Становище на КЗК по
измененията в Закона за дейностите по предоставяне на
услуги (ЗИД на ЗДПУ).
Проектът на ЗИД на ЗДПУ прецизира
и допълва съществуващата национална нормативна уредба в областта на установяването
и свободното предоставяне на услуги за постигане на пълно съответствие с изискванията
на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите
на вътрешния пазар (Директивата за услугите), с което да се създаде по-голяма
правна сигурност за доставчиците на услуги.
С Проекта се въвеждат разпоредби,
които гарантират на лицата, законно установени в друга държава членка на ЕС и
имащи право да извършват определена дейност съгласно националното
законодателство, да могат да предоставят тези услуги и в България - временно
или еднократно.
Предвиждат се разпоредби, чрез
които да се премахне възможността за налагане на ограничения спрямо
получателите на услуги да използват услуга от доставчик, установен в друга
държава членка на ЕС.
Една от промените (чл. 11, ал. 2
по § 7 от ЗИД на ЗДПУ) предвижда специален закон да може да въвежда
разрешителен режим, само когато са спазени принципите на недискриминация,
необходимост и пропорционалност. Изброени са изисквания (в т. 1 до т. 8) към доставчиците
на услуги, които се допуска да бъдат въвеждани в националното законодателство,
когато това е оправдано от наложителни причини, свързани със защита на
обществения интерес, който не може да бъде защитен с по-малко ограничителни
мерки и не дискриминира доставчика на услуги.
По този начин се създава
принципна правна възможност за въвеждането на разрешителен режим за достъп до
услуги или на ограничителни мерки за упражняване на дейност по предоставяне на
услуги, и след това се посочват случаите, в които това ще се счита за
оправдано. КЗК е на мнение, че разписана по този начин разпоредбата не съответства на целите и духа на Директивата за услугите,
която се стреми към премахване на всички ограничителни и възпрепятстващи мерки
по предоставянето и получаването на услуги между доставчици и получатели,
намиращи се на територията на различни държави-членки. С оглед коректното
транспониране на чл. 15 от Директивата, редакцията на чл. 11, ал. 2 би следвало
да постави на първо място принципната
забрана за въвеждането на изброените в т. 1-8 ограничителни мерки и едва на
второ място да се посочи кога подобно ограничение е допустимо с оглед защитата
на обществения интерес, който не може да бъде защитен с по-малко ограничителни
мерки.
Неслучайно в чл. 15 (1) от Директивата
за услугите е предвидено държавите членки да гарантират, че съвместимост с
условията, заложени в параграф 3 на същия член, а именно недискриминация,
необходимост (оправдани от наложителна причина, свързана с обществения интерес)
и пропорционалност (да не надхвърлят необходимото за постигане на целта и да не
могат да бъдат заменени с по-малко рестриктивни мерки).
Съгласно Насоките за оценка за съответствието на нормативни и общи
административни актове с правилата на конкуренция[1] (Насоките
на КЗК) всяка от мерките, предвидени в чл. 11, ал. 2, т. 1-9 от Проекта може да
бъде категоризирана като регулация, които ограничава броя или кръга от
участници на пазара или ограничава възможностите на доставчиците да се
конкурират. С цел избягване на въвеждането на ненужни ограничения на
конкуренцията, е необходимо много внимателно да се прецени дали наистина те са
оправдани с оглед на постигането на цел от обществен интерес и дали не
съществуват алтернативни механизми за постигане на същата цел. От Насоките е видно,
че много рядко преследваната регулаторна цел не може да бъде постигната с
алтернативна мярка, която не ограничава конкуренцията. Така например, количествените
и териториални ограничения, както и забраните за повече от едно
установяване на територията на една държава обикновено се въвеждат с мотив
осигуряването на достатъчно ниво на печалба за доставчиците с цел да имат
стимул да се занимават с тази дейност, както и за предотвратяване на
струпването на доставчици в големите градове за сметка на слабонаселените райони.
Вместо да се въвеждат подобни ограничения трябва да се има предвид, че при
липсата на такива би се увеличил броят на участниците на пазара, в резултат на
което би трябвало да има достатъчно желаещи да осъществяват съответната дейност
и в слабонаселените райони.
Изисквания, които запазват
достъпа до дейност по осъществяване на дадена услуга за определени доставчици,
както и изисквания за минимален брой заети лица имат за цел да
гарантират на потребителите качествени услуги. Но в резултат на подобни
изисквания се постига точно обратният ефект – при по-малък брой участници на
пазара, техният стимул да предоставят качествени услуги е по-малък поради
недостатъчната конкуренция. Качеството може да бъде гарантирано чрез
ограничаване на изискванията до минимално необходимите за постигане на
адекватно ниво на защита на потребителите.
Подобни регулации трябва да бъдат
добре обмислени, тъй като постигат защита на установените участници на пазара
от потенциална конкуренция. Преценката на КЗК сочи, че са много редки случаите,
в които изброените в предложената ал. 2 на чл. 11 мерки биха били единствено
средство за постигането на цел от обществено значение. В същото време, трябва
да се има предвид, че ограниченията на конкуренцията са свързани със значителни
отрицателни последици. Ограниченият брой или кръг от участници на пазара автоматично
води до намаляване на конкуренцията, тъй като всеки от тях ще има по-малък брой
конкуренти, което би намалило стимулите му да предлага по-добри и иновативни
продукти. Освен това, при по-малък брой участници на пазара, нараства
вероятността за сключване на забранено споразумение между тях. Регулации, които
ограничават възможностите на доставчиците да се конкурират, не
позволяват на естествените пазарни механизми да определят и стимулират тези от
предприятията, които се справят най-добре. По този начин предприятията не могат
да реализират потенциала си, което е в ущърб не само на тях, но и на
потребителите и на икономиката на страната.
