Архив на блога

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXII




Предварително се извинявам на читателите на блога за наличието на твърде много заличени данни в някои от извадките от практиката на съдилищата, което е по независещи от мен причини. До момента бяха заличавани само имената на ФЛ и ЮЛ, което бе оправдано. На места обаче биват заличени и суми, което в контекста на ЗОП, който въвежда точно определени прагове, имащи значение за правилното прилагане на съответните разпоредби от закона, прави практиката в значителна степен НЕполезна. Независимо от това публикувам някои от тези решения с надеждата, че в останалата си част ще дадат ориентир за развитието на практиката по съответните въпроси.

През 2014г. С. К. А. е сключил три нарочни писмени договора, съответно: Договор №ДД - 16/ 02.10.2014г., Договор №ДД - 22/11.12.2014г. и Договор №ДУ-119/ 12.12.2014г.) след представени оферти от "." ЕООД, като е възложил поръчките при по-облекчен ред от предвидения в ЗОП, и не е възложил поръчките чрез публична покана по реда на Глава осма ,,а" от ЗОП (ред. към ДВ, бр.40 от 13.05.2014г.). Сключените през 2014г. три договора имат обща стойност от . лв. без ДДС и . лв. с ДДС, като извършването на дейностите от предмета и на трите договора, съставляват идентичен обект на обществена поръчка, от вида ,,строителство", систематично уредени в една и съща Група - 45.4 "Довършителни строителни работи", с Код по CPV: 45400000, съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.1, т.3 буква "б" от ЗОП (ред. ДВ бр.40 от 13.05.2014г.) и съставляват идентичен обект на обществена поръчка, по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП. Доколкото в процесния случай е налице един и същ обект на обществена поръчка по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (ред. ДВ брой 40/13.05.2014г., в сила от 01.07.2014г.), С. К. А., в длъжностното си качеството изпълнителен директор на ЦГМ ЕАД и лице, което обладава правомощията да сключва от името и за сметка на Дружеството договори с трети лица и да подписва финансово-счетоводните документи за разпореждане със средства на ,,." ЕАД, то жалбоподателят А. е бил длъжен и е следвало да предприеме действия, възлагането изпълнението на същите по вид СМР, да се извърши чрез публикуване на публична покана за възлагане на обществена поръчка по реда на Глава осма ,,а" от ЗОП. Това е така, защото съвкупната стойност на извършените и изплатени през 2014г. за сметка на ,,ЦГМ" ЕАД СМР при и по повод изпълнението на Договор №ДД - 16/02.10.2014г., Договор №ДД - 22/11.12.2014г. и Договор №ДУ-119/12.12.2014г., възлиза съответно на . лв. без ДДС и . лв. с ДДС, поради което същите дейности, се субсумират в хипотезата на чл.14, ал.4, т.1 от ЗОП. […] Анализът на всички обективни елементи на процесното нарушение, показа, че същото не може да се подведе като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, буква ,,а" от ЗАНН, във връзка с чл.93, т.9 от НК. Това се обуславя от тежестта на нарушението с оглед размера на незаконосъобразно извършените разходи въз основа на неправомерно сключените три броя договори, посредством които е осъществено разделяне на обществената поръчка без ДДС. С. К. А. в длъжностното му качество на изпълнителен директор на ,,ЦГМ" ЕАД - лице по смисъл на чл.8, ал.3 от ЗОП, не е създал и обезпечил условия за свободна и лоялна конкуренция на икономически субекти, във връзка с избора на изпълнител на СМР. По случая изобщо не става ясно, какъв е бил възприетият за приложим и приложен от страна на Арнаудов като изпълнителен директор на възложителя ,,." ЕАД критерий и оценъчен подход за избор на изпълнителя ,,." ЕООД, град София, за процесните СМР. (Решение № 95480 от 19.04.2017 г. по н. д. № 1167 / 2017 г. на Софийски районен съд)

КЗК приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че възложителят не е публикувал в профила на купувача поканата за участие до избрания кандидат, с което е нарушил императивни изисквания за откриване на процедурата. До този извод КЗК е стигнала при анализ на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ППЗОП, която предвижда определен срок за публикуване в профила на купувача поканите при ограничена процедура, състезателен диалог, партньорство за иновации, състезателна процедура с договаряне или процедура на договаряне с предварителна покана за участие (чл. 34 от ЗОП). При изрично посочване, поканите по кои видове процедури са публични и се публикуват под формата на електронни документи в определен срок на електронната страница на възложителя, не е включена процедурата на договаряне без предварително обявление, поради което КЗК счита, че не е налице законово задължение за възложителя да публикува поканата в профила на купувача на своята електронна страница. […] Обжалваното решение е правилно. (Решение № 6636 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 3002 / 2017 на Върховния административен съд)

