Практика по прилагането на ЗОП – Част XXXIX

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 9 от ЗОП, проектът на договор е част от документацията за участие в процедурата. Затова, независимо от обстоятелството, че съгласно легалната дефиниция на  „договор за обществена поръчка”, дадена в § 1 от Допълнителни разпоредби на ЗОП, а именно възмезден писмен договор между един или повече изпълнители и един или повече възложители с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, тоест независимо от факта, че този договор се сключва, след като процедурата, която подлежи на контрол за законосъобразност (а не за целесъобразност) е проведена, а и приключила с влязъл в сила акт на възложителя, на административния орган или на съда, следва да се обсъжда и съдържанието на договора. Тази преценка обаче е само дотолкова, доколкото има противоречие между клаузите на договора и утвърдената от възложителя документация. В конкретния случай, КЗК не констатира такова противоречие, а оплакването, че предвидената в договора неустойка води до нарушаване на добрите нрави, е извън обхвата на проверката в рамките на административния процес. КЗК счита, че доколкото предвидената неустойка по този договор не води до нарушение на императивни текстове от ЗОП, както и че тази неустойка не е условие нито за допустимост на участниците, нито за оценка на техните оферти, следва да се приеме, че в случая не е налице нарушение, което да води до незаконосъобразност на обжалваното решение за откриване на процедурата. (Решение № АКТ-234-13.03.2013)

Второто твърдение на жалбоподателя е, че в нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 10 от ЗОП, комисията не е пристъпила към разглеждане на допълнително представените документи относно съответствието на участниците с критериите за подбор след изтичането на срока по чл. 68, ал. 9 от ЗОП, а точно 10 работни дни след срока. Съгласно чл. 68, ал. 10 от ЗОП, първо изречение, след изтичане на срока по ал. 9 комисията пристъпва към разглеждане на допълнително представените документи относно съответствието на участниците с критериите за подбор, поставени от възложителя. Законът има предвид задължението на комисията да не извършва други действия по оценка на съответствието на офертите с критериите за допустимост или да преминава на следващия етап в процедурата - оценка на предложенията, преди да е изтекъл срокът за получаване на допълнително представените документи. Буквалното тълкуване на жалбоподателя за разглеждане на представените документи на следващия ден след изтичане на петдневния срок не намира опора в закона, доколкото липсва волеизявление на законодателя в такъв смисъл. (Решение № АКТ-233-13.03.2013)

Видно от Протокол № 2 от 15.11.2012г. комисията за провеждане на процедурата е разгледала и приела допълнително представените липсващи и нередовни документи от Обединението, които е изискала от същия участник с Протокол № 1 от 06.11.2012г. След направена допълнителна проверка на документите на Обединението, комисията е установила липсата на референция за изпълнените договори от участник в обединението, които документи не са били поискани от участника в първото уведомление. Ето защо, комисията на основание чл. 68, ал. 8 от ЗОП е поискала от Обединение, в петдневен срок от уведомлението, да представи референции за изпълнените договори от участника в Обединението. Вземайки предвид така изложената фактическа обстановка КЗК приема, че решението на комисията да изиска допълнително от Обединението референции, след изпращане на Протокол № 1, в който същите не са описани като липсващи, представлява изправяне на пропуск, който тя е допуснала при провеждане на процедурата. Това е така, защото в конкретния случая комисията е изискала допълнителни документи, които са различни от тези изискани от Обединението с Протокол № 1 от 06.11.2012г. и това нейно действие е извършено на същия етап от процедурата – проверка на документите в плик № 1 за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя. Този извод се налага и от обстоятелството, че неконстатираните липсващи референции в плик № 1 от офертата на Обединението и неизискването на същите с протокол №1, по своята същност представляват процедурен пропуск на самата комисията провеждаща процедурата, който не може, по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОП, да обоснове отстраняването на участника от процедурата. Действително чл. 68, ал. 8 от ЗОП предвижда задължение комисията да извърши цялостна проверка на наличието и съответствието на представените документи за допустимост на участниците, а не да осъществява това действие поетапно. Т.е. това е правна опция за отстраняване на пропуски чрез изпращане на Протокол № 1 с отразените констатации на комисията и изброяване на липсите и несъответствията, които да бъдат отстранени, което задължение следва да бъде изчерпателно осъществено. В конкретния случай обаче, допуснатото повторно изискване на документи на същото правно основание се явява несъществено нарушение, доколкото комисията сама е отстранила непълнотата на предишната си проверка и то на същия етап на процедурата - проверка на документите в плик № 1 за съответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя. В противен случай, до оценка и класиране би бил допуснат участник, който не е доказал съответствието си с критериите за допустимост на възложителя. До същия правен ефект – повторно упражняване на правомощието по чл. 68, ал. 8 от ЗОП би се достигнало и в хипотезата на упражнен контрол по чл. 36а от ЗОП на възложител, ако последния констатира пропуска, както и при упражнена проверка за законосъобразност при обжалване пред КЗК и ВАС. В тази връзка, КЗК счита, че оспореното действие на комисията за провеждане на процедурата не съставлява нарушение, което да обоснове отмяна на процесното решение, тъй като същото изправя допуснат съществен пропуск в процедурата. (Решение № АКТ-196-05.03.2013)

Съгласно одобрената с решението за откриване документация за участие участниците следва да представят оферта, в изискуемото в раздел V от документацията възложителят съдържание. По отношение документите в плик № 3 изрично е предвидено, че същата следва да съдържа ценово предложение, към което е приложено КСС за обособената позиция, в която се посочват единични цени и стойност на всяка позиция, както и обща цена. Към КСС се прилагат и подробни анализи на единичните цени за всяка една позиция и дейност. Изрично е записано, че участник, който не е представил някое от описаните по-горе приложения към ценовото си предложение и/или е представил непълно, частично и/или неясно ценово предложение и/или приложения към него се отстранява от участие в процедурата. Коментираният от жалбоподателя текст се отнася до методиката за определяне комплексната оценка на предложенията, като аритметичната грешка се отнася до извършени аритметични грешки в КСС, но не и до несъответствие между сметките, отразени като краен резултат в КСС и рекапитулацията и изрично оферираното в образеца на ценовото предложение като крайна стойност за изпълнение на поръчката. Предвид това КЗК намира, че не е налице противоречие между текстове в документация за участие. Жалбоподателят, при наличие на съмнение относно визираните текстове, е следвало да се възползва от възможността, дадена му в чл. 29 от ЗОП и да изиска разяснения от документацията по отношение начинът на третиране на „аритметична грешка в КСС”, или съответно да обжалва предходния административен акт – решението за откриване и/или решението за промяна в преклузивния срок документацията за участие и/или методиката за оценка. Доколкото същото не е осъществено, документацията, с визираните в нея текстове, е станала задължителна както за участниците в процедурата, така и за възложителя и неговия помощен орган. В настоящия случай правилно комисията е приела, че несъответствието между рекапитулацията и стойността в КСС с оферираната крайна стойност за изпълнение на поръчката по обособена позиция № 1 не може да се санира с последващо потвърждаване на КСС или на Крайната цена в образеца на ценово предложение. По отношение приложението на чл. 68, ал. 11 от ЗОП е необходимо да се прецизира, че визираната разпоредба оправомощава помощния орган по всяко време да проверява заявените от участниците данни, да изисква от тях разяснения, както и допълнителни доказателства за данни, представени в пликове №2 и №3. Визираното правомощие комисията осъществява в условията на оперативна самостоятелност, с оглед конкретния случай, но същото е запретено да се използва за промяна на техническото и ценово предложение на участниците. КЗК счита, че дори и комисията да беше изискала от жалбоподателя разяснение по плик № 3, то последващото „потвърждаване за меродавна цена” или тази, съдържаща се в КСС и рекапитулацията, или тази, описана като окончателна в самия образец на ценово предложение, ще се яви промяна в ценовото предложение в съответните части /КСС или Образец на ценово предложение/, което е недопустимо и запретено от закона. Предвид горното КЗК счита, че жалбоподателят законосъобразно е отстранен от участие в процедурата за обособена позиция № 1 и доколкото е налице класиране на участниците на първо и второ място, същият няма правен интерес от обжалване на извършеното от помощния орган, съответно от възложителя класиране на участниците за обособена позиция №1, поради което останалите му възражения в тази насока следва да се оставят без разглеждане и да се разгледат единствено твърденията за незаконосъобразност на решението за класиране и избор на изпълнител в частта за обособена позиция № 2. (Решение № АКТ-244-13.03.2013)

Установено бе, че след представяне на допълнително изисканите документи от жалбоподателя не са били представени документи за трите дружества в качеството им на подизпълнители съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОП, като допълнително представените анекси към договорите за транспортни услуги и декларации от управителите на трите дружества правилно не са били кредитирани от помощния орган, тъй като същите не са били изискани от него и съответно не биха могли да се вземат под внимание като доказателства към офертата на участника. Предвид което комисията по процедурата правилно е приела, че не се касае в настоящия случай за хипотезата на чл.51а, ал.1 от ЗОП, за ползване на чужд технически и човешки ресурс (автомобили и шофьори) от участника, тъй като от договорите за транспортни услуги е видно, че трите фирми ще бъдат ползвани като подизпълнители. Хипотезата на чл. 51а , ал.1 от ЗОП предоставя възможност на участниците да използват чужди ресурси, които могат да бъдат технически, човешки и др., но условието е тези ресурси да бъдат използвани от самия участник в процедурата, с които той лично ще изпълни цялата или част от обществената поръчка, а не както е в конкретния случай трите дружества да изпълняват дейност, която е определена от възложителя като част от поръчката и е показател за формиране на комплексната оценка, съгласно методиката – доставка на хранителни продукти при заявена рекламация от страна на община Добрич. В контекста на изложеното КЗК споделя становището на конкурсната комисия, респективно възложителя, че доставката на хранителни стоки при заявена рекламация ще бъде осъществена от лица (трите фирми), които ще вземат участие в изпълнението предмета на поръчката и съответно ще получат възнаграждение не за ползването на техните автомобили, а възнаграждение за извършена доставка на хранителни изделия.

Видно от съдържанието на приложените договори, участникът няма да използва съгласно разпоредбата на чл. 51а от ЗОП, дадени ресурси на определени лица, а директно възлага изпълнението на част от дейността по предмета на обществената поръчка, а именно доставка на хранителни стоки при заявена рекламация от страна на община Добрич. (Решение № АКТ-206-05.03.2013)

За да се използват чужди ресурси и доказването им, че са на разположение тези ресурси на участника, това може да стане посредством облигационни правоотношения като наем, лизинг, право на ползване. В случая, от представените документи е видно, че участникът не е сключил договори за използване ресурсите на „Триада - ГТ" ООД град Добрич, „Тропик" ООД град Добрич и „Савимекс" ЕООД град Добрич, а е сключил договори за изпълнение на дейност предмет на обществената поръчка - доставка на хранителни стоки при заявена рекламация. В тази връзка КЗК приема, че съгласно съдържанието на сключените договори за транспортни услуги, помощния орган правилно е квалифицирал трите фирми като подизпълнители на участника, като за тях е трябвало да бъдат представени от жалбоподателя всички изискуеми документи съгласно документацията за участие и в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОП. Въз основа на гореизложеното КЗК счита, че комисията правилно е приела, че участникът не отговаря на предварително обявените условия на възложителя, като е предложила законосъобразно дружеството да бъде отстранено от процедурата, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗОП, тъй като жалбоподателят не е приложил в офертата си документи изискуеми при участието на подизпълнители. (Решение № АКТ-206-05.03.2013)

Установено бе, че комисията е допуснала техническа грешка, като в Протокол № 2 е посочила, че ще оповести на 23.01.2013г. ценовите предложения на допуснатите участници, но на този ден не са били отворени ценовите оферти, като преди това представителите и на двамата участници са били уведомени, че след разглеждане на допълнително представените доказателства и от двамата участници, офертите на същите са били отстранени от процедурата, за което комисията се е мотивирала и не се е стигнало реално да разглеждане и оценка на документите в плик № 2 и № 3. Във връзка с изложеното твърдение, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 36а от ЗОП е диспозитивна. Възложителят разполага с право на преценка дали в хода на работата на назначения от него помощен орган да упражни правото си на контрол или не. Прилагането на възможността разписана в текста на чл. 36а от ЗОП не е задължителен елемент от етапите на процедурата. Приемането на резултатите от работата на комисията от страна на възложителя, видно от положения подпис на същия, че приема представения му Протокол по чл. 72 и е съгласен с работата на комисията, без да е осъществен текущ контрол не представлява пропуск в задълженията на възложителя. (Решение № АКТ-226-13.03.2013)

По отношение на реализирания общ размер на оборота за последните три приключили финансови години (2009, 2010 и 2011г.) не по-малко от 90 000 000 лв., видно от обявената прогнозна стойност на обществената поръчка, същата е в размер на 24 040 534, 52 лв. без ДДС. При съпоставяне с изискуемите 90 000 000 лв. общ размер на оборота за последните три приключили финансови години, минималният размер надвишава почти четири пъти прогнозната стойност на самата поръчка. КЗК намира същия за необосновано завишен и ограничаващ участието на лица в обществената поръчка, тъй като посоченото изискване е в противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗОП, особено в съчетание с изискването за наличие на минимален специфичен оборот (оборот от строителство, предмет на поръчката). (Решение № АКТ-298-26.03.2013)

На първо място следва да се отбележи, че настоящата процедура е по договаряне без обявление, като по тази причина не може да се приеме, че е налице нарушение на чл.25, ал. 2, т. 8 от ЗОП, който касае съдържанието на обявлението, каквито доводи излага жалбоподателя. Относно финансирането на обществената поръчка, действително никъде не е посочено как ще бъде финансирана обществената поръчка, като от това следва да се заключи, че тя ще бъде финансирана от бюджета на община Пловдив. Видно от нейния предмет, изпълнението е насочено преимуществено към особено чувствителна част от населението – децата в много ранна и ранна възраст. Удовлетворяване на тяхната ежедневна нужда от отопление и топла вода съставлява приоритет за всяка общинска власт. Наред с това осъществяването на предмета на обществената поръчка е в изпълнение на Решение № 223, взето с протокол № 15 от 16.06.2011г. на Общински съвет-Пловдив, относно „Приемане на Актуализация на Програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на община Пловдив” и „План за действие, обхващащ периода 2011-2013г.”, като в т. 2 от решението Общински съвет - Пловдив възлага на кмета на община Пловдив изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие за периода 2011-2013г. Въз основа на изложеното, не могат да бъдат уважени доводите за липса на финансиране, наведени от жалбоподателя, а следва да се приеме, че не е налице нарушение, което да води до незаконосъобразност на обжалваното решение за откриване на процедурата, доколкото предвидените механизми за осигуряване на финансирането от общинския бюджет не водят до нарушение на императивни норми и правила от ЗОП. КЗК счита за недопустимо твърдението на жалбоподателя, че така заложеното финансиране поражда възможност изпълнителят на обществената поръчка да не получи коректно заплащане на вложените средства, труд и материали за реализацията на предмета на поръчката. В компетенциите на КЗК не попада произнасянето по твърдения за евентуално нарушение или възможност за извършването на такова, като посоченото няма отношение към откриването на процедурата и съблюдаването на принципите на ЗОП, заложени в чл. 2 ЗОП. (Решение № АКТ-296-26.03.2013)

С Решение № 3/01.02.2013 г. в посоченият от ЗОП срок, възложителят се е възползвал от правната възможност да извърши промяна в документацията за участие, в частта техническа спецификация. В т. 2.2. „Изисквания към предмета на поръчката“ от документацията за участие, възложителят е пояснил, че изделията трябва да отговарят точно на техническите изисквания, посочени в спецификацията към документацията за участие, а в т. 5.1. „Отваряне на офертите“ е отбелязано, че комисията назначена от възложителя за разглеждане, оценка и класиране на офертите предлага за отстраняване от участие в процедурата участник, който е представил оферта, която е непълна и/или не отговаря на условията и изискванията, посочени в ЗОП и условията на документацията за участие в процедурата. Тук трябва да се отбележи, че определянето на техническите изисквания, на които следва да отговарят изработените и доставени от участниците изделия, попада в оперативната самостоятелност на възложителите, доколкото единствено те биха могли да преценят на какви характеристики следва да отговарят тези изделия, за да удовлетворят максимално нуждите им. При определянето на изискванията към доставяните изделия обаче възложителите са длъжни да се съобразяват със заложените в ЗОП разпоредби, чиято цел е да се гарантира свободната и лоялна конкуренция, равнопоставеността и недопускането на дискриминация. Въпреки предходното, за възложителя няма законова пречка да поставя специфични условия и изисквания, към участниците, когато това е пряко свързано, налага се и обосновава от спецификата на предмета на поръчката или се изисква съгласно специален нормативен акт. В настоящия случай посочените изисквания са заложени предвид специфичната функция, за която ще бъде използвано униформеното представително и теренно облекло. Също така обжалваните изисквания на възложителя не касаят посочването на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, които да доведат до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или стоки, което води и до липса на нарушение по разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗОП. В обжалваната обществена поръчка възложителят е използвал комбинация от способи за точно дефиниране на техническите изисквания, а именно ползване на български стандарти, които въвеждат европейски стандарти, общоприети технически спецификации, създадени и широко възприети от индустрията, посочване на работни характеристики и функционални изисквания, които позволяват точно определяне на предмета на поръчката. От прегледа на дадените от възложителя разяснения на основания чл. 29 от ЗОП, последния се е придържал стриктно към изискванията от техническите спецификации, изменени и допълнени с Решение № 3/01.02.2013г., където като уточнение е записано, че „всички изделия в техническите спецификации се изработват съобразно описанията, а фигурите с изображенията са помощни“. […] Водена от изложеното КЗК приема, че със заложените от възложителя изисквания за изработката и доставка на униформено представително и теренно облекло последният е спазил изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗОП, съобразно спецификата на предмета на поръчката. (Решение № АКТ-283-21.03.2013)

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ЗОП комисията предлага за отстраняване от процедурата участник, който е представил оферта, която не отговаря не изискванията на чл. 57, ал. 2 ЗОП. Според последната норма офертата се представя в запечатан непрозрачен плик, който съдържа три отделни запечатани, непрозрачни и надписани плика: плик № 1 с надпис „Документи за подбор”; плик № 2 с надпис „Предложение за изпълнение на поръчката” и плик № 3 с надпис „Предлагана цена”, който съдържа ценовото предложение на участника. От фактическа страна е установено, че в протокола на комисията се съдържа констатация, че жалбоподателят е представил пликове № 3 за всяка обособена позиция, всички поставени в един общ плик № 3. В общия плик се съдържа един магнитен носител и четири броя запечатани пликове № 3 за всяка обособена позиция. В пликове № 3 за всяка обособена позиция се съдържа ценово предложение на участника на хартиен носител, без да има поставен магнитен носител с цена за съответната позиция. От изложеното може да се заключи, че участникът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗОП и следователно посоченото второ правно основание за отстраняване на офертата е правилно изложено. Това е така, защото участниците следва да изготвят ценовите си предложения като отчитат както изискванията на закона, така и предварително оповестените условия по поръчката в съвкупност. В този смисъл излагането на ценовите оферти по всички обособени позиции на един и същи файл се явява неизпълнение на изискването ценовите оферти да са представени отделно за всяка една обособена позиция (чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 3 ЗОП). (Решение № АКТ-264-21.03.2013)

КЗК намира за неоснователно твърдението, че възложителят е нарушил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗОП като не е осигурил достъп до протоколите от работата на комисията, въпреки направеното писмено искане. Видно от представените по преписката писмени доказателства, в отговор на постъпилото на 06.02.2013г. искане от страна на жалбоподателя за предоставяне на протоколите на помощния орган, възложителят е изпратил на 11.02.2013 г. по факс до участника копие на същите. В този смисъл КЗК счита, че е спазен законоустановения тридневен срок по чл. 73, ал. 4 от ЗОП, във връзка с чл. 60, ал. 6 от ГПК за осигуряване на достъп до горепосочените документи. Що се касае до възражението на жалбоподателя по отношение на пълнотата на полученото от него решение, следва да се отбележи, че същият е имал възможност, след като е констатирал липсата на част от съдържанието на акта, да изиска от възложителя ново копие на въпросния документ. В този смисъл КЗК не счита, че е налице пропуск от страна на възложителя, който да води до отмяна на издаденото от него решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка. (Решение № АКТ-280-21.03.2013)

Съгласно чл. 68, ал. 9 от ЗОП участниците представят на комисията съответните документи в срок 5 работни дни от получаването на протокола. Следователно комисията непрецизно е дала на участниците 5 дневен срок, без да уточни че същият следва да е 5 работни дни, а не календарни. Писмото е получено от участника на 22.01.2013г., което се установи от товарителница № 05341123. Видно от сниманото копие на плика, в който са представени допълнителните документи по плик № 1 от участника, върху същия е сложен входящ № 70-00-82/29.01.2013г., от което следва, че участникът ги е представил на 29.01.2013г., която дата е посочена и в Протокол № 4/29.01.2013г., ползващ се като неоспорен с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Предвид че 5-те работни дни изтичат именно на 29.01.2013г., считано от уведомяването на обединението, извършено на 22.01.2013 г., то участникът е спазил законовия срок за представяне на допълнителните документи по плик № 1, поради което законосъобразно комисията за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти е приела и е разгледала получените документи. В случай че комисията не ги беше приела, тъй като 5 дневният срок (календарен) е изтекъл на 28.01.2013г. (във връзка с чл. 60, ал. 6 от ГПК), помощният орган на възложителя щеше да е извършил нарушение на императивната норма на чл. 68, ал. 9 от ЗОП, изречение първо, което щеше да бъде основание за отмяна на решението за класиране на участниците. (Решение № АКТ-277-21.03.2013)

На първо място неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че непосочването в обжалваното решение на това кой от членовете на комисията е правоспособен юрист е индикация за незаконосъобразност на състава на комисията. Няма законово императивно изискване в крайния акт по процедурата – решението за класиране и избор на изпълнител – да се съдържа информация относно професионалната квалификация на членовете на конкурсната комисия. Такава информация, с оглед проверката за законосъобразност на състава във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗОП, може да бъде посочена в заповедта за назначаване на комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите и в протоколите от работата на последната. В конкретния случай, от Заповед № РД -25-2400/11.12.2012г. за назначаване на комисия, отразена в т. 4 от фактическата част на настоящото решение, не става ясно кой от членовете е правоспособен юрист. В допълнение към заповедта, в хода на извършеното проучване възложителят представи пред КЗК писмени доказателства и по-конкретно квалификационни документи (диплома за завършено образование и удостоверение за правоспособност), от които се установи, че в състава на помощния орган е налице изискуемия по закон правоспособен юрист, а именно членът на комисията М. Б.- началник отдел „Обществени поръчки“. От последното следва, че комисията е била в състав, формиран съгласно изискванията на закона и изказаното в тази връзка съмнение на жалбоподателя се явява неоснователно. (Решение № АКТ-274-21.03.2013)

На следващо място жалбоподателят твърди, че изискването на възложителя за заверка на копия от представените документи с печат на участника е незаконосъобразно, тъй като не намира опора в нормативната уредба и е свързано с отдавна отменени разпоредби на ЗСч. В същото време изискването е дискриминационно по отношение на дружества, регистрирани след 2001 г., когато е отменен ЗСч., тъй като ги поставя в неравноправно положение с дружества, регистриране преди отпадане на изискването за наличие на печат. В подобно положение са и участниците обединения, макар да не са персонифицирани по смисъла на ЗЗД. Следва да се има предвид, че сред обстоятелствата, които подлежат на вписване или актовете, които подлежат на обявяване в Търговския регистър, никъде не фигурира условие за представяне на образец на печат на дружеството. Съгласно чл.13, ал.1 от ТЗ търговецът е длъжен да посочи в търговската си кореспонденция и в интернет страницата си, ако има такава: фирмата, седалището и адреса на управление, ЕИК и банковата сметка. Търговецът може да посочи и адрес за съобщения. В текста, озаглавен „Задължение за посочване на данни” законодателят не е включил изискването за поставяне на печат в търговската кореспонденция, като условие за идентификация на търговеца. Оттук следва, че печатът няма свое собствено правно значение и не е закрепен нормативно като условие за достоверност или автентичност. Никъде в разпоредбите си ТЗ не поставя изискване за легитимация на търговските дружества да се полага и печат, наред с подписа на представляващия. Съгласно Закона за счетоводството, в изменението от 2003г., е отпаднало изискването за търговците да полагат подпис и печат върху първични счетоводни документи, издадени по електронен път.

В същото време следва да се има предвид, че в обичайната търговска практика се е наложило масовото използването на печат, като средство за идентификация на търговските субекти, наред с подписа на представляващия. Освен това набавянето на печат не е свързано с непреодолими трудности и разходи, които да са от естество да възпрепятстват заинтересовано лице да закупи документация и да участва в процедура по възлагане на обществена поръчка. В този смисъл е неоснователно да се твърди, че разгледаното изискване е ограничително по смисъла на чл. 25, ал. 5 ЗОП. (Решение № АКТ-334-03.04.2013)