КЗК не споделя
следващото възражение на жалбоподателя, че е практически невъзможно един и същи
изпълнител да изготви проектиране на ИОУП (изменение на общия устройствен план)
и екологичната оценка към него. Развива довода, че е нормативно необосновано и
нецелесъобразно възлагането им на един и същи изпълнител, тъй като екипът,
изготвящ екологичната оценка следва да провери дали няма потенциални конфликтни
точки между целите и задачите на проекта на ИОУП и екологичните цели.
Съгласно приложимите
нормативни разпоредби, дейността по изготвяне изменението на
устройствен план и тази по извършване на екологична оценка са свързани,
като екологичната оценка е част от устройствения план (чл. 127, ал.
7 от ЗУТ),
а съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2,
т. 1 от Наредба за
условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми
(Наредбата), екологичната оценка се извършва едновременно с изготвянето на
плана или програмата и становището по нея. Съобразно чл. 83, ал. 1
и 2
от Закона за
опазване на околната среда (ЗООК), екологичната оценка се възлага от
възложителя на плана или програмата на колектив от експерти с ръководител, като
ръководителят и членове на колектива могат да са български и чуждестранни
физически лица, които притежават образователно-квалификационна степен
„магистър". Ръководителят и членове на колектива трябва да декларират
обстоятелствата по чл. 83, ал. 4 от ЗООК, включително, че не са лично
заинтересувани от реализацията на съответния устройствен план. Съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредбата, експертите не са лично заинтересувани, когато: - не са
възложител на плана/програмата; - не са свързани лица по смисъла на § 1 от допълнителните
разпоредби на Търговския
закон или не са в трудово, гражданско или служебно правоотношение с
възложителя на плана или програмата; - не са в трудово, гражданско или служебно
правоотношение с компетентните органи по чл. 10
ЗООС;
- не са членове на комисията/експертния екологичен съвет по чл. 5 или на ВЕЕС
по чл. 12, ал.
1, т. 1 ЗООС.
От горното е видно, че не съществува забрана дейността по изготвяне
изменението на устройствен план и тази по извършване на екологична оценка да се
съвместяват от един изпълнител стига да не са лично заинтересовани от
изпълнението на съответния план. В разглежданата процедура възложителят
е указал всеки участник да предвиди и докаже наличието на екип от експерти,
като една част от тях ще осъществяват дейностите по изменение на ОУП, а друга
част ще извършат дейностите по Екологичната оценка. Към екипа от експерти за
извършване на екологичната оценка са посочени и конкретни условия, на които
същите да отговарят. Никъде не е предвидено двете дейности да бъдат извършени
от едни и същи физически лица, както приема жалбоподателят. Същевременно в
одобрената документация - образец 14, възложителят е предвидил подаването на
декларация със съдържание, възпроизвеждащо разпоредбите на чл. 83, ал. 4
от ЗООС
и на чл. 16, ал. 1
от Наредба за
условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми
(т. 5 от фактите). С оглед на това следва извода, че така поставените
изисквания не са в нарушение на приложимите закони и наредби и е допустимо проекта
за изменение на ОУП и ЕО да се извършат от един участник, който може както да е
самостоятелно юридическо лице, така и да е обединение от няколко такива. (Решение № 1183 от 12.09.2014 г. на КЗК)
Жалбоподателят твърди,
че в състава на журито са включени арх. Емил Стоянов и проф. ландш. арх. Пенчо
Добрев, които не са официални представители на Камарата на архитектите в
България. Твърдението отговаря на установените факти. Видно от представеното от
жалбоподателя писмо, изхождащо от КАБ, двете лица не са номинирани от Камарата
като журьори в обжалвания конкурс. Това обаче не означава, че е допуснато
нарушение на нормативните изисквания.
В настоящия случай са
приложими нормите на чл. 99 от ЗОП и чл. 39
от Наредбата за
провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.
