На 07.06.2012г.
е проведена тристранна среща между АОП, Сметната палата и Агенция за държавен
вътрешен финансов контрол (АДВФК) за предварително съгласуване в областта на
контрола върху обществените поръчки. Повод за иницииране на срещата са писмо от
Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, в което се поставя въпросът,
дали религиозните институции и техните местни поделения са задължени да спазват
Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и писмо от Министерство на
финансите, относно статута на Храм паметника Св. София и приложението на ЗОП по
отношение на Българската православна църква.
След принципно обсъждане
на случая участниците в процедурата по предварително съгласуване са изразили следното становище:
В съответствие с
чл. 7, т. 3 от ЗОП възложители на
обществени поръчки са и публичноправните организации. Според
легалната дефиниция на понятието, съдържаща се в § 1, т. 21 от Допълнителните
разпоредби на ЗОП, това качество притежава всяка организация, за която
кумулативно са изпълнени следните три изисквания:
1. има
правосубектност, т.е. е юридическо лице;
2. създадена е с
цел задоволяване на обществени интереси;
3. за нея е
спазено поне едно от условията:
- финансирана е
повече от 50 на сто от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено
осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети
или от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от ЗОП;
- има
управителен или контролен орган, повече от половината членове на който се определят
от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от ЗОП;
- или е обект на
управленски контрол, т.е. върху дейността й може да се упражнява доминиращо
влияние, от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от ЗОП.
При преценка
относно приложимостта на ЗОП в конкретния казус трите институции са е изследвали
дали са изпълнени тези изисквания по отношение на вероизповеданията и техните
местни поделения.
Видно от чл. 10,
ал. 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) Българската православна църква е
юридическо лице и за нея е изпълнено условието за правосубектност. В общия случай
обаче, по смисъла на чл. 14 и чл. 20 ЗВ, религиозните общности и техните местни поделения
могат, но не са задължени да се регистрират като юридически лица, което
означава, че изискването за наличие на правосубектност е спазено само в част от
случаите.
По отношение на
условието „създадено с цел задоволяване на обществени интереси” както в
българското, така и в европейското законодателство не се съдържа легална
дефиниция на това понятие. Според Съда на Европейския съюз (СЕО) (вж. решение
по дело С-373/00) във всеки конкретен
случай е необходимо да се преценява дали едно лице е създадено, за да извършва
дейност, която служи за задоволяване на нужди от обществен интерес. В решение
по дело С-283/00 СЕО определя
последните най-общо като „нужди, които се удовлетворяват по начин, различен от
покупката на стоки и услуги на пазара и които, поради причини, свързани с
обществения интерес, държавата решава да ги осигури самостоятелно или да запази
съществено влияние върху тях”.
В конкретния
случай, по смисъла на Закона за вероизповеданията религиозната институция
представлява регистрираното като юридическо лице доброволно обединение на физически
лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди
и церемонии. Съгласно чл. 4 от същия закон религиозните институции са отделени от държавата,
а видно от чл. 5 ЗВ, намесата й във вътрешната организация на религиозните общности
и религиозните институции е недопустима. Ролята на държавата се свежда до осигуряване
на някои принципи като свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание,
поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания,
както и между вярващи и невярващи. Също така, държавата може да подпомага и
насърчава религиозната, социална, образователна и здравна дейност на вероизповеданията
чрез предоставяне правото на ползване върху имоти, подпомагане със субсидии,
чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения.
В този смисъл, за религиозните институции, респективно за местните поделения, регистрирани
като юридически лица, не може да се твърди, че са създадени в
обществен интерес, обезпечаването на който е ангажимент на държавата.
Предвид
изложените специфики при създаването, устройството и дейността на горните
субекти не може да се изрази заключение, че те са създадени за задоволяване на
обществен интерес по смисъла § 1, т. 21 от ДР на ЗОП.
Поради установената
липса на обществен интерес, изследването на условията относно източниците на
финансиране, управлението и контрола на религиозните институции и местните
поделения на вероизповеданията, регистрирани като юридически лица (условията по
§ 1, т. 21, б. „а” от ДР на ЗОП) остава безпредметно.
От горното следва, че религиозните институции по
Закона за вероизповеданията не следва да
се разглеждат като публичноправни организации по смисъла на § 1, т. 21 ДР на
ЗОП, респ. не са възложители по чл. 7 ЗОП.
Въпреки това,
изразяването на становище относно задължението за спазване на ЗОП от визираните
институции налага да се разгледа и въпросът за приложимостта на чл. 14а, ал. 3 и 4 ЗОП. В тези хипотези
лица, които не са възложители по чл. 7 ЗОП, са длъжни да спазват разпоредбите
на закона при сключване на договори, за които са изпълнени едновременно следните
условия:
- предметът на
договора е строителство или услуга, свързана със строителство;
- повече от 50
на сто от договора се финансира от възложители по чл. 7, т. 1-4 от ЗОП;
- стойността на
договора е над определени прагове, които са 2 640 000 лв. за строителство и 391
160 лв. за услуги, свързани със строителство (съгласно ЗОП в сила от 01.05.2012
г.).
Религиозните
институции и техните местни поделения са задължени да прилагат
законодателството по обществени поръчки при сключване на договори, които отговарят
на посочените условия.
При договори под
визираните по-горе стойности, дори същите да са финансирани повече от 50 на сто
от възложители по чл. 7, т. 1-4 ЗОП, лицата по чл. 14а, ал. 3 и 4 ЗОП, респ. разглежданите
институции, не са задължени да прилагат както процедурите в ЗОП, така и правилата,
приложими за поръчките на по-ниска стойност (напр. възлагане с публикуване на публична
покана по реда на глава осма „а” ЗОП).
Няма коментари:
Публикуване на коментар