Студентски бисери от есетата в конкурса, посветен на конкуренцията

През 2011, по повод 20-та годишнина от основаването си КЗК обяви национален конкурс за студентско есе на една от следните теми:

Конкуренция и глобализация – предизвикателствата пред българската икономика

Конкуренцията – ключ към благосъстоянието на обществото 

Конкуренцията – право или задължение 

По-късно независима комисия, състояща се от специалисти в областта на конкуренцията с многогодишен опит и принос в развитието на конкурентното право в България,  определи победителите в конкурса, на които бяха връчени награди. 

А ето и някои гениални бисери от представените над 200 есета[1].

Конкуренцията е... в основата на моя, а и на стотици други смислени и целенасочени животи.

Един държавен чиновник, превърнал в свое задължение да наложи конкуренцията на пазара, може да отнеме свободата на страшно много хора. Все едно всеки търговец или работодател да не заспива, преди да е отговорил на въпроса : А ти, конкурира ли се днес?

Косатките,преследвани от китоловците преди време са били убивани не само заради месото им, но и заради конкуренцията им за рибните пасажи. Така конкуренцията е причината, видове като homo erectus да бъдат заличени, а други ,като косатките, да са застрашени от изчезване.

Хилядолетия наред (от древните египтяни и шумери, през средновековните кралски дворове на Луи 14 и финия Ренесанс) парфюмерията е скъпо удоволствие за сетивата. Но ето, че в днешно време парфюм може да си позволи всеки.  Все пак... дали това не е нож с две остриета. Емисиите от лабораторно създадените аромати се оказват вредни не само за заобикалящата ни жива природа, но и влияят на предпазващият ни от слънцето озонов слой.

Конкуренцията е неразривно свързана с ресурсите още от древни времена.  Няма продукт или услуга, които да нямат конкурент, освен може би слънцето със слънцегреенето и останалите природни богатства.

Българинът е на челните места в унищожаването на напредъка си. Историята го показва ясно-общото между всички исторически етапи е безумното унищожаване на чуждите резултати.

Ами какво стана със слуховете преди известно време за някои фармацевтични компании, които умишлено пускаха зарази с гриб и други виростни заболявания, за да се покачат техните продажби. И нима това е свободна конкуренция.

На първо място,конкуренцията  придава икономическа нестабилност. В  допълнение на това, може да доведе до временен дефицит на стоки или обратното – свръхпроизводство. Като резултат се отчита постъпваща диференциация на доходите.

Но с развитието идва и конкуренцията.Този метод за доказване е некоректен, ужасен, неправилен, самата пошлост.

Щом като има институция, която се занимава с конкуренцията, както и съответния закон, човек може да се зачуди, дали в закона черно на бяло не е написано дали конкуренцията е право или задължение. Тук удряме на камък, защото в закона това не е написано, а пък едно решение на ВАС[2] направо вижда сметка на позицията, която защитавам в това есе, като постановява, че отношението на конкуренция не съдържа взаимни права и задължения между конкуриращите се. Ха така! Който се интересува от позицията на съда по въпроса от заглавието може да спре да чете дотук.

Друго право, защитавано от конкуренцията, е правото на пари.

Почти всичко е „на тъмно“ – като се започне от договори, та се стигне до картелни споразумения, които биват отричани до последно. И после се чудим защо обикновеният човек е загубил вярата си и българите сме едни от най-големите песимисти.

Към всички предни поколения – „Благодаря!”. Абе, хубаво ми е, че всичко ми е на готово, че са измислени автомобилите, картофобелачката, сокоизстисквачката и т.н, но за нас сякаш не оставихте нищо за доизмисляне? Конкуренцията направи така, че за нас идеи почти не останаха.

Ако успеят да създадът объркване при избора на този мним клиент, тогава това означава, че фирмата се е превърнала във високо конкурентоспособна.

Още от времето, когато Адам и Ева, съблазнени от змията, са посегнали към забранения плод в Райската градина, става ясно, че човекът, макар и “обществено животно”, дълбоко страда от липсата на самоконтрол.

Конкуренцията ни съпътства още преди да се родим. От момента, в който бъдещата майка избира кой от огромния брой генеколози да води консултациите ѝ Ако си мъж-честито. Конкуренцията на женския пазар е убийствена (за това допринасят и пластичните хирурзи, и конкурентните фирми за козметика и парфюми).

Заплатата се покачва обратно пропорционално на образованието. Но това е само едната страна на въпроса. За сметка на това работодателите с пълна скорост покачват изискванията си, докато не се стигне до перфектния хуманоид с манекенски пропорции, три висши (по желание право, журналистика или бизнес администрация), не по-възрастни от 20, но с поне пет години опит на подобна позиция, с неограничено време, което да бъде посветено на Фирмата и без никакви претенции за заплащане на извънредния труд.

Конкуренцията боледува. Болни са потребителите от картели, монопол и олигопол. Има и жертви - малки и средни стопански партньори, които нямат средства за лекарства. Преди време потърсихме първоизточника и създадохме условия, които да пречат в зародиш. Създадохме Закона за защита на конкуренцията и орган, който да се грижи за неговото спазване.

В заключение, не би било резонно да се аргументира позиция, отричаща, че възможността в настоящия конкурс да бъдат изложени в цифрова форма идеите на участниците и изпращането им, респ. получаването, в електронен вид чрез използването само на 108 клавиша от произволно избрано място е възможно именно поради естествените изблици на индивидите да се конкурират и този им естествен инстинкт е изместил наложителността есетата им да бъдат изсечени на камък и физически донесени в помещенията на Комисията за защита на конкуренцията.

Конкуренцията, е един “невидим асансьор” , който в определен момент би ни показал на кой етаж се намираме, спрямо фирмата “Х”. Колкото на по-горен етаж, толкова по-добре, но в следващия момент се питаш дали това е твоят “benchmark” все още, след като той е етажи под теб, вече? А може би е дошло - “Време монополно?”

Конкурентността ни заобикаля, тя присъства, навсякъде и по всяко време, без почивка. В природата животните се конкурат за територии, в ежедневието хората се конкурират за какво ли не…

Конкуренцията, се подхранва с чуждия провал. Можем да я определим като елегантно-подла, вечно усмихната, постоянно дебнеща от някой ъгъл. Макар и терминологията на конкуренцията да е икономическа, ако  не бяхме ние хората, да я прилагаме всестранно, тя щеше да си е само термин.

Подсахарска Африка е тъжен регион, който можем да вметнем в разсъжденията си, защото споменавайки най-бедните региони от континента, те са именно затиснатите от не един или два тежки въпроса възпиращи самостоятелното им развитие, понеже по-скоро са отговор. Реших да включа в своите размишления именно най-бедните региони, за да покажа преимуществата на България във всички показатели на географското положение и климат, които са основни в независещите от човека фактори. Подходът да спомена Африка ми е продиктуван, за да може по-лесно да разберем колко богати сме всъщност и колко много възможности имаме пред нас.

Конкуренцията в процеса на откриване на потребностите превръща безполезните неща в ресурс и обратно.

Ако някой си мисли, че в днешно време светът може да оцелее без конкуренция – жестоко се лъже. Но не защото няма друг изход, а защото тази стигма е натрупвана с години, дори с хилядолетия и трудно може да бъде заличена...но не е невъзможно!

Малцина са онези, които стискат зъби в името на човещинката, която е като пламък от свещ в тъмна, безлунна нощ. Обществото така ни е възпитало. Ако искаме да сме част от него, трябва да спазваме правилата му. Правото, което имаме е да изберем да не сме част от това общество, но общочовешки дълг е да сме сред други хора, иначе бихме загинали. Казано по-простичко. Ако не ти харесва в България, иди в САЩ или някъде другаде. Но никой не може да ти гарантира, че там ще е по-добре.

Свободната воля я няма, защото вековете са се погрижили да заличат и малкото, което е имало от нея...А ако тя някъде съществува...е, крайно време е да се появи и да залее света като цунами японски остров. Защото в Япония хората преживяха какво ли не – срина се целият им свят, но те все пак продължиха и започнаха да изграждат всичко наново...къде е конкуренцията ли...ами едва ли си строят къщите като бутат тези на съседите...

Правото регулира може би всички аспекти на човешкия живот, а какво по-човешко от конкуренцията?

На пазара се кодират най-работливите, най-умните, най-предприемчивите и амбициозни личности. Амбицията е важна съставка от характера на човека.

Хубава идея е кампанията, която се прави “Да изчистим България за един ден”, но смятам, че първо трябва да изчистим нашето съзнание,  за да сме конкурентноспособни в света трябва да пазим страната си чиста.

Но трябва радикална промяна! Нямаме друг избор освен да се конкурираме помежду си за едно работно място, например 50 млади души. Това е битка, в която само един ще победи, за да има едно по- добро финансово състояние за в бъдеще.

Естествено е той да се стреми към повече без значение колко има вече. Ако народните приказки бяха построени достатъчно точно върху човешкия начин на мислене, когато царят каже на юнака: „Давам ти ръката на дъщеря си и половината царство, ако убиеш ламята”, то юнакът, след като е извършил геройството, би поискал и другата половина на царството, а по всяка вероятност и останалите дъщери на царя, съкровищата му и каквото още се сети, че може да си присвои. Това обаче би направило царя изключително нещастен, защото избавил се от едно чудовище, пред него се изправя второ – юнакът с неговата алчност. Така подобряването на положението на юнака би довело до влошаване на това на царя. Вероятно и поданиците на царя няма да са щастливи – техният повелител може би ще бъде сменен с меко казано „съмнителен” убиец на чудовища, който се е наел да свърши „мръсната работа” на техните войници срещу доста солидно заплащане, а и проявява нескрито алчността си (ами ако това се отрази и на данъците им). Юнакът убива ламята (в този случай само ламята губи, но това може да се разглежда и като изпълнение на смъртна присъда за изключително тежки престъпления, произнесена от компетентен държавен орган (царя), който е оправомощил съответния изпълнител (юнака)), получава си заслужената награда и всички са щастливи: юнакът се е задомил, увеличил е недвижимото си имущество, а в перспектива има голяма вероятност по наследство да получи и още придобивки; принцесата получава утехата, че няма да си остане стара мома; царят се сдобива със зет, който е чудесен убиец на чудовища, а и тук е в сила съображението за принцесата; народът се сдобива с още една гаранция за сигурността си (юнака), с евентуален наследник на трона, което го спасява от евентуални граждански войни, предизвикани от овакантения престол, ако принцесата не се беше омъжила и законът на страната, регулиращ съответната материя, позволява наследяване само по мъжка линия и т.н. Стига никой от посочените да не се „лакоми” за повече от полученото, явно е, че всички печелят.

---

[1] В цитатит са запазени правописът и пунктуацията на авторите.

[2] Решението към което препраща автора е Решение № 5534/2000 год. на ВАС по адм. дело № 7836/1999 год. (бел. ред)