Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ) започна дейността си с неочаквано силен старт. Обяви, че ще изготви „срамен списък” на търговци, които си позволяват да продават с „прекалено висока надценка” и в него ще присъстват магазини, ресторанти и питейни заведения.
Браво! Почувствах се горда, че съм съвременник на такива смели и решителни мъже, които не се колебаят с един замах да сложат клеймото на позора върху самозабравилите се търговци! Ако някой им е казал, че стопанската дейност цели реализиране на печалба и ако са станали лесна жертва на заблудата, натрапвана от четива за това как да забогатеем лесно и бързо, ако може и докато спим, сега е моментът тези илюзии да бъдат разбити. Според дефиницията в ЗЗК например „стопанска дейност е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара”. За печалба и надценки не става дума. Менкаме си стоки ей така ...
Всъщност това да си търговец принципно е срамна работа! А да търгуваш с хранителни продукти и да печелиш е почти аморално. Хора умират от глад по света, а те надценки ще ми слагат! Някой трябваше да прекрати подобно безобразие и аз се радвам, че накрая агенцията със звучната абревиатура БАБХ намери достатъчно смелост, дързост и красота да го стори!
Някои скептици и вечно мърморещи полуразбирачи със сигурност ще надигнат глас, че това е стъпка назад към плановата икономика. Но те дълбоко грешат. Това е решителна крачка много по-назад, към средновековните традиции и морал. В тези светли времена, когато църквата все още здраво е пипала - къде с убеждение, къде с инквизиция, лихварството и търговията са били заклеймявани и отхвърляни като нечестиви занимания. И тъй като бъдещето протича през миналото, и изобщо това с посоките в историята е само измамна илюзия на фона на непреходните ценности, реших да потърся обяснение за „срамния списък” именно в тях.
Според някои източници още Августин Блажени (354 – 430 ) проповядвал, че излишъците трябва да се дават за милостиня, а не да се използват от измамниците за тяхна изгода. Забелязвате ли колко рано той е осъзнал, че търговците са измамници? Вярно, че за целта са му трябвали около 15 – 20 години в разпасан хедонистичен живот, но накрая е получил просветление. Е, може и да е следствие на тежкото детство. За баща не се споменава, но пък е имал доста властна майка, която навсякъде ходела с него (дълго след пълнолетието му) и му избирала религията, заниманията и жените, което пък го провокирало да й прави постоянно напук, но ... това беше само скоба, колкото да обясни защо накрая е теглил майната на всичко, избягал е в манастир, започнал да се изповядва ежедневно и да клейми нечестивите търговци.
Вероятно и решението на г-н Й. Войнов е родено в мъки. Но пък фамилията му дава надежда, че ще бъде отстоявано решително и с цената на безкомпромисни битки.
Съвсем набързо преминаваме през Томас Хобс (1588 – 1679), чиято философия можем да обобщим накратко с постулата „човек за човека е вълк”. Характерно при него е, че управляващият държавата трябва да има абсолютната власт и да управлява без контрол от други инстанции, защото всяко орязване на правомощията му може да доведе до опасност от неясни властови отношения и до гражданска война. Това отклонение е само за да се усети духа на времето и да констатирам със задоволство, че стриктното ни придържане към първата част от тези указания ограничава риска от гражданска война до минимум.
Като цяло важно е да се подчертае, че през феодализма е имало строг ред на забогатяване. Кралят раздавал земи на приближените си срещу задължението да го подкрепят ако стане война. Приближените на свой ред и пак на реципрочна основа давали по някое парцелче на други свои приближени. Подобни връзки са много здрави и първоначално давали добри резултати. По-късно обаче феодалите започнали да се цепят, сложили си граници и митнически служители, а още по-късно се случвало да воюват и срещу собствения си крал, което не е зле да се знае ..., нали! А, и друго! Много било разпространено тогава и строенето на пътища, за да вървят търговията и туризма. Баш феодалите обаче стриктно следели някой да не си сложи прекалено висока надценка. За всеки случай създали браншови съюзи и съсловни организации за занаятчиите и им забранили да осъществяват дейност, ако не членуват в тях и не си плащат членски внос. След него не оставало място за надценки. Строго били забранени конкуренцията и рекламата. Феодалът събирал яко ренти, такси, повинности и други суми и оставял на селяните колкото им е нужно да поддържат добра физическа форма за работа. Без да се прекалява обаче, за да се не се стига до пренаселване и хуманитарни кризи.
Далеч по-задълбочена и стройна теория предлага Тома Аквински (1224 – 1274). Особеностите на времето, в което е живял са важни и разкриват някои бегли сходства с нашата съвременност, което допълнително поражда оптимизъм, че нещата отиват към все по-добро. По време на развитото средновековие, авторитаризмът е играл централна роля – в църквата, в политиката и естествено в икономиката. Устройството на системата било максимално опростено и изчистено, за да се разбира лесно. Неколцина добрали се до подходящите нива в йерархията харизматични мъже били единствените, които пишели законите, тълкували написаното до момента, което не било много, и изобщо казвали какво и как да се прави. Масите трябвало безпрекословно да ги следват. Всяка фактология, която не пасвала много на казаното, се обяснявала с Божествената намеса, която и тогава и сега се знае от кого зависи. Икономическите анализи били старателно избягвани. Та в онези времена, единственият благороден труд бил този на духовенството, защото само то било отдадено на спасението на душите на хората. Всички останали, които хранели избранниците и народа, вършели очевидно мръсната работа. Аквински правилно усетил още тогава, че частната собственост зависи от положението на индивида в съсловната йерархия и прозорливо отбелязал, че собствеността е само средство за задоволяване на потребностите. В интерес на справедливостта уточнил, че различните съсловия имат различни потребности. Печеленето на пари било нравствено занимание само доколкото пасвало на определено положение в йерархията. Колкото по-нагоре – толкова по-нравствено. Нещо, което се чудя как не се разбира днес!
Аквински ни е оставил безценно указание и за това какво представлява справедливата цена. Някои недорасли икономисти днес може и да твърдят, че такова нещо няма, но това само показва тяхната неграмотност. Тома е създал проста формула за изчисляването й – справедлива е цената, която позволява на продавача да задоволи потребностите си, диктувани от съсловното му положение. С други думи – всеки като си знае мястото – може сам да си изчисли потребностите и да си продава със съответната надценка. Така че тия, които бързат да правят паралели с плановата икономика – да се гръмнат. Първо и дума не може да става за уравновиловка и второ, не само че няма база за подобни сравнения, но и широко са отворени вратите към още по-феодално задълбочаване на разделението на труда. И на богатството. И ако още не сте обърнали внимание – онзи списък, срамният, ще включва само търговците, продаващи с „прекалено висока” надценка. А всички знаем, че ако 2% са прекалено много за някои, за други и 300% са си недоимък! Важно е какви потребности задоволяват. Така че идеално се вписваме в контекста на времето.
Нещата започват малко да се объркват чак при Адам Смит (1723-1790), който се опитва да наложи идеята за свобода в икономическата дейност, обяснявайки, че хората, преследвайки своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство. Обаче той вече е част от Ренесанса, а това е извън пределите на настоящото изследване. И извън хоризонтите на БАБХ.
Всяка прилика между написаното по-горе с действителни личности и събития разбира се е случайна, но това не я прави по-малко прилика. Всички постоянно повтарят как сме зациклили в прехода. На мен лично тоя цикъл дето не спира вече 20 години започва да ми прилича на притеснителен медицински симптом. Затова смятам, че с такива решения най-накрая поемаме в правилната посока. Като не се получава по друг начин да вземем най-накрая да ги разчистим тия Авгиеви обори, да се върнем в началото (като пропуснем все пак робовладелството) и да действаме на чисто. Аналогията с оборите е напълно оправдана - мръсотията си я имаме; Херкулес – също; една десета от всичко дето го има държавата – спокойно можем да му го обещаем, пък и да не го обещаем, той ще си го вземе; дупки има от всички страни ..., така че само мощна струя ни трябва[1].
Единствено малко ме обърка новината, че на фона на тази изключително справедлива крачка, БАБХ е въвела услуга за гражданите „изследване на качеството на съмнителни хранителни продукти”, която струва цели 15 лева, но не допускам да са сложили някаква надценка. Сигурно толкова си струва. Ама после се сетих и за съсловната принадлежност. За тия от по-горните пластове може и да са съмнителни някои храни. Да си ги изследват. Останалите имаме здрав имунитет ...
И с голямо любопитство чакам да видя кои ще са първите дето ще се червят от срам в „срамния списък” …
Няма коментари:
Публикуване на коментар