Съобразно изискванията на чл. 99, ал. 1-3
от ЗОП,
за разглеждане и класиране на проектите възложителят назначава жури, което се
състои най- малко от петима членове, които трябва да отговарят на изискванията
на чл. 35. Текстът на ал. 3
на чл.39
на НПКУПИП
гласи, че в състава на журито като членове могат да се включват номинираните от
съответните организации по чл. 4, според който при организирането и
провеждането на конкурси за проект възложителите могат да взаимодействат със
Съюза на архитектите в България, с Камарата на архитектите в България, с
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и с други професионални
или браншови организации, имащи отношение към определената с конкурсната
програма задача. В чл. 39 от Устава на КАБ е записано, че на територията на
страната се учредяват регионални колегии, в които членуват лицата по постоянен
адрес. Те упражняват всички дейности на Камарата в съответствие със Закона за
камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и
Устава в изпълнение на решенията на Общото събрание и Управителния съвет.
Регионалните колегии притежават компетентност за упражняване на правомощията
си, изброени в чл. 40 на устава в съответния регионален обхват. Никъде
в ЗОП или в
НПКУПИП не съществува норма, задължаваща възложителя да поиска излъчване на
официални представители на съсловните организации от централния управляващ
орган.
В разглежданата
хипотеза, предвид факта, че Парк „Борисова градина“ се намира на територията на
гр. София, възложителят е предпочел да използва членове на Софийска регионална
колегия на КАБ, което е логично и обосновано, тъй като същите притежават
по-детайлна информация относно спецификата на обекта. Председателят на
Регионалната колегия София - град към КАБ е направил предложение за включването
на арх. Емил Стоянов и ланд. арх. Пенчо Добрев като редовни членове на журито и
в тази връзка възложителят законосъобразно е назначил същите в журито. (Решение № 812 от 15.10.2015 г. на КЗК)
Довода, че арх. Ат.
Ковачев е изготвил становище по докторантурата на гл.ас.ландш.арх. Веселин
Рангелов и в тази връзка има отношения и частен интерес между двамата, КЗК
счита за неоснователен. Определение на понятието „частен интерес“ се
съдържа в чл. 2, ал. 2
от ЗПУКИ
и това е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален
характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица,
включително всяко поето задължение. Визираната норма е относима единствено за
лицата, заемащи публична длъжност, а това са изрично изредените в чл. 3
от ЗПУКИ.
Измежду тях не попадат лицата, назначени като преподаватели във висшите учебни
заведения, какъвто е ландш. арх. Веселин Рангелов, член на журито.
С допълнително становище,
представено на 14.10.2015г., „АРХКОН“ ЕООД навежда довода, че проф. д-р арх.
Ат. Ковачев е рецензент в конкурса за кандидатурата на доц. д-р арх. Борислав
Борисов за професор по териториално и ландшафтно устройство и градоустройство
към „Висше строително училище Любен Каравелов- София“. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно чл. 121, ал.
2, т. 5 от ЗОП,
един от задължителните реквизити на жалбата е посочване на оплакванията срещу
обжалвания акт на възложителя, а според чл. 122а, ал.
1 от ЗОП
проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал.
5 и 7
от ЗОП.
От посочените норми следва изводът, че КЗК дължи произнасяне само по заявените
такива в първоначалната жалба, а не извън нея в допълнителни жалби, писмени
становища, писмени бележки или писмени защити поради факта, че същите безспорно
са направени след изтичането на десетдневния срок и са преклудирани. С оглед
изложеното твърдението за свързаност между проф. д-р арх. Ат. Ковачев, участник
в първопремирания проект, и доц. д-р арх. Борислав Борисов- член на журито в
оспорваната процедура, е процесуално недопустимо и не следва да се обсъжда. (Решение № 812 от 15.10.2015 г. на КЗК)
Неоснователно е
твърдението на "Г-2" ООД, гр. София, че поставените изисквания в
т.2.1. от Конкурсната програма, касаещи проектите на участниците в процедурата,
са неясно формулирани и предпоставят субективизъм при оценяването.
