Седмичен бюлетин: 3 - 11 декември 2011

Картели

Apple както и петима книгоиздатели (Hachette Livre, Penguin, Harper Collins, Simon & Schuster и Verlagsgruppe Georg von Holzbrinck) ще бъдат разследвани за прилагане на антиконкуренти практики на пазара на електронни книги. ЕК се съмнява за наличие на картелно споразумение между тях за фиксиране на цени, което уврежда конкуренцията на европейския пазар. Английското ведомство по конкуренция OFT вече е образувало сходно производство, което почти приключва, но то се отнася единствено на английския пазар. Сега ведомството ще продължи да работи съвместно с ЕК и по разширеното разследване, което обхваща пазара в общността. Началото на производството бе през март 2011г., когато ЕК извърши неочаквани претърсвания в няколко европейки държави. Електронният магазин на Apple – iBook, който доставя електронни книги за собствените си iPad таблети и iPhone, ще бъде разгледан особено внимателно. Само няколко дни след обявяване на това разследване от страна на ЕК, американският Department of Justice обяви, че също извършва проверки за евентуално наличие на антиконкурентни практики на пазара на продажби на електронни книги. Въпреки, че не се съобщава кои компании точно ще бъдат разследвани, много е вероятно американското ведомство да се фокусира върху същите споразумения между издатели и собствениците на най-големите платформи за електронни книги - Apple и Amazon.

T-Mobile, Vodafone и KPN са сред компаниите, в които е било извършено неочаквано претърсване от страна на датското ведомство по конкуренция. Детайли по случая засега липсват, но предположенията са за евентуално разследване на фиксиране на цени. И трите компании отричат категорично да са нарушили антитръстовите правила, но са се съгласили да съдействат на разследването. Само преди 10г. същите три дружества бяха наказани за координиране помежду си по отношение на прилаганите от тях цени и такси.

По време на международния конгрес, проведен от European Association of Agricultural Economists (EAAE) между 30-ти август до 2-ри септември 2011 в Цюрих, Angela Hoffmann и Heike Senkler представиха интересна разработка посветена на вътрешната ценова конкуренция при търговците на дребно от типа на супер и хипермаркети, като са изхождали от данни, установени на немския пазар на търговските вериги.Те смятат, че ако конкуренцията между търговците на дребно се сведе единствено до формираните при всеки един търговец цени, биха могли да се очакват съществени различия в ценовите нива между отделните групи търговци – ниски при дискаунтърите, средни при хипермаркетите и високи при сепурмаркетите. Сближаване и сходства в цените ще се наблюдават в търговските обекти на един и същ търговец или на търговците от един и същ вид. Изхождайки от двуетапния процес при избор на магазин, авторите представят концепцията си за вътрешноформатната и междуформатната конкуренция в сектора, която съчетава трите основни измерения на конкуренцията в сектора – асортимент, цени и разходи. При търговските вериги потребителите определят своя избор на базата на ценовия имидж на търговците, а не въз основа на сравнение на цените продукт по продукт. На този фон е направен анализ на вътрешноформатната ценова конкуренция, който включва сравнение на цени между 80 търговски обекта, управлявани от 5 компании. Резултати недвусмислено сочат, че трите различни формата се конкурират помежду си, като не може да се твърди, че дискаунтърите са непременно ценови лидери. Супер- и хипермаркетите като цяло не следват цените на дискаунтърите, нито основния им асортимент от най-продавани марки, но като цяло се наблюдава доста голямо сходство по отношение на най-ниските ценови нива, присъстващи и в трите формата. Тази констатация потвърждава тезата, че всяка една от търговските вериги в Германия поддържа определен асортимент от продукти на ниски цени и смята, че това е от решаващо значение за конкуренцията с останалите кнкуренти. Именно поради тази нагласа на търговците на немския пазар не се очертава ясно лидерство на дискаунтърите по отношение на междуформатната ценова конкуренция. Обратно на очакването, че дискаунтърите са ценови лидери и че форматът сам по себе си предопределя успех в междуформатната конкуренция, авторите установяват значителна печалба и за останалите формати, които полагат усилия да поддържат набор от много евтини продукти, което първоначално не е било част от стратегията им. Така дискаунтърите и определени супермаркети успяват да увеличат асортимента си от маркови продукти и ценови промоции. Това води до извода, че и двете стратегии - HILO (чести ценови промоции) и EDLP (всеки ден ниски цени) са еднакво ефективни за привличане вниманието на потребителите в съревнованието между различните формати.

В същото време магазините, които се опитват да запазят своята специализация и стоят извън междуформатната конкуренция, не са успешни не само по отношение на веригите, а и по отношение на вътрешно форматното състезание. Така например някои магазини се провалят на пазара поради липсата на активно преразглеждане и обновяване на стратегията си в подкрепа на собствения имидж. Говори се именно за имидж, тъй като той е връзката между обичайната ценова стратегия и успехът, извоюван от веригите, в резултат на междуформатната ценова конкуренция. Изглежда, че вниманието на потребителите може да бъде привлечено и задържано, когато ценовата стратегия на веригите е последователна. Така ценовата информация от миналото се запазва трайно в тяхното съзнание и въздейства върху избора им и в бъдеще. Предстоят нови анализи, които да покажат каква е реакцията на потребителите, когато цените в предпочитания от тях магазин се повишат и доколко те са в състояние бързо да проверят дали цените и в останалите вериги също са нараснали. Има наблюдения, че промяната в цените на най-често рекламираните стоки, като например масло и кафе, служат като показател за това, в кой ценови сегмент е разположен съответния магазин. Целта на следващите анализи, ще е да се идентифицират и други подобни „сигнални” продукти. 

Злоупотреба с господстващо положение

Московският съд потвърди решението на Федералната антимонополна служба на Русия, с което на ОАО «РЖД» (Российские железные дороги) бе наложена санкция в размер на 316 млн. рубли.

Установените в този случай нарушения се свеждат до:

• налагане на дискриминационни условия на различни спедитори, извън системата на ОАО «РЖД», за транзитен превоз през територията на Русия на зърнени и маслодайни култури, с произход от Казахстан, при което най-благоприятни условия се били предоставяни на ООО «ЛП-Транс» - дружеството от групата на превозвача ОАО «РЖД
• нарушения в процедурата за приемане и предоставяне на изключителна тарифа за превозване на зърнени и маслодайни култури, в противоречие с установената Тарифна политика от 2010г., действаща в рамките на Тарифно споразумение с железопътната администрация.

Концентрации

Германската компания E.ON е подписала споразумение с чешката Energo-Pro за продажба на 100% от собствеността си в E.ON Bulgaria. Според някои съобщения сделката е за 133 млн. Евро. През 2004г. E.ON плати за 67% от електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица 140.7 млн. евро. Варненската компания оперира с 42 000 км. електропреносна мрежа и през миналата година е доставила около 5.3 млрд. киловатчаса ел.енергия. Новият собственик "Енерго-про", смята да увеличи инвестициите и да снижи технологичните загуби в мрежата на на "Е.ОН България". Транзакцията по прехвърляне на собствеността се очаква да приключи през първите месеци на 2012г. След това съобщение министър Трайков посочи, че останалите две дружества EVN и ЧЕЗ , не възнамеряват да продават дяловете си от електроразпределителните дружества. Според г-н Трайков, ако енергийният регулатор не издаде нов лиценз на новия собственик, сделката няма да е възможна. Тази продажба, според него, е повод да се помисли за промяна в законодателството, така че и сделки между две частни компании да бъдат разрешавани от министъра, когато са свързани с важни за страната активи. Доста спорно е доколко държавата има право да се намесва точно по този начин в автономната воля на стопанските субекти и в решението им за покупко-продажба на притежавани от тях активи. Още повече, че няма никаква яснота от какви критерии ще се води държавата, за да не се съгласи с една чисто търговска сделка. Предстои обаче да разберем дали това е било инцидентно хрумване или зад него се крие действително намерение за законодателна промяна. Съдейки обаче от няколкоскорошни предложения за промяна в ТЗ и в ЗЗК изглежда вероятно правителството да продължи с опитите си за придобиване на все по-голям контрол и намеса на държавата в стопанските отношния. 

Herbert J. Hovenkamp[1], представя интересна разработка свързана с пазарите при анализ на сливания. Той застъпва тезата, че в антитръстовата политика при концентрациите на стопанска дейност има разминаване между формулираните цели и използваните методики за анализ. Използвайки последното решение по случая Brown Shoe, той изразява мнение, че Върховният съд на САЩ напълно е игнорирал същинските анализи при наличие на хоризонтални концентрации и на практика се опира на твърде остарели решения, които макар и да не са били отменени в хода на съдебния контрол в миналото, се опират на фундаментално различни схващания и вече дискредитиран подход за оценка. В резултат на това съдебната практика започва да отразява отминали концепции, фокусирани почти изцяло върху размера на пазарния дял на сливащите се компании, отколкото на останалите фактори за оценка на ефекта от концентрацията и евентуалната вреда върху конкурентната среда, включително и риска от повишаване на цените в бъдеще. През последните десетилетия бяха разработени редица иконометрични техники за анализ и оценка на концентрациите върху ценовото поведение на участниците на съответните пазари, като например т. нар. “unilateral effects” анализ. Все по опростено и обобщено започва да изглежда и дефинирането на пазара. Съдът се задоволява с формулирането най-общо на продукта, без да навлиза в по-дълбоко сегментиране, на базата на продуктовата диференциация и взаимозаменяемост. Притесненията на съда за състоянието на пазара след концентрацията не са толкова по отношение на това, че на него биха възникнали условия за тайни споразумения и антиконкурентни практики, а в това, че е имало вероятност новата обединена компания да продава по-евтино от други фирми в рамките на един и същ пазар. Погледнато в исторически план, случаят Brown Shoe би трябвало да даде на правоприлагащите органи далеч по-голяма свобода за прилагането на новаторски техники за оценка на сливания. Но вместо това, съдът използва остарял подход, който по мнението на автора не съответства на днешното развитие на пазара и не кореспондира на наложената политика по отношение на концентрациите. 

През седмицата се появиха слухове, че Facebook ще придобие мрежата за споделяне на местоположението Gowalla. Според информацията на CNN обаче голяма част от служителите на Gowalla ще се преместят в офисите на Facebook в Пало Алто. Gowalla бе пусната на пазара през 2009г. и влезе в директен сблъсък с друга мрежа за споделяне на местоположението – Foursquare. Но след като не успя да привлече обикновените потребители, които предпочетоха Foursquare, компанията се преориентира като геостационарен туристически справочник. Точно тази комбинация между двете платформи се определя от някои наблюдатели като „перфектна”. Няма информация дали услугата, която предлага в момента Gowalla, ще остане активна и докога. Facebook има традицията да купува обещаващи млади компании заради техния човешки ресурс, а не толкова заради самите им продукти, посочва CNN.

Консорциум от компании, в който участват китайската Alibaba Group и японската Softbank Corp, готвят предложение за изкупуване на Yahoo. Потенциалната оферта на групата, в която участват още инвестиционните фирми Blackstone Group и Bain Capital, още не е финализирана, но се очаква тя да повиши оценката на интернет корпорацията до 25 млрд. USD. Китайският гигант в областта на електронната търговия Alibaba се интересува основно от възможността да изкупи обратно 40% от своите дялове, които в момента са притежавани от Yahoo. Въпреки че предложението не е официално обявено, то засилва натиска върху Yahoo, което е получило поне две оферти за изкупуване на миноритарни пакети от акции. Едната е от консорциум между Silver Lake и Microsoft, а другата от TPG Capital. Същевременно, фирмата за дялов капитал Tomas H. Lee Partners се интересува от придобиването на бизнеса на Yahoo в САЩ. Компаниите Providence Equity Partners и Hellman & Friedman също са проявили интерес за сключване на подобна сделка. Вариантът Yahoo да бъде частично или напълно продадена стои на дневен ред от много време насам. Растежът на интернет-гиганта се забавя от години заради засилената конкуренция от страна на Google и Facebook в областта на интернет търсенето и рекламите. 

"Газпром" продължава да купува бензиностанции у нас. В КЗК е образувано ново производство за оценка на придобиването от страна на "НИС Петрол" (дъщерна компания на "Газпром") на 6 дружества, регистрирани в Смолян, Кърджали, Асеновград и София. По неофициална информация "Газпром" има намерение да купи между 70 и 90 бензиностанции в България, с което ще придобие около 6% пазарен дял.

Реклами

Американската верига магазини за бързо хранене Макдоналдс може да плати глоба от 1,8 милиона долара в Бразилия заради играчките към менютата "Happy Meal", които според потребителски организации стимулират лошите хранителни навици при децата. Неправителствена организация заведе иск пред Фондацията за защита на потребителите в Сао Пауло, която наложила глобата на веригата за бързо хранене. Организацията, която завела иска, обвинява Макдоналдс, че "окуражава формирането на изкривени ценности", като използва играчките, за да продава храни на децата. Осведомителната агенция Бразил цитира представител на Макдоналдс, който отрича веригата магазини за бързо хранене да е извършвала някакви нарушения. Той изтъкнал, че играчките могат да се купуват отделно от менюто.

Защита на потребителите

Трябва ли да се регулира структурата на потребителските тарифи, за да се подсилва конкуренцията? Енергийният и газов регулатор на Обединеното кралство Ofgem публикува след тежка дискусия предложеният за промяна на тарифите, които енергийните компании могат да предлагат на битовите потребители. Ofgem предлага опростяване на тарифите, което е отлична първа крачка, но мнозина си задават въпроса дали това ще бъде достатъчно, за да накара потребителите да бъдат по-активни на пазара? Точно толкова важно е и дали това ще мотивира компаниите да предлагат по-добри условия за по-голямата част от потребителите, а не само за тези, които отделят усилия и време за подробно проучване на пазара и избор на най-добра алтернатива? Тази намеса е важна крачка в посока дерегулация, нещо, в което Великобритания се смята за лидер. Тя е предназначена да улесни потребителите при сравняване на цените между различните доставчици, които ще се различават само в таксата за "използвана единица". Дали обаче настоящата регулация е оправдана от гледна точка на очакванията, че тя ще стимулира чувствително активността на потребителите? Изследванията на Центъра за политика на конкуренция, базирани на запитвания сред потребителите през миналото десетилетие показват, че основната движеща сила за потребителите е очакването за финансова печалба и преценката дали тя може да бъде реализирана е възможно, само ако таксите на различните компании са известни. Освен това, около една пета от потребителите, които сменят енергийния си доставчик с идеята да спестят пари в края на краищата сключват по-неизгодна сделка[2]. Ето защо опростяването на тарифите трябва да помогне на потребителите да избегнат този капан. Някои активни потребители са в състояние да използват сайтове за сравнение на цената, които предлагат елиминиране на определени детайли от тарифите, така че да направят крайните сметки сравними. Въпреки това, недоверие на потребителите към тези сайтове е оправдано, тъй като някои компании в миналото са  предлагали много евтини оферти, които обаче не са били широко достъпни, само и само за да си извоюват по-предно място в списъците за сравнение и предложени най-изгодни оферти, което на практика е било подвеждащо за масовите потребители. През последните няколко години се е увеличил и броят на ограничените във времето промоционални оферти, особено след въвеждането на клаузите за недискриминация. Ofgem е загрижен, че компаниите са използвали тези специални оферти, за да привлекат клиенти, а след това отново са ги прехвърляли към по-скъпите си тарифи. Новият инструмент за сравняване на цените, предложен от регулатора трябва да направи ползите и недостатъците на тези оферти е много по-ясни. Тази стъпка, заедно с етичния кодекс на сайтовете за сравнение, трябва да премахне друга важна бариера пред преминаването от един доставчик към друг. Изследвания показват, че липсата на убеденост за това дали решението на потребителите е правилно или не, допълнително препятства тяхната активност. Всички тези инициативи са насочени към подобряване на процеса на вземане на решение и насърчаване на онези, които в момента са заинтересовани да сменят доставчика, но не предприемат нищо, но не се правят в движение, да го направят, ккато и към оказване на повече натиск върху компаниите да предлагат по-добри оферти на своите потребители. Не е ясно обаче дали това ще промени съществено ситуацията на пазара. Други изследвания сочат, че някои домакинства са консервативно настроени и по принцип не са склони да сменят доставчиците си, не само в областта на енергетиката, но и по отношение на обслужващата ги банка, застраховател и телекомуникационен оператор, което се дължи от една страна се дължи на липсата на убеденост, че това ще доведе до чувствителни икономии, а от друга на вече изграденото доверие към избраните доставчици. От значение за ефективността на реформата ще е и поведението на енергийните компании. За регулатора, определянето на структурата на тарифите е само временно предприета интервенция на пазар, който по общо мнение е конкурентен, насочена към улесняване на потребителите и подтикването им към повече активност. Дали този опит ще се увенчае с успех предстои да се види. Ако енергийните компании не засилят конкуренцията помежду си и не се съревновават активно за привличане на абонати, интервенцията сама по себе си няма да промени нищо, освен ако на пазара не се появи нов играч, който да подбие цените и условията, предлагани от останалите шест компании. 

Пазари

Според информация, публикувана във в-к Капитал Централна кооперативна банка (ЦКБ) може да разшири дейността си в Обединеното кралство. Банката е получила и разрешение от БНБ за придобиване на контролния пакет от акции на "ТатИнвестбанк" в Казан, Татарстан. Очаква се разрешение от централната банка на Руската федерация. В отчета за дейността на БНБ за януари - юни 2011г. се посочва, че "след нотификация от БНБ до Агенцията за финансов надзор на Обединеното кралство ЦКБ може да предоставя трансгранично банкови услуги в тази държава членка". На кредитната институция не й е необходимо разрешение или лиценз в това отношение, тъй като и България, и Великобритания са част от Европейския съюз. Банките в страните - членки на ЕС, могат да откриват свои клонове и да предоставят услуги във всяка държава в рамките на съюза чрез т.нар. право на единния паспорт. 

Класации

За седми път БСК връчи годишните си награди за принос за развитието на българската икономика. Тази година бяха отличени 15 фирми, които можете да видите тук. 

Събития

На 01.12.2011г. Bill Kovacic[3] е представил лекция пред GCLC посветена на това как могат да се измерят резултатите от работата на националните ведомства по конкуренция.  Освен блестящото представяне, което отличава всяка негова проява и завидните му качества на презентатор, той е успял и да разсмее присъстващите по време на дискусията. На поставения въпрос: „Защо органите по конкуренция са толкова неефективни в комуникацията си с обществото, след като работят изцяло в публичен интерес?” Bill Kovacic отговаря: „Все пак ние сме в бизнес, създаващ несигурност”!

Ето тук може да се види цялата презентация.

---

[1] University of Iowa - College of Law.

[2] По този въпрос виж статията „Do Consumers Switch to the Best Supplier?” от Chris M. Wilson and Catherine Waddams,  Oxford Economic Papers, 62: 647-668, 2010.

[3] William Evan Kovacic е бил член на  Federal Trade Commission от 4 януари 2006г. до 3 октомври, 2011г. Джордж У. Буш го назначава за председател FTC на 30 март, 2008.