В заключение КЗК е предложила
чл. 11, ал. 2 по § 7 от ЗИД на ЗДПУ да бъде редактиран, по начин, който да
подчертае, че въвеждането на тези мерки е забранено, освен в случаите, в които
това е оправдано от постигането на цел от обществено значение.
§ 20 от ЗИД на ЗДПУ § 2 от ДР на
Закона предвижда при планиране на законопроект, който предвижда въвеждането на
изисквания към доставчиците на услуги, свързани с достъпа до услуги или
упражняването на дейност по предоставяне на услуги, да бъде уведомен министърът
на икономиката, енергетиката и туризма.
Във връзка с изложеното по-горе
пряко въздействие на подобни регулации върху конкуренцията и констатираните в
практиката на КЗК случаи на въвеждане на неоправдани ограничения на
конкуренцията в сферата на услугите[2],
Комисията е посочила за целесъобразно в предвидения механизъм за предварителен
контрол на предвижданите нормативни изисквания, да бъде включена и тя, като
съответните законопроекти й бъдат изпращани с цел да осъществяване на
предвидените в чл. 28, т. 1 от ЗЗК правомощия за оценка на съответствието им с
правилата на конкуренцията.
Становище на КЗК по
измененията в Закона за обществените поръчки (ЗИД
на ЗОП)
КЗК счита, че Проектът на ЗИД на ЗОП необосновано въвежда допълнителни
изисквания за допустимост при обжалване на процедурите по обществени поръчки.
Комисията за защита на
конкуренцията изготви становище по искане на Министерски съвет във връзка с
предложение на МОСВ относно необходимостта от изменение и допълнение на
разпоредбите на Закона за обществените поръчки при обжалването на процедурите.
Според МОСВ режимът на обжалване удължава срока за сключване на договори с
изпълнители до над 6 месеца. Предложението предвижда при обжалване на процедури
за обществени поръчки, финансирани по оперативни програми на ЕС, да се въведе
изискване за предоставяне на обезпечения.
КЗК счита, че изискването да се предостави депозит при упражняване
правото на жалба не може да изпълнява функцията на „гаранция, че е налице действителен правен интерес по конкретната
процедура”. Въвеждането на допълнително изискване от
финансов характер по отношение на жалбоподателите би представлявало за тях
допълнителна нормативна бариера за оспорване на незаконосъобразни актове на
възложители по ЗОП.
Комисията намира, че поставянето на допълнителни законови бариери
пред надлежното упражняване на правото на жалба, както и санкционирането на
жалбоподателите, които са упражнили това свое право, не намира опора нито в Конституцията на РБ,
нито в правото на ЕС в областта на обществените поръчки.
КЗК счита, че забавянето на процеса по усвояване на средствата от
европейските фондове не е обусловено от правната уредба на обжалването на
процедурите по ЗОП, поради което възможното решение на този констатиран проблем
не следва да се търси в евентуалното изменение и допълнение на ЗОП в тази му
част. Гарантирането на законосъобразно протичане на процедурите по оперативни
програми следва да е приоритет не само за възложителите – бенефиценти по
програмите, но и за държавата в лицето на Управляващите органи по съответните
програми, доколкото установените впоследствие нарушения се коригират с
финансови санкции.
Според КЗК разглежданото изменение и допълнение
на закона не е от естество да доведе до постигане на поставената цел на
вносителя на законопроекта, поради което същото се явява несъответна и
непропорционална мярка на законодателна инициатива. Комисията споделя
становището, че действащата редакция на ЗОП предоставя ефективен механизъм за
осъществяване на контрол за законосъобразност на актовете на възложителите по
ЗОП и е хармонизирана с Директива
2007/66/ЕО с оглед повишаване ефективността на процедурите за
преразглеждане при възлагане на обществени поръчки.
Становище на КЗК по Проекта на закон за Камарата на
представителите по индустриална собственост (ЗКПИС).
Комисията за защита на конкуренцията
изготви становище за оценка за
съответствието с правилата на конкуренцията на проект на закон за Камарата на
представителите по индустриална собственост (ЗКПИС).
Комисията предлага да се
преразгледа изискването за 3-годишен минимален стаж в областта на
индустриалната собственост, придобит в последните 10 години, като задължително
условие за придобиване на правоспособност на представителите по индустриална
собственост.
Според КЗК това законовo
изискване е от обективно естество да доведе до неоправдано ограничаване на
конкуренцията на съответния пазар, чрез необосновано повишаване на бариерите
пред потенциалните конкуренти за навлизане на пазара. В тази връзка следва да
се посочи, че наличието на официално призната диплома по смисъла на проекта на
закона, както и положеният изпит от страна на кандидатите за упражняване на
професията представител по индустриална собственост, могат да се приемат за
достатъчни индикатори за наличието на познания в съответната област, необходими
за практикуване на тази регулирана професия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар