Архив на блога

петък, 30 март 2012 г.

Някои практически указания относно подаването на процесуални документи до Общия съд на ЕС


Настоящата тема обхваща някои принципни въпроси свързани с подаването и обработката на процесуални документи, свързани с разглежданите от  Общият съд на ЕС (ОбС) казуси. Сред тях са и делата по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, поради което е полезно да се познават някои чисто технически изисквания свързани с подаването на процесуални документи до ОбС, тяхната обработка, както и някои специфики от устната фаза на тези производства. 
За да улесни заинтересованите страни ОбС издаде Практически указания към страните, които доизясняват и допълват някои разпоредби от Процедурния правилник (ПрПр) на Общия съд. Целта на Указанията е да се гарантира, че ОбС ще е в състояние да разглежда без затруднения подадените от страните процесуални документи.

Относно използването на технически средства за комуникация
От Указанията става ясно, че подаването на процесуални документи изключително по електронен път е възможно чрез използване на приложението e-Curia (https://curia.europa.eu/e-Curia) при спазване на Условията за използване на това приложение. Приложенията към документите, които поради естеството си не могат да се подават чрез e-Curia, могат да се изпратят отделно, при условие че са посочени в описа. Тези приложения трябва да постъпят в секретариата най-късно до 10 дни след подаването на процесуалния документ чрез e-Curia.
Изпращането на копие до секретариата от подписания оригинал на процесуален документ, предвидено в чл. 43, пар. 6 от Процедурния правилник (ПрПр), може да се направи или по факс (факс номер: + 352 43032100, или по електронна поща (GeneralCourt.Registry@curia.europa.eu ).
При изпращане по електронна поща се приема само сканирано копие на подписания оригинал, като е желателно документите да се представят във формат PDF чрез компютърни програми като Acrobat или Readiris 7 Pro. Изпращането на обикновен компютърен файл или на файл с електронен подпис, или с компютърно създадено точно копие на подпис не отговаря на изискванията на член 43, пар. 6 от ПрПр. Кореспонденция по дело, която постъпва в Общия съд под формата на обикновено писмо в електронна форма, не се взема предвид.
Следва да се има предвид, че датата на подаване на процесуален документ по факс или по електронна поща се взема предвид с оглед на спазването на срок само ако оригиналът, съдържащ саморъчен подпис е подаден в секретариата най-късно до 10 дни след това.
В декларацията на страна, с която тя се съгласява връчването по отношение на нея да се извършва по факс или чрез друго техническо средство (чл. 44, пар. 2 от ПрПр) трябва да се посочат номера на факса и/или електронния адрес.

Относно представянето на процесуални документи
На първата страница на всеки процесуален документ трябва да бъдат отбелязани следните данни:
a) наименованието на процесуалния документ[1];
б) номерът на делото (T-…/…), когато вече е бил съобщен от секретариата;
в) имената на ищеца или жалбоподателя и на ответника, както и на всяка друга страна в производствата;
г) името на страната, за която се подава процесуалният документ.
Всеки параграф от процесуалния документ следва да бъде номериран.
За процесуалните документи, които не са подадени чрез приложението e-Curia, се изисква саморъчен подпис на представителя на съответната страна, който трябва да е положен под текста на документа.
Процесуалните документи трябва да се представят по начин, който да позволи на ОбС да управлява документите по електронен път. За тази цел трябва да се спазват следните изисквания:
a) текстът трябва да е във формат A4, четлив и да е разположен само от едната страна на листа;
б) представените документи на хартиен носител трябва да са свързани с пособия, които лесно могат да бъдат отстранени[2];
в) текстът трябва да е набран така, че лесно да се чете[3]; 
г) всяка следваща страница се номерира в горния десен край.
Върху първата страница на всеки препис, който не е подаден чрез приложението e-Curia, представителят на съответната страна прави отбелязване, удостоверяващо верността на преписа с оригинала, и го парафира.

Относно представянето на файловете, подавани чрез приложението e-Curia
Процесуалните документи, подавани чрез приложението e-Curia, се представят под формата на файлове. За да се улесни обработването е препоръчително да се следват практическите съвети, съдържащи се на уебсайта на ОбС на ЕС за използване на приложението e-Curia

Относно дължината на писмените становища
Максималният брой страници на писмените становища се определя в зависимост от съответната област и обстоятелствата по делото и е, както следва:
  • 50 стр. за исковата молба или жалбата и за писмената защита;
  • 20 стр. за жалбата и за писмения отговор в делата, свързани с интелектуална собственост;
  • 15 стр. за жалбата и за писмения отговор при обжалване на съдебни актове;
  • 25 стр. за писмената реплика и писмената дуплика;
  • 15 стр. за писмената реплика и писмената дуплика при обжалване на съдебни актове и по делата, свързани с интелектуална собственост;
  • 20 стр. за писменото възражение за недопустимост, както и за писмените становища по него;
  • 20 стр. за писменото становище при встъпване и 15 стр. за писмените становища по него.
Становища с по-голям брой страници се допускат само при дела с особено висока степен на фактическа или правна сложност.

Относно структурата и съдържанието на писмените становища
Процедурният правилник съдържа специални разпоредби, които уреждат съдебните спорове, свързани с правото на интелектуална собственост (чл. 130—136). Поради това правилата относно жалбите и писмените отговори, представени в делата по тези спорове, са изложени отделно от тези, които са свързани с исковите молби или жалбите и писмените защити, представени в рамките на всички други съдебни спорове.
Задължителните реквизити на исковата молба или жалбата по принцип се съдържат в чл. 44 от ПрПр. В началото на исковата молба или жалбата трябва да присъстват данни за:
a) името и адресът на ищеца или жалбоподателя;
б) името и качеството на представителя на ищеца или жалбоподателя;
в) посочване на страната, срещу която е подадена исковата молба или жалбата;
г) декларациите, посочени в чл. 44, пар. 2 от ПрПр (съдебен адрес в Люксембург и/или съгласие връчването да се извършва чрез технически средства за комуникация).
След уводната част на исковата молба или жалбата следва кратко изложение на спорните обстоятелства. Правната аргументация е удачно да се структурира в зависимост от изтъкнатите правни основания. Исканията в исковата молба или жалбата трябва да бъдат точно определени в началото или края ѝ.
Когато се иска отмяна на обжалвания акт, той се посочва конкретно и се прилага копие от него.
Към исковата молба или жалбата се прилагат  документите по чл. 44, пар. 3 и пар. 5, букви а) и б) от ПрПр.
Всяка искова молба или жалба се придружава от резюме на изложените правни основания и основните доводи, за да се улесни изготвянето на известието, предвидено в чл. 24, пар. 6 от ПрПр. Тъй като известието се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици, това резюме трябва да е не по-дълго от 2 страници и да бъде изготвено в съответствие с образеца, който е на разположение на уебсайта на Съда на Европейския съюз. То трябва да се представи отделно от посочените в исковата молба или жалбата приложения. Ако не е подадено чрез приложението e-Curia, резюмето трябва да се изпрати по електронна поща под формата на обикновен електронен файл на адрес GeneralCourt.Registry@curia.europa.eu , като се посочи делото, към което се отнася.
Доказателствените искания се представят точно и ясно, като указват подлежащите на доказване факти. При доказателствени искания относно разпит на свидетел или искания за информация трябва точно да се посочи съответното лице.
Задължителните реквизити на писмената защита се съдържат в чл. 46, пар. 1 от ПрПр и включват: номер на делото, име на ищец или жалбоподателя, име и адрес на ответника; името и качеството на представителя на ответника. Исканията на ответника също трябва да бъдат точно определени в началото или края на писмената защита.
Оспорването на факти, твърдени от противната страна, се прави изрично, като конкретно се посочват съответните факти.
Специфични изисквания при жалбите и писмените отговори по дела, свързани с интелектуална собственост се съдържат в чл. 44 и чл. 132, пар. 1 от ПрПр.

Производства по обжалване
Жалбата трябва да съдържа данните, посочени в чл. 138, пар. 1 от ПрПр, като освен името и адресът на жалбоподателя, името и качеството на представителя му, се посочват и обжалваното решение (вид, съдебен състав, дата и номер на дело), другите страни в производството, датата, на която решението е получено от жалбоподателя. В началото или края на жалбата трябва да има точно формулирани исканията на жалбоподателя. По принцип не е необходимо да се излагат обстоятелствата, предхождащи спора, както и неговият предмет. Достатъчно е да се посочи решението на Съда на публичната служба. Правните основания се излагат кратко и схематично в началото на жалбата, като правните доводи би следвало да са структурирани в съответствие с изтъкнатите в жалбата правни основания, по-конкретно в съответствие с посочените случаи на неправилно прилагане на правната норма.

Всяка жалба се придружава от резюме на изложените правни основания и основни доводи, за да се улесни изготвянето на известието, предвидено в чл. 24, пар. 6 от ПрПр. Тъй като известието се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици, това резюме трябва да е не по-дълго от 2 страници и да бъде изготвено в съответствие с образеца, който е на разположение на уебсайта на Съда на Европейския съюз. То трябва да се представи отделно от посочените в жалбата приложения. Ако не е подадено чрез приложението e-Curia, резюмето трябва да се изпрати по електронна поща под формата на обикновен електронен файл на адрес GeneralCourt.Registry@curia.europa.eu като се посочи делото, към което се отнася.
Заедно с жалбата се представя и документ, удостоверяващ, че адвокатът може да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИО, освен когато жалбоподател е институция на ЕС или държава членка, представлявана от свой служител. С оглед на представянето на документа, предвиден в член 44, параграф 3 от Процедурния правилник, може да се направи препращане, съгласно член 8, параграф 2 от Указанията за секретаря, към вече подаден в секретариата на Общия съд документ.

Писмен отговор
Писменият отговор трябва да съдържа данните, посочени в чл. 141, пар. 2 от ПрПр. - номер на делото и име на жалбоподателя; името и адресът на страната, която го представя; името и качеството на представителя, който се явява за тази страна; датата, на която жалбата е получена от страната, както и  точно са формулиране на исканията на страната. Ако с писмения отговор се иска отмяна, изцяло или отчасти, на съдебно решение служба на основание, което не е изтъкнато в жалбата, е уместно това да се посочи в заглавието на писменото становище (напр. „писмен отговор с насрещна жалба“). Доколкото е възможно, правните доводи трябва да са структурирани в зависимост от изложените от жалбоподателя правни основания и/или тези, които се съдържат в насрещната жалба, ако има такава. Като се има предвид, че фактическото и правното положение вече са предмет на обжалваното решение, те се излагат в писмения отговор само по изключение, доколкото начинът им на представяне в жалбата се оспорва или изисква уточнения. Заедно с писмения отговор също се представя удостоверение, че адвокатът може да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИО.

Относно представянето на приложения към процесуалните документи
Към процесуален документ се прилагат само доказателствата, упоменати в текста на този документ, които служат за доказване или онагледяване на съдържанието му. Представянето на приложения се допуска при условие, че са придружени от опис на същите. Той трябва да съдържа, за всяко приложено доказателство: номера на приложението (посочва се процесуалният документ, към който се прилагат доказателствата, като се използват буква и цифра[4]); кратко описание на приложението с указание за неговия характер[5]; посочване на страницата от процесуалния документ и на параграфа, в който е упоменато доказателството.  Всяка следваща страница на приложените доказателства се номерира в горния десен край. Страниците на доказателствата могат да следват номерацията на документа, към който са приложени, или пък да следват отделна номерация.
Когато самите приложения съдържат приложения към тях, те се номерират и представят така, че да се избегне всякаква вероятност от объркване, като при необходимост се използват разделители. Когато се прави позоваване на представено доказателство, се указва номерът на съответното приложение в описа, като освен това се посочва и процесуалният документ, с който е представено приложението. 

Отстраняване на нередовности в исковата молба или жалбата
Връчването са отлага и се определя разумен срок за отстраняване на нередовности и когато исковата молба или жалбата не отговарят на някои изисквания, включително и такива относно формата. В някои случаи исковата молба или жалбата се връчват, като едновременно с това се дава срок за отстраняване на нередовностите. Втората хипотеза засяга нередовности свързани с: непосочването на съдебен адрес в Люксембург; непредставено удостоверение за адвоката; непредставяне на резюме на правните основания и основните доводи по дела, различни от свързаните с интелектуална собственост; непредставен  превод на езика на производството на документ, съставен на различен език.

Отстраняване на нередовности при искови молби или жалби с по-дълъг текст
Когато броят страници на искова молба или жалба надвишава с 40 % максималния брой страници, това трябва да се коригира, освен при изрични указания от председателя в обратен смисъл. Когато е направено искане за отстраняване на този вид нередовност, връчването на исковата молба или жалбата на ответника, се отлага за по-късен момент.
Посочените по-горе случаи на отстраняване на нередовности се прилагат и по отношение на процесуални документи, различни от исковата молба или жалбата, когато това е необходимо.

Относно искания за решаване на дела по реда на бързото производство
Исковите молби или жалбите, във връзка с които е направено искане за решаване по реда на бързо производство, по правило трябва да са с дължина до 25 страници. Такова искане се представя с отделен акт съгласно чл. 76а от ПрПр и трябва да съдържа кратка обосновка във връзка с особената спешност на делото и другите съответни обстоятелства. Препоръчва се страната, която прави такова искане да конкретизира правните основания, доводите или частите от съответното писмено становище (искова молба, жалба или писмена защита), които се представят само в случай, че делото не се гледа по реда на това производство. Освен това се препоръчва към искането за разглеждане на дело по реда на бързо производство, да се приложи съкратен вариант на съответното писмено становище, който трябва да  отговаря на предходните указания, за да е възможно обработването му в най-кратки срокове.
Ответникът разполага с едномесечен срок за отговор на исковата молба или жалбата.

Относно молби за спиране на изпълнението и други обезпечителни мерки
В молбите за спиране на изпълнението или за допускане на други обезпечителни мерки в изключително кратка и стегната форма трябва да се изложат предметът на делото, правните и фактически основания, на които се основава главният иск или жалбата, обосноваващи тяхната вероятна основателност (fumus boni juris), както и обстоятелствата, установяващи неотложността. В тях се посочва точно исканата мярка/мерки. Тъй като с молбата за допускане на обезпечение се цели да се даде възможност за преценка на fumus boni juris в рамките на съкратено производство, в нея не трябва да се възпроизвежда целият текст на исковата молба или жалбата по делото в главното производство. За да е възможна бързата обработка на молбите по правило те трябва да са с дължина най-много 25 стр., като се отчитат съответната област и обстоятелствата по делото.

Относно исканията за поверително третиране
При спазване на разпоредбите на чл. 67, пар. 3, ал. 2 и 3 от ПрПр, Общият съд взема предвид само онези доказателства и документи, с които представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своите становища. Всяка страна обаче може да направи искане определени елементи или части от приложените по делото процесуални документи, които имат поверителен или секретен характер: да не се изпращат на встъпила страна или  да не се предоставят на разположение на страна по съединено дело. Искането за поверително третиране се представя с отделен акт и самото то не може да се подава в поверителен вариант. В искането за поверително третиране трябва да се уточни страната, спрямо която е поискана поверителност. Самото искане трябва да се отнася само до строго необходимото и не може в никакъв случай да има за предмет целия текст на процесуалния документ, а само по изключение — цяло приложение. В искането за поверително третиране трябва точно да се посочат съответните елементи или части, както и кратка обосновка на секретния или поверителен характер на всеки от тези елементи или части. Непосочването им може да обоснове отхвърляне на искането от Общия съд. При подаването на искането за поверително третиране на един или повече процесуални документи страната трябва да представи и неповерителен вариант на съответния процесуален документ, в които са отстранени елементите или частите, за които се отнася искането.

