производител на захарни изделия "Престиж 96". Това са Фондът на Citigroup CVCI и на Национална банка на Гърция – NBGI. Великотърновската фабрика е успяла да се развие, така че дори и в условията на световна финансова криза е почти без дългове, с висока печалба, с растящ пазарен дял, което я прави атрактивна за чужди инвеститори, които не само са склонни да вложат десетки милиони евро (точната цена не се разкрива), но и имат намерения заводът да стане ядро, около което да изградят регионална компания, която да атакува и пазарите в съседни страни. "Престиж 96" е създадена преди 16 години. В началото дружеството закупува продукти от захарния завод в Горна Оряховица, които пакетира и продава. Постепенно купуват активи и преминават към собствено производство. Фокусът е върху средния клас, където има масово търсене и продажбите са най-големи. В момента компанията е сред лидерите в три сегмента: вафли, бисквити и сухи пасти. По неофициални данни делът на компанията в тези подпазари се движи между 30 и 50%. Сред най-големите конкуренти са Kraft Foods, Nestle и Chipita. Топ брандовете на "Престиж 96" са: "Мираж", "Траяна", "Престиж" (при шоколадовите бисквити), "Престиж", "Хипер", "Споко", "Ная", "Троя" (при вафлите) и др. В началото дружеството ползва цехове цехове под наем, а когато се разраства и стабилизира изгражда нова фабрика. Преговорите за настоящата сделка датират още от пролетта на миналата година. Очаква се придобиването да е на мажоритарен дял от компанията, а водещ в консорциума да е CVCI. Самото прехвърляне може да се очаква след около месец, когато сделката бъде одобрена от КЗК. Цената на сделката не се съобщава за момента, но финансови анализатори смятат, че цялата компания струва около 40 – 50 млн. евро. Въпреки голямата конкуренция в бранша производството на захарни и шоколадови изделия се смята за устойчив по време на криза бизнес и затова оценките на компаниите от този бранш са високи. Двамата инвеститори ще управляват заедно бизнеса, като планът е да използват "Престиж" като платформа за развитие на регионална компания в страните около България. Предстои придобиване на подобни компании в Румъния, Сърбия, Турция, Гърция. Набелязани са и конкретни фирми, но процесът е в начална фаза, като намеренията са при придобиване на нови компании в региона производството ще бъде пренасяно в новата фабрика във Велико Търново, от което пък ще зависи и какви нови капиталови инвестиции ще се правят през следващите години. Citi Venture Capital International (CVCI) е част от алтернативното инвестиционно поделение на едноименната банка Citi Capital Advisors. Фондът направи първата си инвестиция в България, като придоби миноритарен дял (38%) от фармацевтичната компания "Хювефарма". NBGI Private Equity е учреден през 2000г., като един от акционерите е National Bank of Greece, която е собственик на ОББ. Компанията управлява около 900 млн. евро, разпределени в различни фондове. NBGI също има една сделка в България - през 2008г. фондът придоби миноритарен пакет от акциите на производителя на соковете BBB, но след поредица от впипсвания в Търговския регистър и смяна в управителните органи NBGI се оказа с отнета собственост. Казусът още е не е решен от българските и международните съдебни институции.
Sony подготвя придобиване на дял от компанията Olympus. Sony смята да увеличи дела си в Olympus от сегашните 0.03% до между 20% и 30%. Бизнес алиансът цели обединяването на визуалните сензори на Sony и опита на Olympus в сферата на медицинската техника. Според "Никей" този ход на Sony e с цел да се постави основа за бъдещи инвестиции на компанията в здравеопазването. Разклоняването на дейността на гиганта е в резултат на слабите финансови резултати на подразделенията му, фокусирани върху производството на потребителска електроника. Освен Sony, намерение да инвестира в пострадалата от счетоводни скандали компания има и Fujifilm, както и производителят на медицинско оборудване Terumo. Olympus стана обект на разследване, след като бившият й ръководител Шуичи Такаяма се опита да укрие загуби в размер на 1,7 млрд. долара.
Нелоялна конкуренция
Петчленен състав на Върховния административен съд потвърди окончателно решение на КЗК № 347 от 31.03.2010г., с което беше установено нарушение по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК от страна на „Метро Кеш Енд Кери България” ЕООД и беше наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 97 559 лв. КЗК установи, че дружеството рекламира зимни гуми Барум Поларис 2 със скоростен индекс Т (до 190 км/ч) като гуми с по-висок скоростен индекс Н (до 210 км/ч). В резултат на това МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ е заблудило клиентите си, че предлага гуми от по-висок клас на цената на гуми от по-нисък клас, при разлика в цената с конкурентите от около 20 %. На първо място КЗК е приела, че издаваната от МЕТРО брошура озаглавена „Метро поща” има рекламен характер и целта й е не само да обявява постъпили и в наличност за продажба нови стоки, а да набляга и на промоционалната цена в определен период от време за продукти, продавани от дружеството на по-високи цени извън промоционалния период. Рекламната брошура се разпространява чрез разпращането й до пощенските кутии на потребителите, което предполага, че рекламата е достигнала адресатите си. Разпространение на рекламата по този начин позволява на потребителя да се запознае в подробности с всеки един продукт, като и да извърши сравнение в периода на промоцията с характеристиките и цените на същите продукти, но предлагани от конкуренти. Подобно сравнение без съмнение влияе допълнително върху мотивацията на отделния потребител да избере конкретен продукт. Сравнението между гумите по отношение на „категория за скорост” е възможно чрез обозначаване на гумата със специален символ. На символа за категория скорост „Т” съответства скорост до 190 км./ч., а на символа за категория скорост „Н” съответства скорост до 210 км./ч. Така изписването на съответния символ за „категория скорост” предполага и се приема от потребителите за достоверно, а липсата или неправилното посочване на съответния символ в реклама е в състояние да доведе до заблуда. „Категорията за скорост” е една от основните характеристики на автомобилните гуми, която играе и голяма роля при взимането на решение за покупка, поради което всяка заблуда по отношение на тях следва да се приема за съществена. По-високият клас категория скорост предполага, че гумата е изработена от материали, които са по-устойчиви за по-високи скорости. Същите материали предполагат и по-дълго време за износване при шофиране при по-ниски скорости, а също така и достигане до по-големи натоварвания на автомобила като цяло. Обсъжданите показатели имат отношение и към спирачния път на автомобила в зимни условия, което е от особено значение за здравето и живота на потребителите. Както е било установено в МЕТРО са предлагани гуми Барум Поларис 2, модел – 195/65/R15 91Т и 205/55/R16 91Т, които са били рекламирани като гуми със символ за по-висок скоростен индекс – „Н”, но с цени за съответния по-ниския клас „Т”. Разликата в цените за двата класа гуми към момента на рекламата е била около 10%. Разликата в цената може да се приеме за значителна. В хода на производството МЕТРО е направило възражение, че не се касае за заблуждаваща реклама, а за печатна грешка, допусната неволно от служителите на дружеството при изготвянето на рекламните брошури. КЗК обаче не е приела това за основателно, тъй като предложението е присъствало в три поредни рекламни брошури, като е установено че рекламата на друг продукт, отново поместен в таблица е била променяна три пъти, което означава, че при всяка следваща брошура информацията се актуализира и проверява, а не се копира от предишната. Освен това стандартното отбелязване в страниците на рекламните брошури, че е възможно наличие на печатни грешки, не освобождава дружеството от отговорност. В крайна сметка КЗК е приела, че чрез разпространяваните си брошури МЕТРО е рекламирало продукти, които не се предлагат от предприятието производител или са с характеристики, които не отговарят на поместеното в рекламата, с което е подвело потребителите си и е увредило интересите на конкурентите, поради което е нарушило чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Размерът на наложената санкция представлява 0,01% от общия оборот на дружеството за 2008г.
Петчленен съставна ВАС потвърди решение № 375 от 08.04.2010г. на КЗК, с което производителят на алкохолни напитки "СИС индустрийс" е глобен със 129 145 лв. за заблуждаваща реклама на коктейлна напитка, а рекламната агенция "СИА" ЕАД с 14 278 лв. КЗК разследва преди време рекламните клипове на коктейлната напитка "Савой микс дринк", излъчвани по телевизията в края на 2009г. Проблемът беше в това, че рекламата на тази напитка, силно наподобяваше рекламата на самата водка "Savoy". Двата клипа бяха напълно идентични до 28-та секунда. В 29-та секунда в дясно от бутилката, в средата на екрана се изписва "ЧИСТА" с едри бели букви и в този момент се изговаря "ЧИСТА - Савой". В 30-та секунда изображението на бутилката се приближава, за да може да бъде прочетено на етикета надпис: "Savoy", изписан с едър шрифт и под него с дребен шрифт е -"mixed drink", което се задържа на екрана само за 2 секунди. При сравнение се оказва, че външният вид и дизайн на бутилките и етикетите на напитките с наименование "Савой микс дринк" и водка "Савой" са максимално сходни. При проучване в някои от най-големите търговски магазини става ясно, че продукт с наименование "Савой - микс дринк" изобщо не се предлага. При това положение КЗК е приела, че макар формално да се представят различни продукти, рекламните клипове предизвикват една и съща асоциативна представа в потребителите, а именно, че се рекламира водка "Савой". Този извод е основан на обстоятелствата, че сюжетът, музиката и продължителността на рекламните послания са едни и същи, акцентите в тях са идентични, използваните етикети на рекламираните продукти са максимално сходни, като отликата в наименованието им е почти незабележима. В рекламата не се изписва и не се изговаря, че се промотира коктейлна напитка, тъй като използваното прилагателно и в двете реклами "чиста", е относимо към качеството на алкохолната напитка "водка". Чрез рекламата на "Савой микс дринк" дружеството е заобиколило предвидените часови ограничения, в които е забранена рекламата на алкохолни напитки, което представлява нелоялна търговска практика. Отговорност в тези случаи носи и рекламната агенция "СИА" ЕАД, която е заснела процесните клипове в нарушение на добросъвестната търговска практика и на принципите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Р България, които не допускат изготвяне и разпространяване на заблуждаваща реклама.
КЗК установи нарушение на генералната забрана за нелоялна конкуренция от страна на таксиметровите фирми в гр. Пловид - „Бига – Такси - Комерсиал” ЕООД, „Бига - Комерсиал” ЕООД, „Европа 1” ООД, „Елма” ООД, „Егед- транс -груп” ЕООД, „Транспортна компания лидер” ООД и „Виайлет” ООД, наложи им санкции и постанови прекратяване на нарушението. Изброените дружества са регистрирани като превозвачи и притежават удостоверения за извършване на таксиметров превоз. Съгласно Наредба № 34/1999г. на Министерство на транспорта, автомобилите на превозвача следва да имат залепен на видимо отвън място на предното стъкло, в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати, стикер за цените с информация за наименованието на превозвача, цената за един километър пробег по дневна тарифа, цената за един километър пробег по нощна тарифа, цената за повикване на адрес, първоначалната такса, цената за една минута престой. Всеки един от тези елементи влияе на крайната цена на превоза, в зависимост от изминатия пробег и времетраенето на престоя. Три от дружествата са предлагали промоционална тарифа „фиксирана цена на превоза на 3 лв., в рамките на града”. Останалите превозвачи са предлагали промоционална тарифа, с приблизително следното съдържание: „При заявка, ползвате следната отстъпка: до 5,00 лв. - плащате 3 лв. Над 5,01 лв. - плащате - 20% отстъпка в рамките на гр. Пловдив”. Процесната услуга обаче следва да се извършва на цени съгласно показанията на таксиметровите апарати, поради което не следва да се определя „таван” на цената на превоза на 3 лв., без значение от крайната сума по касов апарат след приключване на превоза. Подобно поведение поставя в неравностойно положение останалите превозвачи на пазара, които стриктно съблюдават правилата за формиране и определяне на цената на превоза съгласно показанията на електронния таксиметров апарат. Според КЗК използваният начин на ценообразуване противоречи на добросъвестната търговска практика. Посредством описаното поведение ответните дружества са си осигурили по непозволен начин пазарно предимство пред своите конкуренти, което е довело до изкривяване на търсенето и пренасочване на потребителите към услугите на „Радио - Интер такси” ЕООД, „Бига – Такси - Комерсиал” ЕООД и „Бига - Комерсиал” ЕООД не в резултат на ефективна и честна конкуренция, а поради прилагането на определената максимална цена на превоза в рамките на града. Промоционалната тарифа благоприятства за увеличаването на клиентите, тъй като потребителите несъмнено биват привлечени от възможността да платят по-малко за едно и също изминато разстояние, отколкото при конкурентите, прилагащи обичайния и нормативно заложен метод на ценообразуване. Целта на подобно поведение може да е в интерес на потребителите, но е в противоречие с нормативно установените правила и търговската практика на този пазар. По отношение на предлаганата от „Европа 1” ООД, „Елма” ООД, „Егед- транс -груп” ЕООД, „Виайлет” ООД и „Транспортна компания лидер” ООД промоционална тарифа за таксиметров превоз, КЗК отново е приела, че противоречат на чл. 29 от ЗЗК и не отговарят на нормативно установените в Наредба № 34/от 06.12.1999г. правила за определяне на тарифите за таксиметров превоз на пътници. Предлаганата от тях тарифа е многокомпонентна и в нея са заложени няколко възможности за формиране на крайната сума. Именно предвиждането на различни възможности за определяне на крайната цена противоречи на нормативните изисквания за определяне на същата на базата на показанията на таксиметровия апарат. В действителност няма нормативна пречка за предлагането на договорена отстъпка от цената на превоза, ако това попада в хипотезата на чл. 20 от Наредба № 35/1999 и доколкото се спазва определен ред за осчетоводяването й. Случаите, в които клиентът заплаща определения „таван” от 3 лв. за крайна цена, при показания на таксиметровия апарат между 3 лв. и 5 лв., явно не съответстват на действителната цена на превоза и не могат да бъдат разглеждани като прилагане на договорена отстъпка. Този способ на ценообразуване цели избягване на нормативно установените правила за формиране на крайната цена и на практика поставя „таван” на цената в рамките на град Пловдив. Подобно поведение също противоречи на добросъвестната търговска практика. и е в нарушение на чл. 29 от ЗЗК.
Комисия за защита на конкуренцията
КЗК е изпратила писма с искане за информация до всички банки и клонове на чуждестранни банки в Република България, във връзка с постъпил сигнал от г-н Мартин Димитров, председател на СДС, в който се съдържат твърдения за евентуални нарушения на ЗЗК. В сигнала се твърди, че някои банки прилагат различни комисионни за парични преводи към титуляри на сметка в една и съща банка, в зависимост от това дали получателят на превода е търговско дружество или държавен орган - разпоредител с бюджетни средства. Според подателя на сигнала, подобна практика на двойно тарифиране за една и съща услуга представлява евентуално нарушение на разпоредбите на ЗЗК. На този етап КЗК извършва предварителна проверка, въз основа на която да прецени дали са на лице основания за образуване на производство за евентуално извършено нарушение на разпоредбите на ЗЗК.
Европейска комисия
Европейската комисия (ЕК) изготви Зелена книга във връзка с плащанията чрез кредитни карти, интернет и чрез мобилни телефони и по-конкретно относно удържаните такси и комисионни, както и други условия, които предизвикват съмнения от гледна точка на конкурентното право. Всички заинтересовани страни могат да изразят становището си до 11.04.20120г. Поставеното на дневен ред обсъждане следва цяло десетилетие практика в тази област като най-същественият пример от нея са решенията на ЕК по казусите Visa и MasterCard. Обсъждането обхваща развитието на новите технологии на този пазар и най-вече способите за плащане чрез кредитни карти, Интернет и мобилни устройства и както вече споменах – удържаните при тези транзакции такси и комисионни. Стартиралата консултация е в съответствие с по-мащабната цел - да се обсъдят тези нови форми на платежна система в цяла Европа и съдействието, което може да окаже електронната търговия за растежа на единния пазар. Заместник-председателят на ЕК, Joaquín Almunia подчертава, че "неефективни системи за плащания в рамките на Европейския съюз неоправдано повишават разходите за транзакциите, подкопават глобалната конкурентоспособност на европейската икономика, и ограничават потенциала за растеж." По отношение на таксите, Зелената книга обръща особено внимание на въпросите свързани си размера на удържаните при трансферите такси, тяхната прозрачност, трансграничните придобивания (между търговци и чуждестранни доставчици) и технически стандарти. Екипът, определен да ръководи консултациите, има за цел да идентифицира затрудненията, които потенциално пречат на европейската интеграция при този вид разплащания. Засега се забелязват проблеми по отношение на достъпа до този пазар и бариерите за навлизане, налагани от вече установилите се на него доставчици; сигурността на плащанията и защита на данните; прозрачността и ефективността на цената на услугите по разплащане, уеднаквяването на технически изисквания, както и вътрешното взаимодействие между доставчиците на тези услуги. ЕК би желала също така да получи мнението на заинтересованите лица относно това коя би била най-добрата форма за регулация на този пазар, която ще отстрани съществуващи проблеми и ще възстанови ефективната конкурентна среда на него. ЕК смята, че за момента конкурентните проблеми на този пазар не са били адекватно решавани. Налице са само някои инцидентни действия – решения на ЕК и на Европейския съд, за които обаче не е сигурно, че отделните законодателства отразяват последователно и стриктно и това пречи на развитието на пазара. Поради това пазарът е фрагментиран на отделни национални подпазари с ограничени системи на разплащане и само двама големи международни играча на него (Visa и MasterCard). В допълнение на това секторът на картови разплащания е доминиран от междубанковите такси и комисионни, обичайно договаряни между доставчиците на тези услуги, известни като Multilateral Interchange Fees (MIFs). ЕК вече изготви рамката за Единна европейска платежна зона (Single Euro Payments Area - SEPA), която се основава на виждането, че не трябва да има разграничение между трансграничните и вътрешните електронни плащания на дребно в рамките на ЕС. Рамката обхваща още кредитните трансфери, директни дебити и разплащателните карти.
Пазари
Производител на соковете "Дерби" - "Нова трейд" ЕООД, стъпва на пазара на бутилирана вода. Дружеството ще продава натурална изворна и трапезна вода. Компанията е обявила конкурс за доставчик на технологична линия, която да позволява пълненето на бутилки в разфасовки от 0.3 до 12 л. Дружеството планира до края на годината да приключи процедурата за доставка и разполагане на машината за вода, но дали ще излезе на пазара още 2012 г. е трудно да се каже. Водата ще се продава в малки и в по-големи опаковки, така както останалите напитки, като дружеството ще използва вече изградените покрай останалите му продукти собствени канали за дистрибуция.
Събития
На 15 май 2012г. ще се проведе конференция на тема „Buyer Power in Competition Law”. Организатори на събитието са Centre for Competition Law & Policy със съдействието на Oxford/Stockholm Wallenberg Venture. Силата на купувача позволява на един или няколко купувачи, да влияят съществено и дори да диктуват условията на търговия на своите доставчици от по-горно пазарно ниво. Силата на купувача (buyer power) може да се дължи на стратегическо предимство, което са извоювали търговците на дребно или на наличието на съвместно господстващо положение на съответното пазарно ниво. Предприятията, разполагащи със сила на купувача, са в състояние да извлекат изгодни търговски условия и отстъпки от доставчиците, които позволяват генериране на висока печалба. Тази сила, както и намаляването на разходите на междинното ниво, може да намери отражение и в понижаване на цените за крайните потребители, което би било от полза за тях. Придобиването на сила на купувача се улеснява от икономиите от мащаба и наличието на ефективна дистрибуционна система. В същото време обаче силата на купувача би могла да има и негативен ефект, като позволява на предприятията, които я притежават не само да задържат печалбата, извлечена от доставчиците, за себе си, но дори и да повишат крайните цени във вреда на потребителите, да увредят конкуренцията на предходния пазар от по-високо ниво (този на доставчиците) и да злоупотребят с пазарната си сила. Преценката на положителните и отрицателните резултати е сложен процес и зависи от множество фактори, свързани с характеристиките на пазара, наличието на монопсония и сила при преговорите (bargaining power) и изисква внимателен анализ на баланса между краткосрочните, следносрочните и дългосрочните ефекти върху благосъстоянието на всички участници в разпределителната верига. Сред лекторите на предстоящата конференция присъстват водещи представители на академичните среди, на органите по конкуренция в различни държави и практикуващи юристи и икономисти. Дискусията ще бъде съсредоточена върху оценката на силата на купувача при сливания, върху възможността за злоупотреба с господстващо положение, както и върху отграничаването на това явление от сходните buying alliances и buyer cartels. Друга тема, която ще бъда засегната е ефектът от силата на купувача в търговията на дребно с хранителни стоки – тема, която е актуална в момента и у нас, доколкото развитието на казуса с търговските вериги предстои.
Програмата на конференцията може да се види тук.
