Архив на блога

неделя, 18 юни 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXI




С случая се касае за прилагане на правни норми във връзка с администрарането и разглеждането на жалба срещу решението на възложителя, подадена пред КЗК на 19.04.2017 г. - една година след влизане в сила на новия ЗОП. По отношение на нея изцяло се прилагат правилата в новия закон. Видно от разпоредбата на пар.21 ПЗР на ЗОП, производството по жалби, подадени пред КЗК и съда се образува и довършва по реда на отменения закон в една единствена хипотеза - ако те са подадени в комисията и съда до 15.04.2016 година. Настоящият случай категорично не попада в нея. Цитираното в частната жалба определение на ВАС е изолирано. Прегледът на всички постановени решения и определения в четвърто отделение на ВАС по постъпили жалби след датата 15.04.2016 година сочи, че както от комисията, така и от съда, те са разглеждани по новия ЗОП, без значение на коя дата е открита процедурата. Ето защо председателят на КЗК е разполагал с правната възможност по чл. 210, ал. 2 ЗОП да изпрати съобщението за констатираната нередовност по факс. Неоснователно е възражението на страната, че не е посочила номер на факс в жалбата. Жалбата е изготвена на фирмена бланка на търговското дружество, като в горния й край са изписани: адрес на управление, телефонни номера, номер на факс и електронен адрес. Именно на номера на факса е изпратено съобщението до жалбоподателя с приложено доказателства за успешното му изпращане. Съдът вече е имал възможността в практиката си да приеме, че изпращането по факс съставлява редовно уведомяване по един от начините, посочени в чл. 210 АПК и то при липса на задължителност на поредността - адрес, електронен адрес, факс. Специално за последния начин в определение № 5342 от 27.04.2017 година по адм.дело № 4471/2017 година, Върховният административен съд, четвърто отделение го е квалифицирал още като един напълно законен съвременен начин на кореспонденция между правните субекти, още повече, когато се касае за специфичната динамична материя в областта на обществените поръчки, която изисква бързина и кратки срокове за разглеждане и произнасяне по постъпили жалби срещу актове на възложители. (Определение № 7184 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 6390/2017 на Върховния административен съд)

КЗК неправилно е приела, че жалбата е срещу действие на възложителя по издаване на решение № ДО-02-01/18.01.2017г. на директора на Информационен център на Министерство на отбраната. Видно от жалбата до КЗК, тя е била насочена срещу самото решение, а не срещу действия по чл. 196, ал. 5 от ЗОП. Това процесуално нарушение в случая обаче не е съществено, тъй като КЗК е формирала воля и е изложила мотиви и за недопустимост на жалбата и срещу процесното решение № ДО-02-01/18.01.2017г. По този начин постановеното от КЗК не се отразява на постановеното с обжалваното определение като краен резултат. С обжалваното решение, на основание чл. 156, ал. 1 АПК административният орган е оттеглил изцяло свое решение № ДО-02-12/31.10.2016г., с което на основание чл. 22, ал. 8, вр. чл. 110, ал. 2, т. 1 от ЗОП е прекратил процедурата поради подаването само на една оферта.
При така установеното КЗК правилно е приела, че решение № ДО-02-01/18.01.2017г. има за предмет упражняване от директора на Информационен център на Министерство на отбраната на негово процесуaлно право по чл. 156 от АПК. Оспорваното пред КЗК решение № ДО-02-01/18.01.2017г. не е административен акт и затова не подлежи на оспорване по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗОП. Общото му с решение по чл. 196, ал. 1 от ЗОП е само неговото наименование „решение”. Но за характера на акта от значение е неговото съдържание, а не наименованието му. Обжалваното решение не е решение на възложителите по процедура за възлагане на обществена поръчка, а касае упражняване на процесуално право по образувано съдебно производство – правото му да оттегли оспорения акт. Административният орган може да направи това и без да издава нарочно, специално решение. Затова упражненото процесуално право няма за предмет създаване права и задължения за участници в процедура за възлагане на обществена поръчка. Предвид на това решение № ДО-02-01/18.01.2017г. не подлежи на оспорване по реда на чл.196, ал.1 от ЗОП, както правилно е приела КЗК.
Наличието на това основание е достатъчно за правилността на обжалваното определение като краен резултат. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че КЗК правилно е приела, че [фирма] няма и правен интерес от оспорване на решение № ДО-02-01/18.01.2017г. на директора на Информационен център на Министерство на отбраната. От данните по преписката се установява, че единственото процесуално действие на [фирма] по процедурата за възлагане на обществената поръчка е било да подаде сигнал до възложителя с искане за прекратяване на процедурата. Това е основано на твърдения за заложени дискриминационни условия в документацията за участие. Частният жалбоподател обаче не е обжалвал решението на възложителя за откриване на процедурата, нито е подал оферта по нея. Затова той не е "заинтересовано лице" според легалното определение в § 2, т.14 от ДР на ЗОП, разполагащо с признатото и гарантирано право по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП да обжалва акта на възложителя.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че той е заинтересовано лице, тъй като предметът на процесната поръчка попада в предмета му на дейност и той има правен интерес от оспорване с оглед участието му в нова обществена поръчка, обявена от същия възложител и със същия предмет. Тези доводи са относими за решението за прекратяване на процедурата. А преследваният резултат са от това решение на възложителя, а не от оспорваното решение. Освен това тези доводи са относими за всяко дружество с подобен предмет на дейност. След като [фирма] не е оспорил решението на възложителя за откриване на процедурата, нито е подал оферта по тази процедура, той сам се е поставил в ситуация за не може да влияе върху хода на процедурата. Респ. той не може и да влияе върху извършените процесуални действия от възложителя, каквото е процесното решение №ДО-02-01/18.01.2017г.
С оглед на това КЗК обосновано е приела, че жалбата е недопустима. Налице са били основанията по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП, поради което законосъобразно жалбата е била оставена без разглеждане и е прекратено производството по преписката. (Определение № 7518 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 6594/2017 на Върховния административен съд)

Производството пред КЗК е образувано срещу Решение № РД-11-401/29.11.2016 г. на министъра на здравеопазването и централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване", с което е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.73, ал.1, чл.81, ал.1 и чл.95, ал.2, т.2 от ЗОП с предмет: "Сключване на рамкови споразумения от Централния орган за покупки в сектор "Здравеопазване" (ЦОПСЗ), чрез Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България". С решението са одобрени обявлението и документацията за участие. В раздел IV. 6 "Разделяне на обособени позиции" от решението е посочено: "В настоящата процедура се обособяват самостоятелни обособени позиции по Анатомо-терапевтичен код (ATC) на лекарствените продукти. Позициите се обособяват в зависимост от тяхната терапевтична и химична характеристика и/или човешкия орган или система, върху която те оказват въздействие", като са обявени 14 обособени позиции. […]
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид недопускане от страна на КЗК на техническа експертиза. Видно от протокол № 218 от 23.02.2017г. от проведено открито заседание по жалбата, КЗК е отказала допускане на експертиза по два въпроса:1. Сравнение между предложението на жалбоподателя като номенклатура, дали съответства на Позитивния лекарствен списък и 2. Предвидените мерки в Електронната система за покупки отговаря ли на условията по чл.50 от ЗОП? […] Допускането на експертните становища е обусловено от необходимостта от специални знания, които КЗК не притежава или е налице трудност при формиране на преценката и решаването в определена област. В случая във връзка с поставените въпроси от жалбоподателя КЗК е приела, че не са й необходими специални знания и нужда от експертно становище, предвид на това, че в преписката се съдържат необходимите данни, въз основа на които КЗК е обосновала своите правни изводи, без за това да са необходими експерти знания. Видно от фактическите обстоятелства и направени правни изводи, съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение, поради недопускане на техническа експертиза.
Неоснователни са възраженията, че са неправилни изводите на КЗК, че не са въведени дискриминационни ограничения за регистрация за участие на физически лица в процедурата, поради липса на квалифициран електронен подпис (КЕП), като до участието в процедурата се допускат единствено юридически лица, притежаващи квалифициран електронен подпис. КЗК е установила, че в документацията за участие в процедурата - глава IV "Общи изисквания", раздел 1 "Общи изисквания към участниците", т. 1, в съответствие с чл. 10, ал. 1 от ЗОП, е посочено, че в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да участват български или чуждестранни физически или юридически лица или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява доставката, съгласно законодателството на държавата, в която е установено. Също така предвид спецификата на предмета на поръчката, е указано, че участниците в обществената поръчка трябва да притежават разрешение за производство, издадено по реда на ЗЛПХМ (в случаите по чл. 196, ал. 1 от ЗЛПХМ) или за търговия на едро с лекарствени продукти или удостоверение за регистрация за търговия на едро с лекарствени продукти (случаите по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛПХМ), или разрешение за внос (случаите по чл. 196, ал. 2 от ЗЛПХМ) - издадени по реда на ЗЛПХМ. Установено е от КЗК, че действително в "Ръководство за потребители (търговци)" с Електронната система е посочено, че потребителите, които не притежават КЕП, издаден на юридическо лице, няма да могат да се регистрират в системата, но не е въведено условие КЕП да е издаден на юридическо лице в част IV "Електронно подаване на предложенията, електронни образци на документи и указание за подготовката им. Подготовка на предложенията" от документацията за участие, където в т. 2 "Информация за Електронната система и минимално оборудване за достъпност", "Изисквания за регистрация на участниците и удостоверяване на регистрацията" е отразено, че регистрацията се извършва с КЕП. Указано е по отношение на електронното подписване и подаване на предложението чрез Електронната система, че се изисква наличието единствено на професионален КЕП, който е на името на лицето, което подписва предложението - представляващия дружеството на участника или от изрично упълномощено лице.
Законосъобразно КЗК е приела, че след като в документацията изрично е предвидено участие в процедура, както на физически, така и на юридически лица или техни обединения, посоченото в "Ръководство за потребители (търговци)" изискване за наличие на КЕП, издаден на юридическо лице, е в противоречие със заложените в документация за участие в процедурата условия, които не въвеждат подобно ограничение. Действително е налице несъответствие от една страна относно допустимостта на участниците, а от друга ограничение от технически характер, което обаче е преодолимо, предвид указания начин на електронно подписване и подаване на предложението чрез Електронна система, за което се изисква наличието единствено на професионален КЕП, който е на името на лицето, което подписва предложението - представляващия