Относно молбите за предоставяне на право на писмена реплика или писмена дуплика по делата, свързани с интелектуална собственост
Председателят на ОбС може, по искане на страните, да разреши подаването на писмена реплика или писмена дуплика, ако такава е необходима, за да даде възможност на съответната страна да защити своята гледна точка. Дължината на тези молби трябва да бъде, освен в особени случаи, до 2 страници, като в тях по обобщен начин се указват само конкретните причини, поради които според съответната страна е необходимо да се направи писмена реплика или писмена дуплика. За разбирането им трябва да е достатъчен само техният текст, без да е необходимо да се правят справки с текста на жалбата или на писмения отговор/писмените отговори.

Относно исканията за провеждане на устни състезания
ОбС може да реши да се произнесе по жалбата без да провежда устна фаза на производството, освен ако някоя от страните не представи искане да бъде изслушано устното ѝ становище. В искането трябва да се посочат мотивите, поради които страната желае да бъде изслушана, като в мотивите се указват елементите от преписката по делото или обосновката, които тази страна възнамерява да развие или да отхвърли по-задълбочено в съдебно заседание. Не е достатъчно да се изложат аргументи от общ характер, с които се посочва важността на делото или на въпросите, които трябва да бъдат решени.

Относно молбите за предоставяне на правна помощ
За подаването на молби за предоставяне на правна помощ задължително се използва формуляр, достъпен на следния адрес: https://curia.europa.eu/e-Curia/login.faces. Той може да бъде получен и при поискване от секретариата на ОбС с изпращане на електронно писмо на следния адрес: eneralCourt.Registry@curia.europa.eu или с писмо, адресирано до:
Секретариат на Общия съд на Европейския съюз
Rue du Fort Niedergrünewald
L-2925 Luxembourg
Не се разглеждат молби за предоставяне на правна помощ, които не са подадени чрез формуляр. Оригиналът на молбата за предоставяне на правна помощ трябва да бъде подписан от молителя или от адвоката му. Използването на формуляра има за цел да предостави на ОбС необходимата информация с оглед на вземане на правилно решение по молбата за предоставяне на правна помощ. Става въпрос за: данните за материалното положение на молителя и данните за предмета на посочените иск или жалба, за обстоятелствата в конкретния случай и съответните доводи. Молителят е длъжен да представи заедно с формуляра и доказателствата в подкрепа на твърденията си. По изключение може да се приемат подадени по-късно доказателства, с които се цели да се докаже липсата на средства на молителя, като се даде подходящо обяснение за закъснялото им представяне.
По силата на чл. 96, пар. 4 от ПрПр подаването на молба за предоставяне на правна помощ спира срока, предвиден за предявяване на иска или жалбата, с които е свързана молбата, до деня на съобщаване на постановеното определение по молбата, или когато не е определен адвокат, който да представлява заинтересованото лице — до деня на връчване на определението за назначаване на адвокат, който да представлява молителя.

Относно устната фаза на производството
Целта на устната фаза на производството е:
  • да се припомнят в много синтезиран вид становищата на страните, като се подчертаят главните правни основания, представени в писмена форма;
  • да се изяснят, някои доводи, развити в хода на писменото производство, както и да се представят нови доводи, в случай че има такива, основани на обстоятелства, които са настъпили след приключването на писменото производство;
  • да се дадат отговори на въпроси, зададени от ОбС, ако има такива.

Всяка страна следва сама да прецени дали действително е необходимо устно изявление или е достатъчно да се направи препратка към писмените становища. Ако някоя от страните се въздържа от устно изявление, нейното мълчание не може при никакви обстоятелства да се тълкува като равносилно на съгласие с устното изявление на друга страна, ако съответният аргумент вече е бил отхвърлен в писменото производство. Мълчанието не представлява пречка тази страна да направи реплика на устно изявление, направено от другата страна.
Понякога ОбС може да счете, че е за предпочитане устната фаза на производството да започне с въпроси на съдиите към представителите на страните. С оглед постигането на яснота и възможност за по-добро разбиране на изказванията от членовете на Общия съд за предпочитане е да се говори свободно на базата на бележки, вместо да се чете предварително написан текст. Освен това представителите на страните трябва във възможно най-голяма степен да се опитат да опростят представянето на делото. За улесняване на устния превод представителите на страните се приканват да изпратят на дирекция „Устни преводи“ предварително по факс или по електронна поща текста или писмените бележки по изказванията си, ако има такива. Поверителността на изпратените бележки по изказванията е гарантирана. Бележките по изказванията не се прилагат към преписката по делото.
Трябва да се има предвид, че при устните състезания само някои от членовете на съда следят устното изявление на езика, на който то се прави, а останалите слушат симултанния превод, поради което на представителите се препоръчва, в интерес на по-доброто протичане на устната фаза, да говорят бавно и точно срещу микрофона.
Освен това е уместно на преводачите предварително да се обърне внимание и за термините, които могат да създадат трудности при превода кат същите бъдат прецизно уточнени.
Продължителността на устните състезания може да варира в зависимост от сложността на делото или наличието или отсъствието на новонастъпили обстоятелства. Представителите на главните страни следва да ограничат своето изказване до около 15 минути за всяка страна, а встъпилите страни — до 10 минути, освен ако секретариатът не е указал друго в това отношение. Това ограничение се отнася само до изказването и не включва времето, необходимо за отговор на зададените въпроси по време на съдебното заседание. Ако обстоятелствата изискват това, може да бъде направено изрично искане за отклонение от обичайно предоставеното време за устно изявление като се изложат съответните мотиви. Когато някоя от страните се представлява от няколко представители, по принцип само двама от тях могат да се изказват, като общото време за изказванията им не трябва да надвишава посочената по-горе продължителност. Когато повече страни защитават една и съща теза, техните представители трябва да съгласуват действията си, за да се избегне повтаряне.
Докладът за съдебното заседание се изготвя от съдията докладчик и се свежда до посочване на правните основания и кратко резюме на доводите на страните.
Докладът обичайно се представя на страните не по-късно от 3 седмици преди заседанието и се оставя на разположение пред съдебната зала в деня на заседанието.  
Общият съд приема документи, представени в съдебното заседание, само по изключение и след изслушване на страните в това отношение.
Молбите за използване на технически средства с оглед на определено представяне трябва да бъдат направени своевременно, като условията за използването им се определят съвместно със секретаря.


[1] Искова молба или жалба, писмена защита, писмен отговор, писмена реплика, писмена дуплика, молба за встъпване, писмено становище при встъпване, възражение за недопустимост, становище относно …, отговори на въпросите и т.н.
[2] Да не се слага подвързия или други подшиващи средства като лепило, телбод и т.н.
[3] Например с шрифт Times New Roman, големина 12 за основния текст и Times New Roman 10 за текста под линия; разредка с интервал 1 и полета най-малко 2,5 см.
 [4] Например: приложение A.1, A.2, за приложенията към исковата молба или жалбата/ Б.1, Б.2, за приложенията към писмената защита/ В.1, В.2, за приложенията към писмената реплика/ Г.1, Г.2, за приложенията към писмената дуплика.
[5] Например: „писмо“ с посочване на датата, автора, адресата и броя страници на приложението.

събота, 24 март 2012 г.

Седмичен бюлетин: 19 - 25 март, 2012г.


Законодателство

  МИЕТ представи оценката за въздействие на проектозакона за промени на Закона за защита на конкуренцията. Според заключенията в оценката, налице е необходимост от законодателни промени, които да регламентират отношенията между големите търговци на дребно и техните доставчици. Резултатите от оценката сочат, че в отношенията по веригата производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец са налице практики, които имат негативен ефект върху конкуренцията и действащата правна уредба не е в състояние да ги предотврати или ограничи. Първоначалните предложения включваха три варианта на въздействие: да не се предприема нищо по отношение на промяна на съществуващата ситуация, да се предприемат законодателни мерки или да се търсят алтернативи на законодателството. След анализ в оценката на въздействие е направена препоръка за предприемане на законодателни мерки. Обосновката е, че са налице практики, представляващи злоупотреба със значителна пазарна сила, които противоречат на конкурентния процес и имат дългосрочен негативен ефект върху потребителите.

Застъпничество за конкуренцията
По искане на КРС, Комисията за защита на конкуренцията се произнесе със становище по Проекта на решение за определяне, анализ и оценка на пазара на линии под наем на дребно, пазара на терминиращи сегменти на линии под наем на едро и пазара на магистрални сегменти на линии под наем на едро. Производството е образувано в изпълнение на чл. 16 от Рамкова директива 2002/21/ЕО и чл. 151 от ЗЕС, които изискват определянето и анализът на съответните пазари на електронни съобщителни мрежи или услуги да бъде извършвано в тясно сътрудничество с КЗК. Продуктовите пазари, които се разглеждат в анализа, са:
  • пазар на линии под наем на дребно – обхваща линиите, предоставени на крайни потребители, независимо от технологията и скоростта;
  • пазар на терминиращи сегменти на линии под наем на едро – използват се от предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги за достъп до крайни потребители с цел предоставяне на услуги;
  • пазар на магистрални сегменти на линии под наем на едро – включва всички линии под наем на едро, независимо от използваната технология, чиито две крайни точки са разположени в рамките на два различни административни центъра на областите в страната.
Географският обхват на всеки от гореспоменатите пазари е територията на Република България. Единственият пазар, за който КРС счита, че подлежи на ex-ante регулиране, е подпазарът на терминиращи сегменти на линии под наем на едро със скорости до и включително 8 Mbit/s. Като основна структурна бариера за навлизане и разширяване на изследвания подпазар се посочва контролът от страна на БТК върху инфраструктурата на традиционната мрежа за достъп на предприятието, която не може лесно да бъде дублирана. КЗК е на мнение, че КРС е определила съответните пазари в съответствие с критериите и принципите на правото на конкуренцията. Ex-ante регулирането зависи от оценката дали конкурентното право е достатъчно за преодоляване на неефективната конкуренция на дадения пазар. Принципното положение, подкрепяно от КЗК е, че ех-ante регулирането следва да се прилага тогава, когато ex-post контролът би бил значително по-неефективен и доколкото е необходимо за създаване на условия за разгръщане на ефективна конкуренция на пазара на електронни съобщения. С оглед коректното отразяване на правомощията на КЗК, следва да се отбележи, че налагането на имуществени санкции от КЗК за вече извършени нарушения не е единственият механизъм за предотвратяване ограничаването на конкуренцията. При установяване на нарушение на ЗЗК, Комисията с решение може да постанови прекратяване на нарушението, включително като наложи подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията (чл. 77, ал.1, т.4 от ЗЗК). Освен това, в рамките на ex-post контрола КЗК е оправомощена да налага временни мерки (чл. 56 от ЗЗК) и да одобрява поемането на задължения, с които да се постигне преустановяване на антиконкурентното поведение (чл. 75 от ЗЗК).


Забранени споразумения и съгласувани практики
Nestle, Mars и Colgate-Palmolive са уличени в картел на пазара на сухи храни за кучета и котки, за което им е наложена санкция в размер на 35.3 млн. евро.  Засегнат е пазара на храна за домашни животни във Франция, а в забраненото споразумение са участвали френските филиали на трите компании - Purina, Royal Canin и Hills Pet Nutrishion. По данни на Autorité de la Concurrence, трите филиала са притежавали 70% от пазара за сухи храни за кучета и котки. В същото време французите отглеждат в домовете си общо около 8 млн. кучета и 10 млн. котки. В продължение на повече от 5 години  (между 2004г. и 2008г.) трите компании са упражнявали натиск върху дистрибуторите си за поддържане на високи цени на храните за домашни любимци. Нарушението е в сферата на вертикалните ограничения на конкуренцията. Било е установено също така, че Colgate-Palmolive Pet Nutrition е забранило на търговците си на едро да изнасят животински храни без изричното предварително съгласие на компанията-майка. Тази новина, следва съобщенията за разкрити картели в областта на препаратите за пране, производството на цикория и на брашна, и показва подчертано агресивната политика, предприета от френското ведомството по конкуренция напоследък срещу тези най-тежки форми на нарушение на антитръстовите правила. Най-сериозна е глобата за Nestle - малко над 19 млн. евро. Mars ще трябва да плати 11,6 млн. евро, а Colgate-Palmolive - 4,7 млн. евро. Глобата на Nestlé е била намалена с 18% а на Mars's с 20%, тъй като двете дружества не са отрекли участието си в нарушението и са се съгласили доброволно да платят наложените им санкции.  Въпреки това от Mars обсъждат варианта да обжалват размера на глобата, който според тях е твърде висок на фона на ангажиментите, които компанията е поела. 

Концентрации
Danish Competition Authority (DCA) наложи санкция в размер на € 6.700 на датска компания за това, че е подала невярна информация във връзка с предстоящо сливане. През януари 2010г. DCA е одобрила сливане между две дружества, активни в областта на селското стопанство. За да постанови решението си в този смисъл, ведомството се е позовало на информация, подадена от един от участниците в концентрацията, че на пазара съществува трета голяма компания, която е активен конкурент на съответния пазар. По-късно обаче DCA установява, че в информацията е пропуснато да се отбележи, че тази трета компания е в изключително тежко състояние и изправена пред фалит, в резултат на което се е договорила с едно от сливащите се предприятия, последното да поеме контрол и върху нея. След узнаване на това обстоятелство DCA е оттеглило даденото разрешение за сливане поради това, че е било основано на невярна информация. В последствие концентрацията е била разгледана отново и одобрена повторно при променените вече обстоятелства. Това е първият случай в Дания, в който се налага санкция на компания за некоректно подадена информация към ведомството по конкуренция.
КЗК разреши концентрация, при която „Лукерг Реню” ГмбХ, Австрия ще придобие самостоятелен контрол върху „Уинд Парк Каварна Иист” ЕООД, „Уинд Парк Каварна Уест” ЕООД и „Кей Енд Ес Енерджи” ЕООД, посредством закупуване на 100% от капитала на посочените дружества. Основната дейност на придобиващото дружество е свързана с разработване на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници. Капиталът му е в размер на 35.000 евро и е разпределен поравно между „ERG Renew” S.p.a., Италия и „ООО Лукойл-Екоенерго” , Русия. Създаването на „Лукерг” като съвместно предприятие между „ERG Renew” и „ООО Лукойл-Екоенерго” е осъществено с цел реализиране на намеренията на учредителите за инвестиции в  разработването на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници в страните от Източна Европа и по-конкретно в България и Румъния. България разполага с разнообразен електропроизводствен микс, включващ ядрени, термични и ВЕИ (водни, вятърни и слънчеви) централи. Съгласно публикувания годишен отчет за 2010 г. на „ЕСО” ЕАД, общата инсталирана мощност в страната е 12 072 MW. Най-голям дял в структурата на инсталираните производствени мощности заемат ТЕЦ с 54 % относителен дял, като от тях работещите на лигнитни въглища формират 33 %, следвани от тези на черни и кафяви въглища (15 %) и около 6 % съставляват работещите на газ. Инсталираната и в експлоатация мощност на „АЕЦ Козлодуй” представлява около 16 %, а тази от ВЕИ – 22 %. В структурата на инсталираните мощности от ВЕИ, разпределението в зависимост от ползвания ВЕИ е както следва:  ВЕЦ (18 %); вятърни ЕЦ (4%) и фотоволтаични (0,20 %). КЗК посочва, че за да участва на свободния пазар (както и в сделки по износ) на електроенергия, всеки производител следва да може да прогнозира точно своето производство за всеки час от денонощието в перспектива 24-72 часа. Към днешна дата на него е трудно да участват производители от ВЕИ, които не могат да прогнозират точно товарите си за 24-72 часа напред (от вятър и слънце например). Възможност за участие има за производители от ВЕЦ с изравнители, които имат нужното технологично оборудване за прецизно управление и точно прогнозиране на производството. За да могат производители от ВЕИ да участват активно на пазара с цялата си електроенергия е необходимо в страната да функционира развита електроенергийна борса, която да позволява търговия час-напред – т.е.  товарови графици да се подават всеки час от денонощието за всеки следващ час. Тогава производителите от ВЕИ ще могат успешно да прогнозират и продават производството си. В България се очаква създаването на електроенергийна борса и нейното реално функциониране да започне най-рано през м. юни 2012 г. Производството на ел. енергия от ВЕИ, включително и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се насърчава чрез изкупуването й по преференциални цени за определен срок. Изкупуването на произведената по този начин ел. енергия, за която има издаден сертификат или гаранция за произход, се извършва от Обществения доставчик или крайните снабдители на базата на сключени дългосрочни договори при преференциални цени. Преференциалната цена се определя от ДКЕВР съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, като нейния размер е изчислен така че да гарантира стабилна норма на възвръщаемост, която е по-висока от тази включена в цените, които се формират и договарят на свободния пазар. Производството на ел. енергия от ВЕИ се осъществява чрез сравнително ниски мощности на отделните инсталации и предвид привилегиите при изкупуването на енергията, произведена по този начин, в момента не е налице ефективна конкуренция между този вид производители, тъй като почти цялото количество ел. енергия се изкупува по преференциални цени. В конкретния случай участниците в концентрацията произвеждат ел. енергия от ВЕИ и по комбиниран начин (чрез топлоелектрическата централа в Бургас), която продават по преференциални цени на Обществения доставчик (НЕК) и Е.ОН България Продажби (краен снабдител). Предвид инсталираните им производствени мощности и незначителни пазарни дялове под 5%, КЗК е заключила, че те не се явяват основни участници на пазара на производство и продажба на едро на ел. енергия в страната. Предвид незначителното хоризонтално припокриване между дейностите на страните, Комисията счита, че концентрацията следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Нелоялна конкуренция
Върховният административен съд в 5-членен състав потвърди решение на КЗК, с което е установено нарушение на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (имитация) от страна на „Микра - АЯ” ООД, и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 64 905 лв., както и 2 глоби по 1000 лв. на Славчо Ангелов и Христо Христов. Производството на КЗК е установило, че продуктите на ответното дружество имитират марките черен цейлонски чай - Emona Brand и Resh, разпространявани от ЕТ ”Солотекс - Любомир Христов” на територията на Свиленград, Хасково и Харманли от 2001 г. Сравнението на външния вид на опаковките на молителя и на ответника - Emona Brand и Plantation Fresh Brand и Resh и Plantation Fresh, показва максимално  фонетично и визуално сходство между продуктите. Присъствието на общи елементи в цялостния дизайн е съществено -  първите две опаковки са в оранжев цвят, с централен елемент птица, докато вторите са в черен, с изображение на кон. КЗК приема, че ответникът не само не е положил достатъчно усилия да отличи своите продукти, а умишлено и целенасочено е търсил асоциативна връзка с продуктите на молителя, с което е създал реална опасност от възникване на заблуда у потребителите.  Производството доказа и, че Славчо Ангелов - управител на „Микра-АЯ“ ООД и Христо Христов са регистрирали умишлено имитиращия дизайн, който впоследствие са прехвърлили като право на ползване на ответното дружество. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
    
В свое решение, с което установява, че не е извършено нарушение в областта на нелоялната конкуренция КЗК дава тълкуване на понятието производствена или търговска тайна по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК. По дефиниция това са: факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Легалното определение на това понятие не предвижда съществуването на данни, обявени от закона за производствена или търговска тайна априори. Тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен, че трябва да са обявени изрично за такива от него, той трябва да е взел и необходимите мерки за запазването им. Установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК се различава от процедурата по установяване на другите нарушения по този закон. То, за разлика от останалите, е свързано със задължителното представяне от страна на молителя пред КЗК на доказателства, от които следва да се изясни кои „факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност“ са били приети от него за производствена и/или търговска тайна, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. За да се твърди, че дадено лице неправомерно е узнало, използвало или разпространило търговска тайна, е необходимо да се докаже от притежателя ѝ, че той я е класифицирал като такава по подходящ начин, уведомил е за това обстоятелство лицата, имащи достъп до нея и е взел конкретни мерки за запазването ѝ. Информацията, влизаща в тази категория, трябва да бъде поставена под ограничителен режим за достъп и използване, т. е. с нея да могат да боравят само хора, които са конкретно определени и им е предоставен изричен достъп от управителните органи на дружеството. Информацията трябва да е защитена и по такъв начин, че да няма свободен достъп до нея от лица, извън посочените от управителните органи. Защитата ѝ следва да е така организирана, че да е възможно нейното опазване и съхранение с технически, организационни, правни, охранителни и др. способи. Конфиденциалната информация също така трябва да е отделена от останалата фирмена информация, като изрично е посочено, че представлява търговска или производствена тайна. В този смисъл за защита на една информация като търговска или производствена тайна се изисква и изрично решение от управляващия орган на дружеството.

Държавни помощи
ЕК започва публични консултации, свързани с критериите, които възнамерява да прилага, при оценката на схемите за подпомагане, които държавите-членки ще прилагат спрямо филмовата индустрия. Критериите са изложени в проект на съобщение (draft Cinema Communication), по което заинтересованите са поканени да дадат становище до 14.06.2012г., а окончателният вариант ще бъде изготвен през втората половина на 2012г. Вицепрезидентът на ЕК, Joaquín Almunia коментира, че изготвеният проект цели да предостави работещ инструмент, който ще е от полза както за целия европейски аудио-визуален пазар, така и за европейските зрители. Това е вторият и заключителен кръг консултации в процеса на обновяване на критериите за оценка на държавните помощи, който трябва да приключи най-късно до 31.12.2012г., а една от целите на настоящото съобщение е да стимулира трансграничните продукции между държавите-членки, които могат да ползват преимуществата на общите правила за вътрешния пазар и да гарантира, че на аудиторията ще се предлага по-голям избор и културно разнообразие в областта на аудио-визуалните произведения. За целта се предвижда разширяване на дейностите, които ще бъдат подпомагани, като се включат всички етапи от създаването на аудио-визуално произведение – от изготвяне на концепцията за него до представянето му пред публика. Предвижда се също ограничаване на задълженията за разходване на средствата само в определена територия. Променят се и начините за изчисляване на размера на помощта, както се въвеждат и някои данъчни стимули относно разходването на средствата, като за допустими ще се приемат разходите правени в рамките на цялото европейско икономическо пространство. Средствата, предназначени за подпомагане на филмовата индустрия в ЕС възлизат на около 3 млрд. Евро годишно, като 2 млрд. Евро се предоставят под формата на грантове и заеми при облекчени условия, а около 1 млрд. чрез данъчни стимули. Голямата част от тези средства се ползват от Франция, Великобритния, Германия, Италия и Испания. Основание за отпускането им дава чл. 107, ал. 3, б. „d“ от ДФЕС, който позволява отпускането на помощи за културни мероприятия, доколкото това няма да повлияе негативно върху конкуренцията и търговията между държавите – членки.

Статии
    В статията си „Antitrust and Innovation: Where We are and Where We Should be Going“, публикувана в Antitrust Law Journal (Издание № 77, бр. 3), Herbert Hovenkamp анализира връзката между законодателството в областта на интелектуалната собственост и антитръстовите правила.  Според автора в голяма част от историята си тези два правни клона са действали по такъв начин, че са отдавали твърде голямо значение на формалната защита на въздигнатите от тях права и интереси, в ущърб на навлизащите иновации. Антитръстовата политика често отразява преувеличените страхове от увреждане на конкуренцията, като пренася тези си опасения в създаването на прекалено много защитни правила и норми, които в крайна сметка предпазват недостатъчно ефективния бизнес от конкуренция, като резултатите от този подход са в ущърб на потребителите.  По същия начин, разпоредбите в областта на интелектуалната собственост по-често пречат, отколкото поощряват иновациите като предоставят на носителите на тези права  доста повече възможности за защита, отколкото са необходими, за да се създадат подходящи стимули за иновации. В статията си Herbert Hovenkamp посочва, че законодателите в областта на интелектуалната собственост могат да извлекат някои важни поуки от пътя, който бе извървян чрез антитръстовите реформи. Още в края на 70-те години на миналия век Върховният съд на САЩ драстично промени антитръстовата политика, като наложи схващането, че вредите от установените нарушения трябва не само да бъдат безспорно доказани, но и да е сигурно, че тези вреди действително се отнасят за конкуренцията на съответния пазара, а не само за интересите на този, който се е оплакал от нарушението. Тази трансформация бе извършена изцяло от Върховния съд до голяма степен на фона на безразличието, демонстрирано от страна на Конгреса и при очевидния конфликт с института за обезщетяване на причинените от нарушения вреди на частни лица, който бе твърде либерално прилаган.  Според автора на статията законодателството в областта на интелектуалната собственост също трябва да се съсредоточи повече върху анализа на действителните мотиви, предизвикали всяко конкретно нарушение и да санкционира само онези прояви, които наистина спъват иновациите и развитието, вместо да отдава приоритет на формалния подход. 

Предстоящи събития
На 30.11.2012г. ще се проведе 5-та годишна конференция, организирана от списание Competition and Regulation in Network Industries.