Архив на блога

вторник, 26 април 2011 г.

„Срамният списък” на търговците с високи надценки или как лесно и бързо да се върнем назад в историята

Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ) започна дейността си с неочаквано силен старт. Обяви, че ще изготви „срамен списък” на търговци, които си позволяват да продават с „прекалено висока надценка” и в него ще присъстват магазини, ресторанти и питейни заведения.
Браво! Почувствах се горда, че съм съвременник на такива смели и решителни мъже, които не се колебаят с един замах да сложат клеймото на позора върху самозабравилите се търговци! Ако някой им е казал, че стопанската дейност цели реализиране на печалба и ако са станали лесна жертва на заблудата, натрапвана от четива за това как да забогатеем лесно и бързо, ако може и докато спим, сега е моментът тези илюзии да бъдат разбити. Според дефиницията в ЗЗК например „стопанска дейност е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара”. За печалба и надценки не става дума. Менкаме си стоки ей така ...
Всъщност това да си търговец принципно е срамна работа! А да търгуваш с хранителни продукти и да печелиш е почти аморално. Хора умират от глад по света, а те надценки ще ми слагат! Някой трябваше да прекрати подобно безобразие и аз се радвам, че накрая агенцията със звучната абревиатура БАБХ  намери достатъчно смелост, дързост и красота да го стори!
Някои скептици и вечно мърморещи полуразбирачи със сигурност ще надигнат глас, че това е стъпка назад към плановата икономика. Но те дълбоко грешат. Това е решителна крачка много по-назад, към средновековните традиции и морал. В тези светли времена, когато църквата все още здраво е пипала - къде с убеждение, къде с инквизиция, лихварството и търговията са били заклеймявани и отхвърляни като нечестиви занимания. И тъй като бъдещето протича през миналото, и изобщо това с посоките в историята е само измамна илюзия на фона на непреходните ценности, реших да потърся обяснение за „срамния списък” именно в тях.
Според някои източници още Августин Блажени (354 – 430 ) проповядвал, че излишъците трябва да се дават за милостиня, а не да се използват от измамниците за тяхна изгода. Забелязвате ли колко рано той е осъзнал, че търговците са измамници? Вярно, че за целта са му трябвали около 15 – 20 години в разпасан хедонистичен живот, но накрая е получил просветление. Е, може и да е следствие на тежкото детство. За баща не се споменава, но пък е имал доста властна майка, която навсякъде ходела с него (дълго след пълнолетието му) и му избирала религията, заниманията и жените, което пък го провокирало да й прави постоянно напук, но ... това беше само скоба, колкото да обясни защо накрая е теглил майната на всичко, избягал е в манастир, започнал да се изповядва ежедневно и да клейми нечестивите търговци.
Вероятно и решението на г-н Й. Войнов е родено в мъки. Но пък фамилията му дава надежда, че ще бъде отстоявано решително и с цената на безкомпромисни битки.
Съвсем набързо преминаваме през Томас Хобс (1588 – 1679), чиято философия можем да обобщим накратко с постулата „човек за човека е вълк”. Характерно при него е, че управляващият държавата трябва да има абсолютната власт и да управлява без контрол от други инстанции, защото всяко орязване на правомощията му може да доведе до опасност от неясни властови отношения и до гражданска война. Това отклонение е само за да се усети духа на времето и да констатирам със задоволство, че стриктното ни придържане към първата част от тези указания ограничава риска от гражданска война до минимум.
Като цяло важно е да се подчертае, че през феодализма е имало строг ред на забогатяване. Кралят раздавал земи на приближените си срещу задължението да го подкрепят ако стане война. Приближените на свой ред и пак на реципрочна основа давали по някое парцелче на други свои приближени. Подобни връзки са много здрави и първоначално давали добри резултати. По-късно обаче феодалите започнали да се цепят, сложили си граници и митнически служители, а още по-късно се случвало да воюват и срещу собствения си крал, което не е зле да се знае ..., нали! А, и друго! Много било разпространено тогава и строенето на пътища, за да вървят търговията и туризма. Баш феодалите обаче стриктно следели някой да не си сложи прекалено висока надценка. За всеки случай създали браншови съюзи и съсловни организации за занаятчиите и им забранили да осъществяват дейност, ако не членуват в тях и не си плащат членски внос. След него не оставало място за надценки. Строго били забранени конкуренцията и рекламата. Феодалът събирал яко ренти, такси, повинности и други суми и оставял на селяните колкото им е нужно да поддържат добра физическа форма за работа. Без да се прекалява обаче, за да се не се стига до пренаселване и хуманитарни кризи.
Далеч по-задълбочена и стройна теория предлага Тома Аквински (1224 – 1274). Особеностите на времето, в което е живял са важни и разкриват някои бегли сходства с нашата съвременност, което допълнително поражда оптимизъм, че нещата отиват към все по-добро. По време на развитото средновековие, авторитаризмът е играл централна роля – в църквата, в политиката и естествено в икономиката. Устройството на системата било максимално опростено и изчистено, за да се разбира лесно. Неколцина добрали се до подходящите нива в йерархията харизматични мъже били единствените, които пишели законите, тълкували написаното до момента, което не било много, и изобщо казвали какво и как да се прави. Масите трябвало безпрекословно да ги следват. Всяка фактология, която не пасвала много на казаното, се обяснявала с Божествената намеса, която и тогава и сега се знае от кого зависи. Икономическите анализи били старателно избягвани. Та в онези времена, единственият благороден труд  бил този на духовенството, защото само то било отдадено на спасението на душите на хората. Всички останали, които хранели избранниците и народа, вършели очевидно мръсната работа. Аквински правилно усетил още тогава, че частната собственост зависи от положението на индивида в съсловната йерархия и прозорливо отбелязал, че собствеността е само средство за задоволяване на потребностите. В интерес на справедливостта уточнил, че различните съсловия имат различни потребности. Печеленето на пари било нравствено занимание само доколкото пасвало на определено положение в йерархията. Колкото по-нагоре – толкова по-нравствено. Нещо, което се чудя как не се разбира днес!
Аквински ни е оставил безценно указание и за това какво представлява справедливата цена. Някои недорасли икономисти днес може и да твърдят, че такова нещо няма, но това само показва тяхната неграмотност. Тома е създал проста формула за изчисляването й – справедлива е цената, която позволява на продавача да задоволи потребностите си, диктувани от съсловното му положение. С други думи – всеки като си знае мястото – може сам да си изчисли потребностите и да си продава със съответната надценка.  Така че тия, които бързат да правят паралели с плановата икономика – да се гръмнат. Първо и дума не може да става за уравновиловка и второ, не само че няма база за подобни сравнения, но и широко са отворени вратите към още по-феодално задълбочаване на разделението на труда. И на богатството. И ако още не сте обърнали внимание – онзи списък, срамният, ще включва само търговците, продаващи с „прекалено висока” надценка. А всички знаем, че ако 2% са прекалено много за някои, за други и 300% са си недоимък! Важно е какви потребности задоволяват. Така че идеално се вписваме в контекста на времето.
Нещата започват малко да се объркват чак при Адам Смит (1723-1790), който се опитва да наложи идеята за свобода в икономическата дейност, обяснявайки, че хората, преследвайки своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство. Обаче той вече е част от Ренесанса, а това е извън пределите на настоящото изследване. И извън хоризонтите на БАБХ.
Всяка прилика между написаното по-горе с действителни личности и събития разбира се е случайна, но това не я прави по-малко прилика. Всички постоянно повтарят как сме зациклили в прехода. На мен лично тоя цикъл дето не спира вече 20 години започва да ми прилича на притеснителен медицински симптом. Затова смятам, че с такива решения най-накрая поемаме в правилната посока.  Като не се получава по друг начин да вземем най-накрая да ги разчистим тия Авгиеви обори, да се върнем в началото (като пропуснем все пак робовладелството) и да действаме на чисто. Аналогията с оборите е напълно оправдана - мръсотията си я имаме; Херкулес – също; една десета от всичко дето го има държавата – спокойно можем да му го обещаем, пък и да не го обещаем, той ще си го вземе; дупки има от всички страни ..., така че само мощна струя ни трябва[1].
Единствено малко ме обърка новината, че на фона на тази изключително справедлива крачка, БАБХ е въвела услуга за гражданите „изследване на качеството на съмнителни хранителни продукти”, която струва цели 15 лева, но не допускам да са сложили някаква надценка. Сигурно толкова си струва. Ама после се сетих и за съсловната принадлежност. За тия от по-горните пластове може и да са съмнителни някои храни. Да си ги изследват. Останалите имаме здрав имунитет ...
И с голямо любопитство чакам да видя кои ще са първите дето ще се червят от срам в „срамния списък” …


[1] Според легендата, Херкулес отишъл при Авгий и предложил да изчисти оборите му за един ден, ако царят му даде 1/10 от стадата си. Херкулес пробил от двете противоположни страни стените на оборите и пуснал водите на реките Алфей и Пеней, които почистили натрупалата се 30-годишна мръсотия.

петък, 22 април 2011 г.

Тема: Достъп до документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна

Ниво Advanced Level
Модул: „Процедурни правила”

Много съм разстроена! Дадох за домашно да попълвате искания по Програмата Leniency – и никой не си го написа! Добре, бе! Само да не стане късно после ...
Днешното занятие е провокирано от тъжните молби точно на онези от вас, проявили лошия вкус да се снабдят с Твърдения за извършени нарушения от КЗК (от тук нататак ТИН, което може да се чете и като Твърде Интересно Нещо).[1] Ако ми позволите една малко по-свободна метафора ТИН представлява нещо като обвинителен акт и идеята му е КЗК да представи съмненията си за извършени нарушения и да покаже на страните какво е установила до момента, въз основа на какви доказателства е станало това и как смята да ги накаже, като им даде последен шанс за защита. За целта им се предоставя срок – поне 30 дни за изготвяне на възражения и последно представяне на доказателства. Трябва дебело да подчертая, че ако до момента не сте взели адекватни мерки да се защитите и сте чакали последния момент – значи просто не сте за този курс. Понякога адвокатите се опитват да прилагат тънки стратегии и тактически прийоми, но точно в схемата „отричай до последно” – ви съветвам да не влизате! Ако сте виновни, де! Изобщо поведението на разследваните в производствата пред КЗК е въпрос на много тънка психология, за което ще отделим отделно семинарно занятие, но за момента се придържайте към вариант, който не мирише на шиканиране и не се дръжте като девица (ако не сте), защото нещата рано или късно лъсват …
Сигурно всички вече са чели ЗЗК и знаят (от опит включително), че Комисията е много стриктна при опазване на търговските тайни на предприятията. Толкова стриктна, че на моменти започва да я крие и от себе си. Това отчасти се дължи на строга дисциплина, но в повечето случаи е израз на  безизходица. В резултат обаче може да се стигне до обвинителен акт - ТИН, от който да не се разбира в какво точно ви обвиняват, което от своя страна затруднява защитата.
И така въпросът е какво да правите, ако някоя сутрин получите известие, че сте в положение на обвиняем, отворите плика и извадите от него документ пълен с точки и звездички. Това не е кодирано послание, а специална символична транслитерация, с помощта на която КЗК прикрива онази информация, която вие или останалите в кюпа сте казали, че искате да се третира като търговска тайна. Все пак някои основни неща ги пише – като например наименованието на фирмите – потенциални нарушител както и текстовете от ЗЗК, които евентуално сте нарушили, колкото да стане ясно, че новината не е добра и се задават проблеми.
И тъй като в следващите месец – два ще трябва да градите защитни тези, не е зле да знаете с какви права разполагате по отношение на точките и звездичките. В интерес на истината трябва да се каже, че на виновните им е кристъл ясно какви са ги забъркали, само че не знаят до какво е успяла да се добере Комисията, което е много неприятна ситуация. Но понеже има мно-о-ого слаба вероятност съвсем невинен да сте попаднали в цялата тази история, разясненията по-нататък ще изхождат от това предположение.
Преди няколко лекции обяснявах какво представлява Методиката като вътрешен акт на КЗК, сега пък ще говорим за Правила. И те са вътрешни, и техните корени са в разни европейски регламенти и директиви, и тях КЗК си ги е приела, но пък е и длъжна да ги спазва. Та иде реч за т. нар. Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна[2].

Да видим за какво става въпрос.
В хода на проучването КЗК може да иска информация от когото си пожелае. Ако сте получили такова искане, да знаете, че никакви извинения от рода на: „Ама това ми е търговска тайна”, няма да минат. Казвате си (по-точно написвате си) и майчиното мляко, като най-ценните му съставки ги отбелязвате специално[3], така че КЗК-то да не ги размахва после наляво и надясно. Въпреки че както посочих още в началото при Комисията проблемът не е с размахването, а по скоро с това да й се измъкне нещо. В миналото, някои фирми с по-мързеливи адвокати го бях ударили съвсем през просото и като пишеха отговорите си слагаха най-отгоре по един обобщаващ надпис – „всичко, дето ви казвам е тайна” и край. Комисията пък от своя страна, за да не им скърши хатъра, слагаше писанията им като цяло в отделни папки, всичко ползвано от тях в решенията й – със звездички и точки и после публиката посмъртно не можеше да разбере за какво изобщо става дума. Ако ми позволите пак една фриволна хипербола – така би могло да се стигне до решения, звучащи по следния начин: Х се оплаква от Y, за това че […]*. Комисията след като подробно се запозна с представените доказателства, установи, че Y на […]* е извършил […]*. По своята същност []* представлява []*, тъй като []*. Това се подкрепя от []*, което []*. Водена от тези съображения КЗК установи, че е налице нарушение и тъй като оборота на Y е []* му налага санкция еди – колко си.
Да оставим учудването на Y, който в случай че е невинен, вече се чувства като персонаж в произведение на Оруел. По-голямата беля е, че с такива решения е много трудно да се възпитава конкурентно правна култура. Не е лесно и с реализирането на превенция, която общо взето се крепи на идеята: Виж какво направи лошият и какво му се случи, така че внимавай! Т.е. важно е да се знае какво е направил лошият.
И затова в последно време Комисията взе да гледа по-сериозно на онзи текст от закона (чл. 55, ал. 2 от ЗЗК), според който даващият информация трябва да се мотивира, когато обявява разни неща за поверителни. И освен това, не да блъска цели документи с гриф „секретно”, а да заличава само онези данни от тях (обикновено числа), които наистина не е желателно да се знаят от широката публика, като останалата част от становището му все пак остане годна за четене.
Така че ако ви разследват и ви настояват да представяте по два екземпляра от всяко нещо дето си го мислите за тайна (един пълен и един със заличени данни) – не се опъвайте. И се мотивирайте за тайната. Горещо ви го препоръчвам. А ако продължавате да се инатите и считате, че някой документ от край до край е поверителен и трябва всичко в него да е заличено, тогава ще ви се отвори повечко работа. Ще се наложи на едно листче да го преразкажете с по-общи думи, така че останалите да знаят поне за какво се отнася. И имайте предвид, че ако не изпълните тези изисквания съществува риск КЗК изобщо да не ви уважи искането за поверителност.
КЗК е така мила плавно и постепенно да въвежда потърпевшите в суровостта на разследването, обаче рано или късно ще започне да прилага и следващата си възможност по закон. Няма да ви оставя безразборно да си посочвате каквото ви хрумне като поверително и да я забаламосвате с общи лафове като: „разкриването на това обстоятелство ще се отрази неблагоприятно на дружеството”. Ще трябва да разкажете защо точно така ще стане, тъй като по силата на въпросния чл. 55, ал. 2 от ЗЗК тя може и да се напъне сама да преценява така ли е или не е така, и ако стигне до обратното на вашето заключение има право да не ви приеме поверителността. Сега, вярно е, че това става с определение, което после пък се обжалва и което вероятно ще зарадва адвокатите ви и ще отложи малко нещата, но това е само временно щастие.
Има една тънкост, която и на мен не ми е много ясна обаче. Имате право да сочите като поверителна само информация, която вие предоставяте на КЗК, а не и такава, до която КЗК се е добрала от други източници. В този ред на мисли, ако нещо, което ви е търговска тайна и си го пазите стриктно, е получено от КЗК от друг източник – имате ли право да искате и то да бъде засекретено. Първо, разбира се, възниква въпросът – като ви е толкова ценно защо се намира в чужди ръце? И второ – независимо от отговора на първото – искайте за всеки случай – КЗК е разумна и ако види, че наистина (ама наистина) въпросната информация е нещо, което обичайно представлява търговска тайна, може и да ви уважи. 
Така че да се върнем на онази сутрин, в която невинният Y е отворил плика с лошата вест и е усетил, че му се задават проблеми, но не може да разбере точно какви. Отсега да ви предупредя, че ако решите да вдигнете телефона на някой от работната група, с когото сте си кореспондирали по време на разследването и дружески го помолите да ви разкаже какво се крие зад точковата легенда – няма да се получи. Там са обучени - по отношение на всичко що е производствена, търговска, служебна или друга защитена от закон тайна – са не хора, а желязо!
Така че започнете направо по каналния ред.
Сядате и внимателно прочитате ТИН-а. Сещате се какво вие сте дали на Комисията, включително и за онова, което са ви иззели при претърсването. Възможно е да не се сещате за някои по-стари неща дръпнати от компютъра ви, така че внимателно си ги отбележете с моливче. Отбележете си и онези пасажи, в които подозирате, че е скрито разковничето на твърдяното нарушение и хубаво си помислете – знаете ли за какво става въпрос или наистина нямате и ни най-малка представа.
Ако е последното – сядате и пишете една молба до КЗК да ви даде достъп до материалите по преписката. Тя е длъжна да го направи, така че заделяте един ден и отивате да четете доказателствата. На този етап ще видите само онези неща, които не са поверителни, но все пак леко ще ви просветне. За да ви улесни, Комисията трябва да ви даде едно номерирано съдържание с явните документи, намиращи се в папките.

Това, което продължава да не ви е ясно и не го намирате по папките, значи е сложено в секретните папки и е заключено в сейф. За него обаче също са длъжни да ви дадат списъче, което предполагам ще ви е най-интересно.
Ако липсващата по явните папки информация ви е много важна и за да можете да се защитите, имате право да искате достъп до документите от второто списъче, само че този път изобщо не е сигурно дали ще ви го дадат. Налага се да извадите убедителни аргументи в следващата молба, която ще пишете. И понеже някои по-хитри решават, че е сега е момента да се доберат до баш търговските тайни на конкурентите, редно е да знаете, че това доста трудно ще се случи. Някои още по-хитри са го играли тоя филм преди вас и са измислили как това да не става произволно. А и не е много редно просто от любопитство да искате достъп до чужди: техническа и/или финансова информация, ноу-хау, методи за определяне на разходите, производствени процеси, източници на доставка, произведени и продадени количества, пазарни дялове, списъци с клиенти и дистрибутори, маркетингови планове, структура на разходите и цените, стратегии за продажби и др. Само ако някое от изброените е използвано за доказване на нарушението – само тогава!
Но тъй като Комисията може и да се е престарала в заличаването или пък останалите страни в производство да са прекалили с грифа „поверително”, ето няколко кратки наброски на онези неща, които не трябва да бъдат тайна и КЗК, ако ги е скрила, ще се наложи да ви ги покаже:
-         Всичко, което се отнася до участниците, обаче вече е станало известно на широката публика. Тук да уточня, че много дружества се опитват да минат ОПР-тата, балансите си и др. подобни като „секретни”, обаче доколкото те се публикуват в Търговския регистър или на други достъпни места – не могат да са тайни;
-         Друга информация, която макар и по принцип да е поверителна, вече е загубила търговското си значение защото е остаряла. Например – какви цени или други търговски условия са използвали участниците в нарушението преди, да речем пет години, и ако ситуацията вече се е променила и те не са актуални – няма проблем да ги видите.

Има обаче едни документи, до които посмъртно няма да ви дадат достъп, така че няма смисъл да се пробвате. Това са:
-         Вътрешните документи на КЗК – създадени от нея – проекти, сатновища, доклади на работния екип и др. под., свързани с оперативната й дейност;
-         Кореспонденцията на КЗК с Европейската комисия или други органи по конкуренция в или извън ЕС;
Няма защо да се кахърите – тези документи нямат доказателствена сила (нали са създаване от Комисията), така че при нормални условия – не би следвало да имат значение за защитата ви. Ако обаче някоя важна информация или доказателство е получено от чужбина и твърденията на КЗК за извършено нарушение се базират точно върху него – ще трябва да ви го покажат. Малко ще изчакате, щото има сложен процес на консултиране с този, който го е изпратил, но ... бърза работа нямате.
За всичко останало обаче, до което искате достъп трябва да обяснявате защо ви е от съществено значение за правото ви на защита. Друг е въпросът, че самата КЗК, когато е писала ТИН-а, е редно да е направила сама някои преценки и да е описало ясно и разбираемо всичко, което е от значение за доказване на нарушението. Ама ако не е - сега ще трябва да се произнася по искането ви за достъп с отделно определение.
Преди това, за да следва благоприличния тон, Комисията трябва да уведоми, този, който е предоставял поверителната информация и любезно да му предложи пак да я представи в някакъв друг неповерителен вариант.
Така че ако трябва да се обобщи накратко – искайте смело достъп до всичко, което е важна за доказване на нарушението, следователно важно за защитата ви. Мотивирайте се защо е така. Ако не ви разрешат достъп – обжалвайте. Изобщо защитавайте се активно, но и разумно.

И за да усетите истинския дух на разследването в КЗК ще ви кажа нещо, което се отнася повече за тези, които дават информация! Ако се окажете в това положение и имате сериозни опасения, че ако ви разкрият могат да последват „сериозни неблагоприятни последици” за упражняваната от вас дейност или за личността ви (пази Боже!), Комисията ще запази самоличностти ви в тайна. Е, няма да ви включи в Програмата за защита на свидетелите, няма да ви осигури пластична операция и да ви укрие на Бахамските острови, но ... и за това си има Вътрешни правила (по чл. 49, ал. 3 ЗЗК), с които ще се занимаем друг път. Много са интересни.
Хайде, пожелавам ви хубави Великденски празници, починете си добре и се стягайте, че се задава лятна изпитна сесия!


[1] В оригинал го наричат Statement of objection или SO накратко.

[2] Приети с решение на КЗК № 161 от 19.02.2009г.
[3] []* - е общоприетият символ за означаване на информацията представляваща търговска тайна за страните.

сряда, 13 април 2011 г.

Braking news: КЗК отхвърли искане на Булстрад и постанови, че КФН не е извършила нелоялна конкуренция

Да-а-а, китайците навремето са казали: „Да не ти се случва да живееш в интересни времена!” Напоследък ставащото около нас е много забавно, ама човек не може да насмогне на всички новини. 
Последното интересно, което по спешност влиза в рубриката Braking news е решението[1], с което КЗК отхвърля оплакването на Булстрад[2] срещу Комисията за финансов надзор (КФН) за извършено нарушение по нелоялна конкуренция.
Да! Ще изчакам малко да ви попремине смеха ...
На вас ви е смешно, ама аз започнах да си притеснявам да не ми отнемат лиценза за преподаване!
Но нека все пак погледнем фактологията, защото се вижда, че Булстрад е чел нещо по материята, а и интересни въпроси ми изскочиха покрай този казус.
В общи линии оплакването на Булстрад е, че КФН постъпва нелоялно и злоупотребява с положението си, ама това последното не са го формулирали като нарушение на забраната за злоупотреба, а всичко са го минали като нелоялна конкуренция. Оплакването е провокирано от факта, че КФН-то публикувало на страницата си действащите тарифи на 16 застрахователни компании по застраховка „Гражданска отговорност”, така както са си ги изпратили. Преди да седне да се оплаква, Булстрад чинно изчел целия Кодекс за застраховането и стигнал до извода, че КФН и нейният председател имат право на много неща – да регулират поднадзорните лица, да им искат годишни и периодични отчети, справки, доклади и други, да осъществяват държавен застрахователен надзор – текущ и допълнителен, обаче не могат да им разгласяват така безотговорно тарифите публично. Защо?
Ей сега тук идва интересното!
Защото, както твърди Булстрад, няма еквивалентност между посочените в тарифата стойности на застрахователната услуга и те не представляват цени по застраховката „Гражданска отговорност”. Въпросните тарифи били само „система от норми, правила и рискови фактори, според които и съобразно търговската политика на съответните дружества и конкретните пазарни условия, същите определят конкретната цена по тази застраховка”. Малко е объркано изречението, ама го цитирам дословно, а и схващате основната идея.
Сега – аз се питам следното – ако тези тарифи, не са точно тарифи ами нещо друго, и числата в тях не са цена/стойност на услугата и нямат нищо общо с това, което се договаря с потребителите – защо КФН ги публикува? На всичко отгоре и в рубриката „За потребителя”, подрубрика „Полезно”. Кое точно му е полезното? Няма да задълбавам много в темата, но е добре тази подробност да се знае от любезния Потребител, за да не проявява излишна наивност, че тези тарифи са тарифи в общоприетия смисъл на думата. Това са си системи от норми, рискови фактори и т.н. ... и нямат общо с това, дето ще му искат на него като пари. Нищо, че в синонимния речник пише, че тарифа = такса, цена, стойност, но пък винаги може да се прояви малко повече въображение!
После се поразтърсих из нет-а и намерих разни места, в които пак се говори за тарифи по „Гражданска отговорност” и пак се прави сравнение, явно предназначено да е в полза на потребителя, и взех да се чудя това същите тарифи ли са и тарифи ли са изобщо, или пак система от нещо си, ама този път на брокера, който също на финала ще иска различни пари. Оказа се, че не са същите – цените в тия тарифи са различни от цените в тарифите, обявени от КФН. Ако са цени, де. Изобщо не е лесно да си Потребител!
А и защо от брокерите никой не се оплаква? Вероятно застрахователите са наясно все пак, че известна прозрачност на пазара трябва да има, реклама - също, пък и тези сравнителни таблици не изхождат от официален орган, а от брокер, за чиито действия застрахователите не носят никаква отговорност. И под въпросните тарифи стои уговорката: „Застрахователите си запазват правото да променят своите тарифи по застраховка Гражданска Отговорност без предизвестие!” Сиреч ако си правите някакво проучване на пазара по тези тарифи и после се окаже различно – да сте чели дребните букви!
Краткият сърч из нет-а показа, че има и застрахователни компании, които сами са си качили тарифите на електронните страници и не се притесняват особено от разбулване на някакви строго пазени търговски тайни. Например Бул инс са си обявили тарифа, която е съвсем същата, като тази, която са изпратили на КФН. Да се надяваме, че те под тарифа разбират нещо, годно да служи на потребителя!
Първоначално си помислих, че Булстрад са прочели решението на КЗК за Камарата на строителите в България (които бяха изтипосали на страницата си едни препоръчителни цени на строителни услуги и КЗК ги наказа за забранено споразумение и съгласувана практика) и са се притеснили, че могат да го отнесат и те. Ама като гледам оплакването им няма много общо точно с тази материя, което впрочем щеше да е по-добра идея! Аз лично нямам основание да си мисля за някакво такова нарушение като гледам различните цени на застрахователите, а и никой нищо и на никого не препоръчва, но говоря по принцип - как можеше да звучи по-убедително оплакването …
Булстрад обаче се жалва основно от това, че тарифите били търговска тайна и не можело публично да се огласяват. Мен ако питате, ако е вярно това дето сами си го казват от Булстрад, КФН не само, че не бива да ги качва в рубриката „Полезно”, ами трябва строго да ги засекрети и да отрежи всякакъв потребителски достъп до тях. Щом като не са тарифи, и това в тях не са цени ... какво ни ги размахват? Ама знам ли? Като гледам, че Булстрад се притеснява да не бъде залято от лавина желаещи да си прекратят договорите и да хукнат към конкурентите ... Пък и наистина има доста голяма разлика между тарифата на Булстрад, изпратена на КФН и тази, публикувана на страницата на брокера (вж. по-горе). При последния е по-евтино. Което обяснява притеснението на Булстрад. Не знам какво са имали предвид като са писали тарифата за КФН-то, ама хората ако видят цените посочени в нея (или както те си ги наричат „базова премия”) вярно ще се разбягат с писъци! Изобщо няма да стигнат до раздела „Предвидени отстъпки и надбавки”.
От друга страна самата КФН казва, че (на основание чл. 63, т. 1 и чл. 65, ал. 1 от КЗ) е искала от застрахователите да представят тарифите приложими за потребителите. На кого да вярваш сега? Дали пък няма някакво двойно тарифно счетоводство – едно за КФН, друго за потребителите, може за брокерите да е трето ... В рамките на производството пред КЗК, КФН прави лек намек за нещо подобно, което вече никак не е хубаво! Ама никак! Но така или иначе КФН си настоява, че повишаването на информираността на потребителите й е много важно и затова е обявила тарифите! То това на всички ни е важно, ама КФН сигурна ли е, че с този жест е направила пазара по-прозрачен или всъщност само е разбъркала и без това мътната вода! Щото добрите намерения са едно, ама знаете пътя към ада с какво е постлан ..., така че Потребителят да е нащрек!
Накрая в писмото си КФН леко са развалили доброто впечатление, като са казали, че „едни от основните приоритети на КФН е предприемане на действия във връзка с ниските нива на цените по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и адекватността на техническите резерви по нея ...”[3]. Е, не е редно да си слагаш за приоритет да пазиш пазара от ниски цени. Ако не го вадим от контекста, сигурно имат предвид, че някои застрахователи пестят от резервите, които трябва да заделят, за да си смъкват цената, ама тоя филм вече отдавна сме го гледали. И понеже не знам да има сериозен застраховател, работещ на загуба, не звучи много благоприлично държавна институция да има за приоритет да не допуска ниски цени. Ами може да се каже някак по-иначе ..., щото на мен така като на Потребител не ми става много приятно! Пък може всъщност и на загуба да работят застрахователите … напоследък това не е срамно ...
Лошото в цялата работа е, че по всички тези въпроси, дето си ги зададохме по-горе, отговор в решението не КЗК няма. А няма, защото на практика проучване не е правено. А не е правено, защото КЗК за пореден път (повтарям – за пореден път) е казала, че страните по това производство не се намират в конкурентни отношения помежду си, а в тези случаи въпросната глава от закона е неприложима! Повдигнете си го това с маркер! Практиката е доста трайна по този въпрос що се отнася до главата за Нелоялна конкуренция и когато става въпрос за подадено искане, а не например за сигнал или самосезиране. Ако ме разбира Булстрад …
Но въпреки това се замислих за същностното съдържание на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. В него се казва, че ЗЗК е приложим освен към предприятия и към държавни органи, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Така пише в закона. Без да се прави разлика относно вида на нарушението. Пък КЗК прави извод, че КФН е държавен орган, който не е предприятие по смисъла на ЗЗК и вади извод за неприложимост на общата забрана за нелоялна конкуренция. То че КФН не е предприятие – така е, или поне силно се надяваме. Но тогава пък какво иска да каже въпросният чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗЗК? Объркването става още по-голямо ако някой е чел Решение № 3935 от 24.03.2010 г. на ВАС. Там иде реч за друг регулатор – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), срещу която пък се е оплаквала БТК. КРС също е държавен орган, също е регулатор и в случая 5-членен състав на ВАС е казал, че КЗК има правомощието да упражнява въздействие върху държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление и е върнал преписката на КЗК, за да се произнесе за поведението на КРС на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК.
И сега аз питам, ама по принцип, ЗЗК приложим ли е към държавните органи – регулатори или не е? Ако е приложим – в кои му части? И като е казано в него, че той е приложим и към предприятия, и към държавни органи, може ли въпросът да приключи само с констатацията, че КРС не е предприятие. Е, да де, не е! Ама какво от това, нали е държавен орган? И питам още – ако някой държавен орган, вземе, че направи нещо, с което обърка съвсем конкуренцията на даден пазар - тогава? Не че цитираният казус е такъв и не че трябва да става по пътя на оплакване по нелоялна конкуренция, ама ...
Какви са поуките от тази случка, доколкото изобщо нещо може да се извлече като поука:
1.     Прозрачността на пазара е важна, за потребителя особено, и откритата конкуренция трябва да се поощрява! В този смисъл КФН е имала чисти намерения.
2.     Под прозрачност се разбира – огласяване на вярна, точна и актуална информация, въз основа на която Потребителите да могат да се ориентират, да сравнят коректно различните предложения и да вземат правилно решение за покупка. От противоречивите сигнали по този случай, моето скромно мнение е, че или в понятието „прозрачност” е вложен някакъв нов смисъл, или се е стигнало до още по-голямо объркване.
3.     Потребителите - внимавайте, когато четете рубрики със заглавия „Полезно за потребителя”, „В полза на потребителя” или нещо подобно и не приемайте казаното там за чиста монета. За повече информация прочетете листовката или се обърнете към вашия брокер, застраховател, адвокат, консултант или каквото имате под ръка.
4.     Ако усещате, че някой държавен орган прави неща, с които пречи на конкуренцията, не се оплаквайте по глава седма от ЗЗК! Проявете креативност и опитайте или чрез сигнал ама по някоя от другите глави (за да не станете страна в производството и да не ви кажат, че между вас и държавния орган няма отношения на конкуренция), или искайте застъпничество за конкуренцията (по чл. 92, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 5 ЗЗК) или нещо по-оригинално … Можете да ползвате свободно и някои европейски Регламенти – те са директно приложими на местна почва.
И най-важното – не се отчайвайте и не се подигравайте на другарчето. Пътят е труден, но надежда има. По метода „опит – грешка”, накрая все ще се получи нещо.
А застрахователите – опичайте си акъла с тия двойни тарифи, после да не кажете, че не съм ви предупредила! Ако имате някакви специални търговски тайни – мястото им не е в тарифите. Ако се опитвате да мамите КФН-то, или КЗК-то, или, не дай Боже, Потребителя – ще ви изключа от курса! И друг път като пишете до КЗК направете го така, че поне да предизвикате разследване като хората …
Хайде, до скоро!

[1] Решение № 430 от 07.04.2011г. на КЗК.
[2] ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
[3] Цитатът е от решението на КЗК, така че да ме извинят КФН ако нещо е неточно ...

неделя, 10 април 2011 г.

Тема: Програма за освобождаване от санкция и намаляване на санкциите (Leniency Program)

Ниво Advanced Level
Модул „Имуществени санкции”

Добре дошли в КОКИЧЕ[1]! Пак имам да се карам на някои от вас, но за да не дърпат търговските вериги целия курс назад с тях ще проведем извънредно занятие.
След предишната лекция в деканата се получиха десетки анонимни запитвания за това как да избегнем санкцията по ЗЗК. Явно призивът ми: „Вдигайте телфоните веднага и вижте как стои въпроса с Програмата за освобождаване от санкции” е предизвикъл неочакван интерес. Което налага няколко извода. Първо – нарушения има бол. Второ – тези дето ги вършат не се осъзнават като нарушители – те се възприемат като добри търговци, понякога играещи по други правила. Трето – ако нарушенията се превърнат в правила – веднага се появява естествена нужда и те да бъдат нарушени. Което пък ме кара се замисля дали ако картелите, злоупотребите и нелоялните практики станат задължителни това няма да доведе до постепенното им изчезване като явления? Но докато законодателят узрее за този експеримент да се съсредоточим върху настоящия – правиш нарушение и ползваш легален начин да се измъкнеш от наказание.
Още в началото обаче се налага да охладя ентусиазма на накои от изпратилите запитвания. Програмата с примамливото заглавие „Освобождаване от санкция и намаляване на санкции” не се прилага безразборно. Важи само за картелните нарушения, защото те са най-тежки. И като гледам как свободно се размахва товя понятие из вестниците напоследък май ще трябва пак да започна със скоба и да поясня какъв смисъл влага в него ЗЗК.
Който е чел ЗЗК знае, че той забранява споразуменията, решенията и съгласуваните практики, които ограничават конкуренцията. Ама не всичко това е картел. Иначе ЗЗК нямаше да ползва такива тежки формулировки, а щеше да си го каже кратко и ясно – забранени са картелите. Сега, да не останете с впечатление, че не са? Забранени си и то много, само че те обхващат малка част от тази по-обща забрана. Картелът е нещо много грозно и проява на крайно лошо възпитание. Не стига че участващите в него прецакват конкуренцията генерално, ами го правят тайно, подмолно и често създават цяла „мрежа от лъжи” за прикриване на пъклените си дела. От друга страна като гледам дефиницията в ЗЗК – картелът винаги се отнася до определяне на цени, ценови условия за покупка и продажба, разпределяне на пазарни квоти, манипулиране на търгове, конкурси и на процедури за обществени поръчки, то не виждам за какво друго могат да се споразумяват компаниите. Така че това е успокояващо за уважаемите картелисти – с 99% вероятност потенциално се класирате за участие в Програмата.
Преди да се спра на нужните качества и умения за участие в кастинга, да кажем и няколко думи за историята на Програмата. Съдейки по популярното и наименование Leniency Program, очевидно явлението е вносно. Ние го преписахме от европейския вариант, но оригиналът както може би се досещате е американски. Аз лично подозирам, че още в далечната 1978 големите американски корпорации са имали силно лоби и е било доста трудно да бъдат наказани, така че се е наложило предприемчивите законодатели да измислят нещо дето хем да запази строгостта на закона непокътната, хем да не се стига до прилагането му. И трябва да се признае, че са се справили чудесно. Официалната версия е, че при тези толкова тежки нарушения не е толкова важно да се налагат огромни санкции, колкото деянието да се пресече и изкорени от пазара. Някъде около 1996 европейците са последвали този светъл пример и така постепенно Програмата е посяла семена и на българска почва. Само за статистиката ще отбележа, че първите наченки на Leniency се появиха в българския ЗЗК още през 2003г. и дотук спирам, тъй като статиската конфузно е замръзнала на кота нула оттогава насам. Имаше един печален опит да се участва в нея ... но за това по-късно.
Казано много накратко – ако участвате или сте участвали в картел през последните 5 години и още никой не знае за него (или знае, ама си трае) – отивате в КЗК – признавате си и оттървавате санкцията. Точно така – никаква санкция! Принципно е добре ако подбудите ви са нещо от рода на осъзнаване на грубото потъпкване закона, разкаяние, пречистване на съвестта, желание за ново начало и т.н., но биха могли да бъдат и далеч по прозаични – например тоя картел, дето се набутахте в него преди време, вече адски почва да ви пречи, а и от известно врме ви гризе съмнението, че май останалите в него са повече на далавера от вас. Може и картелът вече да е приключил, но желанието за отмъщение и справедливо възмездие все още да ви буди нощем. Пред завързаните очи на Темида – причината няма значение – никой няма да ви пита, а ако ви пита лесно ще спретнете нещо благовидно. И стига с тия предрасъдъци „аз да не съм предател”. Хайде да не припомням какво значи чета от трима души по нашите георгафрски ширини ... На предателството отдавна не се гледа като на негативно явление, а като на етническа характеристика и да се дърпате, само защото някой официално обявява поощрения за него е глупаво!  И за да ви успокоя напълно – последните 10 години всички картели разкрити от Европейската комисия, са започнали с тази програма. Там явно не са будали.
Така че – вдигате телефона, обаждате се в КЗК и търсите контактното лице. Само него! Има и специален факс, ако си страхувате от подслушване, въпреки, че то ... Ако имате и късмета да сте № 1 в занулената статистика – представа нямате как ще ви зарадват в КЗК. Това съвсем сериозно. По времето, когато този факс стоеше в моята стая, един ден взе, че звънна и от вълнение инфаркт щях да получа. Оказа се грешка, де, и радоста беще кратка, но моментът остана запомнящ се.
Контактното лице ще ви обясни всички подробности и затова е добре да си уредите среща с него, вместо да се разправяте по телефона. На този разговор ще трябва да подразберете това-онова, така че се концентрирайте максимално. Най-важното – дали сте първият, който се обажда точно за този картел и дали вече има започнало разследване. Ако сте първи и разследване няма кандидатствате за т. нар. Освобождаване Вариант I. Разбира се няма да ви го кажат директно, щото това си е игра на нерви, но с течение на времето – при третия – четвъртия картел, за който докладвате, ще придобиете опит и от поведението на контактното лице ще се ориентирате в ситуацията. Говорете си свободно – самоличността ви се пази в тайна. Засега. А и Комисията е силно заинтересована към този момент, така че бъдете искрени и си кажете всичко. Под всичко се разбира – всичко! За какъв картел става дума, как е създаден, кои участват, имена и адреси, къде сте се срещали и какво сте се уговаряли, какво предстои и т.н. Наличието на доказателства е силно препоръчително. Ако в някой ресторант сте си драскали върху салфетка схемата на картела или сте си разменяли sms и e-mail-и за това кой, колко, на кого и на каква цена да продава – давайте всичко. Европейките картели по хвърчащи бележки ги ловят. Не се подсмихвайте там на последния ред – сериозна съм. Номерът е КЗК да придобие самочувствие, че от това което й казвате ще може да предприеме претърсване на останалите. Ако сте успели – освобождаването ви е почти в кърпа вързано.
Ако се окаже, че разследването вече е започнало, ама още е свъсем в началото и КЗК се чуди откъде точно да го подхване – пак сте в играта и кандидаствате за Освобождаване Вариант II, което си е Първа лига отвсякъде. Този път трябва да сте по-изобретателни, особено ако вече претърсването е приключило. Комисията е спечелила преднина, гледа по-отгоре на нещата и се налага да вадите скритите козове. Пак трябва обаче да сте първи по ред и от разговора да се ориентирате дали КЗК е напипала сигурни доказателства за картела или още нещата са на кантар.
Имайте предвид, че освобождаване от санкция може да получи само един единствен участник в картела, поради което бързината е от решаващо значение. Ако не си пръв – гориш или по-точно се нареждаш на опашката за намаляване на санкцията, което пак не е за пренебрегване, ама като ви познавам, ще се почувствате прекарани във Втора лига. И още нещо – ако сте имали неблагоразумието точно вие да организирате целия картел и да натискате останалите да се включат в него, шансовете ви за освобождаване клонят към нула. Така че без да се отчайвате напълно, старайте се принципно да не изпадате в подобни ситуации. Въпреки, че тая работа с принудата е малко относителна – останалите къде са гледали, да не сте им опрели пистолет в главата. Не сте, нали?
Ако всичко дотук е минало ОК и сте останали доволни от разговора, попълвате една форма и започвате да чакате. Внимавайте само да ви дадат номерче, което освен дата трябва да има и час, щото в навалицата някой може да ви изпревари с минути!
В Програмата има и един друг номер наречен „маркер”. Няма сега да обяснявам защо, но в общи линии, защото само се маркирате пред КЗК и продължавате да мислите по дилемата „предателство”. Или защото толкова сте бързали, че не сте сколасали да съберете всички бумаги по въпроса. Та, като го получите този маркер, си искате срок за представяне на доказателствата. Срокът ви го определя КЗК, ама пак ви дава номерче (с дата и час) и мястото ви се пази. Ако се вместите във времето и дадете всичко – попълвате официалното искане за освобождаване. Ако обаче пропуснете или се размислите – губите реда и следващият ви измества.
Искането е писмено и в него си излагате всичко, за което говорихме по-горе. Ако ви хрумне нещо да спестявате, помнете – до 10% от оборота! От общия! Питайте Е.ОН, които още пишат онова изречение ... А, и е много важно също така на този етап да си траете пред останалите от картела какви ги вършите. Не че изгаряте от желание да им се разкриете, де, но да не се изпуснете случайно. Дръжте се естествено – да не личи, че сте гузни, и спазвайте указанията, които ще ви даде КЗК.
След подаване на искането следва един много неприятен момент на неизвестност, ама няма как. КЗК трябва да действа бързо и ако не сте я затрупали тези дни с искания, максимум до седмица ще ви каже дали сте успели да хванете първото място. При добро развитие ви дават „условно освобождаване” (моля, без аналогии с наказателния процес) с писмено разпореждане на Председателя на КЗК. Но с това не приключват нещата, така че се мобилизирайте следващата година (докато трае разследването) да сте на разположение по всяко време – усмихнати, любезни и готови да съдействате с каквото ви кажат. Най-гот е ако КЗК ви даде указние да продължите участието си в картела, все едно нищо не се е случило, с цел да измъквате вътрешна информация. Което значи – действате си както досега – ходите по срещи и продължавате да бутате останалите към пропастта, но без излишна агресия. И пак да ви предупредя – оттук нататък докато не излезе крайното решение – пълно съдействие. Един път да ви хванат, че не сте в настроение или се скатавате - край с условното и после цял живот плащане на ония 10% или колкото ви дадат! Защото ако Председателят си оттегли условното освобождаване не си въобразявайте, че ще ви даде намаление на санкцията. Край с бонусите по тази Програма!
Сега да видим какво става, ако ви откажат „условно освобождаване”. Място за излишни драми няма – на опашката сте за намаления. Освен ако разбира се изрично не сте се отказали от това си право, ама не вярвам! За съжаление няма как да се разбере колко преди вас има в редичката, но мислете позитивно и се надявайте, че няма други. И друг път да слушате, като казвам, че трябва да се бърза!
Това с намаляването също е „условно”, пак става с разпореждане на Председателя и този път се налага не само да се усмихвате от позиция нисък старт, но и да поразровите доста основно архивите си. Защото този път сте в пряк двубой с останалите на опашката, а местата са ограничени. Най-усърдният ще получи до 50% намаление, следващия – до 30% и всеки следващ до 20%. И няма никаква гаранция, че ако няма други непременно ще ви дадат 50-те процента. Зависи вие какво ще дадете на КЗК! Ама не в смисъл на това дето си го мислите, а на качествени доказателства. Нещо, което категорично ще докаже картела. В интерес на истината, сега като се замисля май е добре още от самото начало на картела да се концентрирате върху събирането на доказателства за това какво правите. Ако съучастниците ви са достатъчно печени – няма да е лесно, но пък е и въпрос на изобретателност. Може например самоотвержено да се нагърбите с организирането на общите ви срещи – резервации за ресторанти, престои в хотели, съвместно посещение на футболни мачове, тенис срещи и т.н. – и от всичко си пазете бележките -  да се вижда кои и къде са присъствали.
С последното изменение на Програмата се въведоха още бонуси. Явно веднъж усетил удоволствията от нея, човек се пристрастява и иска да си признава още и още ... Така че, ако вече ви разследват за картел и по някое време почувствате нужда да си признаете и за другия картел, в който участвате, можете да получите още 10% намаление от санкцията за първия. Ако признаете и за следващия – още 10%, за по-следващия още 10%, но ... колкото и да ви се е услажда тази работа, предлагам да спрете дотук, защото след това, колкото и да се напъвате, повече намаления няма да получите. Отделно, че за всички следващи картели, ако КЗК-то още не е чувала за тях, ще получите пълно освобождаване. Сладко, а?
В класацията за намаляване на санкцията можете да попаднете не само ако изпаднете от състезанието за освобождаване. На практика за намаляване може да се пробвате по всяко време на разследването, стига да разполагате със силни козове (убедителни доказателства, чиято тежест преценява КЗК).
На финала - КЗК си смята санкцията по онзи сложен начин (виж предишната лекция) и от полученото прави намаление с 50, 30 или 20 %. Ако всички са представяли еднакво убедителни доказателства, се гледа кой е по-напред, така че и тук не е желателно много-много да размисляте и да се мотаете.
Сега специално да внимава чуждестранният корпус, тъй като Програмата има някои тънкости, когато е нарушена европейската забрана за картели (чл. 101 от ДФЕС). Важи разбира се и за български колеги, които са се забъркали в международна схема. Както споменах Програмата Leniency е известна в цяла Европа, но искания за освобождаване или намаляване на санкцията подадени до чужди КЗК-та не важат автоматично и тук. Картелистите трябва сами да си преценят в колко държави са се изложили и навсякъде да си подадат самостоятелно искане. Идеята е да не се помислят някои национални органи по конкуренция за по-важни от други и някой да се засегне, че не е бил уважен лично. Включително и самата Европейска комисия (ЕК). Ако сте подали искане пред нея – пред българската КЗК се подава „съкратено искане”. Но не се подвеждайте много по името му, защото пак трябва доста неща да включите – имена, адреси, засегнати пазари, продължителност, начин на функциониране на картела. Включително и информация за всички други предишни или възможни бъдещи молби за освобождаване/намаляване, подадени до който и да е друг орган по конкуренция (в или извън ЕС) ... Защо му викат „съкратено” - не знам.
Ами това е в общи линии. За домашно – започвайте да си попълвате формите – ето ви по един образец[2] – и ги пращайте за проверка. Ако се притеснявате от срещата с Комисията – обадете се, ще дойда да ви пазя страх. 

И непременно да се изгледа видеоматериала, онагледяващ днешната лекция. Превъзходене сценарий и чудесна актьорска игра! Специална благодарности и към продуцента.
И още нещо – започвайте да я ползвате Програмата най-накрая, докато картелните нарушения още ви ги броят за административни. Защото на доста места взеха да ги криминализират и тая вълна идва насам. После да не кажете, че не съм ви предупредила!


[1] Новото наименование на курса е – Кратък Образователен Курс за Интелигентна и Честна Европеизация.
[2] Търси Решение на КЗК № 274 от 08.03.2011 и гледай накрая!