ЛУКОЙЛ и литературните жанрове

Американският посланик Джеймс Пардю в интервюто пред в. „Труд“, благосклонно нарекъл казуса с Лукойл „драматизация на най-високо ниво“. Човекът е дипломат все пак и се налага да е любезен, но жанрът си е чист водевил. По определение това е „лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет”, като акцентът в случая е върху „лека” и „кратка”. Като се замисля – и върху „анекдотична”. Действието по „казуса Лукойл” се разви в четири бързи сцени: пролог - отнемане на лиценза, завръзка – "Законът е еднакъв за всички"!; кулминация – съдът спира отнемането на лиценза, горната инстанция потвърждава, епилог – комбината продължава работа несмущаван. С падане на завесата се появява закачлив надпис „Светът е оцелял, защото се е смял!”.

Буден блогър пък забелязал, че в ДВ (бр. 67) от 19.08.2011 е публикувано изменение на Наредба № н-17 от 13 декември 2006 г., като единствената промяна била заличаването на „Митнически пункт Нефтопристанище BG001004″ от Класификатора на митническите учреждения в Република България. На всичкото отгоре изменението влязло в сила 4 дни по-рано. 

Официалната версия, от добре информиран, но явно пожелал да остане жив източник е, че това се налага, защото там работели твърде много митничари, които със седмици си клатели краката и не вършели грам работа. Контролно-пропускателната дейност вече щяла се аутсорсва към мобилен екип, който ще работи само при нужда. Кой ще преценява нуждата, не се съобщава. Така де, дупките дето ще се запушат с измервателните уреди, свързани към НАП, ще трябва все някак да се компенсират. За да няма спекулации източникът дебело подчертал, че цялата тази работа няма никакво, ама никакво отношение към доставките на нефтопродукти за „Лукойл Нефтохим”. По принцип оперативната зона на Терминал Росенец представлява система от съоръжения за приемане и обработка на товари от нефт и суровини (от внос) и обработка на товари от горива и други нефтопродукти (за износ). Тръбопроводите, разположени на пирсовете пък свързват товаро-разтоварните съоръжения с тръбопроводите и резервоарите, находящи се на територията на Нефтохима, та се чудя към какво друго могат да имат отношение направените промени, но знае ли човек. От друга страна Лукойл тъкмо получи концесия върху въпросната оперативна зона.

Всъщност тази история с концесията си има дълга история, та си струва да се припомни.

Още през 2004г. Лукойл Нефтохим поиска да му се предостави концесия по право върху Пристанищен терминал „Росенец”. Министерски съвет (МС) след много дълги размисли – през 2006-та отказ. Лукойл, обаче подаде жалба до КЗК, която отмени решението на МС (решение 1155/2007) и връна процедурата на етап разглеждане на заявлението. Пак след много мъки и вече друг МС определи „Лукойл Нефтохим Бургас” АД за концесионер по право на пристанищен терминал Росенец за 35 години (решение на МС №172/22.03.2011г.). На министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложено да сключи концесионния договор за услуга с основен предмет: осъществяване на пристанищни услуги по чл. 116 ал. З т.2 от ЗМПВВППРБ върху Оперативната зона от Пристанищен терминал „Росенец".

По този повод, през май т.г., Лукойл уведомява КЗК за щастливата развръзка и пита дали това случайно не представлява концентрация на стопанска дейност по смисъла на ЗЗК и ако да – да я разреши. По личното мнение на Лукойл изобщо не е налице придобиване на контрол върху част от предприятие, но те стриктно държат да спазят закона и затова за всеки случай питат.

Без да изпадаме в излишни подробности, КЗК излиза с няколко важни заключения (решение 944/14.07.2011):

Първо – да, това е концентрация. Второ - придобиващото контрол предприятие не е осъществявало досега дейност като пристанищен оператор, „поради което не са налице съответни пазари, върху които концентрацията ще окаже въздействие.” Трето - не се очаква промяна в пазарното положение на участниците в сделката, защото липсват хоризонтални и вертикални ефекти или отношения на свързани пазари, които да възникват като следствие от извършването на концентрацията. А в такива случай практиката на КЗК е да не се извършва пазарен анализ и да не се изследват ефектите върху конкурентната среда. Четвърто - не са налице данни и доказателства, че нотифицираната сделка би могла по какъвто и да е начин да засегне ефективната конкуренция на пазара. С други думи – разрешава се!

От анализа не става много ясно, обаче подозирам, че спокойствието на КЗК се основава на някои задължения, включени в концесионния договор. Едно от тях задължава Лукойл да предоставя на трети лица достъп до съоръженията на Оперативната зона и базите за съхранение при определени условия (?) и срещу заплащане на такси. За целта се налага обаче наличното оборудване и технологичните схеми да се променят по начин, който позволява ползването им от трети лица, защото в момента всички тръбопроводи водят от пристанището към рафинерията и останалите желаещи да го ползват трудно ще се впишат в тази инфраструктура. Основната идея на това задължение е да не се пречи на потенциални конкуренти и те да внасят оттам нефтопродукти и да ги складират. Пристанищният терминал е съществено съоръжение, което автоматично поставя Лукойл в господстващо положение и много трябва да се внимава в бъдеще да не злоупотреби с него.

Глождят ме мрачни подозрения, че някъде около 20-тата година на концесионерстването (оптимистична прогноза), някой следващ Вальо Танев с голямо учудване и възмущение ще констатира, че Лукойл не е пипнало оборудването и технологичните схеми, ама още от първия миг не е спирало да обмисля как точно да го направи. Та не е зле да ги подсеща някой от време на време.

Само за информация на настоящи и бъдещи контролни органи си струва да се споделят и декларираните от Лукойл цели на сделката:

- инвестиции, съгласно инвестиционна програма, неразделна част от договора – не става ясно колко и кога, но все някой я е виждал тази програма и все някой ще трябва да следи дали ще се спазва. И не е зле отсега да се разбере кой е този някой, да няма после прехвърляне на топката;

- поддържане на обекта на концесията – това не вярвам да е много трудно щом дотолкова няма работа, че уволняват персонал, но все пак с по една метла и парцал ще трябва да се минава;

- модернизация на терминала  - виж (ако можеш) инвестиционната програма;

- получаване на такси и възнаграждения за извършваните услуги – това няма какво да се контролира – ще си ги вземат;

- плащане на концесионно възнаграждение – това лично ще го следим;

- предоставяне на качествени услуги в съответствие с всички нормативни и други изисквания – е, ще стискаме палци да започнат изобщо да оказват някакви услуги на друг освен на себе си.

Има и други цели, посочени като търговска тайна в решението на КЗК, които искрено се надяваме да не са били скрити и от тези, които са предоставили концесията и които ще контролират изпълнението й.

Спомням си, че когато отнеха лиценза на данъчните складове на "Лукойл Нефтохим" и пристанището "Росенец", Боко Борисов каза, че това е тест за министрите и че трябва да са си направили „много точен график” и да са си „приготвили сметките”, за да защитят икономиката и индустрията при криза. Дълбоко сме убедени, че точен график и сметки са направени и при даването на концесия.

Все пак за предпочитане е тази историята да си остане в леките жанрове, вместо след време да се превърне в сomédie noire или недай боже в film d'horreur.