Архив на блога

неделя, 9 юни 2019 г.

Практика по прилагането на новия ЗОП от 2016г. – Част CXLII



Не може да бъде споделен и доводът за непредвидимия характерна предмета на поръчката, относно прогнозния брой на лицата в АСП, които ще ползват услугата. Стойността на обществената поръчка има прогнозен характер, който се определя според разпоредбата на чл. 21 ЗОП. Плащанията са предвидени да се извършват на база единични цени за един служител, или липсата на точна информация за лицата ползватели на услугите е неотносимо към определяне на прогнозната стойност на поръчката.
Следващото възражение в касационната жалба е относно въведеният критерий за подбор в раздел III.1.3) от обявлението, описан вече, като се твърди, че той не е в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, защото гарантирал изпълнението на предмета на поръчката и представлявал гаранция, че всичките служители на АСП, ще бъдат осигурени с качествени профилактични прегледи, което било възможно чрез различни способи, като се реферира към подизпълнители, чрез ангажиране ресурса на трети лица или обединения. Възражението е неоснователно, защото въведеното обяснение на „услуги с идентичен или сходен предмет“ е свързано с определяне на дейностите, които следва да са реализирани във всички области на страната по отношение на един обслужван правен субект със сходна структура и численост на тази на възложителя. Така въведеното обяснение на критерия е ограничително. На въведеният критерий могат да отговарят лица, които са извършвали такива услуги, както предмета на поръчката, но само в някои области на страната, не на цялата й територия и за възложител, който има численост по-малка отколкото тази на АСП. Нарушен е и принципът на конкуренция. (Решение № 4714 от 29.03.2019 г. на ВАС)

Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗОП възложителят може да изисква от кандидата или участника да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата - за строителство. КЗК счита, че под „предмет и обем“ на поръчката следва да се разбира вида на изпълнените строителни работи и тяхното количество. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, второ изр. от ЗОП поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Въпрос на оперативна самостоятелност на възложителя е как ще определи съответното изискване към участниците, като свободната му преценка се ограничава от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, т.е. същият няма право да ограничава конкуренцията чрез включването на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществени поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
В случая изискването за опит е съпоставимо с предмета и обема на настоящата обществена поръчка. Последното е видно от кратко описание на поръчката в Раздел II.2.4. от Обявлението, където е записано следното: „Извършване на електроинсталационни и електромонтажни работи, както и свързаните с тях строителни и демонтажни дейности на територията на КЕЦ Хасково от лицензионната територия на Електроразпределение Юг ЕАД. Някои от дейностите по предмета на процедурата са: Полагане и изтегляне на кабели НН и СрН; Монтаж на муфи и връзки; Изправяне на стълбове НН и СрН –дървени и бетонни;Изправяне на ЖР стълбове;Монтаж на изолатори; Монтаж на АС проводник или изолиран проводник CCX; Монтаж на електромерни табла; Монтаж на електромери/часовници/; Изкопни работи.“. Самият жалбоподател не оспорва факта, че дейностите, включени в условието за подбор (предходен опит) са идентични или сходни с тези, описани по предмета на поръчката. Спорът е относно това, дали е достатъчно да е изпълнена само една от тези дейности на един обект.
Възложителят е поставил като минимално доказуемо изискване за технически и професионални способности кандидатът да е изградил/ремонтирал/реконструирал поне един въздушен електропровод средно напрежение, както и поне един въздушен електропровод ниско напрежение, както и поне един подземен електропровод средно напрежение, както и поне един електропровод ниско напрежение, както и да е монтирал или демонтирал поне едно електромерно табло, като изпълнението на тези дейности може да е в рамките на един или няколко обекти, т.е възложителят е предоставил различни варианти за доказване на минимален опит.
Наличието и на един изпълнен обект е достатъчен опит, стига този обект да включва строителни работи по всеки един вид от посочените електропроводи и такива, свързани с електромерни табла. Водещото при опита, който възложителят изисква, е наличие на построени разпределителни електропроводи, които по закон съставляват електроразпределителната мрежа, както и на изградени и демонтирани електромерни табла. Условието, въведено с израза "в един и/или в няколко обекта", е разширително, не ограничително (каквото е твърдението на жалбоподателя), тъй като указва, че за възложителя е без значение броя на обектите, а е от значение да има изпълнение на поне една от описаните дейности. Видно от Техническите спецификации и списък на дейностите към документацията по процесната процедура за възлагане на обществена поръчка, изпълнението на електропроводи средно и ниско напрежение са различни видове СМР. Различни СМР са и изпълнението на въздушни и подземни електропроводи. Спецификите са не само по отношение на конкретните строително-монтажните дейности, но и по администрирането на строителната документация, проектиране, категоризация на строежа и свързаните с това специфики на разрешаването на същия, на уреждане на вещно-правните отношения по повод на изграждането на проводите ниско и средно напрежение с оглед на това, че минават през поземлени имоти с различен режим на управление и разпореждане. КЗК счита довода на възложителя, че не се доказва опит в изпълнението на обществената поръчка с изпълнението само на една от петте дейности от същия за основателен. Предвид посочените разлики, КЗК кредитира становището на възложителя, че изграждането на подземен електропровод ниско напрежение не съставлява изпълнение на дейност, аналогична на строежа на електропровод средно напрежение, както и изграждането на въздушен електропровод - не е опит в строежа на подземен такъв и счита твърдението на жалбоподателя за неоснователно. (Решение № 613 от 23.05.2019 г. на КЗК)

Предвид вида на обявената процедура за възлагане на процесната поръчка - „Публично състезание“ по реда на ЗОП, разяснения по условията на обществената поръчка се осъществяват по реда и при условията на чл. 180 от ЗОП. Съобразно цитираната разпоредба: (1) При писмено искане за разяснения по условията на обществената поръчка, направено до 5 дни – при поръчки за доставки и/или услуги и в случаите на чл. 178, ал. 3, а при поръчки за строителство – до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на оферти, възложителят публикува в профила на купувача писмени разяснения. (2) Разясненията се публикуват на профила на купувача в срок до три дни от получаване на искането и в тях не се посочва лицето, направило запитването.
В конкретния случай, при формулиране на своята претенция жалбоподателят не се е позовал на най-правилната разпоредба на ЗОП, но в никакъв случай не може да се приеме, че същата не е относима към наведените твърдения, каквото е становището на възложителя. Както разпоредбата на чл. 33 от ЗОП, така и разпоредбата на чл. 180 от ЗОП, касаят едни и същи права и задължения на заинтересованите от поръчката лица и на възложителя. Тук следва да се отчете и факта, че в съдържанието на отправеното запитване не се цитира нито една норма на ЗОП, единствено в жалбата, настоящият жалбоподател се е позовал на чл. 33 от ЗОП.
Становището на възложителя, че постъпилото запитване няма характер на писмено искане за разяснения по условията на обществената поръчка, също не може да се приеме, нито като аргумент за непредоставяне на разяснени по реда и при условията на чл. 180 от ЗОП, нито като аргумент за неоснователност на твърденията по т. III от жалбата. Запитването е подадено в срока определен от чл. 180, ал. 1 от ЗОП, и видно от текста му, в същото ясно е указано, че се прави във връзка с процесната процедура и с цел предоставяне на консултации и подготовка на документи за участие в същата. Наред с горното, също видно от съдържанието на отправеното запитване: „Във връзка с горното, моля да уточните техническите изисквания по т. 2.1. н т. 2.2. от ОП № 1, във връзка с буква „ж“ от изискванията на възложителя, във връзка с изискванията на ОП № 3. т. 1.1. и т. 1.3. Надяваме се, че след посочване на горното обстоятелство спецификациите но обявената поръчка ще бъдат съобразени с изискванията на ЗОП.“, запитващият цели техническите изисквания да бъдат уточнени, т.е. от възложителя се очаква да уточни/да разясни условия по процесната процедура. Доколкото същността на разяснението по реда на ЗОП е тълкуване/подробно обясняване/разясняване от страна на възложителя, на условията на обявената процедура, във връзка с писмено конкретизирано неразбиране от страна на заинтересовано лице, на част или в цялост на условията и/или по документите на поръчката, то в конкретния случай са налице всички изискуеми от закона основания, възложителят да даде разяснение при условията и по реда на чл. 180 от ЗОП. Както беше установено  отговорът на възложителя до запитващия не само че не разяснява условията по процесната процедура, но има характера и на изявление, целящо прокламиране на морални ценности. Отделно следва да се посочи, че дори отговорът на възложителя да имаше характера на разяснение, то отново е налице нарушение на процесуалните правила при провеждане на обществени поръчки, доколкото същият не е публикуван съобразно чл. 180, ал. 2 от ЗОП на профила на купувача на възложителя, а единствено е изпратен до запитващия, на адреса на електронната му поща.
С оглед на изложеното по-горе КЗК намира твърденията на жалбоподателя за основателни, а нарушенията на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, извършени от възложителя се явяват незаконосъобразни действие и бездействие, с които би се възпрепятствал достъпът или участието на лица в процедурата за възлагане на обществената поръчка. (Решение № 528 от 25.04.2019 г. на КЗК)

В техническата спецификация за тази обособена позиция са заложени условията: „участниците следва да разполагат с магазин за продажба на резервни части и консумативи на територията на град Раковски“ и „Изпълнителят следва да разполага със сервизна база, в която ще се извършва следгаранционното сервизно и техническо обслужване на МПС-та, на територията на град Раковски“. В образеца на техническо предложение по обособена позиция № 1 епредвидено да се декларира наличие на сервиз на територията на общ. Раковски, който се намира на адрес:…
В горепосочената част на документацията по отношение на техническите способности на участниците за обособена позиция № 2 е изискано: участникът да разполага най-малко с една сервизна база, където да извършва демонтажа, монтажа, баланса, вулканизацията и продажбата на автомобилните гуми на територията на община Раковски.
В техническата спецификация за тази обособена позиция е заложено условието: участникът следва да разполага най-малко с една сервизна база, където да извършва демонтажа, монтажа, баланса, вулканизацията и продажбата на автомобилните гуми на територията на община Раковски. В образеца на техническо предложение по обособена позиция № 2 е предвидено да се декларира разполагане със сервизна база за смяна на автомобилни гуми ведно с търговски обект за продажба на автомобилни гуми, който се намира на територията на община Раковски, който се намира на адрес:…
В горепосочената част на документацията по отношение на техническите способности на участниците за обособена позиция № 3 е изискано: участникът за настоящата обособена позиция следва да разполага най-малко с един търговски обект за продажба на резервни части на територията на община Раковски.
В техническата спецификация за тази обособена позиция е заложено условието: участникът за настоящата обособена позиция следва да разполага най-малко с един търговски обект за продажба на резервни части на територията на община Раковски. В образеца на техническо предложение по обособена позиция № 3 е предвидено да се декларира разполагане с търговски обект за продажба на съответните авточасти, който се намира на територията на община Раковски, който се намира на адрес:….
КЗК намира горецитираните изисквания за дискриминационни и ограничаващи правото на участие на потенциални участници в разглежданата обществена поръчка в разрез с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. […]
Приемането за законосъобразни на гореизброените изисквания означава, че се създава реална възможност, участниците в процедурата, които надлежно отговарят на всички критерии за подбор, на всички условия в техническата спецификация и на останалите изисквания на възложителя – да не могат да участват в процедурата, поради невъзможност да изпълнят условията за налична сервизна база на територията на общ. Раковски, на магазин запродажба на резервни части и консумативи на територията на град Раковски и на другите дискутирани изисквания, заложени по отношение и на трите обособени позиции на обществената поръчка.
В този смисъл КЗК напълно кредитира като основателни доводите, изтъкнати в жалбата
на „Ем Ойл“ ЕООД, свързани с липсата на технологична обвързаност между доставката на резервни части/гуми, респ. извършването на сервизна дейност и времевото измерение на тази дейност, която да предполага близост на базата на изпълнителя с местоположението на възложителя. Аналогично основателни са и развитите от страна на жалбоподателя аргументи, че естеството на извършваните по предмета на обществената поръчка дейности не предполагат определена спешност в тяхното осъществяване, която да обуславя конкретното местоположение (в община Раковски) на сервизната база и на магазина за авточасти на бъдещия им изпълнител. Изтъкнатата защитна теза в становището на възложителя, относно годините на неговите МПС-та и тяхното техническо състояние, непозволяващо им предвижване по автомагистрала и на по-дълго разстояние не може да бъде категоризираната като обосноваваща разискваните ограничителни условия. Независимо от възрастта на конкретните автомобили на възложителя, се предполага, че те са миналия задължителния годишен технически преглед, определящ годността им за участие в движението по пътната мрежа, а същевременно връзката между обектите на възложителя и населените места, както в община Раковски, така и извън нея може да бъде осъществено и по наличните републикански пътища, а не единствено по автомагистрала „Тракия“.
От изложеното може да се заключи, че географското положение на възложителя и състоянието на неговите МПС-та не следва да бъде изтъквано като аргумент, налагащ залагането на тези ограничителни условия, доколкото сервизното обслужване и ремонтна дейност, доставката на резервни части и гуми, както и монтажа и баланса на последните надлежно могат да бъдат извършени и от участник, отговарящ на останалите изисквания на възложителя, чиято сервизна база и търговски обект се намират в населено място, извън община/град Раковски и с. Стряма. Съответно, с оглед липсата на посочената по-горе технологична и времева обвързаност, налагаща определена спешност в извършване на услугите по предмета на обществената поръчка, може също така да се заключи, че наличието на сервизна база и търговски обект на даден участник в изисканото от възложителя място, не могат да се асоциират с тяхното по-качествено или икономически по-изгодно изпълнение в сравнение с предоставените такива доставки/услуги от негов конкурент, ситуиран извън изискуемото местоположение. (Решение № АКТ-490-03.05.2018 г. на КЗК)

Според Консорциум „Амфисия“ предметът на обществената поръчка се изразява в поддържане, а не в основен ремонт и рехабилитация на пътищата и съоръженията към тях. С този мотив жалбоподателят оспорва, че комисията неправилно е изискала минимална гаранция от 4 години за конкретизираните в изводите й за отстраняване строително-монтажни работи, тъй като последните не са относими към дейностите по изпълнение на поръчката. КЗК счита за необходимо да отбележи, че съгласно Техническите правила и изисквания за поддържане на пътища на НАПИ 2009 г., достъпни на официалния интернет сайт на Агенция „Пътна инфраструктура“ - чл. 38, ал. 2, дейностите по поддържане на пътищата, в зависимост от целите, които трябва да бъдат реализирани, се подразделят на: превантивно поддържане, текущо /рутинно/ поддържане, аварийно-възстановителни работи при аварийни ситуации и зимно поддържане. По-нататък, в ал. 4, са изброени основните видове дейности по текущо поддържане, сред които почистване и/или възстановяване на берми, „джоб“ стени и др. укрепващи съоръжения; боядисване на стоманени конструкции на мостове, парапети, предпазни огради, елементи на пътни знаци и др. В чл. 38, ал. 5 са описани и аварийно-възстановителните работи при аварийни ситуации. Уточнено е, че същите се извършват с цел възстановяване на минимално ниво на обслужване след възникване на аварийни ситуации (тежки пътно транспортни произшествия, снежни бури, лавини, заледявания, свлачишни явления, срутвания, изравяния, разрушение на мостови съоръжения, лавини и др.), с оглед осигуряване на безопасността на движението и предпазване на елементите на пътя и пътните съоръжения от по-сериозни повреди. От гореизложеното е видно, че при определяне предмета на оспорваната обществена поръчка и нейния обхват, възложителят е заложил СМР, които напълно съответстват по смисъл и съдържание на понятието „поддържане“ на пътища. Поради това и отправеното в тази насока възражение в жалбата е неоснователно. Освен това следва да се подчертае, че условията по процедурата са оповестени с нейното откриване. С влизане в сила на решението за откриване и към момента на подаване на оферта от страна на жалбоподателя, последният е бил предварително запознат с поставените от възложителя параметри на поръчката, зададени с одобрената с решението за откриване на процедурата документация, а именно с условията за участие, указанията за подготовка на офертите, предмета на поръчката, техническите изисквания и изпълнението. При несъгласие с някое от поставените условия, жалбоподателят е можел да се възползва от възможността да обжалва решението за откриване на процедурата, част от което са и тези изисквания, нещо което не е направено от него. […] От друга страна, самият жалбоподател си противоречи, посочвайки, че релевантен към предмета на поръчката, който се изразява в „поддържане на пътища“, е срокът по чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредбата, а именно 1 (една) година. Съгласно текста на цитираната норма, минималните гаранционни срокове на изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти са „за автомагистралите – 5 години, републикански пътища от I, II, III клас – 3 години, при основни ремонти и рехабилитация – две години; за останалите пътища и улици – две години, а при основни ремонти – една години;“. Следователно, ако бъде възприета логиката на жалбоподателя, не намира опора в Наредбата и собственото му твърдение в жалбата, че относим към предмета на поръчката – „поддържане на пътища“, е минималният гаранционен срок от 1 (една) година, тъй като е видно, че последният е приложим при извършване на основни ремонти. Както се установи, предметът на настоящата поръчка е с комплексен характер. Включва дейности по превантивно поддържане, текущо /рутинно/ поддържане и извършване на аварийновъзстановителни работи при аварийни ситуации на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община, райони „Люлин“, „Връбница“, „Възраждане“ и „Илинден“, в частта по обжалваната обособена позиция № 3. В тази връзка с предлагането на общ гаранционен срок от 1 (една) година за всички извършени СМР, включително и тези касаещи поддръжката и текущия ремонт на съоръженията за пътища и улици, КЗК приема, че от страна на Консорциум „Амфисия“ не е удовлетворено изискването на възложителя, съгласно което предложеният от участника гаранционен срок трябва да съответства на Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Това от своя страна е довело до законосъобразното отстранява на Консорциум „Амфисия“ от участие в процедурата. (Решение № 643 от 30.05.2019г. на КЗК)

В допълнителното становище към жалбата са конкретизирани твърдения относно несъответствието на представения от "Ди Ем Ай Дивелопмънт" ЕООД, сертификат за качество ISO 9001:2015 с поставените от възложителя изисквания. В тази връзка, предвид обстоятелството, че към преписката не са представени допълнителни аргументи в тази насока от страна на ответника – Столична община и заинтересованта страна - "Ди Ем Ай Дивелопмънт" ЕООД, налагащи допълнително проучване на обстоятелствата и доколкото Върховния административен съд вече е приел несъответствие в обхвата на сертификата с изискванията на възложителя[1], то КЗК не дължи произнасяне по това твърдение. 12 Безпредметно се явява и обсъждането на допълнително наведените към жалбата аргументи относно несъответствието на предложения от определения за изпълнител участник Ключов експерт № 2 - "Дизайн и предпечатна подготовка". Този извод се налага от факта, че в мотивите към Решение № 5588 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2354/2019 г. е са изложени фактически и правни изводи за наличие на обосновано неизпълнение на изискванията на възложителя, което се явява основание за отстраняване. В Решение № 5588 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2354/2019 г., са дадени задължителни указания към КЗК да проучи допълнително наведените към жалбата доводи на касатора по отношение на конкретни елементи от техническата оферта, по които КЗК следва да се произнесе. (Решение № 642 от 30.05.2019г. на КЗК)

В Документацията за участие изрично е посочено как следва да бъде изготвена Ценовата оферта на участниците, като накрая в забележка е записано, че: „в случай, че Участникът е допуснал аритметични грешки, изразяващи се в несъответствие между единичната цена от отделните количествено – стойностни сметки и общата цена, ще се вземе предвид единичната, т.е. след извършване на пресмятане, ако комисията констатира разлика между сметнатите единични цени, умножени по прогнозните количества и крайната обща цена, ще се вземе предвид сумата получена от произведенията на единичните цени и количествата, без значение дали крайната цена се увеличава или намалява. От така изложеното следва, че възложителят е предвидил едно изключение от общото правило, а именно, ако е допусната аритметическа грешка при пресмятането на единичните цени от страна на участника, то тя да бъде отстранена от помощният орган на възложителя. Така заложеното условие не е било обжалвано при откриването на процедурата с Решение № СОА18-РД93-46 от 26.03.2018 г., с което е утвърдена и Документацията за участие и следователно е станало задължително за адресатите си. По преписката също така липсват доказателства някой от участниците да е отправил искане за разяснение съгласно чл. 33 от ЗОП относно така заложеното условие, както и липсва искане за извършване на промени по чл. 100 от ЗОП. Доколкото това условие е предвидено да бъде приложено по отношение на всеки един участник в процедурата, то КЗК намира, че не са нарушени принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция визирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, както неправилно счита жалбоподателят. […]
КЗК счита, че за комисията е била ясна действителната воля на участника при формиране на Ценовото му предложение и в този смисъл е могло да бъде извършено преизчисляване, доколкото това е предвидено и в условията за участие, а именно какви са действителните формирани общи цени по част „Конструктивна“, респективно каква е крайната цена за изпълнение на поръчката. В този смисъл не може да бъде прието, че е на лице порок в офертата на „Маридел 2012“ ЕООД. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че доколкото поради наличието на аритметична грешка при посочването на общата сума по част „Конструктивна“, в образец за предлагана цена от офертата на „Маридел 2012“ ЕООД не би могло да се сключи договор по чл. 112, ал. 4 от ЗОП, КЗК следва да отбележи, че в договора за обществената поръчка ще залегне крайната цена, посочена от оценителната комисия след отстраняване на допусната аритметична грешка, т.е. цената формулирана без дублирането, и следователно няма пречка да се сключи договор по чл. 112, ал. 4 от ЗОП. С оглед така извършения правен анализ, КЗК счита, че административният акт на възложителя за класиране на участниците следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен (Решение № АКТ 641 от 30.05.2019г. на КЗК)












[1] С Решение № 5588 от 15.04.2019 г. на ВАС преписката е върната на КЗК за повторно произнасяне със задължителни указания. В мотивите на решението ВАС посочва, че представеният от "Ди Ем Ай Дивелопмънт" ЕООД, сертификат за качество ISO 9001:2015 е с област на приложение: Дизайн, предпечат и печат на рекламни печатни материали, Логистика и организиране на събития и обучения, Туроператорска дейност, Анализ на данни, обработка на данни, оценка и стратегия посредством използване на данни". Очевидно обхвата на предмета поръчката е по-многообразен от обхвата на представения сертификати поради това не е съпоставим изцяло с него съгласно изискването на възложителя и поради това е бил неприложим. Необосновано е допуснато разширително тълкуване от възложителя и впоследствие от КЗК на обхвата на приложения сертификат, тъй като такава възможност не е предвидена в документацията за участие и като е процедирано по този начин едва на етап преценка на техническото предложение на конкретен участник е проявен необоснован субективизъм, който нарушава принципите за предвидимост и по чл. 2 ЗОП за свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

неделя, 2 юни 2019 г.

Практика по прилагането на ЗОП – Част CXLI



Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ[1] по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия[2]. В конкретната хипотеза се касае за управление на средства от ЕСИФ по програма финансирана от ЕФРР. Глава втора от ЗУСЕСИФ регламентира институционалната рамка при управление на средствата от ЕСИФ на национално ниво, като сред органите за управление на тези средства не е включена Агенцията за обществените поръчки. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗУСЕСИФ, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Съгласно чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нито в ЗУСЕСИФ, нито в подзаконовите актове по прилагането му нормотворецът не поставя компетентността на ръководителя на УО да установява нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 в зависимост от упражненото правомощие на Агенцията за обществени поръчки по предварителен, текущ или последващ контрол върху обществените поръчки на възложителите по смисъла на чл. 243 ЗОП. В случая липсва влязъл в сила съдебен или стабилен административен акт, с който да се установява законосъобразност по фактите, релевантни за спора, за да бъде зачетен същия от съдебния състав при проверка законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция. Акт на АОП в процедура по контрол по чл. 243 ЗОП не се ползва със стабилитет на административен акт, поради което дори и контролът на Агенцията да беше осъществен върху методиката за оценка по процесната процедура по възлагане на обществена поръчка (а не по друга такава, но при смислова и текстова идентичност), същият не преклудира правомощията на ръководителя на УО по програмата в процедура по чл. 73, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУСЕСИФ да установи нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 при констатирана незаконосъобразност на методиката за оценка. (Решение № 5141 от 08.04.2019 г. на ВАС)

Касационната инстанция споделя извода на органа, приет за законосъобразен и от първоинстанционния съд в насока, че формулираната методика по посочения показател („П1 - Професионална компетентност на персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор, и неговата организация") има незаконосъобразен характер, доколкото чрез него не се търси ниво на изпълнение чрез обективно сравняване на техническите предложения. От една страна подлежат на оценка по скала експертите от основния екип на участника, но при тълкуване на метода за формиране на оценка по този показател става ясно, че има хипотези, в които общината възложител поставя от по-голяма важност за качественото изпълнение на поръчката не дългогодишния професионален опит и участието в проекти на експертите от основния екип, а по-скоро наличието на допълнителни експерти, по отношение на които не се взема под внимание продължителността на техния професионален опит в съответната област, както и участието им в проекти. Ето защо се стига до извода, че при оценка на експертите от основния състав с най-голям брой точки (първа скала) и предложени от участника двама допълнителни експерти, без значение техния професионален опит и участие в проекти, участникът ще получи 7 точки; същият брой точки той ще получи и ако експертите от основния му състав са получили най-нисък брой точки, но участникът е представил двама допълнителни експерти, също без значение техния професионален опит и участие в проекти. По този начин, макар и условно да се придава значение при оценяването на офертите на професионалния опит и участието в проекти на експертите от основния състав, възложителят задава по-голям брой точки при оценяването на участник, чиито експерти от основния състав дори и да са получили нисък брой точки, предвид представените двама допълнителни експерти, този участник получава същия брой точки – 7 т. В тази връзка административният орган е направил законосъобразен извод, както правилно е приел и първоинстанционния съд, че така изготвената методика за оценка по този показател би имала разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници, които разполагат с компетентен екип, покриващ изискванията за оценка по скала I, но не разполагат с допълнителни експерти. (Решение № 5141 от 08.04.2019 г. на ВАС)

Правилно от КЗК са приети за недоказани твърденията, че ДЗЗД "Инфратоп" не отговаря на въведените от възложителя критерии за подбор, в т.ч. изискването за професионална годност, предполагащо вписване в Централния професионален регистър на строителя за изграждане на строежи от втора група, трета категория. В тази връзка, правилно са отчетени данните от ЕЕДОП, представени от гражданското дружество и участниците в него, и разпределението на дейностите по изпълнение на поръчката между тях. При справка по договора за създаване на дружеството по ЗЗД, сключен на 12.07.2018 г. между "Инфрастроежи" ООД и "Ултра билд" ООД се установява, че при уговорени за всяко от тях дялове съответно от 70% и 30%, разпределението на възлаганите с поръчката дейности е както следва: за "Инфрастроежи" ООД - извършване на предварителен оглед на място на обекта; осигуряване на 100% банкова гаранция при изпълнение; изготвяне на документи за процедурата; извършване на възложените СМР по части, в съответствие с методите за строителство, посочени от възложителя и приложимата нормативна уредба; доставка, монтаж и други съпътстващи строителството дейности съобразно одобрения инвестиционен работен проект; водене на счетоводство и пряк контакт с възложителя, а за "Ултра билд" ООД - извършване на предварителен оглед на място на обекта, доставки на материали; отчитане и управление на обекта. Предвид разпределението на дейностите, изпълнявани от участниците в гражданското дружество, от значение за установяване изпълнението на въведеното от възложителя изикскване е било единствено констатираното, както от комисията по чл. 103 ЗОП, така и от КЗК, наличие на вписване съгласно ПРВВЦПРС на "Инфрастроежи" ООД, с право да изпълнява строежи втора група, от първа до четвърта категория. Правилно в тази връзка е отчетен текста на чл. 59, ал. 6 ЗОП, според който съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от включените в него лица, с изключенията, относими и в случаите на изискуемо вписване в ЦПРС - на изисквания за съответна регистрация, сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Действително, Законът за камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. В случая това изискване е приложимо именно към изпълняващия възлаганите СМР участник в гражданското дружество - "Инфрастроежи" ООД, за когото липсва спор, че е вписан в ЦПРС с правото да изпълнява строежи от изискуемата втора група, трета категория. (Решение № 6461 от 30.04.2019 г. на ВАС)

В разпоредбата на чл. 199, ал. 2, т. 5 от ЗОП е посочено, че жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа „обстоятелствата, на които жалбоподателят основава качеството си на заинтересовано лице, когато е приложимо“. Законодателят, чрез тези промени, публикувани в ДВ, бр. 49, от 2018 г., дава изрично указание на правоприлагащите органи, какъвто в случая е и КЗК, да прилагат стриктно изискванията към заинтересованите лица, като изследват съответствието на същите с легалната дефиниция, съдържаща се както в националния закон (ЗОП), така и в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО. За да бъде прието едно лице за заинтересовано такова, е необходимо на първо място да докаже, че има или е имало интерес от получаване на конкретната обществена поръчка, чрез излагането на релевантни факти и обстоятелства и представянето на относими доказателства[3].
Съгласно параграф 2, т. 14 от ДР на ЗОП „Заинтересовано лице“ е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Тази норма съдържа две кумулативни условия – лицето да „има или да е имало“ интерес от получаването на определена обществена поръчка и – второ, да може да му бъде нанесена вреда от твърдяните нарушения.
Жалбоподателят „КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА“ ООД е българско юридическо лице, което видно от становището на самия възложител, включва в предмета си на дейност: Консултантски услуги, упражняване на строителен надзор в проектирането и строителството (след получаване на съответния лиценз).
В документацията за участие, е записано: „Предмет на настоящата обществена поръчка е извършване на всички дейности по предпроектни проучвания и идейни проекти (изготвяне/актуализация/оптимизация), извършване на обследвания, съставяне и регистриране на технически паспорти за съществуващите сграден фонд, гари и междугария, които се запазват в обхвата на проекта, изготвяне на ПУП и Технически проект, актуализация на Подробна програма за модернизация и на Стратегията за провеждане на тръжни процедури и изготвяне на Документация (Формуляр/и и/или др.) за кандидатстване за строителството на модернизацията на железопътните участъци Радомир – Гюешево и Гюешево – граница с Р. Македония.“.
С оглед на гореизложеното и при условие, че в предмета на дейност на жалбоподателя „КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА“ ООД е записано „Консултантски услуги, упражняване на строителен надзор в проектирането и строителството (след получаване на съответния лиценз)“, то жалбоподателят е легитимен носител на правен интерес по отношение на участието и класирането си и в настоящата процедура. Във връзка с интереса си от участие и правната възможност да му бъдат нанесени вреди жалбоподателят е отправил и съответните искания за разяснения, които оспорва в настоящото производство. По същество жалбоподателят излага обстоятелства, които счита за формиращи материалната незаконосъобразност на условията за участие в настоящата процедура и в този смисъл, по отношение на него се явява изпълнено и второто кумулативно изискване, формиращо правната фигура „заинтересовано лице“.
С оглед на гореизложеното, КЗК приема, че по отношение на жалбоподателя са налице и двете кумулативни предпоставки и приема, че „КОНСУЛТАНТСКА ИНЖЕНЕРНА ГРУПА“ ООД е заинтересован да подаде по реда на ЗОП в КЗК жалба срещу Разяснение № 4/10.08.2018 г. Генералния директор на ДП „НКЖИ“ във връзка с Решение № 39/14.05.2018 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Подготовка на проект „Модернизация на железопътната линия Радомир-Гюешево-Граница с Република Македония“, в две обособени позиции. (Решение № 1203/25.10.2018 г. на КЗК)

КЗК приема, че жалбоподателят има правен интерес да обжалва Решение № 574-ЕР-18-МР-С-3/Р2/20.02.2019 г., предвид следното: „Електролукс Табаков и синове“ ООД е на шесто място след направено предварително (условно) класиране, на база критерий за възлагане „най-ниска цена“, при условията на чл. 104, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП и чл. 61 от ППЗОП, т.е. при прилагане на „обърнат ред“ за разглеждане и оценка на офертите. Видно от протоколите и доклада от работата на комисията, документите относно личното състояние и критериите за подбор са разгледани само на „Стреза“ ЕООД и „Ековат-България“ ЕООД, т.е. на първите двама участници, предложили най-ниски цени. Документите за лично състояние и подбор на участниците „Водстрой Пловдив" АД, “Елфор" ЕООД, „ГБС Пловдив" АД, „Електролукс Табаков и синове" ООД не са били разгледани от комисията, тези участници не са класирани (в окончателното решение) поради предвидената възможност за прилагане на обърнат ред по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗОП. При отмяната на акта, ако хипотетично се установи, че участниците «Водстрой Пловдив" АД, “Елфор" ЕООД, „ГБС Пловдив" АД не отговарят на изискванията за лично състояние и подбор, то жалбоподателят може да бъде определен за изпълнител. Дори и да бъде прекратена процедурата в хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, „Електролукс Табаков и синове" ООД има правен интерес доколкото би могъл да участва в евентуална бъдеща процедура за възлагане на ОП с такъв предмет. Поради това КЗК приема жалбата за допустима. (Решение № 461 от 11.04.2019 г. на КЗК)

Възражението в касационната жалба се отнася до това, че според чл. 196, ал. 2, т. 2 ЗОП не подлежат на обжалване решенията за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне предмета на поръчката на обособени позиции, а вероятно според касатора, КЗК като е разгледала възражението на жалбоподателя е постановила неправилно решение. Възражението е неоснователно. В чл. 46, ал. 1, изречение второ от ЗОП законодателят е въвел изискване за посочване на причините от възложителя когато е преценил по целесъобразност, че не следва да разделя предмета на обществената поръчка. Решението за неразделяне на предмета на поръчката е по целесъобразност, но причините за това следва да бъдат посочени. В конкретния случай предметът на обществената поръчка е осигуряване на услугата за комплексно обслужване на служителите на АСП и териториалните й поделения, които обхващат територията на Република България. Предметът на обществената поръчка е описан подробно и включва 10 на брой дейности. Тези дейности следва да бъдат извършвани от служба по трудова медицина, но службата по трудова медицина има конкретен обхват на дейности, които са разписани в чл.11 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина. Измерването на факторите на работната среда-част от предмета на обществената поръчка - не се извършва от службите по трудова медицина, а от звена и специалисти на работодателя и/или от упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ юридически и физически лица, според чл. 217, ал. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. От това следва, че обединението на различните по вид дейности, извършвани от различни по вид акредитирани лица е направено от възложителя без излагането на причините за това, което както правилно е възприела и КЗК представлява липса на мотиви. Липсата на мотиви/причини е нарушение на въведеното изискване по чл.46, ал.1 ЗОП. (Решение № 4714 от 29.03.2019 г. на ВАС)

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗОП, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. От анализа на цитираната разпоредба, може да бъде направен обоснован извод, че право на възложителя е да определи предмета на поръчката, съответно, дали да го раздели или не на отделни обособени позиции. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗОП не подлежат на обжалване решенията за откриване на обществената поръчка в частта, относно мотивите за невъзможността за разделяне предмета на поръчката на обособени позиции. Следователно решението за разделяне на поръчката на позиции е решение по целесъобразност. В практиката си ВАС (виж Решение № 1114/27.01.2017 г. по адм. д. № 12860/2016 г.) приема, че: „Предвидената възможност от законодателя за необжалване на мотивите на възложителя за неразделянето на предмета на обособени позиции не прегражда възможността за обжалването им на други основания. Несъмнено на възложителя принадлежи преценката относно разделянето на предмета на обществената поръчка на обособени позиции, като в случая той действа в условията на оперативна самостоятелност, но тази оперативна самостоятелност е лимитирана в рамките на общото изискване за спазване на основните принципи на закона. Във всички случаи възложителят трябва да спазва принципите в чл. 2, ал. 2 ЗОП и да не ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчка и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.“  (Решение № 613 от 23.05.2019 г. на КЗК)

От представените по преписката доказателства се установи, че прогнозната стойност на поръчката е 5 968 127 лева без ДДС. Същевременно в т. 6 към Раздел I Общи условия на процедурата са направени следните уточнения: “Посочената лимитирана стойност, планирана в бюджета на Район Триадица и предвидена за финансиране на подлежащите на изпълнение строително-монтажни работи, предмет на възлагане с обществената поръчка е крайна за Възложителя, респ. максимална пределна стойност по отношение подаваните от Участниците оферти. Предлаганата от отделните Участници цена за изпълнение на дейностите от обхвата на възлагане не може да надхвърля горепосочената максимална стойност на поръчката.“ В т. 7 от същата част на документацията е направено уточнение, че за периода 2018 и 2019 г. предвидените средства са в размер на 4 166 666,67 лв. без ДДС, в т.ч. 833 333,33 лв. без включен ДДС за 2018 г. и 3 333 333,34 лв. без ДДС, за 2019 г. Акцентирано е върху обстоятелството, че частта от финансовите средства, необходима за пълното изпълнение на обекта на възлагане и възлизаща на 1 801 460,33 лв. без ДДС, не е осигурена, като в изрично указание е обърнато внимание към потенциалните участници за съобразяване с посочените финансови условия, осигуряване на непрекъснато изпълнение и въвеждане на обекта в експлоатация, при точно спазване на оферирания срок, който не може да надвишава 30 календарни месеца.
В одобрения от възложителя доклад по чл. 60 от ППЗОП, помощният орган на възложителя е предложил процедурата да бъде прекратена, вземайки предвид Решение № 32 по Протокол № 69 на Столичния общински съвет, където при Функция 3 „Образование“ е посочена сумата от 5 000 000лв. за периода 2019г - 2021г. Позовавайки се на същата фактическа обстановка, възложителят е издал решение за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Съгласно посоченото правно основание, "Възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато всички оферти, които отговарят на предварително обявените от възложителя условия, надвишават финансовия ресурс, който той може да осигури".
Финансовият ресурс, който възложителят планира да осигури (независимо дали разполага с него или предстои да го получи), трябва да бъде определен в обявлението за обществена поръчка, т.е. към момента на откриване на процедурата. Обикновено това е прогнозната стойност, която може да бъде предвидена и като максимална/пределна с указанието, че участници, които предложат по-висока стойност ще бъдат отстранявани.
Предвиденият финансов ресурс е 5 968 127 лева без ДДС. Този ресурс е максимален и с този ресурс трябва участниците да съобразят предлаганите цени, за да не бъдат отстранени. Петима участници са представили оферти, които отговарят на предварително обявените условия и техните ценови предложения за отворени. Видно от информацията в протокол № 3.1, всеки от петимата допуснати до отваряне на ценовите оферти участници, е посочил обща стойност за изпълнение на дейностите, включени в обхвата на възлагането, която не надвишава посочената в обявлението и документацията, т.е. същите са се съобразили с поставените от възложителя условия. Оттук следва извода, че в настоящия случай не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 7 от ЗОП, с оглед на което същата е неприложима и процесното решение за прекратяване се явява незаконосъобразно, а жалбата следва да се приеме за основателна. В този смисъл, доколкото е налице отменително основание спрямо издадения от възложителя акт, се явява безпредметно коментирането на изложени в жалбата доводи срещу прекратяването на процедурата, касаещи времевата рамка, която според Възложителя е определяща за финансовия ресурс, с който той разполага. С оглед установената незаконосъобразност на решението на възложителя за прекратяване на процедурата и последващата му отмяна, процедурата следва да бъде върната за продължаване на възлагането на етап оценка на предложенията на допуснатите участници съобразно методиката за оценка или прекратяване при наличие на основание за това. (Решение № 530 от 25.04.2019 г. на КЗК)

След като анализира изискванията на възложителя посочени в техническата спецификация за изпълнение на поръчката, КЗК намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че доколкото стоките предмет на доставка по обособени позиции № 1 и № 2 ще се определят според текущите писмени заявки на възложителя, то не е необходимо да се представят приемателно-предавателни протоколи за доставените изделия към момента на подаване на оферта, поради което и поставянето на такова изискване е неправилно.
В своето становище възложителят е посочил, че „Приемателно-предавателния протокол за доставените изделия се представя при доставката на стоката, а не на етап подаване на оферта, както твърди Жалбоподателят“. Тук следва да се отбележи, че това пояснение/забележка на възложителя е направено единствено в представеното по настоящата преписка становище. Никъде в одобрената документация за участие в процесната обществена поръчка не се установи възложителят да е правил подобни уточнения. Същото изискване важи не само за обособените позиции, за които е участвал жалбоподателят, но и за останалите обособени позиции на процесната поръчка. В случая, КЗК кредитира доводите изложени в жалбата, че доколкото по отношение на изискването за представяне на приемателно-предавателен протокол, посочено именно в техническата спецификация за изпълнение на поръчката, не е изрично посочено/указано, че следва да бъде извършвано единствено на етап доставка на стоките, то за участниците в процесната процедура е налице задължението да го представят и/или с представяне на офертите си за участие.
С оглед на гореизложеното, КЗК намира за основателно твърдението на жалбоподателя и счита, че възложителят следва да прецизира документацията си в тази и част, съобразявайки се с факта, че всички негови изисквания и указания следва да бъдат ясно и еднозначно посочени в документите на обществената поръчка, на етап на нейното откриване, а не в други документи и на друг етап, като например в становището по настоящата преписка. (Решение № 528 от 25.04.2019 г. на КЗК)

В контекста на гореизложеното следва да се отбележи, че като първи мотив за вземане на решението за прекратяване на процедурата възложителя е изтъкнал обстоятелството, че има несъответствие в стойността на дейностите, включени в одобрения инвестиционен проект и прогнозната стойност на поръчката, посочена в документацията за нея. По отношение на така изложения довод, следва да се отбележи, че стойността на инвестиционния проект се определя като се сумират остойностените дейности от отделните негови части, докато прогнозната стойност на една обществена поръчката се определя от възложителя по реда на чл. 21, ал. 1 и сл. от ЗОП и в този смисъл нейния размер не е обвързан от изчисленията на проектанта в КСС към инвестиционния проект. Размерът на въпросната прогнозна стойност е оповестен, както в обявлението, така и в документацията за участие в процедурата, като по смисъла на техническата спецификация на настоящата обществена поръчка - ценовите предложения на участниците не трябва да надхвърлят максимално допустимата стойност, определена от възложителя. Т.е. прогнозната стойност се явява в определена степен и цифров измерител, с който участниците в разглежданата процедура следва да се съобразяват при формирането на ценовите си оферти. Независимо от това обаче, липсата на задължение за съвпадане на стойността на дейностите, включени в одобрения инвестиционен проект и прогнозната стойност на поръчката водят до липса и на нарушение в тази насока, определяйки като неправилен и необоснован разисквания мотив на възложителя в случай, че той е изтъкнат като самостоятелен аргумент налагащ прекратяване на процедурата.
В хипотезата на обстоятелството, че дискутираният мотив на възложителя е изтъкнат като обобщаващ аргумент за прекратяване на процедурата, тъй като твърдяното от него несъответствие в стойността на дейностите, включени в одобрения инвестиционен проект и прогнозната стойност на поръчката се дължи на включването на дейности в поръчката (Изграждане на соларна инсталация), за които проектантът дава съгласие да не бъдат изпълнявани с цел оптимизиране на стойността и невключването за изпълнение част „Конструкции”, за което няма разрешение от проектанта, то предвид гореизложените правни изводи, може да се заключи, че той също се явява необоснован. (Решение № 574 от 16.05.2019 г. на КЗК)

На следващо място жалбоподателят твърди, че от документацията на обществената поръчка може косвено да се направи извод, че за обявената обществена поръчка не е осигурено финансиране, но никъде в документацията няма данни (вкл. и в Обявлението), че процедурата се открива при липса на осигурено финансиране и че договорът се сключва при спазване на императивната разпоредба на чл. 114 от ЗОП.
Твърдението е неоснователно.
КЗК счита, че жалбоподателят неправилно е интерпретирал в жалбата указанията на възложителя, досежно 6.2. „Схема на плащане“ (стр. 7 от Указанията за подготовка на офертите). Там е разписан начинът на извършване на плащанията към бъдещия изпълнител на поръчката – авансово плащане и окончателно плащане и правилата, при които същото ще се случи, но не е указано, че липсва одобрено финансиране на поръчката, какъвто погрешен извод е направил „ЕР БИЛД - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗОП, когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес и предвижда в проекта на договор клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. КЗК счита, че цитираната норма е ирелевантна към настоящия случай. Видно от IV.5) „Информация относно средства от Европейския съюз“ от решението за откриване на процедурата, възложителят е отговорил с „да“ и е посочил, че обществената поръчка ще се финансира по проект „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА НА СЕЛАТА СКОБЕЛЕВО, АСЕН, ГОРНО САХРАНЕ И ДОЛНО САХРАНЕ В ОБЩ. ПАВЕЛ БАНЯ, ОБЛ. СТАРА ЗАГОРА“, съгласно договор № 24/07/2/0/00008 от 19.10.2018 г., сключен между Община Павел баня и Държавен фонд Земеделие, за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура”, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Същото е записано в обявлението и в документацията за участие в процедурата. А в Разяснение, рег. инд. № РД – 20 – 352 № 1/05.03.2019 г., по документацията възложителят изрично е отговорил на въпрос № 2, че между община Павел баня и Държавен фонд „Земеделие“ има сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с № 24/07/2/0/00008 от 19.10.2018 г., по силата на който ще бъдат отпуснати средства за финансиране на обществената поръчка и на това основание тя не попада в обхвата на приложното поле на чл. 114 от ЗОП. (Решение № 557 от 09.05.2019 г. на КЗК)

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОП за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи и доказателства, във връзка с поставените изисквания - сертификати, издадени от акредитирани лица, за контрол на качеството, удостоверяващи съответствието на стоките със съответните спецификации или стандарти. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗОП когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти.
Обосновано и законосъобразно КЗК е приела от правна страна, че не е допуснато съществено нарушение в решението за откриване на процедурата, след като посочени от възложителя сертификати представляват международен стандарт (включително и европейски) и съдържат обозначението EN, като непосочването на изрично системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти ("EN") в обявлението не съставлява нарушение, след като в съответствие с чл. 48, ал. 2 от ЗОП е посочено "или еквивалентно/и". Също така след като ISO 9001:2008 и ISO 14001: 2004 са международни стандарти, които съдържат обозначението EN, неизписването на означението EN в обявлението, при наличие на указание "или еквивалентно/и", не обуславя незаконосъобразност на изводите на КЗК, респ. незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата. (Решение № 3429 от 19.03.2018 г. на ВАС)








[1] Европейски структурни и инвестиционни фондове.
[2] Виж чл. 3, ал.2 ЗУСЕСИФ
[3] Определение № 866/02.08.2018 г. на КЗК.

сряда, 9 януари 2019 г.

Някои промени в Закона за защита на конкуренцията и в Тарифата за събиране на такси за производствата пред КЗК и ВАС по Закона за обществените поръчки, в сила от 01.01.2019г.


Със  Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018г. бяха направени някои промени и в Закона за защита на конкуренцията, които влязоха в сила от 01.01.2019г.

Промените се отнасят основно за реда за обжалване на актовете на КЗК и засягат най-вече текста на чл. 64 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Съгласно новия текст, решенията на Комисията, освен ако изрично не е предвидено друго, вече ще се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - София област като първа инстанция. Решенията на съда подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).
Досегашната уредба предвиждаше обжалване изцяло пред ВАС като на първа инстанция делата се гледаха от тричленен състав на съда, а на втора – от петчленен състав на същия съд.
Обжалването както и досега ще става в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването на решенията до страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а за третите лица-от публикуване на решенията в електронния регистър на комисията.
Определенията на КЗК, когато това е предвидено, също ще могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност по реда за обжалване на решенията - пред Административния съд - София област (чл. 64, ал. 3). Срокът за обжалване на определенията е 7 дни от съобщаването им на страните по реда на АПК.

  • Такива са например определенията по чл. 97, ал. 1 от ЗЗК, с които се налагат временни мерки, когато съществува риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите. Става въпрос за мерки, с които се забранява разпространението на рекламата, преди да е станала публично достояние или спирането й когато вече е разпространена. Както и досега жалбата не спира изпълнението на определението, освен ако съдът разпореди друго.
  • По същия начин ще се обжалват и определенията по чл. 40 от ЗЗК, с които Комисията спира производството, когато окончателното й произнасяне зависи от решаване на въпрос или спор от компетентността на друг орган.
  • Казаното по-горе се отнася и за определенията по чл. 55, ал. 2 от ЗЗК, с които Комисията се произнася относно това, че не приема дадена информация за поверителна. Това означава, че Комисията не е приела мотивите на предоставилото информацията лице, че същата съдържа производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, респективно няма да третира тази информация при специален режим, включващ отказ на достъп до нея на страните в производството и заличаване съответните на данни в крайното решение на КЗК.   


Промяна в чл. 69, ал. 2 предвижда, че държавните органи и органите на местното самоуправление, които досега бяха освободени от заплащане на държавни такси по производствата пред КЗК вече ще дължат такива. 

С ПМС № 322 на МС от 20.12.2018г. (обн., ДВ, бр. 107 от 28.12.2018 г.) са направени някои промени и в Тарифата за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки (ЗОП) пред КЗК и пред Върховния административен съд, приета с ПМС № 73 от 05.04.2016 г., които също влизат в сила от 01.01.2019г.


За касационното обжалване на решенията на КЗК пред ВАС вече ще се събира пропорционална такса в  размер на таксите събирани от КЗК, а не както беше до момента – в половин размер. Тази промяна кореспондира с изменението на чл. 220, ал. 1 от ЗОП. Следва да се припомни, че таксите по жалби по ЗОП пред КЗК зависят от посочената от Възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка или съответната обособена позиция както следва:
  • ·        за поръчки на стойност до 1 000 000 лв. - 850 лв.; 
  • ·        за поръчки на стойност от 1 000 000 до 5 000 000 лв. - 1700 лв.; 
  • ·        за поръчки на стойност над 5 000 000 лв. - 4500 лв.

Държавните такси за отмяна на влезли в сила съдебни актове и за частни жалби пред Върховния административен съд ще се определят по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Считано от 01.01.2019г. отпада ал. 2 на чл. 220 от ЗОП, съгласно която Възложителите се освобождаваха от заплащане на държавни такси.

В чл. 1 от Тарифата е добавена нова ал. 3, която въвежда събиране на такси за предоставяне на презапис на електронни документи в зависимост от носителя както следва: 
  • ·        за CD - 1 бр. - 0,50 лв.
  • ·        за DVD - 1 бр. - 0,60 лв.