Архив на блога

събота, 1 октомври 2016 г.

Състояние и проблеми на застрахователния пазар според Секторния анализ на КЗК


Комисията за защита на конкуренцията публикува Секторния си анализ[1] на конкурентната среда на пазара по осъществяване на застрахователна дейност. Повод за изготвянето му е значимият социално-икономически и обществен интерес, произтичащ от ролята на застрахователната дейност в обществения живот на страната.

Целта на анализа е да представи обща картина на застрахователния пазар, тенденциите в неговото развитие за периода 2010 - 2014 г., както и да открои евентуални конкурентноправни проблеми, които водят до изкривяване на пазарната среда, съответно предлагането на адекватни средства за тяхното преодоляване.
При изготвяне на анализа КЗК е изискала информация от 46 застрахователни дружества, 10 застрахователни брокера, от Комисията за финансов надзор (КФН), както и от Асоциация на българските застрахователи, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и от Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП.
 Ето по-интересните констатации и препоръки от този анализ:
 Характерно за застрахователните услуги е, че те се разпространяват чрез независими брокери, агенти, банки, директни продажби, включително продажби по Интернет. Практиките, имащи за цел да стимулират определени посредници да работят с определени застрахователи, потенциално могат да нарушат условията за свободна конкуренция. От друга страна такива практики имат за резултат създаване на конкуренция между застрахователите на ниво възнаграждение, предлагано на посредниците, в опит да „купят“ разпространение, или най-малкото да повлияят на избора на брокерите.
Брокерите от своя страна действат едновременно като съветници на своите клиенти и като канали за дистрибуция за застрахователя. Тази двойствена роля е потенциален източник на колизия между обективността на съветите, които те предоставят на своите клиенти, и техните собствени търговски интереси, свързани с възнаграждението им. Описаната зависимост в по-голяма или по-малка степен може да засегне дейността и на другите посредници.
В тази връзка КЗК е откроила проблема, посочен от част от застрахователните брокери, относно използването от страна на банките на свързани с тях брокери.
Отправена е препоръка ползвателите на застрахователни услуги да имат право да изберат своя консултант на свободен и конкурентен принцип, като банките и лизинговите компании ограничат практиката си да задължават клиентите си да използват определени брокери и застрахователи. По този начин би се повишило нивото на обслужване на техните клиенти и би се спазил принципът на свободна и честна конкуренция. Тази препоръка разбира се е приложима, доколкото покритието е съобразено с изискванията на банката/лизинговата компания.

Друг проблем установен от КЗК е свързан с практики, които възпрепятстват достъпа до търговски партньори.

Разпоредбата на чл. 154 от отменения Кодекс за застраховането забраняваше застрахователните брокери да извършват дейност като агенти, както и да бъдат акционер или съдружник, или член на управителен или контролен орган на застрахователен агент. Нормативната уредба също така установява определени ограничения към дейността на застрахователните агенти по отношение видовете застраховки и броят на застрахователите, с които могат да имат търговски отношения. Тези положения са запазени и в действащия към момента Кодекс за застраховането (КЗ, в сила от 01.01.2016г.). Налагането на подобни ограничения в търговските отношения с агентите обаче могат да доведат до антиконкурентен резултат, когато надхвърлят законоустановените граници. При проучването на КЗК например са установени някои договорни клаузи между застрахователи и посредниците, които надхвърлят законовите ограничения по отношение дейността на агентите като се стига до пълна забрана за посредничество към друг застраховател, а спазването на забраната е гарантирано от заплахата за налагане на финансови санкции.  

В правото на конкуренцията подобни ограничения са известни като „задължения за неконкуриране“. Тази група ограничения не са твърди (hardcore restrictions) и по правило се ползват от Регламента за групово освобождаване[2], но не във всички случаи. Така например има три случая, в които освобождаването може да бъде оттеглено и те се отнасят до:
  • всяко пряко или косвено задължение за въздържане от конкуренция, продължителността на което е неопределена или надхвърля пет години; 
  • всяко пряко или косвено задължение, налагащо на купувача след прекратяване на споразумението, да не произвежда, продава или препродава стоки или услуги;
  • всяко пряко или косвено задължение, налагащо на членовете на селективна дистрибуторска система да не продават търговските марки на отделни конкурентни доставчици. 
Същността на посредническата услуга повдига и въпроса за повишаване прозрачността относно комисионните възнаграждения, която да позволи и на по- малките потребители да търсят отстъпка за сметка на посредническата комисионна, която е включена в застрахователната премия, и чийто размер е обикновено по-висок, отколкото се възприема от потребителите.
Относно възнагражденията на застрахователните посредници (агенти и брокери) КЗК е установила по-конкретно, че същите се договорят обичайно като определен процент от застрахователната премия. Застрахователните дружества обичайно определят различен процент на възнаграждението според вида на застраховката. Процентите на различните застраховки могат да се изменят в зависимост от стратегията на застрахователя. По отношение на посредниците комисионните са по правило стандартни. Някои застрахователи са съобщили за разграничаване на договорените възнаграждения между брокери и агенти. Често срещано е да се договарят и допълнителни възнаграждения при постигането на определени цели. В повечето случаи е въпрос на индивидуално договаряне със съответния посредник или по повод на конкретна сделка, или кампания на застрахователя. Част от застрахователите прилагат вътрешни правила за стимулиране работата на посредниците. Те могат да имат различни форми и съдържание, но по правило водещ критерий са продажбите. Обичайно се прилага степенуване на посредниците в зависимост от реализирания оборот, което съответно води до увеличаване на уговорения процент възнаграждение. В някои случаи прилаганите бонус системи изключват определени рискове като например гражданска отговорност, финансови рискове и др. КЗК е установила, че не се среща често практиката застрахователните посредници да правят отбив от цената за клиента за сметка на собственото си комисионно възнаграждение. Отбиви се наблюдават най-вече по-отношение на застрахователни договори с по-големи клиенти и обеми, където възнаграждението на посредника се намалява по негова инициатива. В представените в производството типови посреднически договори като цяло не се забелязват клаузи, които изрично да забраняват отстъпките от страна на посредниците. Срещат се обаче клаузи, които практически могат да доведат до забрана за даване на отстъпки в полза на клиентите. Такива са клаузите, които изкискват посредника да предлага премия, одобрена по актуалната тарифа на съответния застраховател за всяка конкретна застраховка. Друго сходно по характер е задължението посредникът да се съобразява с актуалните тарифи и други вътрешни документи на застрахователя, както и да спазва всички писмени и устни указания на застрахователя. До подобен резултат могат да доведат и клаузи, които изискват във всички случаи на отстъпки размерът на комисионното възнаграждение на посредника да се договоря допълнително между страните в това число и по отношение на корпоративни или комплексни застраховки, както и при участие в обществени поръчки и конкурси. В редки случаи КЗК е констатирала наличие на допълнителни клаузи, които изрично да поясняват, че когато посредникът е събрал по-малка премийна вноска, разликата се компенсира от комисионното му възнаграждение. По този начин косвено се допуска възможността посредникът да договаря цена, която е по-ниска от официалната тарифа на застрахователя за сметка на неговото възнаграждение.
Наблюдават се също така и някои директни ограничения на комисионните отстъпки от страна на застрахователите. Така например установени са клаузи, в които се посочва, че не е допустимо застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти включително и за сметка на собственото си възнаграждение. Някои от застрахователите считат, че посредникът трябва да получи съгласието на дружеството, което плаща възнаграждението му, а дружеството в същото време забранява подобна практика.

В Регламента за групово освобождаване е посочен списък на твърдите ограничения (т. нар. black list) и когато такова ограничение присъства в дадено споразумение съществува презумпцията, че споразумението попада в приложното поле на забраната по чл. 101, пар. 1 от ДФЕС и на чл. 15 от ЗЗК. КЗК специално е обърнала внимание на твърдото ограничение по чл. 4, б. „а“ от Регламента, отнасящо се до утвърждаване на цените на препродажба (Retail Price Maintenance). По-конкретно става въпрос за споразумения или съгласувани практики, които имат за предмет (пряко или косвено) установяването на фиксирана или минимална препродажна цена или фиксирано или минимално ниво на цените, което следва да се съблюдава от купувача. Казано с други думи – ако вертикалното споразумение не разрешава или ограничава посредника да подели с клиента си своята комисионна, било фиксирана или променлива, това се счита за твърдо ограничение, респективно не подлежи на освобождаване и може да бъде санкционирано.  За да се избегне включването на такова твърдо ограничение в споразумението, представителят трябва да бъде свободен да намали цена, която клиентът му ще плати за своя сметка без да намалява приходите за принципала.
При анализа на част от представените типови посреднически договори КЗК е установила клаузи, които косвено ограничават отстъпките от страна на посредниците за сметка на собствената им комисионна. Наред с това част от застрахователните дружества са посочили, че възможността застрахователните посредници да правят отбив на крайните си клиенти за сметка на собственото си възнаграждение е ограничена от изискването посредникът да получи съгласието на дружеството, което обаче забранява подобна практика.
Възможността посредниците да правят отбив от цената на застраховката за сметка на собствената си комисионна е съществен елемент от конкуренцията между тях. Формалното или фактическото ограничаване на ценовата им политика, може да доведе до поддържане на цените на препродажба, което пряко засяга възможността им да провеждат самостоятелна ценова политика и изграждането на стабилна търговска практика насочена към привличане на клиенти за сметка на конкуренцията.

Във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите КЗК е установила наличието на общ административен акт[3], който поставя преки ограничения по отношение на разглежданата практика. Като мотив за издаването й КФН е посочила осигуряване на достатъчност на събраните от застрахователите премии“. КЗК обръща внимание, че застрахователите имат нормативно задължение да предлагат своите продукти по премии, които са достатъчни за да покрият плащанията във връзка с развитие на риска и всички разходи по застраховката, включително и образуването на достатъчен по размер технически резерви. В същото време обаче действащата законодателна рамка, чието спазване е задължително, гарантира тази „достатъчност“ на застрахователните премии, поради което Заповед № 229/02.12.2010 г. на КФН на практика допълнително ограничава дейността на застрахователите и застрахователните посредници, което същевременно води до регулаторно ограничаване на условията за свободна и ефективна конкуренция между участниците на застрахователния пазар. В тази връзка Секторният анализ е изпратен на КФН за предприемане на подходящи мерки за подобряване на конкурентната среда.

Анкетираните в производството пред КЗК участници на застрахователния пазар посочват и следните по-значими проблеми:

1. Липсата на реално приложение на системата „Бонус-малус“ от страна на застрахователните дружества в България. Тази система има за цел да поощри водачите на МПС с липса на виновно причинени пътнотранспортни произшествия, чрез прилагане на отстъпка от застрахователната премия и да санкционира водачите, причинили виновно пътнотранспортни произшествия, чрез начисляване на допълнителна премия;
2. Предлагането на определени застрахователни продукти на цени, които не съответстват на риска и на евентуалните бъдещи, но все още непредявени претенции от застраховани лица;
3. Забавеният процес на демонополизиране на здравното осигуряване по отношение на допълнителното доброволно здравно осигуряване.
4. Проблеми при обществените поръчки и метода за тяхното оценяване. Когато водещ критерий е цената, голяма част от дружествата са склонни да участват с ниски цени. Резултат от подобна политика е реализираната от дружествата за доброволно здравно осигуряване съвкупна финансова загуба на пазара през 2008г. Не е регламентирано покритието от здравни услуги, предоставяни от НЗОК и обема от услуги, които се доплащат. Няма ясно разписани правила какво се доплаща и това е основа за съществуване на корупционни практики в здравната система. В тази връзка съществува мнение, че прояви на нелоялна конкуренция се срещат при участия в обществени поръчки именно с драстично сваляне на застрахователните премии.
5. Един от анкетираните застрахователни брокери е посочил като проблем в процеса на работа предлаганите отстъпки от големи национални брокери под формата на клиентски карти. Предлаганите отстъпки са за сметка на по-големите комисионни, които получават заради големия обхват, който реализират.
6. Като друг съществен проблем се посочва отнемането на правото на свободен избор на застраховател и застрахователна защита по отношение на кредити и лизингови договори от крайния потребител на застрахователни продукти в полза на финансиращата го организация. Практиката на използване от страна на банките на собствени брокери или работата им с доверени такива води до:
  • затваряне на пазара чрез задължаване на кредитополучателя да застрахова имущество/автомобили или да сключи застраховка „Живот“ чрез използване на този брокер и конкретен застраховател;
  • условията, договорени от банката и нейния брокер, са с високи цени и твърде ограничено покритие;
  • конфликт на интереси, тъй като банката и брокерът са пряко заинтересовани цената за клиента да е висока, тъй като те получават комисионно възнаграждение;
  • използването на друг брокер или застраховател от клиенти на банка/ лизингодател е на практика невъзможно, тъй като даже и при пълно съобразяване с изискванията по отношение на застраховките, покритието, специални клаузи и т.н., сключената полица не се приема от банката, а посредством банката свързаният с нея брокер има пълна информация какво е договорено и по нелоялен начин влиза в контакт със застрахователите и упражнява натиск за предоставяне на същото покритие при по- ниска цена, за да докаже „добавена стойност“ пред клиента;
  • банковият брокер защитава единствено интересите на банката, но не и на клиента;
7. Отбелязва се, че зачестява практиката за връщане на част от комисионното възнаграждение от брокера на клиента, като в някои случаи се стига до връщане на 80 -90%. Счита се, че е необходим по-стриктен контрол към финансовите потоци при застрахователните брокери и особено в частта плащания към външни лица
8. Като израз на нелоялна конкуренция се посочва предлагането на застраховки към множество компании от страна на лица, които не са регистрирани като брокери. Налице е т.нар. „брокеруване“ на офиси на застрахователни компании, при което офис на застрахователна компания работи на комисионно възнаграждение с няколко застрахователни компании и влиза в директна конкуренция с лицензираните застрахователни посредници без да притежава съответните лицензии, професионален опит и квалификация. Твърди се, че това е особено валидно в провинциални населени места, където създаването на местен офис от професионален брокер е икономически неоправдано. Консултирането и обслужването на такива клиенти от брокера среща силна резистентност преди всичко с непазарни средства - връщане на комисиони, обвързване на застрахователната услуга с други дейности на бартерен принцип и т.н., при силно занижено качество на застраховката и висока цена.
9. Част от анкетираните застрахователни компании считат, че режимът на регистрация на клонове нарушава конкуренцията на застрахователния пазар, тъй като върху клоновете на застрахователи, регистрирани извън България, не се упражнява същия контрол и не са предвидени изисквания, каквито са предвидени за застрахователи, регистрирани в Република България. На практика е възможна хипотеза, в която застрахователно дружество се регистрира в чужбина, където не извършва никаква стопанска дейност, а в същото време регистрира клон в България, който не попада под надзора на КФН.
10. Един застраховател е съобщил за наблюдавана от него тенденция на изкупуване на застрахователните агенти от застрахователните брокери, което води до намаляване броя на агентите и ограничаване на тяхната роля на пазара.
Изводи

Като общ извод от анализа КЗК сочи, че в изследвания период секторът е доминиран от общото застраховане, предимно на МПС. В този смисъл застрахователните продукти с най-голям относителен дял на пазара са тези от групата на автомобилното застраховане: Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Автокаско“ (около 70 % от реализирания премиен приход по имуществено застраховане и над 80 % от изплатените обезщетения).

Най-често предлаганите застрахователни продукти в общото застраховане са: застраховка „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС“ (задължителна), Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства (КАСКО ), застраховка „Пожар“ и „Природни бедствия“. Най-често предлаганите застрахователни продукти в животозастраховането са: застраховка „Живот“ и рента, застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд и застраховка „Заболяване“. Основен фактор, определящ потребителския избор при предлагането на тези продукти, е цената.

Процентът на доброволното застраховане все още е твърде нисък, а процентът на пазарно проникване - един от най-ниските в Европа. Ниските доходи и слабата застрахователна култура са основните причини за слабо развития пазар.
В областта на общото застраховане има потенциал за развитие на имуществените застраховки (застраховка „Пожар и природни бедствия“, както и „Други щети на имущество“), като фактор в тази област са зачестилите природни бедствия, както и възможността държавата да въведе определена форма на задължително застраховане на катастрофични рискове.

В сферата на животозастраховането основните фактори, които биха имали значение за неговото развитие, са доходите на населението, както и конкурентните преимущества на застрахователните продукти, съпоставени с други сходни финансови продукти, като например депозитите. В тази връзка Комисията възприема становището на КФН, че е необходима целенасочена маркетингова стратегия, която да съдейства за промяна на установените навици на спестяване на преобладаващата част от българските граждани.
На подпазара на животозастраховането застраховката „Заболяване“ се предлага от 2012г. Видно и от стойностите на индекса Херфиндал-Хиршман, а именно 10 000 единици, на този сегмент за определен период е имало един единствен участник. В периода 2013-2014 г. стойностите на индекса спадат до 2 642 и 3 040, което показва, че пазарът е слабо конкурентен, с ясно изявени лидерски позиции. През последната година от разглеждания период се наблюдава общ спад в премийния приход от тази застраховка при всички застрахователни дружества спрямо предходни години.

Като бъдеща тенденция за развитието на пазара може да се очаква ръст на относителния дял на животозастраховането и здравното осигуряване за сметка на общото застраховане. В краткосрочен план не се очаква промяна в състоянието на пазара, единствено настъпването на природни бедствия може да допринесе за увеличаване на търсенето. 

Процентът на доброволното застраховане все още е твърде нисък, а процентът на пазарно проникване – един от най-ниските в Европа. Ниските доходи и слабата застрахователна култура са основните причини за слабо развития пазар. Като цяло повишаването на застрахователната култура на българското население може да доведе до увеличаване броя на сключените застраховки. Това, от своя страна, ще води до разнообразяване на застрахователните продукти на пазара и повишаване на конкуренцията между дружествата в този сектор. Предвид нарастващата роля на интернет и мобилните комуникации, може да се очаква в средносрочен план, че интернет застраховането ще бъде все по-застъпено, с цел по-добри условия и по-лесен и достъпен начин за сключване на застрахователни договори. Това от своя страна може да доведе до развитието на специални интернет модули от застрахователите с цел подобряване на обслужването.  

България голяма част от застрахователните дружества са с чуждестранно участие, което спомага значително за модернизацията на сектора, предвид факта, че един от най-важните фактори за бързото развитие на националния пазар на застраховането е навлизането на чужди инвеститори в сектора. От друга страна, посредством клоновете/дружествата си в България чуждестранните застрахователи внасят на нашия застрахователен пазар нови продукти и нови подходи в организацията на работа и управление на риска. 

Състоянието на пазара ще зависи и от промените в Кодекса за застраховане, които са необходими, за да се синхронизира нашият застрахователен пазар към изискванията на Директива SOLVENCY II[4] (в сила от 01.01.2016г. за целия ЕС) и към режима на Директива IMD II[5], който важи за всички застрахователни посредници в ЕС. В резултат от имплементирането на Директиви SOLVENCY II и IMD II в българското законодателство от страна на Комисията по финансов надзор се очаква да намалее броя на участниците на пазара, да се увеличи тяхната капиталова адекватност и съответно това да доведе до естествен икономически ръст в бранша.
Изготвеният от КЗК Секторен анализ ще бъде предоставен на Народното събрание и на Министерския съвет, за да бъде взет предвид при подготовката на стратегии, програми, планове за развитие на съответните сектори на икономиката.  
Една седмица след приемането на Секторния анализ, КЗК е образувала производства за разследване на евентуално нарушение на забраната по чл. 15 от ЗЗК срещу 9 застрахователни дружества: "ОББ МЕТЛАЙФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО" АД; ЗАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"; ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ АД; ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД; "ЗЕАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕАД; "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ НАДЕЖДА"АД; ЗАД ЕНЕРГИЯ АД; ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП". 
Публичният регистър на КЗК не съдържа данни за конкретния предмет на тези производства, но най-вероятно те са свързани с констатираните в Секторния анализ случаи на вертикални ограничения на конкуренцията. В рамките на тези производства КЗК ще събере по-детайлна и конкретна информация за договорните отношения с посредниците на застрахователния пазар и след задълбочен анализ ще се произнесе дали са налице нарушения на забраните въведени с чл. 15 от ЗЗК.

[1] Приет с Решение № 682 от 01.09.2016г.
[2] Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики.

[3]  Заповед № 229/02.12.2010 г. на Зам. Председателя на КФН.
[4]   Директива 2009/138/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II).
[5]   Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество;