Архив на блога

събота, 30 март 2013 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част ХХХІV



Видно от текста на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид установената законосъобразност на обжалвания акт, жалбоподателят следва да заплати на възложителя – кмет на община Джебел, възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 150 лв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. (Решение № АКТ-138-14.02.2013

Жалбата на обединението е насочена срещу заповед, с която дружеството е отстранено от участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. В жалбата се съдържат твърдения, касаещи другия участник в процедурата, определен за изпълнител. Последното дружество с предходна заповед на възложителя за избор на изпълнител е класирано на второ място, а за изпълнител с този акт е определен сегашния жалбоподател в настоящото производство. При така установените факти към момента на постановяване на предходния акт за избор на изпълнител за жалбоподателя не е бил налице правен интерес да обжалва цитирания акт, тъй като с него е определен за изпълнител на поръчката. Доколкото с последваща заповед на възложителя се променя класирането спрямо жалбоподателя, тъй като с новата заповед не е избран за изпълнител, а е отстранен от участие в процедурата, то това обстоятелство в случая обуславя неговия интерес от подаване на жалба, съдържаща твърдения срещу допускането на другия участник в процедурата и изборът му на изпълнител на обществената поръчка. Следва да се има предвид, че правният интерес за жалбоподателя се обуславя от факта, че в случай на установяване незаконосъобразно допускане до участие в процедурата на другия участник, то процедурата следва да бъде прекратена, поради липса на оферти, които отговарят на изискванията на възложителя, доколкото за участие са подадени само две оферти. Предвид гореизложеното, КЗК приема, че жалбата1 подадена в срока по чл. чл. 120, ал. 3 от ЗОП1 следва да се приеме за процесуално допустима. (Решение № АКТ-134-14.02.2013)

След извършен анализ на представената в хода на производството оферта на участника и по-точно Плик № 3 „Предлагана цена”, КЗК установи по безспорен начин, че участникът е представил попълнен Образец Схема 6 „Поддръжка на „чайно-хибридни“ рози“ – 648,6 кв.м., като обаче в графата площ (м2) за дейности 3, 5, 7 и 8 е предложил 648,00 кв. м., вместо изискуемата от възложителя площ, която ще обработва – 648,6 кв.м. Така предложената с 0,6 кв.м. по-малко площ за тези четири дейности е довела до предлагане на единична и съответно обща цена, различни от тези, които биха се формирали при коректно вписана площ за обработка. Същото обстоятелство е констатирано и от оценителната комисия, след като е отворила и разгледала ценовото предложение на този участник. КЗК споделя мотивите на оценителната комисия, че това несъответствие със заложеното условие за площ на възложителя не може да се коригира, без това да доведе до промяна на предлаганата цена от участника, и в този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 11, т. 2, „а“ от ЗОП, а именно да се изиска разяснение за заявените от участника данни. Отделно от това, формалният характер на следващата разпоредба – чл. 68, ал. 11, т. 2, „б“ от ЗОП, указва, че допълнително представени доказателства за данни, посочени в пликове № 2 и № 3, не могат да се използват за промяна на техническото и ценовото предложение на участника, като законодателят не прави разграничение на това дали би се променила съществено или несъществено информацията в тези пликове. Допуснатата грешка в отбелязването на площта е в тежест на жалбоподателя, тъй като е негова отговорност да следи и изпълнява коректно изискванията на възложителя. В този смисъл, КЗК не приема довода на жалбоподателя, че така подадена ценовата му оферта се променя незначително – само с 9,31 лв. за година или съответно 27,93 лв. за три години. С оглед на така извършените констатации, КЗК счита, че оценителната комисия законосъобразно е предложила участника за отстраняване от участие на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, предвид обстоятелството, че същият не е изготвил офертата си в съответствие с условията, заложени от възложителя, а именно не е попълнил коректно Образец Схема 6 като евентуално отстраняване на нередовността неминуемо би довело и до промяна на вече предложената цена, в нарушение на чл. 68, ал. 11, т. 2, „б“ от ЗОП. (Решение № АКТ-133-14.02.2013)