Поставените в т.2
„Техническо задание" от Конкурсната програма общи изисквания към
проектите, а именно: - подточка 2.1.1) да бъде предвидено използването на
висококачествени материали и прилагане на съвременни технологии за серийно
производство; подточка 2.1.2) да бъде гарантирана защита от корозия на всяка
метална част; и подточка 2.1.3) начина на закрепване да бъде с минимални намеси
върху покритието на терена, в съответствие с вида на настилката и дизайна на
съоръжението. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че вида на
процедурата е открит конкурс за проект, целта на който е възложителят да
разгледа и оцени идейни предложения за ново обзавеждане на градската среда,
т.е. поставените
изисквания не следва да бъдат зададени с точни параметри, за да не ограничат
иновационните решения на участниците в процедурата. Поради което, не
може да бъде прието твърдението на жалбоподателя, че цитираните изисквания могат
да доведат до субективизъм при оценяването на предложените проекти, тъй като
точното задаване на посочените изисквания от страна на възложителя, би
ограничило идейните предложения на участниците и би било в противоречие с целта
на процедурата. КЗК счита също, че оспорените от жалбоподателя изисквания не са
заложени по начин, който да противоречи на основните принципи посочени в чл. 2 от ЗОП, тъй като се
отнасят до всички кандидати/ участници в процедурата, т.е. нямат
дискриминационен елемент, не навеждат към определен производител, марка или
модел на продукта, по отношение на материалите, които следва да бъдат заложени
при изпълнение на проекта.
Твърдението, че
посоченото в подточка 2.1.2) от Конкурсната програма изискване - да бъде
гарантирана защита от корозия на всяка метална част, не оказва какъв вид
гаранция се има предвид и за какво време да е валидна, КЗК счита за неоснователно.
Цитираното изискване не поставя ограничение, а дава възможност всеки участник
да посочи в проекта си, какъв вид материали ще използва, каква гаранция ще даде
за съответното покритие срещу корозия. Тоест, цитираното изискване не следва да
се разглежда като неясно зададено от възложителя, а като даващо възможност на
участниците да предложат конкретни параметри на проектното си предложение. (Решение № 359 от 31.03.2010 г. на КЗК)
Неоснователна е
претенцията на жалбоподателя за неяснота в проекта, по отношение на поставеното
изискване в подточка 2.2.4) от Конкурсната програма - павилионите да могат
бъдат захранени с електрически ток и вода. Възложителят цели в предложените
проекти да бъде предвидена възможност за въвеждане на захранване с ток и вода,
т.е. проектното предложение следва да съдържа ВиК част и ел. част. В тази
връзка, КЗК не счита, че е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота по
отношение на поставеното изискване, тъй като предмет на поръчката не е
доставка или изработка на павилиони, за които може да се изиска или да не изиска
захранване с вода и ел. енергия, а проект за такъв, поради което,
възложителят правилно е ползвал термина „да могат да бъдат захранени с
електрически ток и вода", а не „да бъдат захранени с електрически ток и
вода".
На следващо място,
жалбоподателят излага твърдение, че в точка 2.3.1) от Конкурсната програма,
възложителят обвързва проекта за маси, с артикули, които ще се продават. Видно
от представените по преписката данни, в точка 2.3.) от Конкурсната програма
възложителят е записал, че проектите за маси и мобилни търговски съоръжения
трябва да отговарят на следните изисквания: - 2.3.1.) Да бъдат предназначени за
- акционни стоки / маси за коледни, великденски украшения, мартеници и др./ и
сезонни стоки / каравани, колички и др. за бърза закуска, сладолед, ядки,
сокове и др./. Така изложеното твърдение, КЗК счита за несъстоятелно, тъй като изискването,
се отнася до всички участници в процедурата, т.е. няма ограничителен
елемент и не противоречи на основните принципи посочени в чл.2 от ЗОП. Същевременно, в
оперативната самостоятелност на възложителя е да определи, в зависимост от
нуждите на Столична община, с какво конкретно предназначение следва да са
изготвените проекти за маси и мобилни търговски съоръжения, което от
друга страна не касае законосъобразността на обжалваното решение за откриване
на процедурата, предмет на настоящото производство. (Решение № 359 от 31.03.2010 г. на КЗК)
Твърдението, че
