Резултати от Секторния анализ на КЗК в областта на производството, търговията, преноса и снабдяването с електрическа енергия.

На 17.06.2010г. КЗК образува производство за извършване на секторен анализ на конкурентната среда в сектора на пренос и доставка на природен газ. През март 2013г. производството бе разширено и по отношение на пазарите на производство, търговия, пренос и снабдяване с електрическа енергия. С Решение № 800 от 03.07.2013г. КЗК се произнесе единствено относно пазара на електрическа енергия.

В анализа е поместена графика, от която личи, че на територията на страната е налице разнообразие при видовете производители. Според  КЗК това от води до сигурност при снабдяването, но от друга предполага различна по вид и големина структура на разходите за производство, което би довело до различна цена за краен продукт, който в случая притежава абсолютно еднородни качествени и технически характеристики.

Предвид разликата в спецификите на видовете производства се наблюдават и различни по вид и размер общи разходи за производство на електроенергия. Този факт, в съчетание с уникалните продуктови характеристики на електрическата енергия, а именно еднородността на крайния продукт, предопределя различни по вид оптимизационни стратегии от страна на предлагането, които водят и до различна крайна цена на продукта в зависимост от използваната технология.

При нормално функциониране на пазара, където търсенето и предлагането са единствените фактори, които се отразяват на цената на продукта и произведеното количество, характеристиките на различните типове на производство автоматично поставят едно предприятие с по-ниски променливи разходи в позиция, която му дава възможност да ценообразува без да взема предвид собствените си променливи разходи за производство, но съобразявайки се с по-ниско ефективните предприятия. Това от своя страна го поставя в позиция, в която да реализира максимална печалба независимо от поведението на останалите пазарни участници. При тази ситуация, останалите предприятия биха имали възможност да реализират своята продукция на пазара, едва след като е налице допълнително търсене на продукта, което не може да бъде задоволено от нискоразходното (високоефективното) предприятие. Това би могло да доведе до ниска доходност за тези предприятия, и оттам до евентуалното им отпадането от пазара. По този начин би могло да се стигне до невъзможност за удовлетворяване на агрегираното търсене на продукта и възможен срив в системата на доставка.

Именно поради тази причина и с оглед необходимостта от непрекъснатост в снабдяването с електроенергия се налага процесът по производството да бъде регулиран по начин, по който да се гарантира сигурността за доставките.

Начините, по които се извършва този вид регулация, са: (1) изкупуване на произведената електрическа енергия на цени, които са съобразени с общите разходи на различните видове производители и които дават възможност за реализиране на достатъчна печалба за осигуряване на първоначалните инвестиционни намерения на производителите;  (2) осигуряване на достъп на производителите до елeктронна борса за електрическа енергия, където покупната и продажната цена се формират въз основа на агрегатно представени оферти - „равновесна цена”, като така формираната цена е съобразена с технологичните разлики в производството; (3) осигуряване на възможност за свободно договаряне на излишъците от произведена енергия, като се създадат „балансиращи групи” от производители и потребители.

В анализа е отделено внимание и на Борсовия пазар на електрическа енергия, който е един от начините за осъществяването на свободна търговия на електричество. Организирането и функционирането на борсова търговия е основният похват, чрез който следва да бъдат създадени условия за реално конкуриране между участниците на ниво производство и доставка. Платформата създава условия за извършване на сделки във време, близко до реалното при което дава възможност на всички производители, търговци и потребители, регистрирани на този пазарен сегмент, да осъществят сделки за оптимизиране на небалансите в своята дейност или по отношение на цялото им необходимо количество електроенергия.

Съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) „Енергийния системен оператор“ ЕАД (ЕСО) организира борсовия пазар, за който към момента се провеждат тестове и все още не е реално действащ в страната. Липсата на енергийна борса, която по същество представлява платформата за срещане на търсене и предлагане, се явява препятствие пред свободната търговия.

КЗС счита, че в България следва да бъде въведен модел на борсова търговия на електрическа енергия „ден напред”. Характерно за него е, че сделките се осъществяват в деня, предхождащ реалната доставка на електроенергия.

Цената на електроенергията при борсовата търговия се формира, след като се съберат и обобщят всички оферти за продажба и за покупка и се генерира публична равновесна цена, получена в резултат на пресичането на агрегираните криви на търсенето и предлагането. Получената цена се определя за всеки един от 24-те интервала, всеки с продължителност от 1 астрономически час на доставка, и е валидна за всички осъществени сделки през този интервал.

Участници на борсовия пазар на електрическа енергия са:

1. Производители на електрическа енергия, получили право на достъп до съответната мрежа и регистрирани на пазара на електрическа енергия.
2. Търговци на електрическа енергия, регистрирани на пазара на електрическа енергия.
3. Участници, които не са регистрирани на пазара на електрическа енергия от ЕСО, но са регистрирани в други пазарни зони, при условия, допълнително публикувани от ЕСО на интернет страницата му.
4. Преносното и разпределителното предприятие, за сделките, свързани с изпълнение на функциите им съгласно ЗЕ за покриване на загубите в мрежите.

В рамките на Европейския съюз пазарът „ден напред” функционира на територията на всички страни членки, като изключение от общоевропейския модел съществува единствено на територията на Република Гърция. 

Модел на борсова търговия в България

Търговията на борсовия пазар на електрическа енергия се осъществява посредством системата MMS, в съответствие с новите правила за търговия на електрическа енергия, чиито последни изменения предстои да бъдат одобрени от ДКЕВР. Упълномощените лица от всеки търговски участник получават потребителско име и парола за достъп до системата MMS. Търговията на борсовия пазар ще се осъществява всеки ден, в интервала от 10.00 часа до 11.30 часа. Обявяването на резултатите е до 12.00 часа в деня на търговия. 

Очакваните основни ефекти от въвеждане на електронна борсова търговия могат да бъдат обобщени както следва:

• Създаване на условия за формиране и функциониране на пазар на електрическа енергия в конкурентна, прозрачна и недискриминационна среда;
• Определяне на равновесни и референтни цени на електрическата енергия за всеки час, съгласно търсенето и предлагането;
• Оптимално използване на ограничените преносни способности на междусистемните електропроводи посредством имплицитни търгове на дневна база и в рамките на деня чрез борсовия пазар, след осъществяването на ценово обединение на пазарите в Европейския съюз;
• Създаване на условия за по-висока ликвидност и прозрачност на пазара;
• Насърчаване на конкуренцията на пазара, чрез възможност за включването в пазара на нови участници;
• Разширяване на географския обхват на пазара и регионално сътрудничество;
• Оптимизиране на договорното портфолио преди реалното време и намаляване на рисковете от небаланс.

Чрез въвеждане на борсова търговия ще бъде постигнат реален модел, чрез който пазарните принципи ще бъдат приложени в сектор електроенергетика. Действаща борса ще премахне необходимостта от периодично организиране на търгове от големите производители, които са показали редица несъвършенства през годините. Организацията на търговията на борсата за „ден напред“ ще формира една много по-пазарно дефинирана цена, която в комбинация със засилената динамика, като резултат от ежедневните часови графици, ще открие нови възможности за оптимизиране на цялостния процес на търсене и предлагане, за разлика от сегашното положение на сключване на дългосрочни двустранни договори след провеждане на търгове.

Наред с горепосочените начини за реализация на електрическа енергия, производителите могат да реализират продукцията си и чрез директни продажби по свободно договорени цени. Сделките в този пазарен сегмент се осъществяват при наличие на допълнителни производствени мощности, които попадат извън определените за изкупуване квоти. Такава хипотеза реално възниква при така функциониращия квотен принцип на изкупуване на електроенергия. От м. септември 2012г. стартира регистрацията на координатори на стандартни балансиращи групи, и изчисляването на небалансите се извършва в рамките на балансиращата група.

Електрическата енергия, която централите произвеждат извън задължителните квоти за регулирания пазар, се търгува от тях на свободния пазар. Основната практика на производители, като АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2 и НЕК, се изразява в организиране на периодични търгове за свободните количества, въз основа на които се подписват двустранни договори за доставка на ел. енергия между производителя и съответния търговец или краен клиент. Свободното договаряне е още един механизъм, чрез който се дават предпоставки за реалното функциониране на свободна търговия на електроенергия. Приложението на този модел на търговия има за цел да допълни основния модел - електронната борса, и да предостави алтернативна възможност на участниците на свободния пазар да оптимизират търговската си дейност. Чрез този механизъм по естествен път се постига алтернатива на електронната търговия, която би могла да доведе до баланс в цената на продукта.

От разгледаните варианти КЗК е откроила няколко проблема пред моментното функциониране на пазара на електрическа енергия.

На първо място, регулаторният подход при определяне на квоти за изкупуване на ел.енергия би могъл да доведе до диспропорция между реално изкупена енергия и капацитета на производствени мощности. Този проблем би могъл да бъде решен частично от реално действащия механизъм за свободно договаряне на излишъци. Въпреки това, моментно съществуващият свободен пазар предоставя възможност за успешна реализация на електроенергия, произведена единствено от високо-ефективни предприятия, които могат да предложат достатъчно ниска цена. Пълно решаване на проблема може да се очаква едва след въвеждане на функционираща електронна борса.

КЗК е анализирала и Електропреносната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Към настоящия момент ЕСО осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система на Република България и съвместната й работа с електроенергийните системи на други страни, осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателни мрежи, както и ремонтни дейности и услуги в областта на енергетиката. Компанията осъществява транзит на електрическа енергия по националната мрежа и организира пазар на електрическа енергия. Относно оперативното управление и разпределяне на наличния преносен капацитет по междусистемните електропроводи, между ЕСО, като оператор на електроенергийната система на Р. България, и операторите на съседните електроенергийни системи, са подписани меморандуми за сътрудничество.

Разгледан е и пазарът на доставка и снабдяване с електрическа енергия по регулирани цени. Съгласно разпоредбите на ЗЕ клиентите на крайните снабдители - битовите и небитовите крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа (след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ от 2012г. само присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение), биха могли да изберат като доставчик на електрическа енергия търговци на електрическа енергия, като в този случай те биха излезли на пазара на снабдяване с електрическа енергия при свободно договорени цени. Доколкото обаче потребителите не са се възползвали от тази възможност, предприятията - доставчици на пазара на доставка и снабдяване с електрическа енергия по регулирани цени нямат конкуренти.

Анализът съдържа данни за обемите реализирана електрическа енергия за периода 2006 - 2012г., предоставени от ЕСО по регулирани и свободно договорени цени[1].

година	Реализирана ел.енергия за снабдяване {MWH}						паз. дял на клиентите на търговци {%}	паз. дял на клиентите на ОД {%}	общ паз. дял на св. пазар {%}
	свободен пазар				регулиран пазар	Общо количество реал ел енергия
	От търговци		от НЕК	общо св. пазар	КС
	ВН	СрН
2006	6 183 349.470	15 903.476
2007	6 786 428.292	228 542.655
2008	4 214 435.463	204 635.420	2 772 959.700	7 192 030.583	21 019 172.240	28 211 202.823	15.66	9.83	25.49
2009	4 247 618.722	138 156.617	1 593 925.542	5 979 700.881	20 728 769.030	26 708 469.911	16.42	5.97	22.39
2010	1 510 277.241	192 714.334	5 723 941.510	7 426 933.085	20 573 249.046	28 000 182.131	6.08	20.44	26.52
2011	4 642 487.479	210 889.508	1 613 766.581	6 467 143.568	21 421 023.517	27 888 167.085	17.4	5.79	23.19
2012	4 779 947.825	341 987.626	1 431 591.458	6 553 526.909	20 342 195.224	26 895 722.133	19.04	5.32	24.36

От съдържащите се в таблицата данни могат да се извлекат следните изводи, относими към развитието на пазара на свободно договорени цени и пазара по регулирани цени:

• тенденцията по отношение на количествата ел. енергия, реализирана чрез покупка от търговци, е променлива и за периода 2008 - 2012 г. се движи в границите 15.66% - 19.04 %, като за 2010 г. има спад до 6.08%;
• количествата ел. енергия, предоставени на клиенти ВН, преобладаващо се реализират чрез търговци, като изключение прави 2010 г., при която продажбите от ОД са значително по-големи;
• най-високото ниво на общи продажби на ел. енергия по свободно договорени цени е през 2010г.;
• от процентните пазарни дялове, характеризиращи обема на доставките по свободно договорени цени е видно, че делът се колебае в близки измерения, при което не може да се приеме, че пазарът е в устойчиво възходящо развитие. Причина за това може би е недоразвитото законодателство, което задължително да пренасочва стопанските клиенти към свободния пазар и в него основно остават тези, които законодателно са ограничени да участват на регулирания сегмент;
• наблюдава се тенденция на общо свиване на обема на реализираната в страната електрическа енергия за 2012г.;
• тенденция за увеличаване на количествата електрическа енергия, закупувана от предприятия, присъединени на средно напрежение, от страна на лицензирани търговци, за периода 2009г. - 2012г., която бележи ръст с около 148%, но като част от свободния пазар за 2012г. този обем е само 5.5 %. Тази съществена разлика се дължи на факта, че все още до 2012г. голяма част от предприятията, присъединени на средно напрежение, получават електрическа енергия по регулирани цени от КС.

На този фон КЗК установява следните конкурентноправни проблеми, които в различна степен засягат цялата вертикална структура на разглеждания стопански отрасъл.

По отношение на производство на електроенергия:

1. Съществуването на квотен принцип на изкупуване на електроенергия за нуждите на регулирания пазар създава предпоставки за неравнопоставеност на пазарните участници на ниво производство.
2. Дългосрочните договори за изкупуване на гарантирани количества електроенергия на фиксирана цена от определени производители влияят негативно на участието на пазара на останалите производители.
3. Липсата на реално функциониращ борсов пазар, където да се срещат търсенето и предлагането, представлява значителна пречка пред съществуването на условия на ефективна конкуренция не само на пазара за производство, но и за либерализирането на пазара като цяло.
4. Високата концентрация на пазарна сила в рамките на едно предприятие - БЕХ, е от естество да влияе върху развитието на конкуренция не само на пазара на производство, но и на свързаните с него пазари.

По отношение на преноса и разпределението на електроенергия:

Поради характера на преносните и разпределителните мрежи като съществени съоръжения, които не могат да бъдат икономически обосновано и ефективно дублирани, следва да се гарантира безпрепятственият достъп и присъединяване до въпросните мрежи, чрез прозрачна регулаторна процедура, която да осигурява равнопоставеност за всички заинтересовани страни.

Достъпът до мрежите е гаранция за отваряне на пазара, както на ниво търговия на едро, така и на ниво търговия на дребно с електрическа енергия, което от своя страна е съществено за осигуряването на възможност за крайния потребител да сменя доставичка си. В тази връзка е необходимо да се постигне и ефективно функционално разделение на мрежовите предприятия от снабдителните предприятия.

В националното законодателство, ЗЕ и към новоприетата Наредба за лицензирането са въведени всички мерки за осигуряване на независимост, предвидени в Третия енергиен пакет на ЕС. При все това е необходимо осъществяването на ефективен контрол за тяхното прилагане на практика. Това е от съществено значение за предотвратяването на възможностите икономическите групи, да се възползват от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. Според изискванията на третия енергиен пакет една от задачите на националния регулаторен орган е да следи дейността на вертикално интегрираното предприятие, така че да не може да се възползва от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. Следва да се има предвид, че независимо че третият енергиен пакет и ЗЕ (чл. 26, ал. 1, т. 26) предвиждат, че регулаторният орган (ДКЕВР) има задължение да наблюдава степента на ефективност на отваряне на пазара и конкуренцията в сектора на едро и на дребно и да следи за нарушаване или ограничаване на конкуренцията, то това задължение е съпроводено с възможността да отнася подобни случаи до органа по конкуренция (КЗК). Именно това сътрудничество е предвидено и в ЗЕ (чл. 21, ал. 6 от ЗЕ), тъй като преносните и разпределителните предприятия, които осигуряват услуга от обществен интерес и които имат господстващо положение на пазара по смисъла на ЗЗК, се подчиняват на неговите разпоредби (чл. 71 от ЗЕ) и съответно разглеждането на тяхното поведение може да попадне в обхвата на правомощията на Комисия за защита на конкуренцията.

По отношение на достъпа до преносната и електроразпределителната мрежи, отделно от контрола, който ДКЕВР осъществява във връзка със спазването на реда и условията за присъединяване и за достъп, предвидени в съответните нормативни актове, необоснованите откази за присъединяване или достъп до мрежата са от естество да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, като увредят структурата на пазара чрез отслабване или елиминиране на конкуренцията на засегнатия пазар. Причина за това е, че мрежата представлява съществено съоръжение и че достъпът до нея е необходима предпоставка за осъществяване на дейност на свързаните пазари, като например „пазара за производство на електроенергия“. Преносът на електроенергия през преносната мрежа, както и достъпът до преносната мрежа са дейности, при които едно единствено дружество предлага съответната услуга, като задоволява в цялост нуждите на пазара, т.е. притежава 100 % пазарен дял именно поради наличието на съществено съоръжение - преносната мрежа.

По отношение на снабдяването и доставката на електроенергия

По отношение на снабдяването и доставката на ел. енергия са установени проблеми най-вече във връзка с развитието на търговията по свободно договорени цени и упражняването на правото на всеки потребител свободно да избира доставчик на електрическа енергия, които са и основна предпоставка за постигане на пълно либерализиране на пазара.

С оглед на трудностите, които възникват към настоящия момент при „смяна на доставчик на електрическа енергия“, е необходимо да се подчертае липсата на унифицирани Правила за търговия с електрическа енергия, които да уредят и улеснят необходимото недискриминационно протичане на разглеждания процес.

Във връзка с процедурата, условията и администрирането на процеса по смяна на доставчик, в КЗК има образувано производство (КЗК-305/554/2013г.) за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК и чл. 101 и 102 от ДФЕС от страна на „ЧЕЗ България” ЕАД, „ЧЕЗ Електро България” АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, “ЧЕЗ Трейд България” ЕАД, „ЕВН България“ ЕАД, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, „ЕВН Саут Истърн Юръп” ЕАД, „Енерго-про продажби“ АД, „Енерго-про мрежи“ АД, „Енерго-про България трейдинг“ ЕАД, „Енерго-про енергийни услуги“ ЕООД, както и Сдружение „Асоциация на търговците на електроенергия в България” и Сдружение „Институт за енергиен мениджмънт”.

Като следващ проблем за конкуренцията на пазара изпъква участието на преносния оператор и крайните снабдители на пазара на снабдяване по регулирани цени и на пазара на снабдяване по свободно договорени цени (в ролята на доставчицик от последна инстанция). Явяването на преносния оператор и крайните снабдители на пазара на снабдяване по регулирани цени и на пазара на снабдяване по свободно договорени цени, т.е. в двойно качество, изисква нормативни гаранции за предотвратяване поставянето на същите в привилегировано положение единствено в резултат от особената им позиция на пазара.

Броят на лицензираните търговци на електроенергия по свободно договорени цени и броят реално опериращи на пазара търговци значително се разминават, т.е. много от търговците, въпреки направените първоначални инвестиции (до издаване на лицензията), не оперират реално на този пазар, което задържа развитието на конкурентната среда в сектора. Посочената тенденция е свързана с:

• изискванията за упражняване на дейност, някои от които представляват съществена финансова бариера за навлизане на пазара;
• значително нарастващ брой на лицензираните търговци, без да е налице увеличаване на количествата електрическа енергия, планирани за продажба по свободни договорени цени;
• несъвършенство на тръжните процедури за продажба на електрическа енергия от производител, които ограничават възможностите на търговците за търсене и предлагане на стоката.

                     

Друг проблем за развитието на конкурентната среда на пазара на търговия с електрическа енергия по свободно договорени цени е липсата на прозрачна и точна процедура за смяна на доставчика от крайни клиенти. За разлика от разписаното в Директива 2009/72/ЕС към момента са налице няколко пречки, които затрудняват процеса на смяна на доставчик от крайни клиенти:

• Липсва информираност на клиентите за възможността за смяна на доставчика на електроенергия, която съгласно Директивата се дължи на клиента от крайния снабдител;
• Налице са технически пречки, които се състоят в изискването за почасово планиране на потреблението, с цел крайният потребител да може да подава прогнозните стойности за електроенергия на своя доставчик, на база на които да закупува енергията. Това е причината за смяна на доставчика на свободния пазар да се монтират специални средства за търговско измерване. Този проблем съществува, особено при битовите клиенти, тъй като с оглед техния голям брой, смяната на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителните дружества, които следва да извършат големи инвестиции;
• За да може да предложи цена на електроенергия от страна на търговеца, крайният клиент следва да се снабди със „стандантизиран товаров профил”, а именно - история на потреблението му. Непредоставянето или затрудненият достъп до тази информация се явява съществена пречка с оглед протичане на процедурата по смяна на доставчика. В същото време, съгласно Директивата, тази информация следва да се предоставя безвъзмездно и по желание на клиента от досегашния краен снабдител.

За приетия от КЗК Секторен анализ са информирани Министъра на икономиката и енергетиката и Народното събрание, които могат да предприемат подходящи мерки за подобряване на конкурентната среда.

---

[1] Представените данни не включват: обемите ел. енергия, реализирани от обществен доставчик /ОД/ към пряко присъединени към него клиенти за 2006 и 2007г., както и предоставените на ЕРП технологични количества ел. енергия за поддръжка на разпределителната мрежа, те не се съдържат в предоставената справка.