КЗК приема, че разглеждания случай касае възлагане на смесена обществена поръчка, за която следва да намери приложение нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗОП, когато обществената поръчка включва едновременно услуги и доставки, основният предмет се определя в зависимост от услугата или доставката, чиято прогнозна стойност е най-висока. От приложените по преписката документи е установено, че лицензите са тясно свързани с предмета на процедурата и потребностите на възложителя и са определени в зависимост от вече придобитите такива. В тази връзка, КЗК приема, че не е налице пречка в рамките на една процедура да се извърши и услуга и доставка, като тази възможност е изрично регламентирана в закона и попада в полето на оперативна самостоятелност на възложителя. […]
Основните доводи на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на оспореното решение са във връзка с обявяването на смесена обществена поръчка, включваща услуга по надграждане (ъпгрейд) на налични базови ГИС продукти и доставка на 55 броя лицензии за нов софтуер. Излага твърдения, че доставката не е обвързана с изключителните права на интелектуална собственост, поради което няма основание за включване в обявената поръчка на договаряне без предварително обявление. За да обоснове необходимостта от обявяване на смесена обществена поръчка възложителят е изложил мотиви, които най-общо се изразяват в това, че само по този начин ще се осигури съвместимост с наличните програмни продукти. Мотивите на възложителя, изложени в оспореното решение се потвърждават от представените по преписката докладни записки на директор на Дирекция „ИС” и директор на Дирекция „ „ГКГИС” при възложителя. По тези мотиви касационния жалбоподател възразява, че КЗК не е изследвала въпроса дали необходимостта на възложителя от доставка на лицензии за нов софтуер не може да бъде реализирана по друг алтернативен начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че оспорващата страна не е ангажирала доказателства, които да установяват възможност за такава алтернативна доставка нито се сочи алтернативен продукт, който да е съвместим с инсталирания базов сървърен софтуер. Противно на твърденията на касационния жалбоподател изборът на вида процедура е достатъчно мотивиран от възложителя, като в производството по преразглеждане КЗК е изложила убедителни мотиви, поради които счита, че откриване на процедура на договаряне без предварително обявление в хипотезата на чл.79, ал.1, т.3, б.”в” от ЗОП е законосъобразно, тъй като само по този начин възложителят гарантира спазване на сключеното лицензионно споразумение, като противното би представлявало нарушение на авторските права. С оглед разпределението на доказателствената тежест, оспорващата страна е следвало да установи, че е налице техническа възможност за закупуване на лицензия за нов софтуер от друг производител, който да е съвместим с вече инсталирания и в същото време, ползването му да не влиза в конфликт с изключителните права на лицензодателя. Такива доказателства не са представени в производството по преразглеждане, поради което правилно преценката за законосъобразност е извършена с оглед установените релевантни факти. (Решение № 6636 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 3002 / 2017 на Върховния административен съд)

Правилни са изложените от КЗК съображения, че решението на възложителя е мотивирано. По въпроса на мотивираността на административните актове, в частност и решенията на възложителите, които са индивидуални административни актове съгласно чл. 11 от ЗОП (отм.), има изобилна и то непротиворечива съдебна практика, както и няколко тълкувателни решения на Върховните съдилища. И процесното решение е мотивирано. Ясно е изразена волята на възложителя, базирана на обобщен Протокол на помощния му орган. Дори да не се вземе предвид този протокол, то в решение № СОА16-РД92-348/12.12.2016 г. на заместник-кмета на Столична община също са изложени мотиви, които са достатъчни да се установи причината за отстраняването. Отделно от това, дори и възложителят да не се позовава на конкретен протокол, то в административната преписка е приложен Протокол № 2 от 10.10.2016 г. от работата на комисията, в който подробно е описано основанието за отстраняване на участника [фирма] от Обособена позиция № 1 и са посочени конкретните артикули. Няма никакво нарушение както на общите разпоредби на АПК - чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, така и на специалните разпоредби на чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 73, ал. 2 от ЗОП. (Решение № 8577 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 5762 / 2017 на Върховния административен съд)

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Доколкото проектът на договор за обществена поръчка, по силата на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗОП е част от документацията за участие, ограничението на чл. 2, ал. 2 от ЗОП е приложимо и спрямо него, поради което в същия не могат да се съдържат неясни клаузи. В конкретния случай, в т. 22.1.1. от раздел Г „Общи условия на договора за строителство” възложителят е заложил, че може (без да се накърняват други права или задължения по договора) да прекрати договора без каквито и да е компенсации или обезщетения с писмено известие до изпълнителя, ако изпълнителят и/или служителите на изпълнителя виновно и/или нееднократно предоставят невярна информация или сведения, значително нарушат правилата за безопасност и здраве при работа, продължително и/или съществено не изпълняват задълженията си по договора. При така въведеното условие, потенциалните участници в процедурата са изправени пред невъзможността да получат информация, в кои случаи ще е налице „значително” нарушаване на правилата за безопасност на работа и в кои незначително. Подобно е положението и с обстоятелството кога би било налице съществено неизпълнение на задълженията по договора, което ще предостави възможност на възложителя да го прекрати без да е задължен да заплати съответни компенсации или обезщетения на изпълнителя. Липсата на указания в тази насока водят до необосновано ограничаване на участието на потенциалните участници в процедурата, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и е самостоятелно основание за отмяна на оспорваното решение за откриване на процедурата. В този смисъл, КЗК се е произнесла и с влязло в сила Решение № 208/23.02.2017 г. по преписка № КЗК-102/2017 г., в което е разгледано твърдение, касаещо идентична клауза, която се съдържа в проект на договор - част от документация, одобрена с оспорено в производството решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка на същия възложител. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

