Архив на блога

сряда, 9 май 2012 г.

Последно изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) - ДВ брой: 33 от 27.4.2012 г.


С последното изменение на ЗОП, в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2009/81/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги в областта на отбраната и сигурността. Същевременно се реализира и вторият етап от мерките, предвидени в Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г. Една от целите на промените е да се преодолеят пречките пред функционирането на общ пазар на отбранително и чувствително оборудване в Европейския съюз. Приложното поле на Директива 2009/81/ЕО се въвежда с нова ал. 2 на чл. 3 в ЗОП, където са очертани основните категории поръчки, за които са приложими новите разпоредби. 

Така например, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗОП обекти на обществени поръчки вече са и:
1. доставката на военно оборудване, включително всякакви части, компоненти и/или монтажни елементи за него, в т. ч. оборудването, включено в списъка на продуктите, свързани с отбраната, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба;
2. доставката на специално оборудване, включително всякакви части, компоненти и/или монтажни елементи за него;
3. строителството и услугите, пряко свързани с оборудването по т. 1 и 2, за всеки и всички елементи от неговия жизнен цикъл, както и
4. строителството и услугите за специфични военни цели или специално строителство и специални услуги.
В чл. 5, който описва как се разделят обществените поръчки, в зависимост от реда, по който се възлагат, са добавени нови точки, който включват  обществени поръчки за услуги по чл. 3, ал. 2, включени в приложение № 5, които се възлагат чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление (т.3) и обществени поръчки за услуги по чл. 3, ал. 2, включени в приложение № 6, които се възлагат чрез ограничена процедура, процедура на договаряне с обявление или процедура на договаряне без обявление (т.4). Уточнено е, че обществена поръчка, която включва едновременно услуги по приложения № 5 и 6, се възлага по реда, предвиден за услугите, чиято стойност е по-висока.

В обхвата на закона попадат и поръчките за така нареченото „чувствително оборудване” или оборудване, което включва, изисква и/или съдържа класифицирана информация. При въвеждане на понятието в закона е предпочетен терминът „специално оборудване” по аналогия с Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. Новите разпоредби ще са приложими и по отношение на поръчките за строителство и услуги, пряко свързани с посоченото по-горе оборудване. Правилата ще се прилагат и при поръчки за строителство и услуги за специфични военни цели, както и при поръчки за специално строителство и специални услуги, тоест свързани с класифицирана информация.

Прецизирана е разпоредбата на чл. 8а, относно Централния орган за обществени поръчки. В него е посочено, че възложителите могат да получават доставки или услуги от или чрез централен орган за обществени поръчки. Уточнено е, че Централният орган за обществени поръчки е възложител, който провежда процедури за сключване на договори или рамкови споразумения за нуждите на други възложители.  Когато възложителите получават доставки или услуги по този ред, се смята, че те са спазили разпоредбите на закона, доколкото Централният орган за обществени поръчки ги е спазил. И Централният орган, и възложителят обаче ще носят отговорност за законосъобразността на съответната процедура, която провеждат.
С промените се дава възможност възложителят при предоставяне на техническите спецификации да постави изисквания за защита на класифицирана информация. Те са насочени към кандидатите или участниците, които освен това са длъжни да гарантират спазването им и от техните подизпълнители. Във връзка с това е въведена изрична забрана за посочените лица да разкриват информация с поверителен характер, която са узнали по повод техническите спецификации.
 
Въвежда се допълнително изискване към състава на комисията за разглеждане и оценка на оферти в случаите, когато обектът на поръчката е по чл. 3, ал. 2 и съдържа класифицирана информация. Членове на комисията могат да бъдат само лица, които имат разрешение за достъп до класифицирана информация, получено при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. 

Допълнена е разпоредбата на чл. 9, в смисъл, че кандидат или участник не може да бъде отстранен на основание на неговия статут или правноорганизационната му форма, когато той има право да предоставя съответната услуга, доставка или строителство в държавата членка, в която е установен.

Сред обектите, спрямо които ЗОП не се прилага (чл. 12) са добавени (а) договорите, възлагани в изпълнение на международен договор, сключен при спазване разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, между Република България и трета страна и предвиждащ доставки, услуги или строителство на обекти, предназначени за съвместна реализация или експлоатация от подписалите го страни, както и (б) договорите, възлагани по специфични процедурни правила на международна организация. Относно първата група обаче, възложителите са длъжни в 7-дневен срок да уведомят Агенцията по обществени поръчки (АОП) за сключените договори.

Законът не се прилага също за договори с обект по чл. 3, ал. 2, които:
 1. се възлагат по специфични процедурни правила (а) съгласно международни договори, сключени между Република България, самостоятелно или съвместно с една или повече държави – членки на Европейския съюз, от една страна, и една или повече трети страни – от друга и (б) на международна организация, която извършва покупки за свои цели или за поръчки, които трябва да се възложат в съответствие с тези правила и когато
2. възлагането им е свързано с предоставяне на информация, чието разкриване противоречи на основните интереси на сигурността на страната, съгласно чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
3. се възлагат за целите на разузнавателни дейности;
4. се възлагат в рамките на програма за сътрудничество въз основа на научноизследователска и развойна дейност, извършвана съвместно от най-малко две държави – членки на Европейския съюз, за разработване на нов продукт и където е приложимо, на по-късните етапи за целия или за части от жизнения цикъл на този продукт. След приключване на програмата участникът от българска страна трябва да уведоми ЕК за дела на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо общите разходи на програмата за сътрудничество, за споразумението за поделяне на разходите, както и за очаквания дял на покупките на държава – членка на Европейския съюз, ако има такива.
5. се възлагат в трета страна, когато оперативните нужди налагат договорите да бъдат сключени с изпълнители, разположени в района на операциите, включително за граждански поръчки, извършвани при разполагане на сили извън територията на Европейския съюз;
6. се възлагат от Министерския съвет на друго правителство, свързани със: (а) доставката на военно оборудване или специално оборудване, или (б) строителство и услуги, пряко свързани с оборудването по буква „а“, или (в) строителство и услуги за специфични военни цели или специално строителство и специални услуги;
7. са за финансови услуги с изключение на застрахователни услуги;
8. се възлагат в изпълнение на международен договор, свързан с разполагане на войски и осигуряване участието на въоръжени сили и полицейски контингенти в международни мисии и учения.

Възложителите нямат право да прилагат основанията по чл. 4, 12 и 13, с които се изключва приложението на ЗОП, с цел заобикаляне прилагането на закона.

Съгласно чл. 26, ал. 2, при възлагане на обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 освен изисквания, свързани с опазването на околната среда, безработицата и разкриването на работни места за лица с увреждания, възложителите могат да предвидят и специални изисквания, свързани с възлагането на подизпълнители, или такива, с които се цели гарантиране сигурността на класифицирана информация и/или сигурността на доставките.

Прецизирани са разпоредбите, свързани със задължителното публикуване на информация за сключените договори. В чл. 44, ал. 3 изключението от това задължение е допълнено със случаите, в които оповестяването на такава информация би накърнило интереси в областта на отбраната и сигурността.

Освен описание на техническото оборудване и мерките за осигуряване на качеството, както и на оборудването за изпитване и изследване, възложителят би могъл да постави изискване за описание на вътрешните правила на участника във връзка с интелектуалната собственост (чл. 51, ал. 1, т. 3).

Съгласно Директива 2009/81/ЕО общоприложимите процедури при възлагане на поръчки в отбраната и сигурността са ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление (чл. 119в). Не се предвижда провеждането на открита процедура. Аналогично на действащия ред състезателният диалог и договарянето без обявление могат да се провеждат само при наличие на определени, изчерпателно изброени основания, когато са изпълнени условията по чл. 83а, ал. 1 и 2. Изменени и допълнени са условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление. С цел гарантиране сигурността на информацията и сигурността на доставките възложителите могат да поставят към кандидатите специфични изисквания в тази насока.
Характерни обединяващи особености на ограничената процедура и процедурата на договаряне с обявление, и състезателния диалог е наличието на самостоятелен първи етап, на който се осъществява подбор на кандидатите, които ще бъдат поканени да представят оферти, съответно да участват в договаряне или в диалог, както и възможността за ограничаване броя на тези кандидати.

При процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността минималният брой поканени кандидати е винаги трима

В съответствие с изискванията за защита на класифицираната информация са прецизирани някои от разпоредбите, които регламентират работата на КЗК. Предвидено е специално условие при обжалване на поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация. В тези случаи членовете на КЗК, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (чл. 122а, ал. 2).

С друго изменение се предлага завишаване на стойностните прагове на поръчките. Увеличението е с 10 на сто за всички прагове предвид факта, че съответните европейски стойности са много по-високи.
Ето и новите прагове, въведени с последното изменение на ЗОП

Възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона или условията и реда на глава осма "а“ при поръчки по чл. 3, ал. 1
Възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на глава осма "а„ при обществени поръчки с обект по чл. 3, ал. 1
Възложителите могат да прилагат предвидените в този закон опростени правила, когато обществените поръчки с обект по чл. 3, ал. 1
Процедурите по ЗОП се прилагат задължително
възлагат чрез провеждане на открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог и процедури на договаряне
Строителство в страната
Под 60 000
от 60 000 до 264 000
по-високи от 264 000 лв. и до 2 640 000 лв.
по-високи от 264 000
Строителство  извън страната
под 670 000
от 670 000 до 1 650 000
по-високи от 1 650 000 лв. и до 6 600 000 лв
по-високи от 1 650 000
Доставки или услуги в страната
под 20 000
от 20 000 до 66 000
по-високи от 66 000
по-високи от 66 000
Доставки или услуги извън страната
под 66 000
от 66 000 до 132 000
по-високи от 132 000 лв. до съответния праг, определен в чл. 45а, ал. 2
по-високи от 132 000
Конкурс за проект в страната
под 66 000

по-високи от 66 000
по-високи от 66 000
Конкурс за проект извън страната


по-високи от 132 000 лв. до съответния праг, определен в чл. 45а, ал. 2
по-високи от 132 000


Когато обществените поръчки са с обект по чл. 3, ал. 2, възложителите прилагат процедурите по закона при следните стойности без ДДС:
1. за строителство – равни или по-високи от 4 000 000 лв.;
2. за доставки, услуги и конкурс за проект – равни или по-високи от 400 000 лв.
Когато обществени поръчки по чл. 3, ал. 2 са на стойност под посочените, възложителите могат да не прилагат процедурите по закона и условията и реда на глава осма „а“, но са длъжни да сключат писмен договор.

Възприети са и предложенията на национално представените организации на хора с увреждания. Регламентирано е изискването специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания, за които се запазва поръчката, да могат да изпълняват най-малко 80 на сто от нейния предмет със собствено производство и ресурс или с подизпълнители, които също са специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Национално представителните организации на и за хората с увреждания ежегодно до 30 септември на текущата година публикуват на Портала за обществени поръчки информация за капацитетните възможности на техните членове. Възложителят открива за следващата календарна година обществена поръчка по чл. 16в, ал. 1, т. 1, когато тя може да се изпълни от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания съгласно тази информация. Когато след провеждане на такава процедура не бъде избран изпълнител, възложителят може да открие нова процедура по чл. 16, ал. 8 или чл. 103, ал. 1, без да запазва правото за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. Възложителят посочва в решението за откриване причините за прекратяването на предходната процедура. Отпада гаранцията за участие и за изпълнение на тези поръчки (чл. 59, ал. 6).

Допълнена е разпоредбата на Чл. 20а относно предварителния контрол, като в ал. 4 е посочено, че едновременно с изпращането на решението и обявлението за откриване на процедурата за публикуване в регистъра, възложителят изпраща до АОП и утвърдената методика за оценка на офертите – при критерий икономически най-изгодна оферта. В случай че не вземе предвид препоръките в становището на АОП, дадени при установени несъответствие, възложителят може да приложи и писмени мотиви.

По отношение на предварителните обявления е уточнено, че възложителите са длъжни да изпращат такива, само когато възнамеряват да използват съкратените срокове по чл. 64, ал. 2, чл. 81, ал. 2 и чл. 104, ал. 1.

В раздела, свързан с документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка е посочено, че възложителите могат да посочат в документацията органите, от които кандидатите или участниците могат да получат необходимата информация за задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, които са в сила в страната или в държавата, където трябва да се извърши строителството или да се предоставят услугите, и които са приложими към строителството или към предоставяните услуги.
По отношение на техническите спецификации е уточнено, че за подходящи средства за доказване на постигната еквивалентност ще се смятат и техническо досие на производител или протоколи от изпитване или сертификати, издадени от признат орган. Създаден е нов текст - чл. 33а., в който ясно се указва, че възложителите признават сертификати от признати органи.

Сред основанията за прекратяване на поръчката по преценка на възложителя (чл. 39, ал. 2) е добавено ново основание (т.4) - когато са налице основанията по чл. 79, ал. 9, т. 2, чл. 83г, ал. 8, т. 2 и чл. 88, ал. 8, т. 2 или най-общо казано, това са случаите, при които при възлагане на специална поръчка, след извършване на предварителен подбор, възложителят установи, че броят на кандидатите, отговарящи на критериите за подбор и на минималните изисквания, е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция.

Допълнения, отново във връзка със специалните поръчки, има и сред основанията, при които страните по договор за обществена поръчка могат да го изменят по изключение. Това е случаят, при който при договори на стойност над 50 млн. лв. възникнат обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на договора и в резултат на които договорът засяга законните интереси на някоя от страните.

Възложителите вече ще са длъжни да прекратят договор, сключен въз основа на рамково споразумение, което е обявено за недействително  на някое от основанията по чл. 41б, ал. 1.

Към основанията по чл. 47, при които възложителят трябва да отстрани от участие в процедурата кандидат или участник, е добавено още едно и то е в случаите, при които лице е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 108а от Наказателния кодекс - при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2. Към случаите, в които възложител не е длъжен, но може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, също има допълнение и то се отнася до неизпълнението на задължения по договор за обществена поръчка, включително по отношение на сигурността на информацията и сигурността на доставките в поръчки по чл. 3, ал. 2, доказано от възложителя с влязло в сила съдебно решение. Може да бъде отстранен кандидат или участник, който  е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено нарушението, включително за нарушения, свързани с износа на продукти в областта на отбраната и сигурността. Същото важи и в хипотезите, в които кандидат или участник е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 313 от НК, във връзка с провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки или за когото се установи от службите за сигурност, по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, въз основа на каквито и да е доказателства, включително разузнавателни средства, че не притежава необходимата надеждност, която изключва заплаха за националната сигурност, при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2.

С чл. 122г, а1 т. 1а. е предвидено изрично правомощието на КЗК да отменя незаконосъобразното решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка. Прецизирани са и разпоредбите на чл. 122 и, където е допълнено, че недействителност може да се иска освен на сключен договор също и на рамково споразумение на основанията, посочени в чл. 41б, ал. 1.

Допълнени са и административно-наказателните разпоредби. Предвидени са санкции за незаконосъобразно изключване прилагането на реда на закона, за поставяне на ограничения, основани на националната принадлежност на подизпълнителите, за сключване на рамково споразумение с по-дълъг срок без основание и други. В чл. 131а е създадена нова ал. 2, според която Възложител, който усвои гаранцията за участие, без да са налице основанията на чл. 61, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. или с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 - с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
Във връзка с въвеждането на нови термини, характерни за отбраната и сигурността, в допълнителните разпоредби на закона са дефинирани понятия като „военно оборудване” (§1,т.1 от ДП на ЗОП), „граждански поръчки”(§1, т. 1а), „договор за подизпълнение” (§1, т. 1в), „жизнен цикъл” (§1, т. 6а), „класифицирана информация” (§1, т. 10), „криза” (§1, т. 11а), „научноизследователска и развойна дейност” (§1, т. 13а) и „стандарт в областта на отбраната” (§1, т. 27а). Дефинирана е и „икономически най-изгодна оферта” при възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 3 (§1, т. 8). В тези случаи при оценката на офертите могат да се включат и показатели като разходи по време на жизнения цикъл на продукта, сигурност на доставката, оперативна съвместимост, работни характеристики и други.

Процедурите по Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки, открити с решение преди влизането в сила на измененият на ЗОП, се приключват по досегашния ред. Жалбите по тези процедури се разглеждат от съответния административен съд също по досегашния ред. Производствата, образувани пред административните съдилища до влизането в сила на измененията на ЗОП, се довършват по досегашния ред.
В тримесечен срок от влизането в сила на измененията Министерският съвет, по предложение на национално представителните организации на и за хората с увреждания, трябва актуализира списъка по чл. 16в, ал. 1, т. 1.

23 коментара:

  1. ЗОП става все по-лек и приятен за четене и прилагане!

    ОтговорИзтриване
  2. Ето какъв бодър и оптимистичен поглед върху материята култивира редакцията :-))) ...

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, съвсем случайно попаднах на Вашия блог. Надявам се, че ще можем да обменим малко практически опит при и по повод работата със ЗОП с оглед и на последните му изменения. Зачитайки Вашият конструктивен правен анализ на актуалните изменения на закона, за съжаление, не срещнах нищо във връзка с процедурите за сключване на рамкови споразумения, чрез които се възлагат обществени поръчки - случаят, в който въз основа на сключено споразумение, поръчката се възлага чрез сключване на последващи договори за изпълнение (когато споразумението е сключено с повече от един участник (не по-малко от трима), отговарящи на критерия за подбор, избран от възложителя). Имам следната ситуация - за обществената поръчка, която водя, оферти, в срока за подаване, имам само от двама участници. И двамата отговарят на критериите за подбор. Класирали сме ги и сега предстои подписване на споразумението. Логиката и желанието на възложителя беше и остава споразумението да бъде сключено с повече от 1 потенциален изпълнител, но в случая реалността е такава. Сега при мен идва моментът, при който решението за избор на изпълнител влиза в сила и ще следва да се подписва споразумението, след което - ще последва т.нар. "минипроцедура" по допълването на първоначалните оферти на потенциалните изпълнители за избор на конкретен изпълнител на предмета на поръчката за определения период. Понеже процедурата в случая не ми приключва с подписване само на рамковото споразумение (арг. чл.38, т.2), ами по чл.38, т.1 от ЗОП, ще следва, че за много кратък период от време, участниците (поне единият от двамата) ще трябва да вади документи за сключване на договори два пъти. Така ли излиза на практика? Ще се радвам да чуя Вашият коментар на казуса, а и ако имате допълнителни разяснения - също :)

    ОтговорИзтриване
  4. Тъй като напоследък има доста питания във връзка с рамковите споразумения, в следващото издание (тези дни) ще публикувам избрана практика само по тази тема, която се надявам да даде отговор на поставените от Вас въпроси.

    ОтговорИзтриване
  5. Много благодаря за което. Ще следя с нетърпение публикацията Ви.

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте отново, все още ми е любопитно да чуя коментари, както и да прегледам насочваща практика във връзка с възлагането на обществени пръчки чрез сключване на рамково споразумение, въпреки че аз вече с моята процедура съм на финала ...

    ОтговорИзтриване
  7. Ами аз пуснах практика във връзка с рамковите споразумения съвсем скоро след първия Ви коментар. Ето тук - http://rumianakarlova.blogspot.com/2012/07/xiv.html

    За съжаление е малко, но това намерих за момента.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, все е нещо, имайки в предвид и бездруго оскъдната нормативна уредба в ЗОП (по мое мнение). Много благодаря :)

      Изтриване
  8. Мариела Димитрова26 октомври 2012 г., 17:57 ч.

    Здравейте, бих искала да получа компетентна информация за възможностите ми да участвам като изпълнител на обществена поръчка като физическо лице. Има ли ограничения за участие на физическите лица? Какви са обичайните документи, които трябва да бъдат представени от мен, за да бъда пълноправен участник в процедурата.
    Предварително благодаря за информацията.

    ОтговорИзтриване
  9. По принцип няма ограничения за участия на физически лица. В чл. 9 от ЗОП е казано, че кандидат или участник в процедура за обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения. Принципно обаче е трудно да се говори за "обичайни документи". Възложителите определят изискванията и условията за участие за всяка конкретна обществена поръчка, така че трябва да се съобразите с тях.

    ОтговорИзтриване
  10. Здравейте,
    попаднахме на вашия блог. Ние сме частно лечебно заведение, което има сключен договор с НЗОК. Имаме сключени договори за доставки на медикаменти и консумативи.
    Задължени ли сме да провеждаме търгове по ЗОП за избор на тези доставчици?
    Благодарим ви предварително!

    ОтговорИзтриване
  11. В чл. 7 ЗОП са определени възложителите на обществени поръчки. Възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 7 т. 3 от ЗОП са и публичноправните организации. Публичноправна организация е и лечебно заведение - търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Така че следва да прецените дали попадате в тези граници.

    ОтговорИзтриване
  12. Здравейте,
    в момента изпълняваме специална общ. поръчка по Наредбата ....
    Договора ни изтича догодина.
    Новата процедура ще е по ЗОП по чл.3,ал.2,т.3. Може ли да се приложи някое от условията на чл.119в, ал.1, т.12 от ЗОП и по какъв начин. Става дума за услуга по охрана на военен обект.
    Предварително благодаря за информацията.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте,

      в обществена поръчка когато има член, както "ЕС или трета страна по смисъла на ЗОП", който може да бъде 'страна' по смисъла на ЗОП? може да е Китай?
      благодаря за информацията

      Изтриване
  13. Въпросът ви е доста неясен. Погледнете за всеки случай чл. 118 от ЗОП.

    ОтговорИзтриване
  14. Здравейте, случайно попаднах на Вашия блог, търсейки коментари за ЗОП. Участник съм по ЗОП за обществени поръчки, свързани с услуги - проектиране на строителни обекти. 99% от тези обявления са по новата глава 8а. Опитът ми от кандидатстванията по тази глава е следният:
    1. възложителят не осигурява никаква прозрачност - отговорът е, че правилата определят те и участниците нямат право да присъстват на отваряне на оферти;
    2. не са длъжни да уведомяват участниците за решенията си, т.е. не изпращат никакви протоколи - тези, които го правят ни казват, че го правят на добра воля.
    3. участникът няма право да се жалва - отговорът на възложителите е, че процедурите по тази глава са необжалваеми
    Моля да коментирате дали наистина заложените принципи в тази глава са такива, каквито се тълкуват от възложителите
    Защото ако е така, то тогава в закона да се напише: до тези стойности всеки възложител да си избира когото си иска и да не си играят на прозрачност. Другото е подигравка с участниците, които играят честно и нямат "гръб" при възложителя.

    ОтговорИзтриване
  15. Ето какво казва АОП по въпроса:

    По реда на глава осма „а” ЗОП се възлагат обществени поръчки, чиято ниска стойност не оправдава разходването на времеви, човешки и финансов ресурс за провеждане на процедура по закона. Разписаният ред регламентира само някои правила, като за останалите на възложителя е предоставена свободата да ги уреди,
    съобразно особеностите и организацията на работа в подчинената му
    административна структура, при спазване на основните принципи на закона.
    В тази връзка, с оглед принципа на прозрачност, възложителят трябва да уведоми по подходящ начин лицата, които са подали оферти, за резултатите от оценяването, включително като им предостави копие или достъп до съответния протокол.

    Извън горното - прав сте, че редът по глава "осма а" не представлява процедура по смисъла на закона и не приключва с решение, което по смисъла на чл. 11 от ЗОП е индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване. Не съществува и ред за обжалване действията на възложителя по утвърждаване на протокола от работата на определените от него длъжностни лица за разглеждане и оценка на представените оферти.
    Явно законодателят е решил, че публичният начин за събиране на офертите представлява достатъчна гаранция за прозрачност и ограничаване възможността за корупционни практики.
    Предполагам, че често се злоупотребява с тази свобода от страна на възложителите, но едва ли това е била законодателната воля. Доколкото възложителите са длъжни да съхранява всички документи, свързани с възлагане на поръчките по тази глава, за срок от 3 години след приключване изпълнението на договора, то ако има някакви съмнения за корупционни практики може да се инициира такава проверка от страна на компетентните органи.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много Ви благодаря за тълкуванията и обясненията. Искам само да споделя един резултат от моя опит с "глава 8а". Участвахме в процедура за проектиране. Получихме писмо, че не сме класирани. Изискахме протокола с нарочно писмо /повярвайте тази процедура е доста унизителна/ и той ни бе изпратен, като са записали, че не са длъжни, но благоволяват. От протокола разбираме, че кандидатите са подредени така: 1... - сума без ДДС /крайна/; 2... -сума с ДДС; 3... /сума без ДДС /крайна/; 4...- сума с ДДС. И се оказва, че нашата оферта без ДДС е най-ниска, но с ДДС е по-висока от класирания на първо място, който е посочил сума без ДДС /крайна/. При това в документите за кандидатстване е указано да се изпишат суми без ДДС и суми с ДДС. Възразяваме, че са сравнявани несравними величини, но те ни отговарят, че за тях е важна общата сума, която ще платят и тяхното решение е правилно. От КЗК ни отговарят, че по тая "важна" глава решенията са необжалваеми. Та това, което Ви пиша не е злоупотреба със свободата, това е откровено мошеничество. И как бихте ме посъветвали да постъпя сега? В случая честно сме спечелили поръчката, но най-нагло ни е отнета с мотива, че общината не е регистрирана по ДДС, не го връща и не желае да го плаща. При това никъде в конкурсната документация не е третиран този проблем, никъде не фигурира термин "крайна цена", но те си го тълкували така.
      Извинете, че Ви занимавам с конкретен казус, но разбирам, че се занимавате с проблемите на ЗОП и различните примери ще допълнят Вашата информация. Надявам се и да послужат за предложения за бъдещи изменения на ЗОП в положителна подготовка. Защото като потребител определено считам, че новата "глава 8а" е откровено казване:"Правете си каквото искате, никой няма да ви каже нищо". И те си правят кавото си искат.

      Изтриване
  16. Здравейте,
    Следя с интерес публикациите в този блог. Благодаря,че го списвате и поддържате!
    До момента не съм се сблъсквала с рамково споразумение в практиката.
    Имам следния въпрос: При рамково споразумение,сключено с повече от един участник, след изпълнението на конкретен възложен договор Изпълнителят по него остава ли част от рамковото споразумение или това го изключва от последващи възлагания в рамките на споразумението?

    ОтговорИзтриване
  17. Според мен не го изключва.
    Още повече, че според чл. 93б, ал. 3: Когато в рамковото споразумение не са определени всички условия и то е сключено с повече от едно лице, за всеки договор, който предстои да бъде сключен, възложителят:
    1. отправя писмена покана до лицата по рамковото споразумение;
    2. определя подходящ срок за получаване на оферти, като взема предвид предмета и времето, необходимо за изпращане на офертите;
    3. съхранява офертите, представени в запечатани непрозрачни пликове, до изтичането на срока за получаването им;
    4. назначава комисия, която разглежда и класира офертите съгласно критерия, определен в рамковото споразумение, и при спазване разпоредбите на чл. 70 - 72.

    В тази хипотеза всички изпълнители по рамковото споразумение отново се състезават и няма основание да се смята, че изпълнител по конкретен договор няма право да участва и по-нататък за други конкретни договори.

    ОтговорИзтриване
  18. Здравейте,
    Следя с интерес публикациите в този блог. Благодаря,че го списвате и поддържате!
    Интересува ме как се провежда обществена поръчка по чл. 3 от ЗОП, документацията ми е с резюме "Поверително" съгласно ЗЗКИ, проектантът и участниците следва ли да имат достъп до квалифицирана информация.
    Благодаря предварително.

    ОтговорИзтриване
  19. Здравейте,
    Имам следния въпрос:
    Какви обстоятелства трябва да са на лице, за да избере възложител да проведе ограничена процедура по ЗОП? Пример: Обществената поръчка е с обект строителство. Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  20. Здравейте, имам следния въпрос по отношение на прилагането на чл. 2 от НВМОП. Знам, че наредбата е отменена и вече не се прилага. Въпросът ми е следния. Необходимо ли е възложителя да е събрал 3 оферти, които да стигнат до края на процеса по избот. Има ли право комисията да отстранява участници от процеса по избор на изпълнител в случай, че в процеса се установи, че някоя от офертите не отговаря на изискванията на възложителя. Достатъчно ли е, че възложителя е събрал 3 оферти, а до края на процеса са достигнали 2 от тях, за да се счете, че поръчката е проведена законосъобразно.

    Ако има практика по този въпрос ще съм благодарен ако я посочите.
    Предварително благодаря!

    ОтговорИзтриване