ЕК наказа 8
международни финансови институции с общо 1 712 468 000 € за
участие в тайно картелно споразумение на пазара на финансови деривати, обхващащ
европейската икономическа общност (EEA). Четири от тези институции са участвали
в картел, свързан с базовите лихвени индекси при валутата
на еврозоната, а шест от тях са участвали в един или
повече двустранни картели,
свързани с лихвените базови индекси при японската
йена. Подобни споразумения между конкуренти са
забранени по силата на чл. 101 от
Договора за функционирането на
Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 53 от Споразумението за ЕИП. И двете решения са приети по т.нар. settlement процедура, в
резултат на която Комисията е намалила глобите им допълнително с 10%. Въпреки
редукцията, това е най-голямата глоба, налагана от ЕК досега.
Вицепрезидентът на ЕК, Joaquín
Almunia, отговорен за политиката на конкуренция, каза по този повод, че „шокиращото
в скандала с LIBOR и EURIBOR е не само манипулирането на критериите, въз основа
на които се определят тези индекси, а и наличието на тайно споразумение между
банките, които се очаква да се състезават помежду си. Днешното решение изпраща
ясно послание, че Комисията е решена да се бори и да санкционира подобни
картели във финансовия сектор. Здравословната конкуренция и прозрачността са от
ключово значение за финансовите пазари, за правилното им функциониране и са в
услуга на реалната икономика, а не на интересите на малцина“.
Лихвените деривати
(като например споразумения за форуърд курсове, суапове, фючърси, опции и др.)
са финансови продукти, които се използват от банки или фирми за управление на
риска от промени в лихвените нива. Тези продукти се търгуват по целия свят и
играят ключова роля в световната икономика. Стойността им се определя спрямо
нивата на основните лихвени индекси Interbank Offered Rate London (LIBOR), който се използва за
различни валути, включително японската йена (JPY) или на Euro Interbank Offered
Rate (EURIBOR) за еврото. Тези индекси отразяват средната стойност на
котировките, подавани ежедневно от редица банки, членуващи в нарочна на група (panel
banks). Индексите отразяват цената на междубанковото кредитиране в дадена
валута и служат като основа за различни финансови деривати. Инвестиционните
банки се конкурират помежду си в търговията с тях. Нивата на тези референтни котировки
могат да повлияят или на паричните потоци, които банката получава от
контрагента си, или на тези, които трябва да им плати съгласно договорите за
лихвени деривати.
Картел
при определяне на лихвените индекси при евро-дериватите (Euro interest rate
derivatives - EIRD)
Картелът е функционирал
между септември 2005г. и май 2008г. Участниците в него са
Barclays, Deutsche Bank, RBS и Société Générale. Споразумението е било насочено
към манипулиране на нормалния курс на ценообразуващите елементи при горните
индекси. Различните банки са обсъждали помежду си какви данни ще подават за
изчисляване на индекса EURIBOR, както и техните търговски и ценови стратегии
при валутната търговия.
Разследването на ЕК
започна с неочаквано претърсване през октомври 2011г. и е било провокирано от
сигнал на Barclays, която е разкрила съществуването на кратела. Благодарение на
това и защитата, която е получила по от европейската Програма Leniency, тази
банка е освободена изцяло от санкция. От друга страна санкциите на Deutsche
Bank, RBS и Société Générale са били намалени, отново в рамките на Програмата Leniency,
заради съдействието, което се оказали по време на разследването. Всички банки
са получили още 10% намаление на санкциите поради това, че са признали
участието си в картела в рамките на процедура по уреждане на случая (settlement
procedure).
В рамките на същото разследване е налице производство и срещу Crédit Agricole,
HSBC и JPMorgan, които обаче са отказали да признаят вината си и разследването
срещу тях продължава и в момента по стандартната процедура.
Картел
при определяне на лихвените индекси при деривати свързани с йената (The cartels
in Yen interest rate derivatives - YIRD)
В този сектор Комисията
е разкрила 7 различни двустранни споразумения с продължителност между 1 и 10
месеца в периода между 2007 – 2010г. Нарушението включва обсъждане между
банковите дилъри на някои данни подавани за определянето на JPY LIBOR. В някои
случаи дилърите са обменяли помежду си и чувствителна търговска информация
относно търговските си позиции и бъдещите данни за JPY LIBOR. В един от
случаите данните са засягали и Euroyen TIBOR (Tokyo interbank offered rate).
Участници в този картел са UBS, RBS, Deutsche Bank, Citigroup и JPMorgan.
Брокерът RP Martin е улеснил едно от нарушенията, като използвал контактите си
с редица банки от панела, отговорен за JPY LIBOR, които не са участвали в
нарушението, с цел да се повлияе на техните данни подавани за JPY LIBOR.
Процедурата е открита
през 2013г. В този случай пълен имунитет от санкция е получила UBS, която е
разкрила пред ЕК наличието на този картел и механизма, по който е действал, а
именно чрез двустранни споразумения. Намаление на санкциите за активно
съдействие при разследването са получили Citigroup, Deutsche Bank, RBS и RP
Martin. На дружествата е предоставена допълнителна редукция на глобите от 10% за
признаване на нарушението в рамките на settlement процедурата.
Определяне
на глобите
Размерът на наложените
глоби е определен съгласно Указанията на ЕК от 2006г. (2006 Guidelines on
fines) като за основа са взети оборотите на банките от продажба на продуктите,
засегнати от нарушението, в рамките на европейското икономическо пространство.
Отчетна е сериозността на нарушенията, които по своя характер са едни от
най-тежките, географския им обхват, както и тяхната продължителност.
За картела при
определяне на лихвения индекс EURIBOR
|
Нарушител
|
Продължителност на нарушението
|
Намаление по Програмата Leniency
(%)
|
Глоба (€)
|
|
Barclays
|
32 месеца
|
100%
|
0
|
|
Deutsche
Bank
|
32 месеца
|
30%
|
465 861
000
|
|
Société
Générale
|
26 месеца
|
5%
|
445 884
000
|
|
RBS
|
8 месеца
|
50%
|
131 004
000
|
Barclays получава пълно
освобождаване от санкция за това че доброволно разкрива съществуването на
картела. По този начин банката избягва глоба в приблизителен размер на € 690 млн.
за участието си в нарушението.
За картела при
определяне на лихвения индекс JPY LIBOR
|
Нарушител
|
Продължителност на участието в
всяко едно от нарушенията
|
Намаление по Програмата (%)
|
Глоба(€)
|
|
UBS (5
infringements)
|
1 месец, 8
месеца, 5 месеца, 10 месеца, 1 месец
|
100% за
всички нарушения
|
0
|
|
RBS (3
infringements)
|
8 месеца,
5 месеца, 3 месеца
|
25% за
едно нарушение
|
260 056
000
|
|
Deutsche
Bank (2 infringements)
|
10 месеца,
2 месеца
|
35%, 30%
|
259 499
000
|
|
JPMorgan
(1 infringement)
|
1 месец
|
79 897 000
|
|
|
Citigroup
(3 infringements)
|
1 месец, 2
месеца, 3 месеца
|
35%, 100%,
40%
|
70 020 000
|
|
RP Martin
(1 infringement)
|
1 месец
|
25%
|
247 000
|
UBS, RBS, Deutsche
Bank, JPMorgan, Citigroup и RP Martin са участвали в едно или няколко нарушения
на европейските правила за конкуренция. UBS получава пълно освобождаване от
санкция за това, че разкрива съществуването на картела като по този начин
избягва глоба в приблизителен размер на € 2.5 млрд. за участието си в 7
нарушения. Citigroup получава пълно освобождаване за едно от нарушенията, в
които е участвала, избягвайки санкция от близо € 55 млн.
Засегнати
от нарушението пазари
Дериватите представляват
договори, търгувани на финансовите пазари, които се използват за прехвърляне на
риск. Те служат като застрахователен механизъм срещу движението на цените и
намаляване на волатилността на паричните потоци на компаниите, което от своя
страна води до по-надеждни прогнози, по-ниски капиталови изисквания и по-висока
производителност на капитала. През последните години дериватите са се
превърнали в основен стълб на международната финансова система и са незаменим
инструмент за управление на риска и за инвестиционни цели.
Най-често използваните
основни деривати, базирани на лихвени индекси са: споразумения за форуърд
курсове, лихвени суапове, опции за лихвени проценти и фючърси на лихвени
проценти. Тези деривати могат да се търгуват на извънборсовия пазар (OTC), или,
в случая на лихвени фючърси, при търгуване на валути. Стойността на дериватите
е свързана с основния лихвен процент.
Засегнатият продукт при
т.нар. картел EIRD са евровите лихвени индекси свързани с EURIBOR и/или EONIA (Euro
Over-Night Index Average). Продуктите засегнати от втория картел са лихвените индекси
на японската йена, свързани с LIBOR JPY (а при едно нарушенията и с Euroyen
TIBOR).
Индексите EURIBOR, JPY
LIBOR и Euroyen TIBOR се ползват като бенчмарк лихвени индекси, предназначени
да отразяват цената на междубанковото кредитиране в евро или японски йени. Тези
показатели са широко използвани на международните парични пазари и се основават на индивидуалните котировки на
съответните банки, включени в панелите, които ежедневно се подават за съответно изчисляване. Разкритията на тези
картели накарах ЕК да предложи на 18 септември 2013г. регулация върху
използваните при финансовите инструменти и договори бенчмаркови индекси като LIBOR
или EURIBOR. Планираните мерки целят да възстановят доверието в тези
инструменти след скандала с манипулирането на горните индекси.
Същност
на settlement процедурата пред ЕК
Двете решения на ЕК са
първите разкрити картели във финансовия сектор след началото на кризата от
2008г. Антитръстовото правоприлагане е основен приоритет на ЕК особено във
финансовия сектор. Двете решения са поредния (осми и девети) случай на
прилагане на т. нар. settlement процедура, след нейното въвеждане през юни
2008г.
Двата казуса са едни от
най-бързо разрешените по тази процедура и разкриват пълния й потенциал за
постигане на ефективни резултати.
Settlement процедурата изисква компаниите, участвали в картел,
да признаят нарушението и отговорността си за него. Процедурата се основава на Регламент
1/2003 и позволява на Комисията да прилага опростена процедура като по този
начин съкращава продължителността на разследването. Това е от полза за
потребителите и данъкоплатците, тъй като намалява административните разходи; подобрява
антитръстовото правоприлагане, тъй като освобождава ресурси за разследване на
други спорни казуси; и в полза на компаниите, които получават по-бързо
приключване на процедурите срещу тях, както и намаляване на размера на глобите им
с 10%.
Settlement процедурата
се различава от процедурата за поемане на задължения (commitment decision):
- при постановяване на settlement decision
ЕК установява нарушение и изисква от страните да признаят вината си, докато при
commitment decision преписката приключва без установяване на нарушение и
признаването на вина не е задължително. Достатъчно е страните да са предприели
необходимите адекватни и пропорционални мерки за преустановяване на съответното
поведение и отстраняване на негативните последици от него;
- при settlement
decision се изисква страните да преустановят досегашното си поведение,
представляващо нарушение, докато при
commitment decision страните поемат ангажимент за бъдещото си поведение
и за това, че то ще съответства на правилата за конкуренция;
- settlement процедурата
е приложима единствено при картелни казуси, докато процедурата за поемане на
ангажименти (commitment) може да се приложи при всички антитръстови случаи.
Процедурата settlement
се различава и от съдебните споразуменията (Plea bargain), представляващи
разрешена от закона писмена сделка между обвиняемия и обвинителя, при която
обвиняемият (подсъдимият) признава вината си в замяна на преустановяване на
съдебното дирене, което ако продължи евентуално може да доведе до установяване
и на по-тежко престъпление. В контекста на конкурентното право при settlement
процедурата ЕК трябва да покаже на страните, че разполага с достатъчно
доказателства за постановяване на окончателно решение и трябва да им предяви
твърдение за извършени нарушения (statement of objection).
Особености на процедурата
Когато страните се
убедят в способността на Комисията да приеме окончателно решение за извършени
нарушения, те могат доброволно да признаят участието си в картела и своята
отговорност за това. От своя страна ЕК трябва да се убеди, че е налице общо
разбиране между всички ответни страни, приемане на установените от нея факти
както и всички останали твърдения повдигнати в statement of objection.
Това в известна степен дава гаранция на ЕК, че страните няма в последствие да
обжалват приетото от нея решение, следователно случаят ще приключи окончателно.
Следва обаче да се уточни, че тази възможност не се преклудира и всяко
дружество, което е приело процедурата за уреждане на случая, има право след
това да обжалва крайното решение на ЕК пред Съда Първа инстанция.
Нарушителите не могат
да „преговарят“ с Комисията относно наличието на установените от нея нарушения
и размера на наложените им санкции. За да стимулира обаче тази форма на
сътрудничество от страна на компаниите, ЕК гарантира максимално бързо
приключване на случая и допълнително намаляване на санкциите им. Освен това в
рамките на тази процедура страните биват изслушвани, при което становищата им
оказват влияние върху крайното решение и мотивите на Комисията.
Всяко заинтересовано
дружество може да заяви пред ЕК желанието си за прилагане на settlement процедурата и това е възможно на
всеки един етап от производството, дори още след извършване на претърсването.
Но единствено Комисията решава кой картелен казус е подходящ за прилагане на
тази процедура. При преценката си за това ЕК се ръководи от редица фактори.
Ответните страни в процедурата обаче не са задължени да я приемат, нито да
влязат в подобна дискусия, така че до постановяване на settlement решение може
да се стигне само при изричното съгласие на страните за това. Самите дискусии
могат да започнат едва когато ЕК е събрала достатъчно доказателства,
анализирала ги е и е готова да повдигне обвинение. За целта тя отправя
предложение към ответните страни и те писмено трябва да заявят готовността си
за прилагане на settlement в определен срок. При наличие на съгласие Комисията
отваря възможност за дискусии преди окончателно да е изготвила твърдението си
за извършени нарушения (statement of objection).
По време на разговорите се обсъждат установената от ЕК фактическа обстановка,
тежестта и продължителността на нарушенията и индивидуалното участие в картела
на всяко предприятие. На обсъждане се подлагат и предвижданите от Комисията
санкции и всички възможни смекчаващи или утежняващи отговорността
обстоятелства. Дискусиите се водят на базата на събраните от ЕК доказателства и
всяка страна може да поиска достъп до неповерителните им версии, както и срок,
в рамките на който да ги обсъди и прецени тяхната достоверност, пълнота и надеждност
за установяване на нарушението. Страните в производството и техните законни
представители нямат право да разкриват на трети лица съдържанието на разговорите,
проведени с представители на Комисията, нито документите, до които са имали
достъп. Нарушението на това правило може да представлява утежняващо отговорността
обстоятелство, което да доведе до увеличаване на глобата.
След като страните се
убедят, че ЕК притежава достатъчно силни доказателства, те получават срок, в
който да изразят формално съгласието си с приемане на окончателно решение за
уреждане на спора (settlement submission). То се изготвя в съответствие със
специален формуляр изготвен въз основа на резултатите от проведените дискусии.
При всички положения страните трябва безусловно да признаят участието си в
нарушението и да заявят ангажимент за придържане към settlement процедурата,
включително и по отношение размера на глобите, които ще им бъдат наложени, още
преди да получат окончателните твърдения за извършено нарушение.
В случай, че ЕК не
отрази в твърденията си за извършено нарушение или в крайното решение,
постигнатите със страните резултати по време на разговорите, то тогава
направените от тях признания или изявления се считат за оттеглени и не могат да
бъдат използвани срещу тях. Нещо повече, съответните страни могат да оспорят
заключенията на ЕК в рамките на административната процедура.
Програмата Leniency
стимулира доброволното разкриване на съществуването и/или участието в картел,
както и предоставянето на доказателства, които улесняват доказването му.
Намаляването на санкциите по тази програма е различно за всяко предприятие и
зависи от момента, в който е извършено доброволното съдействие и важността на
предоставената информация и доказателства. Така че Програмата Leniency
представлява инструмент за събиране на доказателства, докато settlement
процедурата е насочена към бързото, ефективно и окончателно приключване на
разследването. Освен това при тази процедура на всички страни се предоставя
един и същ размер на намаление на санкцията – 10%, тъй като приносът им към
бързото и ефективно приключване на случая е еднакъв.
Други казуси, по които
ЕК е прилагала settlement процедура:
Картел между 10
производители на запаметяващи чипове (DRAMS)
използвани за компютри и сървъри – обща санкция: € 331 273 800
Картел между 6
производители на храни за животни със съдържание на фосфат – обща санкция: €175
647 000
Картел между Procter & Gamble, Unilever и Henkel
във връзка с производството на прахове за пране – обща санкция € 315 200 000
Картел между 4
производители на катоднолъчеви тръби с приложение в мониторите и телевизорите
като кинескоп – обща санкция € 128 000 000
Картел между 4
производители на охлаждащи компресори за хладилници, фризери и вендинг машини –
обща санкция € 161 198 000
Картел между 3
производители на водни помпи, влагани в системи за отопление и охлаждане, както
и в канализационни системи - обща санкция € 13 661 000
Картел между 5
производители на електропроводници за автомобилната индустрия – обща санкция €
141 791 000.
Няма коментари:
Публикуване на коментар