Основателно е и твърдението на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗОП, според която възложителите предоставят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез електронни средства до документацията за обществената поръчка от датата на публикуване на обявлението в „Официален вестник” на Европейския съюз. Въпросната норма е императивна и е израз на въведените в чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП принципи за публичност и прозрачност. В представеното по преписката становище, възложителят не оспорва твърдението, че отразеният в обявлението линк за достъп не води пряко и неограничено до документацията за обществената поръчка, а до Профила на купувача на възложителя, който изисква наличието на регистрация. В същото се сочи, че към датата на образуване на настоящото производство изискването е премахнато. В подкрепа на изложеното се представя и приемо-предавателен протокол от 05.04.2017 г. за приемане на извършените промени в софтуера, свързани с искане за премахване на регистрацията за теглене на документи по процедури за обществени поръчки, и свързаните с това статистики с информация за прегледалите и изтеглилите документите лица от 15.03.2017 г. […] Доколкото, обаче, възложителят не оспорва твърдението, че към момента на публикуването на обявлението се е изисквала въпросната регистрация в Профила на купувача със съответните данни, за да се осигури достъп до публикуваната документация (наличието на същата се потвърждава от представения констативен протокол), КЗК приема, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗОП. Поставеното условие за регистрация в Профила на купувача на възложителя необосновано препятства възможността на потенциалните участници да се запознаят със заложените условия и да формират решение дали да подготвят оферта за участие в процедурата. Неизпълнението на въпросното изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорваното в настоящото производството решение за откриване на процедурата, като същото не може да бъде санирано с последващата отмяна на изискването за регистрация в Профила на купувача на възложителя. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

Съгласно чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни, като по изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Посоченият от възложителя срок за плащане не надвишава максимално допустимия и е съобразен с изискванията на законодателя, разписани в чл. 303а, ал. 2 от ТЗ, поради което КЗК счита, че твърдението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

КЗК възприема становището на възложителя, че броят на аварийните екипи и включените в тях лица са пряко свързани със специфичната аварийна дейност във връзка с предоставяните от възложителя водоснабдителни услуги. Предмет на настоящата обществена поръчка е извършването на аварийна поддръжка, строително-ремонтни и строително- монтажни работи на около 30 % от водопроводната мрежа на територията на Столична община, което обосновава предвидения брой необходими за изпълнението й екипи и лица. Възложителят е длъжен да осигури непрекъснатост на водоснабдяването на населението на столицата, поради което е обосновано да разполага с изпълнител, притежаващ необходимите екипи за отстраняване на евентуално възникнали аварии. Доколкото целта на възложителя е избор на изпълнител с възможност да осигури непрекъснат режим на работа с незабавна възможност за реакция, КЗК счита, че наличието на изисканите от него брой екипи и работници е съобразено с предмета и сложността на поръчката. Що се касае до доводите, че по този начин се ограничава участието на малки и средни предприятия с персонал до 50 човека, следва да се отбележи, че законът позволява такива предприятия да се обединят за участие в обществена поръчка, с оглед на което същите не са поставени пред невъзможността да вземат участие в оспорваната обществена поръчка. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

В раздел ІІІ от обявлението, т. ІІІ.1.6. „Изискуеми депозити и гаранции” и в т. 7 от проекта на договора възложителят е посочил, че изискуемата гаранция за обезпечаване изпълнението на договора е в размер на 2% от прогнозната стойност на договора, без да се включва стойността на опциите. Отбелязано е, че 93% от гаранцията се освобождават след получаването на Протокол за изпълнени и подлежащи на изплащане СМР за последния строителен обект, изпълнен по договора, а останалите 7% от стойността на гаранцията се задържат за срок от 5 години, считано от датата на този протокол. Въведените условия кореспондират с разпоредбата на чл. 111, ал. 2 от ЗОП, въвеждаща максимална стойност на гаранцията за изпълнение в размер на 5 на сто от стойността на договора. Същите са в унисон и с нормата на ал. 9 от цитираната разпоредба, съгласно която условията и сроковете за задържане и освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за обществена поръчка. Настоящата обществена поръчка включва задължение за гаранционно поддържане, което е отразено в т. 24 „Гаранционни срокове за изпълнени СМР” от раздел А „Техническо задание - предмет на договора” от проекта на договор. В нея са уредени предвидените гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съответно възстановени улични настилки и околно пространство - 5 години от завършването и приемането на съответната работа. При наличието на въпросното задължение за изпълнителя, възложителят е спазил задължението си по чл. 111, ал. 10, изр. второ от ЗОП и е определил в проекта на договор, каква част от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане, а именно оспорваното от жалбоподателя задържане на 7% от същата. (Решение № 761-06.07.2017 на КЗК)

Със ЗОП на възложителите е предоставено право на оперативна самостоятелност при провеждане на процедурите, която ги овластява да действат в съответствие с предоставената им компетентност, в условията на „целесъобразност”, „необходимост”, „обществен интерес”, „обществени цели” и пр. При упражняване на това си правомощие възложителите действат като субекти с властнически правомощия, на които е възложена компетентност за разходване на публични средства, при спазване на разпоредбите на ЗОП.
В чл. 69 от ППЗОП е посочена информацията, която договорът за обществена поръчка следва да включва като минимално необходимо съдържание. В кръга на оперативната самостоятелност на възложителя е да включи и други клаузи, които са в интерес на точното изпълнение на поръчката. Следва да се подчертае, че в договора за обществена поръчка страните, макар и субекти на частното право, не се намират в отношения на пълна равнопоставеност, поради  това, че договорът е от категорията на административните договори – възложителят е с властнически правомощия и едностранно определя условията по договора, в съответствие с нормативно определени изисквания, с които кандидатът или участникът следва да се съобрази (в този смисъл е и Решение № 12361/15.11.2016 г. по адм. д. № 10164/2016 г. на ВАС, ІV-то отд.). Съществен елемент на административния договор за обществена поръчка е наличието на изключителни клаузи, свързани със значим обществен интерес и установени императивно в интерес на възложителя, като страна по договора, който организира и провежда процедурата, свързана с разходване на публични средства. В този смисъл заложените от възложителя по оспорваната процедура клаузи за неустойки, не следва да се определят като нарушение на принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Предвид спецификата на административния договор за обществена поръчка и приложимите за него правила, клаузите на обсъждания договор не са в нарушение на принципите по чл. 2 от ЗОП.

По отношение на твърдяната липса на правен интерес от страна на БИЛДИНГ ПРОДЖЕКТ 1“ ООД, следва да се отбележи, че жалбоподателят има правен интерес за участие в обществената поръчка, доколкото за него е налице законоустановената възможност да участва в обжалваната процедура, като част от обединение (чл. 10 от ЗОП), поради което може да се заключи, че жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на §2, т. 14 от ДР на ЗОП и като такова има право да подаде жалба срещу оспорвания акт на възложителя, като последната, доколкото е подадена в законово определения за това срок, следва да бъде разгледана по същество. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

По отношение на наведеното твърдение за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП, при откриване на процедурата за възлагане на обществена, следва да се има предвид, че видно от представените по настоящата преписка документи и информация е налице  несъответствие между посоченият в обявлението и в различните части на документацията за участие критерий за възлагане. В обявлението са посочени качествен критерий с тежест 45 и цена с тежест 55, а в раздел I.2. от документацията за участие е посочен критерий за възлагане „икономически най-изгодна оферта“, като критерият за възлагане е оптимално съотношение цена/качество, в същото време в раздел V „Методика за оценка на офертите“ от документацията е посочено, че оценяването ще се извършва по описаната методика, съгласно критерий за оценка „най-ниска цена“.
Предвид изложеното КЗК счита, че възложителят е извършил нарушение на чл. 70 от ЗОП при определяне на вида на критериите за възлагане, тъй като в ал. 2 на същата разпоредба законът позволява икономически най-изгодната оферта да се определи въз основа на един от критериите записани в точки от 1 до 3 включително. Колкото до това, че в раздел II.2.5 от обявлението са посочени качествен критерий с тежест 45 и цена с тежест 55, а в документацията за участие в раздел „Критерий за оценка на офертите за изпълнение на обществена поръчка с предмет: ….“ относителните тежести на същите критерии са със запис (0.45 и 0.55), то след извършване на елементарни математически изчисления става ясно, че не е налице грешка в методиката за оценка, но възложителят е следвало да прецизира записите, като ги уеднакви, т.е. да посочи и в документацията за участие същият запис посочен в обявлението.
Предвид изложеното по-горе КЗК счита, че констатираното нарушение на чл. 70 от ЗОП в комбинация с непрецизираният запис по отношение на относителната тежест на посочените критерии за възлагане, предлага противоречива информация за правилата за оценка и възлагане при провеждане на обществената поръчка, което към настоящият момент няма правна възможност да бъде санирано от възложителя. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, възложителите могат да изискват представянето на определени документи (планове, графици и др.), свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото същите представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Законът изрично посочва, че пълнотата и начинът на представяне на информацията в тези документи не може да се използва, като показател за оценка на офертите. Тълкувайки посочената разпоредба забраната за оценяване на пълнотата и начинът на представяне на информацията в техническото предложение следва да се разбира, като залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлно или формално или недостатъчно описание на дейностите, задачите и т. н. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

В количествено стойностните сметки за основни (44 позиции) и допълнителни (90 позиции) дейности са включени в по-голямата си част (127 от общо 134) дейности свързани с електромонтажни работи, строително монтажни работи, доставка на необходимите материали и оборудване за извършване на монтажните работи и само 7 от общо 134 дейности са свързани с предоставяне на услуги (откриване на повреда в кабел; сверяване на часовник за УО; измерване на кабел НН; измерване на заземление; извозване и разтоварване на депо на земни и скални почви и строителни отпадъци; резитба на клони от короната на голямо улично дърво). […]
Обектът на обществената поръчка е определен неправилно като услуга, тъй като предвид събраните факти и информация извършването на услуги представлява една много малка част от предмета на поръчката и основно ще се извършват доставки на материали и оборудване и ще се изпълняват строително-монтажни и електромонтажни работи. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

Изложените в раздел IV.6 на обжалваното решение причини, като мотиви на възложителя за неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции са необосновани.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОП „Обекти на обществени поръчки са: 1) строителството, включително: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж; 2) доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други; 3) предоставянето на услуги“.
Съгласно §2, т. 28 от ДР на ЗОПОбективно неделими части“ са части от предмета на обществената поръчка, които поради своето естество не могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител.
Предвид подробно разписаните в обявлението и в документацията за участие дейности, които ще се изпълняват, най-малко свързаните с предоставяне на услугите (откриване на повреда в кабел; сверяване на часовник за УО; измерване на кабел НН; измерване на заземление; извозване и разтоварване на депо на земни и скални почви и строителни отпадъци; резитба на клони от короната на голямо улично дърво) дейности биха могли да се възложат на по-вече от един изпълнител, различен от изпълнителя на доставките или изпълнителя на електромонтажните или строително-монтажните работи. (Решение № 758-06.07.2017 на КЗК)

неделя, 18 юни 2017 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXXI




С случая се касае за прилагане на правни норми във връзка с администрарането и разглеждането на жалба срещу решението на възложителя, подадена пред КЗК на 19.04.2017 г. - една година след влизане в сила на новия ЗОП. По отношение на нея изцяло се прилагат правилата в новия закон. Видно от разпоредбата на пар.21 ПЗР на ЗОП, производството по жалби, подадени пред КЗК и съда се образува и довършва по реда на отменения закон в една единствена хипотеза - ако те са подадени в комисията и съда до 15.04.2016 година. Настоящият случай категорично не попада в нея. Цитираното в частната жалба определение на ВАС е изолирано. Прегледът на всички постановени решения и определения в четвърто отделение на ВАС по постъпили жалби след датата 15.04.2016 година сочи, че както от комисията, така и от съда, те са разглеждани по новия ЗОП, без значение на коя дата е открита процедурата. Ето защо председателят на КЗК е разполагал с правната възможност по чл. 210, ал. 2 ЗОП да изпрати съобщението за констатираната нередовност по факс. Неоснователно е възражението на страната, че не е посочила номер на факс в жалбата. Жалбата е изготвена на фирмена бланка на търговското дружество, като в горния й край са изписани: адрес на управление, телефонни номера, номер на факс и електронен адрес. Именно на номера на факса е изпратено съобщението до жалбоподателя с приложено доказателства за успешното му изпращане. Съдът вече е имал възможността в практиката си да приеме, че изпращането по факс съставлява редовно уведомяване по един от начините, посочени в чл. 210 АПК и то при липса на задължителност на поредността - адрес, електронен адрес, факс. Специално за последния начин в определение № 5342 от 27.04.2017 година по адм.дело № 4471/2017 година, Върховният административен съд, четвърто отделение го е квалифицирал още като един напълно законен съвременен начин на кореспонденция между правните субекти, още повече, когато се касае за специфичната динамична материя в областта на обществените поръчки, която изисква бързина и кратки срокове за разглеждане и произнасяне по постъпили жалби срещу актове на възложители. (Определение № 7184 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 6390/2017 на Върховния административен съд)

КЗК неправилно е приела, че жалбата е срещу действие на възложителя по издаване на решение № ДО-02-01/18.01.2017г. на директора на Информационен център на Министерство на отбраната. Видно от жалбата до КЗК, тя е била насочена срещу самото решение, а не срещу действия по чл. 196, ал. 5 от ЗОП. Това процесуално нарушение в случая обаче не е съществено, тъй като КЗК е формирала воля и е изложила мотиви и за недопустимост на жалбата и срещу процесното решение № ДО-02-01/18.01.2017г. По този начин постановеното от КЗК не се отразява на постановеното с обжалваното определение като краен резултат. С обжалваното решение, на основание чл. 156, ал. 1 АПК административният орган е оттеглил изцяло свое решение № ДО-02-12/31.10.2016г., с което на основание чл. 22, ал. 8, вр. чл. 110, ал. 2, т. 1 от ЗОП е прекратил процедурата поради подаването само на една оферта.
При така установеното КЗК правилно е приела, че решение № ДО-02-01/18.01.2017г. има за предмет упражняване от директора на Информационен център на Министерство на отбраната на негово процесуaлно право по чл. 156 от АПК. Оспорваното пред КЗК решение № ДО-02-01/18.01.2017г. не е административен акт и затова не подлежи на оспорване по реда на чл. 196, ал. 1 от ЗОП. Общото му с решение по чл. 196, ал. 1 от ЗОП е само неговото наименование „решение”. Но за характера на акта от значение е неговото съдържание, а не наименованието му. Обжалваното решение не е решение на възложителите по процедура за възлагане на обществена поръчка, а касае упражняване на процесуално право по образувано съдебно производство – правото му да оттегли оспорения акт. Административният орган може да направи това и без да издава нарочно, специално решение. Затова упражненото процесуално право няма за предмет създаване права и задължения за участници в процедура за възлагане на обществена поръчка. Предвид на това решение № ДО-02-01/18.01.2017г. не подлежи на оспорване по реда на чл.196, ал.1 от ЗОП, както правилно е приела КЗК.
Наличието на това основание е достатъчно за правилността на обжалваното определение като краен резултат. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че КЗК правилно е приела, че [фирма] няма и правен интерес от оспорване на решение № ДО-02-01/18.01.2017г. на директора на Информационен център на Министерство на отбраната. От данните по преписката се установява, че единственото процесуално действие на [фирма] по процедурата за възлагане на обществената поръчка е било да подаде сигнал до възложителя с искане за прекратяване на процедурата. Това е основано на твърдения за заложени дискриминационни условия в документацията за участие. Частният жалбоподател обаче не е обжалвал решението на възложителя за откриване на процедурата, нито е подал оферта по нея. Затова той не е "заинтересовано лице" според легалното определение в § 2, т.14 от ДР на ЗОП, разполагащо с признатото и гарантирано право по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП да обжалва акта на възложителя.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че той е заинтересовано лице, тъй като предметът на процесната поръчка попада в предмета му на дейност и той има правен интерес от оспорване с оглед участието му в нова обществена поръчка, обявена от същия възложител и със същия предмет. Тези доводи са относими за решението за прекратяване на процедурата. А преследваният резултат са от това решение на възложителя, а не от оспорваното решение. Освен това тези доводи са относими за всяко дружество с подобен предмет на дейност. След като [фирма] не е оспорил решението на възложителя за откриване на процедурата, нито е подал оферта по тази процедура, той сам се е поставил в ситуация за не може да влияе върху хода на процедурата. Респ. той не може и да влияе върху извършените процесуални действия от възложителя, каквото е процесното решение №ДО-02-01/18.01.2017г.
С оглед на това КЗК обосновано е приела, че жалбата е недопустима. Налице са били основанията по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗОП, поради което законосъобразно жалбата е била оставена без разглеждане и е прекратено производството по преписката. (Определение № 7518 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 6594/2017 на Върховния административен съд)

Производството пред КЗК е образувано срещу Решение № РД-11-401/29.11.2016 г. на министъра на здравеопазването и централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване", с което е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.73, ал.1, чл.81, ал.1 и чл.95, ал.2, т.2 от ЗОП с предмет: "Сключване на рамкови споразумения от Централния орган за покупки в сектор "Здравеопазване" (ЦОПСЗ), чрез Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България". С решението са одобрени обявлението и документацията за участие. В раздел IV. 6 "Разделяне на обособени позиции" от решението е посочено: "В настоящата процедура се обособяват самостоятелни обособени позиции по Анатомо-терапевтичен код (ATC) на лекарствените продукти. Позициите се обособяват в зависимост от тяхната терапевтична и химична характеристика и/или човешкия орган или система, върху която те оказват въздействие", като са обявени 14 обособени позиции. […]
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид недопускане от страна на КЗК на техническа експертиза. Видно от протокол № 218 от 23.02.2017г. от проведено открито заседание по жалбата, КЗК е отказала допускане на експертиза по два въпроса:1. Сравнение между предложението на жалбоподателя като номенклатура, дали съответства на Позитивния лекарствен списък и 2. Предвидените мерки в Електронната система за покупки отговаря ли на условията по чл.50 от ЗОП? […] Допускането на експертните становища е обусловено от необходимостта от специални знания, които КЗК не притежава или е налице трудност при формиране на преценката и решаването в определена област. В случая във връзка с поставените въпроси от жалбоподателя КЗК е приела, че не са й необходими специални знания и нужда от експертно становище, предвид на това, че в преписката се съдържат необходимите данни, въз основа на които КЗК е обосновала своите правни изводи, без за това да са необходими експерти знания. Видно от фактическите обстоятелства и направени правни изводи, съдът приема, че не е допуснато процесуално нарушение, поради недопускане на техническа експертиза.
Неоснователни са възраженията, че са неправилни изводите на КЗК, че не са въведени дискриминационни ограничения за регистрация за участие на физически лица в процедурата, поради липса на квалифициран електронен подпис (КЕП), като до участието в процедурата се допускат единствено юридически лица, притежаващи квалифициран електронен подпис. КЗК е установила, че в документацията за участие в процедурата - глава IV "Общи изисквания", раздел 1 "Общи изисквания към участниците", т. 1, в съответствие с чл. 10, ал. 1 от ЗОП, е посочено, че в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да участват български или чуждестранни физически или юридически лица или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява доставката, съгласно законодателството на държавата, в която е установено. Също така предвид спецификата на предмета на поръчката, е указано, че участниците в обществената поръчка трябва да притежават разрешение за производство, издадено по реда на ЗЛПХМ (в случаите по чл. 196, ал. 1 от ЗЛПХМ) или за търговия на едро с лекарствени продукти или удостоверение за регистрация за търговия на едро с лекарствени продукти (случаите по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛПХМ), или разрешение за внос (случаите по чл. 196, ал. 2 от ЗЛПХМ) - издадени по реда на ЗЛПХМ. Установено е от КЗК, че действително в "Ръководство за потребители (търговци)" с Електронната система е посочено, че потребителите, които не притежават КЕП, издаден на юридическо лице, няма да могат да се регистрират в системата, но не е въведено условие КЕП да е издаден на юридическо лице в част IV "Електронно подаване на предложенията, електронни образци на документи и указание за подготовката им. Подготовка на предложенията" от документацията за участие, където в т. 2 "Информация за Електронната система и минимално оборудване за достъпност", "Изисквания за регистрация на участниците и удостоверяване на регистрацията" е отразено, че регистрацията се извършва с КЕП. Указано е по отношение на електронното подписване и подаване на предложението чрез Електронната система, че се изисква наличието единствено на професионален КЕП, който е на името на лицето, което подписва предложението - представляващия дружеството на участника или от изрично упълномощено лице.
Законосъобразно КЗК е приела, че след като в документацията изрично е предвидено участие в процедура, както на физически, така и на юридически лица или техни обединения, посоченото в "Ръководство за потребители (търговци)" изискване за наличие на КЕП, издаден на юридическо лице, е в противоречие със заложените в документация за участие в процедурата условия, които не въвеждат подобно ограничение. Действително е налице несъответствие от една страна относно допустимостта на участниците, а от друга ограничение от технически характер, което обаче е преодолимо, предвид указания начин на електронно подписване и подаване на предложението чрез Електронна система, за което се изисква наличието единствено на професионален КЕП, който е на името на лицето, което подписва предложението - представляващия дружеството на участника или от изрично упълномощено лице. Изискването за достъп до Електронната система с КЕП, не е изискване за допустимост на участниците в процедурата. Изискването за КЕП е относимо и към физически лица, за които обаче е безусловно необходимо да притежават разрешение за производство или за търговия на едро с лекарствени продукти, или удостоверение за регистрация за търговия на едро с лекарствени продукти, или разрешение за внос  - издадени по реда на ЗЛПХМ. След като не е въведено условие КЕП да е издаден на юридическо лице не е ограничено участието на физически лица в процедурата, но за които важи изискването за професионален КЕП или на лицето, което подписва предложението. Освен това с чл.39 от ЗОП са въведени достатъчно гаранции за препятстване въвеждане от страна на възложителите на дискриминационни инструменти и устройства за електронно подаване и получаване на оферти и заявления за участие.
Неоснователно е възражението на касатора, че КЗК не е съобразила, че възложителят е посочил в документацията на процедурата разпоредби на чл.39 от ЗОП, които не са били приложими към момента на откриване на процедурата съгласно §29 от ПЗР на ЗОП, както и че не е бил влязъл в сила чл. 97 от ЗОП, а в документацията няма доказателства, че ще бъде спазен чл.50 от ППЗОП. […] Действително към момента на откриване на процедурата, в документацията са посочени разпоредбите на чл.39 и чл.97 от ЗОП, които съгласно §29 от ПЗР на ЗОП влизат в сила от 01.01.2017г. […] Към момента обаче на откриване на процедурата с ПМС № 146 от 9.06.2015 г. е създаден Централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване", като министърът на здравеопазването е Централен орган за покупки в сектор "Здравеопазване" (ЦОПСЗ). С чл. 4 от ПМС № 146/2015 г. ЦОПСЗ е оправомощеният орган да планира, подготвя и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки - предмет на постановлението и да сключва рамкови споразумения от името на лечебните заведение по чл. 1 от ПМС № 146/2015 г., чрез използване на онлайн електронна платформа, наречена Електронната система за закупуване на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения в Република България (Електронна система).
Законосъобразен е изводът на КЗК, че нормата на §29 е процесуална и следва да се прилага от момента на влизането й в сила, като до нейното прилагане следва да се прилагат разпоредбите на ППЗОП. Предвиденото прилагане на чл.39 от ЗОП във връзка с използване на електронни средства за комуникация, следва да се има предвид след 01.01.2017г., с оглед §29 от ПЗР на ЗОП, а до тогава следва да се прилагат разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ППЗОП. В случая обаче с Решение № РД-11-430/16.12.2016 г. на възложителя срокът за подаване на офертите е 30.01.2017г., като участниците, а и възложителят следва да съобразят изискванията на чл.39 от ЗОП свързани с обмена на информация при провеждане на процедурите чрез електронни средства за комуникация, вкл. при подаване и получаване на оферти и заявления за участие. Нормата на §24 от ПЗР на ЗОП позволява до влизане в сила на чл.39 от ЗОП предаването на информация при възлагане на обществени поръчки, респ. предвижданията в документацията на възложителя, да се осъществява по реда на ППЗОП. С оглед на това въведените изисквания в документацията свързани с обмена на информация не обуславят нарушение на материалния закон, поради и което изводите на КЗК са законосъобразни
Неоснователни са възраженията на касатора, че КЗК не е съобразила, че в техническата спецификация на възложителя има съществени разлики и допуснати неточности в сравнение с лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, вписани в публичен електронен регистър към Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. […] Съобразено е от КЗК, че в Приложение № 2 към ПЛС лекарствени продукти са класифицирани по фармакологични групи съгласно кода по анатомо-терапевтично-химичната класификация - АТС, със съответните международни непатентни наименования - INN, принадлежащите към тях наименования, съответната дефинирана дневна доза/терапевтичен курс (съгласно указанията на СЗО), цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ, както и че идентифицирането в техническите спецификации (представено във фактическата част на решението) на лекарствените продукти, съобразно техният АТС, INN, начин на приложение и забележка (в приложимите случаи), е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП, доколкото по Приложение № 2 към ПЛС, част от продуктите на различни производители и притежаващи различни търговски наименования, имат еднаква комбинация от АТС и INN. Обоснован е изводът на КЗК, че дори за дадена номенклатура, в резултат на комбинацията на АТС и INN, в Приложение № 2 към ПЛС да е налице един конкретен продукт на точно определен производител, това обстоятелство не би довело до необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция, като за отделните номенклатури могат да участват, както производители, но и притежателите на разрешението за производство и регистрираните търговци на едро с лекарствени продукти. (Решение № 6979 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 3852 / 2017 на Върховния административен съд)

Неоснователни са доводите на касатора, че КЗК не е съобразила, че от обявлението се установява, че възложителят след провеждане на процедурата ще сключи договор само с двама участници, класирани на първите две места. Обективно е установено от КЗК, че възложителят е посочил в условията на процедурата, че рамкови споразумения ще бъдат сключени с двама изпълнители, ако е налице достатъчен брой участници, които отговарят на критериите за подбор, или достатъчен брой предложения, които отговарят на предварително обявените условия на възложителя, за всяка една номенклатура от техническата спецификация. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон КЗК е съобразила разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗОП, съгласно която рамково споразумение е споразумение, сключено между един или повече възложители и един или повече изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период, включително относно цените, а при възможност – и предвидените количества. В кръга на оперативната самостоятелност на възложителя е да прецени с какъв брой изпълнители да сключи рамкови споразумения, като в случая с оглед броя на обособените позиции и множеството номенклатури, е обосновано сключване на рамкови споразумения с двама изпълнители. Условието на възложителя не е дискриминационно и не обуславя нарушение на чл.81, ал.2 от ЗОП. (Решение № 6979 от 05.06.2017 г. по адм. д. № 3852 / 2017 на Върховния административен съд)

Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. (Определение № 7175 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 6361/2017 на Върховния административен съд)

За да се допусне предварително изпълнение на обжалваното решение е необходимо доказване на някоя от трите предпоставки, описани в хипотезиса на чл.205,ал.4 от ЗОП. Всяко от тях е достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение на решението, а в случая са налице последните две. Защитата на обществения интерес е материална предпоставка по чл. 205, ал. 4 ЗОП, която се отчита и анализира в производството по чл. 205, ал. 3 ЗОП независимо от действията на страните в производството по провеждането на процедурата. По отношение на тези предпоставки правилно е прието наличие на важни обществени интереси, предвид спецификата на предмета на обществената поръчка и наложителност за допускане предварително изпълнение на обжалвания краен акт, тъй като общоизвестен факт е, че НДК е планиран като основен домакин на поредица от международни конференции, събития и дейности свързани с предстоящото Председателства на Република България на съвета на Европейския съюз, стартиращо от 01.01.2018година. С оглед на това доставката на материалите/ част от които са предмет на настоящата процедура/ следва да бъдат осигурени своевременно с оглед успешното завършване на планираните СМР и те имат несъмнен приоритет пред икономическите интереси на жалбоподателя. (Определение № 7139 от 07.06.2017 г. по адм. д. № 5823/2017 на Върховния административен съд)

Неоснователни са възраженията за липса на обществен интерес от продължаване на възлагателната процедура. Дори от оскъдните данни по представената от КЗК преписка – решение за откриване и само част от обявлението, публикувано в ОВ на ЕС, се установява важното значение на предмета на поръчката за жителите и гостите на столицата. Тя се състои от 24 обособени позиции, обхващи всички нейни административни райони и покрива стотици декари площ. От посочения от възложителя линк е видна цялата документация във връзка с процедурата. От нея се разбира, че описаните многобройни дейности следва да се извършват по улиците и булевардите, в училища, детски и здравни заведения, градини, междублокови пространства и паркове със специално предназначение – общинска собственост. Предметът включва, наред с поддържане на дървесните насаждения, още биологично и битово почистване, поддържане на чистота – оборки, метене на алеи, извозване на отпадъци и др. Преценени от този аспект, дейностите са пряко относими и към опазване здравето на милионното население на града. По този начин общественият интерес от навременното провеждане на процедурата далеч надвишава частния интерес на жалбоподателя от участие в нея.
Отделен е въпросът, че самият жалбоподател абсолютно по никакъв начин не е обосновал и не е установил какви негови интереси ще бъдат нарушени ако процедурата започне при условията, при които е обявена и въобще упражнява ли дейност в тази сфера. С продължаването й, възложителят сам поема риска всички извършени действия и преминати етапи да останат без резултат, ако се установи основателността на жалбата. Ето защо рискът се носи от него, а не от самия жалбоподател. Частната жалба е неоснователна, а определението на комисията е правилно и следва да се остави в сила. (Определение № 7449 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 6511/2017 на Върховния административен съд)

Настоящия състав на Върховния административен съд, приема, че в случая не е допуснато нарушение на законовите изисквания, предвидени в чл. 70, ал. 7 от ЗОП, тъй като законът предоставя право на възложителите самостоятелно да определят показателите, които имат преимуществено значение за избора на участниците, като посочват самостоятелно и тяхната относителна тежест. Правилно Комисията за защита на конкуренцията е констатирала, от текста на обявлението за обществената поръчка се установява, че възложителят в съответствие с чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗОП е избрал като критерий за възлагане „ниво на разходите“ с посочени ценови показатели, като по отношение на спорният показател D - оценка на офертата по показателя "Цена на 1 минута разговор провеждан от SIM карта към всички фиксирани и мобилни национални мрежи" са определени 51 точки. От значение в случая е обстоятелството, че възложителят в съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. а от ЗОП е определил в методиката за комплексна оценка на предложенията, стойностите на показателите в цифри, като е посочил и начина за тяхното изчисляване съобразно утвърдената формула, подробно описана във фактическата част от обжалваното решение на КЗК. […] Правилно КЗК е приела, че обявените показатели с определянето за всеки един относителната тежест в комплексната оценка най-добре съответстват на нуждите на възложителя, което попада в оперативната самостоятелност на възложителя и по своята същност е преценка по целесъобразност. В случая са изпълнени законовите изисквания на чл. 31, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗОП и в методиката за определяне на комплексната оценка се съдържат указания за определяне на оценката на всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най - изгодната оферта, като относителната тежест на отделните показатели може да бъде изразена чрез максимални стойности в рамките на общата оценка. (Решение № 7189 от 08.06.2017 г. по адм. д. № 4340/2017 на Върховния административен съд)

При направеното съпоставяне в съответните точки от спецификацията на двете приложения КЗК е установила наличието на необходими промени свързани с корекции на формулите и уточнения, които представляват порок в документацията. Този порок не може да бъде отстранен без да се променят условията, при които е обявена процедурата. Тяхното кумулативно наличие сочи на императивното изискване от законодателя за прекратяване на процедурата. Това е направил и възложителя с решението си за прекратяването й. Касаторът акцентира на обстоятелството, че КЗК не била допуснала исканата от него експертиза, която щяла да установи липсата на пороци в описаните формули, водещи до определяне на процента несъответствие на доставените количества варовик и неговия физико-химичен състав. Въпреки това в първоначалната си жалба пред КЗК, а и в касационната си жалба, касаторът сочи на несъществено изменение, но то отново е свързано с предложеното от него изменение във формулите, свързани с определянето на състава на доставения варовик. По този начин отново се потвърждават допуснатите неточности и наложителността от промяната им в спецификацията, съответните точки от приложенията по двете обособени позиции. Не е без значение и допуснатата грешка във формулата за компенсиращите количества варовик въз основа на твърдостта му, в която формула числото 50 следва да се замени с цифрата 5, тъй като размерът на компенсацията в полза на възложителя става прекомерна и в необоснована тежест за избрания за изпълнител. Следва да се посочи, че в преценката на КЗК е дали да допусне експертно становище или не. В ЗОП няма императивно задължение за Комисията при поискване на експертно становище то да бъде уважено. В конкретния случай КЗК е преценила, че при съпоставянето на данните в спецификацията и мотивите на възложителя може да установи допуснатите от последния пороци в документацията за участие, поради което не е уважила искането за експертно становище. Това не прави решението й постановено при допуснато съществено нарушение на процедурата. (Решение № 7394 от 13.06.2017 г. по адм. д. № 5556/2017 на Върховния административен съд)