дружеството на участника или от изрично упълномощено лице. Изискването за достъп до Електронната система с КЕП, не е изискване за допустимост на участниците в процедурата. Изискването за КЕП е относимо и към физически лица, за които обаче е безусловно необходимо да притежават разрешение за производство или за търговия на едро с лекарствени продукти, или удостоверение за регистрация за търговия на едро с лекарствени продукти, или разрешение за внос  - издадени по реда на ЗЛПХМ. След като не е въведено условие КЕП да е издаден на юридическо лице не е ограничено участието на физически лица в процедурата, но за които важи изискването за професионален КЕП или на лицето, което подписва предложението. Освен това с чл.39 от ЗОП са въведени достатъчно гаранции за препятстване въвеждане от страна на възложителите на дискриминационни инструменти и устройства за електронно подаване и получаване на оферти и заявления за участие.
Неоснователно е възражението на касатора, че КЗК не е съобразила, че възложителят е посочил в документацията на процедурата разпоредби на чл.39 от ЗОП, които не са били приложими към момента на откриване на процедурата съгласно §29 от ПЗР на ЗОП, както и че не е бил влязъл в сила чл. 97 от ЗОП, а в документацията няма доказателства, че ще бъде спазен чл.50 от ППЗОП. […] Действително към момента на откриване на процедурата, в документацията са посочени разпоредбите на чл.39 и чл.97 от ЗОП, които съгласно §29 от ПЗР на ЗОП влизат в сила от 01.01.2017г. […] Към момента обаче на откриване на процедурата с ПМС № 146 от 9.06.2015 г. е създаден Централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване", като министърът на здравеопазването е Централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване" (ЦОПСЗ). С чл. 4 от ПМС № 146/2015 г. ЦОПСЗ е оправомощеният орган да планира, подготвя и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки - предмет на постановлението и да сключва рамкови споразумения от името на лечебните заведение по чл. 1 от ПМС № 146/2015 г., чрез използване на онлайн електронна платформа, наречена Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България (Електронна система).
Законосъобразен е изводът на КЗК, че нормата на §29 е процесуална и следва да се прилага от момента на влизането й в сила, като до нейното прилагане следва да се прилагат разпоредбите на ППЗОП. Предвиденото прилагане на чл.39 от ЗОП във връзка с използване на електронни средства за комуникация, следва да се има предвид след 01.01.2017г., с оглед §29 от ПЗР на ЗОП, а до тогава следва да се прилагат разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ППЗОП. В случая обаче с Решение № РД-11-430/16.12.2016 г. на възложителя срокът за подаване на офертите е 30.01.2017г., като участниците, а и възложителят следва да съобразят изискванията на чл.39 от ЗОП свързани с обмена на информация при провеждане на процедурите чрез електронни средства за комуникация, вкл. при подаване и получаване на оферти и заявления за участие. Нормата на §24 от ПЗР на ЗОП позволява до влизане в сила на чл.39 от ЗОП предаването на информация при възлагане на обществени поръчки, респ. предвижданията в документацията на възложителя, да се осъществява по реда на ППЗОП. С оглед на това въведените изисквания в документацията свързани с обмена на информация не обуславят нарушение на материалния закон, поради и което изводите на КЗК са законосъобразни
Неоснователни са възраженията на касатора, че КЗК не е съобразила, че в техническата спецификация на възложителя има съществени разлики и допуснати неточности в сравнение с лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, вписани в публичен електронен регистър към Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. […] Съобразено е от КЗК, че в Приложение № 2 към ПЛС лекарствени продукти са класифицирани по фармакологични групи съгласно кода по анатомо-терапевтично-химичната класификация - АТС, със съответните международни непатентни наименования - INN, принадлежащите към тях наименования, съответната дефинирана дневна доза/терапевтичен курс (съгласно указанията на СЗО), цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ, както и че идентифицирането в техническите спецификации (представено във фактическата част на решението) на лекарствените продукти, съобразно техният АТС, INN, начин на приложение и забележка (в приложимите случаи), е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП, доколкото по Приложение № 2 към ПЛС, част от продуктите на различни производители и притежаващи различни търговски наименования, имат еднаква комбинация от АТС и INN. Обоснован е изводът на КЗК, че дори за дадена номенклатура, в резултат на комбинацията на АТС и INN, в Приложение № 2 към ПЛС да е налице един конкретен продукт на точно определен производител, това обстоятелство не би довело до необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция, като за отделните номенклатури могат да участват, както производители, но и притежателите на разрешението за производство и регистрираните търговци на едро с лекарствени продукти. (Решение № 6979 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 3852 / 2017 на Върховния административен съд)

