С случая се касае за прилагане на
правни норми във връзка с администрарането и разглеждането на жалба
срещу решението на възложителя, подадена пред КЗК на 19.04.2017 г. -
една година след влизане в сила на новия ЗОП. По отношение на нея изцяло се
прилагат правилата в новия закон. Видно от разпоредбата на пар.21 ПЗР на ЗОП, производството по жалби, подадени пред КЗК и
съда се образува и довършва по реда на отменения закон в една единствена
хипотеза - ако те са подадени в комисията и съда до 15.04.2016 година.
Настоящият случай категорично не попада в нея. Цитираното в частната жалба
определение на ВАС е изолирано. Прегледът на всички постановени решения и
определения в четвърто отделение на ВАС по постъпили жалби след датата 15.04.2016
година сочи, че както от комисията, така и от съда, те са разглеждани по новия ЗОП, без
значение на коя дата е открита процедурата. Ето защо председателят на
КЗК е разполагал с правната възможност по чл.
210, ал. 2 ЗОП да изпрати съобщението за констатираната нередовност по
факс. Неоснователно е възражението на страната, че не е посочила номер
на факс в жалбата. Жалбата е изготвена на фирмена бланка на търговското
дружество, като в горния й край са изписани: адрес на управление, телефонни
номера, номер на факс и електронен адрес. Именно на номера на факса е изпратено
съобщението до жалбоподателя с приложено доказателства за успешното му
изпращане. Съдът вече е имал възможността в практиката си да приеме, че изпращането
по факс съставлява редовно уведомяване по един от начините, посочени в чл. 210 АПК и то при липса на задължителност
на поредността - адрес, електронен адрес, факс. Специално за последния начин в
определение № 5342 от 27.04.2017 година по адм.дело № 4471/2017 година,
Върховният административен съд, четвърто отделение го е квалифицирал още като
един напълно законен съвременен начин на кореспонденция между правните субекти,
още повече, когато се касае за специфичната динамична материя в областта на
обществените поръчки, която изисква бързина и кратки срокове за разглеждане и
произнасяне по постъпили жалби срещу актове на възложители. (Определение № 7184 от 08.06.2017 г. по адм.
д. № 6390/2017 на Върховния административен съд)
КЗК неправилно е приела, че
жалбата е срещу действие на възложителя по издаване на решение № ДО-02-01/18.01.2017г.
на директора на Информационен център на Министерство на отбраната. Видно от
жалбата до КЗК, тя е била насочена срещу самото решение, а не срещу действия по
чл. 196, ал. 5 от ЗОП. Това
процесуално нарушение в случая обаче не е съществено, тъй като КЗК е формирала
воля и е изложила мотиви и за недопустимост на жалбата и срещу процесното решение
№ ДО-02-01/18.01.2017г. По този начин постановеното от КЗК не се отразява на
постановеното с обжалваното определение като краен резултат. С обжалваното
решение, на основание чл. 156, ал. 1 АПК
административният орган е оттеглил изцяло свое решение № ДО-02-12/31.10.2016г.,
с което на основание чл. 22, ал. 8, вр. чл.
110, ал. 2, т. 1 от ЗОП е прекратил процедурата поради подаването само на
една оферта.
При така установеното КЗК
правилно е приела, че решение № ДО-02-01/18.01.2017г. има за предмет
упражняване от директора на Информационен център на Министерство на отбраната
на негово процесуaлно право по чл. 156 от АПК. Оспорваното пред КЗК решение № ДО-02-01/18.01.2017г.
не
е административен акт и затова не подлежи на оспорване по реда на чл. 196, ал. 1
от ЗОП. Общото му с решение по чл. 196, ал. 1 от ЗОП е само неговото
наименование „решение”. Но за характера на акта от значение е неговото
съдържание, а не наименованието му. Обжалваното решение не е
решение на възложителите по процедура за възлагане на обществена поръчка,
а
касае упражняване на процесуално право по образувано съдебно производство –
правото му да оттегли оспорения акт. Административният орган може да
направи това и без да издава нарочно, специално решение. Затова упражненото
процесуално право няма за предмет създаване права и задължения за участници в
процедура за възлагане на обществена поръчка. Предвид на това решение № ДО-02-01/18.01.2017г.
не подлежи на оспорване по реда на чл.196, ал.1 от ЗОП, както правилно е приела
КЗК.
Наличието на това основание е
достатъчно за правилността на обжалваното определение като краен резултат.
Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че КЗК правилно е приела, че
[фирма] няма и правен интерес от оспорване на решение № ДО-02-01/18.01.2017г.
на директора на Информационен център на Министерство на отбраната. От данните
по преписката се установява, че единственото процесуално действие на [фирма] по
процедурата за възлагане на обществената поръчка е било да подаде сигнал до
възложителя с искане за прекратяване на процедурата. Това е основано на
твърдения за заложени дискриминационни условия в документацията за участие.
Частният жалбоподател обаче не е обжалвал решението на възложителя за
откриване на процедурата, нито е подал оферта по нея. Затова той не е
"заинтересовано лице" според легалното определение в § 2, т.14 от ДР на ЗОП, разполагащо с
признатото и гарантирано право по чл. 198,
ал. 1, т. 1 от ЗОП да обжалва акта на възложителя.
Неоснователно е възражението на
частния жалбоподател, че той е заинтересовано лице, тъй като предметът на
процесната поръчка попада в предмета му на дейност и той има правен интерес от
оспорване с оглед участието му в нова обществена поръчка, обявена от същия
възложител и със същия предмет. Тези доводи са относими за решението за
прекратяване на процедурата. А преследваният резултат са от това решение на
възложителя, а не от оспорваното решение. Освен това тези доводи са относими за
всяко дружество с подобен предмет на дейност. След като [фирма] не е оспорил
решението на възложителя за откриване на процедурата, нито е подал оферта по
тази процедура, той сам се е поставил в ситуация за не може да влияе върху хода
на процедурата. Респ. той не може и да влияе върху извършените
процесуални действия от възложителя, каквото е процесното решение
№ДО-02-01/18.01.2017г.
С оглед на това КЗК обосновано е
приела, че жалбата е недопустима. Налице са били основанията по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП, поради
което законосъобразно жалбата е била оставена без разглеждане и е прекратено
производството по преписката. (Определение
№ 7518 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 6594/2017 на Върховния административен съд)
Производството пред КЗК е
образувано срещу Решение № РД-11-401/29.11.2016 г. на министъра на
здравеопазването и централен орган за покупки в сектор
"Здравеопазване", с което е открита "открита" по вид
процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.73, ал.1, чл.81, ал.1 и чл.95, ал.2, т.2 от ЗОП с предмет:
"Сключване на рамкови споразумения от Централния орган за покупки в сектор
"Здравеопазване" (ЦОПСЗ), чрез Електронната система за закупуване на
лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република
България". С решението са одобрени обявлението и документацията за
участие. В раздел IV. 6 "Разделяне на обособени позиции" от решението
е посочено: "В настоящата процедура се обособяват самостоятелни обособени
позиции по Анатомо-терапевтичен код (ATC) на лекарствените продукти.
Позициите се обособяват в зависимост от тяхната терапевтична и
химична характеристика и/или човешкия орган или система, върху която те оказват
въздействие", като са обявени 14 обособени позиции. […]
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, предвид недопускане от страна на КЗК на техническа експертиза. Видно
от протокол № 218 от 23.02.2017г. от проведено открито заседание по жалбата,
КЗК е отказала допускане на експертиза по два въпроса:1. Сравнение между
предложението на жалбоподателя като номенклатура, дали съответства на
Позитивния лекарствен списък и 2. Предвидените мерки в Електронната система за
покупки отговаря ли на условията по чл.50
от ЗОП? […] Допускането на експертните становища е обусловено от
необходимостта от специални знания, които КЗК не притежава или е налице
трудност при формиране на преценката и решаването в определена област. В случая
във връзка с поставените въпроси от жалбоподателя КЗК е приела, че не са й
необходими специални знания и нужда от експертно становище, предвид на това, че
в преписката се съдържат необходимите данни, въз основа на които КЗК е
обосновала своите правни изводи, без за това да са необходими експерти знания.
Видно от фактическите обстоятелства и направени правни изводи, съдът приема, че
не е допуснато процесуално нарушение, поради недопускане на техническа
експертиза.
Неоснователни са възраженията, че
са неправилни изводите на КЗК, че не са въведени дискриминационни ограничения
за регистрация за участие на физически лица в процедурата, поради липса на квалифициран
електронен подпис (КЕП), като до участието в процедурата се допускат
единствено юридически лица, притежаващи квалифициран електронен подпис. КЗК е
установила, че в документацията за участие в процедурата - глава IV "Общи
изисквания", раздел 1 "Общи изисквания към участниците", т. 1, в
съответствие с чл. 10, ал. 1 от ЗОП,
е посочено, че в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да
участват български или чуждестранни физически или юридически лица или техни
обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява
доставката, съгласно законодателството на държавата, в която е установено. Също
така предвид спецификата на предмета на поръчката, е указано, че участниците в
обществената поръчка трябва да притежават разрешение за производство, издадено
по реда на ЗЛПХМ (в случаите по чл. 196,
ал. 1 от ЗЛПХМ) или за търговия на едро с лекарствени продукти или
удостоверение за регистрация за търговия на едро с лекарствени продукти
(случаите по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛПХМ),
или разрешение за внос (случаите по чл.
196, ал. 2 от ЗЛПХМ) - издадени по реда на ЗЛПХМ. Установено е от КЗК, че
действително в "Ръководство за потребители (търговци)" с Електронната
система е посочено, че потребителите, които не притежават КЕП, издаден на
юридическо лице, няма да могат да се регистрират в системата, но не е
въведено условие КЕП да е издаден на юридическо лице в част IV
"Електронно подаване на предложенията, електронни образци на документи и
указание за подготовката им. Подготовка на предложенията" от
документацията за участие, където в т. 2 "Информация за Електронната система
и минимално оборудване за достъпност", "Изисквания за регистрация на
участниците и удостоверяване на регистрацията" е отразено, че
регистрацията се извършва с КЕП. Указано е по отношение на електронното
подписване и подаване на предложението чрез Електронната система, че се изисква
наличието единствено на професионален КЕП, който е на името на лицето, което
подписва предложението - представляващия дружеството на участника или от
изрично упълномощено лице.
Законосъобразно КЗК е приела, че
след като в документацията изрично е предвидено участие в процедура, както на
физически, така и на юридически лица или техни обединения, посоченото в
"Ръководство за потребители (търговци)" изискване за наличие на КЕП,
издаден на юридическо лице, е в противоречие със заложените в документация за
участие в процедурата условия, които не въвеждат подобно ограничение.
Действително е налице несъответствие от една страна относно
допустимостта на участниците, а от друга ограничение от технически характер,
което обаче е преодолимо, предвид указания начин на електронно
подписване и подаване на предложението чрез Електронна система, за което се
изисква наличието единствено на професионален КЕП, който е на името на лицето,
което подписва предложението - представляващия дружеството на участника или от
изрично упълномощено лице. Изискването за достъп до Електронната система с КЕП,
не е изискване за допустимост на участниците в процедурата. Изискването
за КЕП е относимо и към физически лица, за които обаче е безусловно
необходимо да притежават разрешение за производство или за търговия на едро с
лекарствени продукти, или удостоверение за регистрация за търговия на едро с
лекарствени продукти, или разрешение за внос - издадени по реда на ЗЛПХМ. След като не е
въведено условие КЕП да е издаден на юридическо лице не е ограничено участието
на физически лица в процедурата, но за които важи изискването за професионален
КЕП или на лицето, което подписва предложението. Освен това с чл.39 от ЗОП са въведени достатъчно
гаранции за препятстване въвеждане от страна на възложителите на
дискриминационни инструменти и устройства за електронно подаване и получаване
на оферти и заявления за участие.
Неоснователно е възражението на
касатора, че КЗК не е съобразила, че възложителят е посочил в документацията на
процедурата разпоредби на чл.39 от ЗОП,
които не са били приложими към момента на откриване на процедурата съгласно §29 от ПЗР на ЗОП, както и че не е бил
влязъл в сила чл. 97 от ЗОП, а в
документацията няма доказателства, че ще бъде спазен чл.50 от ППЗОП. […]
Действително към момента на откриване на процедурата, в документацията
са посочени разпоредбите на чл.39 и чл.97 от ЗОП, които съгласно §29 от ПЗР на ЗОП
влизат в сила от 01.01.2017г. […]
Към момента обаче на откриване на процедурата с ПМС № 146 от 9.06.2015
г. е създаден Централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване",
като министърът на здравеопазването е Централен орган за покупки в сектор
"Здравеопазване" (ЦОПСЗ). С чл. 4 от ПМС № 146/2015 г. ЦОПСЗ е
оправомощеният орган да планира, подготвя и провежда процедури за възлагане на
обществени поръчки - предмет на постановлението и да сключва рамкови
споразумения от името на лечебните заведение по чл. 1 от ПМС № 146/2015 г.,
чрез използване на онлайн електронна платформа, наречена Електронната система
за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в
Република България (Електронна система).
Законосъобразен е изводът на КЗК,
че нормата
на §29 е процесуална и следва да се прилага от момента на влизането й в сила,
като до нейното прилагане следва да се прилагат разпоредбите на ППЗОП.
Предвиденото прилагане на чл.39 от ЗОП във връзка с използване на електронни
средства за комуникация, следва да се има предвид след 01.01.2017г., с оглед §29
от ПЗР на ЗОП, а до тогава следва да се прилагат разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ППЗОП. В случая обаче
с Решение № РД-11-430/16.12.2016 г. на възложителя срокът за подаване на
офертите е 30.01.2017г., като участниците, а и възложителят следва да съобразят
изискванията на чл.39 от ЗОП
свързани с обмена на информация при провеждане на процедурите чрез електронни
средства за комуникация, вкл. при подаване и получаване на оферти и заявления
за участие. Нормата на §24 от ПЗР на ЗОП
позволява до влизане в сила на чл.39 от ЗОП
предаването на информация при възлагане на обществени поръчки, респ.
предвижданията в документацията на възложителя, да се осъществява по реда на ППЗОП.
С оглед на това въведените изисквания в документацията свързани с обмена на
информация не обуславят нарушение на материалния закон, поради и което изводите
на КЗК са законосъобразни
Неоснователни са възраженията на
касатора, че КЗК не е съобразила, че в техническата спецификация на възложителя
има съществени разлики и допуснати неточности в сравнение с лекарствени
продукти от Позитивния лекарствен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,
вписани в публичен електронен регистър към Националния съвет по цени и
реимбурсиране на лекарствени продукти. […] Съобразено е от КЗК, че в Приложение № 2 към ПЛС лекарствени
продукти са класифицирани по фармакологични групи съгласно кода по
анатомо-терапевтично-химичната класификация - АТС, със съответните международни
непатентни наименования - INN, принадлежащите към тях наименования, съответната
дефинирана дневна доза/терапевтичен курс (съгласно указанията на СЗО), цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ, както и че
идентифицирането в техническите спецификации (представено във фактическата част
на решението) на лекарствените продукти, съобразно техният АТС, INN, начин на
приложение и забележка (в приложимите случаи), е направено в съответствие с
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП,
доколкото по Приложение № 2 към ПЛС, част от продуктите на различни
производители и притежаващи различни търговски наименования, имат еднаква
комбинация от АТС и INN. Обоснован е изводът на КЗК, че дори за дадена
номенклатура, в резултат на комбинацията на АТС и INN, в Приложение № 2 към ПЛС
да е налице един конкретен продукт на точно определен производител, това
обстоятелство не би довело до необосновани пречки пред възлагането на
обществената поръчка в условията на конкуренция, като за отделните номенклатури
могат да участват, както производители, но и притежателите на разрешението за
производство и регистрираните търговци на едро с лекарствени продукти. (Решение № 6979 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 3852 / 2017 на Върховния административен съд)
Неоснователни са доводите на
касатора, че КЗК не е съобразила, че от обявлението се установява, че
възложителят след провеждане на процедурата ще сключи договор само с двама участници,
класирани на първите две места. Обективно е установено от КЗК, че
възложителят е посочил в условията на процедурата, че рамкови споразумения ще
бъдат сключени с двама изпълнители, ако е налице достатъчен брой участници,
които отговарят на критериите за подбор, или достатъчен брой предложения, които
отговарят на предварително обявените условия на възложителя, за всяка една
номенклатура от техническата спецификация. Обосновано и при правилно приложение
на материалния закон КЗК е съобразила разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗОП, съгласно която рамково споразумение е
споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече
изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се
възложат през определен период, включително относно цените, а при възможност –
и предвидените количества. В кръга на оперативната самостоятелност на
възложителя е да прецени с какъв брой изпълнители да сключи рамкови
споразумения, като в случая с оглед броя на обособените позиции и
множеството номенклатури, е обосновано сключване на рамкови споразумения с
двама изпълнители. Условието на възложителя не е дискриминационно и не обуславя
нарушение на чл.81, ал.2 от ЗОП. (Решение № 6979 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 3852 / 2017 на Върховния административен съд)
Съдът възприема становището на
КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204,
ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста
на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на
който жалбата срещу решение за откриване на процедура по възлагане на
обществена поръчка не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка,
освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата".
Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза
общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде
спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и
съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. (Определение № 7175 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 6361/2017 на Върховния
административен съд)
За да се допусне предварително
изпълнение на обжалваното решение е необходимо доказване на някоя от трите
предпоставки, описани в хипотезиса на чл.205,ал.4
от ЗОП. Всяко от тях е достатъчно основание за допускане на предварително
изпълнение на решението, а в случая са налице последните две. Защитата на
обществения интерес е материална предпоставка по чл. 205, ал. 4 ЗОП, която се
отчита и анализира в производството по чл.
205, ал. 3 ЗОП независимо от действията на страните в производството по
провеждането на процедурата. По отношение на тези предпоставки правилно е
прието наличие на важни обществени интереси, предвид спецификата на предмета на
обществената поръчка и наложителност за допускане
предварително изпълнение на обжалвания краен акт, тъй като общоизвестен факт е,
че НДК
е планиран като основен домакин на поредица от международни конференции,
събития и дейности свързани с предстоящото Председателства на Република България
на съвета на Европейския съюз, стартиращо от 01.01.2018година. С оглед
на това доставката на материалите/ част от които са предмет на настоящата
процедура/ следва да бъдат осигурени своевременно с оглед успешното завършване
на планираните СМР и те имат несъмнен приоритет пред икономическите
интереси на жалбоподателя. (Определение
№ 7139 от 07.06.2017 г. по адм. д. № 5823/2017 на Върховния административен съд)
Неоснователни са възраженията за
липса на обществен интерес от продължаване на възлагателната процедура. Дори от
оскъдните данни по представената от КЗК преписка – решение за откриване и само
част от обявлението, публикувано в ОВ на ЕС, се установява важното значение на
предмета на поръчката за жителите и гостите на столицата. Тя се състои от 24
обособени позиции, обхващи всички нейни административни райони и покрива
стотици декари площ. От посочения от възложителя линк е видна цялата
документация във връзка с процедурата. От нея се разбира, че описаните
многобройни дейности следва да се извършват по улиците и булевардите, в
училища, детски и здравни заведения, градини, междублокови пространства и
паркове със специално предназначение – общинска собственост. Предметът включва,
наред с поддържане на дървесните насаждения, още биологично и битово
почистване, поддържане на чистота – оборки, метене на алеи, извозване на
отпадъци и др. Преценени от този аспект, дейностите са пряко относими и към
опазване здравето на милионното население на града. По този начин общественият
интерес от навременното провеждане на процедурата далеч надвишава частния
интерес на жалбоподателя от участие в нея.
Отделен е въпросът, че самият
жалбоподател абсолютно по никакъв начин не е обосновал и не е установил какви
негови интереси ще бъдат нарушени ако процедурата започне при условията, при
които е обявена и въобще упражнява ли дейност в тази сфера. С продължаването й,
възложителят сам поема риска всички извършени действия и преминати етапи да
останат без резултат, ако се установи основателността на жалбата. Ето защо
рискът се носи от него, а не от самия жалбоподател. Частната жалба е
неоснователна, а определението на комисията е правилно и следва да се остави в
сила. (Определение № 7449 от 14.06.2017
г. по адм. д. № 6511/2017 на Върховния административен съд)
Настоящия състав на Върховния
административен съд, приема, че в случая не е допуснато нарушение на законовите
изисквания, предвидени в чл. 70, ал. 7
от ЗОП, тъй като законът предоставя право на възложителите самостоятелно да
определят показателите, които имат преимуществено значение за избора на
участниците, като посочват самостоятелно и тяхната относителна тежест.
Правилно Комисията за защита на конкуренцията е констатирала, от текста на
обявлението за обществената поръчка се установява, че възложителят в
съответствие с чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП,
във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗОП е избрал като критерий за възлагане „ниво на
разходите“ с посочени ценови показатели, като по отношение на спорният
показател D - оценка на офертата по показателя "Цена на 1 минута разговор
провеждан от SIM карта към всички фиксирани и мобилни национални мрежи" са
определени 51 точки. От значение в случая е обстоятелството, че възложителят в
съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. а от ЗОП е определил в
методиката за комплексна оценка на предложенията, стойностите на показателите в
цифри, като е посочил и начина за тяхното изчисляване съобразно
утвърдената формула, подробно описана във фактическата част от обжалваното
решение на КЗК. […] Правилно
КЗК е приела, че обявените показатели с определянето за всеки един
относителната тежест в комплексната оценка най-добре съответстват на нуждите на
възложителя, което попада в оперативната самостоятелност на възложителя
и по своята същност е преценка по целесъобразност. В случая са изпълнени
законовите изисквания на чл. 31, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗОП
и в методиката за определяне на комплексната оценка се съдържат указания за
определяне на оценката на всеки показател и за определяне на комплексната
оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят
дава на всеки от показателите за определяне на икономически най - изгодната
оферта, като относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез
максимални стойности в рамките на общата оценка. (Решение № 7189 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 4340/2017 на Върховния
административен съд)
При направеното съпоставяне в
съответните точки от спецификацията на двете приложения КЗК е установила
наличието на необходими промени свързани с корекции на формулите и
уточнения, които представляват порок в документацията. Този порок не
може да бъде отстранен без да се променят условията, при които е обявена
процедурата. Тяхното кумулативно наличие сочи на императивното
изискване от законодателя за прекратяване на процедурата. Това е направил и
възложителя с решението си за прекратяването й. Касаторът акцентира на
обстоятелството, че КЗК не била допуснала исканата от него експертиза, която
щяла да установи липсата на пороци в описаните формули, водещи до определяне на
процента несъответствие на доставените количества варовик и неговия
физико-химичен състав. Въпреки това в първоначалната си жалба пред КЗК, а и в
касационната си жалба, касаторът сочи на несъществено изменение, но то отново е
свързано с предложеното от него изменение във формулите, свързани с
определянето на състава на доставения варовик. По този начин отново се потвърждават
допуснатите неточности и наложителността от промяната им в спецификацията,
съответните точки от приложенията по двете обособени позиции. Не е без значение
и допуснатата грешка във формулата за компенсиращите количества варовик въз
основа на твърдостта му, в която формула числото 50 следва да се замени с
цифрата 5, тъй като размерът на компенсацията в полза на възложителя става
прекомерна и в необоснована тежест за избрания за изпълнител. Следва да се
посочи, че в преценката на КЗК е дали да допусне експертно становище или не. В ЗОП
няма императивно задължение за Комисията при поискване на експертно становище
то да бъде уважено. В конкретния случай КЗК е преценила, че при
съпоставянето на данните в спецификацията и мотивите на възложителя може да
установи допуснатите от последния пороци в документацията за участие, поради
което не е уважила искането за експертно становище. Това не прави решението й
постановено при допуснато съществено нарушение на процедурата. (Решение № 7394 от 13.06.2017 г. по адм. д. №
5556/2017 на Върховния административен съд)