изискването в т. III.1.2. „Основни финансови условия и начин на плащане"
от обявлението е незаконосъобразно, тъй като от него не става ясно чия е
собствеността на изработения инвестиционния проект, КЗК счита за
основателно. В горепосоченото изискване е записано, че ако в срок до 12 месеца
от датата на предаване на изработените материали и приемането им от възложителя
не бъде подписан договор с Управляващия орган за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ, възложителят ще изкупи изработения инвестиционен проект по
обявената от изпълнителя цена в ценово предложение и съгласно условията на
договора. При отказ от страна на възложителя да изкупи изработения
инвестиционен проект, същият ще бъде върнат на изпълнителя за покриване на
направените разноски. Следва да се отбележи, че при така заложеното условие не
става ясно дали в действителност изработеният инвестиционен проект от страна на
изпълнителя ще бъде изкупен, тъй като от една страна се посочва, че ако не бъде
подписан договор с Управляващия орган за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ, възложителят ще изкупи изработения инвестиционен проект по обявената от
изпълнителя цена в ценовото предложение и съгласно условията на договора, но от
друга страна се изтъква, че е възможна хипотезата, при която възложителят да
откаже да го изкупи, при което същият ще бъде върнат на изпълнителя. В този
смисъл имайки предвид горното се налага извод, че де факто липсват осигурени средства за
финансирането на предмета на поръчката, което е недопустимо за откриването на
същата. КЗК приема също така, че сключването на договор за безвъзмездна
финансова помощ с Управляващия орган от друга страна не означава, че
възложителят автоматично ще получи договорената сума по договора. Сумата по
договор за безвъзмездна финансова помощ се превежда от Управляващия орган на
възложителя, едва след като се изпълни предмета на поръчката и се верефицират
разходите. Следователно, за да се открие горепосочената поръчка е
необходимо преди това възложителят да разполага със средства за финансирането й,
като е незаконосъобразно да се открие същата, като се заложи в обявлението и в
документацията противоречиво условие относно това дали при изпълнение предмета
на поръчката - изработването на инвестиционен проект, същият ще бъде изплатен
на изпълнителя. (Решение № 1770 от
20.12.2011 г. на КЗК)
В случая следва да се
отчета факта, че обжалваната обществена поръчка е ограничен конкурс за идеен проект
с присъждане на награди. В тази връзка възложителят надлежно е заложил
в Обявлението за откриване на обжалваната обществена поръчка и в конкурсната
програма общия награден фонд както и разпределението му за първа, втора и трета
награда. В конкретния случай обаче се е стигнало до ситуация, която не е
регламентирана нито в ЗОП,
нито в конкурсната програма на възложителя, а именно на първо място с еднакъв
брой точки са класирани два идейни проекта. Журито е действало в условията на
оперативна самостоятелност и като целесъобразно е дало предложение на
възложителя на двата проекта, класирани на първо място, да бъде дадена равна
награда в занижен размер от 45 000 лв., втора награда да не бъде присъждана, а
на участника, класиран на трето място да бъде дадена награда в занижен размер
от 10 000 лв. КЗК счита предприетите от журито действия за правилни, тъй като
журито има право на преценка по целесъобразност, стига разпределените награди
да са в рамките на предварително определения награден фонд. В този смисъл, ако
жалбоподателят счита, че е ощетен, то тогова и класираните на първо място две
дружества биха могли да претендират, че са ощетени, тъй като за първа награда
първоначално са били предвидени 50 000 лв., които не са присъдени на нито един
от двата класирани на първо място проекта. Следва да се има предвид, че това
предложение на журито, което е възприето изцяло от възложителя в обжалваната
заповед не оказва влияние на законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт, тъй като процедурата е спазена, а именно в размера на
предварително заложения награден фонд, съгласно независимата преценка на
журито, награди са присъдени. Наградените идейни проекти, съгласно конкурсната
програма стават собственост на възложителя и за възлагането на техническия и
работен проект ще бъдат поканени за участие всички класирани участници в
процедура съгласно чл. 90, ал. 1,
т. 7 от ЗОП.
Присъждането
на награди финализира процедурата на ограничения конкурс за идеен проект, но
следва да се има предвид, че самият размер на наградите не оказва влияние върху
законосъобразността на получените точки, съответно и на законосъобразността на
класирането на идейните проекти, а е следствие от тях. Този факт води
до извода, че определянето на размера на наградите е извън фактическия състав
на самото класиране на проектите и предвид гореизложеното КЗК счита, че
размерът на присъдените награди в рамките на установения награден фонд от 100
000 лв. не оказва влияние върху законосъобразността на обжалваната заповед. (Решение № 751 от 23.07.2009 г.на КЗК)
Неоснователно според
КЗК е възражението на жалбоподателя, че се нарушава визата, заданието и указанията
за проектиране, в които изрично е казано да не се строи нов вход на сградата.
Съгласно подробно описаните факти точка 5.5. от Конкурсната програма гласи:
„Осигуряване на главния подход към залата откъм пл. „Княз Александър Батенберг
I" и необходимите в т.ч. и към бъдещия подземен паркинг допълнителни
преходи, връзки и подходи със съществуващата сграда". Точка 4.3. от Заданието за проектиране гласи:
проектът за новата пленарна зала да включва нова трактовка на главния вход
откъм площада с прилежащите му представително фоайе с каменно стълбище и
флангиращите фоайета и зали, за да се превърне той в основен вход за пленарната
зала с всички съпътстващи го пространства и обслужващи помещения. В
представения проект за ново входно пространство да бъдат предвидени
необходимите комуникационни връзки към новата пленарна зала и бъдещ подземен
паркинг в рамките на площадното пространство пред главния вход откъм пл. „Княз
Александър Батенберг I". От горецитираното става ясно, че с Конкурсната
програма и Заданието за проектиране се изисква входът за новата пленарна зала
да е от пл. „Княз Александър Батенберг I". Никъде не е изрично упоменато,
че съществуващият вход за сградата на Народното събрание откъм пл. „Княз
Александър Батенберг I" не може да бъде разширяван или променян. Дори
напротив - изисква се „нова трактовка на главния вход" и „ново входно
пространство". КЗК напълно споделя становището на вещото лице, че
действително във визата за проектиране, издадена от Главния архитект на София,
не е предвидено разширяване на съществуващия вход на сградата откъм пл. „Княз
Александър Батенберг I". Въпросният източен вход е една врата с размери
200/245 см според заснемането, приложено към конкурсните материали. Тя не би
била достатъчна като евакуационен изход за новопроектираната пленарна зала
съгласно чл.166 от Наредба 2 за Противопожарните строително-технически норми.
Съществуващият в момента вход не е пригоден и за достъп на хора в неравностойно
положение съгласно изискванията на Наредба 6/26.11.2003г. за изграждане на достъпна
среда в урбанизираните територии. Тези технически подробности не биха могли да
бъдат предвидени с визата за проектиране. КЗК счита, че идейният проект с мото
20091 не нарушава изискванията в Конкурсната програма и Заданието за
проектиране, касаещи входа на пленарната зала и в подкрепа на този извод е и
становището на вещото лице, че колкото до визата за проектиране, с оглед на
това, че съществуващият вход на сграда на Народното събрание откъм пл. „Княз
Александър Батенберг I" не би могъл да изпълнява функциите си и за новата
пленарна зала, би могла да бъде поискана виза за допълващо застрояване с
мотивирано предложение съгласно чл.41(2) от Закона за устройство на територията.
(Решение № 751 от 23.07.2009 г.на КЗК)
КЗК счита за неоснователно
твърдението на жалбоподателя относно незаконосъобразността на заповедта на
възложителя в частта по присъждане на наградите за ограничения конкурс за идеен
проект. Журито е препоръчало на възложителя да се присъдят две първи награди в
занижен размер от по 45 000 лв. втора награда да не се присъжда и трета награда
в занижен размер от 10 000 лв. Възложителят напълно е възприел това предложение
на журито и го е възпроизвел в Заповед № ОП 950-05-3/29.01.2009 г., с която на
основание чл.101, ал.6
от ЗОП
и протоколи 1, 2 и 3 от работата на журито е обявил класирането в ограничения
конкурс за проект:
В случая следва да се
отчета факта, че обжалваната обществена поръчка е ограничен конкурс за идеен
проект с присъждане на награди. В тази връзка възложителят надлежно е заложил в
Обявлението за откриване на обжалваната обществена поръчка и в конкурсната
програма общия награден фонд както и разпределението му за първа, втора и трета
награда. В конкретния случай обаче се е стигнало до ситуация, която не е
регламентирана нито в ЗОП,
нито в конкурсната програма на възложителя, а именно на първо място с еднакъв
брой точки са класирани два идейни проекта. Журито е действало в условията на
оперативна самостоятелност и като целесъобразно е дало предложение на
възложителя на двата проекта, класирани на първо място, да бъде дадена равна
награда в занижен размер от 45 000 лв., втора награда да не бъде присъждана, а
на участника, класиран на трето място да бъде дадена награда в занижен размер
от 10 000 лв. КЗК счита предприетите от журито действия за правилни, тъй като
журито има право на преценка по целесъобразност, стига разпределените награди
да са в рамките на предварително определения награден фонд. В този смисъл, ако
жалбоподателят счита, че е ощетен, то тогова и класираните на първо място две
дружества биха могли да претендират, че са ощетени, тъй като за първа награда
първоначално са били предвидени 50 000 лв., които не са присъдени на нито един
от двата класирани на първо място проекта. Следва да се има предвид, че това
предложение на журито, което е възприето изцяло от възложителя в обжалваната
заповед не оказва влияние на законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт, тъй като процедурата е спазена, а именно в размера на
предварително заложения награден фонд, съгласно независимата преценка на
журито, награди са присъдени. Наградените идейни проекти, съгласно конкурсната
програма стават собственост на възложителя и за възлагането на техническия и
работен проект ще бъдат поканени за участие всички класирани участници в
процедура съгласно чл.90, ал.1,
т.7 от ЗОП.
Присъждането на награди финализира процедурата на ограничения конкурс за идеен
проект, но следва да се има предвид, че самият размер на наградите не оказва
влияние върху законосъобразността на получените точки, съответно и на
законосъобразността на класирането на идейните проекти, а е следствие от тях.
Този факт води до извода, че определянето на размера на наградите е извън
фактическия състав на самото класиране на проектите и предвид гореизложеното
КЗК счита, че размерът на присъдените награди в рамките на установения награден
фонд от 100 000 лв. не оказва влияние върху законосъобразността на обжалваната
заповед. (Решение № 751 от 23.07.2009 г.на КЗК)
Доколкото критериите за
оценка са част от конкурсната програма, одобрена с решението за провеждане на
конкурс за проект, тяхната промяна към момента на оценка на конкурсните
предложения е недопустима. Липсата на указания за оценяване на проектите, не
може да бъде преодоляно и по реда на чл. 36а
от ЗОП,
доколкото визираната норма оправомощава възложителя да осъществява контрол
върху работа на комисията, но не и да извършва промяна на утвърдената конкурсна
програма. В случая не могат да се приемат и доводите на жалбоподателя, че по
отношение на методиката за оценка е неприложима разпоредбата на чл. 28, ал. 2
от ЗОП.
Съгласно чл. 96, ал.
2, т. 3 от ЗОП
конкурсната програма трябва да съдържа критериите за оценка на проекта, тяхната
относителна тежест и начина на определяне на комплексната оценка на проекта. В
глава осма Конкурс за проект от ЗОП липсва изрична
регламентация относно начина на определяне на критериите за оценка и в този
смисъл намират приложение общите правила за възлагане на обществените поръчки и
в частност чл. 28, ал. 2
от ЗОП.