Неоснователни са доводите на касатора, че КЗК не е съобразила, че от обявлението се установява, че възложителят след провеждане на процедурата ще сключи договор само с двама участници, класирани на първите две места. Обективно е установено от КЗК, че възложителят е посочил в условията на процедурата, че рамкови споразумения ще бъдат сключени с двама изпълнители, ако е налице достатъчен брой участници, които отговарят на критериите за подбор, или достатъчен брой предложения, които отговарят на предварително обявените условия на възложителя, за всяка една номенклатура от техническата спецификация. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон КЗК е съобразила разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗОП, съгласно която рамково споразумение е споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период, включително относно цените, а при възможност – и предвидените количества. В кръга на оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени с какъв брой изпълнители да сключи рамкови споразумения, като в случая с оглед броя на обособените позиции и множеството номенклатури, е обосновано сключване на рамкови споразумения с двама изпълнители. Условието на възложителя не е дискриминационно и не обуславя нарушение на чл.81, ал.2 от ЗОП. (Решение № 6979 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 3852 / 2017 на Върховния административен съд)

Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. (Определение № 7175 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 6361/2017 на Върховния административен съд)

За да се допусне предварително изпълнение на обжалваното решение е необходимо доказване на някоя от трите предпоставки, описани в хипотезиса на чл.205,ал.4 от ЗОП. Всяко от тях е достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение на решението, а в случая са налице последните две. Защитата на обществения интерес е материална предпоставка по чл. 205, ал. 4 ЗОП, която се отчита и анализира в производството по чл. 205, ал. 3 ЗОП независимо от действията на страните в производството по провеждането на процедурата. По отношение на тези предпоставки правилно е прието наличие на важни обществени интереси, предвид спецификата на предмета на обществената поръчка и наложителност за допускане предварително изпълнение на обжалвания краен акт, тъй като общоизвестен факт е, че НДК е планиран като основен домакин на поредица от международни конференции, събития и дейности свързани с предстоящото Председателства на Република България на съвета на Европейския съюз, стартиращо от 01.01.2018година. С оглед на това доставката на материалите/ част от които са предмет на настоящата процедура/ следва да бъдат осигурени своевременно с оглед успешното завършване на планираните СМР и те имат несъмнен приоритет пред икономическите интереси на жалбоподателя. (Определение № 7139 от 07.06.2017 г. по адм. д. № 5823/2017 на Върховния административен съд)

Неоснователни са възраженията за липса на обществен интерес от продължаване на възлагателната процедура. Дори от оскъдните данни по представената от КЗК преписка – решение за откриване и само част от обявлението, публикувано в ОВ на ЕС, се установява важното значение на предмета на поръчката за жителите и гостите на столицата. Тя се състои от 24 обособени позиции, обхващи всички нейни административни райони и покрива стотици декари площ. От посочения от възложителя линк е видна цялата документация във връзка с процедурата. От нея се разбира, че описаните многобройни дейности следва да се извършват по улиците и булевардите, в училища, детски и здравни заведения, градини, междублокови пространства и паркове със специално предназначение – общинска собственост. Предметът включва, наред с поддържане на дървесните насаждения, още биологично и битово почистване, поддържане на чистота – оборки, метене на алеи, извозване на отпадъци и др. Преценени от този аспект, дейностите са пряко относими и към опазване здравето на милионното население на града. По този начин общественият интерес от навременното провеждане на процедурата далеч надвишава частния интерес на жалбоподателя от участие в нея.
Отделен е въпросът, че самият жалбоподател абсолютно по никакъв начин не е обосновал и не е установил какви негови интереси ще бъдат нарушени ако процедурата започне при условията, при които е обявена и въобще упражнява ли дейност в тази сфера. С продължаването й, възложителят сам поема риска всички извършени действия и преминати етапи да останат без резултат, ако се установи основателността на жалбата. Ето защо рискът се носи от него, а не от самия жалбоподател. Частната жалба е неоснователна, а определението на комисията е правилно и следва да се остави в сила. (Определение № 7449 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 6511/2017 на Върховния административен съд)

Настоящия състав на Върховния административен съд, приема, че в случая не е допуснато нарушение на законовите изисквания, предвидени в чл. 70, ал. 7 от ЗОП, тъй като законът предоставя право на възложителите самостоятелно да определят показателите, които имат преимуществено значение за избора на участниците, като посочват самостоятелно и тяхната относителна тежест. Правилно Комисията за защита на конкуренцията е констатирала, от текста на обявлението за обществената поръчка се установява, че възложителят в съответствие с чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗОП е избрал като критерий за възлагане „ниво на разходите“ с посочени ценови показатели, като по отношение на спорният показател D - оценка на офертата по показателя "Цена на 1 минута разговор провеждан от SIM карта към всички фиксирани и мобилни национални мрежи" са определени 51 точки. От значение в случая е обстоятелството, че възложителят в съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. а от ЗОП е определил в методиката за комплексна оценка на предложенията, стойностите на показателите в цифри, като е посочил и начина за тяхното изчисляване съобразно утвърдената формула, подробно описана във фактическата част от обжалваното решение на КЗК. […] Правилно КЗК е приела, че обявените показатели с определянето за всеки един относителната тежест в комплексната оценка най-добре съответстват на нуждите на възложителя, което попада в оперативната самостоятелност на възложителя и по своята същност е преценка по целесъобразност. В случая са изпълнени законовите изисквания на чл. 31, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗОП и в методиката за определяне на комплексната оценка се съдържат указания за определяне на оценката на всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най - изгодната оферта, като относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез максимални стойности в рамките на общата оценка. (Решение № 7189 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 4340/2017 на Върховния административен съд)

При направеното съпоставяне в съответните точки от спецификацията на двете приложения КЗК е установила наличието на необходими промени свързани с корекции на формулите и уточнения, които представляват порок в документацията. Този порок не може да бъде отстранен без да се променят условията, при които е обявена процедурата. Тяхното кумулативно наличие сочи на императивното изискване от законодателя за прекратяване на процедурата. Това е направил и възложителя с решението си за прекратяването й. Касаторът акцентира на обстоятелството, че КЗК не била допуснала исканата от него експертиза, която щяла да установи липсата на пороци в описаните формули, водещи до определяне на процента несъответствие на доставените количества варовик и неговия физико-химичен състав. Въпреки това в първоначалната си жалба пред КЗК, а и в касационната си жалба, касаторът сочи на несъществено изменение, но то отново е свързано с предложеното от него изменение във формулите, свързани с определянето на състава на доставения варовик. По този начин отново се потвърждават допуснатите неточности и наложителността от промяната им в спецификацията, съответните точки от приложенията по двете обособени позиции. Не е без значение и допуснатата грешка във формулата за компенсиращите количества варовик въз основа на твърдостта му, в която формула числото 50 следва да се замени с цифрата 5, тъй като размерът на компенсацията в полза на възложителя става прекомерна и в необоснована тежест за избрания за изпълнител. Следва да се посочи, че в преценката на КЗК е дали да допусне експертно становище или не. В ЗОП няма императивно задължение за Комисията при поискване на експертно становище то да бъде уважено. В конкретния случай КЗК е преценила, че при съпоставянето на данните в спецификацията и мотивите на възложителя може да установи допуснатите от последния пороци в документацията за участие, поради което не е уважила искането за експертно становище. Това не прави решението й постановено при допуснато съществено нарушение на процедурата. (Решение № 7394 от 13.06.2017 г. по адм. д. № 5556/2017 на Върховния административен съд)

четвъртък, 25 май 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXX




Софийският районен съд от правна страна е приел, че е налице основание за отмяна на НП № 11-01-945/21.10.2015 г. предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН във връзка с приемането на нов ЗОП, в който подобна на процесната отговорност не е предвидена. Този съд също така е приел, че разпоредбата на чл.141, ал.2 от ППЗОП е неприложима, тъй като не може да се търси отговорност за нарушение на правилника, който не е бил действащ към датата на нарушението, за което е издадено НП. С процесното НП за нарушение на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП /отм . - ДВ. бр.13 от 2016 г./ е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл.127, ал.2 и чл.128 г. от ЗОП. Разпоредба на чл.128г ЗОП /отм./ предвижда, че член на комисията за провеждане на обществена поръчка, който наруши чл.69, ал.1, чл.70, ал.1 или чл.72, ал.1 и 2 ЗОП /отм./ се наказва с глоба в размер на 500 лв. Следователно субект на нарушението може да бъде всеки отделен член на комисията в това негово индивидуално длъжностно качество, независимо от това, че задължението е възложено на комисията като колективен помощен орган на възложителя, а не на членовете й. Комисията няма своя собствена административно -наказателна правосубектност по чл.26, ал.1 ЗАНН, поради това отговорност носи всяко длъжностно лице от комисията, участвало в извършване на нарушението.
Разпоредбите на чл.54, чл.55 и чл.107 ЗОП регламентират основанията, на които възложителят отстранява участник или кандидат от процедура за възлагане на обществена поръчка. Между тях няма аналог на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП /отм./. В част VІІІ Административно -наказателни разпоредби на ЗОП не е предвидена идентична или сходна разпоредба с чл.128г ЗОП /отм./. В действащият ЗОП не е уреден такъв санкционен състав, поради което следва да се приеме, че с него правното основание за административно -наказателната отговорност по НП № 11-01-945/21.10.2015 г. е ex lege заличено. По чл.247 – чл.256 ЗОП са наказуеми само нарушения на възложителя на обществена поръчка по чл.5 – чл.6 ЗОП, а по чл.259 ЗОП – на длъжностно лице по чл.7, ал.1 и 2 ЗОП, което упражнява тези правомощия на възложител по делегация или заместване. Изброяването е изчерпателно, поради което сега член на комисията за провеждане на обществена поръчка не може в това му качество да е субект на каквото и да е административно нарушение, наказуемо по новия ЗОП , в т.ч. за допускането до участие на кандидат по отношение на който са били налице основания за отстраняване от участие. Установено е по делото, че Д. С. К. не е действала нито като възложител, нито като длъжностно лице по чл.7, ал.1 и 2 ЗОП. По тази причина по сега действащия ЗОП К. не може да носи административно-наказателна отговорност, за което и да е свое действие, като член на комисия за провеждане на обществена поръчка.
Касационният съд не споделя аргументите на касатора, касаещи разпоредбата на чл.141 от ППЗОП / ДВ , бр.28 от 2016/. За нарушаване разпоредбите на този правилник с разпоредбата на чл. 141, ал.1 от ППЗОП /ДВ, бр.28 от 2016 г./, в сила от 15.04.2016 г. е предвидено наказание по чл.32 от ЗАНН с глоба от 100 лв. до 2 000 лв. за виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, а чл. 141, ал.2 от ППЗОП постановява, че всеки член на комисия носи отговорност за извършените от него нарушения на този правилник. Приложното поле и на двата цитирани санкционни състави е изрично ограничено до нарушения на изискванията „на този правилник“. (Решение № 2617 от 20.4.2017 г. по адм.д. № 1348/2017 г. на Административен съд – София)

Тъй като по тези нови, различни разпоредби по ЗОП процесното деяние не е нарушение по който и да е административнонаказателен състав, то те са по-благоприятни за дееца пред престаналите да действат разпоредби на ЗОП (отм.), в сила при извършването му, по които деянието е нарушение на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП (отм.), наказуемо по чл.128г ЗОП (отм.). Тази законодателна промяна е настъпила след издаването на НП № 11-01-50/03.07.2015 г., в хода на съдебното негово обжалване, поради което и съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН приложими като по-благоприятни са разпоредбите на новия ЗОП, който дерогира правилото за приложимостта по чл.3, ал.1 ЗАНН на тези от стария ЗОП ( отм.), в сила по време на извършване на нарушението. Предвижданията на новия ЗОП, зачетени въз основа на признатия им от чл.3, ал.2 ЗАНН приоритет, обуславят цялостна отмяна на НП № 11-01-50/03.07.2015 г. поради отпадналата от 15.04.2016 г. наказуемост на санкционираното с него деяние на М. А. П . Член 141, ал.1 ППЗОП (ДВ, бр.28 от 2016 г.), в сила от 15.04.2016 г. предвижда за нарушаване разпоредбите на този правилник както виновните лица, така и лицата, допуснали, извършване на нарушения, се наказват по чл.32 ЗАНН с глоба от 100 до 2 000 лв. Член 141, ал.2 ППЗОП постановява, че всеки член на комисия носи отговорност за извършените от него нарушения на този правилник. При тази изрична редакция на чл.141, ал.1 и 2 ППЗОП, приложното поле и на двата санкционни състави е изрично ограничено до нарушения на изискванията на този правилник. С чл.51 – чл.61 ППЗОП въз основа на делегацията по чл.103, ал.5 ЗОП са регламентирани правилата за работа на комисията по чл.103, ал.1 ЗОП, в т.ч. изискването по чл.60, ал.1, т.8 ППЗОП в доклада с резултатите от работата й да посочи мотиви за допускането или отстраняването на всеки кандидат или участник. Самият ППЗОП не урежда под никаква форма основанията за отстраняването на участник или кандидат от процедурата нито като детайлизация на предвидените с чл.52, чл.54, чл.55 и чл.107 ЗОП, нито с установяване на допълнителни основания извън законовите. Съответно, сега в ППЗОП няма разпоредба – смислов аналог на чл.69, ал.1, т.3 ЗОП (отм.), която да овластява комисията да предлага на възложителя за отстраняване кандидат или участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на възложителя. Поради това, допускането до разглеждане на ценовата оферта на [фирма], въпреки че са били налице основания за отстраняването му от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка от М. А. П с подписването на Протокол рег. № 4909/15.05.2013 г. като член на комисията за провеждане на обществената поръчка по хипотеза не може да е нарушение на разпоредба на този нов правилник, без което деянието й не може да се счита останало наказуемо съгласно чл.141, ал.1 или 2 ППЗОП. (Решение № 1294 от 28.2.2017 г. по адм.д. № 9826/2016 г. на Административен съд – София)

В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност[1]. Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК /в редакцията към датата на извършване на нарушението, изм . в ДВ.бр.26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно наказателно производство е образувано. Разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80 ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81 ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК. Настоящата касационна инстанция приема, че правилата за давността и абсолютната давност, предвидени в НК, следва да се прилагат и в административно наказателното производство и поради това, че давността и абсолютната давност, като основание за изключване на отговорността, е предвидено за много по – тежки противообществени прояви, а именно: престъпленията и няма логика за по леки такива – административните нарушения – да бъде изключена. Ако се приеме, че за административни нарушения давност не тече, би се получило така, че лице извършило по – лека простъпка – административно нарушение – да бъде поставено в по – тежко положение от лице извършило престъпление. (Решение № 3054 от 03.5.2017 г. по адм.д. № 2446/2017 г. на Административен съд – София)

Процесната обществена поръчка е открита с решение № 1087 от 04.08.2016 г. на зам. началника на [ЮЛ] проф. Р. П., поради което с оглед датата след 15 април 2017 г. и по аргумент за противното от § 18 от ПЗР е приложим новия едноименен Закон за обществените поръчки (ЗОП). Разпоредбата на чл. 7 ЗОП е наименована "делегиране на правомощия". Съгласно ал. 1, "възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки", а според ал. 2 - "с изключение на случаите по ал. 1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя".
В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд е дадено разграничение между двата института "делегиране" и "заместване". Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
По-конкретно, делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт и представлява възможност временно - за определен случай или за период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящия орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му, като последния не запазва за постоянно делегираното правомощие. Делегиращият правомощията си на свой подчинен обаче не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови административен акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия.
Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В такива случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Следва за пълнота да се добави, че отсъствието на титуляра за определен период от време обикновено се дължи на някаква уважителна обективна причина – командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради която причина той не може да изпълнява задълженията си, като заместването по принцип от лице, което по щат и длъжност е негов заместник, е само за времето на отсъствието.
В конкретния случай, видно от Заповед № 577 от 20.04.2016 г. на Началника на [ЮЛ] Генерал-майор чл.-кор. проф. Н. П., д.м.н., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е заповядано на Заместник-началника на [ЮЛ] по учебно-научната дейност полковник доц. Р. С. П., да организира и възлага обществени поръчки по чл. 18-20 от ЗОП, както и да осъществява цялостен контрол по изпълнението на договорите по ЗОП, инициирани от отдел "Учебна и научно-изследователска дейност", Отдел по медицинска и компютърна техника и комуникационни системи, сектор "Връзки с обществеността", както и да организира и възлага всякакви поръчки, свързани с охраната и сигурността на [ЮЛ]. Заповядано е още в т. 2 от заповедта, на Заместник-началника на [ЮЛ] по учебно-научната дейност да подписва разяснения по документацията за участие, заповеди за назначаване на комисии за оценка на постъпили оферти, уведомителни и придружителни писма до участниците в процедурите, всички необходими документи в процеса на организиране и възлагане на обществени поръчки, както и да определя отговорни лица за изпълнението на сключените договори в обема на правомощията си по т. 1.
При тези данни в случая е налице делегиране на правомощие за организиране и възлагане на обществени поръчки, а не заместване на титуляра. С делегирането на правомощие на заместник-началника на [ЮЛ], началникът на [ЮЛ] не загубва качеството си на възложител и си остава такъв, независимо, че акта - Решение № 1580 от 23.11.2016 г. е издадено от заместник-началника.
Като възложител и участник в производството пред КЗК, началникът на [ЮЛ] е в правото си да подава касационна жалба срещу решение, което е неблагоприятно за него, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Нещо повече, разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК дава правото на лице, което не е участвало като страна, да обжалва решението, ако то има сила и е неблагоприятно за него. А предвид отмяната на обжалваното решение на възложителя, не може да има спор, че решението на КЗК е неблагоприятно за [ЮЛ], както и че има сила, защото дадените указания следва да бъдат изпълнени от възложителя - независимо дали с делегиране или без делегиране на правомощия. (Определение п.х.д. от 28.03.2017 г. по адм. д. № 2116/2017 на Върховния административен съд)

Съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. От тази разпоредба може да се заключи, че общото правило при наличие на подадена жалба е липсата на суспензивен ефект на същата спрямо провеждането на процедурата. Изключение от това правило е при поискана временна мярка „спиране на процедурата“. В този случай, процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на: 1. определението, с което се отхвърля искането за временна мярка или 2. решението по жалбата, ако е наложена временната мярка, съгласно чл. 203, ал.3 от ЗОП. От прочита на тези текстове следва, че при подаване на жалба с искане за налагане на временна мярка възложителят е задължен да преустанови действията по процедурата до настъпването на едно от горепосочените две обстоятелства.
След като на 08.02.2017 г. в деловодството на възложителя е постъпила жалба с искане за налагане на временна мярка, същият е следвало да не извършва никакви действия по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка, в това число и приемане на оферти. Тези действия са незаконосъобразни, тъй като възложителят е нарушил въведените забрани при наличие на жалба с искане за налагане на временна мярка. Възложителят е следвало да изчака разпореждането или произнасянето на КЗК по направеното искане и едва след това да извърши горепосочените действия. Предвид предприетите действия от страна на възложителя, жалбоподателят е бил възпрепятстван да участва в процедурата, тъй като вместо същата да бъде спряна, тя е продължила.
Следва да се има предвид, че по отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие на възложителя, ЗОП и ППЗОП не предвиждат задължението на възложителя изрично да издава под каквато и да е форма съобщение за спиране на процедурата. Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и 3 от ЗОП, при поискана временна мярка спиране на процедурата, същата трябва да бъде спряна, т.е. възложителят следва да преустанови всички действия по провеждане на обществената поръчка. Поради което, КЗК счита твърдението за незаконосъобразно бездействие за неоснователно.
Доколкото допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани, преписката следва да бъде върната на възложителя за прекратяване на процедурата. (Решение № 361 от 06.04.2017 г. на КЗК)

При обжалване на решението за откриване на настоящата процедура на договаряне без предварително обявление, правният интерес на жалбоподателя се свежда единствено до обжалване на правното основание, на което е открита процедурата, а именно чл. 79, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗОП, съгласно който възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуалната собственост. „ТехноЛогика“ ЕАД е дружество, което осъществява дейност, сходна с предмета на обществената поръчка. В този смисъл интересът на жалбоподателя се обуславя от обстоятелството, че при един законосъобразен избор на друг вид процедура по ЗОП той би могъл да подаде оферта за участие с цел определянето му за изпълнител по възлагателната процедура. (Решение № 143 от 09.02.2017 г. на КЗК)

Прилагането на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗОП[2] се допуска в случаите, когато възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост, както и когато не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на поръчката (чл.79, ал.2 от ЗОП). Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, компютърните програми са обект на авторско право. Предвид това може да се приеме, че само лицето, притежаващо авторски върху програмните продукти, може да реализира актуализацията на софтуера, използван към момента в АГКК и да достави нови лицензи за софтуер ArcGIS Engine Single Use License за редакция в КР и ArcGIS Engine Geodatabase Update Single Use License, а именно Esri, Inc., (САЩ) или оторизиран представител на възложителя, на когото са предоставени изключителни права, както да извършва актуализация до последните версии на горепосочените продукти, инсталирани и използвани от възложителя при изграждане и надграждане на горепосочените информационни системи в АГКК, така и изключителни права за дистрибуция на новите софтуерни лицензи на територията на Република България. Обосновано в мотивите на процесния акт, възложителят е изложил, че „ЕСРИ България“ ООД е носител на това изключително право, във връзка с което само това лице/а може да бъде изпълнител на обществената поръчка. От мотивите на процесното решение може да се разбере, че производител и носител на авторските права на софтуерните продукти, предмет на надграждане и доставка е ESRI, Inc, (САЩ), както и че неговият единствен оторизиран представител за територията на Република България („ЕСРИ България“ ООД), като носител на изключителни права по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“ е поканено да участва в настоящата процедура.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗАПСП лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение, да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми.
Същевременно следва да се отчете и разпоредбата на чл. 70 от ЗАПСП, според която лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може, наред с други правомощия, да я преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки, ако не е уговорено друго. Горепосочените разпоредби обаче са неприложими към настоящия случай, доколкото съгласно представените доказателствени материали по преписката, възложителят, в случая АГКК притежава само правото на ползване на продуктите. В чл. 2 от лицензионния договор, уреждащ права на интелектуална собственост и запазване на собствеността изрично е уредено, че Esri и трети лица, които са нейни лицензодатели, си запазват всички права, които не са изрично предоставени по силата на лицензионния договор, включително правото да променят и подобряват продуктите. КЗК приема, че в случая от горепосочените доказателства, се установява, че базовите ГИС продукти са доставени на АГКК със затворен изходен код и могат само да бъдат инсталирани, но не и изходният им код да бъде променян, в противен случай, промяната съгласно чл. 2 от горепосоченото лицензионно споразумение би представлявала нарушение на авторските права на Esri Inc. (Решение № 143 от 09.02.2017 г. на КЗК)

Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. КЗК счита, че в конкретния случай изискването „Участникът да притежава лиценз от БНБ, че може да извършва финансов лизинг и да отговаря на изискванията на ЗКИ и на Наредба № 26/23.04.2009 г. на БНБ“ по обособена позиция № 1, е прекомерно и не е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на съответната обособена позиция, тъй като видно от документацията за участие в процедурата, максималният размер на актива по обособена позиция № 1 „Доставка при условията на финансов лизинг на фабрично нов комбиниран багер” е 147 000 лв. с вкл. ДДС, от които до 20 %, но не повече от 29 000 лв. с вкл. ДДС първоначална вноска осигурена със собствени средства, която не подлежи на олихвяване. Остатъкът ще се финансира със заем/лизинг - максимален размер на дълга – до 118 000 лв. с ДДС. Условия на погасяване: - срок за погасяване на задължението - до 12 месеца. Следователно обектът на финансовия лизинг е на максимална стойност 118 000 лв. с ДДС и за срок от 12 месеца, т.е. нито стойността на финансовия лизинг, нито срокът за издължаване на лизингополучателя е голям, поради което КЗК намира, че този вид услуга може да бъде изпълнена и от лица, които не упражняват по занятие дейност – финансов лизинг, както и от финансови институции, които не са вписани в регистъра на БНБ като финансови институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Голям процент търговци биха могли да финансират община Поморие чрез лизингова схема в срок от 1 година и без да са финансови институции и имат законово право да осъществяват и лизингови сделки, доколкото търговските дружества съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ са търговци и би следвало да могат да извършват и финансов лизинг - търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ. КЗК споделя тезата на жалбоподателя, че необосновано са елиминирани доставчиците на техника като основни участници в поръчката, тъй като именно доставчикът отговаря на изискванията на възложителя да бъде официален представител на производителя на комбинирания багер и оборудването, да разполага със сервизна база за гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване и др., поради което и това условие като противоречащо на принципите на ЗОП за равнопоставеност и недопускане на дискриминация е самостоятелно основание за отмяна на решението за откриване на процедурата. (Решение № 146 от 09.02.2017 г. на КЗК)

В ДМСГД, Ямбол, с директор Д.Л. не е проведена процедура по договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка за доставка на природен газ. През 2013г. Д. Л. е сключила договор за доставка на природен газ с газоразпределителното предприятие "**" АД, което притежава изключителни права за разпределение и снабдяване с природен газ, предоставени му със съответните лицензии, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За периода на действие на договора 22.05.2013г. до 31.12.2015г. дружеството е доставило природен газ на ДМСГД, Ямбол на обща стойност 158 255,13лв без ДДС. Газоразпределителното предприятие "**" АД единствено е могло да доставя природен газ на ДМСГД, Ямбол. Следователно, дружеството притежава специални права, предоставени му по реда на Закона за енергетиката, респ. от КЕВР, с което същото упражнява дейност, запазена единствено за него, с което се изключва възможността доставката на природен газ на територията на област Ямбол да се осъществява от друг лицензиран оператор. В този смисъл макар и формално извършено констатираното нарушение по никакъв начин не нарушава принципите на ЗОП. В конкретния случай първи касационен състав намира, че е приложим института на чл. 28 от ЗАНН и деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение, но наказващият орган не го е приложил, което е основание за отмяната на НП, поради издаването му в противоречие със закона. С извършеното деяние не са засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. Вмененото на ответната страна нарушение се явява формално и маловажно. В случая не са настъпили общественоопасни последици и целите на превенцията биха се постигнали и без налагане на глоба. Съдът намира, че е налице по- ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род. Освен това по делото няма доказателства за други нарушения на ответната страна по ЗОП. (Решение № 60 от 30.03.2017 г. по н. д. № 30 / 2017 г. на I състав на Административен съд – Ямбол)











[1] Делото е образувано по жалба на АДФИ срещу решение от 14.06.2013 г., постановено по Н.А.Х дело № 7503/2012 г. на Софийски Районен Съд, с което е отменено наказателно постановление, издадено от директора на АДФИ, с което на основание чл. 65 и чл. 66, ал. 2 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки е наложена глоба, в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 3, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 2, т. 3 от НВМОП, вр. с чл. 7, т. 3 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.

[2] Процедура на договаряне без предварително обявление във връзка поради това, че поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител във връзка с наличие на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост.