„ЕВН България Електроразпределение” АД пое ангажименти за преустановяване на злоупотреба с господстващо положение и КЗК прекрати производството срещу него

След връчване на Твърдения за извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК, от страна на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ЕВН ЕР), дружеството предложи поемане на задължения, които КЗК одобри и прекрати образуваното производство с решение № 1775 от 20.12.2011г. 

Производството бе образувано по искане на „Спайдър Електроникс” ООД, гр. Бургас. във връзка с присъединяването на два негови обекта към електроразпределителната мрежа.

Казусът накратко

Със закупуването през 2007 г. на земеделски земи, „Спайдър Електроникс” ООД започва развитието на инвестиционни намерения за изграждането на фотоволтаични централи за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници („ВЕИ”). На основание чл. 49, т. 1 и във връзка с чл.50, ал. 1, т. 2 от НареНаредба № 6 „Спайдър Електроникс” ООД подава два броя искания за проучване на условията и начина за присъединяване, спазвайки установените с вътрешни правила на ЕВН ЕР процедура, форма и ред. В законоустановения срок ЕВН ЕР не предявява претенции за непълнота или неизрядност на документите и след извършени проучвания издава Становища за условията и начина на присъединяване на фотоволтаичните централи. Според молителя, независимо че ВЕЛ Бистрец е в непосредствената близост до двата имота, нито една от двете фотоволтаични централи не е присъединена към него. На запитване от страна на „Спайдър Електроникс” ООД, ЕВН ЕР отговоря, че електропроводът не е под напрежение, амортизиран е и е негоден да послужи за присъединяване на централите. Молителят счита, че присъединяването на централата чрез изграждане на 29 километрово въздушно трасе до подстанция Средец е нерентабилно и поради тази причина проектът е замразен. При посещение на място дружеството установява, че ВЕЛ Бистрец е изцяло възстановен, намира се под напрежение и е годен да поеме присъединяване на нови мощности. На това основание дружеството подава искане Становището за присъединяване да бъде преразгледано. След разглеждане на жалбата, ЕРП-ЕВН издава ново Становище, в което точката на присъединяване е: ”най-близкия подходящо оразмерен метален стълб на ВЕЛ "Бистрец”. „Спайдър Електроникс” ООД счита, че заблуждаващите действия на ЕВН ЕР и процедурите по обжалване са забавили реализацията на проекта за фотоволтаична централа с 15 месеца. В последствие „Спайдър Електроникс” ООД достига втори етап от процедурата по присъединяване към мрежата - сключването на Предварителен договор за присъединяване на електрическа централа. Дружеството е изпълнило всички условия съобразно издадените от ЕВН ЕР становища и през месец март 2010г. входира в ЕВН ЕР искания  за изготвяне на Предварителни договори за присъединяване на двата обекта. ЕВН ЕР обаче не е изпълнило законовото си задължение да изготви договора в срок. На среща представител на ЕВН ЕР заявява, че на двата електропровода ВЕЛ Пънчево и ВЕЛ Бистрец, достигащи на разстояние 400 метра от площадката на централите, няма свободни мощности за присъединяване, поради поети ангажименти към други клиенти на ЕВН ЕР и по-късно молителят получава предложение за сключване на Предварителен договор, в което са променени точките за присъединяване. Новите точки са на отстоянието около 29 километра. Поради тези промени „Спайдър Електроникс” ООД отказва да сключи предварителните договори, тъй като точките за присъединяване се определят в Становището, което ЕВН ЕР издава на основание чл.52 ал.1 и чл.55 ал.1 от Наредба № 6, след което те се приемат за установени и непроменяеми. В същото време липсата на Предварителен договор спира развитието на инвестиционното намерение, тъй като е документ, от който зависи техническото проектиране и доказва достигнат етап на развитие при преговори за финансиране на проекта. С подобни действия ЕВН ЕР съзнателно възпрепятства осъществяваната от дружеството стопанска дейност и нарушава чл. 21 ал. 5 от Закона за защита на конкуренцията.

Твърдения за извършени нарушение

След извършено проучване КЗК връчва Твърдения за извършено нарушение (ТИН) по чл. 21, ал. 5 ЗЗК от страна на „ЕВН България Електроразпределение” АД, изразяващо се в отказ за присъединяване към електроразпределителната мрежа и съответно в злоупотреба с господстващо положение. В хода на производството са разгледани пазара на производство на електроенергия от възобновяеми източници и пазара на разпределение на електрическата енергия през разпределителните мрежи. Анализът е показал, че на разпределителното предприятие е вменено задължението да присъедини всеки производител на електрическа енергия (чл. 116, ал. 1 на ЗЕ), разположен на съответната територия, т.е. би могло да се дефинира подпазар - присъединяване на електрически централи на производители на електрическа енергия, но доколкото това е част от задълженията на ЕВН ЕР в изпълнение на лицензията, КЗК е преценила, че въпросът за по-тясното дефиниране на продуктовия пазар, в една неконкурентна и вертикално структурирана среда, може да бъде оставен отворен. За да се гарантира непрекъснатост на доставката на електрическа енергия, с оглед обществената й значимост, отделните нива, на които се осъществяват сделки, са обект на регламентиране в посоченото законодателство. От тази гледна точка, двата разгледаните продуктови пазара са нормативно определени и субектите, които участват на тях следват специалните правила на отношения и процедури, установени за осъществяване на съответната дейност. В този смисъл те нямат свободно поведение на пазара, независимо от пазарната си позиция. В географски аспект границите на съответния пазар се определят от територията, на която ЕВН ЕР упражнява лицензията си  по разпределение на електрическа енергия и обхваща  области на Югоизчточна България:  Пазарджик, Стара Загора, Бургас, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали и Смолян.  Това е и територията, на която молителят „Спайдър Електроникс” ЕООД желае да изгради и присъедини към електроразпределителната мрежа две фотоволтаични централи. В конкретния случай е възможно по – тясно сегментиране на географския пазар, като включващ територията на подстанция Средец и  двата електропровода Бистрец и Пънчево, които в различни свои актове ЕВН ЕР определя като най-близка съществуваща точка (от разпределителната си мрежа) за присъединяване на обектите на молителя. Въпреки това, в настоящото производство КЗК не е счела, че подобно тясно определяне на географския пазар е необходимо с оглед на факта, че  ЕВН ЕР е единственото електроразпределително предприятие, което осъществява дейност на територията на горепосочените 9 области. Тясното определяне на географския пазар не би могло да се отрази нито на определянето на пазарното положение на електроразпределителното предприятие като господстващо, нито на анализа на неговото поведение спрямо молителя.

Мотиви, с оглед на които КЗК предявява твърденията за извършено нарушение

Твърденията за извършено нарушение обхващат периода от датата, на която „ЕВН България Електроразпределение” АД предоставя на „Спайдър Електроникс” ООД до момента на изготвяне на определението за връчване на ТИН. По силата на предоставената му от ДКЕВР лицензия за разпределение на електрическа енергия, ЕВН ЕР  има право единствено да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия на територията на Югоизточна България. Следователно нормативно установените изисквания правят ЕВН ЕР единствен участник с господстващото положение на пазара на разпределение на електрическа енергия в деветте области на Югоизточна България.

КЗК е установила, че поведението на ЕВН ЕР, свързано с промяната на условията за присъединяване, по същество представлява отказ за присъединяване към електроразпределителната мрежа и съответно злоупотреба с неговото господстващо положение по смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗЗК. Наредба № 6 е приета от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 116, ал. 7 от ЗЕ с цел да определи условията и реда за присъединяване на потребители и производители на електроенергия към електроразпределителната или електропреносната мрежа. В чл. 2, ал. 1 се предвижда, че електрическа централа се присъединява към съответната мрежа въз основа на: проучване  на условията и начина на присъединяване; предварителен договор за присъединяване;  договор за присъединяване, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването на обекта. Последователността на извършването на тези действия се урежда в ал. 2 от същия член 2 от Наредбата. Следователно според нормативната уредба, процедурата за присъединяване се състои от три последователни действия или етапа, които са взаимосвързани и завършването на всеки един етап е предпоставка за започване на следващ етап с цел не само влизане в договорни отношения с електроразпределителното предприятие по повод присъединяване на електрическа централа, но и с цел нейното изграждане. Становището за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа представлява първи етап в нормативно определената процедура и в него се определят техническите изисквания за присъединяване. Следователно още на първия етап от процедурата електроразпределителното предприятие извършва изчисления и проучване на конкретните условия за присъединяване в дадена конкретна точка. ЕРП има и задължение в становището да посочи минимална схема на присъединяване, съобразена с най–близката съществуваща точка от разпределителната мрежа, според наличните мощности на съответното напрежение за присъединяване. Това означава, че посочената в становището точка се определя след съответно проучване на тези параметри. Становището поражда ангажимент за ЕРП да резервира мощност в точката, определена за присъединяване. Самото ЕВН ЕР посочва, че е приело вътрешно правило - становището да важи една година, за да може мощността на присъединявания обект да бъде взета предвид при всяко извършване на мрежови изчисления във връзка с всички постъпили в последствие искания.

Вторият етап от процедурата за присъединяване е подписването на предварителен договор за присъединяване. ЕВН ЕР, поради задължаващия характер на издаденото от него становище, е следвало да предложи същите условия и в предложението си за сключване на предварителни договори с цел да се гарантира последователността предвидена в нормативната уредба. Предвидените ред и условия създават правна сигурност. Те пораждат у производителите легитимни очаквания за тяхното спазване от ЕРП, особено в рамките на специфичната законодателна рамка, предвидена с цел насърчаване на производството на енергия от ВЕИ.

Важно е да се отбележи също така, че нормативната уредба предвижда възможността единствено Становището, което определя начина на присъединяване, да бъде обжалвано пред ДКЕВР и впоследствие пред ВАС. Законодателят не предвижда възможност предложението за Предварителен договор да бъде обжалвано. При това положение именно въз основа на параметрите, заложени в Становището, производителят преценява дали проектът е рентабилен и следва ли да продължи инвестиционните си намерения за изграждане на електроцентрала и встъпване в договорни отношения за нейното присъединяване.

В конкретния случай, с последващата промяната на параметрите, молителят е бил лишен не само от предвидената в нормативната уредба възможност да обжалва, но и от възможността още на първия етап от процедурата да прецени дали проектът е рентабилен и дали следва да осъществи инвестиционните си намерения като премине към следващите етапи.

Изменените точки за присъединяване на двете фотоволтаични централи отстоят на по–голямо разстояние от парцелите (22 километра), където е предвидено да бъдат изградени, което води до оскъпяване на проекта. В същото време „Спайдър Електроникс” е изпълнило като добросъвестен търговец всички условия и срокове в нормативната уредба и във вътрешните правила на ЕВН ЕР и електроразпределителното предприятие е имало нормативно определеното задължение да предложи договор, отговарящ на условията посочени в предварителното становище.

ЕВН ЕР може да промени тези условия само при наличие на обективно обстоятелство настъпило в периода от издаване на становището до предложението за предварителен договор и извън негов контрол. Подобно обстоятелство би могло да бъде техническа неизправност на мястото, предложено като точка за присъединяване, която настъпва при условия независещи от ЕВН ЕР. Според него обаче промяната се е наложила поради нови изчисления, които са показали „недопустими изменения на напрежението”. КЗК обаче не е приела подобно обстоятелство за обективно, тъй като  техническите възможности на електроразпределителната мрежа в конкретната точка за присъединяване е трябвало да бъдат отчетени към момента на издаване на Становище, а не към момента на изготвяне на договора.

Установената злоупотребата с господстващо положение има антиконкурентен ефект поради изключването на потенциален конкурент от пазара на производство на електроенергия от ВЕИ, с което се засягат потребителските интереси в дългосрочен план. В случая трябва да се отчете и факта, че електроразпределителната мрежа представлява „съществено съоръжение”, тъй като е инфраструктура, достъпът до която е необходимо условие за навлизане на конкуренти на пазара за производство не електроенергия. Въпреки че по принцип предприятията имат право да избират свободно своите контрагенти, в настоящия случай, ЕВН ЕР е имало задължение приоритетно да присъединява всеки производител на енергия от ВЕИ. При тези условия всяка злоупотреба с господстващото положение има за директен ефект невъзможността на производителя на електроенергия от ВЕИ да навлезе на пазара и да предлага своя продукт. Дори и към настоящия момент регулацията да не позволява ефективна конкуренция между производителите на електроенергия от ВЕИ, то една от целите на европейската и национална политика е увеличаване на дела на ел. енергията от ВЕИ и постепенно преминаване към свободна конкуренция, която да доведе до по–ниски цени на енергията от ВЕИ за потребителите.

Предложение за поемане на задължения

След връчване на твърденията за извършено нарушение, ответното дружество се е възползвало от възможността по чл. 75 от ЗЗК и е предложило поемане на задължения. Посочило е също така, че е започнало преговори с молителя в производството, в рамките на които ще се уточни какви инвестиции в мрежата е в състояние да предприеме, за да осигури приемливи технически условия за присъединяване. „ЕВН България Електроразпределение” АД е поискало КЗК да му предостави срок от 60 дни, в рамките на който да предостави конкретните задължения, които предлага да поеме с цел ефективно преустановяване на антиконкурентното поведение, което е предмет на предявени твърдения за извършени нарушения.

С Определение по Протокол № 1070 от 08.07.2011г., на основание чл. 63 от ЗЗК, КЗК е приела за разглеждане предложението и е предоставила на дружеството срок от 60 дни, в рамките на който да представи предвижданите задължения. В последствие това е направено в указания срок. Молителят по преписката е изразил становище, че е запознат с предложените от ЕВН ЕР задължения и е напълно съгласен с тях и с приключване на производството по реда на чл. 75 от ЗЗК.

Предложените от ЕВН ЕР задължения се изразяват в следните действия:

• Провеждане на преговори със „Спайдър Електроникс” ООД и постигане на споразумение относно присъединяването, съвпадащо с инвестиционните намерения на молителя. ЕВН ЕР е заявило готовност да инвестира необходимите средства, за да осигури допълнително договорения със „Спайдър  Електроникс” ООД размер на предоставена мощност, както и желаната от инвеститора точка на присъединяване с цел да се увеличи капацитета на мрежата като се вземат предвид интересите на потребителите  а електрическа енергия, сигурност, непрекъснатост, безаварийност.
• ЕВН ЕР се ангажира да извърши инвестицията в рамките на три месеца след получаване на разрешение за строеж от компетентния орган.
• ЕВН ЕР предлага присъединяване на фотоволтаичната централа, проектирана от "Спайдър Електроникс" ООД да бъде с максимална мощност до 1500 kW.

В резултат на направената инвестиция, ЕВН ЕР счита, че присъединяването ще може да се извърши към желаната от инвеститора точка, намираща се в непосредствена близост до собствените му поземлени имоти. Двете дружества са разгледали и друго техническо решение, а именно – изграждане на нов електропровод, с който да се осигури възможност за присъединяване на цялата първоначално заявена генераторна мощност (2 х 1300 kW), което обаче се е оказало неизгодно. Освен това при присъединяване на първоначално заявената генераторна мощност (2 х1300 kW) към съществуващата разпределителна мрежа има риск да бъдат нарушени действащите норми и показатели за качество и сигурност на електроснабдяване. Поради това двете дружества са подписали  Спогодба и ЕВН ЕР се е задължило да изготви Допълнително споразумение - Анекс към предварителните договори, с който се решават спорните въпроси и се постига взаимноизгодно решение, като дружеството поема задължение да извърши всички необходими действия, включително и необходимите инвестиции за реконструкция на ВЕЛ Бистрец. 

Оценка на предложенията за поемане на задължения

При оценката на предложените задължения КЗК е взела предвид всички обстоятелства, относими към конкретния случай, както и становищата, представени в процедурата по разглеждане на предложението.

По-конкретно е взето предвид, че ЕВН ЕР се е ангажирало да извърши необходимата реконструкция, включваща подмяна на проводника с максимално допустимото по стандартите сечение. По този начин ЕРП осигурява и максимално възможния капацитет на електропровода. Следователно предложените задължения са напълно пропорционални на тежестта и продължителността на твърдяното нарушение, тъй като те осигуряват достъп на молителя до електроразпределителната мрежа като премахват твърдения противоправен ефект.

Въпреки че, ново договорената мощност на обекта не е първоначално заявената, направеното предложение съвпада с инвестиционни намерения на молителя. 

Предложените задължения способстват за пълното и ефективно преодоляване на антиконкурентните проблеми и възстановяват ефективния конкурентен процес на пазара за производство на електроенергия от ВЕИ. От това следва, че предложените задължения са адекватни и достатъчни. КЗК е преценила също така, че задълженията са съразмерни, въпреки присъединяването на по–малка от първоначално заявената мощност. Това е така доколкото поетите ангажименти ще осигурят присъединяването на фотоволтаичната централа при спазване на нормативно определените задължения на ЕВН ЕР - да осигурява непрекъснатост на снабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. Предложените задължения са съобразени с капацитета на мрежата и са в съответствие с действащите хармонизирани стандарти за качество на напрежението.

Разглежданите задължения са незабавни. ЕВН ЕР се ангажира да извърши необходимите инвестиции в рамките на три месеца след получаване на разрешение за строеж от компетентния орган. Подписването на Спогодбата и Анекса, които обективират предложените от ЕВН ЕР и приети от молителя задължения (реконструкция на електропровода и присъединяване на обекта) представляват конкретни действия, които целят ефективно преустановяване на поведението на ЕВН ЕР, по отношение на което КЗК е предявила твърдения за извършено нарушение.  

Предложените задължения отговарят на критерия за относимост, тъй като са пряко свързани с предмета на производството и ясно отговарят на същността на предявените твърдения за извършено нарушение. Не на последно място предложените задължения подлежат на обективен контрол.

Предложените задължения изпълняват изискването за безусловност. Те са формулирани така, че изпълнението им зависи изцяло от волята и поведението на ЕВН ЕР. Фактът, че страните се споразумяват, че действието на Спогодбата и валидността на постигнатите договорености са под условие и валидността на същите незабавно се прекратява ако КЗК постанови решение, с което наложи имуществена санкция на ЕВН ЕР – това не противоречи на определянето на задълженията като безусловни. Задълженията се предлагат от ЕВН ЕР доброволно. В тази насока в Правилата на КЗК се посочва, че доброволният характер на поемането на задължения е свързан с липсата им на обвързващ характер за съответните предприятия до постановяване на окончателно решение, с което КЗК одобрява поемането на тези задължения (§ 3 от Правилата). Следователно предоставените от ЕВН ЕР условия за присъединяване на обекта на молителя могат да бъдат поставени под условие приключване на производството по реда на чл. 75 от ЗЗК.

В заключение КЗК приема, че предложените от „ЕВН България Електроразпределение” АД задължения, удовлетворяват критериите за оценка, заложени в § 15, ал. 1 от Правилата и са подходящи да бъдат одобрени на основание чл.75, ал.2 от ЗЗК.

На това основание е прекратено и производството по преписката, доколкото вече не съществуват основания за неговото продължаване.

ЛУКОЙЛ и литературните жанрове

Американският посланик Джеймс Пардю в интервюто пред в. „Труд“, благосклонно нарекъл казуса с Лукойл „драматизация на най-високо ниво“. Човекът е дипломат все пак и се налага да е любезен, но жанрът си е чист водевил. По определение това е „лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет”, като акцентът в случая е върху „лека” и „кратка”. Като се замисля – и върху „анекдотична”. Действието по „казуса Лукойл” се разви в четири бързи сцени: пролог - отнемане на лиценза, завръзка – "Законът е еднакъв за всички"!; кулминация – съдът спира отнемането на лиценза, горната инстанция потвърждава, епилог – комбината продължава работа несмущаван. С падане на завесата се появява закачлив надпис „Светът е оцелял, защото се е смял!”.

Буден блогър пък забелязал, че в ДВ (бр. 67) от 19.08.2011 е публикувано изменение на Наредба № н-17 от 13 декември 2006 г., като единствената промяна била заличаването на „Митнически пункт Нефтопристанище BG001004″ от Класификатора на митническите учреждения в Република България. На всичкото отгоре изменението влязло в сила 4 дни по-рано. 

Официалната версия, от добре информиран, но явно пожелал да остане жив източник е, че това се налага, защото там работели твърде много митничари, които със седмици си клатели краката и не вършели грам работа. Контролно-пропускателната дейност вече щяла се аутсорсва към мобилен екип, който ще работи само при нужда. Кой ще преценява нуждата, не се съобщава. Така де, дупките дето ще се запушат с измервателните уреди, свързани към НАП, ще трябва все някак да се компенсират. За да няма спекулации източникът дебело подчертал, че цялата тази работа няма никакво, ама никакво отношение към доставките на нефтопродукти за „Лукойл Нефтохим”. По принцип оперативната зона на Терминал Росенец представлява система от съоръжения за приемане и обработка на товари от нефт и суровини (от внос) и обработка на товари от горива и други нефтопродукти (за износ). Тръбопроводите, разположени на пирсовете пък свързват товаро-разтоварните съоръжения с тръбопроводите и резервоарите, находящи се на територията на Нефтохима, та се чудя към какво друго могат да имат отношение направените промени, но знае ли човек. От друга страна Лукойл тъкмо получи концесия върху въпросната оперативна зона.

Всъщност тази история с концесията си има дълга история, та си струва да се припомни.

Още през 2004г. Лукойл Нефтохим поиска да му се предостави концесия по право върху Пристанищен терминал „Росенец”. Министерски съвет (МС) след много дълги размисли – през 2006-та отказ. Лукойл, обаче подаде жалба до КЗК, която отмени решението на МС (решение 1155/2007) и връна процедурата на етап разглеждане на заявлението. Пак след много мъки и вече друг МС определи „Лукойл Нефтохим Бургас” АД за концесионер по право на пристанищен терминал Росенец за 35 години (решение на МС №172/22.03.2011г.). На министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложено да сключи концесионния договор за услуга с основен предмет: осъществяване на пристанищни услуги по чл. 116 ал. З т.2 от ЗМПВВППРБ върху Оперативната зона от Пристанищен терминал „Росенец".

По този повод, през май т.г., Лукойл уведомява КЗК за щастливата развръзка и пита дали това случайно не представлява концентрация на стопанска дейност по смисъла на ЗЗК и ако да – да я разреши. По личното мнение на Лукойл изобщо не е налице придобиване на контрол върху част от предприятие, но те стриктно държат да спазят закона и затова за всеки случай питат.

Без да изпадаме в излишни подробности, КЗК излиза с няколко важни заключения (решение 944/14.07.2011):

Първо – да, това е концентрация. Второ - придобиващото контрол предприятие не е осъществявало досега дейност като пристанищен оператор, „поради което не са налице съответни пазари, върху които концентрацията ще окаже въздействие.” Трето - не се очаква промяна в пазарното положение на участниците в сделката, защото липсват хоризонтални и вертикални ефекти или отношения на свързани пазари, които да възникват като следствие от извършването на концентрацията. А в такива случай практиката на КЗК е да не се извършва пазарен анализ и да не се изследват ефектите върху конкурентната среда. Четвърто - не са налице данни и доказателства, че нотифицираната сделка би могла по какъвто и да е начин да засегне ефективната конкуренция на пазара. С други думи – разрешава се!

От анализа не става много ясно, обаче подозирам, че спокойствието на КЗК се основава на някои задължения, включени в концесионния договор. Едно от тях задължава Лукойл да предоставя на трети лица достъп до съоръженията на Оперативната зона и базите за съхранение при определени условия (?) и срещу заплащане на такси. За целта се налага обаче наличното оборудване и технологичните схеми да се променят по начин, който позволява ползването им от трети лица, защото в момента всички тръбопроводи водят от пристанището към рафинерията и останалите желаещи да го ползват трудно ще се впишат в тази инфраструктура. Основната идея на това задължение е да не се пречи на потенциални конкуренти и те да внасят оттам нефтопродукти и да ги складират. Пристанищният терминал е съществено съоръжение, което автоматично поставя Лукойл в господстващо положение и много трябва да се внимава в бъдеще да не злоупотреби с него.

Глождят ме мрачни подозрения, че някъде около 20-тата година на концесионерстването (оптимистична прогноза), някой следващ Вальо Танев с голямо учудване и възмущение ще констатира, че Лукойл не е пипнало оборудването и технологичните схеми, ама още от първия миг не е спирало да обмисля как точно да го направи. Та не е зле да ги подсеща някой от време на време.

Само за информация на настоящи и бъдещи контролни органи си струва да се споделят и декларираните от Лукойл цели на сделката:

- инвестиции, съгласно инвестиционна програма, неразделна част от договора – не става ясно колко и кога, но все някой я е виждал тази програма и все някой ще трябва да следи дали ще се спазва. И не е зле отсега да се разбере кой е този някой, да няма после прехвърляне на топката;

- поддържане на обекта на концесията – това не вярвам да е много трудно щом дотолкова няма работа, че уволняват персонал, но все пак с по една метла и парцал ще трябва да се минава;

- модернизация на терминала  - виж (ако можеш) инвестиционната програма;

- получаване на такси и възнаграждения за извършваните услуги – това няма какво да се контролира – ще си ги вземат;

- плащане на концесионно възнаграждение – това лично ще го следим;

- предоставяне на качествени услуги в съответствие с всички нормативни и други изисквания – е, ще стискаме палци да започнат изобщо да оказват някакви услуги на друг освен на себе си.

Има и други цели, посочени като търговска тайна в решението на КЗК, които искрено се надяваме да не са били скрити и от тези, които са предоставили концесията и които ще контролират изпълнението й.

Спомням си, че когато отнеха лиценза на данъчните складове на "Лукойл Нефтохим" и пристанището "Росенец", Боко Борисов каза, че това е тест за министрите и че трябва да са си направили „много точен график” и да са си „приготвили сметките”, за да защитят икономиката и индустрията при криза. Дълбоко сме убедени, че точен график и сметки са направени и при даването на концесия.

Все пак за предпочитане е тази историята да си остане в леките жанрове, вместо след време да се превърне в сomédie noire или недай боже в film d'horreur.

Как „Витоша ски” АД е злоупотребило с господстващото си положение, продавайки карти за ски съоръжения

С Решение №1338 от 2010г. КЗК се произнесе, че „Витоша ски” АД не е извършило злоупотреба с господстващо си положение. Това решение бе обжалвано от „Сдружение на витошките ски и сноуборд училища” и Сдружение „Спортно туристическо дружество „Мотен” и отменено от ВАС с Решение № 11098 от 2011г.

Същност на оплакването пред КЗК

Двете сдружения твърдят, че ски училищата се конкурират на пазара на предоставяне на услугите „ски и сноуборд обучение” на територията на природен парк Витоша. „Витоша ски” АД също извършва такава дейност, чрез учредено от него „Витоша ски училище” ЕООД. От другата страна, „Витоша ски” АД е основен участник на пазара на услугата по ползване на лифтове, влекове, въжени линии и други съоръжения, осигуряващи достъп и ползване на ски пистите на природен парк Витоша. Дружеството заема господстващо положение на този географски пазар, тъй като е собственик на 17 871 м. ски съоръжения от общо 19 916 м.

"Витоша ски училище" ЕООД осъществява стопанската си дейност на вертикално свързания надолу по веригата пазар на услугата по „ски и сноуборд обучение”. То е въвело система за отстъпки, чрез която предоставя 15% намаление на лифт-карта за туристи, които ползват пълно ски оборудване или ски учител от "Витоша ски училище" ЕООД, както и отстъпка от 20% за лифт-карта при ползване на пълно ски оборудване и ски учител едновременно. По този начин дружеството въздейства негативно на конкурентната среда като предлага икономически по-изгодни оферти на своите клиенти. Освен това „Витоша ски училища” ЕООД няколко поредни зимни сезона определя необосновано високи цени за лифт карти, извличайки необосновано големи печалби.

Цените, на които „Витоша ски” АД продавало карти за ползване на въжените съоръжения били съответно: за дневна карта за ски-учител 50лв., а за останалите скиори между 30 и 35лв. Сезонната карта за възрастен била съответно за всеки от последните три сезона 600, 720 и 590лв., а сезонната карта за ски-учител - 1440, 2000 и 2000лв. Според молителите себестойността на услугата е многократно по-ниска, а печалбата на ответника надвишават 100%. „Витоша ски” АД и "Витоша ски училище" ЕООД са предлагали индивидуално и групово обучение като цената за един час обучение била съответно за 1 човек - 30лв.; за 2-ма – 40лв. и за 3-ма – 55лв., а за група (4-12 човека) 175лв. за деца до шест години и 185лв. за деца до 17 години.

Според молителите, с това си поведение „Витоша ски” АД засяга неблагоприятно стопанската дейност на останалите ски училища като чувствително завишава разходите им, а оттам и себестойността на предоставяната от тях услуга „обучение по ски и сноуборд”. В същото време ски училищата са принудени да задържат крайните цени за своите клиенти на същите нива, за да запазят конкурентоспособността си спрямо "Витоша ски училище" ЕООД. За да ограничат загубите си, останалите ски училища са били принудени да намаляват заплащането на ски и сноуборд учителите, което е довело до загуба на квалифицирани кадри.

Решението на КЗК

Пазарният дял на дружествата на пазара на ски-съоръжения е определен на базата на „дължината на въжетата”, което дава възможност да се изчисли дължината на „транспортния коридор”, ползван от потребителите. Като допълнителен критерии е отчетено и местоположението на съоръженията. В периода 2007-2010г. пазарните дялове са били както следва: „Витоша ски” АД –92, 74%; „Мачирски спорт” ЕООД 4, 94%; държавата –4, 32%. Въз основа на тези данни КЗК е приела, че „Витоша ски” АД е предприятие с господстващо положение, включително и като притежател на „съществено съоръжение”, както и че са налице обективни, нормативни и структурни бариери за навлизане на пазара, които са значителни и трудно преодолими.

В решението си КЗК е приела, че определената от „Витоша ски” АД цена на картите за лифт на ски-учителите не е необоснована или прекомерно висока. След като е прегледала представената от дружеството калкулация на разходите за услугата КЗК е установила, че „личният подход при определяне на цените отразява стопанската ефективност на всеки учител, а не е резултат от дейността или въздействието на „Витоша ски” АД”, както и че е „налице стопанска логика в определянето на различни цени за крайни потребители (скиори) и за стопански потребители (ски-учители).” Според КЗК това е така, защото за последните заплащането на картата е разход, който подлежи на приспадане от получените приходи. КЗК е приела за обоснована и разликата в цените на картите за ски-учители и скиори с оглед на интензитета на ползване на съоръженията, който за ски-учителите е много по-голям. Приела е също така, че цената, с оглед на проведените срещи със ски-учителите, е договорена и следователно липсва нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК.

КЗК и констатирала, че „Витоша ски” АД не прилага принуда по отношение на клиентите си да закупят две или повече услуги заедно, тъй като били определени отделни цени за всяка услуга като от самия клиент зависело дали да използва няколко услуги, за което получава отбив от цената, или само една от тях. Според КЗК размерът на отстъпката не може да повлияе на потребителския избор, поради което не е налице нарушение и на чл. 21, т. 4 ЗЗК.
Въз основа на факта, че „Витоша ски” АД е трети по пазарен дял на пазара на услуги по ски и сноуборд обучение, като тенденцията е на намаляване на неговия дял при запазване на дела на останалите участници на пазара, Комисията е приела, че е налице ефективна конкуренция и няма нарушение по чл. 21, т. 5 ЗЗК.

ВАС обаче и приел, че жалбата на ски-училищата е частично основателна.

Според съда, за да се приеме, че дадени цени са прекомерно и необосновано високи е необходимо да се установи разумни ли са те с оглед на икономическата стойност на предоставяната услуга. КЗК, въпреки предоставените й данни не съпоставила себестойността на услугата с пазарната цена и по този начин не е установила маржа на печалбата. Цитирането на крайните цени на еднодневните и сезонните карти и направеният извод, че процентът на печалба не е прекомерно висок нито може да замести анализа, нито прави извода обоснован. Ако беше извършила този анализ КЗК щеше да установи марж на печалба, значително отличаващ се както по отношение на двете различни групи потребители – скиори и ски-учители, така и по отношение на двата сезона, което автоматично поставя въпроса за обосноваността на тази разлика. Като не е извършила този анализ КЗК е оставила неизяснен основният въпрос по делото относно твърдяното нарушение по чл. 21, т. 1 ЗЗК.

За да обоснове разликата в цените на услугата „превоз чрез въжени съоръжения” спрямо различните потребители КЗК е приела, че самото естество на услугата предполага определяне на цена на ползващо съоръжението лице. Издаването на индивидуални карти отразявало възможността именно конкретният учител да ползва съоръжението и било свързано с ефективността на собствената му стопанска дейност. ВАС обаче сочи, че това как ще бъде издавана и заплащана картата е обстоятелство, което по никакъв начин не влияе нито на цената й, нито на възможността конкретният субект да я ползва. Дали картите ще бъдат издадени на името на ски-училището и то ще заплати цената им или това ще направят самостоятелно ски-учителите е въпрос на отношения от една страна между ски-учителите и ски-училището, а от друга между тях и „Витоша ски” АД. За „Витоша ски” АД е важно отделният пътник да има карта, защото тя, освен друго, удостоверява и сключения задължителен договор за застраховка. По отношение на какъв потребител ще се определи цената – дали това ще бъде физическо или юридическо лице, е въпрос на свободна преценка от страна на оператора на съоръженията. Важното е обаче стойността на услугата да не бъде необосновано висока. В този контекст ВАС не приема извода на КЗК, че е налице стопанска логика в определянето на различни цени за скиори и за ски-учители „тъй като за стопанския потребител стойността на картата е разход, който подлежи на приспадане от прихода”. ВАС сочи, че „Витоша ски” АД не представя и не обосновава различна себестойност на услугата, предназначена за ски-учител и за скиор. Напротив – от доказателствата е видно, че себестойността е една и съща, което е напълно логично, доколкото услугата е една и съща.

Така излиза, че след като себестойността на услугата е еднаква, а КЗК приема разликата в цените на картите за „логична”, то въпросната разлика е единствено в маржа на печалбата. За да приеме за обоснована тази разлика КЗК е сравнила сезонните карти за ски-учител – 2 000лв., и за скиор - 590 лв. Като разделила цената на сезонната карта на себестойността[1] получила, че при една и съща максимална продължителност на сезона от 120 дена дружеството си възвръща себестойността на картата за ски-учител за около 64 дни, а на скиор – за около 18 дена. Тези изчисления сами по себе си не могат да обосноват разликата в маржа на печалбата. При цена на сезонна карта 2 000лв. и 120 дни сезон за ски-учителя един ден е на стойност 16, 66лв., а за скиора – 4, 91лв. Налице е разлика от 9, 70лв., за която по делото няма логично обяснение. Впрочем Комисията е избегнала анализа на дневните карти, който очевидно води до същия извод и то с още по-голяма разлика от 15, 00 лв. На фона на потенциалната възможност ски-учителят да ползва услугата и на цената на скиор, тъй като няма доказателства по делото за наличието на забрана в това отношение, тази разлика в начислената печалба няма и житейско обяснение.

Според ВАС необосновани са изводите на КЗК и при сравняване на цените на картите за същия вид потребители на сходни пазари в други курорти, които също работят при господстващо положение на съответния икономически оператор. При сравнението КЗК е установила, че първо е налице тенденция цените за скиори и ски-учители да са различни, второ, че цената на сезонна карта за скиор на „Пампорово” АД е еднаква със сезонната карта на ски-учител на „Витоша ски” АД – 2000лв., и трето, че цената на сезонната карта за ски-учител на „Пампорово” АД е 1 300лв., но при допълнително отработване на пет работни дни през летния сезон за обработка на пистите. Въз основа на това направила извод, че сезонните карти за ски-учители на „Витоша ски” АД „са в съответствие с прилаганата в бранша ценова политика”. Този извод на Комисията отново се приема от ВАС за необоснован и не кореспондиращ с доказателствата. Посочени са някои несъответствия в отговора на „Юлен” АД, които не са обсъдени от КЗК, както и обстоятелството, че едно и също физическо лице участва в управлението на „Юлен” АД и „Витоша ски” АД, което не би следвало да се пренебрегне в случая. Освен това, сам по себе си фактът, че на някой географски пазар съществува идентична цена на картата не може да обоснове „еднаква браншова ценова практика”.

В заключение ВАС отбелязва, че КЗК законосъобразно е използвала подхода на сравняване на цената на услугата със себестойността, както и пазарно сравняване с други географски пазари, но е направила необосновани изводи, които са в противоречие с доказателствата по делото. Допуснатото нарушение е съществено и се е отразило на крайния резултат, поради което решението е отменено в тази му част и преписката е върната за ново произнасяне.  

ВАС е преценил за правилен извода на КЗК по отношение на предлаганите от „Витоша ски” АД отстъпки и предлагане на услуги в пакет - ски-екипировка и ски-учител, тъй като те се предлагат и самостоятелно, имат отделна цена и преценката как да бъдат закупени е на клиента, а отстъпката от 20% е в рамките на обичайните ценови намаления в бранша. Този извод на съда обаче също подлежи донякъде на съмнение тъй като в практиката на КЗК и ВАС (по повод на предлагане на услуги под себестойност в контекста на чл. 34, ал. 7 от ЗЗК), е прието, че това би представлявало нарушение, ако е в състояние „да пренасочи потребителското търсене в степен, която реално обосновава нерентабилност на стоките на конкурента”[2]. Дори в самото решение ВАС посочва, че „не фактическите разходи за предлаганите услуги, а възможността да обвържат потребителя е релевантно за това нарушение, тъй като именно то – обвързването, нарушава конкуренцията”. А дали това е така е въпрос, който не е изследван нито в производството пред КЗК, нито пред ВАС.

Решението е постановено от тричленен състав на ВАС, което е първата съдебната инстанция, пред която се обжалват решенията на КЗК. Това решение може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на ВАС – втората и окончателна инстанция.

---

[1] Неизвестно защо числото, посочващо себестойността е търговска тайна при положение, че в решението е дадена цената на сезонната карта и дните, за които дружеството си възвръща себестойността, което означава посочване и на себестойността, отделно от факта, че себестойността е посочена от „Витоша ски” АД в явната част на преписката.

[2] Вж. решение на КЗК № 84/2008 и Решение № 946/2008 на ВАС, V-то отд.

Резултати от секторния анализ на КЗК в сферата на туризма

КЗК прие с Решение № 1058 от 27.02.2011г. секторен анализ на конкурентната среда на пазара на предоставяне на хотелски услуги.

Един от основните акценти в анализа е поставен върху договорните отношения между хотелиери и туроператори. Туристическите услуги условно са разделени на 2 групи – основни и допълнителни. За основни туристически услуги се считат: предоставянето на нощувки, храна, както и на транспортни услуги. Допълнителните туристически услуги включват: пътувания, развлечения, други събития с културен и опознавателен характер, балнеолечебни услуги, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, екипировка, школи и клубове по езда, сърф яхтинг, ски - училища, училища за водни спортове и други услуги, способстващи развитието на туризма.

Секторният анализ проследява състоянието по видове туризъм – морски, планински/ски туризъм, СПА туризъм и бизнес/културно-етнографско-исторически туризъм.

Комисията е проучила също така и свързаните с хотелиерската услуга пазари като ресторантьорство, туроператорска дейност, туристическа агентска дейност.

Комисията е установила, че динамиката на реализираните нощувки през периода 2006-2010г. показва тенденция към нарастване в началото на периода, която бележи своя пик през 2008 година, а през 2009г. драстично намалява, бележейки 16% спад. Общият брой на реализираните нощувки през 2010 г. нараства с около 5,47%.

Установено е също така, че преобладаващата част от реализираните нощувки през периода 2008-2010 г. са осъществени от чуждестранни туристи, което води до извода, че вътрешното търсене на туристическия пазар е ограничено и българските туристически фирми търсят възможности за запълване на капацитета си извън България, което поставя сектора като цяло в зависимост от чуждестранните пазари. Що се отнася до разпределението на туристите според категорията и ценовия сегмент българските туристи заемат около 50% относителен дял в хотелите ниска категория (категория 1, 2 и 3 звезди) и 20% във високия ценови сегмент (категория 4 и 5 звезди), от което следва, че ниският ценови сегмент е предпочитан от българския турист.

Данните сочат, че през 2009 г. общата заетост на леглата е 24.9%, което е с 5.2 процентни пункта по-малко от предходната година. Тази тенденция се запазва и през 2010г., когато общата заетост спада до 22,75%. Данните показват ниска средногодишна заетост на легловата база, което изисква насърчаване на продажбите на хотелиерските услуги. В същото време се вижда, че през 2009г. броят на леглата се увеличава с 3,77% в сравнение с 2008г. При съпоставката на тези данни с реализираните нощувки се вижда спад с около 16% в сравнение с 2008г. Тези факти показват, че в резултат на засиленото присъствие на чуждестранни и български инвеститори в сектора, предлагането значително изпреварва търсенето.

При съпоставка между ценовото поведение на хотелите от ниска и висока ценова категория при морския туризъм се вижда, че между тях няма общи модели или елементи. Като цяло движението на цените при хотелите ниска категория се развива по-динамично и с по-големи амплитуди, докато във високата категория ценовите равнища се характеризират с отчетлива стабилност и плавни преходи на ценовите стойности. При скъпите хотели не се наблюдава установеното за другата категория увеличение на цените през 2008г. или 2009 г. и тенденция на спад след това.От друга страна при хотелите до 3 звезди се наблюдава тенденция на засилване на ценовата диференциация като към настоящия момент разликата между ценовите равнища позволява ясно да се очертаят горно и долно ниво, между които се оформя значителен свободен ценови диапазон. Процесът при високата категория хотели е обратен – разликите се свиват и се установяват тенденции към уеднаквяване на ценовите нива.

Сходно е положението и при планинския/ски туризъм. Съпоставката между двете категории хотели разкрива големи ценови различия, характерни за средата на изследвания период, и последващо възвръщане през 2010г. към ценовите граници, характерни за началото на периода и дори още по-ниски. При високата категория хотели се наблюдават сходни стойности в началото и края на периода, докато при ниската категория тези стойности не се припокриват.

Същата съпоставка в сферата на СПА туризма разкрива редица сходства между ценовата динамика на двете категории хотели като и при двете групи се наблюдава ясно изразен общ модел - ценовите нива са постоянни без резки изменения. Изключение правят две общини (Сандански и Тетевен), където цените значително надхвърлят установените общи граници и има широки амплитуди на ценови изменения - чувствително увеличение в периода 2006-2008г., понижение през 2009г. и ново повишение през 2010г.

По-различно стоят нещата и при бизнес/културно-етнографско-исторически туризъм. Между двете категории градски хотели се установява много широк спектър, в който са разполагат ценовите стойности. За разлики от по-горе разгледаните видове туризъм, тук не се наблюдава струпване и припокриване, което да концентрира ценовите нива в по-тесни конкурентни граници. Няма движение, което да запълва свободните ценови зони и като цяло се създава впечатление за липса на взаимовръзка между пазарните участници.

По отношение на всички видове туризъм Комисията е извела няколко общи извода. Нискокатегорийните хотели показват по-висока степен на координиране на ценовата политика. В много случаи стойностите са близки и следват динамиката си през целия период. При висококатегорийните хотели се наблюдава по-голяма самостоятелност, с изключение на високата категория морски хотели, които демонстрират известно сходство. Преобладаващата тенденция е за ръст на цените и на приходите през 2006, 2007 и 2008г. и спад през 2009г.

Относно концентрацията в сектора КЗК е констатирала, че пазарът на хотелиерски услуги в страната се характеризира с голям брой участници. Според Националния съвет по туризъм към МИЕТ, във Варна, Бургас, Добрич, София-град и Пловдив са съсредоточени 80% от леглата и реализираните нощувки (94% от реализираните нощувки са от чужденци), както и 87% от приходите по настаняване. Само в общините Варна, Несебър, Балчик, София и Созопол са съсредоточени 67% от леглата, 71% от реализираните нощувки и 81% от приходите от настаняване.

В същото време пазарът се характеризира с висока степен на прозрачност, която се дължи на конкуренцията между хотелиерите и активната реклама на техните продукти. Пазарната и маркетингова стратегия на хотелите включва: публикуване на цените и условията за нощувка; промоции на техните сайтове или чрез туроператори и турагенти, вкл. и в средствата за масова информация Тази практика създава ценова прозрачност на пазара и би могла да улесни координацията на ценовата политика на конкуренти при вземане на решенията относно поведението им на пазара. По този начин би могло да се стигне до съгласувано поведение между участниците на пазара без да се налага те изрично да се договарят. В зависимост обаче от избрания канал за реализация на хотелиерската услуга, може да се направи заключението, че там където туроператорите осигуряват висок процент на заетост (морски и планински/ски туризъм) обявяването на цени, насочени към крайни потребители няма силен ефект в привличането на клиенти. За някои от хотелите, разположени в големите морски и ски курорти, относителният дял на реализираните нощувки чрез туроператори достига 90-98% от общия брой реализирани нощувки. Обикновено цените и условията по реализацията на хотелиерската услуга се договарят поотделно с всеки туроператор и представляват търговска тайна. Следователно в този случай цената на едро на хотелиерската услуга не е известна на останалите участници на пазара.

Като сериозни бариери за навлизане на пазара са отчетени наличието на свръх предлагане, което изпреварва темповете на търсене на туристическата услуга, както и намалената платежоспособност на купувачите, която допълнително забавя търсенето.  Не са установени други съществени правно-административни бариери за навлизане на нови предприятия в туристическия сектор.

Анализът сочи, че по-голямата част от продажбите на хотелиерски услуги в морския туризъм се реализират с посредничеството на туроператори, които осигуряват значителен туристопоток както от страната, така и от чужбина. Това се отнася най-вече за по-големите хотели, които имат дългосрочни договорни отношения с големи туроператорски компании, от което следва, че дейността на хотелите разположени по българското Черноморие е силно свързана и зависи от съвместната им работа с български и чуждестранни туроператори.

Сходно е положението и при хотелите, извършващи планински/ски туризъм, които също реализират по-голямата част от продажбите чрез посредничеството на туроператори.

Основният механизъм, който се използва от хотелиерите в СПА туризма е сключване на директни договорки с крайни клиенти и в по-малка степен чрез посредничеството на туроператори. Хотелите в тази сфера са независими от дейността на туроператорите и имат възможност сами да определят търговската си и маркетингова политика при реализацията на предлаганите от тях услуги.

Сходно е практиката и на хотелиерите в бизнес туризма, които реализират услугата си чрез директни договорки с крайни клиенти и договори с корпоративни клиенти и в по-малък процент чрез посредничеството на туроператори, което прави хотелиерите в този сегмент по-независими от дейността на туроператорите.

В договорните отношения между хотелиери и туроператори се използват два вида договори - на база „заявка потвърждение” или на база контингент.

При договора на база контингент хотелиерът се задължава да настани туристите на туроператора в определен хотел. На туроператора се предоставя определен брой стаи за период на уговорена цена, но договорът не поражда задължение за туроператора да изпълни контингента. Плащанията се извършват или на база фактическа заетост, реализирана от туроператора, или авансово като в последствие се прави прихващане съобразно реалната сума. В договорите също така се уговарят и допълнителни отстъпки от уговорените цени при различни условия, най-често срещаното от които е за ранни записвания.

При договора „заявка потвърждение” туроператорът организира реклама и продажба на туристически услуги и заявява туристите за настаняване в определен срок преди пристигането им. Съществено при тези договори е, че отношенията между страните възникват след приемането от страна на хотела на постъпила конкретна заявка от туроператора, т.е. за страните по договора не съществуват гаранции, които да обвързват другата страна с поемането на конкретни задължения или постигането на реални резултати. Възнаграждението на туроператора се договаря или като процент от посочените в договора цени или при свободно определяне от негова страна на препродажна цена.

Договорите за контингент имат основно значение да гарантират запълване капацитета на хотелите, които предлагат сезонен туризъм. За хотели, които работят целогодишно без изявен сезонност, подобни резултати могат да се постигнат и чрез конкретни уговорки за всеки случай поотделно, предвид липсата на засилен туристически интерес за кратки периоди от годината.

В търговските взаимоотношения между хотелиерите, осъществяващи бизнес, културно етнографски или исторически туризъм и туроператорите се използват основно договори „заявка потвърждение”, които в повечето случаи се изготвят от самите хотелиери. Хотелите обикновено запазват правото си едностранно да променят цените на предоставяната услуга като туроператорът не поема конкретни финансови задължения. Обичайната продължителност на договорите е една година. Клаузи за автоматично подновяване почти не се срещат. Хотелите в този вид туризъм реализират незначителна част от легловата си база чрез туроператори, поради което не подържат трайни търговски отношения с тях и не търсят активно възможности за установяване на такива. Разчитат предимно на собствени стратегии и маркетинг за привличане на клиенти. В тази връзка между туроператорите и хотелиерите при този вид туризъм не се установява зависимост, която да води до налагане на ограничителни клаузи с антиконкурентен ефект между страните.

Хотелите, които се посещават основно с цел СПА и балнеоложки туризъм работят целогодишно, като заетостта е по–голяма през летните месеци. По–голяма част от легловата им база се реализира чрез директно договаряне с клиенти. Възможно е и договаряне на база сезонни пакетни предложения (нощувка + закуска + спа/ балнеоложки услуги) и конкретни индивидуални оферти. В отношенията си с туроператори хотелиерите използват договори „заявка потвърждение”. В някои случаи се предлага и комисионна за реализиране на пакетни предложения. Някои от хотелите диференцират цените си в отношенията с туроператори според периода на настаняване (уикенд, слаб или силен сезон, празници) и предлагат пакетни цени, които включват използване на определени балнео и спа услуги. В някои общини (Троян и Сандански) се наблюдават сходни или близки цени на хотелите от една и съща категория. 

Значително по – голяма част от легловата база при морския туризъм се реализира чрез туроператори. Повечето хотели имат установени търговски отношения с множество оператори, а договарянето се извършва в началото или края на текущ летен сезон за следващия сезон. Хотелиерите предоставят своите цени на туроператорите и договарят детайлите. Наблюдава се тенденция по–малките хотели и хотелите с недобро местоположение сами да търсят връзка с туроператори. При по– големите и популярните хотели самите туроператори търсят контакти с тях.

В общините, които са установени и разработени дестинации за морски туризъм, най-голям брой от нощувките се реализират от организирани туристи по договори с туроператори на база контингент. В останалите общини се използват предимно договори от типа „заявка потвърждение”. В някои от тях съществува клауза, според която в случай, че след писмено потвърдена резервация, хотелиерът не може да приеме туристите, то той е длъжен да ги настани в хотел от същата или по- висока категория с аналогично разположение в рамките на туристическия комплекс. В други договори се предоставят изключителни права за туроператорите за настаняване на туристи от определена дестинация. Хотелът се задължава да не сключва договори с други туроператори, които извършват дейност на съответния географски пазар или да приема гости от съответния географски пазар. В някои договори на туроператора се предоставя изключително право за целия контингент на хотела. Срещат се и клаузи, които задължават хотелиера да не дава по-ниски тарифи или по–благоприятни условия на други агенти или оператори, директно или чрез трети страни.

Хотелите от планинския ски туризъм договарят с туроператорите по различни начини и в различни периоди от годината. Понякога, след сключване на договор, се налага хотелиерите да правят промени поради изменения в търсенето по време на сезона, свързани с липса на сняг и др. Наблюдава се практика на промени към по-неизгодни от първоначално договорените с туроператорите условия, които се изразяват най-често в удължаване на периодите на отстъпки за ранно записване.

Анализът на КЗК е идентифицирал някои клаузи, които биха могли да имат потенциален негативен ефект върху конкуренцията – например поемане на задължение да не се предоставят по-благоприятни цени и условия на други туроператори. В някои случаи тази клауза се придружава и от задължение за хотела, в случай че предложи по–благоприятни цени и условия, то той да ги предостави и на съответния туроператор, с който е сключил договор. В някои договори на туроператорите се предоставят изключителни права по отношение на туристите от определен географски пазар (Русия, Белгия), а в други и по отношение на предоставяне на допълнителни услуги в хотела – анимация, организация на екскурзии, наемане на коли и др. Някои договори определят различни ценови условия за туристи от различни национални пазари (Белгия, Испания, Португалия).

В хода на проучването Комисията е получила информация за съществуването на вертикална интеграция на дейностите по опериране на ски-инфраструктурата и предоставяне на хотелиерски услуги в някои курортните комплекси. Така например някои хотелиери в курортите Боровец и Пампорово считат, че намаляването на посещаемостта в управляваните от тях хотели произтича от рязкото увеличение на цените на лифт картите. В същото време определени хотели в същите курорти, които са свързани с дружества собственици на ски пистите и ски съоръженията, предлагат обвързани продажби - пакет нощувка с включени лифт карти, което води до намаляване заетостта на останалите хотели. Подобна информация е предоставена и от Българската туристическа камара, според която при конкуренцията между хотелиерите и собствениците на планинските лифтове и ски влекове, които обикновено разполагат и със собствени хотели, последните предлагат по-ниски цени на пакет услуги на своите туристи, включващи настаняване all inclusive и карти за ски съоръженията в курорта.

Комисията смята, че при анализа на зимния ски туризъм трябва да се има предвид, че двата пазара (на предоставяне на услуги по използване на ски съоръжения и на хотелиерски услуги) са свързани поради това, че настаняването на туристите в хотелите е преобладаващо продиктувано от упражняването на зимни спортове. При това положение предприятие, което съвместява функциите на хотелиер и оператор на ски-инфраструктура, би могло да оказва влияние едновременно върху двата пазара. Този извод произтича от факта, че дружество, което притежава ски съоръжения (лифт, влек, въжени линии) на определен географски пазар фактическа притежава съществено съоръжение по смисъла на конкурентното право. Това от своя страна обуславя наличието на господстващо положение на пазара по предоставяне на услугата „ползване на ски съоръжения”. Такова предприятие може да предлага продуктите поотделно или заедно, но закупуването им заедно прави тяхната обща цена по-ниска. Конкурентен проблем може да възникне, когато господстващото предприятие предложи такива отстъпки, в резултат на които никой рационален потребител не би избрал да закупи тези продукти отделно. Подобен търговски подход би могъл да бъде квалифициран като злоупотреба само ако пакетната му цена е толкова ниска, че с оглед разликата й с цената на двата продукта поотделно, става нерентабилно за останалите предложители да продават техните конкурентни продукти.