Възложителят е указал, че в плик 2 трябва да бъде посочен срокът за изпълнение на поръчката и приложен линеен график за видовете СМР, като участникът трябва да предвиди и дни за неблагоприятни атмосферни условия при изпълнение на СМР. В техническите си предложения и и двамата участници са посочили 45 календарни дни срок на изпълнение на поръчката, в това число предвидени дни за неблагоприятни климатични условия при изпълнение на СМР. По подпоказател Б „линеен график“ единият участник е оценен със 7,2 точки, а другият с 8,0 точки, като и при двамата комисията е отчела непредвиждането на дни за неблагоприятни атмосферни условия, като обстоятелство намаляващо оценката. Установи се, че и двамата участници само формално са посочили такива дни за неблагоприятни атмосферни условия в техническите си предложения, като такива не са отразени нито в обяснителните записки, нито в линейните графици. КЗК намира за неоснователно твърдението, че комисията единствено при оценяването на единия участник е взела предвид, като основание за понижаване на оценката, непредвиждането на неблагоприятни атмосферни условия. Това основание е отчетено и при оценяването на другото дружество, като жалбоподателят дори е оценен с по-висок брой точки. (Решение № АКТ-132-14.02.2013)

Жалбоподателят оспорва компетентността и представителната власт на лицето, издало атакуваното решение. От фактическа страна е установено, че атакуваното Решение РД-19-16 от 18.12.2012 г. е подписано за изпълнителния директор на АГКК от друго лице, съгласно Заповед № РД-13-314/11.12.2012 г. Така издаденото решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител на поръчката не страда от порока, посочен в жалбата. Решението е издадено при условията на заместване, което представлява допустимо упражняване на чужди правомощия. Заместването е осъществено при наличие на обективна невъзможност на титуляря на правомощията, касаещи издаване на индивидуални административни актове по реда на чл. 11 ЗОП, да ги изпълнява за определен период от време. В този случай, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определен период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като извършва това от името на замествания орган.[1] (Решение № АКТ-125-14.02.2013)

Следва да се остави без уважение възражението на възложителят за недопустимост на подадената от един от участниците жалба, поради това, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗОП за подаване на жалбата едновременно до КЗК и възложителя, чието решение се обжалва, както и поради обстоятелството, че към жалбата не е приложено изискваното в разпоредбата на чл. 121, ал. 4, т. 4 от ЗОП доказателство за изпращането й до възложителя. В чл. 121, ал. 6 от ЗОП изрично са уредени предпоставките, при наличието на които не се образува производство по постъпила в КЗК жалба, като в нея липсва хипотеза за недопустимост на жалбата, изразяваща се в неизпращането й едновременно до КЗК и възложителя, чието решение се обжалва. В т. 2 от същата разпоредба е записано, че не се образува производство, когато не са отстранени нередовностите в срока по чл. 121, ал. 5 от ЗОП, в която ал. 5 е посочено, че ако жалбата не отговаря на изискванията по чл. 121, ал. 2 и ал. 4, т. 1-3 от ЗОП, КЗК уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите. От анализа на цитираните разпоредби следва, че доколкото изискуемото в чл. 121, ал. 4, т. 4 от ЗОП доказателство за изпращане на жалбата до възложителя, не е сред изрично посочените нередовности подлежащи на отстраняване по реда на ал. 5 от същата норма (неотстраняването на които е предпоставка за недопустимост на жалбата), то неприлагането към жалбата на такова доказателство не представлява съществено нарушение от страна на жалбоподателя, което от своя страна да води до недопустимост на подадената от него жалба. Следва да се отбележи, че информация за подадени в деловодството на КЗК жалби срещу решения на възложители по процедури за възлагане на обществени поръчки се съдържа на официалната Интернет страница на КЗК на адрес www.cpc.bg, същата е публично достъпна и се публикува в деня на постъпването им, като заинтересованите лица имащи интерес могат свободно да се осведомят за постъпилите жалби. (Решение № АКТ-139-14.02.2013)

В чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП са изброени задължителните реквизити на протоколите, обективиращи работата на помощния орган на възложителя, като сред тях са кратко описание на офертата и оценки по всеки показател. В Протокол 2, където е отразена работата на комисията по разглеждане и оценка на техническите оферти, помощният орган на възложителя не е изложил каквото и да е описание относно съдържанието на конкретните технически предложения на участниците. В методиката на обществената поръчка е заложено оценката по отделните показатели да е по експертна преценка на членовете на комисията, във връзка със заложените от възложителя изисквания за поставянето на конкретни оценки. Доколкото подобна методика предполага субективизъм и оценката на техническата оферта не се пресмята по заложена математическа формула с точно посочени стойности, в разглеждания случай е важно определените точки за всяко предложение да кореспондират с изложеното кратко описание на всяко едно предложение на участник по отделните подпоказатели. (Решение № АКТ-137-14.02.2013)

Не могат да се приемат доводите на възложителя за недопустимост на жалбата. Действително договорът за създаване на обединение е с дата 27.09.2012 г., като именно това е и датата, на която същият е породил своите правни последици. Изложеното изхожда от обстоятелството, че договорът за създаване на ДЗЗД по своя характер е съглашение между три дружества с цел обединяване на усилията им за съвместно участие в обществената поръчка и като такова, за да породи своите правни последици, следва да бъде подписано от всяка от страните по него. Липсва обаче законово изискване полагането на подписите да бъде извършено едновременно и от трите страни, с оглед на което е допустимо тяхното полагане да стане в различни дни, какъвто е настоящият случай, като договорът се счита за сключен именно в деня, в който върху него са положени подписите на всички съдружници, а именно на 27.09.2012г. От своя страна съобразно чл. 7 от договора, дружеството упълномощава управителя на един от членовете на обединението, с нотариално заверено пълномощно от всяка една от страните да ръководи еднолично цялата дейност за и от името на всеки един партньор поотделно за целите на дружеството, на всички партньори заедно и на дружеството като цяло по време на процедурата, и в случай на възлагане на договора и по време на изпълнението му, в това число да представлява дружеството по ЗЗД и страните пред всички държавни и съдебни органи и институции на територията на страната, пред юридически и физически лица, пред Комисия за защита на конкуренцията, Върховен административен съд и други. Доколкото упълномощаването и начинът, по който ще се извърши същото, е уредено изрично в самия договор, то пълномощното за представителство е неразделна част от договора, като същото е породило правно действие именно на 27.09.2012г. независимо от обстоятелството, че е подписано от страна на представляващия единия от участниците на 25.09.2012г. Полагането на подпис на по-ранна дата от датата, на която договорът за създаване на ДЗЗД е породил своите правни последици, не води до липса на представителна власт на лицето, подписало жалбата. С оглед на изложено жалбата е подадена от лице, притежаващо надлежна представителна власт, и се явява допустима. (Решение № АКТ-135-14.02.2013)

Във връзка с доводите на жалбоподателя относно посочените в годишния финансов отчет стойности, касаещи оборота на един от участниците (ООД) следва да се има предвид, че: Упоменатото дружество е представило пред КЗК доказателства относно реализирания оборот под формата на Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите за посочените 3 години, както и такива за ЕТ за същия период. Представен е и Договор за прехвърляне на търговско предприятие (от ЕТ на ООД), с който се удостоверява, че посоченото дружество с ограничена отговорност е универсален правоприемник на предприятието на едноличния търговец. При наличие на придобиване в цялост на търговското предприятие на ЕТ, което е упражнявало същия вид дейност – доставка и търговия с хранителни стоки, предмет на поръчката, върху участника преминават в съвкупност всички права, задължения и фактически отношения. При това положение, участникът има право да се ползва от реализирания от ЕТ оборот от идентични дейности за предходни години. Въз основа на това участникът ООД законосъобразно се е позовал в декларацията си на сумарния оборот от дейности на юридическото лице и едноличния търговец като оборот на участника. Видно от представените счетоводни документи, участникът отговаря на разглежданото минимално изискване, поставено от възложителя, а твърдението на жалбоподателя се явява неоснователно. (Решение № АКТ-128-14.02.2013)

В ЗОП има достатъчно разпоредби, които дават възможност на участниците в процедурата да се запознаят своевременно с извършваните от комисията на възложителя действия– да присъстват при отваряне и разглеждане на документите в пликовете, да получават копия от съставените протоколи и т.н., за да могат да формулират своевременно своите възражения. В конкретния случай, изложените твърдения са бланкетни и непрецизирани, поради което същите следва да се отхвърлят като необосновани. По отношение на допълнителните твърдения, изложени в представеното на открито заседание становище следва да се има предвид, че КЗК дължи произнасяне само по заявените в първоначалната жалба доводи, възражения или оплаквания и не следва да обсъжда допълнителните такива, които са заявени устно в откритото заседание или в допълнителни жалби, писмени становища, писмени бележки или писмени защити. Това е така, тъй като съгласно чл. 122а, ал. 1 ЗОП (в сила от 02.05.2012г.) проучването се извършва по обстоятелствата, изложени в жалбата, подадена в срока, посочен в чл. 120, ал. 5 и 7 от ЗОП. Наведените с представеното становище допълнителни твърдения са направени след срока по чл. 120, ал. 5 ЗОП и следователно са преклудирани, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане. (Решение № АКТ-123-14.02.2013)

Следващото нарушение от страна на комисията съгласно жалбата е допуснато на етап отваряне на пликовете с предлагана цена на допуснатите участници, тъй като съгласно нормата на чл. 68, ал. 4 от ЗОП комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване, като в тази последователност според жалбоподателя следва да се извършват и всички последващи от страна на комисията действия включително и отварянето на плик № 3 с надпис „Предлагана цена”. В тази връзка следва да се отбележи, че действително както се посочва в жалбата, видно от протокол от 06.12.2012г. комисията първо е отворила офертите не по реда на тяхното постъпване, с което е нарушила последователността на отваряне на предложенията. Независимо от така констатираното обстоятелство - въпросното действие следва да се разглежда като несъществено нарушение на процедурните правила от страна на комисията, което по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя в процедурата, нито влияе върху поставената му оценка, доколкото за нейното определяне има ясно заложена формула. Следователно въпросното несъобразяване на помощния орган на възложителя с горепосочената последователност на извършване на действията си не представлява самостоятелно правно основание за отмяна на обжалваната Заповед. (Решение № АКТ-115-07.02.2013)

Твърдението на жалбоподателя е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 7 от ЗОП комисията разглежда документите в плик № 1 от офертите на участниците за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, и съставя протокол, като когато установи липса на документи и/или несъответствие с тях или други изисквания на възложителя, тя изпраща протокола до всички участници (чл. 68, ал. 8 от ЗОП). Изискванията по отношение на реквизитите, които следва да съдържа протоколът/протоколите на комисията за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, са посочени от законодателя в чл. 72, ал. 1, т. 1-6 от ЗОП, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че протоколът се подписва от всички членове, участвали в работата на комисията. С оглед анализа на цитираните разпоредби неоснователно е възражението на възложителя, че изискванията, посочени в чл. 72, ал. 1 от ЗОП, не се отнасят до протокола по чл. 68, ал. 7 от ЗОП. Протоколът по чл. 68, ал. 7 от ЗОП е именно протокол, отразяващ работата на комисията по разглеждането на документите в плик № 1 от офертите на участниците, което е част от цялостната процедура по разглеждане, оценяване и класиране на офертите, поради което той следва да съдържа реквизитите, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗОП. В настоящия казус КЗК установи, че приложеният от възложителя Протокол по чл. 68, ал. 7 от ЗОП  отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 7 и ал. 8 от ЗОП и чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. Посочено е правното основание, на което е издаден (чл. 68, ал. 7 от ЗОП), посочено е, че отразява работата на комисията, назначена със Заповед на кмета на община Балчик, съдържа констатации относно наличието и редовността на представените в плик № 1 от офертите на участниците документи, посочени са документите, които следва да се представят допълнително от участниците, като е определен срок за представянето им и протоколът е изпратен на всички участници, видно от приложените факс известия за доставяне. Действително в протокола липсва изрично посочване на датата, на която е съставен, а същият е обозначен с изх. номер от 07.11.2012 г. В протокола по чл. 72, ал. 1 от ЗОП, отразяващ цялостната работа на комисията по провеждане на процедурата, е посочено, че комисията е извършила проверката по чл. 68, ал. 7 от ЗОП в закрити заседания на дати 22.10.2012г., 29.10.2012г. и 06.11.2012г., и изрично е посочено, че констатациите й са обективирани в протокол с горния изх. номер от дата 07.11.2012 г. Не е налице допуснато нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗОП, изразяващо се в липса на дата на съставяне на протокола по чл. 68, ал. 7 от ЗОП, доколкото в така направеното обозначение на протокола, се съдържа посочване на дата, която КЗК приема за съответстваща на датата на съставянето на протокола. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в цитирания протокол липсва посочен състав на комисията. В представения протокол изрично е посочено, че отразява работата на комисията, назначена със Заповед на кмета на община Балчик, като в края си е подписан от председателя и четиримата членове на комисията, посочени са имената им и същите съответстват на назначените с цитираната заповед. По отношение на посоченото от жалбоподателя, че не са посочени длъжността, квалификацията, специализацията и качеството, в което членовете са встъпили в комисията, следва да се отбележи, че нормата на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП не предвижда задължение в протоколите на комисията да се съдържа такава информация, поради което не е налице допуснато закононарушение. (Решение № АКТ-171-21.02.2013)

По отношение на заявеното от жалбоподателя искане за възлагана на направените разноски и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед основателността на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решение на кмета на Община Трявна, то направените разноски в производството по обжалване пред КЗК следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт (арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК). При този изход на производството, на възложителя – кмета на Община Трявна, следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в размер на 850 лв. – внесена държавна такса за образуване на производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Във връзка с направеното искане за възлагане на „адвокатски разноски“, същото не следва да бъде уважено, поради следните съображения: По преписката е представена фактура, в която е посочено, че дължимата сума, в размер на 360 лв., ще бъде платена по сметка. Върху фактурата е поставен подпис от страна на адвоката, но не е налице подпис и/или печат за дружеството жалбоподател. Не е представено доказателство, удостоверяващо факта, че посочената сума е реално изплатена. Процесуалният представител на възложителя е направил искане за възлагане на направените в хода на производството разноски, в тази връзка и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед основателността на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решението на възложителя № 2/03.01.2013г. и изхода от производството, искането на кмета следва да се остави без уважение. Процесуалният представител на заинтересованата страна е направил искане за възлагане на направените в хода на производството разноски, в тази връзка и на основание чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, с оглед основателността на жалбата по отношение на твърдяната незаконосъобразност на Решението и изхода от производството, искането на заинтересованата страна следва да се остави без уважение. (Решение № АКТ-164-21.02.2013)

В документацията за участие е заложено изискването, участникът да представи декларация, че трудовата дейност на персонала от охранителната фирма, зает с охраната на обектите, ще бъде в съответствие с трудовото и данъчно осигурителното законодателство в Р България и че кандидатът ще организира смените на охранителите на обектите, съгласно разпоредбите на Наредба за работното време, почивките и отпуските. При първоначалното провеждане на процедурата комисията не е установила липса на изискания документ в офертата на „В.Н.” ЕООД. В предишната си жалба до КЗК, във връзка с която е образувано производство по преписка № КЗК 1109/2012, жалбоподателят е изложил твърдения за наличие на нарушение единствено при разглеждане на писмената обосновка на участника „В. Н.” ЕООД, като КЗК е приела, че е налице нарушение при разглеждането й и е върнала процедурата на този етап. Недопустимо е към настоящия момент да се излагат твърдения за допуснати нарушения от комисията на възложителя при разглеждане на офертите на участниците и начина, по който са формирани, тъй като това не са нововъзникнали обстоятелства след връщането на процедурата от КЗК. Разглеждането им в настоящото производство би било в противоречие на принципите на ЗОП и би забавило в изключителна степен процедурите по възлагане на обществени поръчки. (Решение № АКТ-160-21.02.2013)

В т.2.2 „Икономически и финансови възможности” от обявлението за участие в обществената поръчка възложителят е поставил като изискване към участниците в процедурата да представят  „Удостоверения от банки, доказващи наличие на собствени финансови ресурси, от които да е видно, че финансовите ресурси, кредитната линия или еквивалентния финансов инструмент са предвидени изцяло и само за финансиране на предмета на обществената поръчка”. Като минимално изискване в обявлението е записано, че участниците следва да имат достъп до собствени финансови ресурси, кредитна линия или еквивалентен финансов инструмент за финансиране на предмета на обществената поръчка в размер на не по-малък от 150 000 лв. В изпълнение на така поставеното условие видно от съдържанието на плик № 1 „Документи за подбор” от офертата на жалбоподателя, в него е представена референция с изх. № 125 от 23.03.2012г., издадена от „Ивест банк“ АД, съгласно, която дружеството е клиент на банката и към настоящи момент има открита разплащателна сметка в лева за извършване на разплащания. В референцията са посочени натрупаните чисти кредитни обороти по тази сметка и също така е записано, че за съгласно рамков договор за кредитен ангажимент дружеството има договорен кредитен лимит за банкови гаранции и кредити за оборотни средства в размер на 4 100 000 лв. В банковата референция е отразена информация, че тя се издава, за да послужи където е необходимо без каквито и да било ангажименти от страна на банката. Комисията по провеждане на процедурата е констатирала, че в така представеното удостоверение от участника не се посочва, че 150 000 лв. от разполагаемите финансови ресурси под формата на договорен кредитен лимит за банкови гаранции и кредити за оборотни средства в общ размер на 4 100 000 лв. са предвидени изцяло и само за финансиране на предмета на обществената поръчка, каквото е изискването на възложителя. Във връзка с тази констатация комисията е намерила, че участникът не представя доказателства за изпълнение на поставеното минимално изискване в посочения. В резултат на гореописаната констатация, на основание чл. 68, ал. 8 от ЗОП комисията е изискала от участника да представи допустими съгласно указанията на възложителя доказателства, че участникът отговаря на цитираното в обявлението изискване. Жалбоподателят е представил писмо от „Инвестбанк“ АД, с което се разяснява, че по Рамков договор за кредитен ангажимент с общ договорен ангажимент от 4 100 000,00 лева, свободният лимит по договорената левова револвираща кредитна линия е както следва: на 27.03.2012г. – 1 196 691,59 лв., а на 07.05.2012г. – 454 735,36 лв., като се прави уточнение, че това потвърждение се издава, за да послужи там където е необходимо. Освен това в допълнителните документи се съдържа писмо от управителят на дружеството, с което се уведомява комисията, че 150 000 лв. от свободния кредитен лимит ще се използва само за финансиране на предмета на обществената поръчка. От съдържанието на предоставените допълнителни документи може да се заключи, че последните не удостоверяват по надлежен начин поставеното от възложителя изискване, съгласно което в удостоверяващия банков документ, доказващ наличие на собствени финансови ресурси - следва да бъде видно, че финансовите ресурси, кредитната линия или еквивалентния финансов инструмент са предвидени изцяло и само за финансиране на предмета на обществената поръчка. Следва да се допълни, че както в първоначално представената в плик № 1 референция, така и в допълнително представеното разяснително писмо от „Инвестбанк“ АД липсва този задължителен по документация реквизит. (Решение № АКТ-172-21.02.2013)

Неоснователно е възражението изложено в жалбата, че е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 4 от ЗОП, тъй като Комисията е обявила само междинните точки, без да запознае участниците с резултатите от оценяването, мотивите довели до това оценяване и на базата на какви предложения са присъдени съответните точки. Наистина чл. 69 ЗОП съдържа само три алинеи, както твърди възложителят. Законодателят е предвидил, в случай, че критерият за оценка е икономически най- изгодна оферта, преди отваряне на ценовите оферти, Комисията да съобщи на присъстващите лица, представители на участниците, резултатите от оценяването на офертите по останалите показатели. От смисловото тълкуване на цитираната норма, задължение на Комисията е преди отваряне на плик 3, същата да обяви само оценките, точките на участниците, получени по другите показатели. Комисията няма задължение на второто публично заседание да обявява самата методика за оценка, самите предложения или мотивите налагащи присъждането на конкретен брой точки. Видно от общия протокол, помощният орган на възложителя е изпълнил задълженията си и е обявил получените точки по двата показателя, преди отваряне на ценовите предложения. В тази връзка необосновано и неоснователно е твърдението, че не е спазена разпоредбата на чл. 69а, ал. 4 от ЗОП. (Решение № АКТ-205-05.03.2013)

Предвид това, че при формирането на оценките възложителят е въвел субективен елемент, а именно преценката на всеки член на комисията, за да бъде същата обоснована, тя трябва да бъде подробно мотивирана. Установи се, че в протоколите от работата на комисията се съдържат единствено мотиви преповтарящи методиката и неиндивидуализиращи с нищо точките присъдени на съответния участник. Липсата на мотиви за присъдения брой точки, ограничава възможността да се установи дали офертите на участниците отговарят на изискванията на възложителя, т.е. не може реално да се прецени дали комисията правилно е оценила техническите предложения. Тъй като комисията не е описала накратко техническите оферти е налице съществено нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП. Следва да се уточни, че мотивите за издаване на индивидуалния административен акт могат да се съдържат в документ предхождащ издаването на същия. Такъв документ в настоящата хипотеза се явява протокола на комисията, който съдържа ненадлежно оценяване. В тази връзка крайният акт на възложителя, а именно решението за класиране, почиващо именно на протоколите от работата на комисията, се явява немотивиран в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗОП. Липсата на мотиви възпрепятства провеждането на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното решение. (Решение № АКТ-203-05.03.2013)



[1] В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС.

Няма коментари:

Публикуване на коментар