(Решение № 1401 от 23.10.2013 г. на КЗК)
В случая следва да се
отчета факта, че обжалваната обществена поръчка е ограничен конкурс за идеен
проект с присъждане на награди. В тази връзка възложителят надлежно е заложил в
Обявлението за откриване на обжалваната обществена поръчка и в конкурсната
програма общия награден фонд както и разпределението му за първа, втора и трета
награда. В конкретния случай обаче се е стигнало до ситуация, която не е
регламентирана нито в ЗОП,
нито в конкурсната програма на възложителя, а именно на първо място с еднакъв
брой точки са класирани два идейни проекта. Журито е действало в условията на
оперативна самостоятелност и като целесъобразно е дало предложение на
възложителя на двата проекта, класирани на първо място, да бъде дадена равна
награда в занижен размер от 45 000 лв., втора награда да не бъде присъждана, а
на участника, класиран на трето място да бъде дадена награда в занижен размер
от 10 000 лв. КЗК счита предприетите от журито действия за правилни, тъй като
журито има право на преценка по целесъобразност, стига разпределените награди
да са в рамките на предварително определения награден фонд. В този смисъл, ако
жалбоподателят счита, че е ощетен, то тогова и класираните на първо място две
дружества биха могли да претендират, че са ощетени, тъй като за първа награда
първоначално са били предвидени 50 000 лв., които не са присъдени на нито един
от двата класирани на първо място проекта. Следва да се има предвид, че това
предложение на журито, което е възприето изцяло от възложителя в обжалваната
заповед не оказва влияние на законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт, тъй като процедурата е спазена, а именно в размера на
предварително заложения награден фонд, съгласно независимата преценка на
журито, награди са присъдени. Наградените идейни проекти, съгласно конкурсната
програма стават собственост на възложителя и за възлагането на техническия и
работен проект ще бъдат поканени за участие всички класирани участници в
процедура съгласно чл.90, ал.1,
т.7 от ЗОП.
Присъждането на награди финализира процедурата на ограничения конкурс за идеен
проект, но следва да се има предвид, че самият размер на наградите не оказва
влияние върху законосъобразността на получените точки, съответно и на
законосъобразността на класирането на идейните проекти, а е следствие от тях.
Този факт води до извода, че определянето на размера на наградите е извън
фактическия състав на самото класиране на проектите и предвид гореизложеното
КЗК счита, че размерът на присъдените награди в рамките на установения награден
фонд от 100 000 лв. не оказва влияние върху законосъобразността на обжалваната
заповед. (Решение № 751 от 23.07.2009 г. на КЗК)
Обществената поръчка е
възложена след проведен конкурс за проект, открит с решение № РД-151 от
24.04.2012 г. на ректора на Университет "П. д-р А.З.", на основание чл. 94, ал. 2
от ЗОП.
В обявлението за процедурата е обявено, че конкурсът за проект няма да бъде
последван от обществена поръчка за услугата и тя няма да бъде възложена на
спечелилия или на един от спечелилите конкурса. С решение № РД-233/03.07.2012
г. на ректора на университета, на основание чл. 101, ал.
6 от ЗОП
участникът "Д.п." ООД гр. София е класиран на първо място и е обявен
за спечелил конкурса за проект. При провеждане на процедурата проверяващите
установили, че не са спазени условията и реда за провеждане на конкурси в
устройственото планиране, определени в Наредба за
провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране
(НПКУПИП). На 19.07.2012 г. с класирания на първо място участник е сключен
договор № 44/19.07.12 г. за изготвяне на проект на обща стойност 31 914 лв. без
ДДС. С анекс № 79/06.12.2012 г. страните по договора увеличават уговореното
възнаграждение на изпълнителя на 53 276 лв. без ДДС.
В тази връзка
проверяващите констатирали, че процедурите за възлагане на обществени поръчки
са изчерпателно изброени в чл. 16 от ЗОП и сред тях не фигурира
конкурса за проект. Тези процедури приключват с избор на изпълнител и
сключване на договор за обществена поръчка. Възложителите на обществени поръчки
на стойност по чл. 14, ал. 4
от ЗОП
могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията
и реда на глава осма „а" от ЗОП.
В конкретния случай е
сключен договор за услуга на стойност, попадаща в обхвата на чл. 14, ал.
4, т. 2 от ЗОП
(ред. ДВ бр. 33/2012 г.) без да са приложени условията и реда на глава осма
"а" от ЗОП
за събиране на оферти с публикуване на покана на Портала за обществени поръчки.
С оглед на изложеното
проверяващите констатирали нарушение на чл. 101а
от ЗОП,
във връзка с чл. 14, ал.
4, т. 2 от ЗОП
(ред. ДВ бр. 33/2012 г.)., като нарушението е извършено за първи път. (Решение № 2569 от 16.12.2013 г. по н. д. №
4190/2013 г. на XIV състав на Районен съд – Бургас)
Няма коментари:
Публикуване на коментар